гр.София,
19.08.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана
Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир
Мазгалов
Боряна Воденичарова
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№16593 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 - 273 вр. чл. 341 - 355 ГПК.
С решение от 17.10.2018год.,
постановено по гр.дело №66049/2017г. по описа на СРС, ГО, 62 с-в в дял на ищеца
по делото Р.А.С. на основание чл.349, ал.2 ГПК е поставен недвижимия имот-
предмет на делбата- апартамент №17 в гр.София, ЖСК „*******вляво на стълбището
на вход „Б“, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения,
със застроена площ от 83,17 кв.м., заедно със зимнично помещение №16 на втори
сутерен под вход “Б“, заедно с таванско
помещение №9, над вход “Б“, заедно с принадлежащите му 0,986% идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
държавна земя, представляваща парцел I от кв.72, местност „Стрелбище“ по плана
на гр.София, който имот съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри по
Заповед РД18-108/13.12.2016г. на Изп.Директор на АГКК представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1003.65.5.17 с адрес на
имота: гр.София, СО-„Триадица“, ж.к.“Стрелбище“, бл.*******в сграда № 5,
разположен в поземлен имот е идентификатор 68134.1003.65, с предназначение на
самостоятелния обект- жилище, апартамент, с площ от 83,17 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж- 68134.1003.65.5.2, 68134.1003.65.5.18; под обекта- 68134.1003.65.5.89,
68134.1003.65.5.88, 68134.1003.65.5.87, 68134.1003.65.5.115, 68134.1003.65.5.114;
над обекта- 68134.1003.65.5.19. Ищцата Р.А.С.
е осъдена да заплати на ответника А.Б.А. в шестмесечен срок от влизане в сила
на решението и за уравняване на дяловете, сумата от 143805лв., ведно със
законната лихва от изтичането на шестмесечния срок.
Срещу така
постановеното решение, в частта му с която е осъдена да заплати сумата от 143805
лева за уравняване на дяловете, е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ищцата Р.А.С.. Жалбоподателката поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно, в противоречие с материалния и процесуалния
закон е определил средната пазарна цена на недвижимия имот- предмет на делбата,
която е необосновано завишена. Според жалбоподателката повторната експертиза
определя по-справедливо и реално цената на имота. Моли първоинстанционното
решение да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено
друго, с което цената на имота се определя на 180280 лева съгласно заключението
на повторната СТЕ, като ищцата да заплати на ответника сумата от 135210 лева за
уравняване на дяловете.
Въззиваемият
ответник А.Б.А. оспорва въззивната
жалба. Моли решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваната част.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите
във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
На практика във
въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално
нарушение при обсъждане на събраните по делото доказателства, като е приел за
действителна стойност на имота по смисъла на чл.349, ал.4, изр.2 ГПК,
средноаритметичната пазарна цена между заключенията на първоначалната и
повторната съдебно- техническа експертиза. Настоящият състав намира, че в този
аспект нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснато от
първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл.202 ГПК съдът
не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с
другите доказателства по делото. В случая друго доказателство е заключението на
повторната СТЕ, което съдът правилно е обсъдил заедно с първото заключение.
Очевидно в случая интересът на ищцата е да бъде възприето заключението на
повторната СТЕ, а на ответника- заключението на първоначалната СТЕ. Възприемайки
средноаритметичната стойност между заключенията на двете вещи лица като
действителна стойност по смисъла на чл.349, ал.4 ГПК, първоинстанционният съд е
постановил решението си в обжалваната му част изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл.162 от ГПК- по своя преценка и съобразно заключенията на вещите
лица.
Видно от
гореизложеното, решението в обжалваната му част не страда от посочените във
въззивната жалба пороци. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като
правилно и законосъобразно в тази част.
Страните
не претендират разноски в настоящото въззивно производство и поради това такива
не следва да се присъждат.
Предвид изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение от
17.10.2018год., постановено по гр.дело №66049/2017г. по описа на СРС, ГО, 62
с-в в обжалваната му част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/