РЕШЕНИЕ
№ 823
гр. Велико Търново , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110100497 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "Теленор България"
ЕАД - град София, чрез адв. Н. Ш. - САК, срещу АНГ. ИВ. АС.. Процесуалният
представител на дружеството развива съображения, че между страните е сключен
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 06.06.2018 година
за срок от 24 месеца с абонаментен план „Интернет 29.99“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 29.99 лева и промоционален такъв в размер на 25.99 лева.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за сумата в общ
размер на 59.27 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за периода от 20.11.2018 година до 19.02.2019 година. Посочва, че вследствие
на неизпълнението и на основание т. 11 от договора мобилният оператор е начислил
неустойка в размер на 93.69 лева, която не надвишава три абонаментни такси и е
начислена във фактура № ********** от 20.04.2019 година. Твърди, че на същата дата
и по повод горепосочения договор мобилният оператор е предоставил на ответника
устройство марка Tablet Huawei MediaPad T2 7 4G Silver, като вследствие
неизпълнението на договора за мобилни услуги ответника дължи и сумата в размер на
166.89 лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
заплатената при предоставянето му преференциална цена. Посочва, че на 27.11.2018
година между страните е сключено Допълнително споразумение към Договор за
1
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал 30.99 с допълнителни 6000МВ“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 30.99 лева. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията
си по договора за сумата в общ размер на 82.14 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за периода от 20.11.2018 година до 19.02.2019
година. Посочва, че вследствие на неизпълнението и на основание раздел IV, т. 2 от
споразумението мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 77.46 лева,
която не надвишава три абонаментни такси и е начислена във фактура № **********
от 20.04.2019 година. Твърди, че на същата дата – 27.11.2018 година и по повод
горепосоченото споразумение между страните е сключен Договор за лизинг, по силата
на който лизингодателят е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване
устройство марка Nokia 2.1 Dual Blue Copper, с обща лизингова цена в размер на
119.07 лева, дължима на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 4.09 лева и
първоначална лизингова вноска в размер на 25.00 лева. Посочва, че ответникът не е
заплатил общо 23 месечни лизингов вноски в общ размер на 94.07 лева, както и сумата
в размер на 163.33 лева, представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната лизингова цена по договора за лизинг. Твърди, че на
11.10.2018 година между страните е сключено Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал 36.99 с допълнителни 5000МВ“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 36.99 лева. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията
си по договора за сумата в общ размер на 141.40 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за периода от 20.11.2018 година до 14.02.2019
година. Посочва, че вследствие на неизпълнението и на основание раздел IV, т. 3 от
споразумението мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 92.46 лева,
която не надвишава три абонаментни такси и е начислена във фактура № **********
от 15.04.2019 година. Твърди, че на същата дата – 11.10.2018 година и по повод
горепосоченото споразумение между страните е сключен Договор за лизинг, по силата
на който лизингодателят е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване
устройство марка Samsung Galaxy J3 2017 Gold, с обща лизингова цена в размер на
123.87 лева, дължима на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 4.19 лева и
първоначална лизингова вноска в размер на 27.50 лева. Посочва, че ответникът не е
заплатил общо 21 месечни лизингов вноски в общ размер на 87.99 лева, както и сумата
в размер на 241.23 лева, представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната лизингова цена по договора за лизинг. Твърди, че на
11.10.2018 година между страните е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* година за срок от 12 месеца с абонаментен план
„Тотал 10.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 10.99 лева. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за сумата в общ размер на
2
37.18 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
периода от 15.11.2018 година до 14.02.2019 година. Посочва, че вследствие на
неизпълнението и на основание т. 11 от договора мобилният оператор е начислил
неустойка в размер на 27.48 лева, която не надвишава три абонаментни такси и е
начислена във фактура № ********** от 15.04.2019 година. Направено е искане да
бъде прието за установено по отношение на АНГ. ИВ. АС., че дължи на "Теленор
България" ЕАД - град София сумата в размер на 1 364.59 лева - представляваща
неизпълнени задължения по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********; по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към него; по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и
Договор за лизинг към него и по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.11.2020 година до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 1196 за изпълнение
на парично задължение от 01.12.2020 година по Ч.гр.д. № 2885/2020 година на ВТРС.
Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както
в исковото, така и в заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, чрез назначения му по
делото особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор
на исковата молба. Развива съображения, че предявените искове са процесуално
допустими, но неоснователни. Твърди, че представените по делото фактури не са
подписани от ответника и като такива не представляват основание за плащане.
Посочва, че по делото липсват доказателства за уведомяване на ответника за
упражняване правото на ищеца да прекрати договора, като оспорва и дължимостта на
сумите, претендирани като предсрочно изискуеми лизингови вноски. Навежда доводи
за недължимост на претендираните суми за неустойка поради липса на надлежно
прекратяване на процесните договори от една страна и поради нищожност на клаузите,
които я уреждат. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения по делото Договор от 06.06.2018 година /л. 9-11 от Ч.гр.д. №
2885/2020г. на ВТРС/ се установява, че на посочената дата между страните е сключен
Договор за мобилни услуги за срок от 24 месеца с месечна абонаментна такса в размер
на 29.99 лева на месец за предпочетен номер +359*********. По делото е приложено и
Заявление за пренасяне на номер в мрежата на "Теленор" от 06.06.2018 година /л. 12 от
Ч.гр.д. № 2885/2020г. на ВТРС/. Наред с договора за мобилни услуги и във връзка с
3
него /т. 7 от договора/ на ответника е предоставено устройство TABLET, модел Huawei
MediaPad T2 7 4G на цена с абонаментен план 10.99 лева, и стандартна цена на
устройството без абонаментен план – 330.90 лева. В т. 11 от договора страните са
уговорили, че в случай на предсрочното му прекратяване по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по него, същият дължи за всяка
СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти такси от момента на прекратяване до края на
договора, но не повече от трикратния размер на абонаментните такси, а в случаите на
предоставено устройство за ползване на услуги – такава част от разликата между
стандартната му цена без абонамент и заплатената от него в брой или обща лизингова
цена, каквато съответства на оставащия срок на договора. По делото е приложена
декларация - съгласие от 16.06.2018 година /л. 21 от Ч.гр.д. № 2885/2020г. на ВТРС /на
гърба/, с която АНГ. ИВ. АС. е декларирала, че е получила подписан от оператора
екземпляр от Общите условия и е съгласна с тях.
Видно от приложеното по делото Допълнително споразумение от 11.10.2018
година към договор за мобилни/фиксирани услуги с предпочетен номер +359*********
/л. 22-24 от Ч.гр.д. № 2885/2020г. на ВТРС/, на посочената дата между страните е
сключено допълнително споразумение за срок от 24 месеца с месечен абонаментен
план „Тотал 36.99 с допълнителни 5000 МВ“, със стандартен месечен абонамент в
размер на 36.99 лева. В т. 3 от раздел IV от споразумението страните са уговорили, че в
случай на предсрочното му прекратяване по вина или инициатива на потребителя или
при нарушение на задълженията му по него, същият дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти такси от момента на прекратяване до края на договора, но не
повече от трикратния размер на абонаментните такси, а в случаите на предоставено
устройство за ползване на услуги – такава част от разликата между стандартната му
цена без абонамент и заплатената от него в брой или обща лизингова цена, каквато
съответства на оставащия срок на договора.
Наред с допълнителното споразумение към договора за мобилни/фиксирани
услуги и във връзка с него, страните са сключили и Договор за лизинг от 11.10.2018
година /л. 24 от Ч.гр.д. № 2885/2020г. на ВТРС /на гърба/, по силата на който на АНГ.
ИВ. АС. е предоставено за временно и възмездно ползване устройство SAMSUNG,
модел Galaxy J3 2017 Gold, с номер 358952088933254, а последният се е задължил да
заплати обща лизингова цена в размер на 123.87 лева на 23 лизингови вноски по 4.19
лева, като има право да придобие собствеността върху същото при заплащане на
допълнителна сума от 4.19 лева, като при подписване на договора лизингополучателят
заплаща първоначална лизингова вноска в размер на 27.50 лева. В Чл. 4 от договора е
посочено, че лизингополучателят декларира и потвърждава, че е получил устройството.
4
В чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг, които са част от него и са
подписани от лизингополучателя, е предвидено, че месечните вноски стават
предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги,
сключен с лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими
съгласно този договор плащания.
Видно от приложения по делото Договор от 11.10.2018 година /л. 29-31 от
Ч.гр.д. № 2885/2020г. на ВТРС/, на посочената дата между страните е сключен Договор
за мобилни услуги за срок от 12 месеца с избран абонаментен план „Тотал 10.99“, със
стандартен месечен абонамент в размер на 10.99 лева за предпочетен номер
3598994035584. В т. 11 от договора страните са уговорили, че в случай на
предсрочното му прекратяване по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по него, същият дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти такси от момента на прекратяване до края на договора, но не
повече от трикратния размер на абонаментните такси, а в случаите на предоставено
устройство за ползване на услуги – такава част от разликата между стандартната му
цена без абонамент и заплатената от него в брой или обща лизингова цена, каквато
съответства на оставащия срок на договора. По делото е приложена декларация -
съгласие от 16.06.2018 година /л. 21 от Ч.гр.д. № 2885/2020г. на ВТРС /на гърба/, с
която АНГ. ИВ. АС. е декларирала, че е получила подписан от оператора екземпляр от
Общите условия и е съгласна с тях.
Oт приложеното по делото Допълнително споразумение от 27.11.2018 година
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* /л. 13-15; 18-21 от
Ч.гр.д. № 2885/2020г. на ВТРС/ се установява, че на посочената дата между страните е
сключено допълнително споразумение за срок от 24 месеца с месечен абонаментен
план „Тотал 30.99 с допълнителни 6000 МВ“, със стандартен месечен абонамент в
размер на 30.99 лева. В т. 2 от раздел IV от споразумението страните са уговорили, че в
случай на предсрочното му прекратяване по вина или инициатива на потребителя или
при нарушение на задълженията му по него, същият дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти такси от момента на прекратяване до края на договора, но не
повече от трикратния размер на абонаментните такси, а в случаите на предоставено
устройство за ползване на услуги – такава част от разликата между стандартната му
цена без абонамент и заплатената от него в брой или обща лизингова цена, каквато
съответства на оставащия срок на договора. По делото е приложена декларация -
съгласие от 17.11.2018 година /л. 17 от Ч.гр.д. № 2885/2020г. на ВТРС /на гърба/, с
която АНГ. ИВ. АС. е декларирала, че е получила подписан от оператора екземпляр от
Общите условия и е съгласна с тях.
5
Наред с допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги и във
връзка с него, страните са сключили и Договор за лизинг от 27.11.2018 година /л. 15 от
Ч.гр.д. № 2885/2020г. на ВТРС /на гърба/, по силата на който на АНГ. ИВ. АС. е
предоставено за временно и възмездно ползване устройство NIKIA, модел 2.1 Dual Blue
Cooper, с номер 359013091282699, а последният се е задължил да заплати обща
лизингова цена в размер на 119.07 лева на 23 лизингови вноски по 4.09 лева като има
право да придобие собствеността върху същото при заплащане на допълнителна сума
от 4.09 лева, като при подписване на договора лизингополучателя заплаща
първоначална лизингова вноска в размер на 25.00 лева. В Чл. 4 от договора е посочено,
че лизингополучателят декларира и потвърждава, че е получил устройството. В чл. 12
от Общите условия към договора за лизинг, които са част от него и са подписани от
лизингополучателя, е предвидено, че месечните вноски стават предсрочно изискуеми в
случай на прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен с лизингополучателя,
както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно този договор плащания.
По делото са приложени и фактурите, с които са начислени претендираните
суми, както и ОУ на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги /л. 8-20; /.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 2885 по описа на Районен съд - Велико
Търново за 2020 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 01.12.2020 година е издадена Заповед №
1196 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника АНГ. ИВ.
АС. за сумата в размер на 1 364.59 лева - представляваща неизпълнени парични
задължения по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359*********;
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и по Договор за лизинг към него; Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и по Договор за
лизинг към него; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359*********,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението - 30.11.2020 година до окончателното изплащане на вземането, както и за
сумата в размер на 387.29 лева – направени разноски по делото. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за
вземането си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415,
6
ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение и която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, и има за предмет посочените
в заповедта за изпълнение вземания.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по приложените договори за мобилни
услуги, допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги и договорите за
лизинг, че е изправна страна по тях, т.е. че е осигурил достъп на абоната до
договорените мобилни услуги, съответно - че му ги е предоставил, както и че е
предоставил ползването на лизинговите вещи, наличието на предпоставките
пораждащи начисляването на неустойка по договорите, както и размера на
претендираните вземания.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се
установява наличието на валидни облигационни правоотношение между страните по
делото по сключени между тях Договор за мобилни услуги от 06.06.2018 година за
предпочетен номер +359*********, Договор за мобилни услуги от 11.10.2018 година за
предпочетен номер +359*********, Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги от 11.10.2018 година за предпочетен номер +359********* и
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 27.11.2018 година за
предпочетен номер +359*********, по които ответникът има качеството абонат и
потребител на мобилни услуги по смисъла на § 1, т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС. Видно от
приложените договори и допълнителни споразумения, операторът е предоставил на
абоната посочените услуги по тарифен план с месечна абонаментна такса в размер на
29.99 лева, съответно – 10.99 лева, 36.99 лева и 30.99 лева, срещу задължението на
абоната за заплащането й, ведно с цените на ползваните от него допълнителни услуги,
когато те не са включени в съответния тарифен план. В договорите изрично са
посочени услугите по избраните абонаментни планове, ценовите условия, съответно
задълженията на потребителя и последиците от неизпълнението им. Видно от
приложените декларации – съгласие А.А. е декларирала, че е получила подписани
екземпляри от ОУ, запозната е със съдържанието им и е съгласна с условията по тях.
На следващо място, видно от самите договори за мобилни услуги, респективно –
допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги, операторът е
предоставил на ответника СИМ карти с №№ 89359050000723046325,
89359050000109573546, 89359050000723505825 и 89359050000723505841, с което е
изпълнил задължението си да осигури достъп на последния до своята мобилна мрежа и
до договорените далекосъобщителни услуги - чл. 23 б. "б" от ОУ. Предоставянето на
7
уговорените с договорите мобилни услуги се установява и от приложените фактури,
които представляват извлечение от автоматизираната система на оператора за
ползваните услуги. Осигуряването на достъп до мобилната мрежа и до договорените
услуги от страна на ищеца е породило насрещното задължението на ответника да
заплати дължимите за това месечни такси по тарифните планове, както и цената на
допълнително използваните услуги, които не са включени в тях. В този смисъл,
независимо дали ответникът реално е използвал предоставените му услуги по
сключените договори, съответно – допълнителни споразумения, той дължи на
оператора месечните абонаментни такси в размерите, които са уговорени и които са
посочени по-горе за използване на предпочетените от него номера +359*********,
+359*********, +359********* и +359*********.
Видно от приложените по делото по делото фактури за ползваните от ответника
услуги е начислена сумата: в размер на 59.27 лева - за абонаментни такси по договора
от 06.06.2018 година, за периода от 20.11.2018 година до 19.02.2019 година; в размер
на 37.18 лева за абонаментни такси и използвани услуги по договора от 11.10.2018
година, за периода от 15.11.2018 година до 14.02.2019 година /след приспадане на
частично заплатената от ответника сумата в размер на 3.14 лева/; в размер на 141.40
лева за абонаментни такси и използвани услуги по допълнителното споразумение от
11.10.2018 година, за периода от 29.11.2018 година до 14.02.2019 година /след
приспадане на частично заплатената от ответника сумата в размер на 6.38 лева/ и в
размер на 82.14 лева за абонаментни такси по допълнителното споразумение от
27.11.2018 година, за периода от 20.11.2018 година до 19.02.2019 година /след
приспадане на частично заплатената от ответника сумата в размер на 22.36 лева/. В
случая по делото приложените фактури не са създадени нарочно от ищеца за нуждите
на процеса, а приложенията към тях отразяват данните за използваните услуги според
автоматизираната система на доставчика, поради което съдът намира, че счетоводно
отразените стопански операции са извършени, т.е. услугите, посочени в тях са
предоставени, което от своя страна е породило задължение за заплащане на стойността
им. По делото липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства ответникът
да е изпълнил задължението си за плащане на посочените в тях суми, поради което за
посочените отчетни периоди дължи на ищеца за абонаментни такси и използвани
далекосъобщителни услуги сумата общо в размер на 319.99 лева.
На следващо място от събраните по делото доказателства безспорно се
установява наличието на валидни облигационни правоотношения между страните по
делото и по два договора за лизинг от 11.10.2018 година и от 27.11.2018 година, по
силата на които лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя за
ползване вещ срещу възнаграждение - чл. 342, ал. 1 ТЗ /договор за оперативен лизинг/.
Видно от съдържанието на самите договори ищцовото дружество е изпълнило
8
задължението си да предостави за ползване на ответника лизинговите вещи -
SAMSUNG, модел Galaxy J3 2017 Gold и NIKIA, модел 2.1 Dual Blue Cooper, което
обстоятелство е удостоверено с полагането на подпис от А.А. - чл. 4 от договорите.
Това от своя страна е породило задължението на последната да заплаща дължимото от
нея възнаграждение под формата на лизингови вноски в сроковете и размерите,
уговорени между страните. В случая по делото ответникът не е ангажирал
доказателства нито за връщане на предоставените му устройства, нито за заплащане на
лизинговите вноски до края на договорите на падежите, посочени в тях, като към
датата на исковата молба са настъпили падежите за плащана на всички вноски и по
двата договора. В този смисъл ответникът дължи на ищеца лизинговите вноски до края
договорите за лизинг общо в размер на 182.06 лева.
В т. 11 от процесните договори за мобилни услуги и т. 2, съответно – т. 3 от
раздел IV на допълнителните споразумения към такива договори, страните по делото са
уговорили неустойка при предсрочното им прекратяване, поради неизпълнение на
задълженията от страна на абоната. Клаузите, които я уреждат са действителни и
валидно обвързват страните по тях, доколкото не противоречат на морала и добрите
нрави, и имат компенсаторен характер. Предвидени са да обезщетят вредите на
доставчика от неизпълнението на поетите от абоната задължения, като предварително
страните са определили размера на същите, който не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни вноски по всеки от договорите /споразуменията/.
Ограничени до трикратния размер на месечните абонаменти тази неустойки не
нарушават принципите на добросъвестността и на забраната за неоснователното
обогатяване и съответстват на присъщите за неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл настоящият съдебен състав
приема, че уговорените в договорите и допълнителните споразумение неустоечни
клаузи не са нищожни и валидно обвързват ответника, съответно - могат да бъдат
основание за начисляването на неустойка от страна на оператора, стига обаче да са се
осъществили всички елементи от фактическия й състав, очертан по волята на страните.
Необходимо условие за възникването на правото на неустойка е прекратяване на
договорите за мобилни услуги преди изтичане на първоначално определения срок.
Както бе посочено по-горе, съдът приема, че от събраните доказателства безспорно се
установява, че ответникът не е платил в срок дължимите от него абонаментни такси и
предоставени услуги, за което са издадени съответните фактури. Съгласно чл. 26 и чл.
27 от ОУ плащането по фактурите следва да бъде извършено не по – късно от 18 дни
от датата на издаването им, като неполучаването им не освобождава абоната от
задължението му по тях. По делото липсват както твърдения, така и каквито и да е
доказателства ответникът да е изпълнил задълженията си за плащане на фактурираните
месечни абонаментни такси и използвани от него услуги, което е основание за
едностранно прекратяване на договорите и споразуменията от страна на оператора /чл.
9
19б, б. „в” от ОУ/. В случая страните не са уговорили специален ред за прекратяване на
облигационната връзка между тях, поради което са приложими общите правила на чл.
87, ал. 1 ЗЗД за срока и формата на извършване на действията. Неизпълнението на
договорно задължение по причина, за която длъжникът отговаря, включително
неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в
договора е основание за развалянето му /чл. 87 ал. 1 ЗЗД/. Процесните договори и
допълнителни споразумения са сключени в писмена форма, което от своя страна
задължава кредитора да извърши изявлението за прекратяването им в същата форма,
като преди това даде подходящ срок за изпълнение. По аргумент от разпоредбата на
чл. 14, ал. 1 ЗЗД, за да породи действие това едностранно волеизявление на ищеца, то
следва да достигне до ответника. По делото нито се твърди, нито се доказва ищецът да
е отправил нарочно волеизявление за прекратяване на процесните договори и
допълнителни споразумения преди изтичане на срока им, за което абонатът да е
уведомен, нито пък да му е представлявал подходящ срок за изпълнение на
задълженията на абоната. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
по делото не се установява предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
и допълнителните споразумение към договори за мобилни услуги, поради което в
ползва на ищцовото дружество не е възникнало претендираното вземане за неустойка в
начисления размер общо от 291.09 лева, равняваща се на сбора на три месечни
абонаментни такси без ДДС, за всеки избран от абоната тарифен план.
В т. 11, б. „б” от договора за мобилни услуги от 06.06.2018 година, съответно в т.
2, б. „б“ и т. 3, б. „б“ от допълнителните споразумения от 11.10.2018 година, съответно
– от 27.11.2018 година, страните по тях са уговорили, че при предсрочното
прекратяване на договора поражда и вземане на оператора за неустойка,
представляваща такава част от разликата между стандартната цена на предоставеното
устройство без абонамент и заплатената от абоната в брой или обща лизингова цена,
каквато съответства на оставащия срок на договора за мобилните устройства TABLET,
модел Huawei MediaPad T2 7 4G, SAMSUNG, модел Galaxy J3 2017 Gold и NIKIA,
модел 2.1 Dual Blue Cooper, които устройства са получени от абоната, при сключване
на договорите. Както бе посочено по-горе, доколкото от събраните по делото
доказателства, не се установява операторът надлежно да е упражнил правото си за
едностранно прекратяване на договорите за мобилни услуги, в полза на ищеца не е
възникнало вземане за неустойка в размер на дадената на абоната отстъпка от цената
на съответното мобилното устройство, съответстваща на оставащия срок на договора.
Следователно начислените от ищеца: с фактура № ********** от 20.04.2019 година
неустойка в размер на 166.89 лева; с фактура № ********* от 15.04.2019 година
неустойка в размер на 241.23 лева и с фактура № ********** от 20.04.2019 година
неустойка в размер на 166.33 лева, не са дължими от ответника.
10
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и
доказани за сумата общо в размер на 319.99 лева, представляваща неизпълнено
задължение за месечни абонаментни такси и за предоставени далекосъобщителни
услуги по Договор за мобилни услуги от 06.06.2018 година за предпочетен номер
+359********* за периода от 20.11.2018 година до 19.02.2019 година, по Договор за
мобилни услуги от 11.10.2018 година за предпочетен номер +359********* за периода
от 15.011.2018 година до 14.02.2019 година, по Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 11.10.2018 година за предпочетен номер +359*********
за периода от 29.11.2018 година до 14.02.2018 година и по Допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги от 27.11.2018 година за предпочетен номер
+359********* за периода от 20.11.2018 година до 19.02.2019 година, както и за сумата
в размер на 182.06 лева - неизпълнено задължение за лизингови вноски по Договор за
лизинг от 11.10.2018 година и по Договор за лизинг от 27.11.2017 година, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
30.11.2020 година до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №
1196 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.12.2020 година по
Ч.гр.д. № 2885/2020г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
В останалата част, предявените по делото искове с правно основание чл. 422
ГПК за сумата в размер на 291.09 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги от 06.06.2018 година за предпочетен
номер +359*********, Договор за мобилни услуги от 11.10.2018 година за предпочетен
номер +359*********, Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
11.10.2018 година за предпочетен номер +359********* и Допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги от 27.11.2018 година за предпочетен номер
+359*********, както и за сумата в размер на 571.45 лева – неустойка в размер на
дадената на абоната отстъпка от цената на предоставените му мобилни устройства въз
основа на Договор за мобилни услуги от 06.06.2018 година, на Договор за лизинг от
11.10.2018 година и на Договор за лизинг от 27.11.2018 година, се явяват
неоснователни и недоказани, поради което и като такива следва да бъдат отхвърлени в
тези им части.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски общо в размер на
в размер на 924.23 лева, от които 272.71 лева - внесена държавна такса, 325.52 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение и 326.00 лева - внесен депозит за особен
представител. По правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
11
заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част на исковете в размер на 340.04
лева, респективно - за заповедното производство дължи заплащането на разноски в
размер на 142.49 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АНГ. ИВ. АС. от *, с ЕГН
**********, че дължи на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на
управление град София, район Младост, ж.к. "Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда
6, с ЕИК ********* сумата в размер на 319.99 лева /триста и деветнадесет лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляваща неизпълнено задължение за месечни
абонаментни такси и за предоставени далекосъобщителни услуги по Договор за
мобилни услуги от 06.06.2018 година за предпочетен номер +359********* за периода
от 20.11.2018 година до 19.02.2019 година, по Договор за мобилни услуги от 11.10.2018
година за предпочетен номер +359********* за периода от 15.011.2018 година до
14.02.2019 година, по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
11.10.2018 година за предпочетен номер +359********* за периода от 29.11.2018 година
до 14.02.2018 година и по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
от 27.11.2018 година за предпочетен номер +359********* за периода от 20.11.2018
година до 19.02.2019 година, както и сумата в размер на 182.06 лева /сто осемдесет
и два лева и шест стотинки/ - неизпълнено задължение за лизингови вноски по
Договор за лизинг от 11.10.2018 година и по Договор за лизинг от 27.11.2017 година,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 30.11.2020 година до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 1196 за изпълнение на парично задължение от 01.12.2020 година по Ч.гр.д.
№ 2885/2020 година по описа на Районен съд - Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и
адрес на управление град София, район Младост, ж.к. "Младост" 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, с ЕИК ********* срещу АНГ. ИВ. АС. от *, с ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД
за сумата в размер на 291.09 лева /двеста деветдесет и един лева и девет стотинки/ ,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги
от 06.06.2018 година за предпочетен номер +359*********, Договор за мобилни услуги
от 11.10.2018 година за предпочетен номер +359*********, Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 11.10.2018 година за предпочетен
номер +359********* и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
27.11.2018 година за предпочетен номер +359*********, както и за сумата в размер на
12
571.45 лева /петстотин седемдесет и един лева и четиридесет и пет стотинки/ –
неустойка в размер на дадената на абоната отстъпка от цената на предоставените му
мобилни устройства въз основа на Договор за мобилни услуги от 06.06.2018 година, на
Договор за лизинг от 11.10.2018 година и на Договор за лизинг от 27.11.2018 година, за
които суми е издадена Заповед № 1196 за изпълнение на парично задължение от
01.12.2020 година по Ч.гр.д. № 2885/2020 година по описа на Районен съд - Велико
Търново.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК посочва банкова сметка на ищеца - *.
ОСЪЖДА АНГ. ИВ. АС. от *, с ЕГН ********** да заплати на "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, район Младост,
ж.к. "Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, с ЕИК ********* сумата в размер на
340.04 лева /триста и четиридесет лева и четири стотинки/, представляваща
направените от дружеството в исковото производство съдебни разноски, съразмерно с
уважената част на предявените искове, както и сумата в размер на 142.49 лева /сто
четиридесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща
направените от дружеството в заповедното производство съдебни разноски,
съразмерно с уважената част на предявените искове.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 2885/2020 година по описа на Районен съд - Велико Търново
година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
13