Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… септември 2021 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Габриела Владова, след като
изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1928 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Претенция с правно основание чл.432 КЗ.
В исковата си молба ищецът „Т.“ ЕООД, ЕИК********,
твърди, че на 07.01.2019г. около 01,00 часа, на охраняем паркинг, находящ се в
гр.София, ул.“********се запалва автобус „Неоплан“, с рег.№*****ХТ, в резултат
на което се запалват и паркираните до него автобуси, собственост на ищеца, а
именно: автобус „Скания“, с рег.№*******и автобус с марка „Кинглонг“, с рег.№*****, като в резултат на
това автобусите изгарят.
За удостоверяване на настъпилото събитие е
изготвен протокол за оглед на местопроизшествие от 07.01.2019г. и е образувано
досъдебно производство №33/2019г. по описа на Второ РУ. В материалите по това
досъдебно производство е посочено, че огнището на пожара е започнало в автобус
„Неоплан“, с рег.№ *****, собственост на „Р.К.“ ЕООД, а причина за увреждането
на автобусите на ищеца е тяхното местоположение в съседство с този автобус.
Ищецът твърди, че ответникът „Л.И.“ АД е сключил
договор за застраховка “ГО“, съгласно полица № 68933173, с период на валидност
от 04.04.2018г. до 03.04.2019г., по отношение на вредите, които автобус
„Неоплан“, с рег.№ ***** би причинил на трети лица и за които отговаря съгласно
закона.
Ищецът твърди, че във връзка с настъпилите вреди е
подал уведомление до ответника за настъпила застрахователно събитие и въз
основа на него е образувана щета №0000-5000-19-100267. С писмо
изх.№9882/31.08.2020г. е получил отказ за заплащане на обезвреда, мотивиран с
твърдение на ответника, че пожарът е предизвикан умишлено и поради това
причината за възникване на пожара не е свързана и не произтича от свойствата и
характеристиките на вещта.
Ищецът твърди, че отказът е неправилен, поради
което моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати
дирено обезщетение за всеки от автобусите в размер на по 13 000лева, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба и разноските по делото.
В срока за отговор ответникът З.“Л.И.“ АД, ЕИК*********оспорва
претенцията по основание и размер.
Прави следните възражения по иска:
Оспорва причинно-следствената връзка между
възникналия пожар и причинените имуществени вреди по двата автобуса; оспорва
твърдението на ищеца, че пожарът представлява покрит риск по застраховка „ГО“ и
поради това, ответникът да носи отговорност.
Оспорва доводите на ищеца относно наличието на
хипотеза по чл.50 ЗЗД, която да е приложима по отношение на застрахователя по
застраховка „ГО“, тъй като в случая на чл.50 ЗЗД отговорността е лична за
собственика на вещта.
Твърди, че отговорността на застрахователя по застраховка
„ГО“ е функционална и е обусловена от наличие на виновно противоправно
поведение за причиняване на вредите от страна на застраховано при същия
застраховател лице.
Твърди, че не са налични доказателства, от които
да се установява виновно противоправно поведение на застрахован при него; не е
налице и покрит риск по застраховката „ГО“ на автомобилистите, поради което и
не е налице основание за ангажиране на неговата отговорност.
Твърди, че отговорността му е договорна и за да
бъде ангажирана по риска „ГО“ следва безспорно да е установена вината на
застрахования, каквито данни липсват.
Твърди, че от данните по досъдебното производство
причина за пожара не е свързана и не произтича от свойствата и характеристиките
на вещта, като сочи, че единствената възможност за възникналото горене следва
да се счита възпламеняването на елементи от оборудването на автобуса от
въздействието на внесен отвън източник с открито пламъчно горене. Ето защо
счита, че причината за пожара не може да се отнесе към отговорността на
застрахования за причинени на трети лица вреди, свързани с притежание и/ или
използване на МПС.
Оспорва твърдението, че първопричината за
възникване на пожара е произлязла от застраховано при ответника превозно
средство.
По отношение на размера.
Оспорва твърдението, че пожарът е довел до пълно
изгаряне на автобусите, собственост на ищеца; оспорва размера на вредите, както
и стойността за възстановяването им. Твърди наличие на тотална щета по смисъла
на КЗ, на каквато база следва да бъде определено обезщетението.
В допълнителната искова молба ищецът навежда
доводи и заявява, че е налице покрит риск- пожар, представляващ застрахователно
събитие и че той е причина за възникналите за ищеца щети.
В допълнителния отговор на допълнителната искова
молба ответникът поддържа заявената теза за неоснователност на претенцията.
Страните са направили своите доказателствени
искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото са представени надлежни писмени
доказателства (свидетелство за регистрация част I), от които се установява, че
ищецът „Т.-Б.– АЯ“ ЕООД е собственик на следните МПС: автобус „Скания“ К 124 ЕБ
Ни 420, с рег.№ *********и автобус марка „Кинглонг“ *********с рег.№*********.
По делото не се спори, че ответникът е сключил с
трето за делото лице (собственик на автобус „Неоплан“ с рег.№ ******застрахователен
договор “ГО“, съгласно полица № 68933173 с период на валидност от 04.04.2018г.
до 03.04.2019 година.
По делото не се спори, че на 07.01.2019 година
около 01,00 часа на охраняем паркинг, находящ се в гр.София, ул.“********се
запалва автобус „Неоплан“, с рег.№*******, в резултат на което се запалват и
паркираните до него автобуси, собственост на ищеца, а именно: автобус „Скания“,
с рег.№СА *****и автобус с марка
„Кинглонг“, с рег.№*****, като в резултат на това автобусите изгарят.
По делото е представен протокол за оглед на
местопроизшествие от 07.01.2019година на трите автобуса „Сканиа“, „Кинглонг“ и
„Неоплан“, както и опис на щетите, изготвен от застрахователя от 13.02.2019
година.
По делото е допусната комплекса съдебна
пожаротехническа-автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица проф. д-р
инж. В.С. и инж.Й.Й., приета по делото като годно доказателствено средства,
дадено кемпетентно и незаинтересовано.
Съобразно заключението констатациите и изводите на
вещите лица, основаващи се на протокол за оглед, съобразно който разположението
на МПС-тата е товарен автомобил“МАН, автобус „Неоплан“, автобус „Кинг лонг“ и
автобус „Сканиа“, е дадено заключение, че:
товарният автомобил „МАН“ е силно обгорял в
дясната си половина, изразено във височина; остъклението на вратите на кабината
е липсващо, като на терена по вратите се забелязват множество парчета неопушено
стъкло; гумите са без следи от горене; товарното отделение е с напълно изгорял брезент в дясната си
част; в обема на кабината тапицерията е обгоряла във височина и в близост до дясната
врата; в дясно, на отстояние около метър, се видя автобус марка „Неоплан“ с
рег.№ ******вещите лица;
автобус
марка „Неоплан“ с рег.№ ******е с напълно изгоряло освен фолио в предната си
дясна част; гумите са без следи от горене; остъклението на автобуса напълно
липсва; върху терена около автобуса се забелязват множество парчета опушено
стъкло; предната дясна врата се намери силно обгоряла с деформиран метален
скелет отворена; предна лява врата се намери обгоряла в горната си част; арматурното
табло и напълно изгоряло в лявата си половина; подът под таблото е прогорял;
тапицерията на седалките в предната част- напълно изгоряла, а с отдалечаване в
задната част на автобуса огневите следи намаляват; таванът в предната част е
напълно изгорял; на около метър в дясно се вида автобус с марка „Конг Лонг“ с
рег.№ СА *****;
автобус марка „Кинг Лонг“ с рег.№ ******е обгорял
по-силно в лявата си част; остъклението му е липсващо в предната част и
запазено в задната; предната му дясна врата се видя отворена и силно обгоряла;
тапицерията на автобуса е силно изгоряла в лявата му половина, в дясната е
запазена частично и с отслабващи огневи признаци в задна част; по гумите няма
следа от пожар; арматурното тябло е силно обгоряло по цялата си площ; на около
метър в дясно се видя автобус марка „Сканиа“ с рег. № ******;
автобус марка „Сканиа“ с рег. № *****е горял само
в зоната около щофьорската врата, външно; в същата зона остъклението е
липсващо; тапицерията на седалката, разположена зад шофьорската е частично
обгоряла; в останалата част на автобуса не се наблюдават следи от пожар; в
дясно на паркираните автобуси се видяха и други автобуси без следи от горене;
сгради в близост не се видяха“.
Вещото лице прод. С. сочи, че от изнесеното в
таблица 1 се вижда, че пораженията от горене и въздействието на високата
температура при пожара са най- тежки в автобус „Неоплан“ рег.№ ******, поради
което достига до извод, че огнището на пожара, настъпил на 07.01.2019г., около 01,00 часа, на охраняем паркинг, находящ се в
гр.София, ул.“********, се е намирало в лявата предна част на автобус марка
„Неоплан“ с рег.№ ******. Обосновава този извод с това, че за да бъде
определена причината за който и да е пожар, следва да бъде определено местоположение
на огнището на пожара, т.е. точката откъдето е възникнало горенето, а това
започва в тази точка и продължава през цялото време, докато не изгори напълно,
намиращото се там, на това място горимо натоварване или докато пожарът не бъде
загасен. При това за времето, през което съществува пожара, горенето се
разпространява от огнището ( точката, в която е започнало) във всички посоки по
горимото натоварване чрез конвекция, топлопроводимост и излъчване. Като
резултат горимото натоварване в огнището на пожара ще бъде унищожено в
най-висока степен като степента на изгаряне и овъгляване ще намалява с отдалечаване от огнището на пожара и така
най- отдалечените от огнището на пожара участъци ще бъдат на- слабо засегнати.
В процесния случай от пожара са засегнати в различна степен 4 превозни
средства- три автобуса и един товарен автомобил. Преценявайки степента на
засегнатост на тези вещи вещото лице е достигнало за извод, че огнището на
пожара настъпил на 07.01.2019г., около
01,00 часа, на охраняем паркинг, находящ се в гр.София, ул.“********, се
е намирало в лявата предна част на автобус марка „Неоплан“ с рег.№ ******.
По отношение на причините за възникване на пожара,
респ. условията, способствали за неговото възникване и разпространение, вещото лице
проф. С. излага следното:
Всеки пожар е физико-химичен процес, който
възниква и се развива в пространството и времето. За да възникне горене(пожар)
във всички случаи следва да са налице три предпоставки: да има какво да гори;
да има достатъчно окислител, който да поддържа горенето и да има достатъчно
мощен източник на запалване, който да запали горивото.
Приема, че в процесния случай и имало какво да
гори (намиращи се в зоната на огнището детайли и агрегати от оборудването на
автомобилите: различни каучукови, пластмасови и текстилни елементи по
оборудването и каросерията, горими елементи на агрегатите, изолация на
проводниците от електрическата инсталация, алуминиевите елементи от
конструкцията, боята и др.) и тъй като пожарът е възникнал и се е развивал на
открито, следователно е имало и достатъчно окислител (кислородът от въздуха).
По отношение на третата предпоставка- наличие на
източник на запалване, който представлява непосредствена техническа причина за
възникване на пожара, вещото лице изрично посочва, че причината за пожара
оставя характерни следи в огнището на пожара и когато тези следи бъдат открити
и фиксирани с описания и с качествено квалифицирано направени фотоснимки от
компетентно лице по време на разследването, може да бъде изяснена причината за
неговата поява на това място и да бъде определена причината за възникване на
пожара.
Тъй като по делото се намира единствено протокол
за оглед на местопроизшествието, а в него няма никакви описания на каквито и да
е следи от източника на запалване, липсват и снимки, свързани с огледа на
местопроизшествието, то еднозначен отговор на въпроса относно това какъв е
източникът на пожара, респ. условията за неговото възникване.
По отношение на това кои са условията за
разпространението на пожара, вещото лице, с оглед на факта, че пожарът се
развива на открито, приема, че за неговото разпространение оказват влияние
атмосферните условия. От атмосферните условия за посоката на разпространение на
огъня силно влияние оказва посоката и скоростта на вятъра. Въпреки изричното
задължение да се описват подробно метеорологичните условия, в протокола за
оглед на местопроизшествието и отбелязано само, че огледът е извършен на дневна
светлина и при добра видимост.
Ето защо вещото лице проф. С., базирайки се на
таблица 1 от заключението, прави извод, че пораженията върху товарния автомобил
МАН се дължат на въздействието на топлинното излъчване, а тези върху
автобусите, собственост на ищеца – на въздействието на топлинното излъчване и
на конвективните потоци, които очевидно са били насочени в посока към тях от
движението на атмосферните въздушни потоци (вятъра), което е съществувало към
момента на възникване и на развитие на пожара.
Вещото лице проф. С. възприема извод, че е налице
причинно-следствена връзка между описаното в протокола за оглед на
местопроизшествието и настъпилите вреди, установени по двата процесни автобуса,
като самият протокол за оглед е фиксирал последствията от възникналия на
07.01.2019г. пожар.
Относно това възможно ли е технически изправен
автобус да се възпламени и възможен ли е вариант, при който пожарът да е
следствие от външна намеса, вещото лице, изхождайки от факта, че в кориците на
делото не се намират материали, които позволяват да бъде даде еднозначен
отговор за това кои са причините за пожара, а също и за техническото състояние
на процесните транспортни средства към момента на възникване на пожара, не са
ангажира с отговор на така поставения въпрос.
В частта автотехническа експертиза, вещото лице
инж. Й.Й. описва вид и степен на увреждане на части и системи на двата
автобуса, като сочи, че стойността, необходима за възстановяване на автобус
„Скания К 124 ЕБ НИ 420“ с рег.№ ******, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на произшествието е сума от 27 605,80лева; описва вид и степен
на увреждане на автобус „Кинг Лонг *********И“ с рег.№*********, за когото
приема, че е напълно унищожен и не подлежи на възстановяване.
По отношение на действителната стойност на автобус
„Скания К 124 ЕБ НИ 420“ с рег.№ ******, вещото лице инж.Й. приема тя да е в
размер на 63 926лева, а по отношение на автобус „Кинг Лонг *********И“ с
рег.№*********– 26 751лева.
Вещото лице сочи, че за първия автобус не е
наличие на тотална щета, такава е налице по отношение автобус „Кинг Лонг *********И“
с рег.№*********– 26 751лева.
Въз основа на експертиза в частта касателно
стойността, необходима за възстановяване на нанесените вреди по двата
автомобила, ищецът е направил изменение на размера на предявената претенция
като претендира от ответника заплащане на сумата от 54 356,80лева,
формирана от 26 751лева, представляваща пазарна стойност на автобус „Кинг
Лонг“ и сумата от 27 605,80лева, представляваща стойност, необходима за
възстановяване на автобус „Сканиа“, което изменение на претенцията е извършено
с молба, представена в о.с.з., проведено на 27.04.2021 година и което изменение
е допуснато от съда с определение, постановено в това о.с.з.
По делото е приобщена и ликвидационната преписка
на ответника, включваща протокол от извършено видео-техническо изследване от
23.10.2019г.; пожаро-техническа експертиза; удостоверение от 11.01.2019година,
издадена на ищеца относно предполагаема причина за пожара, протокол от оглед от
07.01.2019година, препис от който е представен от ищеца с исковата молба;
протокол за уведомление по чл.128, чл.129, ал.1 и 2 и чл.75 НПК; заключение от
извършена съдебно-оценителска експертиза, извършена по ДП№3382019г.; опис на
щети на автобус „Сканиа“ по щета №0000-5000-19-100267 по опис на ответника;
опис на необходими документи за приключване на щетата; свидетелство за
регистрация на автобус „Сканиа“, част
първа; уведомление за настъпило застрахователно събитие от 08.02.2019г.; писмо от застрахователя до
органите по разследване от 05.03.2019година; отговор, че разследването не е
завършило от 02.04.2019година; писмо - отказ на застрахователя да заплати
обезщетение, отправено до ищеца от април 2019 година и от 31.08.2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
Претенцията е с правно основание чл. чл.432 във
връзка с чл.380 КЗ и чл.50 ЗЗД.
Имуществената отговорност на застрахователя за
вреди по застраховка “Гражданска отговорност“ има договерен характер спрямо
застрахования и е функционално обвързана от отговорността на последния за
причинени вреди. Представлява застраховане, при което застрахователят се
задължава да плати обезщетение в рамсикте на уговорената застрахователна сума,
което обезщетение застрахованият дължи на трети лица по силата на своята
гражданска отговорност – договорна или извъндоговорна. Рискът при „ГО“ включва
не само опасност от възникване на санкционно задължение за поправяне на
вредите, причинени от виновното и противоправно деяние по смисъла на чл.45 ЗЗД,
но е несакнционните задължения по чл.49 и чл.50 ЗЗД. Това означа, че рискът е
свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, но и при наличие на
вреди, причинени не непосредствено от него, а и от трети лица, на които той е
възложил изпълнение на определена работа или в качеството си на собственик или
упражняващ надзор върху вещ, отговарящ за вреди причинени от вещта на трети
лица.
В настоящия случай ищецът претендира обезщетение
от застрахователя по „ГО“ за вреди, причинени от вещ на застрахования, поради
възникнал в нея пожар (пожар на автобус „Неоплан“, собственик на застрахован по
„ГО“ при ответника) в резултат на което са причинени вреди на негови вещи-
процесните два автобуса. Следователно, основанието за ангажиране на
отговорността на ответника намира основанието си претенцията намира в
разпоредбата на чл.50 ЗЗД за каквато хипотеза е налице съдебна практика,
обективирана в решение № 113/23.11.2012 г. по търг. д.
№ 708/2011 г. на ВКС, 1 ТО. Наличието на хипотезата по чл.50 ЗЗД съдът възприема дотолкова, доколкото в
исковата молба на ищеца не се съдържа твърдение, че възникването на пожара е
свързано с използване на застрахованото МПС и
които са резултат не само на вина на водача на МПС. В този смисъл е и установената по делото фактическа обстановка –
възникване на пожар в МПС, собственост на застраховано по „ГО“ при ответника
лице, находящо се на охраняем паркинг, при което са се възпламенили и са
увредени( автобус „Сканиа“) и напълно унещожени (автобус „Кинг Лонг“) вещи на
ищеца. Т.е. двете МПС са били в състояние на покой, в каквото състояние е бил и
автобус „Неоплан“, от който горенето се е прехвърлило върху двата автобуса на
ищеца. Тази фактическа обстановка, съотнесена към твърденията на ищеца,
обективарани в обстоятелствената част на исковата молба не поставят под
съмнения твърдяната от него хипопеза за ангажиране отговорността на ответника
на основание чл.50 ЗЗД.
В т. 2 от ПП № 17/63 г. на ВС е прието, че ако вредите са резултат на
вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл
самият той, тогава отговорността е по чл.50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима
сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане. Съгласно т. 10 от
ПП № 7/59 г. на ВС, собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира
същата, се освобождават от отговорност за причинените вреди, когато се установи, че
вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителна вина на
пострадалия или на трето лице.
Съгласно трайно установената
практика на ВКС по въпроса за приложението на чл.50 ЗЗД е прието, че
отговорността по чл.50 ЗЗД е безвиновна и е за вреди, които проитичат от
обективно присъщи свйства, качества или дефекти на вещта (решение № 94/21.07.2011 г. по гр. д.
№ 537/2010 г.
на IV г.о. на ВКС, решение № 355
от 07.10.2011 г. по гр. д. № 478/2010 г.
на IV г.о. на ВКС, решение № 309/04.06.2014 г. по гр. д.
№ 1354/2012 г. на IV г.о. на ВКС,
решение № 266/07.12.2016 г. по гр. д. № 1298/2016 г.
на IV г.о. на ВКС и др.).
При така възприетото от
съдебната практика, съобразавйки събраните по делото доказателства, настоящият
състав на съда приема, че претенцията на ищеца е останала недоказана.
Съобразно заключението от
комплексната съдебна експертиза настъпилите за ищеца имуществени вреди
касателно двата автобуса се явяват пряка и непосредствена последица от
възникнали пожар в аттобус „Неоплан“. Вещото лице проф. С.
възприема извод, че е налице причинно-следствена връзка между описаното в
протокола за оглед на местопроизшествието и настъпилите вреди, установени по
двата процесни автобуса, като самият протокол за оглед е фиксирал последствията
от възникналия на 07.01.2019г. пожар. Ето защо правилен се явява изводът, че пораженията
върху върху автобусите, собственост на ищеца се дължат на въздействието на
топлинното излъчване и на конвективните потоци, които очевидно са били насочени
в посока към тях от движението на атмосферните въздушни потоци (вятъра), което
е съществувало към момента на възникване и на развитие на пожара.
Съобразно същото заключение
причините за възникване на горене на този автобус са останали неизяснени.
Вещото лице С. сочи, че в кориците на делото не се намират
материали, които позволяват да бъде даде еднозначен отговор за това кои са
причините за пожара, а също и за техническото състояние на процесните
транспортни средства към момента на възникване на пожара, поради което не се
ангажира с отговор на въпроса относно това коя е конкретната причина за
запалване на автобус „Неоплан“.
В тежест на ищеца е да установи при пълно и главно
доказване, че свойства, качества на автобус „Неоплан“, респ. негови дефекти, са
довели до възпламеняването му, което пък от своя страна, с оглед конкретните
условия е довело до увреждане на неговите вещи. Наказателното производство все
още не е приключило и в него не е отговорено на въпроса дали пожарът не е
възникнал от човешно действие, т.е. по изключителна вина на трето лице.
Това възпрепятства съда да изключи тази
възможност, за да приеме, че причината за пожара на автобус „Неоплан“, който не
се е движил към момента на възникване на горенето (което изключва приложение на
нормата на чл.45 и чл.49 ЗЗД) се корени в самата вещ. Това, което по делото не
се установява поради липса на пълно и главно доказване е, че увредите и
унищожаването на автобусите на ищеца е само и едиствено по причини, касаещи
автобус „Неоплан“ – негови конкретни особености, свойства, респ. дефекти.
Ето защо съдът намира, че поради недоказаност
претенцията на ищеца се явява неоснователно предявена и следва да бъде
отхвърлена.
Поради извод за неоснователност на предявения иск,
то ищецът, съобразно нормата на чл.78, ал.3 ГПК, следва да заплати направените
от ответника разноски.
Ответникът е представил списъка по чл.80 ГПК в
който е включена сума от 200лева-депозит за експертизата и юрисконсултско
възнаграждение. В хода на производството страната е представила и доказателства
за довнесен депозит от 30лева.
Общият размер на разноските е сумата от 230лева-
депози за комплексната експертиза и 100лева юрисконсултско възнаграждение,
съобразно нормата на чл.78, ал.80 ГПк вр. с чл.37 ЗПрП .
Ето защо дължимиат от ощица на ответника размер на
разноските е сумата от 330лева.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.-Б.- АЯ“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, чрез адв.Н.А.Г., със съдебен адрес ***, иск
с правно основание чл.432 КЗ във връзка с чл.380 КЗ и чл.50 ЗЗД, насочен срещу З.
“Л.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, за заплащане на
обезщетение в общ размер на 54 356,80лева (петдесет и четири хиляди триста
петдесет и шест лева и 80ст.) за обезщетяване на имуществени вреди на
ищеца от пожар, настъпил на охраняем
паркенг, на 07.01.2019г., около 01,00 часа в гр.София, ул.“******37, на автобус
„Неоплан“ с рег.№ ******, собственост на „Р.К.“ ЕООД, в резултат на който са
увредени собствени на ищеца автобуси с марка „Сканиа“ с рег********и марка
„Кинглонг“ с рег.№ *****, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Т.-Б.А.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на З. “Л.И.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, разноски по водене на
делото в размер на 330лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: