Р Е Ш Е Н И Е №266
гр. Силистра, 09.08.2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Костадинов
АНД № 398 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ЕТ „И. С.“, с ЕИК със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“С. В.“№ с представляващ И. В. С. против Наказателно постановление № РД И- 181/03.12.2018г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата гр.С., с което на търговеца, на основание чл.288, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5000,00 (пет хиляди) лева за нарушение на чл.220, ал.1, във вр. с чл.219 от ЗЛПХМ.
Жалбоподателя редовно призован явява се лично в съдебното заседание, заедно с процесуален представител. Поддържат жалбите, в допълнителното от които са изложени съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон. На първо место се сочи, че не е извършено разследване по фактите при което Административнонаказващия орган би могъл да стигне до други изводи. Развиват доводи за нарушение на правилата за оценка на доказателствата. Намират, че административното обвинение не е безспорно доказано, а тежестта за това е у АНО. Излагат се конкретни съображения за нарушения на правилата на ЗАНН, както по съставяне на АУАН, така и във връзка с издаване на НП, включително във връзка с описанието на доказателствата които потвърждават нарушението. Не на последно место по значения се развиват доводи и относно липсата на основания и мотивация защо случая не е квалифициран като маловажно административно нарушение. С процесуалните пропуски, включително и с отклонението от принципа на законоустановеността на административните наказания, защитата счита че са е нарешено правото на защита на санкционираното лице. Моли се за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, при редовност на призоваване, не се явява, вместо него процесуален представител, анализира доказателствата, взема отношение по възраженията на жалбоподателя, аргументирано излага становището си, като стига до извод, че не са нарушени процедурни и процесуални правила, като и че правилно е приложен и материални закон, предлага жалбата да не се уважава, а НП да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Жалбата, като подадена в срок и от надлежна страна се явява процесуално допустима.
Съдът, след преценка доказателствата по делото и въз
основа на закона, приема за установено следното:
Свид.М.Г.С. изпълнява длъжността главен експерт в
Дирекция „Надзор на пазара и инспекции“ при ИАЛ гр.С. На 11.07.2018г. в 14,54
часа свидетелката извършила контролна покупка на лекарствени продукти от аптека
„ДАР“ на ЕТ „И. С.“ ЕИК, находяща се на
адрес гр.С., ул.“С. В.“№. Издаден и е фискален бон № 000673. Непосредствено
след това на аптеката е извършена проверка от служители на Изпълнителна агенция
по лекарствата гр.С. Контролните органи установили, че аптеката има Разрешение
за търговия на дребно с лекарствени продукти №3156-НА/04.07.2000г.. ЕТ „И. С.“
-търговец на дребно с лекарствени продукти, представляван и управляван от И. В. С. е допуснал дейностите по отпускане
на лекарствени продукти на аптеката на горепосочения адрес да се извършват от
неправоспособно лице (лице без
фармацевтично образование). Свид.М.С. сочи, че при контролната покупка
лекарствените продукти и е продал М. И. С.- служител в аптеката на дружеството.
Лицето е без фармацевтично образование, като е в трудово правни отношение с
търговеца, последно за изпълнение на длъжността „оперативен счетоводител“. Като доказателства са събрани копия от Диплома
№ 030780 за завършено средно образование от ТМТ“Вл.Комаров“ гр.С. и Свидетелство
за професионална квалификация Серия К-13 № 056915 и рег.№218037-3/20.11.2013г.
издадено от „Информационно обслужване“АД.
Продадени са лекарствен продукт с
режим „по лекарско предписание“ – Aulin gran. For oral suspension от две сашета (партиден № 37002140 и срок на годност
09.2022г.) и лекарствен продукт с отпускане „без лекарско предписание“- Benalgin tabl. 500 mg /50mg/38.75 mg х.20 една опаковка (партиден № 106118 и срок
на годност 01.2020г.). Съставен е констативен протокол.
При тези факти свид. М.С. на 12.09.2018 год. съставил
АУАН, като квалифицирал нарушението на търговеца по чл.220, ал.1, във вр. с
чл.219 и чл.288, ал.1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина.
Въз основа на акта и материалите по административната
преписка Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата гр.С. на
03.12.2018 г. издал обжалваното наказателно постановление. Възприел изцяло
фактическата обстановка описана от актосъставителя и правна квалификация и на
основание чл.52 , ал.4, чл.53 и чл. 83 от ЗАНН наложил на търговеца имуществена
санкция в размер на 5000,00 лева за извършено нарушение по чл.220, ал.1, във
вр. с чл.219 и чл.288, ал.1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина.
АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, който е
бил поканен в ИАЛ гр.София, но не се е явил. За посоченото обстоятелство
свидетелстват В.Л. и С.К.- С., също служители в агенцията. Акта е връчен на
търговеца чрез администрацията на Община С. на 16.10.2018г.. И. В. С. като управител на ЕТ „И. С.“ отразила, че има възражения без да
ги е конкретизирала. Видно от административната преписка, че не е упражнила
правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН в тридневен срок от подписването на акта да направи и писмените си възражения по него.
При съставяне на акта не са нарушени процесуалните
правила по чл.40, ал.1 от ЗАНН, каквито са възраженията на защитата. Закона е
предоставил алтернативната възможност за преценка кои свидетели да се посочат в
акта на длъжностното лице компетентно да го състави. Принципа е, че
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за
установяване на извършеното административно нарушение- чл.36, ал.1 ЗАНН.
Обстоятелството, че актосъставителя не е посочил служителя на ИАЛ, който е присъствал при
извършването на проверката и съставянето на констативния протокол не е
нарушение на процесуалните правила и то съществено, тоест да е довело до
нарушаване или ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Видно от събраните доказателства, че възраженията
които търговеца е имал се правят за първи път пред съда. Оспорват се
фактическите констатации по АУАН. На първо место се сочи, че самия
актосъставител е извършил контролна покупка на лекарствени продукти от аптеката
без да са присъствали други служители на
ИАЛ. В съдебно заседание чрез гласни доказателства се оборва твърдението,
че различно лице от фармацевта е отпуснал лекарствените продукти. Издадения
фискален бон доказва единствено продажбата от едноличния търговеца, но не и
физическото лице което е отпуснало (продало) лекарствените продукти. В тази
насока са ангажирани гласните доказателства, чрез показанията на М. И. С. и Н.
Ц. Ц.. Докато за първия може да е налице индиция за заинтересованост, тъй като
е съпруг на представляващата търговеца и посочен като лице отпуснало
лекарствените продукти, то за втория свидетел няма основания да не се приемат
показанията му за достоверни, още повече че са на очевидец на самата контролна
покупка, не на извършената проверка. За
свид.Н.Ц. фармацевта е извършил онези действия, които може да се окачествят
като отпускане на лекарствените продукти. Свид.М.С. твърди, че е счетоводител
на фирмата и в този момент е броил пари, които взел от касовия апарат, необходи
за внасяне на дължи данъци от търговеца. Не отрича възможността да е преместил
медикаментите на друго ниво на плота до гишето, от където клиентите ги
получават, но е категоричен че лекарствата са извадени от съпругата му, която
оформила и касовата бележка и върнала и ресто. В случай, че АНО беше упражнил
правомощията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, както е посочено в самото НП е било
възможно да установи горната фактическа обстановка. За наличието на спорни
обстоятелства може да се съди от факта, че представляващият търговеца в АУАН е
отразил, че има възражения. Тежестта на доказване е у АНО, а от събраните по
делото доказателства не се установява по
безспорен начин извършването на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Налице са годни
свидетелски показания, от които може да се направи извод за извършване на само
едно от фактическо действие от М.И. С., което не би могло да се окачестви като
отпускане / продажба на лекарствени продукти.
Императивната разпоредба на чл. 220, ал. 1 от ЗЛПХМ предвижда, че
в аптеката като здравно заведение дейностите по чл.219, ал.1 от същия закон се
извършват от магистър- фармацевт. Нямо спорт, че сивд.М.С. не е такъв, а същият
е в трудовоправни отношения с търговеца и изпълнява длъжността „оперативен
счетоводител“. Показанията на този свидетел, че е броил пари от касата, с цел внасяне на
дължимо ДДС не е оборено с други доказателства и доказателствени средства.
Представляващият търговеца е магистър- фармацевт и като такъв не следва да
допуска дейностите по отпускане на лекарствени продукти в аптеката да се
извършват от лице без фармацевтично образование. Съобразно чл.10 от ЗАНН
допустителите се наказват в изрично предвидените от
закона случай. В случая административнонаказателната разпоредба на чл.288, ал.1
от ЗЛПХМ е предвидила санкция и за търговеца на дребно с лекарствени продукти,
който е допуснал дейностите, посочени в чл. 219, да се
извършват от неправоспособно лице. Обективността изисква да се посочи, че
никъде в закона не е уреден начина на придобиване на правоспособност, като в
случая неправоспособността е приравнена на липсата на съответната образователна
степен и специалност за да съответства на позитивното задължение свързано с извършването
на дейностите от магистър- фармацевт.
При извършената от съда проверка действително се
констатираха сочените от процесуалния представител на жалбоподателя отклонения
от правилния начин на протичане на досъдебното административнонаказателно производство
и издаването на санкционния акт.
На първо место АНО не е упражнил правомощията си по
чл.52, ал.4 от ЗАНН, както е посочено в самото НП, тъй като не е взел предвид
изразеното възражение. Видно е, че след съставянето на АУАН не са събирани
други доказателства. В този смисъл АНО не е изяснил всестранно и пълно
фактическата обстановка, и не е доказал фактическите твърдения изложени в
оспорения акта.
На второ место не съответства на обективната истина
описаното в НП обстоятелство, че М. И. С. е служител в аптеката на дружеството.
Безспорно от доказателствата се налага извода, че аптека „Дар“ е на ЕТ „И. С.“
гр.С., а не на търговско дружество.
На трето место е налице отклонение от правилата,
относно описание на нарушението, в смисъл че административното обвинение не е
било ясно и точно формулирано от правна страна, както при съставяне на акта,
така и при издаване на НП. Следва описанието на нарушението да съответства на
нарушените законови разпоредби. Твърдението е, че административното нарушение е
допуснато при извършването на дейностите по чл.219 от ЗЛПХМ. Правната норма
обаче има три алинеи от които последната е отменена. Нормата на чл.220, ал.1
изрично прави привръзка с ал.1 на чл.219 от закона, а в случа нито актосъставителя,
нито АНО са я посочили. Тук е мястото да се посочи, че нормата на чл.288, ал.1
ЗЛПХМ е санкционна, поради което в нея не са описани задължения относими към
търговеца на дребно с лекарствени продукти. В случая е налице е отклонение от
императивните правила на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН за правилното посочване
на нарушените законови разпоредби.
На следващо место, но не и по значение е отклонение от
начина на описание на доказателствата, които потвърждават НП. АНО като
доказателство е посочил Констативен протокол за извършена проверка в аптеката
от 12.09.2018 год.. Санкционирания
търговец с право е останал затруднен в организацията на защитата си, тъй като
не му е бил известен такъв протокол, както и не знае на тази дата да му е била
извършвана проверка. Поради изложеното
жалбоподателя е останал с впечатление, че АНО е формирал волята си въз основа
на доказателства които не са събирани по предвидения от закона ред и не са му
предявявани. Освен това се създава впечатление, че сочения протокол носи №
000673 от 11.07.2018г. и е издаден от едноличния търговец. Явно е, че се касае
за допусната грешка, тъй като аптеката е
издала фискален бон с горния номер, но не и констативен протокол. Налице е
отклонение от императивните правила на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Не без значение е и обстоятелството, че АНО в НП не е
обсъдил наличието или не на предпоставките на чл.28 ЗАНН. За санкционираното лице е останало неясно защо
не е било предупредено. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката "маловажност на случая"
подлежи на съдебен контрол. Доводи в насока, че настоящия случай не се отличава
от типичните за този вид нарушения се излагат в съдебното заседание от
процесуалния представител на АНО. Съда споделя изразеното становище, че определяща
е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга
на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на
конкретно увредените отношения. По делото обаче не са събрани доказателства,
които да сочат по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, макар това да
не е изрично посочено в самото НП.
Предвид всичко изложено преценката на съда за нарушения на процедурните правила, които е
невъзможно да бъдат санирани във въззивното производство и са опорочили
административнонаказателното производство, до степен че се явяват основания за
отмяна на санкционния акт. Явно е за
този състав, че административното обвинение не е било безспорно доказано, а
тежестта е у АНО, а освен това в своята съвкупност нарушенията на императивните
правила на ЗАНН са засегнали правото на защита на санкционираното лице, поради
което преценката е че са съществени. Ето защо при така установеното от
фактическа и правна страна се налага единствения възможен извод, че НП следва
да се ОТМЕНИ, като незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните
правила.
По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД И- 181/03.12.2018г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата гр.С.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването пред Административен съд гр. Силистра.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: