Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С., ......................2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, търговско отделение, VІ-10 състав, в заседание при закрити врати на двадесет и трети юли, две
хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.
КАЗАКОВА
При
участието на секретаря А.Г., като разгледа докладваното от съдия Казакова т.д.№8505
по описа за 2012г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.625 и сл. от ТЗ.
Постъпила е молба от
“Б. Д.” ЕАД, ЕИК********,със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район О., ул.”М.” №**, за откриване на производство по несъстоятелност по отношение
на “Е.П.” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр.С., район С.,
ул.”Х.” №**, вх.*, ет.*, ап.* в която се твърди, че между страните на 24.04.2008г. е сключен договор за банков кредит,
по силата на който Б.та е предоставила на ответника инвестиционен кредит в размер
на 3 200 000 евро при съдлъжници по кредита: „Ф-Т.” ЕООД и „И.****”ООД.
Твърди, че с анекс към договора са включени като съдлъжници и ЕТ”К.-Д.П.” и „К.
МД”ООД, а с анекс №2 е променен погасителния план по кредита. Твърди, че по кредита са извършвани плащания до
25.01.2010г., като поради неизпълнение на задълженията по договора Б.та е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу
солидарните длъжници и след снабдяването със заповед за изпълнение за дължимите
суми е образувано изпълнително производство. Твърди, че ответникът дължи сумата от 2 888 400,86
евро главница, 78 214,74 евро лихва за забава, 38 440,78 евро заемни
такси и разноски в размер на 130 976,22лв. Твърди, че за обезпечаване на
вземанията на Б.та са учредени
договорни ипотеки, а също така е сключен и с Д.П. договор за поръчителство.
Твърди, че длъжникът не е в състояние да изпълни свои изискуеми задължения по търговска
сделка, поради което е неплатежоспособен. Моли съда да постанови решение по
чл.630,ал.1 от ТЗ, като му присъди направените разноски.
Присъединеният
кредитор П.Й.Т. ***, ЕГН********** твърди, че
ответникът не е в състояние да му
заплати изискуеми задължения, произтичащи от договор за заем от 18.06.2008г.,
сключен между „Ф Т.”ООД като заемодател и „Е.П.” ООД като заемополучател, с
който на ответника е предоставен паричен заем в размер на 47 000лв., като
страните са се съгласили заемната сума да бъде върната до 18.06.2009г. Твърди,
че вземането по договора за заем му е
прехвърлено от цедента на 03.09.2009г.,
като за цесията е уведомен длъжника, но въпреки това не е изпълнил задължението
си. Счита, че ответникът е свръхзадължен, считано от 31.12.2007г., поради което
моли съда да обяви свръхзадължеността на ответника и да открие производство по
несъстоятелност.
Ответникът не е депозирал отговор в законния
едномесечен срок, като изразява становище, че дружеството е свръхзадължено и неплатежоспособно, но
свръхзадължеността е настъпила преди неплатежоспособността, още през март
2008г. Твърди, че дружеството не е извършвало никаква дейност и е
декапитализирано, поради което моли съда да открие производство по
несъстоятелност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От представения договор е видно, че на 24.04.2008г. е
сключен между „Б.Д.”ЕАД като кредитор, и „Е.П.”ООД като кредитополучател, „Ф Т.”ООД
и „И.****”ЕООД като съдлъжници договор за
кредит, по силата на който Б.та е поела задължение да предостави на
кредитополучателя кредит за инвестиционни цели в размер на 3 200 000 евро. Крайният срок за погасяване
на кредита е 24.04.2013г., като ответникът е поел задължение да заплаща годишна лихва в размер на 7,820 %, формирана от тримесечен EURIBOR плюс договорена надбавка в размер на 3%. Страните са
уговорили краен срок за усвояване на кредита 24.05.2008г. и гратисен период от
6 месеца, след изтичането на който започва погасяването на главницата, заедно с
уговорената лихва в размери и срокове съгласно погасителен план.
За обезпечение
на вземанията на Б.та кредитополучателят „Е.П.”ООД, съдлъжниците „И.****”ЕООД и „Ф Т.”ООД, както и Д.В.П. са учредили на 25.04.2008г. договорни ипотеки върху
собствени недвижими имоти, видно от представения нотариален акт №82, том І,
рег.№3445, д.№77/2008г. на нотариус с район на действие СРС.
С анекс №1 от
12.11.2008г., сключен между страните по договора за кредит и ЕТ”К.-Д.П.”, гр.С.
и „К. МД”ООД, гр.С., е постигнато съгласие да се приемат като нови съдлъжници ЕТ”К.-Д.П.”, гр.С. и „К.
МД”ООД, гр.С., а също така е приет нов погасителен план, съгласно който за периода 25.11.2008г. до 25.11.2009г.
кредитополучателят заплаща 12 месечни вноски по главница в размер на
20 000 евро, до 24.04.2013г. 41 месечни вноски за погасяване на главница
по 70 470 евро и една изравнителна вноска в размер на 70 730 евро на
24.04.2013г. С анекса е променена т.27 от договора, съгласно която
кредитополучателят заплаща такси и комисионни съгласно тарифата за лихвите,
таксите и комисионните на Б.та, които не
подлежат на връщане, освен в случаите, когато те са удържани неправилно по вина
на кредитора. Кредитополучателят заплаща такса управление в размер на 0,3%,
като таксата за първата година се заплаща преди усвояване на средства от кредита,
а таксата за всяка следваща година се заплаща върху остатъка на дълга в края на
всяка предходна година.
С анекс №2 от 30.11.2009г. страните са продължили
гратисния период до 25.01.2010г., приели са нов погасителен план, съгласно който
кредитът се погасява на равни месечни вноски, считано от 25.01.2010г. до
24.04.2013г., а също така е променен
размера на договорната лихва на 3,717%, формирана от тримесечен EURIBOR плюс договорена надбавка в размер на 3%.
Представен
е договор за поръчителство от
30.11.2009г., сключен между молителя и Д.В.П. за обезпечаване изпълнението на
задълженията на ответника „Е.П.” ООД и съдлъжниците по процесния договор за
кредит.
Молителят е представил разпореждане от 08.12.2010г., постановено по гр.д.№29**3/2010г.,
с което СРС е постановил издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
в полза на „Б.Д.”ЕАД срещу длъжника “Е.П.”
ООД, съдлъжниците „Ф-Т.” ЕООД, „И.****”ООД, ЕТ”К.-Д.П.”, „К. МД”ООД и поръчителя Д.В.П. за сумата от
2 996 533,92 евро, от които 2 888 400,86 евро главница,
78 214,74 евро лихва за забава за периода 25.01.2010г. до 22.06.2010г.,
29 918,32лв. заемни такси, законна лихва от подаване на заявлението
/23.06.2010г./ до изплащане на вземането и 117 214,22лв. разноски.
Молителят е представил издадената заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист.
Молителят П.Й.Т.
е представил договор от 18.06.2008г.,
сключен между „Ф –Т.”ООД като заемодател и „Е.П.”ООД като
заемополучател, от който е видно, че заемодателят се е задължил да
предаде на заемополучателя сумата от 47 000лв., а последният е поел
задължение да върне заемната сума в срок до 18.06.2009г. Страните са уговорили
годишна лихва в размер на 7%, която се дължи в края на периода.
Представен е
договор от 03.09.2009г., сключен между
„Ф –Т.”ООД като цедент и П.Й.Т. като цесионер, с който дружеството
заемодател е прехвърлило на цесионера
вземането си в размер на 47 000лв., произтичащо от посочения договор за
заем от 18.06.2008г.
Представено е
писмо от цедента до ответника като длъжник по договора за заем, с което
последният е уведомен на 04.09.2009г. за
прехвърлянето на вземането.
От
представеното удостоверение от
Национална агенция по приходите е видно, че
върху имущество на ответника няма наложени обезпечителни мерки по реда
на ДОПК/ДПК/отм/, както и няма започнало принудително изпълнение.
Представено е
удостоверение на Служба по вписванията, гр.С., за извършените вписвания,
отбелязвания и заличавания за ответника,
а от представеното удостоверение на СДВР,
отдел „Пътна полиция” е видно, че
за ответника няма данни в централна база
КАТ.
От заключението на вещото лице С.М. по допуснатата съдебна финансово-икономическа експертиза,
което не е оспорено от страните и съдът приема, се установява, че към
31.12.2012г. в счетоводството на ответника е налице кредитно салдо по сметка 152/1 „Инвестиционен
кредит от 24.04.2008г.-главница” в размер на 5 477 907,13лв. По
сметка 152/2 „Лихви” също е налице кредитно салдо в размер на
475 990,50лв. Общият размер на осчетоводените от ответника задължения по
процесния договор за кредит е 5 953 897,63лв., поради което вещото
лице е приело, че вземанията на „Б.ДСК”ЕАД по процесния договор за кредит са
осчетоводени от ответника. От заключението се установява, че са извършени плащания по договора за кредит
общо в размер на 1 323 852,20лв., в това число 687 841,65лв. от
„И.****” ООД. Вещото лице е установило, че през периода 2008г.-2012г. не са
регистрирани изменения в струкТ.ата на активите на ответника, основна част от
които са под формата на дълготрайни материални активи. В раздела на
краткотрайните активи, които са едва 0,76% от общия размер на активите, са
отразени материални запаси с балансова стойност 48 000лв. и парични средства
в размер на 3 000лв. към 31.12.2012г. През целия изследван период дружеството
е било декапитализирано, т.е. не е
притежавало собствен капитал, а е осъществявало дейността си изцяло за
сметка на привлечен капитал.
Същевременно размерът на постоянния
капитал на ответника е по-малък от балансовата стойност на ДМА, което е
предпоставка за изпадане в просрочие и неплатежоспособност. Съгласно ГФО на
ответника за периода 2008г.-2012г. дружеството не е имало изискуеми и неплатени
публични задължения, а като задължения към други кредитори са осчетоводени суми
както следва: към собствениците - 640 222,46лв., към „И.****” ООД - 604 075,70лв., към П.Й.Т. - 47 000лв.
Вещото лице е установило, че ответникът е извършил последно плащане на задължение
по кредита на 25.05.2009г. в размер на 21 399,83лв., а последното плащане по кредита от страна на „И.****”ООД
в качеството му на съдлъжник, което е отразено в счетоводството на ответника
като задължение към това дружество, е извършено на 21.01.2010г. и е в размер на
30 440,54лв.
От заключението се установява, че съгласно годишния
счетоводен баланс за 2008г. активите на ответника са в размер на 6 317 000лв., а задълженията са в размер на 7 241 000лв. Съгласно счетоводния
баланс за 2009г. ответникът притежава активи общо за 6 3** 000лв., а задълженията са
общо в размер на 7 245 000лв. За
2010г., 2011г. и 2012г. активите на дружеството са на стойност 6 3** 000лв., а задълженията са
общо в размер на 7 245 000лв.
Съобразно заключението, показателят за обща ликвидност за 2008г. е 0,11,
за 2009г. е 0,04, за 2010г. е 0,04, за 2011г. и 2012г. е 0,013. Стойностите на
останалите показатели за ликвидност за
целия период също са под единица, поради което са значително по-ниски от
оптималните. Стойностите на показателите за финансова автономност за
изследвания период са 0,0007 и също са
по-ниски от оптималните, а показателят
за задлъжнялост е 1 448, поради
което вещото лице е приело, че за изследвания период ответникът е изцяло
зависим от кредиторите си, с почти нулеви стойности на коефициента на финансова автономност и със степен на задлъжнялост,
превишаваща допустимите равнища повече от 500 пъти. Вещото лице е установило,
че към 31.12.2012г. ответникът е притежавал касови наличности в размер на 3 000лв., като на практика не
притежава бързоликвидни материални активи, а стойността на имуществото му
съгласно счетоводния баланс към 31.12.2012г. е 6 3** 000лв., основна
част от което представлява недвижим имот в гр.С. с балансова стойност
6 265 000лв. Според заключението, ответникът не е в състояние да заплати задълженията си без да извършва
продажба на дълготрайни материални активи. Вещото лице е установило, че за
всяка финансова година през изследвания период отчитаният финансов резултат е
загуба, собственият капитал е отрицателна величина, съотношението между постоянния
капитал и балансовата стойност на ДМА обуславя наличието на предпоставки за
изпадане в просрочие и неплатежоспособност, които през 2011г. и 2012г. са
значителни. През целия изследван период наличните текущи активи са с
незначителна балансова стойност спрямо размера на краткосрочните задължения,
поради което показателите за ликвидност са със стойности, многократно по-ниски
от оптималните такива. Стойностите на показателите за финансова автономност
сочат пълна зависимост на ответника от кредиторите.
Невъзможността за реализиране на приходи вследствие прекратяването на търговската дейност на дружеството след
31.12.2009г. предполага непрекъснато влошаване на финансовото му състояние
поради увеличаване на размера на задълженията за лихви.
От
допълнителното заключение на вещото лице, което не е оспорено от страните и
съдът приема, се установява, че задълженията
към съдружниците са осчетоводени като краткосрочни въз основа на решения на ОС на ответното
дружество, взети на 30.03.2008г. ОС е взело решение дружеството да бъде финансирано
безлихвено от всеки от съдружниците по равно, до сума от 650 000лв. във
връзка с обслужването на инвестиционния кредит. ОС е взело и решение средствата от финансирането да бъдат върнати
най-късно до 30.06.2009г., поради което така определеният краен срок за връщане
на средствата е основание за квалифициране и осчетоводяване на задълженията
като краткосрочни. Задълженията към свързани лица са възникнали за сметка на
солидарно плащане на задължения по процесния договор за кредит и са в общ
размер от 604 075,70лв. След всяко извършено плащане е възниквало
изискуемо задължение на ответника към „И.****” ООД, което е осчетоводявано като
краткосрочно. При осчетоводяване на задълженията към съдружниците като
елемент от собствения капитал, а тези
към свързани лица като дългосрочни задължения, единствено стойностите на
показателите за обща ликвидност към 31.12.2008г., 31.12.2009г. и 31.12.2010г. попадат
в оптимални граници, а останалите, както и всички показатели за финансова
автономност остават извън допустимите граници. Задължението на ответника към
присъединения кредитор в размер на 47 000лв. по договор за заем от
18.06.2008г. е осчетоводено от ответника, като вещото лице е установило, че
сумата е преведена на 18.06.2008г. от
заемодателя „Ф Т.” ООД по сметката на ответника като временна финансова помощ.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност
следва да са налице всички предпоставки на фактическия състав, установен в
чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1. да е подадена молба от някое от
лицата по чл.625 от ТЗ; 2. длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. да е налице изискуемо парично
задължение на длъжника, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане; 4. да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ и
затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да е обективно и трайно.
По молбата на „Б.
Д.”ЕАД.
От събраните по делото доказателства се установи,
че в полза на „Б.ДСК”ЕАД съществуват изискуеми парични
вземания, произтичащи от търговска сделка-договор
за банков кредит.
Ответникът не е погасил задълженията си, като не е
представил доказателства, че неплащането
се дължи на временни затруднения, а също така не е установено, че
ответникът разполага с имущество, което е достатъчно да покрие задълженията му, без да увреди
интересите на кредиторите по смисъла на чл.631 от ТЗ.
Финансовото състояние на дружеството е изследвано от
вещото лице за периода 2008г. до 2012г. включително. Вещото лице е установило,
че за целия период показателите за ликвидност са под норматива, ответникът е
бил зависим от кредиторите си, няма
финансова автономност и е отчитал загуба.
Дружеството е декапитализирано, като от показателите за ликвидност може да се
направи извод, че не може с краткосрочните си активи да погаси
краткосрочните си задължения, като това състояние на дружеството е трайно.
Ето защо, съдът счита, че са налице предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на “Е.П.” ООД, тъй
като дружеството не е в състояние да
изпълни изискуеми парични задължения по търговска сделка към кредитора „Б. Д.”ЕАД,
т.е. ответникът е в състояние на неплатежоспособност.
Началната дата
на неплатежоспособността следва да се определи в зависимост от момента, в който
е настъпила изискуемостта на най-старото
задължение по договора за банков
кредит.
От заключението на вещото лице се установи, че за целия изследван период дружеството не може
с краткосрочните си активи да погаси текущите си задължения,
но търговецът е неплатежоспособен
когато не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение от вида,
посочен в разпоредбата на чл.608,ал.1 от ТЗ.
От събраните по
делото доказателства се установи, че изискуемостта
на най-старото задължение на ответника по договора за банков кредит за
месечна вноска е настъпила на 25.01.2010г.,
поради което длъжникът е в забава
от 26.01.2010г. С оглед изложеното, следва да се приеме за начална дата на неплатежоспособността именно
26.01.2010г.
По молбата на П.Й.Т..
От събраните по
делото доказателства се установи, че в полза на този молител съществува
изискуемо парично вземане в размер на 47 000лв., произтичащо от търговска
сделка-договор за заем, валидно сключен с предаването на заемната сума, което вземане е прехвърлено от заемодателя на
молителя с договор за цесия, като цедентът е уведомил длъжника за
прехвърлянето, на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД.
Молителят твърди, че ответникът е свръхзадължен, считано от 31.12.2007г.
Съгласно чл. 742, ал. 1 вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, свръхзадълженост на
капиталово дружество /АД, ООД или КДА/ е налице, ако имуществото на дружеството
не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Ответникът е капиталово дружество и като такова попада в
кръга на лицата, по отношение на които може да бъде открито производство по
несъстоятелност на основание свръхзадълженост.
От събраните по делото доказателства се установи,
че за целия изследван период имуществото на ответника не е
достатъчно, за да бъдат покрити паричните му задължения.
Ето защо, съдът
приема, че е налице състояние на свръхзадълженост на ответника по смисъла на чл. 742, ал. 1 вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ.
При определянето
на началната дата на свръхзадължеността следва да се има предвид, че вземането на П.Й.Т. е изискуемо на
18.06.2009г.Ето защо, съдът счита, че за начална дата на
свръхзадължеността следва да се приеме 19.06.2009г., денят, от който
ответникът е в забава и от този момент
това задължение на дружеството не може да бъде покрито от имуществото му.
Ето защо, съдът
счита, че молбата на П.Й.Т. по чл.625 от ТЗ е основателна, тъй като са налице предпоставките са откриване на производство
по несъстоятелност на ответното дружество, но
с оглед обстоятелството, че свръхзадължеността е настъпила по-рано от
неплатежоспособността, следва да се постанови решение, с което да се обяви свръхзадължеността на ответника с посочената
началната дата и да се открие производство по несъстоятелност.
С оглед установената липса на бързоликвидни налични активи, съдът приема, че длъжникът не
притежава налично имущество, с което да се покрият разноските в производството по несъстоятелност към момента
на откриването му, тъй като тогава възниква необходимостта от заплащането им. Ето защо, на
основание чл.629б от ТЗ, съдът е
дал срок на кредиторите да предплатят
сумата от 6000лв. за началните
разноски, като им е указал последиците по чл.632,ал.1 от ТЗ. Определението е
вписано в книгата по чл.634в от ТЗ, като в определения от съда срок е предплатена от молителя
„Б.Д.”ЕАД определената сума за покриване
на началните разноски, поради което следва да бъде постановено решение по
чл.630,ал.1 от ТЗ. Молителят „Б.Д.”ЕАД е поискал допускане на обезпечителни
мерки, но не е конкретизирал същите, поради което не следва да се допускат
такива.
При този изход
на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителя „Б.ДСК”ЕАД
направените от последния разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на
950лв., за държавна такса в размер на
250лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е в размер на 117 664,20лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на “Е.П.” ООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление гр.С., район С., ул.”Х.” №**, вх*, ет.* ап.*с НАЧАЛНА ДАТА 19.06.2009г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по отношение на “Е.П.” ООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление гр.С., район С., ул.”Х.” №**, вх.*, ет.*, ап.*.
НАЗНАЧАВА
за временен синдик на “Е.П.” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление гр.С., район С., ул.”Х.” №**, вх.*, ет.*, ап* А.Г.К.,
ЕГН**********,*** при месечно възнаграждение в размер на 800лв.
ДА СЕ
ИЗПРАТИ на временния синдик съобщение в седмодневен срок от получаването му да
представи декларация, че отговаря на
изискванията по чл.655 от ТЗ и да даде
писмено съгласие.
СВИКВА
ПЪРВО СЪБРАНИЕ на кредиторите на “Е.П.” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление гр.С., район С., ул.”Х.” №**, вх.*, ет.*, ап* на 01.10.2013г.
от 15.00ч. в Съдебна палата, бул.”В.” №*, СГС, с дневен ред по чл.672,ал.1 от ТЗ.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК “Е.П.” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление гр.С., район С., ул.”Х.” №**, вх.*, ет.*, ап* да заплати на
“Б. ДСК” ЕАД, ЕИК********,със седалище и адрес на управление: гр.С., район О.,
ул.”М.” №** сумата от 118 864,20лв.,
представляваща разноски.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър към
Агенцията по вписванията и може да се обжалва пред САС в седмодневен
срок от вписването му.
СЪДИЯ: