Р Е Ш
Е Н И Е №260182
гр. Пловдив, 06.10.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр.с., в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Диана Плачкова, като разгледа
докладваното гр.дело № 2410 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по делото е образувано по искова молба, подадена от „**Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Хасково, ул.“Иларион Макариополски“ №8, против Д.Д.К., ЕГН **********, в качеството на наследник на Д.Г.К., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Т.П.А., с адрес-***.
Твърди се в исковата молба, че 04.10.2016г. ищецът „**Агро“ ЕООД сключил с „Райфайзенбанк /България/" ЕАД два договора за поръчителство, съгласно които дружеството, като поръчител, се е задължило спрямо Банката да отговаря за всички задължения на наследниците на Д.Г.К. /починал на **/ по договор за инвестиционен кредит от 24.11.2014г. и анекси към него, както и по договор за овърдрафт №76949/20.09.2011г. и анекси към него, сключени между „Райфайзенбанк /България/" ЕАД и Д.Г.К., в качеството му на ЕТ с фирма „Випера-Д.К.“. Като причина за сключване на договорите за поръчителство се сочи обстоятелството, че по силата на договор за наем от 08.07.2016г., сключен с един от наследниците на Д. Г. К.- А.Д.К., дружеството е ползвало под наем недвижими имоти в село **и село **, намиращи се в Община **, в които е изграден птицевъден обект, предназначен за отглеждане на ***, и е имало интерес да поеме като солидарен длъжник /поръчител/ изплащането на задълженията по банковите кредити на ЕТ "Випера-Д.К.", за да предотврати обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми и насочване на изпълнение от Банката към ипотекираните имоти- предмет и на наемния договор от 08.07.2016г. Твърди се, че преди сключване на договорите за поръчителство Банката е подписала с част от наследниците на Д. Г. К.- Х.К., А.К. и П.К. анекс №2/04.10.2016г. към договора за инвестиционен кредит от 24.11.2014г., както и анекс №10/04.10.2016г. към договор за овърдрафт №76949 от 20.09.2011г. /с размер на кредита 186 000 лева, съгласно анекс №9/07.09.2016г./. С анексите на наследниците е даден срок от три работни дни да осигурят подписване на договор за поръчителство между Банката и „**Агро“ЕООД, което дружество да се задължи да отговаря за изпълнение на всички техни задължения по договора за инвестиционен кредит и договора за овърдрафт. Според т.2 от анексите, наследниците са били уведомени за задълженията по тези договори. Освен това, позовавайки се на разпоредбата чл.61, ал.2 от ЗН, според която, недееспособният не може да се откаже от наследството, а го приема по опис, Банката е приела и че всички наследници на Д.Г.К. в т.ч. наследникът Д.Д.К. придобиват всички права и поемат всички задължения по договора за инвестиционен кредит и по договора за овърдрафт. Изложено е, че в изпълнение на сключените на 04.10.2016г. договори за поръчителство ищцовото дружество, в качеството си на поръчител, е извършило за периода 01.06.2016г.-31.08.2018г. преводи от разплащателната си сметка в Банката с получател ЕТ "Випера –Д.К.“ на суми за погасяване на задълженията по двата кредитни договора в общ размер на 349 953,10 лв., като продължава да заплаща задълженията и след посочения период. С нотариална покана per. №9035, том 3, акт 57 от 14.12.2017г. на нотариус К.В.с peг. № **, изпратена до наследниците на Д.Г.К., ищецът е поканил последните, в седемдневен срок от получаването й, да му заплатят припадащата им се част от погасените от него задължения на ЕТ "Випера-Д.К.", възлизащи към датата на поканата на 181 803,47лв. След получаване на нотариалната покана ищецът подписал с трима от наследниците - Х.К., А.К. и П.К. споразумение за разсрочено изплащане на задълженията им към него. Твърди се, че до момента на подаване на исковата молба наследникът Д.Д.К., на когото е връчена нотариалната покана, чрез нотариус Е.А.- А., при условията на чл. 44, ал. 1 ГПК, не е осъществил контакт с дружеството и от него не е постъпило плащане на дължимата сума в размер на 87 488,28 лв., съответстваща на притежавания дял от наследството /1/4/. Междувременно, с определение №949/28.06.2018г. по ч.гр.д. №2693/ 2016г., ** е допуснал приемане по опис на наследството на Д.Г.К. от Д.Д.К., действащ чрез законния си представител Т.А., в проведено производство по чл. 61, вр. чл. 49 ал. 1 от ЗН и е вписал същото в особената книга на съда.
Предвид изложеното, се иска от съда да се постанови решение, с което да се осъди Д.Д.К., в качеството му на наследник на Д.Г.К. /починал на **/, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Т.П.А., да заплати на „**Агро“ ЕООД сума в общ размер 87 488,28 лв., представляваща 1/4 от заплатените от дружеството суми, за периода 01.06.2016г.-31.08.2018г., в изпълнение на договорите за поръчителство от 04.10.2016г., сключени от „**Агро“ ЕООД с „Райфайзенбанк /България/" ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до изплащането на сумата. В съдебно заседание, проведено на 22.07.2020г., е допуснато по реда на чл.214, ал.1 от ГПК изменение размера на предявения иск в посока намаление от 87 488,28лв. на 86 213,27лв. Претендират се разноски.
Допълнителни съображения по спора са развити в писмена защита на адвокат В.-пълномощник на „**Агро“ЕООД.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорват твърдените от ищеца факти, че ответникът е син на Д.Г.К., починал на **; че приживе бащата на ответника, действащ в качеството на ЕТ с фирма „Випера-Д.К.“, е сключил с “Райфайзенбанк /България/” ЕАД договори за банков инвестиционен кредит от 24.11.2014г. и за овърдрафт от 20.09.2011г., които договори са подписани от него и съпругата му Х.П.К. като солидарни длъжници. Поддържа се, че представените с исковата молба- анекс №2/04.10.2016г. към договор за инвестиционен кредит от 24.11.2014г. и анекси № 9/07.09.2016г. и №10/ 04.10.2016г. към договор за овърдрафт от 20.11.2011г. са изготвени след смъртта на наследодателя на Д. Г. К., поради което не могат да обосноват пораждане на някакви задължения спрямо ответника. Твърди се, че макар банката- кредитор да е отправила уведомление до последния, тя не го е уведомявала за точния размер на дълга. Сочи се, че отговорността на наследниците не е солидарна по аргумент на чл.60, ал. 1 от ЗН, според който, “наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават”. В случая обаче, съгласявайки се с условията на договорите за кредит и ОУ на Банката и подписвайки анексите към двата договора, наследниците Х.К., А.К. и П.К., по силата на уговорка с банката-кредитор, са придобили качество на солидарни длъжници по смисъла на чл.121 от ЗЗД, като по този начин всеки от тях отговаря за изпълнение на цялото задължение /чл.122 ЗЗД/, а не съобразно размера на наследствените им права. Наред с това се твърди, че Х.К., освен като наследник на Д.К., е солидарно задължена и по първоначално подписаните договори, които в лично качество е подписала като солидарен длъжник. Изложено е още, че дружеството-ищец не може да се суброгира в правата на кредитора по смисъла на чл.146 ЗЗД и няма право на регресния иск по чл.143 ЗЗД, тъй като няма качеството на поръчител по смисъла на чл. 138 от ЗЗД. Заявява се, че договорите за поръчителство са подписани след смъртта на кредитополучателя, като, според уговорките по тях, основанието им не е обезпечително-гаранционно, а директно е поето задължение за изплащане на чуждо задължение от “**Агро” ЕООД, представлявано от Х.К.. Твърди се, че действителната цел на поетото задължение от т.нар. поръчител е същият да изплати задълженията по двата договора, вследствие на което да встъпи в правата на кредитора, като по този начин ще разполага с правото по свое усмотрение да решава кога и срещу кого от наследниците на Д.К. да предявява претенции и в резултат на това да придобие правата на ответника върху имуществото на ЕТ “Випера-Д.К.”. В отговора е направено възражение за нищожност на представения с исковата молба договор за наем от 08.07.2016г., сключен между А.Д.К. и “**Агро” ЕООД. Твърди се, че същият е симулативен, защото основанието за сключването му не е създаване на действителни облигационни отношения, а освен това накърнява добрите нрави, тъй като е налице нееквивалентност на престациите по него. По изложените съображения, ответникът моли да се отхвърли предявения против него иск като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Безспорно е между страните, че между „Райфайзенбанк /България/" ЕАД и Д.Г.К., в качеството му на ЕТ с фирма „Випера-Д.К.“, са сключени договор за инвестиционен кредит от 24.11.2014г. за сума в размер на 213 000 евро, с краен срок за погасяване - 20.10.2019г., както и договор за овърдрафт №76949 от 20.09.2011г., по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 300 000 лв.
От приетото удостоверение за наследници №2227/06.06.2016г. на Д.Г.К. е видно, че той е починал на ** и негови наследници по закон са съпругата му Х.К. и тримата му синове- А.К., П.К. и Д.Д.К.- ответник в настоящото производство.
По делото е представен анекс №2/04.10.2016г. към договор за инвестиционен кредит от 24.11.2014г., сключен между „Райфайзенбанк/България“ЕАД, Х.К., А.К. и П.К., с който страните са приели за установено, че банката е отпуснала на ЕТ“Випера Д.К.“, съгласно сключения договор за инвестиционен кредит, сума в размер до 213 000 евро. Посочено е в анекса, че кредито-получателят е починал на ** и затова банката е уведомила неговите наследници по закон, че падежът на задълженията по договора за кредит е 20.10.2019г., като е отправила покана до тях да се запознаят с условията по договора и анексите към него и поемат задълженията съгласно чл.60 от ЗН. С оглед на това, е подписан анекс №2 между банката и Х., А.и П.К., с който страните са установили,че към датата на подписването му размерът на усвоената и непогасена главница по кредита е 135 280 евро. Отразено е в анекса, че посочените трима наследници са запознати с условията на договора, заявили са, че ги приемат и са се съгласили да заплащат задълженията към банката. Наследникът Д.Д.К., на когото е изпратено писмо по пощата, получено от законния му представител Т.А., не е информирал банката относно намерение за отказ или поемане на задължение по договора кредит, при което е счетено, че същият отговаря за задълженията на наследодателя само до размера на приетото по опис наследство по арг. от чл.61, ал.2 ЗН. Според чл.2, подписалите анекса длъжници са се задължили в срок от три работни дни да осигурят подписването на договор за поръчителство, сключен между банката и „**Агро“ ЕООД, по силата на който поръчителят да се задължи да отговаря за изпълнението на всички задължения по договора за кредит и анексите към него.
Представени са по делото анекс №9/07.09.2016г. и анекс №10/04.10.2016г. към договор за овърдрафт №76949/20.09.2011г., сключени между „Райфайзенбанк /България“ ЕАД, Х.К., А.К. и П.К., с които страните са установили, че съществуващата към датите на подписването им непогасена главница по договора възлиза на 186 000лв., длъжниците са се задължили да погасяват задължението по договора, както и да осигурят подписване на договор за поръчителство между Банката и ищцовото дружество, което да се задължи да отговаря солидарно с наследниците на Д.Г.К. за изпълнение на задълженията по договора от 20.09.2011г.
Установи се, че на 04.10.2016г. между „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД и „**Агро“ ЕООД, е сключен договор за поръчителство, с който ищецът, в качеството му на поръчител, се е задължил спрямо банката да отговоря за изпълнението на всички задължения на наследниците на Д.Г.К. по договора за инвестиционен кредит от 24.11.2014г. и анексите към него, така както са уговорени в договора и анексите в т.ч. и за заплащането на кредита /главница, лихви, наказателни лихви, комисионни и разноски/ за срока и при условията, уговорени в договора. Според чл.1,т.1.2, поръчителят се е задължил да отговаря и за всички последици от неизпълнението на главното задължение от страна на наследниците на Д. Г. К., вкл. за разноските по събиране на вземането, както и всички други лихви, такси и разноски.
На 04.10.2016г. е сключен между ищеца и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и договор за поръчителство, според който поръчителят се е задължил да отговаря за изпълнението на всички задължения на наследниците на Д.Г.К. по договор за овърдрафт №76949/20.09.2011г. и анексите към него. В договора е посочено, че след смъртта на кредитополучателя неговите наследници придобиват всички права и поемат всички задължения по договора за овърдрафт и анексите към него, като поръчителят се задължава да отговаря солидарно с тях за задължението по договора за овърдрафт, както и за всички последици от неизпълнение на главното задължение от страна на длъжниците.
С нотариална покана рег.№9035/14.12.2017г. „**Агро“ ЕООД е уведомило наследниците на Д.Г.К., че в качеството на поръчител по договора за инвестиционен кредит от 24.11.2014г. и по договора за овърдрафт от 20.09.2011г. и анексите към тях заплаща задълженията на наследодателя им, считано от месец юли 2016г., като платените към датата на поканата суми са в размер на 191 803,47лв. В поканата е посочено, че, освен задълженията по двата договора, дружеството е платило и други задължения на наследодателя, като общият размер на заплатеното е 704 509,51лв. Предоставен е на наследниците 7- дневен срок за доброволно плащане на тази сума, съразмерно на наследствените им дялове или по 176 127,38лв. за всеки, а при невъзможност да сторят това в определения срок същите са поканени да се свържат с дружеството за обсъждане на варианти за плащане и подписване на споразумение. Поканата е получена от наследниците Х.К., А.К. и П.К. на 12.12.2017г., а на Д.Д.К. е връчена на 28.12.2017г., чрез нотариус Е.А.- А., при условията на чл.44, ал.1 от ГПК.
На 28.10.2018г. е подписано споразумение между ищеца-„**Агро“ ЕООД и Х., А.и П.К., с което последните са се задължили да заплатят на дружеството припадащата им се част от изплатените задължения на наследодателя им при условията, уговорени в споразумението.
По делото е представена банкова референция изх.№510-158/04.10.2018г., издадена от „Райфайзенбанк /България/ ЕАД, според която, за периода от 01.06.2016г. до 31.08. 2018г. от разплащателната сметка на „**Арго“ ЕООД в банката са извършени преводи с получател ЕТ“Випера- Д.К.“ в размер на 349 953лв.
Приета е и банкова референция №510-144/11.09.2019г., съдържаща данни, че за периода 02.06.2016г. - 31.08.2018г. са платени от „**Арго”ЕООД по договор за инвестиционен банков кредит от 24.11.2014г. следните суми: 126 920 евро- главница; 9 807,61 евро- лихва; 1 236,15 евро- комисионна управление; 9340 евро- платени просро-чени суми по главница; 586,02 евро- платени просрочени суми по лихва; 8,12 евро- платена наказателна лихва върху просрочена главница. За същия период по договора за овърдрафт от 20.09.2011г. дружеството е платило: главница-186 001,34лв.; лихва-15 542, 27лв.; комисионна управление-1 834,12лв.; комисионна ангажимент-38,24лв. и наказателна лихва върху просрочена главница-0,13лв.
Ищецът е представил по делото платежни нареждания за кредитен превод, от които е видно, че в периодите 20.09.2016г.-18.07.2018г. и 28.07.2016г.-10.08.2018г. е превеждал суми по две разплащателни сметки на кредитополучателя ЕТ”Випера- Д.К.” в „Райфайзенбанк /България/ ЕАД. Представил е и договор за наем, сключен на 08.07.2016г., между А.Д.К., като наследник на починалия едноличен търговец, и „**Агро“ ЕООД, с който на дружеството-наемател са предоставени за временно и възмездно ползване описаните недвижими имоти срещу заплащане на наемна цена в размер на 1000лв. месечно.
Между страните не се спори, че
наследниците на Д.Г.К. са
приели наследството, останало от техния наследодател.
Установява се от приложеното по делото ч.гр.д. №2693/2016г. на **, че с определение №949/28.06.2018г., постановено по това дело, съдът е вписал в особената книга приемане наследството на Д.Г.К., починал на **, по опис от Д.Д.К., действащ чрез законния си представител Т.А., включващо описаните недвижими имоти, МПС и съоръжение- фотоволтаична електро-централа.
В хода на производството е допусната СТЕ, с вещи лица М.М., С.М. и Н.И., за определяне стойността на имуществото, принадлежало на Д. Г. К., към датата на смъртта му. Според заключението, депозирано на 21.10.2019г., стойността на вещите, описани в него, възлиза на 1 116 940лв.
По делото е назначена и ССЕ, с вещо лице В.Ш., от чието заключение се установява, че за периода 20.09.2016г.-18.07.2018г. от „**Агро“ ЕООД са платени суми за погасяване на задълженията по договор за инвестиционен банков кредит от 24.11.2014г. в размер на 100 052,29 евро с левова равностойност 196 051, 95лв., а за периода от 18.07.2018г. до 13.09.2019г. са заплатени още 46 204,06 евро с левова равностойност 90 560лв. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание на 22.07. 2020г. същото е посочило, че към платените суми за исковия период следва да се прибави направената на 10.08.2018г. вноска от 685 евро или 1343лв./т.30 от приложение 1/. Според заключението, платените суми от дружеството за погасяване на задължението по договор за овърдрафт от 20.09.2011г., за периода 28.07.2016г. -10.08.2018г. вкл., са 147 458,15лв.
При така събраните
доказателства и установени обстоятелства, съдът приема от правна страна следното
:
Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗД, в която намира правното си основание предявеният иск, поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които е имал кредитора срещу длъжника, макар длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство.
За основателността заявената претенция е необходимо да се установи от ищеца валидно възникване на поръчителство и изпълнение на изискуемо задължение на ответника от поръчителя.
В случая страните не спорят, а и от представените доказателства се доказа, че наследодателят на ответника Д.Г.К. е сключил с „Райфайзенбанк /България/” ЕАД договор за инвестиционен кредит от 24.11.2014г. и договор за овърдрафт №76949 от 20.09.2011г., като е усвоил сумите по тях, което обуславя извод, че банката е изпълнила своето задължение за предоставяне на кредитите, а за кредитополучателя е възникнало задължението да върне сумите, ведно с лихвите и таксите, в уговорените срокове.
На ** кредитополучателят е починал, като не е спорно обстоятелството, че неговите наследници са приели наследството, останало от техния наследодател / в т.ч. и ответникът, който е приел наследството по опис/, и по см. на чл. 60 от ЗН отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, в конкретния случай- по 1 /4 за всеки от наследените дългове.
Установи се от
представените по делото анекс №2/04.10.2016г. към договора за инвестиционен
кредит и анекс №10/04.10.2016г. към договор за овърдрафт №76949/ 20.09.2011г., подписани
между „Райфайзенбанк /България/” ЕАД и Х.К., А.К. и П.К., че наследниците на
починалия кредитополучател са били уведомени с писма от 04.08.2016г. за
наличието на непогасени задължения по двата договора и техния падеж. Обстоятелството,
че ответникът не е подписал анексите, няма за последица отпадане на отговорността
му за изплащане на припадащата му се част задължението. С посочените анекси страните
са установили размера на съществуващото задължение за главница по първия
договор - 135 280 евро и по втория-186 000 лева, а длъжниците са се
задължили да осигурят в определен срок подписването на договор за поръчителство
между банката и ищцовото дружество и са поели задължение за погасяване на дълга,
като липсва основание да се приеме, че с това си изявление тримата наследници
са изявили и намерение за заместване на ответника като длъжник по кредитното
право-отношение.
По делото се
установи, че на 04.10.2016г. между кредитора и „**Агро” ЕООД са сключени
договори за поръчителство, с които дружеството е поело задължение да отговаря
солидарно за всички задължения на наследниците на Д.Г.К., съгласно условията на
договора за кредит от 24.11.2014г. и договора за овърдрафт и анексите към тях, както
и за последиците от неизпълнението на главното задължение от страна на
наследниците, вкл. за разноските по събиране на вземането, както и всички други
лихви, такси и разноски /чл.1, т.1.1, 1.2/.
Неоснователно
е възражението на ответника за липсата на възникнало валидно облигационно правоотношение
по посочените договори за поръчителство.
Според
разпоредбата на чл.138, ал.1 от ЗЗД, поръчителството е договор, по силата на
който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за
изпълнение на задължението му. Правните отношения по този договор възникват само
между кредитора и поръчителя. Не е страна по договора третото лице, чието
задължение се обезпечава, като може да се поръчителства без знанието /чл.146,
ал.1 ЗЗД/ и дори въпреки волята на главния длъжник.
За да бъде валиден договорът за поръчителство, същият трябва да отговаря не само на всички общи условия за действителност на договорите, но и на специфични за този вид договор условия- договорът за поръчителство трябва да е сключен в писмена форма-чл.138, ал.1 ЗЗД, като форма за действителност, и между страните по него трябва да се постигне съгласие, при което поръчителят поема отговорността да изпълни чуждо задължение, а кредиторът го приема за поръчител.
В конкретният
случай, договорите за поръчителство, от които ищецът черпи правата си, са
сключени в изискуемата от закона писмена форма. Освен това, изхождайки от
съдържанието на договорите и на съществените уговорки в тях относно предмета,
правата и задълженията на страните, съобразно правилото на чл.20 ЗЗД, съдът
приема, че е налице изразена недвусмислена воля от ищеца да отговаря пред кредитора
за изпълнение на задължението на наследниците на кредитополучателя, произтичащо
от договорите за кредит и овърдрафт, т.е. ищецът се е задължил да отговаря за
изпълнението на чужд дълг, а не за свой. Същият не е поел главните задължения,
а единствено да отговаря при неизпълнението на тези задължения от главния
длъжник. Следователно, задължението му е уговорено като поръчителство, а не като встъпване в дълг или като солидарно
съдлъжничество. Какви
са били мотивите на ищеца да сключи договорите е извън уговорките на страните и
е без значение за спора, при което не следва да обсъждат какви са били
вътрешните отношения на поръчителя с длъжниците, с оглед въведените твърдения,
че ищецът е бил наемател на недвижими имоти, съгласно сключения на 08.07.2016г.
договор за наем между А.Д.К. и “**Агро” ЕООД;
че между наследниците на кредитополучателя е налице спор във връзка с
уреждане на наследствените им отношения; че законният представител на
малолетния ответник е отказал да съдейства фирмата на едноличния търговец да се
поеме от преживялата съпруга Х.К.. Поради това, съдът не следва да разглежда и направените
в отговора на ответника възражения за нищожност на договора за наем.
Отговорността
на поръчителя има акцесорен характер, доколкото е обусловена от съществуването
на валидно възникнало главно задължение, чиято действителност е предпоставка за
валидността на поръчителството. В случая вземането на кредитора към кредитополучателя,
респ. към наследниците му, е установено и изрично индивидуализирано с анексите от
04.10.2016г., а ищецът се е задължил да отговаря за него при условията на
чл.138 ЗЗД, като е поел задължение да гарантира за изпълнението му, сключвайки
договорите за поръчителство. Без значение за действителността на задължението е
фактът, че договорите са подписани след смъртта на кредитополучателя, тъй като
няма пречка договор за поръчителство да се сключи преди, едновременно или след
сключване на главния договор, а също и след като поръчителят изпълни чуждото
задължение.
С оглед
изложеното, следва да се приеме, че горецитираните
договори за поръчителство отговарят на изискванията на чл. 138 ЗЗД за форма и съдържание, следователно, налице е валидно възникнало
съглашение за поръчителство за поетото от ищеца задължение за гарантиране
изпълнението на задълженията по договорите за кредит и овърдрафт.
На следващо
място, по делото се установи, че чрез плащането от поръчителя, в изпълнение на
сключените договори за поръчителство, е настъпило погасяване на част от
вземането на кредитора по договорите за
кредит и овърдрафт.
От заключението по допуснатата ССЕ, което съдът кредитира, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се доказа, че след смъртта на кредито-получателя са правени от ищеца вноски на суми за погасяване на дълга, като по договора за инвестиционен кредит от „**Агро“ ЕООД, в периода 20.09.2016г.-31.08.2018г., е платена сума в общ размер на 197 394,95лв./ 196 051,95лв. + 1 343лв.- вноската от 10.08. 2018г./, а по договора за овърдрафт платените суми, за периода 28.07.2016г. -10.08.2018г., възлизат на 147 458,15лв. Или чрез плащането на поръчителя е настъпило погасяване на част от задължението към кредитора в размер на 344 853,10лв. по двата договора, като от посочената сума задължението на ответника, съобразно наследствената му квота, е в размер на 86 213,27лв.
Установи се, че поръчителят е уведомил наследниците на кредитополучателя в т.ч. Д.Д.К. за изпълнението на задължението. Нито се твърди, нито се събраха доказателства за повторно плащане на сумата на кредитора преди получаване на уведомлението, а съгласно чл.143, ал.2, изр.1 ЗЗД длъжникът не отговаря към поръчителя, само ако е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. Доколкото длъжникът не е платил сумите по договора за кредит и договора за овърдрафт преди или след уведомлението от поръчителя, а последният е изпълнил задължението си по договорите за поръчителство, като е заплатил горепосочената част от дълга, то за него се поражда правото да търси онова, което е платил, на основание чл.146, ал.1 от ГПК, встъпвайки в правата на кредитора.
За да се ангажира отговорността на наследник на починало лице за негови задължения, е необходимо, съгласно чл.60 ЗН, то да е приело наследството.
Според разпоредбата на чл. 60, ал.1 от ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, а съгласно ал. 2, наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.
Между страните не е спорно, че наследниците на Д.Г.К. са приели наследството, останало от техния наследодател. Ответникът Д.Д.К. - малолетен към момента на откриване на наследството го е приел по опис, на основание чл.61, ал.2 от ЗН, като приемането е породило действието си от вписването му в особената книга по реда на чл.49, ал.1 ЗН.
В хода на делото не е повдиган от страните спор за включените в този опис имущества и изчерпване с тях наследствената маса към 02.06.2016г. Единственият спорен въпрос е бил относно пазарната стойност на имуществото към датата на откриване на наследството, съотв. за размера на отговорността на наследника, приел наследството по опис, и с оглед на това, по делото е допусната тройна СТЕ, чието заключение съдът кредитира, като компетентно изготвено, обективно и обосновано. Според заключението, оценката на имуществото на наследодателя към посочената дата възлиза на 1 116 940лв., при което делът на ответника от това имущество е в размер на 279 235лв.
Чрез приемането на наследството по опис, приелият наследството цели да ограничи отговорността си за задълженията на своя наследодател до стойността, която се покрива от наследственото имущество, включено в описа. Доколкото в случая, стойността на акти-вите от наследството, прието по опис,- 279 235лв. надвишава дължимата от ответника част от извършените от поръчителя плащания по договорите за кредит и овърдрафт, то предявеният иск, като доказан и основателен, ще се уважи в претендирания размер от 86 213,27лв.
На основание чл. 86 ГПК, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска /24.10.2018г./ до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които възлизат в размер на 8 699,53лв., като от тях 3 499,53лв- са за заплатена държавна такса, 5 000лв.-за заплатено адвокатско възнаграждение и 200лв.-депозит за ССЕ.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.Д.К., ЕГН **********, в качеството на наследник на Д.Г.К., починал на **, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Т.П.А., с адрес-***, да заплати на „**Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Хасково, ул.“Иларион Макариополски“ №8, сумата от 86 213,27 /осемдесет и шест хиляди двеста и тринадесет лв. и двадесет и седем ст./лв., представляваща припадащата му се 1/4 /една четвърт/ част от заплатените суми в общ размер на 344 853, 10 лв., за периода 01.06.2016г.- 31.08.2018г., от „**Агро“ ЕООД в изпълнение на договори за поръчителство, сключени на 04.10.2016г. между „Райфайзенбанк /България/" ЕАД и „**Агро“ ЕООД, с които суми са погасени част от задълженията по договор за инвестиционен кредит /197 394,95 лв./, сключен на 24.11.2014г. между „Райфайзенбанк /България/" ЕАД и Д.Г.К., в качеството му на ЕТ с фирма „Випера-Д.К.“, и от задълженията по договор за овърдрафт №76949 от 20.09.2011г. /147 458,15 лв./, сключен между „Райфайзенбанк /България/" ЕАД и Д.Г.К., в качеството му на ЕТ с фирма „Випера- Д.К.“, ведно със законната лихва върху сумата от 86 213,27 лв., считано от датата на предявяване на иска /24.10.2018г./ до окончателното й изплащане, както и сумата от 8699,53 /осем хиляди шестстотин деветдесет и девет лв. и петдесет и три ст./лв.-направени за производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: