О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 17.06.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на седемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 1211 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 414а, ал. 4, пр. II от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Разпореждане
№ 7120 от 18.02.2019г. постановено по ч.гр.д. № 16686/2019г. по описа на ВРС, ХХX-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на
основание чл. 414а, ал. 4, пр. II от
ГПК е обезсилена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7930/17.10.2019г. в частта
й, с която длъжникът е осъден да заплати заявителя съдебни разноски в размер на
325 лв., както и на основание чл. 78 и ал. 3 от ГПК частният жалбоподател е
осъден да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД разноски от 100 лв.
В частната жалба са наведени оплаквания
за неправилност на разпореждането в обжалваната му част, постановяване в
нарушение на процесуални правила, както и в противоречие на задължителна
съдебна практика. Изложени са доводи, че доколкото предмет на заявеното вземане
в случая е недължимо платена от потребител такса за възстановяване преноса на
ел. енергия, начислена при начална липса на основание с ТП от 18.01.2018г., то
изискуемостта на вземането за връщане на даденото без основание е настъпила в
момента на получаване на сумата от 19 лв. Настъпилата изискуемост от своя
страна е основание за съдебно предявяване на вземането, поради което необоснован
е изводът, че с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на
вземането. За извършената цесия длъжникът бил уведомен на 15.10.2019г., а
действия за плащане на задължението предприел едва на 18.10.2019г. В този
смисъл не е налице доброволно плащане от длъжника, възражението по чл. 414а от ГПК е неоснователно, поради което неправилно е обезсилена заповедта в частта
относно присъдените разноски. Моли в тази връзка да се отмени разпореждането в
обжалваната му част и вместо него се постанови връщане на делото на ВРС с
указания за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила
изпълнително основание.
В отговор на жалбата „Енерго-Про
Продажби“ АД оспорва доводите в нея. Поддържа доводи, че разрешенията, дадени с
ТР № 4/2013г. на ОСГТК са неприложими в случая, доколкото не са съобразени с
изменената уредба на заповедното производство в ГПК /Дв, бр. 86/2017г./.
Изискуемостта на вземането, предмет на заповедта от друга страна от момента на
плащането на сумата е настъпила единствено по отношение на потребителя, а не и
по отношение на заявителя – цесионер. Навежда доводи,
че инициирането на заповедното производство на следващия ден след уведомяването
на длъжника за извършената цесия, без отправена покана и разумен срок за
изпълнение и непредоставяне на банкова сметка ***съвестно упражняване на
процесуални права и злоупотреба с правото на разноски. Моли в тази връзка
частната жалба да се остави без уважение с извод за неоснователност.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт –
разпореждане, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК,
от лице с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание
по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна по следните
съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по повод заявление от 16.10.2019г. на „Агенция за закрила на
потребителите“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД за парично вземане в размер на 19 лв. –
платена при начална липса на основание такса за възстановяване преноса на ел.
енергия по фактура от 10.04.2019г., заплатена от потребителя Атанас
Атанасов Янакиев на 18.01.2018г., което вземане е придобито от заявителя на
основание договор за цесия от 24.09.2019г. от потребителя – цедент,
за който длъжникът е уведомен по електронен път на 15.10.2019г., както и за
съдебни разноски в общ размер от 325 лв.
Съдът е уважил заявлението и на
17.10.2019 г. е издал заповед № 7930 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за заявената сума, както и за разноски в размер на 325 лева.
Длъжникът депозирал възражение по
чл. 414а, ал. 1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение с твърдения, че
задължението е заплатено от него изцяло на 24.10.2019г., за което е представил
платежно нареждане от същата дата. Възразил също, че не дължи разноски за
производството, доколкото с поведението си не е дал повод за предявяване на
вземането – на 15.10.2019г. бил уведомен от Атанас Янакиев за извършената
цесия; на 18.10.2019г. изпратил пощенски запис за плащане на заявената със
заявлението сума; на 21.10.2019г. изпратил на официалния, обявен в ТР имейл
адрес на заявителя покана за предоставяне на банкова сметка ***не; на
22.10.2019г. изпратил и нотариална покана с идентично искане, както и по
куриер. Изпратените на обявения в ТР адрес на управление на дружеството
заявител покани са върнати в цялост, с констатация на връчителя,
че на адреса липсва обозначение на наименованието на кредитора. Същевременно,
незабавно след получаване на препис от заповедта, съдържаща информация за
банкова сметка ***, заплатил дължимата главница, ведно със законната лихва.
Така обосновал, че с поведението си „Енерго-Про Продажби“ АД не е дало повод за
предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за производството.
Отправил в тази връзка искане за обезсилване на заповедта в цялост.
Заявителят уведомен за постъпилото
възражение, подал становище, че доколкото длъжникът не е изпълни задължението
си до иницииране на заповедното производство, с това е дал повод за завеждане
на делото и дължи сторените от заявителя разноски.
В обжалваното разпореждане,
постановено след Определение по ч.гр.д. № 147/2020г. по описа на ВОС, съдът
след преценка на доказателствата по делото приел, че плащането на задължението
по заповедта за изпълнение е направено в цялост и в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК /в деня на получаване на преписа от заповедта/, както и че с поведението си
длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи
разноски /уведомен е за цесията на 15.10.2019г., а заявлението подадено в съда
на следващия ден – 16.10.2019г./. Ето защо обезсилил заповедта в цялост
съобразно дадените от ВОС указания.
Съдебният състав намира изводите на
първоинстанционния съд за правилни.
Цесията е правен способ за прехвърляне
на субективни права /вземания/, по силата на който настъпва промяна в субектите
на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът,
на когото цедентът е прехвърлил вземането си по
силата на сключен между тях договор.
Няма спор по делото, че с договора
за цесия от 24.09.2019г. потребителят – цедент, платил
заявената от цесионера сума от 19 лв. при начална
липса на основание, прехвърлил вземането си на заявителя. Вземането произтича
от фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД – връщане на получено без
основание.
Съобщението за прехвърлянето по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД е връчено от предишния кредитор на длъжника на 15.10.2019г., а
заявлението инициирало заповедното производство за вземането – подадено от
новия кредитор в съда на следващия ден – на 16.10.2019г. Доколкото прехвърлянето
има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/, то неотносими
към преценката за поведението на длъжника като повод или не за предявяване на
вземането, са възраженията на частния жалбоподател основани на факти, настъпили
преди този момент в отношенията между стария кредитор и длъжника. Доколкото
вземането е предявено от цесионера – заявител на
следващия ден след уведомяването на длъжника за извършената цесия, без покана и
срок за доброволно изпълнение, както и указание за възможен начин на
изпълнение, то съдът приема, че в конкретната хипотеза длъжникът с поведението
си не е дал повод за предявяване на вземането. Налице е хипотезата на чл. 414а,
ал. 2 от ГПК и на това основание не дължи разноски за производството.
Обжалваното разпореждане е правилно
и законосъобразно, а частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена
без уважение.
С оглед изхода на спора на ответника
по частната жалба се дължат разноски.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
Разпореждане № 7120 от 18.02.2019г. постановено по ч.гр.д. № 16686/2019г. по
описа на ВРС, ХХX-ти
състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 414а, ал. 4, пр. II от ГПК е обезсилена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7930/17.10.2019г. в частта й, с която
длъжникът е осъден да заплати заявителя съдебни разноски в размер на 325 лв.,
както и на основание чл. 78 и ал. 3 от ГПК частният жалбоподател е осъден да
заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД разноски от 100 лв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Агенция
за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК ********* сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева,
представляваща съдебни разноски в производството по частната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по
аргумент от чл. 274, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.