№ 322
гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
в присъствието на прокурора Анна Мариянова Алексова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000601179 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда № 89 от 16.07.2020 г. постановена по НОХД № 2854/2019 г.,
Софийският градски съд, Н.О., 22-ри състав, е признал подсъдимата В. Г. С., ЕГН-
**********, българска гражданка, със средно специално образование, работи като
помощник-готвач, неосъждана, разведена, адрес гр.***, ул.“***“ № ***, за виновна в това,
че на 01.07.2017 г. около 00:30 ч. в гр.***, в ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, умишлено
умъртвила Л. М. М. с ЕГН- **********, като му нанесла удар с нож /обща дължина 31 см.,
от които 19,5 см. е дължината на металната част на ножа/, в областта на гърдите, с който му
причинила прободно-порезно нараняване на гръдния кош-отпред-отдясно, с нараняване на
междуребрената мускулатура между второ и трето ребро, нараняване на паренхима и
кръвоносни съдове на десния бял дроб /среден дял и хилус/, изливане на около 300 мл. кръв
в дясната гръдна половина /десностранен хемоторакс/, като причината за смъртта на М. е
прободно-порезното нараняване на паренхима и кръвоносните съдове на десния бял дроб и
последвалата остра кръвозагуба – престъпление по чл.115 от НК, поради което на това
основание и във връзка с чл.54 от НК, е наложено наказание „лишаване от свобода“, за
срок от 10 /десет/ години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, на основание
чл.57, ал.1, т.2 б.„а“ от ЗИНЗС.
1
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е възложил в тежест на подсъдимата С.
сторените при водене на наказателното производство разноски, в размер на 5507.47 лева,
както и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание
чл.190, ал.2 от НПК.
С присъдата, съдът е уважил изцяло предявените граждански искове за
неимуществени вреди от гражданските ищци М. Л. М. и В. Л. М., като законни наследници
на пострадалия Л. М. М. и е осъдил подсъдимата С. да им заплати обезщетение в размер на
по 50 000 лв за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2017 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Подсъдимата В. Г. С. е осъдена да заплати и 4 % държавна такса върху сумите на
уважените гражданските искове, в размер на 4000 лева, както и да заплати, на основание
чл.189, ал.3 от НПК, направените от частните обвинители и граждански ищци разноски за
ангажиране на повереник, в размер на 1500.00 лева.
Присъдата е обжалвана в законоустановения срок от служебния защитник на
подсъдимата С., с доводи за необоснованост и незаконосъобразност, поради
постановяването при грубо нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и наложено явно несправедливо наказание, защото,
подсъдимата не била извършила престъплението, за което е обвинена. Тези доводи са
доразвити в депозираното писмено допълнение към въззивната жалба. Твърди се липса на
преки и косвени доказателства, подкрепящи изложените от СГС фактически и правни
изводи, че В.С. умишлено е убила М., с което е осъществила престъпния състав на чл.115 от
НК. За да постанови фактическите си изводи, обуславящи вината на подсъдимата, съдът бил
игнорирал реално осъществили се факти в обективната действителност /без да ги
конкретизира/ и пренебегнал логическата връзка между тях. Неправилно, според защитника,
в мотивите си, първоинстанционният съд анализирал предимно обясненията на
подсъдимата, касаещи предшестващи деянието пререкания между подсъдимата и
пострадалия, независимо, че тя неколокократно посочила, че е била в шок и не помни
всичко от случилото се. Съдът обаче не бил коментирал причиненото от нож нараняване на
бедрото на подсъдиимата, както и че този факт бил в подкрепа на твърдението , че между
нея и пострадалия е имало физическа борба и преминаване на ножа през ръцете и на
двамата. Не било съобразено и недоброто здравословно състояние на подсъдимата,
изводимо от приложените по делото медицински документи.
Софийски градски съд не обсъдил доводите на защитата с оглед фактическите
изводи, изводими от свидетелските показания на разпитаните полицаи Г. В., И. М. и Р. Б.
относно употребеното насилие върху подсъдимата, последвалата защита и физическа борба
с пострадалия, и шоковото състояние, в което е била заварена, а именно в състояние на
афект, като многократно повтаряла, че пострадалият сам се наръгал на ножа, с който тя е
опитала да се защити.
Незаконосъобразно съдът не допуснал допълнителна съдебно-психологическа и
психиатрична експертиза, необходимостта от извършване на която била обусловена от
2
новите фактически данни от събраните на съдебното следствие доказателства, включително
и обясненията на подсъдимата.
За изясняване на случая била необходима, но не била назначена, и съдебно-
техническа експертиза, която да изследва разположението на кръвните петна и пръски по
дрехите на двете тела, околното пространство и предмети, гравитационните и динамични
характеристики в движението на кръвния флуид.
Според защитника, доказателствата по делото с категоричност установявали
упражнена принуда, телесен контакт и борба между пострадалия М. и подсъдимата С., при
което в резултат на стоварване на тялото на М. върху кухненския нож се е стигнало до
самонараняване с тежки увреждания, причинили смъртта му. Твърди, че ако не може да се
направи извод за случайно деяние, то установените факти в никакъв случай не разкриват
съставомерните признаци на умишлено убийство по член 115 от НК, а по-скоро такова при
неизбежна отбрана или извършено в състояние на афект. Моли за отмяна на осъдителната
присъда и постановяване на оправдателна такава по отношение на подсъдимата В. Г. С..
Първоинстанционната присъда е обжалвана и от повереника на частните
обвинители и граждански ищци, с доводи за несправедливост на отмерения срок на
наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“, от 10 години, преценявайки
го за занижен и несъответстващ на обществената опасност на деянието. Акцентира се върху
търпяните от частните обвинители и граждански ищци болки и страдания, поради нелепата
загуба на баща им, вследствие на убийството му. Според повереника, присъдата следва да
бъде изменена в посока увеличение на наложеното на подсъдимата наказание до
максимално предвидения в закона, за престъплението умишлено убийство, а именно
лишаване от свобода за срок от 20 години. В подкрепа на искането си излага и съображения
за безспорна установеност, посредством събраните по делото доказателства, на описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка; утежняващите вината на подсъдимата
обстоятелства – употребения от нея алкохол, психическото и психологическото състояние,
съгласно установеното от СППЕ по време на деянието; опита на подсъдимата да прикрие
извършеното от нея престъпление, чрез заличаване на следите и да избегне наказателната
отговорност; липсата на смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират налагане на
присъда към най-лекия размер на наказанието.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на държавното
обвинение пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда и отхвърляне на
жалбата на подсъдимата. Намира изводите на първоинстанционният съд за липсата на
основания за приемане наличието на чл.12 и чл.118 от НК за правилни, като тези изводи
били потвърдени и от събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци, моли за изменение на
обжалваната от него присъда в посока увеличение на наложеното на подсъдимата наказание
„лишаване от свобода“, до максимално предвидения в закона срок, за престъплението по
чл.115 от НК, а именно 20 години, поради липсата на доказателства, обуславящи
3
смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, както и такива, че е била жертва на
насилие. Нараняването на пострадалия било причинено с удар, а не от притискане или
самонараняване, в каквато насока били твърденията на подсъдимата. Прободната рана била
с дълбочина 12 см при обща дължина на острието 19,5 см, доказателство, че бил приложен и
натиск. Това обстоятелство било потвърдено и от изложеното пред въззивния съд становище
на вещите лица, изготвили съдебно-медицинската експертиза, според които ножът е бил
издърпан, предвид дълбочината на прорезната рана. В подкрепа на обвинителната теза, че
именно подсъдимата е убила пострадалия, били свидетелските показания на полицаите В.,
М. и Б., според които подсъдимата няколко пъти е сменяла версията си за случилото се, а
свидетелката В. Х. - приятелка на сина на подсъдимата Я. П., заявила, че получила в 01:00
часа съобщение, което той е написал „Майка ми уби човек“.
Пред въззивният съд, служебният защитник на подсъдимата С. пледира за отмяна
на първоинстанционната присъда, като необоснована и незаконосъобразна, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и
наложено явно завишено наказание. Преповтаря изложеното в жалбата си за липса на
категорични доказателства, че на 01.07.2017 г., именно причиненото от подсъдимата с нож,
прободно-порезно нараняване в областта на гърдите, е причинило смъртта на потърпевшия
М.; за наличие на събрани по делото основно косвени, производни доказателства, които не
обосновавали единствено възможния извод за престъпление по чл.115 от НК. Установената
от съда фактическа обстановка за деянието, била изградена на предположения, въз основа на
обясненията на подсъдимата и свидетелските показания на тримата полицаи.
Защитникът възразява срещу извода на първоинстанционният съд, за извършен
от подсъдимата опит да прикрие следите си, с измиването на кръвта по ножа, с който е бил
прободен пострадалия, а от там, че е автор на умишленото престъпление. Възразява и срещу
изложения в мотивите на присъдата извод, за невъзможността пострадалият да се
самонарани при физическа схватка с подсъдимата С. – обстоятелство, което последната
многократно и последователно посочвала в обясненията си.
Защитникът твърди и наличие на вътрешни противоречия в мотивите на
присъдата, непоследователност и нелогичност на изложените в тях правни изводи, като
това, че съдът установил, че след изпито голямо количество водка подсъдимата била
алкохолно повлияна в значителна степен /макар, че по делото липсвала СХЕ относно този
факт/ и поради това тя не е могла да изпадне в състояние на физиологичен афект, поради
което и била неприложима хипотезата на чл.118 от НК. Същевременно съдът приел, че това
опиване не било пречка тя да си припомни и да разкаже подробно и детайлно пред съда за
опита от страна на пострадалия за сексуално посегателство върху нея, причинили
последвалата схватка. Тези изводи на съда, били превърнати в довод, че обясненията на
подсъдимата са недостоверни, поради което не можело да се приеме, че тя е била нападната
от пострадалия М..
Защитникът застъпва тезата за ноторния факт, че злоупотребата с голямо
количество алкохол, влияе върху паметовия процес на опияненото лице, което обяснявало и
4
откъслечния спомен у подсъдимата. Присъдата не можела да бъде основана на
предположението, че ако подсъдимата е имала склонност да вади нож и да заплашва, както
твърдяла свидетелката Ч. - сестра на пострадалия, по споделено оплакване с нея от
покойния, то тя била автор на умишлено престъпление по чл.115 от НК.
В заключение, защитникът моли за постановяване на оправдателна присъда.
Алтернативно, моли за намаляване срока на наложеното наказание или връщане на делото за
допълнително разследване, с оглед възраженията по отношение на обвинителният акт,
изложени от защитата в разпоредителното заседание пред първоинстанционният съд.
В предоставеното право на лична защита, подсъдимата поддържа казаното от
защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдана.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, в това число и тези, получени в резултат на проведеното въззивно
съдебно следствие /разпит на вещото лице Л. Й., изготвила СМЕ по метода на ДНК
профилиране; разпит на вещите лица д-р Б.М., доц. Д-р Н.С. и д-р А.Х., изготвили тройната
СМЕ на труп; Съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства/ и като извърши
цялостна проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл.314 от
НПК, прие за установи следното:
Фактическата обстановка по делото е подробно изяснена от първоинстанционния
съдебен състав. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за
правилното му решаване, а именно: факта на извършване на деяниeто, авторството,
обстоятелствата, при които е извършено деянието, механизма на осъществяване,
обективната и субективната страна на престъплението, поради което настоящата инстанция
намира, че не са допуснати сочените от жалбоподателя процесуални нарушения.
Във връзка с установяване фактологията на деянието, първоинстанционният съд
прецизно е изпълнил задълженията си по установяване на обективната истина, като в
съответствие с изискванията на процесуалния закон, по искане на подсъдимата, е допуснал
събирането на относимите доказателства.
Въззивният съд споделя приетото за установено от първоинстанционният, че
подсъдимата В. Г. С. и пострадалият Л. М. М. през неустановени с точност различни
периоди от 2012-2013 г. и от 2014 г. до лятото на 2016 г. /с прекъсвания/ живеели във
фактическо съжителство, без сключен брак. И двамата били разведени. От предходния си
брак подсъдимата имала син – Я., който живеел с майка си. Пострадалият М. от предходния
си брак имал две деца – г.и. и ч.о. В. Л. М. и М. Л. М., които след развода живеели заедно с
майка си, но поддържали връзка с баща си. Пострадалият се грижел и за двете си деца и
поддържал непрекъсната връзка с тях, макар и понякога – дистанционно. Впоследствие В.М.
заминал да учи в Холандия, там се оженил, но не прекъснал връзката си с баща си. М. М.,
също не прекъснала връзката с баща си независимо, че след завършване на образованието си
в Лондон, Великобритания, се установила да живее в този град. Пострадалият извършил
ремонт на свои разноски в жилището на дъщеря си. В.М. не познавал подсъдимата С., както
5
и незнаел дали баща му живее с жена и коя е тя.
Пострадалият Л. М. имал и две сестри - свидетелките Д. М. М.-Ч. и Г. М. М..
След развода, пострадалият живеел в жилището на майка им, находящо се в ж.к. „***“, бл.
***, вх. ***, ет. ***, ап. ***. Свидетелката Д. М. знаела, че брат и подсъдимата живеели
съвместно около половин година на този адрес. Знаела също, че в края на периода на
съжителството, брат помолил подсъдимата да напусне жилището поради опасения от
буйния нрав. Тази свидетелка имала особена близост с брат си Л., който я наричал галено
„малката мама“ и понякога споделял с нея фрагменти от съжителството си с подсъдимата.
Така Л. бил споделил на сестра си Д., че изпитва страх от подсъдимата, която когато е под
влияние на алкохола, била като „разярен глиган" и, че имало такива случаи, когато
подсъдимата го гонила с нож, както него, така и собствения си син Я.. Когато била трезва,
подсъдимата можела да се грижи за домакинството, но след употребата на алкохол, ставала
друг човек. Пострадалият бил още споделил на сестра си Д. случай, когато на излизане от
кварталната кръчма, подсъдимата С. под влияние на алкохола, клекнала между кофи за
боклук на самата улица, за да облекчи своя физиологична нужда. В този момент я нападнали
младежи, за да й взимат чантата. Дошлите полицаи запитали брат й Л. откъде го е намерил
„това чудо" /тоест, подс. С./. Освен това, подсъдимата се обръщала понякога лично към
свидетелката Ч. за финансова помощ, за да заплати болничен престой в здравно заведение, а
в друг случай подсъдимата карала Л. М. да помоли сестра си Д. за финансова помощ на
подсъдимата.
Другата сестра на пострадалия – свидетелката Г. М., имала информация от
съседката, живееща в ап.6 на същия блок- свидетелката Д. Ч., която се оплакала, че
подсъдимата, докато била в дома на пострадалия пускала силна музика.
Свидетелката Д. Ч. /Д./, живеела в ап.6 и била съседка на пострадалия Л. М..
Същата познавала както пострадалия, така и подсъдимата. За нея пострадалия бил човек с
главно „Ч“, тъй като той никога не влизал в пререкания с нея, винаги е помагал. Припомня
случай преди процесния инцидент, когато от дома на Л. гърмяла силна музика и тя отишла
да направи забележка за това. Докато говорела с Л. на входната врата, чула отвътре женски
глас, че „ще я убие“ и това я стъписало.
Свидетелката В. Х. била приятелка на сина на подсъдимата - Я. П.. Тя познавала
както подсъдимата, така и пострадалия. Според Х., подсъдимата С. била типична селска
жена, която макар първоначално да й направила впечатление на кротка по характер, се
убедила, че не се държи със сина си Я. като майка /макар, че Х. не е била обиждана от нея
лично/.
На 30.06.2017 г. и няколко дни преди тази дата, подсъдимата С. и
непълнолетният син Я. П. /17 годишен/, били в дома на пострадалия М., тъй като на
последния следвало да се извърши оперативна интервенция в софийска болница, а
подсъдимата не разполагала с финансови средства, за да отседнат в хотел в гр.***.
Следобед на 30.06.2017 г., Я. П. се срещнал с приятелката си, свидетелката В. Х.
6
и двамата отишли в близкото заведение-бар „Райдърс“, находящо се в ж.к. “***“, ул. „***“
№ l, където ги чакала подсъдимата, която пък била отишла там около 14:00 – 14:30 часа и
вече консумирала втора или трета поръчка концентриран алкохол – голяма водка с доматен
сок. Подсъдимата била обслужвана от сервитьорите - свидетеля В. Х., който започнал
работа от 09:00 часа и работил до вечерта и от свидетеля Г. И., който бил втора смяна – до
полунощ.
Присъединилите се към подсъдимата, Я. П. и свидетелката В. Х. си поръчали
лекоалкохолна напитка „Съмърсби“. Около 20:30 ч. - 21:15 ч. дошъл и пострадалият Л. М..
Към този момент подсъдимата, вече под влияние на алкохола, направила скандал на
сервитьорите във връзка със забавена поръчка. Към 21:00 часа, след телефонно обаждане на
майка ѝ, свидетелката Х. си тръгнала. Я. П. я изпратил, след което се върнал в заведението.
Към 22:00 – 23:00 часа, подсъдимата била вече във видимо нетрезво състояние,
имала неясен говор, забавена координация на движенията, неприлично поведение и
крещяла.
Около полунощ, тримата – Я. П., подсъдимата С. и пострадалият М. напуснали
заведението, като в най-висока степен била алкохолно повлияна подсъдимата В.С.. Върнали
се в дома на пострадалия около 00:15ч.-00:25 ч. на 01.07.2017 година.
Още с влизането в жилището, Я. П. влязъл в банята, а в кухнята останали
подсъдимата и пострадалия М.. По неизяснен повод /свързан с присъствието на подсъдимата
в дома на пострадалия/ между тях възникнал словесен конфликт, при който двамата
започнали да се карат на висок глас. В този момент те се намирали в близост до коридора на
входа за кухнята. Подсъдимата С., под въздействието на поетия алкохол, обективно
снижаващ задръжките, взела кухненски нож /с обща дължина 31 см. и дължина на
металното острие 19,5 см/, с който нанесла удар на Л. М., в областта на гръдния му кош и му
причинила прободно нараняване с дълбочина 12 сантииметра. По някакъв начин /сам или с
помощта на друго лице/ пострадалия се придвижил до легло в кухнята, където легнал
полуоблегнат на дясната страна, като краката му били на земята. При излизане на сина на
подсъдимата от банята и вида на пострадалия на леглото в кухнята с кръв по тялото и майка
му с окървавен нож в ръце, Я. П. се обадил в 00:37 ч. на тел.112, за да съобщи за инцидента.
Синът на подсъдимата заявил на оператора на тел.112 /в удостоверен с Техническа
експертиза разговор/, че майка му докато готвела, нещо се ръчнали с ножа...“. Подсъдимата
С. от своя страна веднага измила ножа и ръцете си и се намазала в областта на шията с
неустановен бял крем. Преди идването на изпратените полицаи, поставила ножа на леглото
под главата на пострадалия. Я. П. слязъл пред блока, за да посрещне полицаите.
На мястото, около 00:40 ч., пристигнали изпратените униформени полицейски
служители на 02 РУ-СДВР Г. В., И. М. и Р. Б., които били посрещнати на улицата от сина на
подсъдимата пред входа на бл. ***. Докато се качвали на етажа на жилището, Я. П. им
разказал набързо, че станало спречкване, при което майка му намушкала пострадалия с нож.
Помолил ги да побързат, тъй като пострадалият може да умре. Казал също, че извикал и
линейка на Бърза помощ. Като стигнали етажа, на който бил ап. ***, полицаите били
7
посрещнати на входа на жилището от подсъдимата, която силно лъхала на алкохол. Тя била
облечена с шарена рокля и шал /пелерина-наметало/, който покривал раменете й. По
роклята, по дръжката на носената от подсъдимата чанта и по части на тялото й имало следи
от кръв. Преди да й бъдат зададени въпроси, подсъдимата заявила, че наръгала пострадалия
„при самоотбрана“, в хода на която последният всъщност сам се бил наръгал и се бил
„надянал“ на ножа. Свидетелят И. М. забелязал, че подсъдимата е изпотена, а по шията и
лицето е намазана с някакъв козметичен крем. Подсъдимата няколко пъти заявила, че е
измила ножа и ръцете си. В леглото на кухнята полицаите възприели, че се намира
пострадалият Л. М. който не давал признаци на живот. На въпросите на полицаите, които се
опитали да установят контакт с него, не отговарял. Тялото му било полуоблегнато,
полунаклонено надолу, а по дрехите му имало обилно зацапване с кръв. Сина на
подсъдимата, казал на полицаите, че докато бил в банята, чул двамата да се карат, като
пострадалият й казал „Ти си в моя дом“, а подсъдимата му отговорила „А така ли ?“. На
тримата полицаи нееднократно подсъдимата заявила, че сама го е наръгала „при
самоотбрана“ с кухненския нож. Пред свидетеля И. М. подсъдимата казала по адрес на
пострадалия „Не ме интересува, да умира". Към този момент все още не бил дошъл лекар,
който да установи дали пострадалият е жив или не е. Дошлият към 00:50 часа екип на „Бърза
помощ“ установил единствено факта на настъпилата смърт на пострадалия Л. М. М.. Във
фиша за спешна медицинска помощ било записано „exitus 1еtalis /заварен/. Тримата полицаи
останали на място, за да запазят местопроизшествието.
При започналия в 02:55 часа оглед на местопроизшествието, находящо се в дома
на пострадалия М., било установено, че дървената входна врата на жилището е отворена. От
нея се влиза в коридор с дължина около 3 метра. Установени били множество пръски от
червеникаво-кафява течност по източната стена на коридора, като най-близката от тях била
установена на 1,62 см южно от входната врата. Първата врата в ляво /на източната страна/
от входната врата е помещение, обособено като тоалетна. Срещу входната врата е
установена вратата на стая, обособена като спалня. Между спалнята и тоалетната, на
източната страна е установена врата, водеща в стая, обособена като кухня. По касата на тази
врата, по шкафа за обувки с огледало, находящ се в коридора и по килима в коридора, са
били установени пръски от кафяво-червеникава течност с дъгообразна форма, започващи от
северната страна на касата на вратата на кухнята и свършващи в началото на вратата. От
дясно на касата на вратата на кухнята, на източната страна на коридора са били установени
множество пръски от червеникаво-кафява течност.
В стаята, обособена като спалня, от дясно наляво, били установени кафяв на цвят
гардероб, шкаф, легло, масичка с два фотьойла, шкаф със стъклена витрина и телевизор
върху него. Стаята била рзхвърлена, с пепелник, с угарки от фасове върху леглото и празни
пластмасови бутилки от бира по земята. На северната стена на стаята, обособена като кухня,
са били установени кухненска печка, мивка, кухненска посуда и кухненски рафтове, с
поставени върху тях кабели и вехтории. До мивката била установена ръчна чанта,
съдържаща дрехи и списания. Под прозорците на источната стена на кухнята била
8
установена маса със стол до нея. Върху масата били установени различни по вид бутилки, с
прозрачна течност. На южната стена на кухнята била установена етажерка с поставени
различни вещи и играчки. Под етажерката било установено легло, с труп в легнало
положение, наклонено на дясната страна на мъж, на видима възраст около 60 години.
Краката на трупа опирали в земята, като десния бил свит в колянната става. Трупът е бил
намерен облечен с жълта тениска, обилно зацапана с червеникаво-кафява материя по
предната повърхност и бежов панталон с дължина до коленете, също обилно зацапан с
червеникаво-кафява материя по предната повърхност и по-значително в областта на десния
крачол. В коремната област на трупа била поставена кърпа, напоена с кръв. Трупът е бил
обут със сандали. Клепачите на очите били полузатворени. Носните отвори, устата и
областта около нея, не били зацапани. При опипване на трупа, не било установено трупно
вкоченяване, като трупа бил хладен по откритите места и топъл в областта на мишниците.
По шията не били установени видими травматични увреждания. По предната повърхност на
блузата, в горната трета в дясно, бил установен цепковиден дефект. В средната
повърхност на гръдния кош, от дясно в горната му третина, над и в ляво от гръдното зърно,
била установена цепковидна рана. Областта около раната била обилно зацапана с кръв и
кръвни съсиреци. Под главата на трупа бил намерен нож с метално острие, с дължина
приблизително 15 см и черна на цвят дръжка. По горните и долните крайници не били
установени видими травматични увреждания. От дясно до леглото, в ъгъла на южната стена
е установен хладилник, с пръски от червеникаво-кафява течност по него. По постлания в
средата на стаята килим, също били установени капки от червеникаво-кафява течност.
След приключване на огледа, били иззети дактилоскопни следи от лявата и
дясната страна на касата на вратата на кухнята, от пода на спалнята, от пода на коридора,
пред шкафа за обувки, от вратата на хладилника, от килим пред леглото в кухнята, обтривка
от сифона на мивката в кухнята за биологични следи. Като веществени доказателства били
иззети 5 броя угарки с кафяв филтър с надпис „Уинстон“ от пепелника на леглото в
спалнята, нож с черна дръжка, зацапан с червена материя, иззет от леглото в кухнята, под
главата на трупа.
Тeзи процесуално-следствени действия били извършени в присъствието на
поемните лица К. Х. М. и А. Р. Д. и обективирани в протокол за оглед на
местопроизшествие от 01.07.2017 г. , по реда на чл.155 и сл. от НПК, с приложен към него
фотоалбум.
Със Заповед № 226-1662 от 01.07.2017 г. за задържане на лице, подсъдимата С.,
била задържана в 02 РУП СДВР, за срок от 24 часа.
На същата дата - 01.07.2017 г., подсъдимата С. била привлечена, като обвиняема,
за престъпление по чл.115 от НК и с прокурорско постановление била задържана за срок от
72 часа. При личния обиск, отразен в Протокол за личен обиск на лице, от 01.07.2017 г., не
са били открити вещи, имащи значение за предмета на делото. С определение от 11.07.2017
г., постановено по ВНЧД № 855/2017 г., Софийски апелативен съд е отменил определение
на СГС от 04.07.2017, постановено по ЧНД № 3160/2017 г., с което по отношение на
9
обвиняемата В.С. е била взета МНО „задържане под стража“ и по отношение на С., САС е
взел мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 1000 лева.
На 01.07.2017 г., В. Г. С., след предварително дадено от нея съгласие, е била
освидетелствана. Съдебният лекар, извършил огледа и освидетелстването не е установил
видими наранявания в областта на лицето и главата. По пелерината на С. /бяла на цвят с
черни цветя и черни ресни/, наметната върху роклята , освиделстващият е установил петна
с червеникаво-кафяв цвят. По роклята, в областта на корема, под корема и по дължина
надолу, също били установени петна с червеникаво-кафяв цвят. Такива петна се установили
и по двете обувки, с които е била обута С.. Кафеникаво-червени петна са били установени и
по двата крака, в областта на ходилата, на С.. По дясната ръка, в областта на китката, е било
установено зачервяване с ширина около 2 сантиметра. На дясното бедро отпред, на около 27
см над коляното, е установена прободна рана с дължина около 1 см и ширина около 0,5 см.
Роклята, шала и сандалите били иззети, като веществени доказателства и за изследване. Тeзи
процесуално-следствени действия били извършени в присъствието на поемните лица Л. М.
К. и Б. В. Г. и обективирани в протокол за освидетелстване с писмено съгласие на лицето от
01.07.2017 г., по реда на НПК.
Тези констатации са материализирани от вещото лице в назначената в хода на
досъдебното производство СМЕ за установяване на причинените телесни повреди на В. Г.
С. при инцидент от 01.07.2017 г. № 188/2017 г., като заключението му е, че подсъдимата С. е
получила кръвонасядане в областта на дясната мишница; кръвонасядане с охлузване в
областта на дясната китка и прободно-порезна рана по предната повърхност на дясното
бедро. Експертът е приел, че липсата на травматични изменения в коремната област не
изключва /но и не може да потвърди/ възможността да са нанасяни удари в тази област.
Кръвонасяданията в областта на дясната мишница и китка, се дължат на действията на
твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при хващане и притискане с ръка.
Прободно-порезната рана в областта на дясното бедро се дължи на действие на остър режещ
предмет и отговаря да е получено от върха на нож. Според вещото лице, морфологичната
характеристика на констатираните травматични увреждания е с давност 3-4 денонощия и
отговарят да са получени за времето, за което съобщава В.С.. Като цяло последиците за
подсъдимата са се ограничили в рамките на медико-биологичния критерий - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
При огледа на трупа на починалия М., извършен на 01.07.2017 г. в аутопсионната
зала на КСМД при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД-София, по жълто-сива на цвят тениска,
с която е бил облечен, било установено обилно зацапване с кръв и кръвни съсиреци, като в
предната горна трета част, отдясно, бил установен линеен дефект, с дължина 4 см.
Предната повърхност на бежовите панталони, с дължина до коляното, с които бил обут
трупа, била обилно зацапана с кръв и по-силно вдясно.
По предната повърхност на гръдния кош, в горната му третина, отдясно, на
разстояние 6-9 см. над дясното гръдно зърно и 2-5.5 см. в ляво от същото /съответно за горен
и долен край на раната/ и на 140 см. от петите е установена цепковидна зееща рана, с
10
дължина при събрани ръбове – 4 см., разположена косо спрямо срединната линия на тялото,
като долният край е насочен към срединната линия. Раната е с гладки стени и ръбове, с
остър долен край и по-заоблен горен край. Десният /външен/ ръб на раната е скосен, а
левият /вътрешен/ - подкопан. По време на аутопсията са били иззети всички необходими
материали от трупа на пострадалия /кръв, урина и др./, за провеждане на допълнителни
изследвания.
На пострадалия Л. М. М., според заключението на съдебно-медицинската
експертиза на труп № 466/2017 г., предхождана от оглед на трупа и съдебномедицинската
аутопсия, е било причинено прободно-порезно нараняване на междуребрената мускулатура
на гръдния кош отпред отдясно – между второ и трето ребро; нараняване на паренхима и
кръвоносните съдове на десния бял дроб /среден дял и хилиус/; изливане на около 300 ml
кръв в дясната гръдна половина /десностранен хемоторакс/; събиране на въздух в дясната
гръдна кухина /десностранен пневмоторакс/; вдишана кръв в белите дробове /аспирация на
кръв/; анемия на вътрешните органи.
Според вещите лица, по хода на раневия канал е установено цепковидно
нараняване на средния дял на десния бял дроб, с дължина 3 см., с обилно кръвонаседнат
околен белодробен паренхим. Раневият канал завършва в белодробния паренхим хилусно, с
дължина на раневия канал – 12 см. Посоката на раневия канал /преценена при изправено
анатомично положение на тялото/ е с направление от дясно наляво, отпред назад и почти
хоризонтално /леко отгоре надолу/.
Предвид локализацията на травматичното увреждане – в областта на гръдния кош
отдясно – в горната му трета, на разстояние около 140 см от петите, разположено косо
спрямо срединната линия на тялото, най-вероятният механизъм на получаване на прободно-
порезното нараняване е нанасяне на удар с посока отдясно наляво, отпред назад и отгоре
надолу спрямо тялото на пострадалия. Прободно-порезното нараняване е получено чрез
забиване на острието на ножа в тъканите, с последващо разрязване на всички подлежащо
разположени тъкани и анатомични структури по хода на раневия канал от острия връх и
режещият ръб на оръжието. Според експертите, най-вероятно извършителят е бил лице в
лице спрямо пострадалия при изправено анатомично положение на тялото, като ударът може
да е нанесен както с лявата, така и с дясната ръка. В подкрепа на тази си теза, вещите лица
сочат установените зацапвания с кръв по предните повърхности на роклята в областта на
корема и по дължината надолу и двете обувки, при освидетелстването на подсъдимата С.,
т.е. тя е имала контакт с кървящо нараняване с предната повърхност на дрехите си и се е
намирала лице в лице с пострадалия.
Причината за смъртта на пострадалият Л. М., според заключението, е прободно-
порезното нараняване на паренхима и кръвоносните съдове на десния бял дроб и
последвалата остра кръвозагуба.
Изцяло подкрепящо по-горе коментираните Съдебномедицински експертизи е и
заключението на СМЕ по писмени данни по ДП № 188/2017 г., като в допълнение е
посочено, че нараняването може да бъде получено при нанасяне на удар с намерения под
11
главата на пострадалия нож, спрямо тялото на починалия отдясно на ляво, отпред назад и
леко от горе надолу спрямо тялото на пострадалия. В полза на този извод освен
морфологията на нараняването, което съответства на ножа, е и извършеното ДНК-
изследване на доказаната кръв по ножа, при което е установено, че ДНК-профила съвпада с
профила на Л. М.. Най-вероятно извършителят е бил лице в лице спрямо пострадалият при
изправено анатомично положение на тялото, като ударът може да е нанесен, както с лявата,
така и с дясната ръка. В подкрепа на извода, че извършителят и пострадалият са се намирали
лице в лице са и установените зацапвания с кафеникаво-червеникав цвят /кръв/ по предните
повърхности на роклята в областта на корема и по дължината надолу и двете обувки, при
освидетелстването на В.С., т.е. тя е имала контакт с кървящо нараняване с предната
повърхност на дрехите си и се е намирала лице в лице с пострадалия.
В хода на въззивното съдебно следствие, по искане на държавното обвинение, е
назначена Съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, която след като е
изследвала дрехите, с които е била облечена подсъдимата С. при извършване на
престъплението /рокля, шал и сандали/, е установила, че голяма част от следите, установени
по дрехите, са с неправилни форми, размити и неясни граници, което експертите обясняват с
пропиването на кръвта в текстилните материи. Установени са сложни следи, съставени
предимно от кръвопропивания с неправилни форми, пръски и капки кръв.
Кръвопропиването може да се получи в резултат от допир до обилно окървавен с течна кръв
предмет, дреха или част от човешкото тяло с наличие на кървящо увреждане, както и при
накапване или изпръскване с кръв. Пръските от кръв се получават при движение на кървяща
повърхност, при изтичане на кръв под налягане, при удар върху кървяща област или при
замахване с окървавен предмет. Колкото по-тангенциално /косо/ попаднат спрямо
повърхността пръските с кръв, толкова по-издължена ще бъде и тяхната форма. Капките
кръв /каквито са установени по двете обувки/ се образуват при свободно падане на кръвта
под действие на собствената им маса от различна височина върху определена повърхност.
Експертизата е установила, че тези следи са с локализация по задните
повърхности на роклята, т.е. към момента на изследването, роклята е била облечена
наобратно - със задната страна за предна. Всички останали изследвани следи са разположени
по предните повърхности на дрехите /пелерината/ и обувките, следователно С. се е
намирала с лице спрямо дадено кървящо нараняване – т.е. тя е имала контакт с това
нараняване с предната повърхност на дрехите си - С. и пострадалия са се намирали лице в
лице един спрямо друг. Върхово на лявата обувка е установено и наличие на интензивно
зацапване и просмукване с кръв, като същото би могло да се получи в резултат на натичане
на кръв от кървящ предмет /дреха/ нараняване върху нея. Експертизата констатира и
просмукване на кръв между грайферите на обувките, което сочи, че в даден момент С. е
била стъпила върху по-обилно насъбрало се количество кръв – локва кръв.
Към момента на смъртта, пострадалият М. е бил алкохолно повлиян.
Заключението на съдебнохимичната експертиза № А-418/2017 г. от 04.07.2017 г., за
определяне наличието и концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта
12
е доказало наличие на етилов алкохол във взетите проби кръв и урина от трупа на
пострадалия. В нощта на инкриминираното деяние-01.07.2017 г., концентрацията на алкохол
в кръвта на пострадалия М. е била 2,00 %о, а в урината – 2,40 %о. Според заключението на
СМЕ на труп № 466/2017 г., непосредствено преди смъртта си, Л. М. М. се е намирал в
състояние на средна степен на алкохолно опиване, във фаза на елеминация.
Съдебнохимическата експертиза № 389/17 от 13.07.2017 г., изследвала пробата
кръв от трупа на пострадалия, за наличието на наркотични или психотропни вещества, не е
доказала наличието на такива. Кръвната група е 0 /алфа, бета/ и е определена по
кръстосания метод.
В хода на разследването, иззетите от дома на пострадалия Л. М. веществени
доказателства били изследвани, като установените резултати били обективирани в
приложените по делото и приети от съда съдебно-биологични експертизи. Така според
заключението на СБЕ, отразено в Протокол № 226 - Б/2017 от 04.07.2017 г., изследваща
наличието на биологични следи по хавлиена кърпа с правоъгълна форма и размери 95/41
см., с червеникава материя на множество места, е доказала наличието на човешка кръв по
нея, в която, при изследавнето не са доказани алфа и бета-аглутинини, поради което не
може да се конкретизира кръвногруповата принадлежност на кръвта.
СБЕ по Протокол № 227 - Б/2017 от 13.07.2017 г., изследваща наличието на
биологични следи по дрехите, с които е била облечена подсъдимата в инкриминираната
нощ: обект № 1 - пелерина от текстилна материя, бяла на цвят с щампа на черни цветя, с
черни на цвят в долните им краища ресни, с червеникава материя на множество места по
дрехата, повече по предната страна – в средната и долната част; обект № 2 – рокля от
текстилна материя, в синьо, бяло и зелено, в различни разцветки и фигури, без ръкави, с
черни на цвят презрамки, с червенокафява материя на много места, повече по предната
страна – в горната, средна и долна части, под формата на петна с неправилна форма; обект
№ 3 – чифт сандали светло кафяви на цвят, от материя, сходна с кожа, с каишки със
самозалепващи се лепенки, с подметки тип платформа, с червенокафява материя на
множество места по сандалите, като на горната страна на каишките е под формата на капки,
е доказала наличието на човешка кръв и по трите обекта. По пелерината и по сандалите
/обекти №1 и №3/ са доказани алфа и бета-аглутинини и са установени А и В-антигени.
Наличието на алфа и бета-аглутинини в съвкупност, характеризира човешка кръв с
кръвногрупова принадлежност 0. Така получения резултат, с установяване и на А и В-
антигени в същата, според вещото лице, може да се дължи на смес от кръв с различни
кръвни групи или на влиянието на външни или вътрешни фактори, както върху човешката
кръв, така и върху обектите. В установената по роклята /обект №2/ човешка кръв, не са били
доказани алфа и бета-аглутинини и са били установени А и В антигени. Липсата или
недоказването на алфа и бета-аглутинини в изследването на човешката кръв по роклята не
дава възможност за конкретизиране на кръвногруповата принадлежност на същата.
СБЕ по Протокол № 228 - Б/2017 от 12.07.2017 г., изследваща наличието на
биологични следи по дрехите, с които е бил облечен пострадалият в инкриминираната нощ:
13
обект № 1 – тениска от текстилна материя, жълта на цвят със сива платка в горната част на
гърдите, на раменете и ръкавите; тениската с нарушена цялост на текстилната материя в
предната горна дясна част, под формата на прорез, с дължина около 4,0 см., кореспондиращ
и за двете повърхности, разположен надлъжно, отстоящ на 11-15 см. от горния край на
дрехата, с червенокафява материя в по-голямата част от дрехата под формата на пропиване
по предната и задна страни; Обект № 2 – джинсов ¾ панталон, светло син на цвят, с цип и
копче отпред по средата, с два джоба отпред, от двете страни, с червенокафява материя на
по-голямата част от панталона – дясната половина и дясната част на левия крачол, под
формата на стичане и пропиване; Обект № 2.1 – ключодържател от бял метал с халка, със
закачени на нея два секретни ключа от бял метал и синджир с медальон, завършващ с
фигурка на мечка от бял метал с червенокафява, кафява и белезникава материя; Обект № 3 –
боксерки от текстилна материя, сиви и черни на цвят, с повтарящи се изображения и
надписи „PLAYBOY“, циркулярно на ластика, с червенокафява материя на множество
места, под формата на пропиване, повече на дясната част; Обект № 4 – чифт сандали от
материя, сходна с гума, черни на цвят с червени кантове на каишките и отстрани на
подметките, с червенокафява материя на множество места, повече на горните страни на
каишките и подметките, е доказала наличието на човешка кръв по всички обекти. По
описаните обекти не са били доказани алфа и бета-аглутинини и са установени А и В-
антигени. Липсата или недоказването на алфа и бета-аглутинини в изследването на
човешката кръв по обектите, не дава възможност за конкретизиране на кръвногруповата
принадлежност на същата.
СБЕ по Протокол № 225 - Б/2017 от 27.07.2017 г., изследваща наличието на
биологични следи по: обект № 1 – марлен тампон с червенокафява материя, иззета от
дясната страна на касата на вратата на кухнята; обект № 2 – марлен тампон с червенокафява
материя, иззета от вратата на хладилника в кухнята; обект № 3 – марлен тампон с
червенокафява материя, иззета от килим пред леглото; обект № 4 – марлен тампон със
сивочерна материя, представляваща обтривка от сифона на мивката в кухнята, е доказала
наличието на човешка кръв по всички обекти. В човешката кръв по обекти № 1 и № 2 са
били доказани алфа и бета-аглутинини и са установени А и В-антигени, а наличието им в
съвкупност, характеризира човешка кръв с кръвногрупова принадлежност 0. По обекти № 3
и № 4, не са били доказани алфа и бета-аглутинини и са били установени А и В антигени.
Липсата или недоказването на алфа и бета-аглутинини в изследването на човешката кръв по
обектите не дава възможност за конкретизиране на кръвногрупова принадлежност на
същата.
СБЕ по Протокол № 229 - Б/2017 от 27.07.2017 г., изследваща наличието на
биологични следи по: обект № 1 – марлен тампон с червенокафява материя, иззета от пода в
коридора пред шкаф за обувки с огледало; обект № 2 – марлен тампон с червенокафява
материя, иззета от шкаф за обувки в коридор; обект № 3 – марлен тампон с кафява материя,
иззета от лява страна на касата на вратата на кухнята е доказала наличието на човешка кръв
по обекти № 2 и № 3. В човешката кръв по обект № 3 са били доказани алфа и бета-
14
аглутинини и са установени А и В-антигени. Наличието им в съвкупност, характеризира
човешка кръв с кръвногрупова принадлежност 0. Така полученият резултат, с установяване
и на А и В-антигени в същата, според вещото лице, може да се дължи на смес от кръв с
различни кръвни групи или на влиянието на външни или вътрешни фактори, както върху
човешката кръв, така и върху обекта-носител и не дава възможност за конкретизиране на
кръвногрупова принадлежност. В човешката кръв по обект № 2, не са били доказани алфа и
бета-аглутинини и са били установени А и В антигени. Липсата или недоказването на алфа
и бета-аглутинини в изследването на човешката кръв по обектите не дава възможност за
конкретизиране на кръвногруповата принадлежност на същата. Така полученият резултат
според вещото лице, може да се дължи на липсата на подходящ за изследване материал
/корички суха човешка кръв/, както и на влиянието на различни фактори от биологичен или
химичен произход върху самия материал и/или върху обекта-носител. По обект № 1 /марлен
тампон/, не е била доказана кръв и не са били установени други видими биологични следи.
Изследването за дактилоскопни следи, по „нож с черна дръжка, зацапан с
червено-кафява материя, иззет от леглото под главата на трупа“, материализирано в
Протокол № 17/ДКТ-244 от 12.07.2017 г. за извършена дактилоскопна експертиза, не е
установило годни за сравнително изследване и идентификация дактилоскопни следи.
Приложените по делото ДНК експертизи на веществени доказателства са
установили следното:
ДНК експертиза № 18/ДНК – 73 от 22.02.201 г., е изследвала за биологични следи
/кръв, косми, епителни клетки/, веществените доказателства - нокти от лявата и дясната ръка
на трупа на Л. М. М., иззети при извършената аутопсия, като: Обект №1 – пет броя ноктени
изрезки с кафяви зацапвания „дясна ръка“ и Обект № 2 – множество ноктени изрезки с
кафяви зацапвания „лява ръка“. Изхождайки от Протокол № 18/ДНК-75 на НИК –
МВР-София, материализиращ заключението на СМЕ на ВД, установило наличието на кръв
по тези веществени доказателства, заключението на ДНК експертизата е установило, че тази
кръв е на мъж. Според експерта, от извършения ДНК анализ за биологичния материал за
тези веществени доказателства, е определен един и същ ДНК профил на лице от мъжки пол,
показал съвпадение с профила на Л. М. М., т.е., че произхожда от пострадалия М..
Вероятността да се установи този ДНК профил, ако биологичният материал е оставен от
някой друг индивид, освен Л. М. М. е 1 на 24 500 000 000 000 000 000 000 000.
Според заключението на тази ДНК експертиза, по обекти № 1 и № 2 не са
намерени косми.
ДНК експертизата на веществени доказателства № 18/ДНК-75 от 22.02.2018 г.,
изследвала както иззетите дрехи и сандали, с които пострадалият е бил облечен и обут в
нощта на убийството му и сандалите на подсъдимата, с които е била обута същата вечер,
така и марлените тампони, съдържащи натривки от червеникаво-кафява течност, иззети при
огледа на местопроизшествието от 01.07.2017 г., е установила, че ДНК профилът на
изследвания биологичен материал - човешка кръв по марлените тампони, по сандалите на
подсъдимта, боксерките, панталона, тениската, сандалите, с които е бил облечен и обут
15
пострадалия, както и по ключодържателя с ключове, установен в панталона на пострадалия
е на лице от мъжки пол и съвпада с профила на Л. М. М.. Заключението на тази експертиза
е, че установеният биологичен материал /човешка кръв/ по изследваните обекти произхожда
от Л. М. М. и вероятността да се установи този ДНК профил, ако биологичният материал е
оставен от някой друг индивид освен Л. М. М. е 1 на 24 500 000 000 000 000 000 000 000.
Идентично е и заключението на ДНК експертиза на веществени доказателства №
18/ДНК-74 от 22.02.2018 г., изследвала ножа с черна дръжка и надпис от едната страна на
острието „SAMURAI STAINLESS STEEL JAPAN“, иззет от леглото под главата на трупа на
Л. М. в помещение в жилището на пострадалия при огледа. По острието и дръжката му са
установени зацапвания от червено-кафява материя. И това заключение е установило, че
червено-кафявата материя от двете страни по острието на ножа е човешка кръв, с доказан
ДНК профил, идентичен с ДНК профилът на пострадалия Л. М. М..
Приетата от съда и неоспорена от страните Комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на подсъдимата В. Г. С. дава заключение, че последната е
психически здрава и не страда от същинско психично заболяване – психоза, което може да
се приравни към краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по смисъла
на чл.33 от НК, както в миналото, така и към инкриминирания период. Интелектът е в
ниските граници на нормата. Без данни за вроден или придобит интелектуален дефицит.
Според вещите лица, при подсъдимата не е налице разстройство на личността /психопатия/,
защото макар и с известни особености, не показва белези на дисхармония и възможностите
за социална адаптация са сравнително добри. Експертите дават заключение за наличие на
вредна употреба на алкохол – злоупотреба без прояви на зависимост; за липса на данни, че
към момента на деянието, подсъдимата да е била с качествени нарушения на съзнанието,
поради което, при извършване на деянието, в което е обвинена, е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Няма данни
подсъдимата, към момента на извършване на деянието, да е била в състояние на
физиологичен афект, патологичен афект или особено емоционално състояние,
приравняващо се към юридическата категория уплаха и/или смущение.
На досъдебното производство е изготвена и Съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на сина на подсъдимата С., Я. Я. П., непълнолетен /на 17 години/
към датата на инкриминираното деяние, който на ДП е дал свидетелски показания. Според
заключението на тази експертиза непълнолетният Я. П. не боледува от психично заболяване
и не се води на отчет в психиатрично заведение. Същият е психично здрав и адекватно за
възрастта си, психично развит. По време на инкриминираното деяние П. е могъл да се
ориентира във фактическата обстановка и има съхранена базисна свидетелска годност,
макар и непълнолетен. Заключението на експертите е, че непълнолетният П. е могъл да
участва в наказателното производство и е бил в състояние, при желание, да дава адекватни
показания по обстоятелства и факти от съществено значение за ДП, тъй като има съхранени
памет, интелект и възприятно представени възможности. В съдебната фаза на процеса обаче,
пред първоинстанционният съд Я. П. се позовал на нормата на чл.119 от НПК, да откаже да
16
дава свидетелски показания в качеството на низходящ роднина по права линия на
подсъдимата /неин син/, което негово право е безусловно, поради което съдът го е заличил
като свидетел.
Според заключението на техническата експертиза, по Протокол № 344-Ф/2017 от
07.09.2017 г., прегледа на съдържанието на представения от Дирекция „национална система
112“ за изследване оптичен носител на информация CD-R, марка „RIDATA“, с капацитет
700MB, бял на цвят и ръкописен надпис със син маркер „01.07.2017 г.“, е установил, че
същият съдържа три броя цветни цифрови изображения на таблица със служебна
информация и един брой фонетичен /звуков/ файл. Фонетичната информация е записана
дословно, така както е чута и възприета в протокола на техническата експертиза.
На основание описаните по-горе писмени доказателства, на 08.05.2019 г., с
Постановление за привличане на обвиняем от същата дата, повдигнатото на В. Г. С.
обвинение, за престъпление по чл.115 от НК е било прецизирано в мотивната му част.
Тази фактология първостепенният съд правилно е извел от съвкупния анализ на
доказателствените източници, а именно: протоколите за извършените на досъдбното
производство действия по разследването /огледи на местопроизшествие и труп, с приложен
фотоалбум/, протокол за освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето;
протоколи за доброволно предаване; протокол за личен обиск; показанията на свидетелите
Д. Ч., включително и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК; Г.
М., Г. В., включително и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК; В. Х.;
Г. И., включително и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; Д. Ч.; В.
Х., включително и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; И. М.,
включително и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК; Р. Б.,
включително и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК; показанията на
частния обвинител В.М.; обясненията на подсъдимата С.; разпита пред въззивния съд на
експертите, изготвили ДНК експертизата на ножа и назначената от САС съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства; два броя фишове за спешна медицинска помощ от
01.07.2017г.; справка за съдебномедицинска аутопсия № 466/ 2017г.; заключенията на
приложените по досъдебното производство СМЕ на труп № 466/2017; Тройна СМЕ по
писмени данни; СХЕ-зи № А-418/2017г. и № 389/17; експертна справка за извършено
дактилоскопно изследване; Дактилоскопна експертиза № 17/ДКТ - 244; СМЕ на живо лице
№ 188/2017г.; три ДНК експертизи на веществени доказателства № 18/ДНК – 73, № 18/ДНК
– 74 и № 18/ДНК – 75; КСППЕ на подсъдимата; СППЕ на Я. Я. П.; Техническа експертиза;
пет биологични експертизи; справка от НОИ; справка от МВР; препис-извлечение от акт за
смърт на Л. М. М. и удостоверение за наследници, справка за съдимост на подсъдимата и
други доказателства, относими към предемета на делото.
При осъществената съдебна проверка на установените по делото факти и
обстоятелства, изведени от събраните доказателства, както и новите такива, събрани в хода
на въззивното съдебно следствие, настоящият съд не констатира очертаните във въззивната
жалба на подсъдимата нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в противоречие
17
на изложените от първоинстанционния съд факти, описващи фактическата обстановка.
Напълно обосновано първоинстанционният съд е приел, че по отношение на подсъдимата
В.С. по делото са налице доказателства за осъществен от нейна страна, както от обективна,
така и от субективна страна състав на престъплението по чл.115 от НК.
Освен подробно изложените в мотивите на присъдата съждения на решаващия
съд касателно времето, мястото, авторството, механизма и мотивите за извършеното от
подсъдимата С. престъпление, с които настоящата инстанция напълно се съгласява, следва
да се отбележи, че не е налице и твърдяното във въззивната жалба неправилно позоваване от
страна на съда на косвените свидетелски показания на полицейските служители Г. В., И. М.
и Р. Б., които, според защитата, не доказвали авторството на подсъдимата в извършеното
престъпление, за което е обвинена, защото както подсъдимата многократно повтаряла,
извършила деянието в състояние на афект, както и, че пострадалият сам се наръгал на ножа,
с който тя е опитала да се защити. Действително, очевидци на инкриминираното деяние
няма, но събраните по делото показания на всички разпитани свидетели, включително и
тези на В., М. и Б., са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи си с приложените
по делото писмени и веществени доказателства, относими към предмета на доказване и
допринасят макар и в различна степен за изясняване на определени факти и обстоятелства,
касаещи предмета на доказване, поради което и правилно решаващият съд изцяло ги е
кредитирал.
Въпреки, че не са налице показания на свидетели-очевидци на престъплението,
по делото са събрани достатъчно убедителни косвени доказателства, сочещи без съмнение,
че деянието представлява убийство, по смисъла на чл.115 от НК, както и че автор на това
престъпление е именно подсъдимата В.С.. Съдът при своя анализ и оценка на
доказателствата е изследвал цялата доказателствената съвкупност и е достигнал до
единствено възможния извод за установеното по несъмнен начин авторство на
престъплението, с което настоящата инстанция се солидаризира.
Пребиваването на подсъдимата С. в дома на пострадалия М. в инкриминираната
вечер е безспорно установено освен от обясненията на подсъдимата пред
първоинстанционният съд и свидетелските показания на полицейските служители Г. В., И.
М. и Р. Б., както и от показанията на свидетелката В. Х., които настоящата инстанция не
намира основание да не кредитира, така и от писмените доказателства, приложени по
делото.
По безспорен начин, от описаните съдебни експертизи, е установено и, че именно
подсъдимата е нанесла смъртоносната прободно-порезна рана в гърдите на пострадалия.
Възражението на защитника обаче, за липсата на анализ на свидетелските показания на В.,
М. и Б. относно употребено насилие върху подсъдимата С., последвалата защита и
физическа борба с пострадалия, и шоковото състояние, в което е била заварена –
състоянието на афект, тъй като многократно повтаряла, че пострадалият сам се наръгал на
ножа, с който тя е опитала да се защити, са крайно несъстоятелни. На първо място, защото
нито един от тримата свидетели не твърди, че пряко са възприели или установили
18
извършено от пострадалия над подсъдимата физическо насилие, физическа борба между
двамата, както и никой от тримата не свидетелства, че възприел подсъдимата да е била в
шоково състояние. Действително, при извършеното на 01.07.2017 г. освидетелстване на
подсъдимата, а впоследствие и от извршената СМЕ, по дясната ръка са установени
кръвонасядане в областта на дясната мишница, които могат да са получени при хващане и
притискане с ръка, както и кръвонасядане с охлузване в областта на дясната китка, както и
на дясното бедро отпред, на около 27 см над коляното, е установена прободно-порезн рана с
дължина около 1 см и ширина около 0,5 см, но тези наранявания, които са квалифицирани
от експерта като „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, съвсем не
установяват, че върху пострадалата, непосредствено преди инцидента, е било упражнено
насилие или пък да е имало физическа борба между нея и пострадалия. Дори самата
подсъдима не споменава за насилие върху нея. В обясненията си пред първия съд,
подсъдимата заявява, че са се сборили, като пострадалият я хванал за ръката, а тя
несъзнателно взела ножа да го сплаши и той се сгромолясал, като преди това я ударил в
корема. Освен това, в същите обяснения подсъдимата заявява: „Предната вечер преди
инцидента пак започна да ме дърпа, да ме обижда и да иска физически контакт с мене“. С
оглед и констатацията в СМЕ, че морфологичната характеристика на констатираните
травматични увреждания е с давност 3-4 денонощия, тогава логично се налага въпроса, дали
тези наранявания не са получени в предхождащата инцидента вечер, а в инкриминираната
нощ да е нямало никакво насилие над подсъдимата или физическа борба между двамата и
изложеното от подсъдимата да е само нейна изградена защитна версия. Имайки предвид и
заключението на тройната СМЕ, според което липса на преглед от съдебен лекар, за
установеното зачервяване на дясната ръка на подсъдимата, може само да се предполага, че е
кръвонасядане, още повече засилва съмнението за упражнено насилие над подсъдимата
именно в инкриминираната нощ.
Дори и установеното от нож нараняване по бедрото на подсъдимата, не доказва
насилие над нея или физическа борба. Противно на твърдението на защитника, за липса на
коментар от страна на СГС на този факт, въззивният съд намира, че правилно в мотивите си
първоинстанционният съд е коментирал това нараняване, изцяло опирайки се на
заключението на тройната СМЕ, че нараняванията на самата подсъдима /по дясна китка и
дясно бедро, 27 см. под коляното отпред/ имат вероятна етиология, доколкото не е извършен
медицински преглед, а при освидетелствуването не са дадени подробности от подсъдимата.
Дадените обаче пред експертите, изготвили КСППЕ, отговори по време на
проблемцентрираното интервю от подсъдимата, сочат, че тези квъронасядания може
действително да са причинени от пострадалия, но като негова защитна реакция.
Заключението на неоспорената от защитника КСППЕ, с категоричност доказва,
че подсъдимата не е била в състояние на афект /физиологичен или патологичен/ нито преди,
нито по време на извършване на престъплението, тъй като според вещите лица, към момента
на деянието тя не е била в състояние, което протича с качествени нарушения в съзнанието.
Подсъдимата е била в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен, при
19
което, според експертите, не може да възникне фозиологичен афест. Описанието на
преживяванията и действията не отговарят на критериите за това състояние, защото не
описва състояние на силни негативни емоции-ярост, гняв, силен страх, които да са я
принудили да действа внезапно и без да осмисли последствията от действията си.
Твърдяната от защитника и от самата подсъдима уплаха, която последната изпитала,
всъщност е възникнала след като е видяла кръвта по себе си и по пода. Според експертите, в
случая липсват данни за характерното при физиологичния афект, стеснение на съзнанието.
Краят на инцидента също така не отговаря на критериите за последната фаза на изчерпване
на физиологичен афект.
Към момента на деянието, подсъдимата С. не е била и в състояние на
патологичен афект, тъй като липсват данни за внезапно възникнало състояние, протичащо с
психотична продукция, пълна дезориентация в околната среда, психотично мотивирани
агресивни действия, което свършва с терминален сън и пълна загуба на спомен за случилото
се.
Подсъдимата не е била и в състояние, отговарящо на критериите за юридическата
категория уплаха и/или смущение. Според експертите, изготвили КСППЕ, при нея не е
възникнал силен страх с чувство на витална застрашеност, която да е довела до объркване и
хаотични защитни действия. Напротив, подсъдимата е действала целенасочено, като е взела
ножа, за да се защити.
За разлика от възражението на защитника, настоящият въззивен съд намира
решението на първоинстанционният съд да не допусне допълнителна СППЕ за правилно.
Събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни /обясненията на подсъдимата/
доказателства, относно лечение в миналото на подсъдимата от страхова невроза, вещите
лица – психиатри, намират за неотносимо към инкриминираното от последната деяние.
Становището на експерта-психиатър пред първоинстанционният съд е, че „страховата
невроза“ е психогенно, невротично състояние; че от прегледите след деянието не е
установено състояние на подсъдимата, което да отговаря на симптомите на „страхова
невроза“ /„паническо разстройство“/. Експерта обяснява, че това заболяване не се появява от
моментна заплаха или от някаква застрашеност. Появява се без причина в момента и не е
психоза, което да доведе до нарушаване на базисните психични годности. Психичните
годности са както за минал период от време, така и към момента на инкриминираното
деяние. На базата на направените анализи, експертните изводи са, че при подсъдимата не се
установява състояние, което да се приравни към разстройство на съзнанието. Вещите лица
са установили и, че липсват доказателства - официално да е документирано, че подсъдимата
страда от страхова невроза и е само по нейни данни. Няма как единствено твърденията на
подсъдимата, за преживяна от нея страхова невроза, без да са доказателствено подкрепени,
да се определят като нови фактически данни и да са основания за назначаване на
допълнителна КСППЕ, още повече, че още при защитата на изготвената КСППЕ, пред
първоинстанционният съд /с.з. от 16.07.2020 г./, вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените от защитата, в тази връзка, въпроси.
20
Изложените по-горе съображения на въззивния съд, подкрепят мотивите на
първоинстанционният съд, за липсата на каквато и да било принуда от страна на
пострадалия, по отношение на подсъдимата. Че телесен контакт /сборичкване/ между
двамата е твърде вероятно да е имало, става ясно от приложените по делото протокол от
01.07.2017 г. за освидетелстване на подсъдимата и изготвената СМЕ, но тези доказателства
не разкриват причината за това сборичкване и точното време на причинените на
подсъдимата телесни увреждания.
Със сигурност обаче това сборичкване не може да бъде предпоставка за
стоварване на тялото на М. върху кухненския нож и самонараняването му с тежките
увреждания, причинили смъртта му, в каквато насока са твърденията на защитника,
изложени във въззивната жалба.
Както приетата от първоинстанционният съд СМЕ, изследвала механизма на
причиненото смъртоносно нараняване, така и назначената в хода на възззивното съдебно
следствие СМЕ на веществени доказателства, изследвала механизма на образуване на
установените следи от кръв върху дрехите на подсъдимата, са единодушни и категорични в
изводите си, изложени в заключенията им, че подсъдимата С. се е намирала с лице спрямо
дадено кървящо нараняване – т.е. тя е имала контакт с това нараняване с предната
повърхност на дрехите си. От извършената аутопсия на починалия М. е установено, че
нараняването е разположено по предната повърхност на гръдния кош вдясно. От тези факти,
експертите са заключили, че подсъдимата С. и пострадалия са се намирали лице в лице един
спрямо друг.
Заключението на назначената от въззивният съд СМЕ на веществени
доказателства, изследвала механизма на образуване на установените следи от кръв върху
дрехите на подсъдимата, също е установило и интензивно зацапване и просмукване с кръв,
върхово на лявата обувка на подсъдимата, което би могло да се получи в резултат на
натичане на кръв от кървящ предмет /дреха/ нараняване върху нея. Констанираното от това
заключение просмукване между грайферите на обувките, експертите обясняват с факта, че
подсъдимата С., в даден момент, е била стъпила върху по-обилно насъбрало се количество
кръв – локва кръв.
Разпитани пред въззивният съд, вещите лица, в подкрепа на заключението си,
излагат съображение, че доказателство за това, че подсъдимата и пострадалия са били прави
и един срещу друг, са разположението на накапванията от кръв по предната зона на
обувките, които са се получили от свободното падане на капките кръв от височина, което
може да се получи само при изправено положение на телата, не в легнало, седнало или
приведено напред тяло. Експертите са категорични, че формата на наблюдаваните по
обувките капки кръв, може да бъде получена само при изправено положение на кървящата
повърхност. Кървящата повърхност, според експертите, може да е или от кървящото
нараняване върху пострадалия или върху ножа, по който също има кръв, но след като е
нанесено нараняването, т.е. след изваждането на ножа от тялото на пострадалия, поради
което също може да се получи такава капка, която се наблюдава върху обувките.
21
Вещите лица намират вероятността прободно-порезната рана на пострадалия М.
да е причинена от стоварване на тялото му върху ножа, за теоретично невъзможна или поне
твърде малко вероятна. Според тях, ако тялото на пострадалия се е било стоварило върху
ножа, то тогава цялото острие би проникнало в тялото му, защото при падане на тялото
върху фиксиран нож, вероятността да проникне до края на острието е много по-голяма,
поради масата на падащия върху ножа, т.е. би следвало раневия канал да е значително по-
дълъг, тъй като острието е 19.5 см., а проникването на острието от върха му е повече от
половината от режещия му ръб - на 12 см, а не цялото. Освен това, експертите застъпват
тезата, че при положение, че пробождането е причинено при падане на тялото, тогава
раневия канал трябва да бъде от долу нагоре, а не леко от горе надолу, както е установено в
случая.
Поради изложеното и имайки предвид локализацията и морфологията на
нараняването е ообоснован извода, че нараняването е причинено от удар с нож, като удара е
нанесен от пред назад, посредством замах с ръката с пробождане, като мушкане. Според
експертите, този раневи канал, може да се реализира и от човек, който е по-нисък от
пострадалия, заради начина на нанасяне на удара, не толкова от горе надолу и не толкова от
нисък човек, а възможно от човек с по-нисък от жертвата ръст и с посока на намушкването
почти хоризонтално, а не точно от горе надолу.
Че смъртоносната рана на пострадалия е причинена от удар с ножа, а не от
стоварването на тялото му върху ножа, „говорят“ и установените при извършения на
01.07.2017 г. оглед на местопроизшествието, където са установени множество пръски по
касите на вратите, по самите врати, по пода и по мебелите, находящи се в кухнята и
коридора. Тези пръски, според назначената от въззивният съд СМЕ на веществени
доказателства, се получават при движение на кървяща повърхност, при изтичане на кръв под
налягане, при удар върху кървяща област или при замахване с окървавен предмет. Затова
оплакванията на защитника, че съдът неправилно не кредитирал многократните повтаряния
на подсъдимата, че пострадалият сам се наръгал на ножа, с който тя е опитала да се защити,
са неоснователни.
Че подсъдимата С., с цел да прикрие следите си, след като е причинила
прободно-порезната рана на пострадалия е измила ножа на мивката в кухнята, се доказва не
само от косвените свидетелски показания на на полицейските служители В., М. и Б., но от
състоянието, в което е намерено оръжието при огледа на местопроизшествието. Отразеното
в този протокол, а и видно от приложения към него снимков материал, оръжието - нож е
намерен под главата на пострадалия, с оскъдно зацапване, независимо от дълбоката
прободно-порезна рана. ДНК експертиза № 18/ДНК – 74, също е установила, че острието и
дръжката на ножа са видимо „чисти“ от червеникаво-кафяви зацапвания, което също
доказва, че ножът е бил измит. Независимо от това, тази експертиза, от отривките от ножа е
определила един и същи ДНК профил на лице от мъжки пол, който съвпада с профила на
пострадалия Л. М. М..
Не може да бъде прието като основателно и възражението на защитника за
22
наличие на вътрешни противоречия в мотивите на присъдата, относно установеното от
първоинстанционният съд, че при извършване на престъплението подсъдимата е била
алкохолно повлияна в значителна степен, вследствие на изпито голямо количество водка,
макар, че по делото липсвала СХЕ относно този факт. Независимо, че по делото липсва
СХЕ, установяваща наличието на алкохол в кръвта на подсъдимата, към момента на
извършване на инкриминираното деяние, по делото е събран в достатъчна степен
доказателствен материал, удостоверяващ алкохолното опиване на подсъдимата С. в нощта
на престъплението. В тази връзка, на първо място са свидетелските показания на
приятелката на сина на подсъдимата В. Х., която установява вида и количеството на
изпитото от подсъдимата алкохол в заведението; на полицейските служители Г. В., И. М. и
Р. Б., които са единодушни в показанията си, че когато са отишли в апартамента, на входа ги
е посрещнала подсъдимата, която силно лъхала на алкохол; сервитьорите в кафене
„Райдърс“ – свидетелите В. Х. и Г. И., които също установяват заначителното количество
водка, изпито от подсъдимата. Категорично доказателство за нетрезвото състояние на
подсъдимата в момента на нанесената от нея смъртоносна прободно-порезна на пострадалия
е комплексната СППЕ. След проведеното проблемцентрирано интервю и психологическо
изследване на подсъдимата, вещите лица са стигнали до заключението, че при подсъдимата е
налице вредна употреба на алкохол – злоупотреба без прояви на зависимост. Към момента
на деянието, подсъдимата С. е била в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна
степен /без данни за патологично опиване/, при което е възможно извършването на
противоправни деяния, но психичните годности за разбиране и ръководене на постъпките са
запазени. Към момента на деянието, подсъдимата не е била в състояние, което протича с
качествени нарушения на съзнанието и тя е магла да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Това заключение на КСППЕ оборва и
застъпената от защитника теза, че злоупотребата с голямо количество алкохол, влияе върху
паметовия процес на опияненото лице, което обяснявало и откъслечния спомен у
подсъдимата.
Солидарен с първоинстанционният съд, настоящият също приема като защитна
версия дадените от подсъдимата обяснения пред Софийски градски съд, че няма касателство
със смъртта на пострадалия М., защото последния сам се „надянал“ на ножа, защото те не се
подкрепят от останалия събран по делото и коментиран по-горе доказателствен материал.
Правилно и напълно законосъобразно първоинстанционният съд не е възприел за
достоверни дадените от подсъдимата С. пред първоинстанционният съд обяснения, с които
същата разказва подробности, свързани както с предходните отношения между нея и
пострадалия, така и с конкретните действия по извършване на престъплението, които и
според настоящият съд са избирателно насочени към нейното оневиняване.
Обясненията на подсъдимата, че след „сборичкването… той /пострадалият/ се
сгромоляса на земята…“, както и че подсъдимата не помни да е нанесла удар с нож, че не
помни какво е станало, защото е била в шок, се разминават със заключението на КСППЕ и
становището на експертите – психиатри, коментирани по-горе в решението.
23
По делото са иззети множество веществени доказателства – дрехите и обувките
на подсъдимата и пострадалия, с които са били облечени в нощта на престъплението, както
и проби от кървавите следи от местопрестъплението, резултатите от изследването на които
пък от своя страна установяват нанесения от подсъдимата удар с ножа в гърдите на
пострадалия. Данните от огледа на местопроизшествието и на трупа, както и заключенията
на СМЕ на труп доказват нанесено приживе на М. телесно нараняване, изразяващо се в
забиване на ножа в гръдния кош на пострадалия, с дълбочина на раневия канал – 12 см и
нараняване на средния дял на десния бял дроб, с дължина 3 см., причинило обилно
кръвонаседнат околен белодробен паренхим.
Независимо, че в обясненията си пред първоинстанционният съд подсъдимата
твърди че няма нищо общо със смъртта му, защото той сам се бил „надянал“ на ножа, то
внимателния прочит и анализ на тези обяснения, отчитайки и техния двояк характер, сочат,
че именно С. е извършителя на престъплението, за което е повдигнато настоящото
обвинение за убийство.
Установена е и причината за фаталното прободно нараняване, а именно словесния
конфликт между подсъдимата и пострадалия, вследствие на злоупотребата с алкохол и от
двамата.
При установената и изложена по-горе фактология, въз основа на посочените
доказателства, правилно и законосъобразно първостепенният съд е достигнал до извода, че
от обективна страна подсъдимата В. Г. С. е осъществила състава на престъплението по
чл.115 от НК, тъй като на 01.07.2017 г. около 00:30 ч. в гр.***, жк."***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, умишлено умъртвила Л. М. М., като му нанесла удар с нож /с обща дължина 31 см и
дължина на металната част - 19.5 см/ в областта на гърдите, с който му причинила
прободно-порезно нараняване на гръдния кош- отпред отдясно - нараняване на
междуребрената мускулатура между второ и трето ребро, нараняване на паренхима и
кръвоносни съдове на десния бял дроб /среден дял и хилус/, изливане на около 300 мл. кръв
в дясната гръдна половина /десностранен хемоторакс/, като причината за смъртта на М. е
прободно-порезното нараняване на паренхима и кръвоносните съдове на десния бял дроб и
последвалата остра кръвозагуба.
Правилен е извода на първоинстанционният съд, че в случая не са налице
хипотезите на „неизбежна отбрана“ по смисъла на чл.12 от НК, „убийство при превишаване
пределите на неизбажната отбрана“, по смисъла на чл.119 от НК, както и „убийство,
извършено в състояние на силно раздразнение“ по смисъла на чл.118 от НК.
Неизбежна отбрана, съгласно Постановление № 12/1973 г. на Пленума на ВС, е
налице при пряко и непосредствено нападение, когато е започнало увреждането и когато е
създадена реална и непосредствена /а не фиктивна/ опасност за увреждане на държавни,
обществени интереси, личността или законните права на гражданите. Нападението следва да
е започнало и да не е завършило, какъвто обаче настоящия случай не е.
Не е налице хипотеза на „неизбежна отбрана“ при предполагаемо, бъдещо или
24
завършило нападение. В случая, липсват доказателства пострадалият противоправно, с нож,
реално /а не фиктивно/ да е нападнал подсъдимата. Дори хипотетично да се приеме, че
между подсъдимата и пострадалия е имало някакво словесно спречкване, относно
евентуален сексуален контакт, то това съвсем не представлява нападение по смисъла на
чл.12, ал.1 от НК. Правилен е и извода на първия съд, че липсват доказателства за
извършени от страна на пострадалия действия, целящи насилствено осъществяване на полов
акт, без съгласието на подсъдимата, като и самата подсъдима не сочи доказателства в тази
насока. Извън това спречкване, по делото няма никакви други доказателства да е имало
нападение над подсъдимата, от което тя да се защитава.
Не може да се приеме и, че убийството е извършено при превишаване пределите
на неизбежна отбрана – чл.119 от НК. Установено е от доказателствата, че доколкото е
имало някакво спречкване между подсъдимата и пострадалия, то подобни случаи в техните
взаимоотношения е имало достатъчно в миналото, съдейки по свидетелските показания на
сестрите на пострадалия – Г. М. и Д. М. – Ч., както и на съседката на починалия,
свидетелката Д. Ч., поради което не е било налице нещо изключително, което подсъдимата
да приеме като нападение. Ако чисто субективно подсъдимата е преценила, че е налице
нападение спрямо нея, то последното не е било реално, а фиктивно /плод на нейни
субективни погрешни представи/, което изключва приложение на правния институт
„неизбежна отбрана“. Всъщност, нищо не е пречело на подсъдимата да напусне жилището,
ако нещо не е харесвало в поведението на пострадалия /който на практика й е спестил
средства, които С. не е платила за настаняване в хотел в гр. ***/.
При извършване на престъплението, подсъдимата не е била и в състояние на
„физиологичен афект", като в тази посока достатъчно аргументи са изтъкнати от вещите
лица в две техни становища, изразени в Предварителното съдебно-психиатрично експертно
становище /ПСПЕС/ и в Заключението на КСППЕ. Макар да е било налице някакво
превъзбудено състояние в резултат на словесния конфликт и последвалото спречкване, то
това състояние на подсъдимата с категоричност не покрива белезите на т.нар. “състояние на
силно раздразнение“ /физиологичен афект/. Обективно е установено, че подсъдимата С. се е
намирала по време на извършване на деянието в обикновено алкохолно опиване /средна
степен/, което занижава задръжките и самоконтрола, което е ноторен факт. Ако се допусне,
че спрямо подсъдимата е било упражнено насилие /с оглед твърденията за удар в корема от
пострадалия/, то това би породило единствено част от предпоставките за приложение на
чл.118 от НК, а именно „насилие“, но при липсата на „състояние на силно раздразнение“
/т.нар. физиологичен афект/, то не може да се приложи тази норма. Ако пострадалият
упражни насилие спрямо дееца, но последният не е в състояние на силно раздразнение
/какъвто е този случай/, не може да се приложи намалената отговорност на чл.118 от НК.
От субективна страна, подсъдимата е извършила престъплението при пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като е съзнавала неговия
общественоопасен характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и пряко
е целяла тяхното настъпване. Изводът в тази насока се обосновава от локализацията на
25
уврежданията -в жизнено важна област, какъвто е гръдния кош, в който са разположени
жизнено важни органи, каквито са белия дроб и сърцето и жизнено важни кръвоносни
съдове, дълбочината на прободно-порезната рана – 12 см и фактът, че е използвано хладно
оръжие – нож. Подсъдимата умишлено е причинила смъртоносната прободно-порезна рана
на пострадалия М., като чрез използване на хладно оръжие – нож, чрез забиването му със
значителна кинетична енергия в гръдната част на тялото му, разрязвайки всички подлежащо
разположени тъкани, по хода на раневия канал, е пробола смъртоносно десния дял на белия
дроб, с нараняване на паренхима и големите кръвоносни съдове на белия дроб.
Смъртоносната прободно-порезна рана, без всякакво съмнение (доказано и от СМЕ-зи) е
довела до бързия летален изход на пострадалия.
Не може да бъде споделено възражението на защитника на подсъдимата, че
липсват преки и косвени доказателства, подсъдимата С. умишлено да е убила Л. М., т.е. да е
осъществила от субективна страна състава на престъплението по чл.115 от НК.
За умисъла на извършеното от подсъдимата С. престъпление, на първо място
„говори“ механизма на нанесената прободно-порезна рана. Становището на вещите лица,
изготвили тройната СМЕ на труп, пред въззивният съд е, че нанесеният от подсъдимата удар
с ножа, е квалифициран от вещите лица като замах с по-скоро сгъната ръка с пробождане,
като мушкане, като посоката е почти хоризонтална. Т.е. нанесеният от подсъдимата удар с
ножа не е вследствие от хаотично размахване, като например при сборичкване, както твърди
подсъдимата, а е бил целенасочен и по посока и по сила, предвид дълбочината на раневия
канал от 12 сантиметра. Тук следва да се отбележи и казаното от свидетелката Д. М. – Ч.,
която свидетелства, че приживе брат се оплаквал, че когато подсъдимата употреби
алкохол, му „посяга“ с нож, поради което се налагало той да хваща ръцете, за да се
защити.
На второ място, за субективната страна на извършеното от подсъдимата
престъпление е показателно поведението на последната след нанесения удар с ножа в
гърдите на пострадалия. Установено е от СМЕ на труп, че смъртта на пострадалия,
вследствие на удара, макар и да е била бърза, тя не е била мигновена. Пред въззивният съд,
вещите лица са категорични, че наличието на събрана около 300 мл. кръв в гръдната кухина
е изисквало време от удара до събирането . Установената аспирация /вдишване/, също
потвърждава период на проживаемост след удара. Ако подсъдимата действително е била
изплашена от случилото се, логичното поведение би било да се обади на телефон 112 за
случилото се. В действителност обаче, подсъдимата се е опитала да прикрие следите си,
като е издърпала ножа от тялото на пострадалия, измила го, измила и ръцете си и поставила
ножа под главата на пострадалия М. и е останала в жилището до идването на полицията.
За поведението на подсъдимата след извършване на престъплението,
свидетелства и Г. И. – барман/сервитьор в заведението, където през деня, предхождащ
извършеното от нея престъпление, подсъдимата е посетила и е консумирала алкохол. Този
свидетел твърди, че когато преминал покрай „патрулката“ и видял задържаната С.,
потвърдил пред попиталия го полицай, че това е жената, посетила заведението. На този
26
свидетел му направило впечатление, че тя се е била разположила в полицейската кола и
„изобщо от държанието не може да се познае, че преди малко е извършила убийство. Беше
спокойна и дори ми се видя весела“. В тази насока са и свидетелски показания на
полицейските служители Р. Б. и И. М., според които, изречените от подсъдимата пред тях
думи, след убийството са били: „не ме интересува...да умира". Ето защо обясненията на
подсъдимата пред първоинстанционният съд, че „…след като се прибрахме и му отказах
сексуален контакт, той се ядоса, започна да крещи, че не съм си в къщи, сборихме се, хвана
ме за дясната ръка, несъзнателно взех ножа да го сплаша и той се сгромоляса, преди това в
корема ме удари. Аз се защитавах, защото той пръв ме нападна“, настоящият съд приема
единствено като защитна версия, тъй като не се подкрепят от останалите, събрани по делото
доказателства. Дори и хипотетично да се приеме, че пострадалият е извършил действия
спрямо подсъдимата, които биха могли да бъдат възприети от нея като нападение, то тя е
можела да предприеме други действия, с цел избягване на негово нападение.
Опитът за укриване на следите от престъплението потвърждава по специфичен
начин наличието на умисъла на подсъдимата, тъй като в случай, че бе налице хипотеза на
„неизбежна отбрана“, тя не би правила опити да измени обстановката на
местопроизшествието, а сама би съобщила на тел.112 за случая /вместо това да го прави
сина й, като сочи данни със съмнителна достоверност, че докато майка му готвела с ножа
станал нежелан инцидент, в разговора с оператора на тел.112 /ТЕ № 344- Ф/2017 г./ Я. казва
„майка ми как си готвеше, без да иска се ръчнаха с ножа...“.
Доказаността на извършеното от подсъдимата С. умишлено убийство, прави
искането на защитника за обсъждане на варианти за евентуално случайно деяние,
неизбежна отбрана или убийство, извършено в състояние на афект за неоснователно, още
повече, че според вещите лица, изготвили КСППЕ, направените от тях изводи при
освидетелстването на подсъдимата изобщо не обосновават поведение, характерно за
извършено убийство в състояние на афект.
За престъплението по чл.115 от НК, законодателят е предвидил наказание
"лишаване от свобода" от 10 до 20 години.
При определяне на наказателната санкция за извършеното от подсъдимата В. Г.
С. престъпление по чл.115 от НК, първостепенният съд се е ръководил от правилото на
чл.54 от НК, като правилно е отчел, че към момента на постановяване на присъдата, липсват
данни за изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и е
наложил наказание „лишаване от свобода” в законоустановения минимален срок от 10
/десет/ години.
Законосъобразно и правилно решаващият съд е отчел като смекчаващи вината
обстоятелства чисто съдебно минало, частични признания за извършеното /макар с известна
склонност да му се придаде характер на самоотбрана/, признаване на отговорността си за
извършеното и съжаление за случилото се. Като смекчаващо вината обстоятелство следа да
се отчете и здравословното състояние на подсъдимата – претърпяна от нея тежка операция,
тежкото семейно положение – същата е разведена, с крайно ниски доходи и сама се грижи
27
за сина си. Като отегчаващо вината на подсъдимата обстоятелство е отчетено поведението
след деянието, изразяващо се в опитите да прикрие извършеното престъпление и да
заличи следите от него, без оказване на помощ на пострадалия.
Не без значение е и обстоятелството, че по тялото на подсъдимата са установени
травматични увреждания, квалифицирани от експерта, изготвил СМЕ, като такива
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и отговарящи да са
получени по време на инкриминираното деяние, което е индиция за действително случило
се спречкване между подсъдимата и пострадалия, като в подкрепа на този извод е и
приложения по делото фиш от 01.07.2017 г. /от 00:38 ч. до 01:28 ч./ за установено нараняване
на подсъдимата, което, както е посочено и в КСППЕ, е провокирало подсъдимата
„целенасочено да действа като е взела ножа за да се защити“. Поради това, правилно
наказанието на С. е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства на десет
години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно от подсъдимата ефективно, при
първоначален „строг" режим, съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС.
Липсват основания за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Касае се за
безпричинно, умишлено посегателство върху живота на човек, макар и действително да е
имало битов скандал между пострадалия и подсъдимата, както твърди последната.
Последващото поведение на подсъдимата – наивен опит да представи друга фактология за
инцидента с минимална собствена отговорност, включително чрез елементарни опити за
прикриване на следите от престъплението, сочи на субективно възприемане на резултата
като закономерен и желан.
С оглед изложеното, определяне на наказание под законоустановения минимум,
чрез приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК, би било леко и явно несправедливо, поради
несъответствието му с визирания в чл.35, ал.3 от НК принцип и не би постигнало целите по
чл.36 от НК - личната и генерална превенция на закона, като първоинстанционният съд
правилно е взел предвид спецификата на случая - ексцес при битов конфликт, ескалирал на
фона на алкохолната злоупотреба от подсъдимата и от пострадалия. Решението на
първоинстанционният съд за фиксиране на наказанието в посочения размер е
законосъобразно и справедливо, поради което и не са налице предпоставки за налагане на
максималния установен в закона срок на наказанието „лишаване от свобода“ от 20 години, в
каквато посока са исканията на държавното и частното обвинение.
Касае се за просто битово убийство, предшествано от битов конфликт, ескалирал
на фона на алкохолната злоупотреба и от подсъдимата и от пострадалия, за което макар и
косвено свидетелствали полицейските служители Р. Б. и И. М., които сочат, че след като го
попитали какво се е случило, синът на подсъдимата, видимо афектиран, е казал, че докато
бил в тоалетната чул майка си /подсъдимата/ и Л. /пострадалия/ да се карат, като
пострадалият М. казал на подсъдимата „Ти си в моя дом“, а тя била отговорила „А така ли“.
В подкрепа на тези косвени свидетелски показания е и заключението на СМЕ за
установяване на причинените телесни повреди на В. Г. С. от 01.07.2017 г., установило
синините по дясната ръка на подсъдимата и прободно-порезната рана на дясното ѝ бедро.
28
Нанесеният от подсъдимата удар с ножа, макар и силен, е бил един-единствен, а
по делото липсват доказателства за извършени от страна на подсъдимата действия, които да
третират извършеното от нея като утежнено убийство. Не следва да бъде игнориран и факта,
че алкохолно повлияна е била не само подсъдимата, но и пострадалият М., предвид
установената концентрация на алкохол в кръвта му от 2.00 % о, а в урината му -2.40 %о,
отговарящо на средна степен на алкохолно опиване, във фаза на елеминация. Т.е. и
подсъдимата и пострадалия, към момента на убийството на последния са били в състояние
на обикновено алкохолно опиване – около средна степен. Това обстоятелство насочва на
извод, че пострадалият също може да има принос за възникването на застрашаващата
ситуация, предвид алкохолно му опиване, с предизвикване от самия него на словесния
конфликт. Освен това, по делото липсват доказателства, оборващи твърденията на
подсъдимата за конфрикт между нея и пострадалия, поради което и въззивният съд не
намира основание да не ги кредитира.
Първоинстанционният съд е отмерил наказанието на подсъдимата към
минималния законоустановения срок, при преценка на отегчаващите и смекчаващи вината
обстоятелства, съотбразявайки визираните в чл.36 от НК цели.
Ето защо въззивната инстанция не намира отмерения от първоинстанционният
съд срок на наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ за занижен и
несъответстващ на обществената опасност на деянието, поради което и претенцията на
частното обвинение за увеличаване срока на наказанието от 10 години на 20 години
„лишаване от свобода“ е неоснователна.
Настоящият съд намира, че първата инстанция правилно е извела, с оглед
доказаността на обвинението, основателността на приетите за съвместно разглеждане
граждански искове на В. Л. М. и М. Л. М.. Този съд прецени, че правилно е прието
наличието на предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на подсъдимата за
извършеното от нея престъпление по чл.115 от НК. С деянието си тя е причинила
неимуществени вреди на децата на пострадалия, изразяващи се в болки и страдания,
доказаността на които е несъмнена. По твърде нелеп начин те са били лишени от близкия си
роднина и загубата му не би могла да бъде компенсирана по никакъв начин, поради което и
им се дължи справедливо парично обезщетение.
Налице са всички предпоставки за ангажиране гражданската отговорност на В. Г.
С., съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, а именно виновно извършено противоправно
деяние и настъпила неимуществена вреда, представляваща пряка и непосредствена
последица от същото. Присъдените от Софийски градски съд обезщетения на гражданските
ищци В.М. и М. М., като законни наследници на пострадалия Л. М. М. от по 50 000 лева,
ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието - 01.07.2017 г. до
окончателното им изплащане, за претърпените от тях неимуществени вреди, настоящият съд
намира за напълно съответстващи на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД,
с оглед вида и степента на причинените на ищците болки и страдания от най-тежката загуба
за тях, каквато е преждевременната загубата на баща им Л. М. М..
29
Първата инстанция правилно е извела, с оглед доказаността на обвинението,
основателността и размера на предявените от пострадалите граждански искове, предвид
ангажираните в тази насока доказателства, за претърпените от тях неимуществените вреди.
Изложени са съображения за наличните в достатъчна степен доказателства за причинната
връзка между противоправното поведение на подсъдимата и настъпилия вредоносен
резултат, за действително претърпените от пострадалите В.М. и М. М., болки и страдания от
загубата на техния близък.
Безспорно е, че загубата на баща е обстоятелство, със сериозни емоционални
последици за неговите деца. Гражданските ищци В.М. и М. М. са низходящи наследници на
починалия Л. М. М., по права линия. Без съмнение между Л. М. М. и децата му –
гражданските ищци, духовните връзки не са били прекъснати, и макар да не са живели в
едно домакинство /поради развода на пострадалия/, нито да са били материално зависими от
него, между тях са съществували отношения на взаимна привързаност, обич и
разбирателство, поради което несъмнено насилствената смърт на баща им е причинила
морални болки и страдания, които правилно са били овъзмездени от първоинстанционният
съд. На репариране подлежат именно преживените от гражданските ищци мъка и душевно
страдание от внезапната загубата на баща им.
При съобразяване критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД,
първоинстанционният съд е определил справедливи обезщетения, за претърпените от
пострадалите неимуществени вреди в размери, посочени по-горе, отразявайки по един
адекватен и справедлив начин материалните измерения на преживените от тях отрицателни
емоции от неочакваната загуба на техния баща.
С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК,
правилно подсъдимата В. Г. С. е била осъдена от решаващият съд да заплати направените в
досъдебната и съдебна фази разноски, възлизащи в размер на 5507.47 лева.
В хода на проведеното въззивно съдебно следствие са извършени разноски за
изплащане на възнаграждения на експертите, изготвили СМЕ на веществени доказателства,
както и разпит на експерта, изготвил ДНК експертиза на ножа, възлизащи в общ размер на
1146.00 (хиляда сто четиридесет и шест) лева. Тези допълнителни разноски следва да бъдат
възстановени от подсъдимата С.. Поради изложеното, в тежест на подсъдимата следва да
бъде възложена и такса за служебно издаване на изпълнителен лист от САС.
При извършената цялостна служебна проверка въззивният съд не намира
причини за отмяна или изменение на първоинстанционния съдебен акт, поради което същия
следва да бъде потвърден.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК,
Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав
РЕШИ:
30
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 89 от 16.07.2020 г. по НОХД № 2854/2019 г. на
Софийски градски съд, Наказателно отделение, 22-ри състав.
ОСЪЖДА В. Г. С., ЕГН ********** да заплати в полза на Реублика България, по
сметката на ВСС, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1146.00
лева, както и 5.00 лева такса за служебно издаване на изпълнителен лист от САС.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд в
15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
31