№ 656
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20211001000721 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260472 от 19.03.2021г., постановено по търг. дело № 2061/2019 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, 1с-в е признал за установено на осн. чл.422,
ал.1 ГПК, че „Екобулгарстрой“ООД дължи на „Щром“ЕООД следните суми: на основание
чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата от 70 810,18 лева, представляваща дължима цена на стоки по
договор за доставка на строителни материали с отложено плащане от 06.04.2015 г., ведно
със законната лихва от 08.03.2019 г. до окончателното плащане; на основание чл. 92, ал. 1
ЗЗД сумата от 15 000 лева , представляваща неустойка за забавено плащане на главницата на
основание нотариален акт за договорна ипотека от 06.04.2015 г. и чл. 5.4. от договор за
доставка на строителни материали с отложено плащане от 06.04.2015 г. за периода от
07.03.2016 г. до 07.03.2019 г., като е отхвърлил иска за сумата от 20 000 лева , добавка над
стойността на стоките, уговорена в договора поради отлагане на плащането, като погасен по
давност и за сумата над присъдения размер от 15 000 лева до предявения размер от 32 424,98
лева, за дължима неустойка и за периода от 31.08.2015 г. до 06.03.2016 г., като
неоснователен.
Срещу така постановеното решение в неговата осъдителна част е подадена въззивна
жалба от „Екобулгарстрой“ООД, с която се обжалват първоинстанционните решения, като
неправилно с искане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените обективно съединени искове бъдат изцяло отхвърлени, с присъждане на
1
разноски, по съображения подробно изложени в жалбата.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „Щром“ЕООД е депозирала отговор на въззивната жалба, с
който се заявява становище за неоснователност поради съображенията изложени в отговора
на въззивната жалба.
Срещу решението в неговата отхвърлителна част по отношение на иска за сумата от
20 000 лева е постъпила въззивна жалба от „Щром“ЕООД, с която се обжалва
първоинстанционното решение в отхвърлителната част като се иска неговата отмяна като
неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде
уважен.
Извършена е размяна на книжа съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „Екобулгарстрой“ООД е депозирала отговор на въззивната
жалба на „Щром“ЕООД, с който се заявява становище за неоснователност поради
съображенията изложени в отговора на въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
И двете въззивни жалби са процесуално допустими – същите са подадени в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхождат от легитимирани страни, имаща право и интерес от
обжалване, насочени са срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
За установено от фактическа страна настоящият състав намира следното:
Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като
доказателство Доставка на строителни материали с отложено плащане от 06.04.2015г., че
купувачът „Екобулгарстрой“ООД е възложил, а продавачът „Щром“ЕООД е приел да
достави в срок и срещу определеното в договора заплащане на строителни материали по
предварително договорени цени.
Съгласно чл.1.2 за стоката, количествата, предмет на процесния договор, продавачът
се е задължил да предостави Сертификат за качество, опаковъчен лист и данъчна фактура за
стоките предмет на договора.
Съгл. чл.2.2 по предварителни разчети общата стойност на доставените материали ще
възлиза на около 150 000 лева с ДДС, като в зависимост от заявките на купувача доставките
могат да надхвърлят посочената сума.
В чл. 2.3 страните са уговорили, че плащането на цялата цена на доставените стоки
ще се извърши в срок до 30.08.2015г., заедно с добавък от 20 000 лева над цената на
доставените стоки като обезщетение за забавеното плащане.
В чл.3.1 изрично е предвидено,че изпълнението на договора се удостоверява с датите
2
на подписани стокови разписки и фактури. С подписаната стокова разписка и фактура се
удостоверява количеството на доставената стока, състоянието и вида на транспортната
опаковка.
Съгласно чл.5.4 е предвидено, че всяка от страните, при неизпълнение на
задълженията по договора дължи на другата неустойка в размер на 0,3% за всеки просрочен
ден върху стойността на неизпълненото, но не повече от 10 % от стойността на договора.
От представените по делото и приети като доказателства стокова разписка
24591/14.04.2015г.; 17545/15.04.2015г.; 25067/29.04.20215г.; 25415/08.05.20215г.; 25586/
13.05.2015г.; 25913/20.05.2015г. и 26729/10.06.2015г е видно, че ищецът „Щром“ЕООД е
доставил на ответника „Екобулгарстрой“ ООД строителни материали на общата стойност
от 70 810, 18 лева, за които на 06.07.2020г./пет години след датата на доставките/ е издадена
от „Щром“ЕООД Данъчна фактура № 122952/06.07.2020г. на стойност от 70 810,18 лева с
ДДС, която е представена и приета като доказателство по делото.
Видно от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза
стоковите разписки съдържат описание на строителни стоки, количество и стойност на
стоките в лева като общата им стойност възлиза на 70 810, 18 лева. От извършената
проверка при страните по делото вещото лице е установило, че по посочените стокови
разписки ответникът не е извършвал никакви плащания.
Видно от представената по делото и приета като доказателство Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ от 17.06.2019год. по ч.гр.д. №
13708/2019год. СРС, е разпоредил на основание Чл.410 от ГПК длъжникът
„Екобулгарстрой“ ООД да заплати на „Щром“ЕООД сумата от 70 818, 18 лева,
представляваща дължима цена на стоки по договор за доставка на строителни материали с
отложено плащане от 06.04.2015г., предявена частично от общо дължимата сума от 150 000
лева, както и за сумата от 20 000 лева, представляваща добавка над стойността на стоките
уговорена в договора поради отлагане на плащането, ведно със законната лихва от
08.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 32 424,
98 лева за периода от 31.08.2015г. до 7.03.2019г. и 5344,70 лева разноски по делото, а
именно : 2464,70 лева държавна такса и 2880 лева възнаграждение за адвокат.
Посочено е че вземането произтича от следните обстоятелства : договор за доставка
на строителни материали с отложено плащане от 06.04.2015г., обективиран в нотариален акт
за договорна ипотека № 74/06.04.2015г.
Видно е също така от представеното по делото разпореждане от 29.08.2019год., че
заповедният съд е указал на заявителя „Щром“ЕООД , че в срока по Чл.414, ал.2 от ГПК е
постъпило възражение от длъжника, поради което на основание Чл.415,ал.1 от ГПК му е
указал, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
3
Видно от представеното по делото и прието като доказателство съобщение/л.65/
ищецът е бил уведомен за горните указания на съда и съответно искът видно от
представения препис на исковата молба с вх. № 121593/07.10.2019г. е бил предявен на
07.10.2019год, т.е в срока по Чл.415,ал.1 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до
следните правни изводи :
По жалбата на въззивника ответник „Екобулгарстрой“ ООД съдът приема следното :
Обжалваното решение в осъдителната му част е правилно, като въззивният съд
споделя изцяло мотивите на обжалваното решение , поради което и на осн. чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи и възражения
повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в производството пред
първостепенния съд, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор.
Независимо от това следва да се добави и следното :
В тежест на ищеца по предявения от него иск с правно основание Чл.327,ал.1 от
Търговския закон е да докаже съществуването на твърдяното от него материално
правоотношение, основан на сключения договор за търговска продажба, както и че той е
изпълнил задължението си да достави стоките, предмет на договора, за да има правото да
получи уговорената покупна цена.
В настоящия случай правилни и законосъобразни са изводите на първата инстанция,
че съдържанието на процесния договор определя сключения договор като такъв за продажба
с ясно очертано предметно съдържание – задължението на продавача „Щром“ЕООД да
достави и прехвърли правото на собственост в полза на купувача „Екобулгарстрой“ ООД
върху конкретно определено количество строителни материали, на което съответства
задължението на последния да заплати цената им, която съгл. чл.2.2 от договора по
предварителни разчети следва да възлиза на 150 000 лева с ДДС, като съобразно
уговореното между страните в зависимост от заявките на купувача доставките могат да
надхвърлят и посочената сума.
Правилни са и изводите на първостепенния съд, че от представените по делото и
приети като доказателства стокови разписки 24591/14.04.2015г.; 17545/15.04.2015г.;
25067/29.04.20215г.; 25415/08.05.20215г.; 25586/13.05.2015г.; 25913/20.05.2015г. и
26729/10.06.2015г., както и от приложените към всяка от тях приемо-предавателни
протоколи, се установява безспорното, че ищецът „Щром“ЕООД е доставил на ответника
„Екобулгарстрой“ ООД строителни материали на общата стойност от 70 810, 18 лева.
Стоковите разписки и приложените към тях приемателни протоколи носят подписа
на представител на ответното дружество и поради което в качеството им на изходящи и от
ответника частни свидетелстващи документи представляват доказателство както за
наличието на договорни отношения между страните, така и изпълнението на задължението
на продавача на предаде стоката на купувача, което представлява условие съгл. чл.327, ал.1
ТЗ продавачът да има правото да претендира плащане на договорената продажна цена.
4
Договореното в чл.3, ал.1 от договора изпълнението на задължението на продавача да
се удостоверява с подписани стокови разписки и фактури не представлява отклонение от
диспозитивното правило на чл.327, ал.1 ТЗ, определящо изискуемостта на задължението на
купувача да плати цената тъй като съгласно цитираната разпоредба купувачът е длъжен да
плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават правото да я
получи, като в настоящия случай страните само предварително са уточнили вида
документи, които следва да бъдат съставени като доказателство за изпълнението на
задължението на продавача да предаде на купувача стоката предмет на доставката.
Изброяването обаче не е изчерпателно, стига от всеки двустранно съставен между страните
документ да става ясно единичната цена, количеството стока и датата на предаването й на
купувача, като последното е от значение за изискуемостта на насрещното му задължение да
заплати дължимата продажна цена. Следователно за такъв документ може да се счита не
само стокова разписка, но и всеки един друг приемателен документ, дори и по форма да е
различен от посочените в договора документи, стига от съдържанието му да се
удостоверяват всяко от посочените по-горе обстоятелства- количество предадена стока, цена
и дата на предаването.
Правилни са и изводите на първата инстанция, че нормите на чл.1.2 и чл.3.1 от
договора на които въззивникът се позовава не предвиждат като изискване за плащане
задължително издаването на фактура. Действително в чл.3.1 издаването на фактура е
предвидено като един от удостоверителните документи, установяващи изпълнението на
насрещното задължение на продавача да предаде стоката на купувача, но купувачът дължи
плащането на цената не защото му е издадена фактура, а поради обстоятелството, че е
извършена доставка, което може да бъде установено по всеки от предвидените в договора
начини, като отново следва да бъде посочено, че не противоречи на диспозитивното правило
на чл.327, ал.1 ТЗ.
Казаното не е в противоречие с показанията на разпитания свидетел А. Х., работещ
като началник склад през процесния период в „Щром“ЕООД. В показанията си свидетелят
само описва установената в склада на ищцовото дружество практика да се предават стоки
на клиенти на фирмата единствено при представяне едновременно на стокова разписка и
фактура.Тези показания обаче нямат никакво съществено значение за предмета на делото
тъй като определяща за отношенията между страните във връзка с процесния спор е не
установената във фирмата на ищеца практика за работа с клиенти, вкл. и с ответника, а
конкретно договорения между тях начин на приемане на доставката- чрез съставяне на
приемателни документи съдържащи данни за количеството и цената на стоката/чл.3.1 и
чл.3.2 от договора/.
Предвид изложеното по-горе въззивният съд намира за правилни крайните изводи на
първостепенния съд, че вземането на ищеца за цената на доставените стоки, които са
описани в стоковите разписки и приемо-предавателните протоколи, не е обусловено от
издаването и осчетоводяването на данъчна фактура, тъй като основанието за плащане е
предаването на стоките/което както се установи по делото продавачът вече е сторил/ и
5
изтичането на предвидения в чл.2.3 от договора срок за отложено плащане на цената- до
30.08.2015г. При това положение искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.327,
ал.1 ТЗ като основателен правилно е бил уважен от първата инстанция.
Правилни и законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд за
основателността на иска за дължимост на обезщетение за забавено плащане, в уважената от
съда част от 15 000 лева за периода от 07.03.2016г. до 07.03.2019г. /датата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за плащане/, съобразявайки направеното
от ответника възражение за давност. Искът за дължимост на обезщетение за забавено
плащане се погасява с кратката тригодишна давност, съгл. чл.111б,б. ЗЗД, следователно за
периода от датата на изискуемостта на задължението на купувача- 30.08.2015г. до
07.03.2016г., предвид липсата на доказателства за прекъсване на давността, следва да се
счита, че е погасено по давност. Цитираната от въззивника ответник съдебна практика е
неотносима към настоящия казус, доколкото същата касае съвсем различна фактическа
обстановка. В настоящия случай уговорената между страните неустойка не е ограничена със
срок, поради което и доводите на въззивника са неоснователни и правилно съдът е присъдил
неустойка за срока от 07.03.2016г. до 07.03.2019г., поради което и решението като правилно
следва да бъде потвърдено и в тази му част.
Предвид изложеното, налага се обоснованият извод основателността на така
предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.327,
ал.1 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД и поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
обжалваното Решение в осъдителната му част следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба на „Екобулгарстрой“ ООД – оставена без уважение като неоснователна.
По въззивната жалба на „Щром“ЕООД съдът приема следното :
Съгласно уговореното от страните в чл.2.3 от договора плащането на цялата цена на
доставените стоки се извършва в срок до 30.08.2015г., заедно с добавък от 20 000 лева над
цената на доставените стоки като обезщетение за забавеното плащане. Тълкувайки волята на
страните, изразена в договора, настоящият съдебен състав намира, че с претендирания
добавък страните са договорили обезщетение за плащане на цената, която независимо, че е
дължима при предаване на стоката или на документите, които дават правото на купувача да
я получи, в отклонение на диспозитивното правилно на чл.327, ал.1 ТЗ са предвидили, че
може да бъде платена и след този момент – до 30.08.2015г.,за което обаче се дължи
обезщетение в размера на исковата сума от 20 000 лева. Неоснователни са твърденията на
„Щром“ЕООД във въззивната жалба, че тази сума представлява част от цената тъй като
страните в договора изрично са предвидили, че тази сума се дължи отделно от цената на
стоката и изрично са я определили като обезщетение за забавено плащане на цената на
доставените на купувача стоки, които той да може да ги заплати и в по-късен момент след
предаването им, както и че представлява обезщетение за това, че купувачът ще ги заплати не
веднага, а в по-късен момент.
Тъй като вземането за обезщетение за неизпълнен договор съгласно чл. 111, б.“б“ ЗЗД
се погасява с изтичането на кратката 3 годишна погасителна давност и като се вземе предвид
6
направеното от ответника възражение в тази насока, то следва да се приеме, че сумата
20 000 лева не се дължи, поради погасяването й по давност. Началото на давностния срок е
определен в договора и това е 30.08.2015г. като до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 08.03.2019г. е изтекъл срок по-дълъг от 3 години, поради
което и искането за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 20 000
лева правилно е било отхвърлено от първоинстанционния съд като погасено по давност,
независимо от това, че неправилно е квалифицирано вземането като такова за
възнаградителна лихва, неотговарящо на действителната му и правилна квалификация като
обезщетение за забавено плащане, в какъвто смисъл то е било и определено от страните в
договора.
Предвид изложеното, налага се обоснованият извод за неоснователността на така
предявеният иск и поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
Решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на „Щром“ЕООД срещу решението
в отхвърлителната му част – оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260472 от 19.03.2021г., постановено по търг. дело №
2061/2019 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 1с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7