№ 21361
гр. София, 23.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110155348 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от Д. И. Г. срещу /фирма/ обективно кумулативно съединени
искове отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 10,
ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №
857634 от 17.02.2020 г. поради противоречие със закона и поради неспазване на предвидена
от закона форма, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожна
клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № 857634 от 17.02.2020 г. поради
противоречие със закона.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 17.02.2020 г. между страните по делото бил
сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 857643, по силата на който на
ищцата била отпусната заемната сума в размер на 700 лева, която последната се задължила
да върне в срок от 1 месец при ГПР в размер на 49,66 %. Сочи, че в чл. 5 от Договора било
уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „*********“ .
Поддържа, че при сключването на договор за потребителски кредит в съдържанието на
договора не бил посочен размера на възнаграждението за предоставеното поръчителство,
като след сключване на договорът, потребителят установил, че освен заемната сума, като
задължение била начислена и сумата в размер на 350 лева, представляваща такса да
обезпечение с поръчителство. Излага твърдения, че процесния договор за кредит е
недействителен поради непосочване на дължимите вноски за поръчителство в договора за
1
кредит, както и липсата на информация в ОУ за сключването на договор за гаранция като
задължително условие за предоставяне на кредит. Сочи, че не е спазена предвидената от
закона форма за сключване на договора, респ. на договор за допълнителна услуга.
Поддържа, че е налице недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като в договорът не
съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същия, респ.
общата дължима сума по договора. На отделно основание, сочи, че в договора е посочен
грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчителство не бира включена като разход
по договора. Предвид подробно изложени в исковата молба твърдения, моли процесния
договор за потребителски кредит да бъде прогласен за нищожен, а в условията на
евентуалност чл. 5 от същия. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът /фирма/ депозира отговор на исковата молба, с който се
признава наличието на облигационно правоотношение между страните по Договор за
потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание. Не се спори, че по силата
на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето
задължение, чрез поръчителство от ******** (******). Оспорва се като неоснователно
твърдението, че поръчителство от ******** е задължително условие за сключване на
договора. Излагат се доводи, че при кандидатстване, всеки кредитополучател, може да
избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да
обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Сочи се, че
******** е самостоятелно юридическо лице. кредитна институция, лицензирана в ******,
която предоставя услуги на територията на РБ по силата на свободата на предоставяне на
услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под №
178 в нарочния регистър на БНБ. В тази връзка се поддържа, че ищецът е завел исковете за
прогласяването на нищожността съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу
ненадлежна страна по делото. Поддържа се, че разхода за поръчител не се включва в ГПР по
кредита, тъй като договорът за гаранция е възмездна незадължителна услуга.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата твърди, че на 17.02.2020 г. е сключила с /фирма/ договор за потребителски кредит №
857634 за сумата от 700 лв., при едномесечен срок за връщане и ГПР 49,66%. Поддържа се,
че в договора е съдържана клауза за обезпечаване чрез поръчителство от „*********“, като
размерът на възнаграждението за това поръчителство не е бил индивидуализиран в
договора, нито е бил включен в годишния процент на разходите и общата дължима сума.
Ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 190 ГПК да представи заверен препис от
договора за кредит и свързаните с него документи, въпреки изрично указание на съда.
Липсата на представяне на договора препятства установяването на действителното
съдържание на правоотношението и противоречи на задължението на професионалния
кредитор да съдейства за изясняване на фактите в процеса. С оглед на това и на основание
чл. 161 ГПК съдът приема за доказани твърдените от ищцата факти относно съдържанието
2
на договора, включително наличието на уговорка за поръчителство и липсата на яснота
относно разходите, свързани с него.
Безспорно е, че договорът за кредит е обезпечен с възмездно поръчителство от „*********“.
Ответникът не ангажира доказателства, че тази гаранция е по избор, нито че разходът по нея
е независим от договора за кредит. Налице е свързаност между кредитора и поръчителя,
сключването на двата договора е едновременно, а възнаграждението за гаранцията се
заплаща заедно с вноските по кредита.
При тези данни съдът приема, че гаранционното възнаграждение представлява разход по
кредита, който задължително следва да бъде включен при изчисляване на ГПР, съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 ДР на ЗПК. Това съответства и на тълкуването, дадено в
решението на СЕС по дело C-337/23. В процесния договор обаче ГПР е посочен без
включване на разхода за поръчителство, което води до занижаване на реалния процент и
препятства преценката на потребителя относно крайната цена на кредита. Така е нарушено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а чрез незачитането на разхода се заобикаля и чл. 19,
ал. 4 ЗПК относно максималния допустим ГПР.
Неспазването на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК води до
недействителност на договора по силата на чл. 22 ЗПК. Ответникът не доказа
противоположното, поради което доводите му са неоснователни.
Ето защо предявеният главен иск е основателен.
Доколкото съдът е уважил главния предявен иск, то не е настъпило условието за разглеждане
на евентуалния такъв, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Същият е извършил разноски в размер на 80 лева за заплатена държавна такса. Ищецът е
бил представляван по реда на чл.38 ЗАДв., поради което в полза на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: *********, /адрес/3., следва да се присъди адв.
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът (осъществил безплатна
адвокатска помощ и съдействие) има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 - НМРАВ. В такива случаи съдът осъжда
другата страна да заплати възнаграждението на съответния адвокат. Настоящият състав
намира, че настоящото дело е с предмет ниска фактическа и правна сложност, поради което
следва да се присъди адв. възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС (с оглед данните за
регистрация по ДДС).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Д. И. Г., ЕГН **********, с адрес в /адрес/срещу /фирма/,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в /адрес/, иск с правно основание чл.
22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД нищожността на Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 857643/17.02.2020 г., сключен между страните,
поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, да заплати на Д. И. Г., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 80 лева, представляваща сторени по делото
съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК *********** да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: *********, /адрес/3, разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 480лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4