Р      Е     Ш    Е    Н     И     Е

 

град София, 04.12.2019 година

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІ-В състав в публично съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

                                                      мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА

 

 

при секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА въз.гр.дело №14018 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

 

 

                Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

      Постъпила е въззивна жалба от „Т.С." ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** , чрез юрк. Ч., срещу съдебно решение № ІІ-55-422482 от 05.06.2018г., постановено по гр.д.№ 65408/2017г. по описа на СРС, 2-ро Г.О., 55 състав, с което са отхвърлени предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** искове по чл. 150 ЗЕ, срещу В.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на сумата 1801.59 лева за доставена топлинна енергия и 27.88 лева за дялово разпределение на топлинна енергия на топлоснабден имот – апартамент № 29, находящ се в гр. *******, за периода 01.05.2014г.-30.04.2015г., ведно със законната лихва от 09.10.2017г. до окончателното изплащане, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 462.92 лева – лихва за забава върху главницата от 1801.59 лева, изтекла в периода 15.09.2014г.-12.09.2017г., и 7.42 лева – лихва за забава върху главницата от 27.88 лева. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил и предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** искове по чл. 150 ЗЕ, срещу С.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на сумата 1801.59 лева за доставена топлинна енергия и 27.88 лева за дялово разпределение на топлинна енергия на топлоснабден имот – апартамент № 29, находящ се в гр. *******, за периода 01.05.2014г.-30.04.2015г., ведно със законната лихва от 09.10.2017г. до окончателното изплащане, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 462.92 лева – лихва за забава върху главницата от 1801.59 лева, изтекла в периода 15.09.2014г.-12.09.2017г., и 7.42 лева – лихва за забава върху главницата от 27.88 лева.  

          В жалбата са инвокирани доводи, че неправилно и в противоречие с действителното фактическо и правно положение първоинстанционният съд е приел, че ответниците не са клиенти на топлинна енергиия за имота, задължения за който са предмет на настоящото производство. Навеждат се аргументи, че по делото не е депозиран в срок отговор на искова молба, като не е оспорено качеството на собственици на имота на ответниците, респективно на клиенти на топлинна енергия. Посочва се, че по делото са представени два, неоспорени от въззивниците, списъка на собствениците на апартаменти, като във всеки от тях е посочен наследодателят на въззивниците. Предвид на изложеното въззивникът моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да уважи предявените искове. Претендира сторени разноски пред двете съдебни инстанции и в заповедното производство.

Въззиваемите страни - В.Г.В. и С.Г.С., не депозират писмен отговор.

Трето лице-помагач - „Б.Б.” ООД, не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу В.Г.В. и С.Г.С. при условията на субективно и обективно съединяване искове с правно основание чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е първоинстанционното решение в неговата цялост.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, в частта, в която е обоснован окончателен извод за недоказаност и неоснователност на предявените от ищеца - „Т.С.” ЕАД срещу ответниците -  В.Г.В. и С.Г.С. искове с правно основание чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Прието е, че от представените по делото доказателства не се доказва обстоятелството, че оветниците са били потребители на топлинна енергия за процесния период като собственици при равни квоти на топлоснабдения имот, за установяване на което е указано на ищеца, че носи доказателствена тежест с доклада по делото, обективиран в определение на съда от 20.03.2018 г. Посочено е още, че по делото липсва представен акт за собственост, който да посочва, че именно бащата на ответниците Г.В.Г. /починал на 23.04.2003г./ е бил собственик на имота и че този имот е преминал по наследствено правоприемство към неговите деца В.Г.В. и С.Г.С.. Настоящият състав споделя констатацията, че този факт не може да се извежда от вписването на Г.В.Г.като ползвател на апартамента в списъка на живущите в гр. ******* от 01.10.1975г., нито в списъка – приложение към Протокла от 25.07.2002г. на етажната собственост, в който е обективирано решението на ЕС за сключване на договор за осъществяване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ''Т.С.'' ЕООД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите релевирани в подадената въззивна жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.

Констатацията на първоинстанционния съд, че обстоятелството, че ответниците са собственици на имота по наследство за процесния период не може да се извежда и от липсата на писмен отговор от тяхна страна, тъй като притежанието на право на собствоност по отношение на топлоснабдения имот, на който факт щецът основава исковата си претенция, подлежи на пълно и главно доказване в процеса и не може да се тълкува като съществуващо само поради липсата на изрично оспорване на този правопораждащ факт от насрещната страна, настоящият въззивен състав счита за законосъобразна и постановена при правилен анализ на събраните по делото доказателства.

С оглед изложеното се обуславя извод, че исковете с пр. осн. чл. 150 ЗЕ са недоказании, а с оглед приетия извод за неоснователност на главните искове, неоснователни и недоказани са и предявените с исковата молба акцесорни искове срещу ответниците за заплащане на закъснителнте лихви.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. 

По разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. Доколкото по делото не е налице искане на въззиваемата страна за присъждане на направените разноски, в нейна полза също не следва да бъдат присъдени разноски.

 

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІ-В състав

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № ІІ-55-422482 от 05.06.2018г., постановено по гр.д.№ 65408/2017г. по описа на СРС, 2-ро Г.О., 55 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :  

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ : 1./       

 

   

                                                                                                   2./