Решение по дело №5407/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  гр.София, ….….. 2016 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди  и шестнадесета  година в състав :

                Председател:   Зорница Гладилова

                                                                                         

При секретаря Е.Г. като разгледа гр.д. № 5407 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

                        Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.

Ищецът ДФ „З.” твърди, че има сключен договор № 12/311/00532 от 13.07.2012г. с „Е.” ЕООД, с ЕИК ********* и УРН ****** за отпускане на финансова помощ по Мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от ПРСР за периода от 2007-201Зг. въз основа на одобрен проект с идентификационен № 12/311/00532.

Въз основа на подадена заявка за авансово плащане № 12/311/00532/1/01 от 13.12.2012г. и заявка за замяна на обезпечение с № 12/31/00532/1/01/01 от 31.10.2013г. ответникът „Е.” ЕООД получил целева субсидия (авансово плащане) в размер на 148 074.50 лева за изграждане и обзавеждане на три къщи за гости с местонахождение УПИ III, квартал 25, с.К., община Б., област М., както и за закупуване на туристически бус.

Съгласно чл.35, ал.2 от приложимата за мярка 311 Наредба № 30/11.08.2008г. „Е.” ЕООД, в качеството му на ползвател на помощта, следвало да подаде заявка за второ плащане по сключения Договор след извършване на инвестицията не по-късно от един месец след изтичане на срока за изпълнение на инвестицията, посочен в Договора. Крайният срок за извършване на инвестицията, съгласно т.3.1. от Договора бил 13.07.2014г., а срокът за подаване на заявка за окончателно плащане по договора, ведно с изискуемите се документи за доказване извършването на инвестиционните намерения изтекъл на 13.08.2014г. Към момента на исковата молба включително, ползвателя на помощта не бил подал заявка за окончателно плащане в ДФ „З.”. Липсата на подадена заявка за окончателно плащане създавала обосновано предположение, че инвестицията - предмет на Договора не била изпълнена в срока по т.3.1 от същия.

На основание т.4.4., б. „а”, „б” и „г” от Договора, чл.39, ал.1, т.2 и чл.46, ал.1 във връзка с чл.35, ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. ДФ „З.”  отказал окончателно плащане на финансовата помощ по Договора. На 25.02.2015 г. била връчена нотариална покана, с която е поискано възстановяване на цялата сума, изплатена на „Е.” ЕООД като авансово плащане по сключения договор, тъй като ответникът не изпълнил своите нормативни и договорни задължения. Съгласно чл.46, ал.1 във връзка с чл.35, ал.2 от съотносимата Наредба и т.8.1. във връзка с т.4.12, т.4.13 и т.4.4., б. „а”, „б” и „г” от Договора, одобрената инвестиция не била извършена изцяло в срока по договора и не била подадена в установения от закона и в договора срок, заявка за окончателно плащане, ведно с изискуемите документи, доказващи осъществяването на инвестицията. Срокът за подаване на заявката за окончателно плащане бил преклузивен т.е. с неспазването му се погасява правото на бенефициента да подаде заявка.

С връчване на отказа на ДФ „З.” да изплати финансовата помощ на основание т.4.4 от договора (нотариалната покана), същият бил прекратен, т.е. договорът няма действие след момента на прекратяване му, предвид разпоредбата на т.7.1., б.”г”, както и предвид неизпълнение на задълженията по т.4.12, т.4.13, т.4.16 и т.4.17, договорът е прекратен на основание т.7.1. б.„д” от същия. Налице бил прекратен договор и липсвала валидна облигационна връзка, поради което на основание чл.79, ал.1 вр. чл.82 от ЗЗД ищецът претендира обезщетение за вреди от неизпълнението, които обхващат претърпяна загуба и пропусната полза, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

Ищецът моли съда да осъди ответника „Е.” ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на ДФ „З.” сумата, предоставена му като авансово плащане по договор № 12/311/00532 от 13.07.2012г. за отпускане на финансова помощ по м.311 от ПРСР за периода 2007-2013г. в размер на 148 074. 50 лева, лихва за забавено плащане за периода от 01.03.2015г. до датата на подаване на исковата молба (21.08.2015г.) в размер на 7 124. 99 лева, или общо в размер на 155 199. 49 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на дължимите суми.

Ищецът твърди, че Нотариалната покана била връчена на А.Д.Д., посочен като управител, а в Търговският регистър като управител бил вписан Х.М.Я.Т., считано от 12.12.20011г. до настоящия момент. Двете лица са свързани, тъй като и единият и другият се явявали членове на съвета на директорите на „З.Л.” ЕАД, с ЕИК - *********. В случай, че се „Е.” ЕООД не е получило надлежно нотариалната покана, с настоящата искова молба ищецът прави волеизявление, че поради неподадена в договорно и законоустановения срок заявка за второ плащане отказва окончателно изплащане на финансовата помощ по договор № 12/311/00532 от 13.07.2012г. и кани ответника да заплати доброволно сумите претендирана главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на същата.

 

Ответникът в срок е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва твърденията на ищеца, че Договор № 12/311/00532 от 13.07.2012 г. е прекратен. Поддържа, че Нотариалната покана, съдържаща волеизявление за прекратяване била подписана от изпълнителния директор на ДФ „З.”. Изпълнителният директор на ДФ "З." на основание чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП бил изпълнителен директор и на Разплащателна агенция. По силата на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 79 от 01.06.2006 г. за изискванията и реда за акредитация и годишно сертифициране на Разплащателната агенция, със заповед № РД-09-835/20.12.2007 г. и заповед № РД-09-863/25.11.2008 г. на министъра на З.то, Д.Ф. "З." е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Р България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗПЗП, Разплащателната агенция извършвала всички плащания на територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на З.то, от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския фонд за рибарство. В случая се касаело до финансиране по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г., която е подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /арг. от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. На основание разпоредбите на чл. 31, ал. 1 и на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., Изпълнителният директор на Разплащателната агенция (РА) със заповед одобрявал или отказвал изплащането на финансовата помощ и се произнасял със заповед за одобрение или отхвърляне на заявлението за подпомагане, която подлежи на обжалване по реда на АПК. В случая не било спазено изискването за форма на административния акт, който да материализира волята на административния орган за отказ за изплащане на финансовата помощ по Договор №12/311/00532 от 13.07.2012 г. - с чл. 59 АПК. Нито в нотариалната покана е посочено да е издавана заповед, нито пък такава е представена като писмено доказателство по делото.

Ответникът твърди, че отношенията по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. възниквали и се развивали между ДФ „З.” и заявителя-ответник. Тези отношения се уреждали от сложен фактически състав като с одобряване на заявлението за подпомагане не приключвала административната фаза от процедурата по отпускане на финансова помощ. След сключване на Договора, фондът имал задълженията по оторизиране, съответно отказ за предоставяне на помощта. В този смисъл, нотариалната покана можело да бъде изпратена, но само след връчване на мотивирана заповед по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.

Дори и да се приемело, че е направено волеизявление за прекратяване на Договора, ищецът не бил доказал неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответника, поради което и не било налице такова основание за прекратяване на договора. При липса на основания за прекратяване ДФ „З.” оставал задължен по облигационното правоотношение. Както в нотариалната покана, така и в исковата молба се съдържало твърдение за „обосновано предположение”, че инвестицията - предмет на Договора не е осъществена в договорените срокове. Не били представени доказателства за извършени проверки по документи или на място - за оглед на извършената инвестиция, нейния напредък и целевото усвояване на предоставените средства. Липсата на мотивиран акт по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. водело до неоснователност на твърдението, че Договорът е надлежно прекратен.

Нотариалната покана била връчена на лице, което не представлявало „Е.” ЕООД и не е в трудово­правни отношения с него. В този смисъл, същата не можело да се приеме за надлежна покана за доброволно изпълнение. Твърденията за свързаност между А.Д.Д. и управителя на ответника - Х.Т., не можело да санират факта на ненадлежното връчване на нотариалната покана, нито пък липсата на надлежно издаден административен акт по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.

„Е.” ЕООД в изпълнение на Договора и нормативните изисквания представило банкова гаранция № 000LG-L- 004260 със срок до 13.01.2015 г., издадена от „П.И.Б.” АД, обезпечаваща размера на полученото авансово плащане по Договора. Това сочело на добросъвестност у ответника при изпълнение на задълженията му по сключения Договор. Ищецът имал възможност след крайния срок за извършване на инвестицията - 13.07.2014 г. да предприеме действия по усвояване на сумата по посочената банкова гаранция. Такива действия не били предприети.

С оглед на това и на основание чл. 83, ал. 2 от ЗЗД, ответникът не дължал обезщетение по чл.82 от ЗЗД, нито лихва за забавено плащане, тъй като кредиторът имал правото и възможността да удовлетвори претенциите си от предоставеното по Договора обезпечение. Като не го  направил ищецът не бил положил грижата на добрия стопанин и длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.

На основание чл.81, ал.1 ЗЗД „Е.” ЕООД не отговаряло за забавено изпълнение на задълженията си по Договора с ДФ „З.”. „П.“ ЕООД, което било  изпълнител на СМР по инвестицията, предмет на финансиране по Договора / по Договор за извършване на СМР от 12.07.2013г./, не е изпълнило следните свои задължения, произтичащи от този договор, а именно: 1. задължение по чл. 8 от договора като не било представило  на „Е.” ЕООД протоколи за отчитане на частично изпълнени СМР. Представените с исковата молба протоколи за извършени СМР не носелит подписа на г-н Х.Т. и в този смисъл не можело да бъдат доказателство за изпълнението на договора. Задължението на „Е.” ЕООД по чл. 9 от договора за СМР, за плащане на изпълнените СМР ще е налице само и единствено при положение, че съществува двустранно подписан акт за установяване на извършените СМР; 2. Налице било неизпълнение от страна на „П.“ ЕООД на чл. 10 от договора за СМР, тъй като обектът не бил завършен в договорения срок - до 22.05.2014г., когато изтичали 10 календарни месеца, считано от 22.07.2013 г. - датата, на която чрез банков превод № S04FTRQ********* (плащане по фактура №55/22.07.2013г.) „Е.” ЕООД заплатило на „П.“ ЕООД договорения аванс в размер на 21000 лв. (двадесет и една хиляди лева). Ответникът подробно е описал и заплатение от него още суми на „П.“ ЕООД  по договора за СМР 12.07.201Зг. Общата заплатена сума възлизала на на 138 021.49 лв. (сто тридесет и осем хиляди двадесет и един лева и 49 ст.). „П.“ ЕООД не изпълнило и други подробно описани свои задължения по договора си с ответника. Това неизпълнение било предмет на  т.д. № 134/2014г. на Окръжен съд - М., чието решение било обжалвано пред САС - гр. д. 1892/2015 г. 3-ти състав, насрочено за 6.11.2015 г.

Ответникът бил изпълнил задълженията си по Договора с ДФ „З.”, но забавата при изпълнението на задължението за приключване на инвестицията в срок не можела да му се вмени във вина. Поради това с оглед разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД, според която длъжникът не отговаря, ако невъзможността му за изпълнението се дължи на причина, за която той не отговаря, счита, че в тази хипотеза съдът няма право да избира дали да намали отговорността на длъжника или да го освободи от отговорност. В случая не била налице хипотезата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД, тъй като причината за забавеното изпълнение по Договора не се дължала на липсата на парични средства, а на обективна невъзможност инвестиционният проект да бъде завършен поради неизпълнение на главния изпълнител на СМР. Главният изпълнител „П.“ ЕООД бил одобрен от ДФ „З.”.

 

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

От представеното извлечение от СЕБРА, се установява, че на 21.12.2012 г. Разплащателната агенция – разходи – Селски райони ДФ „З.” е превел на „Е.” ЕООД  сумата 148 074.50 лева  на основание 311РСР********* като изпращача е Обслужваща РА на ДФ „З.”.

Представена е Справка за свързани лица и други връзки с „Е.“ ЕООД. Съгласно справката собственик на дяловете на дружеството е Е.Д.Я. Т., а управител е Х.М.Я.Т.. „Е.” ЕООД е едноличен собственик на 100 % от акциите на „З.Л.“ ЕАД, чиито управляващи са  Х.М.Я.Т. и А.Д. – член на съвета на директорите на дружеството.

Представено е Заявление за подпомагане № 12/311/00532 от 09.12.2011 г., подадено от „Е.” ЕООД до Разплащателна агенция по Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделските дейности“ с наименование на проекта „Изграждане и обзавеждане на три къщи за гости с местонахождение /УПИ IIIквартал 25/ с.К., общ.Б., обл. М. и закупуване на туристически бус“.

Представена и таблица за допустимите инвестиции като общата сума на разходите е 441080.60 лв.

                        Представен е Договор № 12/311/00532 от 13.07.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделските дейности“ от Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, сключен между Д.Ф. „З. и „Е.” ЕООД, в качеството му на ползвател. Съгласно т.1.1 от договора Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 12/311/00532 от 09.12.2011 г. В т.1.2 е посочено, че Фондът изплаща помощта, при условие, че ползвателят е извършил инвестицията по одобрения проект съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите нормативни актове. Съгласно т.2.1 първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на представените документи е в размер 296 149 лв., съгласно Таблицата за одобрените разходи /приложение 1/. В т.2.3 е предвидено право на ползвателя на авансово плащане в размер до 50% от първоначално одобрената финансова помощ при подадена заявка за плащане в срок не по-рано от 10 работни дни, но не по-късно от три месеца от датата на сключване на договора като Фодндът изплаща сумата само след представяне от ползвателя на обезпечението предвидено в договора. Съгласно т.3.1 ползвателят се задължил да извърши инвестицията, предмет на договора в срок 24 месеца след неговото подписване. Съгласно т.4.4 Фондът има право да откаже изплащането на финансовата помощ когато: б.“а“/ инвестицията не е осъществена в срока по т.3.1 от договора ли е изпълнена неточно; б.“б“/ ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по договора или по Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярката „Разнообразяване към неземеделскидейности“; б.“в“ ползвателят е укрил факти и обстоятелства относно изпълнението на одобрения проект; б.“г“ заявката за плащане не е подадена в срок от един месец след изтичането на срока по т.3.1 от договора и/или изискуемите документи за доказване на извършената инвестиция не са представени. Съгласно чл.7.1, б.“г“ договорът се прекратява при отказ на Фонда да изплати финансовата помощ на основание т.4.4 от договора. Съгласно чл.7.1, б.“д“ договорът се прекратява едностранно от страна на Фонда при виновно неизпълнение на задълженията по него или на Наредба № 30/11.08.2008 г. от ползвателя.

                        Представено е Приложение № 1 към договор № 12/311/00532  - Таблица за одобрени разходи по проект с ИД 12/311/00532.

                        Представен е Анекс от 14.08.2013 г. към Договор № 12/311/00532 от 13.07.2013 г. и Таблица за одобрени разходи по проект с ИД 12/311/00532 към този анекс.

С Писмо с изх.№ 504/1.07.2013г.  В.Щ. е информирал упровителя на „Е.” ЕООД, че дружеството, което представлява не е в състояние да изпълни описаните СМР по Договор за възлагане от 16.11.2011 г. за обект „Нискоетажни жилищни сгради с  местонахождение /УПИ IIIквартал 25/ с.К., общ.Б., обл. М., тъй като не разполага със свободен персонал и механизация.

С Писмо с вх. № 02-2600/6520 от 22.07.201Зг. „Е.” ЕООД е уведомило ДФ „З.” за необходимостта да замени фирмата изпълнител. Към писмото са представени писмото на В.Щ. и Договор за СМР от 12.07.2013г., сключен с „П.“ ЕООД.

С Нотариална покана с изх. № 01-2500/618 от 23.02.2015 г. ДФ „З.” е посочило, че по силата на чл.35, ал.2 от Наредба № 30/11.08.2008 г.  и Договор № 12/311/00532 от 13.07.2013 г. „Е.” ЕООД е следвало да подаде заявка за окончателно плащане по сключения договор не по-късно от един месец след изтичане на срока за изпълнение на инвестицията, който е 13.07.2014 г.. Срокът за подаването на заявка изтекъл на 13.08.2014 г.. Липсата на подадена заявка за окончателно плащане в договорения срок създавала обосновано предположение, че инвестицията, предмет на договора не е осъществена в срока по т.3.1 от договора. На основание чл.4.4, б.б. „а“, „б“ и „г“ от Договора и чл.39, ал.1, т.2 във вр. чл.35, ал.2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. ДФ „З.” е заявило, че отказва изплащането на финансовата помощ по Договор № 12/311/00532 от 13.07.2013 г. и изисква връщането на цялата сума по полученото авансово плащане. Нотариалната покана е изпратена на адреса на „Е.” ЕООД в Търговския регистър и е получена от А.Д.Д., който е вписал, че е управител.

Представена е Заявка за авансово подпомагане 12/311/00532/1/01 от 13.12.2012г., подадена от „Е.” ЕООД до ДФ „З.” чрез упълномощено лице Р. Ж., ведно с приложените към нея документи.

Представено е Писмо за оторизация на авансовото плащане в размер 148 074.50 лв.

С Уведомително писмо за одобрение с изх. № 01-2600/3658 от 24.04.2013г. ДФ „З.” е уведомило „Е.” ЕООД, че сумата 148 074.50 лв. е заплатена на 21.12.2012 г.

Представени са: Извлечение от ИСАК; Доклад за съответствие; Уведомително писмо РОТ № 1949 от 19.12.2012г.; Писмо с вх. № 02-2600/11754 от 19.12.2012г. ведно с декларация към същото; Потвърждение на банкова гаранция; Уведомително писмо за извършени плащания; Справка за извършени плащания; Заявка за замяна на обезпечение; Писмо с вх. № 02-2600/10120 от 21.10.2013г.; Банкова гаранция; Потвърждаване на банковата гаранция.; Писмо с вх. № 02-2600/10120 от 31.10.2013г.; Приложение № 52 към заявка за замяна на обезпечение.; Контролен лист за окомплектованост на заявка за замяна на обезпечение; Контролен лист замяна ОП 1 за съответствие с критериите за финансиране на заявка за замяна на обезпечение.; уведомителни писма: УП № 2564 от 31.10.201Зг.; УП № 2565 от т31.10.2013г.; УП с изх. № 01-1700/5314 от 19.11.2013г.

Представено е Ръководство за изпълнение на проекти и договори по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделските дейности“ от Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.88, ал.1 от ЗЗД вр. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за връщане на платена по договор сума поради развалянето му.

Ищецът твърди, че претендира обезщетение за неизпълнение на задължение на ответника по договора като твърди, че договорът е прекратен едностранно от него поради неизпълнение на задълженията на ответника по договора.  В т.7.1 „г“ и т.7.1 „д“  страните са договорили условията, при които договорът се прекратява поради неизпълнение на задълженията на ползвателя на финансовата помощ, което представлява договорно уреждане на развалянето на договора. По тази причина съдът приема, че квалификацията на иска следва да е последиците от развалянето на двустранен договор.

Установено е, че страните са били обвързани от договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделските дейности“ от Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по силата на който Фондът е предоставил на ответника безвъзмездна финансова помощ за извършването на проекта „Изграждане и обзавеждане на три къщи за гости с местонахождение /УПИ IIIквартал 25/ с.К., общ.Б., обл. М. и закупуване на туристически бус“. По делото е установено, че е предоставена аввансово помощ в размер 148 074.50 лв. Срокът за извършване на инвестицията е 13.07.2014 г.

В т.7.1, б.“г“ от договора страните са уговорили, че ДФ „З.” има право да прекрати договора като откаже да изплати финансовата помощ на основанията предвидени в т.4.4 от договора, които са свързани с : б.“а“/ инвестицията не е осъществена в срока по т.3.1 от договора ли е изпълнена неточно; б.“б“/ ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по договора или по Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярката „Разнообразяване към неземеделскидейности“; б.“в“ ползвателят е укрил факти и обстоятелства относно изпълнението на одобрения проект; б.“г“ заявката за плащане не е подадена в срок от един месец след изтичането на срока по т.3.1 от договора и/или изискуемите документи за доказване на извършената инвестиция не са представени. В т.7.1. б.“д“ от договора страните са уговорили право на ДФ „З.” да прекрати едностранно договора при виновно неизпълнение на задълженията по договора или по Наредба № 30/11.08.2008 г. В тези два текста от договора страните са уредили правото на ДФ „З.” да развали договора поради виновното му неизпълнение от страна на ползвателя на помощта.

Съгласно чл.35, ал.2 от НАРЕДБА № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., заявката за окончателно плащане се подава след извършване на инвестицията, но не по-късно от един месец от изтичане на срока за извършване на инвестицията, посочен в договора за отпускане на финансова помощ. Съгласно чл.46 от тази Наредба в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

С Нотариална покана до ответника  ищецът е отправил волеизявление за разваляне на договора като се позовал на това, че „Е.” ЕООД не е подал заявка за окончателно плащане в срок един месец от изтичане на срока за изпълнение на инвестицията  - до 13.08.2014 г. и на това, че липсата на подадена заявка за окончателно плащане сочи на неизвършване на инвестицията. В текстът на поканата липсва изрично волеизявление за разваляне на договора, но тъй като се претендират последиците на развалянето, съдът приема, че с нея е отправено волеизявление за разваляне на договорната връзка.

Ответникът твърди, че поканата не е получена от негов служител, тъй като А.Д. не бил негов служител.

Съгласно чл.50 от ЗННД нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. Следователно при връчването на нотариалната покана са приложими правилата на ГПК. Съгласно чл.50, ал.3 връчването на търговци и юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяването на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. В процесният случай поканата е получена в канцеларията на ответника от А.Д., който се е представил за управител на дружеството. Видно от справка в търговския регистър по партидата на „Е.” ЕООД А.Д. не е управител на ответника. Същият е член на Съвета на директорите на дружество, чийто едноличен собственик е „Е.” ЕООД. Предвид изложеното съдът намира, че по делото е установено че изпратената нотариална покана не е връчена редовно на ответника. Без значение за връчването е дали А.Д. е свързано лице с ответника.

От друга страна, с предявяването на иска и връчването на исковата молба на ответника до него е достигнало волеизявлението на ищеца за разваляне на договорната връзка.

Ответникът не е ангажирал доказателства относно факта, че е подал заявка за окончателно плащане в срока по договора – 13.08.2014 г. , както и за факта, че е извършил инвестицията по договора в срок.

По тази причина съдът приема, че са налице неизпълнение на задълженията на ответника  по процесния договорда извърши инвестицията, за която е получил финансова помощ и да подаде заявка за окончателно плащане в 1-месечен срок от изтичането на срока по договора. Следователно са налице основанията, поради които ищецът по делото е отправил волеизявление за развалянето на договора и неговите правни последици са настъпили.

Съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД развалянето има обратно действие. Сумите изплатени от ищеца по договора се явяват платени на отпаднало основание поради което и по силата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД подлежат на връщане.

Задължението за връщане на сумите, платени по развален договор няма определен падеж,  поради което неговата изискуемост настъпва след покана. По делото няма данни ищецът да е отправил покана до ответника за връщане на сумите, която да е получено от него преди завеждането на исковата молба. По тази причина ответникът не е поставен в забава и искът за заплащане на обезщетение за забавата е неоснователен.

 

По направените разноски:

Ищецът е направил възражение относно размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ответника. Същият е заплатен в размер 3600 лв. и е под минимума по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно възражението е неоснователно.

Ответникът е направил възражение относно размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение – 6220 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото юрисконсутското възнаграждение следва да бъде определено по минимума – 5185 лв.

 

При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в производството съобразно уважената част от исковете – на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 5974.52 и на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата 4946.96 лв., а ищецът следва да заплати на ответника съответната част от разноските на отхвърлената част от исковете – 165.27 лв.

Ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски съобразно с отхвърлената част от иска.

Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА „Е.” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление:***, ж.к.************* да заплати на Д.Ф. „З.“ гр.*************  на основание чл.88, ал.1 от ЗЗД вр. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД сумата 148 074.50 лв. /сто четиридесет и осем хиляди седемдесет и четири лева и петдесет стотинки/, ведно със законната лихва въру нея от 24.08.2015 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Ф. „З.“ гр.************* срещу „Е.” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление:***, ж.к.************* иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 7124.99 лв. /седем хиляди сто двадесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки/, представляващи лихва за забава върху сумата 148 074.50 лв. за периода от 1.03.2015 г. до 21.08.2015 г. като неоснователен

ОСЪЖДА „Е.” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление:***, ж.к.************* да заплати на Д.Ф. „З.“ гр.*************  на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 5974.27 лв. /пет хиляди деветстотин седемдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки/ и на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата 4946.96 лв. /четири хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/.

ОСЪЖДА Д.Ф. „З.“ гр.************* да заплати на „Е.” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление:***, ж.к.************* на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 165.27 лв. /сто шестдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки/

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                           СЪДИЯ: