Р Е Ш Е Н И Е
25.09.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
24.09. 2020
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 933 2020
дело № по описа за година.
„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АТКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-СВ. ИВАН РИЛСКИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Свети Георги“ № 2, е предявила срещу ОБЩИНА САПАРЕВА БАНЯ, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 1, представлявана от Кмета К.Г., обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните били сключени последователно три договора: от 01.09.2017г., от 01.09.2018г. и от 02.09.2019г., всеки за срок от една година и с идентичен предмет-ищецът срещу заплащане да извършва на ответника медицинска услуга- ТЕЛК и прегледи на лежащо болни лица с адресна регистрация на територията на общ. Сапарева баня. Съгласно договора задължението за заплащане на извършената услуга е с падеж 10-то число на месеца, следващ отчетния период. В чл. 14.1. от договорите от 2018 и 2019 година била уговорена и неустойка за забава в размер на 1 % дневно върху стойността на забавеното плащане, но не повече от 30 % от стойността на неизпълненото договорно задължение, а за договора от 2017 г. се дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава. За процесния период ищецът издал 12 фактури, по които има забавено плащане от ответника, поради което той дължи лихва за забава, а на основание чл. 14.1. от Договорите от 2018 и 2019 година дължи договорната неустойка за забава, в общ размер на 289.31 лв. С покана от 30.12.209 г. ищецът поканил ответника доброволно да изплати дължимата се неустойка, до настоящия момент липсва плащане. С оглед на това депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 631/2020г. по описа на РС-Дупница. По него, в полза на заявителя била издадена заповед за изпълнение за сумата от 248.40 лв., срещу която ответникът възразил.
С оглед изложеното, ищецът иска
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответната община, че същата му дължи сума в размер на 248.40 лв.,
представляваща неустойка за забавено плащане, предмет на издадената по ч.гр.д.№
631/2020г. по описа на РС-Дупница заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане, както и да осъди ответника да му заплати сума в размер на 40.91 лв.,
представляваща разликата между неустойката, присъдена с издадената по ч.гр.д.№
631/2020г. по описа на РС-Дупница заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
пълния размер на дължимата неустойка. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответната община.
С молба вх. № 260709/21.09.2020г., депозирана от упълномощения адв. Емил Йовчев преди първото съдебно заседание, ответната община заявява, че оспорва изцяло предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са два обективно съединени иска: установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК,във вр. с чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 631/2020г. по описа на Районен съд-Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът (ответник в настоящото производство) е възразил, и осъдителен иск, с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на начислената неустойка по сключените между страните договори след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Съдът намира, че предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК,във вр. с чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено. Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 631/2020г. по описа на Районен съд-Дупница, длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 12.05.2020г., като е посочил, че не дължи претендираните суми. С разпореждане от 29.05.2020г., заповедният съд е указал на заявителя, по реда на чл. 414а, че в тридневен срок може да становище по възражението на длъжника, като го е предупредил, че при непредставяне на становище в срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена. С определение от 10.06.2020г. заповедният съд, като е констатирал, че заявителят не е депозирал своевременно становище, е обезсилил издадената заповед за изпълнение, съгласно чл. 414а, ал. 4 от ГПК и е прекратил производството по делото. Определението за прекратяване не е обжалвано от заявителя и е влязло в сила на 30.06.2020г.
С оглед на това, искът с правно основание чл. 422 ГПК, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите по обезсилената заповед за изпълнение, се явява недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част. Искът по чл. 422 ал. 1 ГПК е неразривно свързан с проведеното преди това заповедно производство, за което говори и обстоятелството, че той се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Правният интерес на заявителя от иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е обусловен от това, че при уважаването на този иск, оспорената от длъжника с възражението по чл. 414 ГПК заповед за изпълнение ще влезе в сила и въз основа на нея заявителя ще може да се снабди с изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, който се издава от съдията - докладчик по заповедното производство, а в случай, че са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, същите ще бъдат стабилизирани с положителното установително решение по чл. 422, ал. 1 ГПК.
По предявения иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за
заплащане на начислената неустойка по сключените между страните договори след
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, съдът намира следното:
По делото са приети като доказателства сключени между
страните Договор Д-11/02.09.2019г., Договор Д-5/01.09.2018г. и Договор №
30/01.09.2017г., всеки за срок от една година и с идентичен предмет-ищецът
срещу заплащане да извършва на ответника медицинска услуга- ТЕЛК и прегледи на
лежащо болни лица с адресна регистрация на територията на община Сапарева баня.
Съгласно чл. 4.1. от договора задължението за заплащане на извършената услуга е
с падеж 10-то число на месеца, следващ отчетния период. Според чл. 4.2 от
договора, заплащането се извършва след представяне на фактура с приложен към
нея списък на лицата, удостоверяващ извършените прегледи през месеца, за който
се дължи плащането. В чл. 14.1. от договорите от 2018 и 2019 година е уговорена
неустойка за забава в размер на 1 % дневно върху стойността на забавеното
плащане, но не повече от 30 % от стойността на неизпълненото договорно
задължение, а за договора от 2017 г. се дължи обезщетение в размер на законната
лихва за забава.
По делото са приети като доказателства дванадесет броя
фактури и дванадесет броя платежни нареждания, от които се установяват датата
на издаване, размера на задължението и датата на плащане. Те са както следва:
|
Фактура №/дата |
Стойност: |
Дата на плащане: |
|
*********/13.03.2018г. |
80.00 лв. |
17.04.2018 г. |
|
*********/16.04.2018г. |
80.00 лв. |
17.05.2018 г. |
|
*********/14.05.2018г. |
80.00 лв. |
15.06.2018 г. |
|
*********/02.08.2018г. |
80.00 лв. |
12.09.2018 г |
|
*********/30.11.2018г. |
80.00 лв. |
11.01.2019 г. |
|
*********/30.04.2019г. |
120.00 лв. |
06.06.2019 г. |
|
*********/03.06.2019г. |
240.00 лв. |
15.07.2019 г. |
|
*********/03.07.2019г. |
240.00 лв. |
05.08.2019 г. |
|
*********/01.08.2019г. |
120.00 лв. |
28.08.2019 г. |
|
*********/30.11.2019г. |
150.00 лв. |
31.12.2019 г. |
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В случая между страните е уговорена неустойка за забава, която се дължи при неточно изпълнение на ответника във времево отношение. Съдът намира, обаче, че забавено плащане не е налице. Видно от представените фактури и платежни нареждания, ответната община е плащала дължимите суми около един месец след издаването на съответната фактура. Не става ясно, обаче, кога съответните фактури са предявени за плащане на общината, тъй като от това зависи падежа на задължението, съгласно чл. 4.2 от договора. С оглед изложеното, предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 933/2020г. по описа на РС – Дупница в частта относно предявения от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АТКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-СВ. ИВАН РИЛСКИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Свети Георги“ № 2, срещу ОБЩИНА САПАРЕВА БАНЯ, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 1, представлявана от Кмета К.Г., иск с правно основание чл. 422 ГПК,във вр. с чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответната община, че същата дължи на ищеца сума в размер на 248.40 лв. (двеста четиридесет и осем лева и четиридесет стотинки), представляваща неустойка за забавено плащане, предмет на издадената по ч.гр.д.№ 631/2020г. по описа на РС-Дупница заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, обезсилена с определение от 10.06.2020г., постановена по същото дело, КАТО НЕДОПУСТИМО.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АТКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-СВ. ИВАН РИЛСКИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Свети Георги“ № 2, срещу ОБЩИНА САПАРЕВА БАНЯ, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 1, представлявана от Кмета К.Г., осъдителен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40.91 лв. (четиридесет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща разликата между неустойката, присъдена с издадената по ч.гр.д.№ 631/2020г. по описа на РС-Дупница заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, обезсилена с определение от 10.06.2020г., постановена по същото дело, и пълния размер на дължимата неустойка, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението, имащо характер на определение в частта му, с която производството по делото се прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС – Кюстендил в едноседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Решението в останалата част може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: