Р Е Ш
Е Н И Е
№………………..
гр. Варна, 20.03.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично
заседание на седми март две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Кремена
Данаилова
при секретаря Деница Кръстева като разгледа докладваното
административно дело №2088/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Варна,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
вр. чл.
118 от Кодекс за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба от
М.К.Х. **********
срещу Решение №2153-03-118/16.08.2022 г. издадено от директор на ТП на НОИ –
Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №
РВ-3-03-01149882/20.06.2022 г. издадено от ръководител на контрола по разходите
на ДОО при ТП-Варна на НОИ.
Жалбоподателката
посочва, че през м.07 и м.12.2021 г. е била в отпуск за временна
нетрудоспособност и поради техническа грешка издадените болнични листи са
представени само пред „Маристо 1“ ЕООД. Впоследствие на 24.08.2022 г. е
представила в ТП на НОИ – Варна болнични листи
издадени за същия период на работодателя „Валикар 1“ ЕООД, при който
работи и е осигурена за всички осигурени социални рискове и е възстановила
изплатеното трудово възнаграждение. С това намира, че е спазила изискванията на
КСО. При получаване на сумата за парично обезщетение за временна
нетрудоспособност сочи, че е действала добросъвестно, поради което не е налице
основание за възстановяване на сумата, в този смисъл решение №79/1965 на ОСГК
на ВС. Сумата е послужила за задоволяване на ежедневни нужди. Преди приключване
на административното производство пред НОИ са представени данни от регистъра на
осигурените лица в НАП, с които са коригирани предходните данни и за процесния
период, когато лицето е било в отпуск поради нетрудоспособност. Отправено е искане
да се отмени оспореното решение.
Ответникът – Директор на ТП
на НОИ - Варна, чрез юрисконсулт – М.К. оспорва жалбата. Намира за установено,
че жалбоподателката е получила обезщетение за нетрудоспособност, като в същото
време е упражнявала трудова дейност, за която е осигурена съгласно чл.4, ал.1,
т.1 от КСО, включително за общо заболяване и майчинство. Моли жалбата да бъде
отхвърлена. В молба с.д. 15409/17.10.2022 г. и молба с.д. № 960/23.01.2023 г. е
направено възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат,
ако се претендира такова и моли в полза на ТП на НОИ – Варна да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
М.К.Х. за периода 01.07.2021
г. – 31.07.2021 г. и 01.12.2021 – 31.12.2021 г. е била осигурена при:
1.
„Маристо1“ ЕООД – вид осигуряване –
самоосигуряващи се, осигуряване фонд „Пенсии“ и фонд „ОЗМ“.
2.
„Валикар 1“ ЕООД – вид осигуряване –
работници или служители, осигурени за всички осигурени социални рискове при
един работодател, съгласно Трудов договор № 008/30.04.2021 г., изпълнявала е длъжността
технически сътрудник, работно време 2 часа, възнаграждение 162,50 лева.
На жалбоподателката са
издадени болнични листи:
1.
Е20202854467/12.07.2021 г. за периода
12.07.2021 г. – 16.07.2021 г. за работодател „Маристо 1“ ЕООД.
2.
Е20202855865/16.12.2021 г. за периода
16.12.2021 г. – 25.12.2021 г. за работодател „Маристо 1“ ЕООД.
3.
Е20202856482/07.07.2022 г. за периода
12.07.2021 г. – 16.07.2021 г. за работодател „Валикар 1“ ЕООД.
4.
Е20202856483/07.07.2022 г. за периода
16.12.2021 г. – 25.12.2021 г. за работодател „Валикар 1“ ЕООД.
На 14.07.2021 г. за
самоосигуряващото се лице е представено Удостоверение № 9 към чл. 8, ал.1, и
чл.11, ал.1 от НПОПДОО по болничен лист Е20202854467 и на 21.12.2021 г. по
болничен лист Е20202855865, в резултат на което е изплатено обезщетение 126,85
лева и 172,40 лева, общо 299,25 лева.
От Отчетна форма за явяване
на работа за м.07.2021 г. и м.12.2021 г. издадена от „Валикар 1“ ЕООД е
установено, че жалбоподателката в периода на болничните листове 12.07.2021 г. –
16.07.2021 г. и 16.12.2021 г. –
25.12.2021 г. е била на работа, получила
е трудово възнаграждение за отработени за м.07.2021 г. 22 дни и за м.12.2021 г.
17 дни.
Издадено е Разпореждане №
РВ-3-03-01149882/20.06.2022 г. от ръководител на контрола по разходите на ДОО
при ТП-Варна на НОИ, с което е установено нарушение на чл.46, ал.3 от КСО,
поради което жалбоподателката следва да възстанови сумата от 299,25 лева по
сметката на ТП НОИ – Варна.
Разпореждането е съобщено на
жалбоподателката на 06.07.2022 г., от същата е подадена жалба на 12.07.2022 г.,
в която е посочено, че неиздаване на болнични листове е пропуск, личния лекар е
уведомен и е издал болнични листи и за „Валикар 1“ ЕООД. Посочено е, че ще се
подадат декларации Д1 и Д6 за съответните месеци на 2021 г. Отправено е искане
да се спре и прекрати действието на разпореждането.
С Решение №
2153-03-118/16.08.2022 г. издадено от директор на ТП на НОИ – Варна е
отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № РВ-3-03-01149882/20.06.2022 г. от
ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП-Варна на НОИ.
В съдебното производство са
приети следните доказателства:
С писмо изх. № 1056-27-96#1/10.02.2023 г. от директор на ТП на НОИ
– Шумен са представени доказателства, че с писма от 08.07.2022 г. от осигурител
„Валикар 1“ ЕООД с приложение № 9 са постъпили данни за болнични листи: Е20202854467/07.07.2022
г. за периода 12.07.2021 г. – 16.07.2021 г. за работодател „Валикар 1“ ЕООД и
Е20202856483/07.07.2022 г. за периода 16.12.2021 г. – 25.12.2021 г. за
работодател „Валикар 1“ ЕООД. По посочените болнични листи няма изплатено
парично обезщетение, тъй като такова е изплатено на 100% на М.К.Х. от
осигурител „Маристо 1“ ЕООД.
С писмо изх. №
1466#3/10.02.2023 г. от директор офис на НАП – Шумен са представени
доказателства, че от „Валикар 1“ ЕООД е извършена корекция на декларации обр.1
и обр.6 за м.07.2021 г. и м.12.2021 г. по подадено Заявление № 6528/25.07.2022
г. от осигурителя „Валикар 1“ ЕООД, ведно с протокол за приключила проверка от
№ 03002722079707-073-001/24.08.2022 г., чрез която е установено, че след
обработка на коригиращите декларации обр. 6 за м.07.2021 г. и м.12.2021 г. се
формират следните отрицателни разлики в данъчно – осигурителната сметка на
жалбоподателката за ДОО 2,93 лева и УПФ ДЗПО 0,74 лева. Представени са разчетно
– платежни ведомости от „Валикар 1“ ЕООД за М.К.Х., в които е посочено, че е
ползван за м.07.2021 г. 5 дни болнични и м.12.2021 г. 6 дни болнични.
По делото е приета съдебно -
счетоводна експертиза, чрез която е установено следното: Болничните листи са
подадени от „Маристо 1“ ЕООД на 14.07.2021 г. и 21.12.2021 г., от „Валикар 1“ ЕООД на 08.07.2022 г. Двете дружества са
осигурители на жалбоподателката. Последната не е получавала трудово
възнаграждение от „Маристо 1“ ЕООД. От „Валикар 1“ ЕООД е получавала
възнаграждение за м.07. и м.12.2021 г., което частично е върнато през м.08.2022
г.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Оспореното решение е връчено
на жалбоподателката на 24.08.2022 г., жалбата е подадена на 02.09.2022 г., в 14
– дневния срок по чл.118, ал. 1 от КСО от надлежна страна, поради което е
допустима. Разгледана по същество е основателна.
Разпореждане
№ РВ-3-03-01149882/20.06.2022 г. е издадено компетентен орган - ръководител на контрола
по разходите на ДОО при ТП-Варна на НОИ, съобразно чл.114, ал.3 от КСО.
Решение
№2153-03-118/16.08.2022 г. е издадено от компетентен орган - директор на ТП на
НОИ – Варна, съобразно чл. 117, ал.1, б. „д“ от КСО.
В разпореждането е посочено,
че е за добросъвестно получена сума и се издава на основание чл.114, ал.2 и 3
от КСО, но не е уточнено точно кое основание по чл.114, ал.2, т.1-3 от КСО е
налице. В решението е цитирано съдържанието на чл. 114, ал.2, т.1-3 от КСО, но
не е посочено от изброените в три точки основания, кое е прието, че е налице.
Съгласно чл.59, ал.1, т.4 от АПК е било необходимо в оспореното решение да се конкретизира кое от основанията посочени в трите
точки на чл.114, ал.2 от КСО е налице. Допуснатото процесуално нарушение е
съществено, защото е нарушило правото на защита на жалбоподателката и
препятства съда да установи точната воля на ответника, съответно да извърши
проверка налице ли е съответното основание. При проверка на административния
акт съдът е обвързан от посоченото от ответника основание и следва да извърши
проверка само в тази част. Посочването на чл.114, ал.2 от КСО не е достатъчно,
защото в случая не е възможно и по трите точки да са налице предпоставки, ето
защо съдът приема, че не е посочено правното основание за издаване на
разпореждането, съответно такова липсва и в решението на ответника. Допуснатото нарушение е съществено и поради
това, че чл.114, ал.1 от КСО е относно
недобросъвестно получените суми за осигурителни
плащания и се дължи лихва, а чл.114, ал.2 от КСО е относно добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания и не се
дължи лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Не е определено относно сумата 299, 25 лева да
се дължи лихва, но е посочено, че сумата е главница, поради непосочено правно
основание не може да се извърши преценка правилен ли е този извод на
административния орган.
Налице е
основание за отмяна на оспореното решение на основание чл.146, т.3 от АПК, тъй
като е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Не се спори между страните,
че към датата на издаване на процесното разпореждане – 20.06.2022 г.
жалбоподателката е била осигурена в „Маристо 1“ ЕООД и „Валикар 1“ ЕООД съгласно
чл.4, ал.1, т.1 от КСО и за болнични листи представени от работодателя „Маристо
1“ ЕООД е получила обезщетение 126,85 лева на 21.07.2021 г. и 172, 40 лева на
05.01.2022 г., в общ размер 299,25 лева. Също така не се спори, че за периода
на двата болнични листи – през м.07 и м.12.2021 г. е работила във „Валикар 1“
ЕООД и е получила трудово възнаграждение. Установените факти водят до извод за
осъществено нарушение на чл.46, ал.3 от КСО, поради което на основание чл.142,
ал.2, т.2 от КСО се дължи възстановяване на получената сума за парично
обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване.
След издаване на процесното
разпореждане на 20.06.2022 г. са издадени болнични листи и за работодател
„Валикар 1“ ЕООД, представени са в ТП НОИ – Шумен с две писма от 08.07.2022 г.
от осигурител „Валикар 1“ ЕООД с приложение № 9 и по тези болнични листи няма
изплатено парично обезщетение, тъй като такова е изплатено на 100% на М.К.Х. от
осигурител „Маристо1“ ЕООД.
От ТД на НАП – Шумен са
представени доказателства, че от „Валикар 1“ ЕООД е извършена корекция на
декларации обр.1 и обр.6 по Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за м.07.2021 г. и
м.12.2021 г. по подадено Заявление № 6528/25.07.2022 г. от осигурителя „Валикар
1“ ЕООД, ведно с протокол за приключила проверка от № 03002722079707-073-001/24.08.2022
г., чрез която е установено, че след обработка на коригиращите декларации обр.
6 за м.07.2021 г. и м.12.2021 г. се формират следните отрицателни разлики в
данъчно – осигурителната сметка на жалбоподателката за ДОО 2,93 лева и УПФ ДЗПО
0,74 лева. Представени са разчетно – платежни ведомости от „Валикар 1“ ЕООД, от
които се установява, че за жалбоподателката са отчетени за м.07.2021 г. 5 дни
болнични и м.12.2021 г. 6 дни болнични.
Преди издаване на процесното решение на 16.08.2022 г. както в ТП на НОИ – Шумен на 08.07.2022 г. са представени болничните листи и са приети, така и ТД НАП – Шумен на 25.07.2022 г. са представени декларации обр.1 и 6. В жалбата от 11.08.2022 г. срещу разпореждането жалбоподателката е посочила за предприетите действие, като издадените два болнични листи от 07.07.2022 г. са подадени в НОИ. Следвало е ответника да събере доказателства относно резултата от подадените болнични листи от работодател „Валикар 1“ ЕООД, в ТП НОИ – Шумен, съответно подадени декларации обр.1 и 6 в ТД на НАП – Шумен. Тези факти се установени в съдебното производство. На основание чл.142, ал.2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. От установените факти следва, че и в двете дружества където е осигурявана жалбоподателката са подадени болнични листи за процесните периоди с приложение №9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване и са приети от ТП на НОИ – Варна и ТП на НОИ – Шумен, впоследствие жалбоподателката е възстановила недължимо полученото трудово възнаграждение от „Валикар 1“ ЕООД, което е посочено в писмени обяснение от В.А. – управител на „Валикар 1“ ЕООД и е установено чрез ССЕ, следва че е отстранено допуснатото нарушение на чл. 46, ал.3 от КСО и не е налице основание за възстановяване на сумата от 299,25 лева. Доказателствата са представени в срока по чл.115, ал.2 от КСО, поради което следва да се приемат като относими за решаване на спора. Установеното води до извод, че оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено и в нарушение на материалния закон, което е самостоятелно основание за отмяната му – чл.146, т.4 от АПК.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК
е основателно искането на жалбоподателката за присъждане на заплатените – държавна
такса 10 лева и депозит за ССЕ – 200 лева, поради което ТП на НОИ – Варна
следва да бъде осъдено да й заплати сумата от 210 лева.
Предвид изхода на спора
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно поради което се отхвърля от съда по аргумент на противното на чл.
143, ал.3 от АПК.
На основание чл.119 от КСО
решението е окончателно.
Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от М.К.Х. **********,
Решение №2153-03-118/16.08.2022 г. издадено от директор на ТП на НОИ – Варна, с
което е отхвърлена жалбата от М.К.Х. срещу
Разпореждане № РВ-3-03-01149882/20.06.2022 г. издадено от ръководител на
контрола по разходите на ДОО при ТП-Варна на НОИ за възстановяване на
добросъвестно получено парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради
общо заболяване за периода 12.07.2021 г. до 25.12.2021 г. в размер на 299,25
лева – главница.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на Национален осигурителен институт – гр. Варна да заплати на М.К.Х. **********
съдебни разноски в размер на 210 лева (двеста и десет лева).
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: