Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260004 ,11.01.2021 година, град Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На единадесети януари две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав :
Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
Членове : ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
младши
съдия ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 1025 по описа за 2020 година намира следното:
Производството е образувано по жалба по член 435,ал.2,т.7 от ГПК ( „ частна жалба “ ) , с вх.№ 262820/9.12.2020 г. ( по регистратурата на ДОС ) на длъжника „Гаранционен фонд“ АД, град София срещу постановление от 4.11.2020 година по изпълнително дело № 202081100400726 по описа на ЧСИ Н.Н., с което при отхвърляне на възражението му по член 78, ал.5 от ГПК е определено ,че дължимото в полза на взискателя адвокатско възнаграждение е в размер от 360 лева и е отказано съразмерно намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ .
В жалбата се поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, статута и функциите на длъжника и извършеното от пълномощника на взискателя само едно действие – образуване на изпълнително дело, тъй като в срока за доброволно изпълнение длъжникът извършил плащане на цялото задължение по изпълнителния лист. Иска се частична отмяна на постановлението относно присъденото над 200 лева адвокатско възнаграждение и съответно намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ .
В писмено възражение на длъжника И.Г.Г. *** чрез пълномощника М.Я. жалбата се оспорва по съображения, че присъденото възнаграждение е под минималния размер по член 10,т.2 във връзка с член 7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес от 35 108,33 лева , че в договора за правна защита и съдействие е уговорено извършване на цялостна защита на правата на взискателя и депозираната молбата за образуване на делото съответства на поемането на тази защита ; че правната сложност на делото е обусловена от материалния интерес , който в случая е над 30 000 лева .
Жалбата е процесуално допустима като подадена срочно срещу обжалваем от длъжника акт по разноските, с който ЧСИ се е произнесъл по неговото възражение (с вх. № 11510 /3.11.2020 г.) за намаляване както на разноските, така и на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ . За разлика от исковото производство , в което решението на съда по разноските не подлежи на самостоятелно обжалване , в изпълнителното производство всеки акт на съдебния изпълнител по разноските може да бъде оспорван от длъжника – т.2 от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо правилата на член 248 , ал.1 - 3 от ГПК не се прилагат по аналогия .
В обжалваното постановление ЧСИ е приел, че няма основание да намалява поискания размер адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело – 360 лева с начислен ДДС ,тъй като е по – нисък от минималния размер ( 791,62 лева ) по член 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските присъждания и намаляване под него правилото на член 78,ал.5 от ГПК не допуска. Обуславящо от горното е приел,че няма основания и за намаляване на размера на таксата по член 26 от ТТРЗЧСИ.
Делото е образувано по молба на пълномощника на взискателя – адвокат М.Я. ( съдружник в адвокатско дружество ) за принудително изпълнение на паричните му притезания срещу „ Гаранционен фонд“ АД от главница в размер от 30 000 лева и законни лихви , считано от 25.02.2019 г. В договора за поръчка от 22.10.2020 г. е посочено, че защитата на взискателя се поема на основание член 38,ал.1, т.2 от ЗА , следователно безплатно, но при „ договорено адвокатско възнаграждение “ по член 38,ал.2 от ЗА в размер от 360 лева с ДДС. Внесените от взискателя авансови такси са в размер от 60 лева. ЧСИ не е извършил изпълнителни действия, защото в срока за доброволно изпълнение , на 30.10.2020 г., длъжникът е превел по сметката на ЧСИ сумата 38 350,25 лева , която покрива дължимите по изпълнителния лист главница от 30 000 лева и изтекли ( до 30.10.2020 г. ) законни лихви в размер от 5 108,23 лева. ЧСИ е определил таксата по член 26 от ТТРЗЧСИ ( на база материален интерес – 35 108, 33 лева + 360 лева ) в размер от 2 817,72 лева с ДДС.
Окръжният съд намира, че в случая се касае не до дължимо от ЧСИ произнасяне по отговорността за разноски между страните по изпълнителното дело , а до правомощието му по член 38,ал.2 от ЗА да определи размера на възнаграждението , което адвокатът , оказал безплатно адвокатска защита на взискателя, има право да получи от длъжника, когато разноските по изпълнението са за негова сметка . ЧСИ не е обвързан от поискания от пълномощника размер на възнаграждението по член 38,ал.2 от ЗА и от някаква „ договореност “ между доверител и адвокат за размера му. Прекомерност по смисъла на 78, ал.5 от ГПК ( при безвъзмездност на договора за поръчка ) не може да бъде обсъждана. Но ЧСИ дължи да го определи законосъобразно – в размер не по – нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. – член 38,ал.2 от ЗА. Според съда адвокатът по член 38,ал.1,т.2 от ЗА има право да получи възнаграждение само за действително осъществените действия по защита на интереса на доверителя си.
По изпълнителното дело пълномощникът на взискателя е подал молба за образуване на изпълнителното дело и не е извършил други процесуални действия, защото в срока за доброволно изпълнение длъжникът е внесъл дължимите по изпълнителния лист суми. За този труд той следва да получи от длъжника само възнаграждение по член 10,т.1 от Наредбата в размер от 200 лева или 240 лева с ДДС , вместо присъдените му от ЧСИ 360 лева . Таксата по т.26 ,б “ г“ от ТТРЗЧСИ , изчислена на база материален интерес в размер от 35 348,33 лева ( главница от 30 000 лева + лихви от 5 108,33 лева + адвокатско възнаграждение от 240 лева ) се равнява на 2 809,08 лева с вкл.ДДС ( вместо определения от ЧСИ размер от 2 817,72 лева ) . Постановлението на ЧСИ в обжалваната му част за разноските от адвокатско възнаграждение и за таксата е незаконосъобразно и следва по жалбата на длъжника да се отмени - за присъденото за адвоката на взискателя възнаграждение за горницата над 240 лева до 360 лева и за отказа за намаляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ до размера от 2 809,08 лева.
Жалбоподателят е поискал разноски , в т.ч. възнаграждение по член 78, ал.8 от ГПК за юрисконсулта, изготвил жалбата. Съдът му присъжда възнаграждение в размер от 100 лева по член 25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и разноски от общо 73 лева ( платените държавна такса от 25 лева и такси за администриране на жалбата от ЧСИ от 48 лева ).
Воден от
горните съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от 4.11.2020 година по изпълнително дело № 202081100400726 по описа на ЧСИ Н.Н. в частта на присъденото на адвокат М.Я. ***,офис 10-11, пълномощник на взискателя И.Г.Г. адвокатско възнаграждение в размера над 240 ( двеста и четиридесет ) лева с вкл. ДДС, дължимо на основание член 38, ал.2 от ЗА и в частта на отказа за намаляване на таксата по точка 26 ,б.“ г“ от ТТРЗЧСИ до дължимия размер от 2 809,08 ( две хиляди осемстотин и девет лева и осем стотинки ) лева с вкл.ДДС, по жалба на длъжника „Гаранционен фонд“ АД, град София, ул. „ Граф Игнатиев „ № 2 .
ОСЪЖДА И.Г.Г. , ЕГН: ********** *** да заплати на „Гаранционен фонд“ АД, град София, ул. „ Граф Игнатиев „ № 2 сумата от 173 ( сто седемдесет и три) лева, сторени в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.