МОТИВИ от
27.07.2016 г. по н.о.х.д. №503/2015 г. по описа на Районен съд-Айтос.
Съдебното
производство е образувано с внесен от РП-Айтос обвинителен акт срещу М.С.К., род. на *** ***, българин, български
гражданин, с постоянен адрес:***, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН ********** в това, че в периода 22
– 23.12.2014 г. в неустановени точно часове, с цел да набави за другиго, а
именно – А.М.М., М.К.В. и С.Х.В., имотна облага, като осигурил транспортна
/логистична/ дейност, чрез ползвания от него лек автомобил, марка – Форд, модел
– Галакси, с рег. № ***, собственост на А. О. И. от гр. В., спомогнал да бъдат
отчуждени чужди движими вещи, а именно – три броя медни капаци за казан за
варене на ракия, с вместимост, както следва – от 150 л. на стойност 225.00
лева, от 250 л. на стойност 580.00 лева; от 350 л. на стойност 790.00 лева, 3
бр. медни лули с бронзови гайки и конуси, на обща стойност 240.00 лева, както и
3 бр. серпентини и чучури на обща стойност 390.00 лева, като общата стойност на
вещите възлиза на 2225.00 лева, собственост на ЕТ „Д. – Д.Ж.”***, с
представител и МОЛ Д.Х.Ж., за които първоначално е предполагал, а впоследствие,
докато пътували с автомобила разбрал, че са придобити от посочените по-горе
лица чрез престъпление /кражба/ - престъпление
по чл.215, ал.1 от НК.
Прокурорът
в съдебно заседание поддържа обвинението, като развива доводи, че въпреки
отделни противоречия в показанията на свидетелите М.В., А.М., С.В. обвинението
е доказано от събраните по делото доказателства.
Защитникът
на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, като навежда аргументи за
недоказаност на повдигнатото обвинение от субективна страна. Сочи, че
обвинението не се доказва от събраните по делото доказателства, излагайки
подробни възражения срещу аргументите на прокурора.
Подсъдимият
дава подробни обяснения и също пледира за оправдателна присъда.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез обясненията на подсъдимия и разпит
на свидетелите Д.Ж., П.Ж., П.П., С.Д., М.В., А.М., С.В., С.Т., А.Ч., прочетени
са показанията на С.М. и са приложени писмени доказателства, включително е
приобщено заключението по съдебно икономическа експертиза.
Айтоският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият М.С.К. е роден на *** ***, с ЕГН **********,
българин, български гражданин, с постоянен адрес:***. Същият не е осъждан, не е
женен и работи по трудов договор. Ползва лек автомобил Форд Галакси с рег. №***,
предоставен му от неговия дядо. От показанията на свидетелите А.Ч. и С.В.,***,
се установява, че знаят подсъдимият като лице от града, което често извършва
таксиметрови услуги с автомобила си. В случаите, в които се налагало да пътува
до околните градове и села, свидетелят Ч. неколкратно е ползвал услугите му.
На 22.12.2014 г. вечерта свидетелите М.В., А.М. и С.В.
се уговорили да отидат до с. П., където се намирал казан за варене на ракия,
стопанисван от свидетелите Д.Ж. и П.Ж.. Тъй като срещата им се осъществила в
гр. П., за целта им трябвал превоз до с. П.. Свидетелят А.М. се обърнал за
съдействие към подсъдимия, който се съгласил да им помогне, като ги закара с
колата, където поискат, а те да му заплатят горивото за услугата. Когато се
събрали четиримата, пред него обяснили, че трябва да стигнат до „дядото на М.“,
за да вземат едни вещи. Свидетелят В. показвал пътя на подсъдимия към селото, в
което отиват, като и тримата свидетели са категорични, че разговор относно
предстоящата кражба не са провеждали пред шофьора по време на пътуването.
Когато стигнали до селото, свидетелите М.В., А.М. и С.В. слезли от колата, а
подсъдимият останал в нея, като паркирал на главния асфалтов път около 300 метра
от къщата, в която се помещавал казана за варене на ракия. В тази връзка съдът
кредитира показанията на свидетеля М.В. и С.В., които кореспондират с
обясненията на подсъдимия относно мястото, на което спрял подсъдимия с колата. Самата
кражба била извършена, като тримата свидетели разбили решетката на страничния
прозорец на къщата, през който били изнесени вещите. Според свидетелите М.В. и С.В.
подсъдимият не е видял нищо от деятелността по извършване на кражбата, което
като фактическо обстоятелство кореспондира с обясненията на подсъдимия.
Свидетелят М.В. сочи, че подсъдимият спрял на асфалтовия път на 500 метра от
постройката, а свидетелят С.В., че подсъдимият е останал на главния асфалтов
път. Единствено свидетелят А.М. твърди обратното, но съдът не кредитира
показанията му в тази част, тъй като противоречат на останалите събрани гласни
доказателства. В тази връзка съдът отчете и данните по показанията на
свидетелите П.П., П.Ж. и С.Д.. Същите живеят в с. П., познават добре
околността, като са категорични, че асфалтовият път минава на около 300 метра
от постройката, разположена насред широка поляна, простираща се след главния
път, до която се стига само чрез черните пътища. Обективните данни
кореспондират с обясненията на подсъдимия, подкрепени от показанията на
свидетелите М.В. и С.В., поради което съдът намира, че твърденията на свидетеля
А.М. остават изолирани, съответно не следва да се кредитират в посочената част.
Съдът приема, че към този прозорец, от който е извършена кражбата, подсъдимият е
нямал видимост поради отдалечеността на колата от местопроизшествието, липсата
на улично осветление в района на самата постройка, разположена насред поляна,
простираща се след главния път, както и самото местонахождение на прозореца,
през който били изнесени вещите, намиращ се на стената, странично откъм
входната врата, до която водел черния път, чрез който се стигало до казана за
варене на ракия. Във връзка с последното съдът съобрази и показанията на П.П., П.Ж.
и С.Д., които са категорични относно начина, по който е разположен прозореца,
от който е извършена кражбата, спрямо предната част на постройката. С оглед
зимния сезон, през който е извършено деянието, следва да се приеме, че кражбата
е осъществена в тъмната част на денонощието, което е допълнителен аргумент в
полза на възприетото от съда. След като изнесли вещите от постройката, свидетелите
М.В., А.М. и С.В. повикали подсъдимия, за да ги натоварят в колата. Подсъдимият
се приближил с колата до помещението, напускайки главния път, за да влезе в
черния път, водещ до постройката, напътстван от свидетеля А.М.. Пристигайки
пред постройката, подсъдимият забелязал, че се касае до малка бяла къщичка, в
която имало слабо осветление от крушка. Вещите, които свидетелите натоварили в
колата, имали остра миризма, която подразнила подсъдимият, но въпреки това
същият нищо не казал. Тръгнали обратно към гр. П., като на връщане минали през
с. Оризаре, където разтоварили част от вещите в гаража на свидетеля В.. С
останалата част от вещите продължили към гр. П., където междувременно свидетелят
М. уговарял продажбата им със свидетеля С.Т.. Свидетелят Токмачиев видял и
четирите момчета, включително подсъдимия, който запомнил като шофьор на колата
поради ръста и косата му. Последният, заедно със свидетеля М.В., останали в
колата, а цената на вещите свидетелят Т. платил в гаража на свидетеля А.М.,
придружаван от свидетеля С.М., които го помолили да каже по-ниска цена, ако
стане въпрос за нея отвън. От показанията на свидетеля Т. става ясно, че „другото
момче“, придружавало свидетелят М. в гаража, не е бил подсъдимият, запомнен от
свидетеля поради особените външни белези, а някой от останалите двама. Това
кореспондира с обясненията на подсъдимия, който сочи, че двамата със свидетеля В.
останали в колата, а свидетелите М. и В. влезли вътре при момчето, в чийто
гараж разтоварили вещите. Самият В. разказва, че при договорката „момчето“,
което купило вещите, дало парите на свидетеля М., който всъщност уредил
сделката с него. Това ясно сочи, че именно свидетелят С.В. е „другото момче“,
придружило свидетеля М. в гаража, за да финализират сделката и вземат парите от
нея. След като приключили с продажбата, платили изразходеното гориво в размер
на 40 лева на подсъдимия, който ги оставил в центъра на гр. П. и се прибрал.
На другия ден сутринта
- 23.12.2014 г., свидетелят М. отново се обадил на подсъдимия, като отново
поискал да им помогне с колата си. Обяснил, че трябва да закарат свидетеля В. ***,
където същият живеел. Подсъдимият се съгласил, като когато пристигнали пред тях
в с. Оризаре, подсъдимият се убедил, че това е същият гараж, в който
разтоварили тръбите предходната вечер, тъй като те все още били там. Свидетелят
В. му обяснил, че трябва да продадат и останалите вещи, тъй като иначе не могат
да му се издължат за горивото до с. Оризаре. Подсъдимият се съгласил, при което
тръбите били отново натоварени в колата. Заедно със свидетелите А.М. и С.В.,
подсъдимият се върнал с нея в гр. П.. Двамата свидетели се опитали да ги
продадат, но неуспешно. Тогава се сетили за свидетеля А.Ч., който навремето
стопанисвал пункт за изкупуване на черни и цветни метали. Свидетелят Ч. им
обяснил, че не купува, но понеже имал работа до гр. Б., ако го закарат до там,
можел да им посочи пункт, в който да ги продадат. Тръгнали към гр. Б., като
свидетелят Ч. седнал на предната седалка до подсъдимия, за да показва пътя, а
останалите двама останали отзад. Свидетелят споделя, че му било обяснено от
свидетелите, че вещите ги взели предната вечер от „бабата на М.“. Предположил,
че е възможно да се касае до крадени вещи, но не споделил съмненията си пред
никого, като същевременно се убедил, че подсъдимият няма нищо общо с останалите
двама, след като чул разговорите им в колата. Между тримата възникнал спор,
след като подсъдимият обяснил на останалите двама, че трябва да платят горивото
от гр. П. до гр. Б. и обратно, а те самите отказали с довода, че иска много
пари за бензин. След спора подсъдимият повече не взел участие в разговора им, а
продължил да шофира по пътя. Останалите двама продължили разговора помежду си
относно парите, които ще вземат от продажбата на вещите. Вещите ги продали в
пункт за изкупуване на цветни и черни метали, находящ се в м.с. Върли бряг.
Самата продажба извършил свидетелят Ч., който предал парите на свидетеля С.В.. Подсъдимият
ги върнал обратно в гр. П., като така и не получил дължимата сума за
изразходеното гориво, в която връзка обясненията му кореспондират с показанията
на свидетеля С.В..
Извършената кражба
била разкрита от свидетеля П.П., пазач на казана за варене на ракия. Идвайки на
работа сутринта, същият констатирал разбитата решетка на страничния прозорец и
липсата на принадлежностите, съставящи казана за варене на ракия. Обадил се на
свидетеля С.Д., негов съсед, работещ
като полицай в РУП-Руен, който се отзовал на място незабавно, сигнализирайки
оперативната група в РУП-Руен, до идването на която запазил
местопроизшествието. Бил направен оглед на място, за което бил съставен
протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с изготвения към него фотоалбум.
От помещението се установила липсата на три броя медни капаци за казан за
варене на ракия, с вместимост, както следва – от 150 л. на стойност 225.00
лева, от 250 л. на стойност 580.00 лева; от 350 л. на стойност 790.00 лева, 3
бр. медни лули с бронзови гайки и конуси, на обща стойност 240.00 лева, както и
3 бр. серпентини и чучури на обща стойност 390.00 лева, като общата стойност на
вещите възлиза на 2225.00 лева. Вещите са оценени със заключението на вещото
лице по съдебно икономическата експертиза, която не е оспорена от страните.
Стойността на вещите е възстановена, в която връзка са разпитани и пострадалите
свидетели Д.Ж. и нейния съпруг П.Ж., който фактически стопанисвал казана за
варене на ракия. От показанията на свидетелите П.П., С.Д. и П.Ж. се установява,
че постройката, в която се помещавал казана за варене на ракия, представлява
постройка с две стаички, която е разположена на широка поляна на около 200 –
300 метра от асфалтовия път, към входа на която откъм асфалтовия път водят два
черни пътя. След образуване на досъдебното производство свидетелят П.Ж. се
свързвал с лицата, посочени като извършители, включително подсъдимия.
Последният възстановил част от стойността на щетите, като при проведения между
тях разговор му споделил, че нищо не знае за станалото, тъй като е бил само
шофьор на тримата извършители. След повдигнато обвинение за кражба по чл.195,
ал.1, т.3, 4 и 5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК производството по отношение на тримата
извършители е прекратено, след като от съда са одобрени сключените от тях
споразумения, с които същите се признават за виновни в това, че около 21.00 часа на 22.12.2014 година,
от стопанска сграда, собственост на ПК „Братство”, с. П., намираща се в западния край на с. П., обл.Б.,
след предварителен сговор между тримата, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот - изкъртвайки решетката на прозорец, чрез
използване на техническо средство – специален ключ, отнели чужди движими вещи,
а именно: три броя медни капаци за казан за варене на ракия с вместимост, както
следва – от 150 л. на стойност 225.00 лева, от 250 л. на стойност 580.00 лева;
от 350 л. на стойност 790.00 лева, 3 бр. медни лули с бронзови гайки и конуси,
на обща стойност 240.00 лева, както и 3 бр. серпентини и чучури на обща
стойност 390.00 лева, като общата стойност на откраднатото възлиза на 2225.00
лева, от владението на собственика Д.Х.Ж., в качеството на представляваща ЕТ „Д.
– Д.Ж.”***, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят.
При така
изложените фактически изводи обвинението остана недоказано, а съгласно чл.303,
ал.1 от НПК присъдата не може да почива на предположение. Вещното укривателство
е престъпление, което от субективна страна изисква деецът да „знае или
предполага“, че вещите са придобити по престъпен начин. В случая, с оглед
събрания по делото доказателствен материал, относно субективната страна не
могат да бъдат оборени по безспорен начин твърденията на подсъдимия, че се е
случило тъкмо обратното, а именно, че подсъдимият е приел да извърши превоз на тримата
извършители, без да съзнава, че същите са осъществили кражба на вещите, които
впоследствие са отчуждили в гр. П. и гр. Б.. Възможността за подобен извод
намира своето основание в показанията на свидетеля Ч., които корепондират и се
допълват в логическо единство и взаимовръзка с обясненията на подсъдимия. И
трите осъдени лица са категорични, че когато повикали подсъдимия, за да им
помогне с превоза, никой от тях не му казал какво възнамеряват да правят.
Съвсем логично е обяснението на подсъдимия, че му било съобщено, че трябва да
вземат от някакво село някакви вещи, които принадлежали на „дядото на М.“. В
тази част обясненията се препокриват изцяло с данните по показанията на А.М. и С.В.,
като от гледна точка на обвинението за вещно укривателство, предмет на
настоящото производство, е без значение в какво самите извършители са били
убедени, тръгвайки към с. П. – че тръгват с цел осъществяване на кражба или че
до извършване на кражбата действително са вярвали на М.В., че вещите, за които
са тръгнали за с. П., са на „дядото на М.“. Относим към настоящото обвинение е
факта, че именно по този начин са били представени обстоятелствата пред
подсъдимия, като същият не е имал основание да се съмнява в поднесената версия.
Първоначално лансираната версия осъдените са продължили да поддържат, докато
успешно се разпоредят с вещите, за което
свиделства свидетелят А.Ч.. Пред него същите ясно са заявили, че се касае до
вещи, взети от „бабата на М.“. С оглед изминалото време, което поставя под
съмнение конкретните спомени на свидетеля относно детайлите на описаното от
него, съдът приема, че е без значение конкретната формулировка „бабата на М.“
или „дядото на М.“, като същественото е, че обяснението, дадено от осъдените
лица на подсъдимия във вечерта на кражбата, е продължило да се поддържа от
същите на следващия ден пред свидетеля А.Ч., отново в присъствието на
подсъдимия. Касае се до млад човек, с неголям житейски опит, като така стеклите
се през двата дни обстоятелства при категорично поддържаното твърдение от
осъдените лица относно произхода на вещите са напълно в състояние да го
заблудят относно фактите от обективната действителност. Нещо повече,
подсъдимият не е възприел самото извършване на кражбата, в която връзка съдът
вече обсъди по-горе събраните по делото доказателства, възприемайки че към този
прозорец, от който е извършена кражбата, подсъдимият е нямал видимост поради
отдалечеността на колата от местопроизшествието, липсата на улично осветление в
района на самата постройка, разположена насред поляна, простираща се след
главния път, както и самото местонахождение на прозореца, през който били
изнесени вещите, намиращ се на стената, странично откъм входната врата, до
която водел черния път, чрез който се стигало до казана за варене на ракия.
Неопределените твърдения на осъдените лица С.В. и А.М. не са в състояние да
опровергаят вече направените изводи за недоказаност на обвинението. С.В.
твърди, че с подсъдимия разбрали за кражбата след нейното извършване, когато М.В.
споделил, че всъщност „няма дядо“, като тогава и двамата се отказали от нея, но
поради заплахи от А.М. продължил участието си, спомагайки да се отчуждят вещите.
Тези твърдения се опровергават от показанията на М.В., който е категоричен, че
кражбата е била сговорена между тримата, като разговори пред подсъдимия в тази
връзка не са водени. Тези показания кореспондират с обвинението, за което е
налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на тримата извършители, поради
което съдът кредитира именно тях, а не твърденията на С.В., които противоречат
на самопризнанието, обективирано в одобреното от съда споразумение, с което е
приключило наказателното производство спрямо него. Нещо повече, самият С.В.
твърди, че пред подсъдимия не е ставало въпрос за кражбата, което обосновава
извод за вътрешна противоречивост на показанията в тази част. Няма данни и за
осъществени заплахи – свидетелят А.Ч. е станал очевидец на разговорите между С.В.
и А.М., които спорили как следва да поделят помежду си парите от продажбата на
вещите, изключвайки подсъдимия, на който дори не желаели да платят горивото за
извършената превозна услуга, т.е. очевидно между тях отношенията не са се
основали на метода на власт и подчинение, до който би се стигнало при упражнено
от единия към другия физическо или психическо насилие, ако бяха налице
твърдените заплахи. А.М. твърди, че подсъдимият видял извършването на кражбата,
но както се посочи по-горе това твърдение категорично се оборва от събраните по
делото доказателства, поради което и съдът не кредитира показанията на
свидетеля. Съвсем логично е обяснението на подсъдимия относно отсъствието на субективната
страна, като следва да се държи сметка за обстоятелствата, в които е бил
поставен от осъдените лица. Същият е знаел, че отиват до селото, за да вземат
вещите на „дядото на М.“. Не е присъствал на самото осъществяване на кражбата
на вещите. Когато стигнал до къщата, вещите били вече отвън, а самата къща била
осветена. Версията, че вещите са получени от „дядото на М.“ била повторена пред
свидетеля Ч. на следващия ден в присъствието на подсъдимия. Това са обективните
факти, установени по категоричен и безспорен начин по делото, а всички останали
аргументи на прокурора в полза на обвинението намират своето основание в
предположения, че в колата извършителите са водели разговори помежду си, по
време на които са обсъждали извършената кражба на вещите. Доказателства, чрез
които тези предположения да се превръщат в категорично установени факти, на
които да почива осъдителната присъда, за която пледира прокурорът, по делото
няма събрани. Показанията на С.В., че „двамата с подсъдимия, като разбрали, се
отказали“ и на А.М., че „и лапе щяло да разбере“, се характеризират с
неопределеност и липса на всякаква конкретика в тази част, поради което за съда
не са достатъчни, за да опровергаят съмнението, възникнало в доказателствената
верига, която се представя от обвинението. Още повече, част от вещите са били
оставени на съхранение в дома на М.В., в което подсъдимият имал възможност да
се убеди лично в деня, следващ кражбата, отвеждайки го с колата до дома му в с.
Оризаре, като разпореждането с вещите е станало изцяло със съгласието на М.В. и
в двата дни, обхванати от обвинението. Това не само, че не потвърждава тезата
на обвинението, а при така стеклите се обстоятелства е било просто още едно
потвърждение в подрепа на лансираната от осъдените лица версия, че вещите са от
„дядото на М.“, доколкото изцяло с позволението на последния са се извършвали
всички сделки с вещите. Само по себе си предположението за водени разговори
досежно извършената кражба, без да има доказани конкретни детайли относно тези
разговори, при така събраните доказателства по никакъв начин не е достатъчна,
за да бъде убеден съда, че подсъдимият е успял да формира знание или предположение,
че вещите са добити чрез кражба от лицата. Същевременно неконкретизираните и
неопределени твърдения на две от тези лица, че подсъдимият разбрал за кражбата,
не могат да бъдат кредитирани и поради обстоятелството, че са в противоречие с обективните
данни, събрани по делото – подсъдимият е бил подведен относно мотива, поради
който отиват в с. П., като нито е станал свидетел на кражбата, нито е получил
дял от стойността на вещите, а обстоятелствата около разпореждането с вещите не
са позволили да формира обосновано предположение, още по-малко убеденост, че се
касае до крадени вещи, доколкото част от вещите са били оставени в дома на М.В.,
а всички разпоредителни сделки са извършени с неговото предварително съгласие. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като
се подкрепят от показанията на свидетеля Ч., като комплексният логически анализ
на доказателствата разгледани в тяхната съвкупност сочи категоричен извод, че това
престъпление подсъдимият не е извършил именно поради липсата на субективно
вменение, т.е. липса на престъпен състав от субективна страна. Категоричният
извод на съда е, че подсъдимият не е действал с умисъл за извършването на
престъплението „вещно укривателство“. Друга съществена
причина съдът да възприеме тази версия е липсата на категорични доказателства,
че тя не отговаря на обективната истина. Принцип в наказателния процес е, че
всяко съмнение и колебание относно виновността на подсъдимия следва да се
третира в негова полза. Иначе възниква реалната опасност да бъде осъдено
невиновно лице.
Мотивиран от
горното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: