Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260478
гр. Русе, 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание на 27 октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при секретаря Светла
Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гр. д. № 722 по описа на 2020 г., за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.108 от ЗС.
Ищецът А.С.С.
твърди, че бил собственик на поземлен имот с идентификатор 63427.159.1, находящ се в землището на гр. Русе,общ. Русе, местността „*****“,
целия с площ от 1183 кв.м., с предназначение на територията – земеделска, шеста
категория на земята при неполивни условия, с номер по предходен план 300001 при
съседи за имота: 63427.159.10; 63427.159.677; 63427.159.9; 63427.159.8;
63427.159.2; 63427.159.33. Правото му на собственост произтичало въз основа на
покупко-продажба, Решение на ТПС комисия за замяна, давностно
владение и наследяване. Заявява, че на основание договор за покупко-продажба,
сключен с Нотариален акт № 180 от 19.12.1935 г., том V, регистър 4747, дело №
1216/1935 г. покойният му дядо М.С.М. закупил от С.Х.И. нива от 2200 кв.м. в
русенското землище, местността „*****" при съседи: Д.Д.,
М.М., А.М. и Н.М.. С Решение от 02.03.1968 г. на ТПС
Комисия – гр. Русе, отразено в Протокол № 4/02.03.1968 г. С оглед блокиране земите
на новите кооператори имотът на дядо му бил заменен с лозе от 2 дка в
русенското землище, местността „*****“, представляващо декар овощна градина и
декар лозе, като дядо му бил вписан като собственик на имот 13 от 2000 кв.м.,
при съседи: път, Ц.Ц., З.В.А., П.Й.А., Ц.Г.. В стар
неодобрен план на м. „*****" имотът бил отбелязан под № 1 и се намирал на около 150 м. от последните
блокове на ж.к. „*****“, непосредствено до шосето ***** – *****, от лявата
страна на пътя по посока на движение към *****. След смъртта на дядо му през
1968 г. същия оставил за свои наследници по закон баба му М.Т.С., починала през
1979 г., баща му С.М.С., починал през 2013 г. и чичо му С.М.С., починал през
2015 г. Чичо му напуснал Русе на 24-год. възраст, установил се в гр. *****,
където живял със семейството си до смъртта си през 2015 г. Повече от 20 г. той
живял и работил в чужбина. След смъртта на дядо му М.С., бащата на ищеца – С.М.С.
поел грижите за лозето и овощната градина, където сам се грижел за овощната
градина, в която отглеждал различни овошки – череша, праскова, вишни и най-вече
кайсии, които пръскал и варосвал. В лозето отглеждал бяло десертно грозде и
други сортове, за които полагал всички необходими грижи – пръскане, връзване,
рязане, скубане на тревата, прекопаване на земята около лозите. Всяка есен след
гроздобер предавал гроздето на „Винпром" Русе и напролет получавал вино и
ракия. Чичо му не бил се интересувал от този имот, след като се завърнал от
чужбина и след пенсионирането си закупил земеделски имот в околностите на гр. *****.
Винаги казвал, че имота в гр. ***** е на брат му – бащата на ищеца, и че той си
имал лозе в гр. *****. Около 1990 г. баща му се договорил със семейство Попови
– пенсионери да обработват лозето и овощната градина, както и да прибират
гроздето, като те винаги можели да си берат овошки от градината и лозето.
Години наред те се грижели за имота. След 2005-2006 г. започнали да се оплакват
от набези на крадци, които често обирали плодовете и голяма част от лозето.
Целият имот бил ограден с мрежа на бетони колове, но постепенно започнали да
крадат коловете, да режат мрежата и за няколко години оградата изчезнала. Към
2010 г. семейство Попови се отказали от по дръжката на лозето и овощната
градина, защото се страхували от физическо насилие. За 2 години крадци
изкоренили лозите. Ищецът често ходел да бере плодове, но след като няколко
пъти заварил големи деца по дърветата да берат най-спокойно плодовете започнал
да го посещава, придружаван от приятели. През зимата на 2012 г. починало кучето
му и заедно с приятел го погребали под една голяма кайсия. Бащата на негов
приятел поел ангажимента да наглежда овощната градина, но след смъртта на
бащата на ищеца през 2013 г. станало ясно че, имотът бил разграден от всички
страни, а всички насаждения били изкоренени. Всяка година, по няколко пъти
ходел на мястото да проверя състоянието на имота. До пролетта на 2019 г. нямало
промени в и около имота му. В съседния поземлен имот с идентификатор
63427.159.10, с площ от около 500 кв.м., собственост на К.В.А. на основание
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72/27.07.1994 г., том
XVII, дело № 5020/1994 г. на нотариус Ц.М. и Нотариален акт за поправка на
нотариален акт № 167 от 14.10.1994 г., том XXII, дело № 6686/1994 г. на
нотариус Ц.М. се появила автокъща, забелязал
постройки, направена настилка, коли втора употреба и ограда около имота. През
лятото на 2015 г. заедно с приятел отишли в автокъщата
с намерението да се запознаят със собственика,като непосредствен съсед на
неговия имот, заварили млади мъже, един от които се бил представил като
управител на фирмата и той му обяснил, че иска да разшири терена и станало
въпрос да им отдаде под наем своя имот. Повече не били разговаряли и никой не
го бил потърсил. Преди няколко години разговарял със своя съсед П.А., който ми
разказал, че хора от малцинствата редовно крадели и унищожавали имотите им и
тази територия ставала много опасна. Разбрал, че П.А. починал и наследниците му
продали имота на член от семейството на К.В.А.. За изненада на ищеца през
пролетта на 2019 г., установил, че имотът му бил заграден с нова ограда и бил
част от голям поземлен имот. Отишъл в СГКК – гр. Русе и установил, че на
21.12.2017 г. К.В.А.се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на
имота на ищеца, като твърдял, че бил придобит на основание давностно
владение, за което му бил съставен Нотариален акт № 122/17.12.2017 г., том V,
рег. № 16785, дело № 756/2017 г. на нотариус Г.Г.,
като за свидетели от протокола от 20.12.2017 г. били Донка Пенева Николова,
Йордан Статев Йорданов и Илия Йорданов Калинов. Заявява, че твърденията в
техните обяснения били неверни, тъй като в неговия имот никога е нямало
прокаран ток, вода, каквито и да било постройки и каменни настилки. Заявява, че
К.В.А. нямал владение върху неговия имот и никога не го е бил придобил по
давност. На 29.03.2019 г. К.В.А. продал процесния
имот на сестра си – ответницата в настоящото производство А.В.А. с Нотариален
акт № 194, том I, рег. № 3375, дело № 138/2019 г. по описа на нотариус Г.Г.. През м. декември 2019 г. се снабдил с констативен
нотариален акт за собственост по давностно владение и
наследство на 1/2 ид.част от имота с нотариален акт №
133/18.12.2019 г., том 2, рег. № 5768, дело № 270/2019 г. по описа на нотариус К.П..
Другата 1/2 ид.част от имота заявява, притежавал по
наследство от покойния си баща С.М.С.. Иска да бъде постановите решение, с
което да бъде признат за собственик на ПИ с идентификатор 63427.159.1 в землището
на гр. *****, местността *****, с площ от 1183 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия – шеста,
начин на трайно ползване : за земеделски труд и отдих /съгласно пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ с номер по предходен план 300001
при съседи за имота: 63427.159.10; 63427.159.677; 63427.159.9; 63427.159.8;
63427.159.2; 63427.159.33, на основание покупко-продажба на поземлен имот,
замяна, давностно владение и наследство, както и да
бъде осъдена ответницата да му предаде владението на имота.
Ответницата А.В.А.
в отговора на исковата молба счита предявения иск за неоснователен.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Според приложеният
по делото Нотариален акт за покупко-продажба № 180/19.12.1935 г. том V регистър
4747, дело № 1216/1935 г. М.С.Мзакупил от С.Х.И.нива от 2200 кв.м. в
русенското землище, местността „*****" при съседи: Д.Д.
, М.М. , А.М. и Н.М. .
С Решение от
02.03.1968 г. на ТПС Комисия – гр. Русе, отразено в Протокол № 4/02.03.1968 г. процесния имот на М.С.М. бил заменен с лозе от 2 дка в
русенското землище, местността „*****“, представляващо декар овощна градина и
декар лозе, като той бил вписан като собственик на имот 13 от 2000 кв.м., при
съседи: път, Ц.Ц., З.В.А., П.Й.А., Ц.Г..
Съгласно Удостоверение за наследници М.С.М. починал на
19.03.1968 г. и оставил за свои наследници по закон М.Т.С.- негова
преживяла съпруга, починала
на 02.10.1979 г., и децата си С.М.С., починал на
06.02.2013 г., чийто единствен наследник е ищеца и С.М.С.,
починал 30.03.2015 г.
Видно от Нотариален акт № 122/17.12.2017 г., том V, рег. № 16785,
дело № 756/2017 г. на нотариус Г.Г. с район на действие РРС, К.В.А. бил признат за собственик по давностно владене на ПИ с
идентификатор 63427.159.1 в землището на гр. *****, местността *****, с площ от 1183 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
категория на земята при неполивни
условия – шеста, начин на трайно ползване
: за земеделски труд и отдих
/съгласно пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ с номер по предходен план 300001 при съседи
за имота: 63427.159.10; 63427.159.677; 63427.159.9;
63427.159.8; 63427.159.2; 63427.159.33
На 29.03.2019 г. К.В.А.продал
процесния имот на А.В. А. с Нотариален акт № 194, том I, рег. № 3375, дело № 138/2019 г. по описа на
нотариус Г.Г. с район на действие РРС
От удостоверение
родствени връзки е видно, че А.В. А. е сестра на К.В.А..
Според свидетеля Ц.К.Т.,
съученик на ищеца, той бил ходил лозето на ищеца. То се намирало на пътя *****
- *****, първата пресечка в ляво, близо до една автокъща.
През зимата на 2012 г. отишли с А. в
лозето, защото домашния му любимец починал и трябвало някой да му помогне да го
погребе. Това бил последния път, когато ходил
в самото лозе. Като ученици ходили с А. да берат грозде, помагал му. Когато
погребали кучето, имота нямал ограда, нямало вече лозе, защото явно не било
гледано отдавна, имало 1-2 овошки. А., когато се връщал в България му бил
споделил, че му взели лозето. Минали веднъж от там, видели, че имало някаква
ограда. Съседи не бил виждал. А. живеел в момента в чужбина.
Свидетелят В.З.И. /близък
на семейството на ищеца/ твърди, често си говорили с С.М.С., чичо на ищеца, че
лозето било на брат му С. и синът на С. също казвал, че лозето било на чичо му.
Свидетелят знаел, че това лозе било наследствено от баща им, като двамата братя твърдели, че това лозе било само на С.. Той се
грижел много за него, ходил там след 1983 г. всяко лято. То било 2 дка, имало
от долната страна овощна градина – кайсии, череши, вишни, праскова, а от
горната страна, откъм страната на шосето било лозето с бяло десертно грозде.
Лозето било оградено с циментови колони и телена мрежа. Вътре нямало ток, вода
или някакви настилки. Не бил виждал да имало постройки. На това място С.
пръскал и режел лозите и дръвчетата, те ходели да му помогнат и да си наберат
кайсии. До 1990 г. той се грижел за лозето, но след това остарял и решил да
даде лозето на някой да го гледа. Разбрал от А., че баща му дал лозето на едно
семейство, което да се грижило за него около 10-12 години и после се отказали,
понеже имало много кражби. След това, пак от А. научил, че баща му предоставил
лозето да се гледа от негов приятел Наско, който се грижил за него няколко
години, но и той се отказал. Семейството се е грижило за лозето след 1990-1991
г. около 10-12 години и след това Наско за 2-3 години. Лозето било на 150-200
м. от последните блокове на кв. „*****“, като се пътувало към гр. *****, излизало
се от гр. *****, завивало се надясно, от лявата страна, а когато се идвало от
гр. ***** имало един голям циментов електрически стълб, той бил единствен, имало
автокъща и лозето, което било на 150 м. от долната
страна на автокъщата. Преди три години с А. се
видели, като се върнал в България. След смъртта на баща си С., който починал
през 2013 г., той отишъл със семейството си да живее в Турция, но всяка година
през зимата и лятото си идвал тук и преди три години, лятото се обадил, ходили
да видят лозето, всичко било буренясало, понеже никой не се грижел за него,
нямало лозе, дръвчетата били изкоренени, нямало ограда, мястото било запустяло.
Преди две години пак му се обадил и му каза, че отново ходил на лозето и то
вече било взето от друг човек и било заградено. Когато отишли видели, че от
било заградено с циментови колони и с мрежа, но вътре нямало никакви подобрения
или нещо направено, само заградено мястото. Миналата година А. разбрал, че
този, който е заградил мястото бил собственика на автокъщата,
и бил прехвърлил мястото на сестра си. Малко преди да почине баща му, знаел от А.,
че заровили кучето му под една от кайсиите. Миналата година ходили да видят пак
мястото, пак си било изоставено, тревясало, мрежата беше увиснала, на места била
изпаднала, но пак си било оградено.
Разпитания по
делото свидетел К.А.П. / приятел на ищеца/ изнася данни, че А. имал лозе, което било до пътя *****
– *****, когато се влизало в гр. ***** от дясната страна, точно в кв. „*****“,
в дясно на завоя. В момента там имало автокъща,
намирало се зад нея. Ходили като деца с А. да ядат кайсии и от време на време
заварвали циганчета и ги гонили. За това лозе се грижело някакво семейство,
докато били деца, но по късно това семейство напуснало Русе и за лозето започнал да се грижи баща му. Той
ходел, наобикалял го, берял и носел плодове на бащата на А.. Бащата на А.
починал през 2013 г., бащата на свидетеля се грижел за лозето през 2013-2014 г. След това ходил
сам няколко пъти. Мястото било около 1 декар овощна градина и декар лозе и знаел, че по него време било разбито,
изкоренено, нямало ограда и колове. Миналата година ходили на лозето, то било
буренясало цялото, нямало нищо там, нито овошки, нито лозе, нямало ограда. Сега
лозето било само бурени и трева.
Съгласно
заключението на назначената по делото техническа експертиза, Имотът по Нотариален акт за покупко-продажба № 180/19.12.1935 г. том V регистър 4747,
дело № 1216/1935 г., представляващ нива от 2200 кв.м. в русенско землище местността"
*****“ при съседи: Д.Д. , М.М.
,А.М. и Н.М. бил идентичен с имота посочен в Протокол
4/02.03.1968 г. - лозе от 2 дка, VІІ кат. в м. "***** ". Имотът посочен в протокол № 4/02.03.1968 г. а именно лозе от
два дка, VІІ кат. в местността. *****, представляващ
имот кад N 13, от картон 20 бил идентичен с процесния ПИ с идентификатор
63427.159.1 в м.“*****" по Скица N15-38962/17.01.2020 г. Наименованията „*****“ и „***** се отнасяли до
една и съща местност, в превод Сухият кладенец. В съдебно заседание вещото лице е
пояснило, че през 1968 г., когато започнало създаването
на този протокол
за замяна, той бил във
връзка с изграждането на второ платно
на бул. „България“, част от някои имоти
останали под бул. „България“, а друга съвсем малка
част останала, като лозя от
южната страна. Тази съвсем малка
част от местността
„*****“ останала и затова през 1968 г. я записали под името„*****“, но карта на
местностите от 1968 г. нямало. Процесният имот се намирал в южната част на местността „*****“, това можело да се види от карта
от 1923 г., където имота бил записан
на името на С.Х.И., който бил продавач на лозето на М. С. М..
При така установеното от
фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Искът по чл. 108 от Закона за собствеността е иск на
невладеещия собственик срещу лице, владеещо без правно основание. С този иск собственикът възвръща в свое
владение онези движими вещи и недвижими имоти, които са излезли от неговата
фактическа власт без правно или на отпаднало основание. За да бъде уважен ревандикационният иск, следва да се констатира наличието на
юридически състав, включващ три кумулативно дадени предпоставки, а именно:
право на собственост върху претендирания имот от страна на ищеца, упражняването
на владение или държание на имота от страна на сочения ответник и упражняването
от последния на фактическата власт без правно основание.
С приложения нотариален акт Нотариален акт за покупко-продажба № 180/19.12.1935 г.
том V регистър 4747, дело № 1216/1935 г. Решение от 02.03.1968 г. на ТПС
Комисия – гр. Русе, отразено в Протокол № 4/02.03.1968 г. се установява, че процесният
имот бил собственост на дядото на ищеца М. С. М.. След смъртта му и след
смъртта на баба му имотът бил придобит по наследство от баща му и чичо му.
Видно от свидетелските показания на св. В.З.И. още преживе
чичото на ищеца С.М.С. и братовчед му са заявявали, че процесното
лозе е собственост само на бащата на ищеца, т.е. той още преди смъртта си е
придобил по давност ½ ид. част на брат си.
След смъртта на родителите си единствено ищеца като техен наследник е придобил
изцяло лозето по наследство.
Ответницата не е
собственик на процесния
имот. Това е така, тъй като нейният праводател - брат
и никога не го е придобивал по давност.
Следва да се посочи, че констативният нотариален акт по чл.
587 ГПК притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица
и за съда като ги задължава
да приемат, че посоченото в акта лице е собственик
на имота.Правният извод на нотариуса
за съществуването на това право
се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила решение. В този смисъл Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК.
В конкретния случай , ответникът
при пълно и главно доказване следваше да установи, че праводателят
му е придобил процесния имот по давност, фактическите елементи на който придобивен способ- включват: обективния елемент на
упражнявана фактическа власт, субективния елемент - вещта да се държи като своя
и изтичане на определен период от време.
Обективният елемент на владението
- упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането.
Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като
владение. Законът /чл. 69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои
вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на
упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно
право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение
за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във
връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на
владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при
наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт
по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с
оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по
попълване на кадастрална карта и т. н. До момента в който предполагаемото от
закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез
волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие
на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат
от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на
фактическия състав на придобивното основание по чл.
79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС. В този смисъл Тълкувателно решение № 4 от
17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК.
Спорно по делото е дали праводателят на ответницта и тя общо
са владели имота 10 години.
Съдът намира, че ответницата не
установява това обстоятелство. Това е така, тъй като видното от събраните по
делото гласни доказателства- показанията на разпитаните по делото свидетели св.
Т., св. И. и св. П., които съдът кредитира предвид незаинтересоваността им от
изхода на спора, в периода до 2013-2014 г. за лозето са се грижили познати на
бащата на ищеца, които той е помолил за това. Ищецът е погребал кучето си в
него през 2012 г. Не се е отказал от имота и го посещавал няколко пъти годишно,
когато се е връщал в България.
С оглед разпределението на доказателствената тежест ответницата при пълно и главно
доказване не установи, че праводателят и е владял
имота 10 години преди издаване на НА по обстоятелствената проверка.
От горното следва, че е налице
първата предпоставка, обуславяща основателността на реивандикационния иск.
Налице са и останалите две предпоставки – ответницата не оспорва фактическото си
владение върху лозето, като не се доказа да е налице право
основание, въз основа на което да го
владее.
По изложените фактически и правни съображения съдът
приема, че предявения иск по чл.108 от ЗС, следва да се уважи.
Съдът не коментира разпоредбите на ЗСПЗЗ, тъй като същите
нямат отношение към предмета на спора.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца
направените от него разноски по делото от 1263.82 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.В. А., ЕГН ********** ***, че А.С.С. ЕГН
********** е собственик на ПИ с идентификатор 63427.159.1 в землището на
гр. Русе, местността *****, с площ от 1183 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия – шеста,
начин на трайно ползване : за земеделски труд и отдих /съгласно пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ с номер по предходен план 300001
при съседи за имота: 63427.159.10; 63427.159.677; 63427.159.9; 63427.159.8; 63427.159.2;
63427.159.33 като
ОСЪЖДА
А.В.
А., ЕГН ********** ***, да предаде владението на А.С.С.
ЕГН ********** на ПИ с идентификатор 63427.159.1 в землището на гр. Русе,
местността *****, с площ от 1183 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, категория на земята при неполивни условия – шеста, начин на трайно
ползване : за земеделски труд и отдих /съгласно пар.
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ с номер по предходен план 300001 при съседи за имота:
63427.159.10; 63427.159.677; 63427.159.9; 63427.159.8; 63427.159.2;
63427.159.33.
ОСЪЖДА
А.В. А.,
ЕГН ********** *** да заплати на А.С.С. ЕГН **********
сумата от 1263.82 лв.- разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: