В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по реда на чл. 327, вр. с чл.318 ТЗ, с цена 8 803.14 лева и по чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, с цена на иска 2706.26 лева. Ищецът твърди в исковата си молба, че е търговско дружество, чийто основен предмет на дейност се състои в търговия на едро с лекарствени продукти и други сходни на тях стоки. Дружеството се намира в трайни търговски отношения с ответното дружество - „. Е., които са се развивали въз основа на Договор за доставка, подписан на 20.06.2009 г., по силата на който е продавало на едро и доставяло лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели. Сочи се, че за периода от 21.01.2010 г. до 23.02.2010 г., задължението на ответника към ищеца е в размер на 8 803.17 лева, което е видно от приложените по делото фактури. Конкретно дължимите суми по тях са както следва: № *, издадена на 21.01.2010 г. за сумата 1985.04 лева, с падеж 22.03.2010 г. и лихва за периода от 04.07.2011 г. – 03.07.2014 г. в размер на 610.25 лв.; № *, издадена на 22.01.2010 г., за сумата 540.05 лева, с падеж 23.03.2010 г. и лихва за периода от 04.07.2011 г. – 03.07.2014 г. в размер на 166.01 лв.; № *, издадена на 10.02.2010 г., .за сумата 540.05 лева, с падеж 11.04.2010 г. и лихва за периода от 04.07.2011 г. – 03.07.2014 г. в размер на 166.01 лв.; № *, издадена на 15.02.2010 г. за сумата 270.02 лева, с падеж 16.04.2010 г. и лихва за периода от 04.07.2011 г. – 03.07.2014 г. в размер на 83.02 лв.; № *, издадена на 15.02.2010 г. за сумата 1698.04 лева, с падеж 17.03.2010 г. и лихва þа периода от 04.07.2011 г. – 03.07.2014 г. – 522.01 лв.; № *, издадена на 15.02.2010 г. за сумата 1403.71 лева, с падеж 17.03.2010 г. и лихва за периода от 04.07.2011 г. – 03.07.2014 г. в размер на 431.53 лв.; №*, издадена на 19.02.2010 г. за сумата 381.22 лева, с падеж 21.03.2010 г. и лихва за периода от 04.07.2011 г. – 03.07.2014 г. в размер на 117.18 лв. и №*, издадена на 23.02.2010 г. за сумата 1985.04 лева, с падеж 24.04.2010 г. и лихва за периода от 04.07.2011 г. – 03.07.2014 г. в размер на 610.25 лв. Общата сума по издадените фактури е 8 803.17 лева, а лихвите за периода от 04.07.2011 г. – 03.07.2014 г. е в размер на 2 706.26 лева. Твърди се, че настоящото исково производство е предшествано от производство по обезпечение на бъдещи искове, като молбата подали пред РС - И.. С Определение съдът е допуснал исканите обезпечителни мерки - запори върху вземания от трети лица. За налагане на запорите било образувано изп.д. № * по описа на ЧСИ Н.М., peг. № * на КЧСИ. С оглед изложеното, моли да се осъди ответникът да му заплати сума в размер на 8 803,17 лева, представляваща дължимата главница за осъществена доставка за периода 21.01.2010 г. - 23.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на исковата молба пред съда до изплащане то й и сумата 2706.26 лева, представляваща лихви за периода от 04.07.2011 г. – 03.07.2014 г. Претендират се разноски по обезпечителните мерки и в настоящото исково производство. В открито съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Т. поддържа иска по основание и размер и моли да се уважи изцяло, ведно с претендираните разноски в пълен размер. Ответникът с писмен отговор и чрез мл. адв. Н.Д. не оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Изрично заявява, че становището по основателността на иска не е признание на иска по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК. Твърди, че с поведението си и с предприемането на действия по погасяване на съществуващото задължение към ищеца, ответникът не е дал повод и основание за завеждане на настоящото исково производство. В открито съдебно заседание поддържа твърденията в отговора. Оспорва разноските на ищеца, като счита същите за прекомерни. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Не се спори, че между „.Е. и „.ЕАД е бил сключен Договор за доставка от 20.06.2009 г., съгласно който доставчикът („.ЕАД) ще доставя на купувача („.Е.) от собствената си търговска листа, по заявка, лекарствени продукти по списъка с лекарствата, които НЗОК заплаща по реда на Наредба № 10 от 24.03.2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал.4, т.1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, в сила от 01 юни 2009 година. Срокът на договора е една година. Към него са приложени приложения и фактури: № *, издадена на 21.01.2010 г. за сумата 1985.04 лева; № *, издадена на 22.01.2010 г., за сумата 540.05 лева; № *, издадена на 10.02.2010 г., за сумата 540.05 лева; № *, издадена на 15.02.2010 г. за сумата 270.02 лева; № *, издадена на 15.02.2010 г. за сумата 1698.04 лева; № *, издадена на 15.02.2010 г. за сумата 1403.71 лева; №*, издадена на 19.02.2010 г. за сумата 381.22 лева и №*, издадена на 23.02.2010 г. за сумата 1985.04 лева. С Уведомление изх. № */22.04.2010 г., получено от ответника на 30.04.2010 г., ищецът е уведомил ответника за настъпилите промени в акционерната структура на „.ЕАД. Към делото е приложена и Молба за обезпечение на бъдещ иск, подадена до РС гр. И. за исковата сума, като с Определение от 13.06.2014 г. е допуснато обезпечение на бъдещи искове, предявими от „.Е. ЕИК * срещу „.Е., ЕИК * – иск на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в размер на 8 803,17 лева, представляваща дължимата главница по договора за доставка, подписан на 20.06.2009 г. по процесните фактури, чрез налагане на запор върху всички настоящи и бъдещи вземания на „.Е. до размер на 11 512.97 лева. Във връзка с цитираното определение е била издадена и Обезпечителна заповед на 16.06.2014 г. По Молба вх. № */19.06.2014 г. е било образувано изпълнително дело № */2014 г. с частен съдебен изпълнител Н.М., рег. № *. Към молбата са представени ксерокопия от ДТ за обезпечение на бъдещ иск срещу ответника в размер на 40.00 лева, 5.00 лева – ДТ за обезпечителната заповед, 570.00 лева – за образуване на изп.д и налагане на запори. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с 327, и с чл. 318 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Въз основа на представените писмени доказателства – фактури, неоспорени от ответника се установява, че фактурираните стоки са доставени на ответника и получени от същия. При неоспорване автентичността на посочените документи и с оглед разпоредбата на чл. 301 ТЗ, е доказано наличието на сключени договори за търговска продажба в изпълнение на които ищецът в качеството си на продавач е предал на ответника като купувач, описаните в тях по вид и количества стоки. За ответника е възникнало задължението да плати цената на стоките, което не е направено, поради което съдът приема за основателен и доказан искът по чл. 327, ал. 1 ТЗ, с цена на иска 8 803.17 лв. Същият ще следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2014 г. до окончателно изплащане на сумата. Основателен и доказан е искът по чл. 79 и 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 706.26 лв., представляваща мораторна лихва, изчислена върху главницата за периода от 04.07.2011 г. до 03.07.2014 г. включително. Становището на ответната страна в частта за разноските дължими на ищеца, е неоснователно. Не са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл. 78, ал.2 ГПК за освобождаване на ответната страна от разноските по делото, направени от ищеца. Съгласно цитираната норма, ако ответникът с поведението не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Безспорно е, че ответника признава иска, но същият с поведението си е станал причина ищеца да предяви исковите претенции. Представените от ответника копия на пл. нареждане от 05.05.2010 г. и от 04.06.2010 г. касаят плащания по фактури, различни от процесните, плащанията по които не са направени в договорените срокове, поради което ищецът е бил принуден да заяви претенциите си по исков ред. От ищеца се претендират разноски в настоящето съдебно производство в размер на 1667.85 лв.(от които адвокатско възнаграждение в размер на 1 044.00 лв.) и в обезпечителното производство в размер на 1 010.45 лв. и 579.83 лв. за образуваното изпълнително производство. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения. Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговият изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита правните последици от решението. Разрешение на този въпрос е дадено в т.5 от ТР №6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело №6/2012 г.1 ОСГТК, поради което на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в обезпечителното производство в размер на 1 010.45 лв. Неоснователно е искането в настоящето производство да бъдат присъдени разноските в размер на 579.83 лв., направени в изпълнителното производство, като тяхното определяне и присъждане е от компетентност на съдебния изпълнител в конкретното изпълнително производство. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА „Т".Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Б., област С., община З., гр. З., У. „Х. А. № *, представлявано от управителя Т.С.Т. да заплати на „Х".Е. ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. И., ул. „. О.” № *, представлявано от В. С. М., ЕГН *, чрез адв. Е.Т. – член на САК, на основание чл. 327, вр. с чл. 318 ТЗ сумата 8 803.17 (осем хиляди осемстотин и три лева и седемнадесет стотинки) лева, представляваща главница за осъществена доставка за периода от 21.01.2010 г. – 23.02.2010 г., ведно със законната лихва от 04.07.2014 г. до окончателно изплащане на сумата; на основание чл. 86 и чл. 79 ЗЗД сумата 2 706.26 ( две хиляди седемстотин и шест лева и двадесет и шест стотинки) лева, представляваща законна лихва върху главницата, за периода от 04.07.2011 г. – 03.07.2014 г., както и разноски в исковото производство в размер на те по делото в размер на 1667.85 лв. и в обезпечителното производство ( по ч.г.д. 447/2014 г. на РС И.)в размер на 1 010.45 лв. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на разноски в изпълнителното производство пред ЧСИ № * в размер на 579.83 лв., като недопустимо. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред СОС, в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я :И.К. |