Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 76 06.04.2023 година гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Пенка Маринова
и
с участието на прокурор Гриша Мавров
като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова
КАН дело № 32 по описа за 2023
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ
на НАП, против Решение № 4/ 04.01.2023г., постановено по АНД № 2515/ 2022г. по
описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 638462-F643655 от 31.05.2022г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение
при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
във вр. с чл.6в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от
въззивния съд извод, че не
е доказано санкционираното дружество да е осъществило състава на вмененото му
нарушение. Поддържа, че доколкото задълженията на получателя/купувача на стоки
с висок фискален риск по чл. 13,
ал. 3, т. 2 от ДОПК и тези на водача на транспортното средство по
чл.13, ал.3, т.4 от ДОПК, са самостоятелни задължения на различни субекти, като
законът не регламентира обусловеност на изпълнението на задължението по чл. 13,
ал. 3, т. 2 от ДОПК от изпълнението на задължението по чл.13, ал.3,
т.4 от ДОПК, следва извода, че при безспорната установеност на описаната в
съставения АУАН и в НП фактическа обстановка, извършването на нарушението се
оказва доказано. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно Наказателно постановление № 638462-F643655 от 31.05.2022г.
Ответникът по касационната жалба – „ДЕЛИКАНАРД“
ООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в
представените писмен отговор и становище, оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения, че въз основа на
събраните по делото доказателства обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че санкционираното
лице не е извършило вмененото му нарушение и на това основание е постановил
отмяна на наказателното постановление и на наложената административна санкция.
Сочи и допълнителни доводи за процесуалната незаконосъобразност на
наказателното постановление.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „ДЕЛИКАНАРД“ ООД гр.
Стара Загора, против Наказателно постановление № 638462-F643655 от
31.05.2022г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ
на НАП, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
№ F643655/ 21.02.2022г., на „ДЕЛИКАНАРД“ ООД гр. Стара Загора е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лева, на основание чл.278б, ал.1 от ДОПК, за извършено
нарушение на чл. 13, ал.3, т.2 от ДОПК. Административно наказателното обвинение
от фактическа страна се основава на това, че
„ДЕЛИКАНАРД“
ООД гр. Стара Загора, в качеството
си на получател на стоки с висок фискален риск: 695 кг. месо от птици,
придобити чрез вътреобщностно придобиване от Унгария, не е изпълнило
задължението си, регламентирано в разпоредбата на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК – да
се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на
получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен
свой представител.
Старозагорският
районен съд е отменил наказателно постановление, по съображения за неговата
материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че макар въз основа на събраните по делото доказателства описаната
в съставения АУАН и в издаденото НП фактическа обстановка да се явява
безспорно установена, доколкото по делото липсват представени доказателства, от
които да се изведе извод, че датата и часът на доставката са били известни на
представител на дружеството, не е доказано санкционираното дружество да е
осъществило от обективна страна състава на административното нарушение по
чл.278б, ал.1 във вр. с чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, тъй като задълженото лице –
получател/купувач на стоката. Прието е, че за да може това лице да изпълни
задължението си и да се яви на посочените пред органите дата, час и място,
преди това водачът на транспортното средство, превозващо стоката, следва да е
изпълнил задължението си по чл. 13, ал.
2, т. 4 от ДОПК да уведоми лицето, посочено като получател/купувач
на стоката за извършения фискален контрол и за задължението му да присъства на
указаното място и време на получаване/разтоварване на стоката. Направен е
извод, че доколкото в случая липсвали доказателства, че водачът е изпълнил
задължението си да уведоми получателя на стоката за декларираните пред органите
по приходите очаквана дата и час на разтоварване, не може да се приеме, че е
доказано извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение.
Решението на Старозагорския районен съд е правилно
като краен резултат.
При вярно установена въз основа на събраните по делото
доказателства фактическа обстановка не се споделя извода на въззивния съд, че
извършването на нарушение по повдигнатото на „ДЕЛИКАНАРД“ ООД
административнонаказателно обвинение, не е доказано. Установените по делото
факти сочат наличие на неизпълнение от страна на санкционираното лице –
получател/купувач на стока с висок фискален риск, на задължението да се яви на
посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване
на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител, което,
предвид обективната
/безвиновна/ отговорност на ЮЛ за извършени административни нарушения при
осъществяване на дейността им, съставът на
нарушението по чл.278б, ал.1 във
вр. с чл. 13, ал.3, т.2 от ДОПК, се явява формално осъществен.
Установените от Старозагорския районен съд
факти и обстоятелства и изложените в обжалваното решение мотиви, по същество представляват фактически
констатации за наличието на смекчаващи обстоятелства, определящи
деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност и обуславящи
квалифицирането на допуснатото административно нарушение като „маловажен
случай” по см. на §1, т.4 от ДР на ЗАНН, като основание за прилагането на
чл.28 от ЗАНН. От доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че
в
придружаващите стоките документи – международна товарителница (ЧМР), търговски
документ за доставка № 07146/2022г. и палетен лист от 09.02.2022г., издадени от
изпращача – унгарско дружество, не се съдържат данни за дата, място и час на
получаване на стоката от дружеството-жалбоподател т.е посочените данни не са
били предварително декларирани съгласно чл.
13, ал. 3 от Наредба № Н-2 от 3.01.2004г. за условията и реда за осъществяване
на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на
територията на РБългария и изискванията към фискалните пунктове. Липсват
каквито и да е било данни, още по-малко доказателства дори и като индиция, водачът
на транспортното средство,
с което е бил осъществен превозът на
стоката с висок фискален риск, в изпълнение на задължението му по чл. 13, ал.2,
т.4 от ДОПК, да е уведомил лицето, посочено като получател/купувач и/или
изпращача/продавача на стоката, за извършения фискален контрол върху движението
на стоката, за поставените технически средства за контрол и за задължението на
получателя/купувача да присъства на мястото на получаване/разтоварване на
стоката. В този смисъл дори и да се приеме за автентична и достоверна подписаната
от водача на
транспортното средство декларация и че съгласно Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск № 050902074863-1/ 09.02.2022г. водачът е обявил като дата и час на получаване/
разтоварване на стоката 10.02.2022г., 06.00часа, липсват доказателства изпращачът/
продавачът или получателят/ купувачът на стоката, да са били уведомени по
какъвто и да е начин за така обявеното от водача на МПС време на разтоварване
на стоката. В този смисъл ако и задълженията
на получателя/купувача на стоки с висок фискален риск по чл. 13,
ал. 3, т. 2 от ДОПК и тези на водача на транспортното средство по
чл.13, ал.3, т.4 от ДОПК, да са самостоятелни задължения на различни субекти и
съотв. законът да не регламентира обусловеност на изпълнението на задължението
по чл. 13,
ал. 3, т. 2 от ДОПК от изпълнението на задължението по чл.13, ал.3,
т.4 от ДОПК, очевидно получателят на стоки с висок фискален риск обективно няма
как да знае за възникналото и съществуването на задължение по чл.13, ал.3, т.2
от ДОПК дори и при прилагането на грижата на добър търговец, ако нито той, нито
изпращачът/продавачът са били уведомени за обявеното от водача
пред органите на приходите време и място на разтоварване на стоката. Действително за съставомерността на
деянието по чл.278б, ал.1 във вр. с чл. 13, ал.3, т.2 от ДОПК, е без значение,
че малко по-късно от обявеното от водача време на разтоварване /в 08.45 часа/ в
присъствието на упълномощен представител на „ДЕЛИКАНАРД“ ООД е било отстранено
поставеното техническо средство за контрол и че съотв. в 9.15 часа от
длъжностни лица на ГД „Фискален контрол“ е била извършена проверка на стоката с
висок фискален риск, при която проверка не е било констатирано несъответствие
между количеството и вида на превозваната стока - по документи и представената
за проверка. Но тези обстоятелства са релевантни при преценката за интензитета
на обществената опасност на нарушението спрямо типичните нарушения от този вид.
Вярно е и че вмененото на санкционираното лице нарушение е формално по своя
характер, но това не съставлява пречка преценката за маловажност да се извършва
при отчитане наличието или липсата на вредоносни последици, макар и
несъставомерни такива. В случая всички посочени
по-горе обстоятелства представляват смекчаващи обстоятелства, обуславящи
определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с
по-ниска степен на обществена опасност. Значимостта на охраняваните обществени
отношения свързани с движението и контрола на високорискови фискални стоки, обусловили
законодателното разрешение неизпълнението на задължението по чл.13, ал.3, т.2
от ДОПК да бъде предвидено като противоправно и общественоопасно съставомерно
деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.278б, ал.1 от ДОПК,
не означава, че с оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и
обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, не може да е налице
по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Степента на обществена опасност
на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните
обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. А в случая,
с оглед установената по делото фактическа обстановка; липсата на накърнени
интереси - както обществени, така и на фиска и при съблюдаване на критериите по
§1, т.4 от ДР на ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена опасност
на извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената
опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на
административнонаказателния състав по чл.278б, ал.1 от ДОПК. Съгласно разрешението,
дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/ 2005г. на
ВКС, неприлагането от
административнонаказващия орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на
предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление и обуславя неговата отмяна. С оглед на което в случая след като
съдът е отменил като незаконосъобразно НП № 638462-F643655 от 31.05.2022г. на
Началник отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП, макар и по други съображения, обжалваното
решение се явява правилно като краен резултат.
Налице е и
още едно, абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, поради допуснато особено съществено нарушение на процесуалните
правила и на основни принципи на административнонаказателния процес. В
обжалваното НП № 638462-F643655 от 31.05.2022г., като доказателства,
потвърждаващи нарушението, са посочени ПИПСВФР № 050902074863-2/10.02.2022г.,
ведно с приложения към същия доказателства. От ПИПСВФР №
050902074863-2/10.02.2022г. се установява, че проверката на стоки с висок
фискален риск е извършена, съответно протоколът е съставен и подписан от Х.В.К.
на длъжност главен инспектор по приходите и от М.Й.Р. на длъжност старши
инспектор по приходите в ГД „Фискален контрол“. Същото лице - М.Й.Р., макар и в друго длъжностно качество
– Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, е издало и
процесното НП № 638462-F643655 от 31.05.2022г. при упражняване на правомощия на
административнонаказващ орган. Ако и АУАН № F643655/ 21.02.2022г. да е съставен
при заобикаляне на изискването по чл. 40, ал.1 от ЗАНН /за съставяне на акта в
присъствието на свидетелите, които са присъствували
при извършване или установяване на нарушението/ и съотв. АУАН да е съставен в
хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН в присъствието на свидетели – длъжностни лица,
неприсъствали на проверката, респ. ако и формално да не е налице нарушение на
забраната по чл.51, ал.1, б. „б“ от ЗАНН /че не може да участва в разглеждането
на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно
постановление длъжностно лице, което е свидетел по АУАН/, това не може да
промени факта, че наказателното постановление се явява издадено от длъжностно лице,
което е участвало в извършената на
10.02.2022г. в 06.24 часа проверка на стоки с висок фискален риск, поради което
се явява свидетел, присъствал на извършването и установяването на
санкционираното нарушение и съотв. това лице е съставило и подписало ПИПСВФР №
050902074863-2/10.02.2022г., който протокол се сочи в НП като доказателство,
потвърждаващо нарушението и на чиито констатации изцяло се основава и се обосновава
административнонаказателното обвинение. Издаването на НП от длъжностно лице,
което е участвало в установяването на нарушението, е в нарушение на принципите
по чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и представлява
абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2
от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение е посочено бланкетно – не са
релевирани каквито и да е било съществени нарушения на процесуалните правила по
см. на чл.348, ал.3 от НПК и порочни
съдопроизводствени действия на въззивния съд при разглеждане на делото и
постановяване на съдебното решение.
С оглед на изложените съображения съдът
намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на
ответника за присъждане на направените разноски в касационното производство
следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Национална
агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на „ДЕЛИКАНАРД“
ООД, гр. Стара Загора
сумата от 720 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство в касационното
производство. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се
явява неоснователно, тъй като възнаграждението от 720 лева /с ДДС/ е в
минималния размер по чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 във вр. с §2а от ДР
на Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4/ 04.01.2023г., постановено по АНД
№ 2515/ 2022г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено
Наказателно постановление № 638462-F643655 от 31.05.2022г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите, гр. София, да заплати на „ДЕЛИКАНАРД“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Индустриална“ 50, сумата от 720лв.
/седемстотин и двадесет лева/ - разноски в съдебното производство пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.