О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / .02.2017г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА
ДРИНГОВА
мл.с. НЕДЕЛИНА
МАРИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Дрингова
въззивно гражданско дело № 219 по описа за 2017 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба вх. № 65467/08.12.2016г. по
описа на ВРС от Етажната
собственост с адрес гр. Варна, ул. „Балик“ № 4, представлявана от управителят Й.В.Г.,
чрез процесуалния му представител адв. Н.Т. от ВАК, срещу решение № 4178 от 14.11.2016г., постановено по
гр.дело № 31/2016г. на Районен съд - Варна, ХVІІІ-ти състав, с което е
отхвърлен иска на въззивника за приемане за установено в отношенията му с Н.П. Георгиева, че последната
му дължи сумата от 99,75лв., представляваща задължение за плащане на месечни
такси за месеците от 1.12.2014г. до 1.09.2015г., заедно със законната лихва
върху сумата от датата на сезиране на съда - 7.10.2015г. до окончателното
изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение №
6293/09.10.2015 год. по ч.г.д. № 12432/2015г. на ВРС, 31 състав, на основание чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК.
Във въззивната жалба е изложено
становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено
в противоречие с материалния и процесуалния закон. Въззивникът счита, че
законосъобразността на решенията на етажната собственост се определя от
правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД, тъй като контролът за
законосъобразност е съдебен и е ограничен със преклузивен срок за предявяване
на иска. Излага, че въззиваемата не твърди и не е представила доказателства да
е отправила писмено уведомление до управителя, че ще отсъства или че няма да
ползва имота по други причини, поради което възражението й за недължоимост на
процесната сума е , по арг. от чл.13, ал.2 от ЗУЕС. Намира, че
първоинстанционният съд не съобразил изричното признание на пълномощника на
въззиваемата, отразено в протокол от проведеното на 04.06.2015г. ОС, че има
непогасени задължения към касата на ЕС, като същите ще бъдат погасени
доброволно. Счита също, че районният съд не е съобразил, че проведената СТЕ не
доказва какво е било състоянието на имота към процесния момент. Отправеното
искане е да се отмени решението и да се постанови друго, с което предявеният
специален установителен иск да се уважи. Претендират се и направените съдебно -
деловодни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност
на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно и моли за неговото потвърждаване.
Квалификацията на
спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия
на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с
тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на
доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно
разпределяне на доказателствената тежест.
Съобразно разпоредбата на чл.266 от ГПК
във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да
сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок
в първоинстационното производство. Изключенията от цитираната забрана са
предвидени в ал. 2 и ал. 3 от цитираната правна норма. В случая, въззиваемата моли
да бъдат допуснати до приемане писмени доказатества, приемането на които е
отказано от първоинстанционния съд. Искането е обосновано с твърдения за
допуснато процесуално нарушение от съда, каквото обаче въззивният състав
намира, че липсва. В първото съдебно заседание страните са били представлявани
от процесуалните си представители и до неговото приключване е следвало да
изчерпят доказатествените си искания във връзка с твърденията на насрещната
страна и съобразно окончателния докалад на делото и разпределената им
доказателствена тежест. Твърдението на ищеца, че жилището се обитава е
направено в първото заседание, но ответната страна не е поискала възможност да
представи в следващото съдебно заседание писмени доказателства за оборване на
това твърдение. Представянето на такива в следващото съдебно заседание правилно
е преценено от районния съд като преклудирано. По изложените съображения,
доказателственото искане на въззиваемата следва да се остави без уважение.
Постъпилата жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа
останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на
основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 65467/08.12.2016г. по описа на ВРС от
Етажната собственост с адрес гр.
Варна, ул. „Балик“ № 4, представлявана от управителят Й.В.Г., чрез процесуалния
му представител адв. Н.Т. от ВАК, срещу решение № 4178 от 14.11.2016г., постановено по
гр.дело № 31/2016г. на Районен съд - Варна, ХVІІІ-ти състав, с което е
отхвърлен иска на въззивника за приемане за установено в отношенията му с Н.П. Георгиева, че последната
му дължи сумата от 99,75лв., представляваща задължение за плащане на месечни
такси за месеците от 1.12.2014г. до 1.09.2015г., заедно със законната лихва
върху сумата от датата на сезиране на съда - 7.10.2015г. до окончателното
изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение №
6293/09.10.2015 год. по ч.г.д. № 12432/2015г. на ВРС, 31 състав, на основание чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззиваемата за
приемане на писмени доказателства по делото.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 219/2017г. на ВОС
за 28.02.2017г. от 13,30ч., за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: