Р Е Ш Е Н И Е
№
29.11.2019 г.
град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав: Районен съдия: Георги Георгиев
при
участието на секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 90 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Плевен, ул. „Сан Стефано” № 25, представлявано от Митко Николаев Спасов, срещу Д.П.Г.
и С.А.Т., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на
вземания на ищеца за сумата от 743.89 лева – главница,
представляваща стойността на
доставена питейна вода и услуги по отвеждане и пречистване на отпадни води, по
повод на което са издадени фактури за периода от 31.8.2015 г. до 31.8.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението, както и за сумата от 99.41 лева - мораторна
лихва за периода от 1.10.2015 г. до 13.9.2018 г. – по отношение на Данаил
П.Г.; за сумата от 371.95 лева – главница, представляваща стойността на доставена
питейна вода и услуги по отвеждане и пречистване на отпадни води, по повод на
което са издадени фактури за периода от 31.8.2015 г. до 31.8.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението, както и за сумата от 49.70 лева - мораторна
лихва за периода от 1.10.2015 г. до 13.9.2018 г. – по отношение на С.А.Т.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3378/2018 г. на ВТРС.
С определение от 28.5.2019 г. XVIII-ти състав на ВТРС
е съединил настоящото и гр.
д. № 90/2019 г. и гр. д. № 591/2019 г. на ВТРС, образувано по искова молба на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, гр. Плевен срещу А.Т.А.,
с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания на
ищеца за сумата от 371.94 лева – главница, представляваща стойността на доставена
питейна вода и услуги по отвеждане и пречистване на отпадни води, по повод на
което са издадени фактури за периода от 31.8.2015 г. до 31.8.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението, както и за сумата от 49.70 лева - мораторна
лихва за периода от 1.10.2015 г. до 13.9.2018 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
3378/2018 г. на ВТРС.
Ищецът твърди, че е предоставял водоснабдителни и канализационни услуги на
обект с адрес: гр. Плевен, ул. „Шипка” № 24, вх. В, ап. 8, който имот е съсобствен между
Д.П.Г., Събка Маринова Гавраилова, А.Т.А. и С.А.Т. –
последните двама като наследници на Марина Петрова А.. Заявява, че за посочения
имот има открита партида с ИТН номер **********, както и че за предоставяните В
и К услуги има незаплатени фактури за периода от
31.8.2015 г. до 31.8.2018 г., стойността на които претендира понастоящем.
В законоустановения срок особеният
представител на ответницата С.А.Т.
оспорва претенцията. Заявява, че представляваното нея лице не е било в
договорни отношения с ищеца, както и че същото не може да отговаря като
наследник на покойната си майка, доколкото към датата на откриване на
наследството процесните задължения не са били налице.
В законоустановения срок от страна на
ответниците А.Т.А. и Д.П.Г. не са
постъпили отговори на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител, като с писмена молба поддържа исковете и моли за уважаването им.
Особеният представител на ответницата С.А.Т. поддържа становището за
неоснователност на претенциите. Заявява, че данните в представените карнети противоречат с изложеното в исковата молба, както и
че липсват доказателства относно начина на изчисляване на количеството питейна
вода и нейната стойност.
Процесуалният представител на ответника Д.П.Г.
оспорва исковата претенция, като заявява, че неговият доверител не е потребител
на В и К услуги за процесния имот, както и че квотите
между съсобствениците на имота са определени неточно. Твърди, че ответникът,
макар и съсобственик, никога не е ползвал имота, както и че представените от
ищеца доказателства не установяват в апартамента да е потребявана
вода и какво е нейното количество. Сочи, че в част от карнетните
листове е записан код, означаващ, че водомерът е имота е свален, в друга част –
че водомер липсва, а в трета – че няма достъп до жилището, което не
кореспондира с начисляването на количества вода. Заявява, че карнетите не са подписани от абоната или от негов
представител, за да бъдат същите годни доказателства за посочените в тях
обстоятелства.
Великотърновският
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са установителни
искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, като ищецът следваше да
установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните,
свързано с доставка, отвеждане и пречистване на вода до процесния
обект на потребление, по което е изпълнил задължения си за предоставяне на
посочените услуги, размера на задължението и неговата изискуемост,
изпадането на ответниците в забава, както и размера на мораторната
лихва.
От приетите писмени
доказателства съдът приема за
установено, че ответниците са
съсобственици на процесния имот, като от представения нотариален акт (л. 124) се установява, че
имотът е закупен на 26.6.2000 г. от Събка Маринова Гавраилова,
която към този момент е била в брак с Петър Г.Г. (л. 123), починал на 20.8.2003
г. (л. 122). След смъртта на Петър Г. притежаваната от него 1/2 ид. ч. от имота е придобита по наследство от неговите
съпруга и деца, като всеки от тях е придобил по 1/6 ид.
ч. от имота. Така, квотите в собствеността на имота са били както следва: 4/6 ид. ч. за - Събка Гавраилова (3/6
ид. ч. по силата на прекратената СИО и 1/6 ид. ч. по наследство от Петър Г.) и по 1/6 ид. ч. - за Д.П.Г. и за Марина Петрова А.. След смъртта на
последната нейните наследници А.Т.Т. и С.А.Т. са придобили притежаваната от
тяхната наследодателка 1/6 ид.
ч., като всеки от тях е придобил по 1/12 ид. ч. от
имота.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. „а” и б. „б”
от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
„потребители” са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В
и К услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на
чл. 3 от Наредба № 4/14.9.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
също определя като потребители на услугите В и К следните категории лица: 1/
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни води; 2/ собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3/
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Както вече беше посочено, по делото бяха
ангажирани доказателства, че за процесния период
ответниците са били съсобственици на водоснабдения имот, като от показанията на
св. Любослав Иванов става ясно, че реалните ползватели
на същия са били ответниците А.Т.А. и С.А.Т., макар в приложените карнетни листове като титуляр на партидата на водомера да е
посочен Панайот Ташков Дишков - лицето, от което
Събка Гавраилова е закупила имота. Установява се от карнетните листове, че достъп до имота за реално отчитане
на водомера не е бил осигуряван в процесния период, поради
което инкасаторът служебно е начислявал количество вода. В тази връзка следва
да се отбележи, че при извършено служебно начисляване на В и К услуги, както е
в настоящия случай за процесния период, се стига до
прилагането на фикцията, че потребителят, който не е оказал нужното съдействие
на оператора да осигури достъп до уредите, с които се отчита потребеното количество вода, е потребил
количество, изчислявано по ред и метод, определен в Наредба №
4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 32,
ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., услугите В и К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, а според чл. 35, ал. 1
показанията на водомерите се отчитат с точност до
На следващо място, дори да се приеме, че за
ищеца е съществувало основание за служебно начисляване на процесните
В и К услуги, по делото не са представени никакви доказателства, че това е
трябвало да става въз основа потребление на трима живущи, каквото отразяване е
направено от инкасатора в първия служебен отчет от 1.12.2014 г. В случая
представените карнетни листове бяха оспорени от представителите
на ответниците и в тежест на ищеца беше да докаже изпълнението на процедурата
за извършване на т. нар. служебен отчет, имайки в предвид, че с оглед едностранното
им съставяне (същите не носят подписа на потребителя или на негов представител)
и изгодния за ищеца техен характер карнетите не
обвързват насрещните страни с доказателствена сила относно верността на
отразените в тях факти. Такова доказване не беше осъществени нито чрез разпит
на инкасатора, отчитащ потреблението в имота, нито чрез извършване на
съответната експертиза.
По-насетне, съгласно чл. 35, ал. 1
и 2 от Наредба
№ 4/14.9.2004 г., когато периодът на отчитане на водомерите е
по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно
отчетените съответни периоди на предходната година, като след отчитане на
показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление. В случая не бяха ангажирани доказателства за това начисленото
служебно количество вода за исковия период да е определено въз основа на средния
месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година,
поради което отчитането на количествата питейна вода е извършено произволно и
при неспазване на чл. 35, ал. 2, изр. 1 от Наредба № 4/14.9.2004
г.
На последно място, съгласно изложеното в
исковата молба искът се основава на издадени в периода от 31.8.2015 г. до
31.8.2018 г. 34 броя фактури, които не са представени като писмени
доказателства по делото, поради което и съдът не може да направи преценка дали
евентуално посочените в същите количества вода съответстват на записаното в
служебните отчети.
Изложените по-горе обстоятелства обуславят извода
на съда за отхвърляне на предявените искове за главница, като с оглед на това
на отхвърляне подлежат и акцесорните искове за мораторна лихва.
По
разноските:
Предвид изхода на делото ответниците имат
право на разноски за производство, но в случая доказателства за извършването на
такива не са ангажирани.
Мотивиран от горното, Великотърновският
районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” № 25,
представлявано от Митко Николаев Спасов, срещу Д.П.Г., ЕГН **********, С.А.Т.,
ЕГН ********** и А.Т.А., ЕГН **********,
с които се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания
на ищеца, както следва: 1/ за сумата от 743.89 лева – главница, представляваща
стойността на доставена питейна вода и услуги по отвеждане и пречистване на
отпадни води, по повод на което са издадени фактури за периода от 31.8.2015 г.
до 31.8.2018 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението, както и за сумата от 99.41 лева - мораторна лихва за периода от 1.10.2015 г. до 13.9.2018 г.
– по отношение на Данаил П.Г.; 2/ за сумата от 371.95 лева – главница, представляваща
стойността на доставена питейна вода и услуги по отвеждане и пречистване на отпадни
води, по повод на което са издадени фактури за периода от 31.8.2015 г. до
31.8.2018 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението, както и за сумата от 49.70 лева - мораторна лихва за периода от 1.10.2015 г. до 13.9.2018 г.
– по отношение на С.А.Т.; 3/ за сумата от 371.94 лева – главница, представляваща
стойността на доставена питейна вода и услуги по отвеждане и пречистване на
отпадни води, по повод на което са издадени фактури за периода от 31.8.2015 г.
до 31.8.2018 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението, както и за сумата от 49.70 лева - мораторна лихва за периода от 1.10.2015 г. до 13.9.2018 г.
– по отношение на А.Т.А.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3378/2018 г. на Районен съд – Велико
Търново.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: