№ 151
гр. Русе, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Балков
Членове:Милена Пейчева
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20214500600778 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 45/06.07.2021 г. по НЧХД № 864/2021 г. на РС – Русе
подсъдимата П. Б. Г., ЕГН: **********, родена на *** г. в гр. Бяла, българска
гражданка, работи, неосъждана, е призната за невинна в това, че на 04.03.2021
г. публично и чрез излъчен репортаж на телевизия TVN, приписала
извършването на престъпление от Й. Б. ИЛ., ЕГН **********, поради което
на основание чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатото обвинение по чл.
148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК. Със
същата присъда районният съд е отхвърлил изцяло предявения срещу
подсъдимата Г. от частния тъжител И. граждански иск за причинени
неимуществени вреди от престъплението в размер на 3 000 лв.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от частния Й. Б. ИЛ.,
ЕГН; **********, с адрес гр. Мартен, обл. Русе, ул. „***, чрез повереника си
адв. КС от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „*** с която счита
присъдата за неправилна, неоснователна и постановена при необективно и
незадълбочено изследване на фактическата обстановка. Районният съд
неправилно бил възприел тезата, че лицето, което е публикувало информация
и снимков материал в социалната мрежа „Фейсбук“, както и че същото лице е
1
подало сигнал до телевизията TVN, за неустановено по делото. Следвало да
бъде изследван въпросът кой имал интерес от уведомяването на регионалната
телевизия. Репортажът, който последната излъчила в рамките на два поредни
дни – на 04.03.2021 г. и на 05.03.2021 г., от 18,30 ч и от 21,30 ч, бил озаглавен
„Агресия над животно в гр. Мартен, жена твърди, че съсед е прострелял
кучето “. В този смисъл нямало съмнение, че лицето, което е подало сигнала
до телевизията, била подс. Г.. На въпрос от репортера от телевизията кой
може да е прострелял кучето тя отговорила директно, че това бил комшия,
който е убивал и други животни. Поради тази нейна убеденост, тя уведомила
репортерите на TVN, а в последствие депозирала и сигнал до полицейския
участък в гр. Мартен, като и в двата пъти посочила частния тъжител като
извършител. Вследствие на депозирания сигнал до полицията била
образувана пр. пр. № 2025/2021 г., като частният тъжител бил призован да
даде обяснения в участъка, след което била извършена проверка в дома му и
му била иззета въздушната пушка. Св. ПД, съсед на частния тъжител, заявил в
разпита си, че чул частният тъжител да разговаря със синовете на
подсъдимата, като на следващия ден частният тъжител му казал, че
последните го обвинявали в това, че прострелял кучето на подсъдимата. Тъй
като подсъдимата била изпратила синовете си да се разправят с
жалбоподателя, то тя била убедена, че със сигурност той е стрелял по кучето
. Неправилен бил изводът на съда относно репортажа на телевизия TVN, че
същият не бил носител на информация за определени факти. Според
жалбоподателя същият представлявал не мнение, а твърдение за извършено
от него престъпление. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и за
постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде осъдена. Претендира
разноски за производството. Прави възражение за прекомерност на
присъдените на подсъдимата разноски в размер на 1 000 лв. за
упълномощения от нея защитник, като моли същите да бъдат редуцирани до
400 лв. съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ.
По делото не е постъпвала въззивна жалба или възражение срещу
жалбата на тъжителя от страна на подсъдимата.
В съдебно заседание повереникът на жалбоподателя адв. КС моли за
уважаване на въззивната жалба, като поддържа изложеното в нея. Съдът дал
вяра на съждението на защитата, че неустановено по делото лице
публикувало информация и снимков материал в социалната мрежа „Фейсбук“
2
относно нараняването на животно – куче, чрез използване на стрелково
оръжие, като същото неизвестно лице подало по неустановен начин на
03.03.2021 г. сигнал относно нараненото куче до редакцията на телевизия
TVN. Въпросът се изразявал в това кой имал интерес от уведомяването на
тази регионална телевизия. Репортажът бил озаглавен „Агресия над
животно в гр. Мартен“ и „Жена твърди, че съсед е прострелял кучето “. Това
твърдение обуславяло и по-нататъшните действия на подсъдимата, която
казала пред репортерите директно „Имаме комшия, който е убивал и други
животни“. Тя била убедена, че кучето е било простреляно от частния
тъжител. Поради тази убеденост тя уведомила репортерите на TVN и подала
сигнал до полицейския участък в гр. Мартен, по повод на който била
образувана пр. пр. № 2025/2021 г., а частният тъжител бил призован да даде
обяснения в участъка, а след извършена проверка в дома му била иззета
въздушната му пушка. Св. ПД чул вечерта на 02.03.2021 г. частният тъжител
да разговаря със синовете на подсъдимата, като на следващия ден той разбрал
от самия частен тъжител И., че те го обвинявали за простреляното куче на
подс. Г.. Това показвало, че подс. П.Г. била убедена в това, кой е прострелял
кучето и не случайно пратила синовете си при него. Неправилно районният
съд приел, че репортажът на TVN не бил носител на информация за
определени факти, а мнение, изразено от подсъдимата. Това не било мнение,
а твърдение за извършено от подсъдимия престъпление, като това становище
било „санирано“ с така даденото заглавие на репортажа. Моли за отмяната на
обжалваната присъда и за постановяване на нова, с която подсъдимата да
бъде осъдена по повдигнатото с тъжбата обвинение в престъпление по чл.
148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК. В
условията на евентуалност моли за решение, с което делото да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Претендира разноски,
възразява срещу размера на заплатения адвокатски хонорар от подсъдимата
на нейния защитник като прекомерен и моли за намаляването му до 400 лв.
Жалбоподателят Й.И. заявява, че престъплението е доказано, тъй като
телевизията е снимала неговата къща и неговата тераса, от която се твърдяло,
че стрелял, а заради жалбата на подсъдимия му иззели въздушната пушка. Не
можело навсякъде да се споменава името му, а в същия момент се приемало
от съда, че името му не се споменавало, а само се мислело, че е той. Всичко
това рефлектирало върху здравето му, а синовете на подсъдимата идвали да
3
се разправят с него. Имало свидетел, който от репортажа разпознал къщата на
подсъдимия. Излизало, че частният тъжител бил набеден за едно нещо, а
накрая излизало, че само се предполагало, че е той.
Защитникът на подсъдимата адв. М.А. моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение. Намира присъдата за правилна и добре мотивирана, а
подсъдимата не била осъществила от обективна и субективна страна състава
на соченото от частния тъжител престъпление. Репортажът до телевизията
бил анонимен. Подсъдимата никога не била твърдяла, че частният тъжител
бил прострелял кучето , тя изразила съмнение, че може да е бил той предвид
разговорите с други съседи. В репортажа никъде не било споменато името
на жалбоподателя, нито пък той да е бил заснеман. По отношение на сигнала
до полицията. Не можело заглавието на репортажа да послужи като
доказателство за съпричасността на подсъдимата към престъплението, защото
тя нямала възможност да влияе върху съдържанието му, а от своя страна
журналистите се стремели да привличат аудитория с гръмки заглавия.
Съжденията на подсъдимата представлявали критични мнения,
умозаключения, предположения, без те да били поставени в отношение с
конкретни факти и деяния на дадено лице, което би могло да се счита
засегнато. За да е налице клевета, било необходимо от субективна страна
деянието да е било извършено умишлено. Във връзка с възражението за
намаляване на адвокатското възнаграждение, не намира същото за
прекомерно, тъй като в производството се разглеждал и граждански иск в
размер на 3 000 лв. Моли за потвърждаване на обжалваната присъда.
Подс. Г. поддържа казаното от защитника си. Твърди, че съседите го
видели, че е стрелял. Заявява, че не е пращала синовете си да говорят с него, а
те отишли да го попитат дали е стрелял по кучето. Не била тя лицето, което
сигнализирало репортерите, а те сами ѝ се обадили.
В последната си дума заявява, че си е търсила правата за кучето, но не
знаела кой бил извършителят, като моли за потвърждаване на присъдата.
Атакуваната присъда е от актовете, които подлежат на въззивна
проверка, като жалбата срещу нея е редовна и допустима, подадена е в
законоустановения 15-дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваната присъда, районният съд е приел, че
4
частният тъжител Й.И. и подсъдимата П.Г. живеят в съседство през един
недвижим имот в гр. Мартен, обл. Русе на ул. ***, без да поддържат близки
приятелски отношения. Подсъдимата притежавала и се грижела за гръбначно
животно – куче, порода „пинчер“, което на 02.03.2021 г. било простреляно от
неустановено по делото лице с въздушна пушка, като му било причинено
телесно увреждане. На същия ден, бидейки притеснена за живота и
здравословното състояние на своето куче, подсъдимата разговаряла със
съседи, едната от тях – ЕР, която живеела в къща срещу имота на частния
тъжител, споделила на подсъдимата, че частният тъжител И. притежавал
въздушна пушка и я използвал против други домашни животни на техни
съседи. Във връзка със стрелбата по кучето на подс. Г. същата подала жалба
на 04.03.2021 г. във Второ РУ – ОДМВР Русе чрез участъка в гр. Мартен.
Била образувано досъдебно производство № 3393 ДП-195/2021 г. по описа на
Второ РУ на ОДМВР – Русе за престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1
НК срещу неизвестен извършител за това, че на 02.03.2021 г. в гр. Мартен,
обл. Русе, е проявил жестокост към гръбначно животно – мъжко куче порода
„пинчер“, по начин и със средства, опасни за живота на животни –
прострелване със сачми за въздушна пушка в областта на гръдния кош, и в
резултат на това противозаконно му е причинено тежко увреждане. След
извършване на съответните процесуално-следствени действия наказателното
производство било спряно от наблюдаващия прокурор.
Районният съд приел, че същевременно неустановено по делото лице
публикувало информация и снимков материал по социалната мрежа
„Фейсбук“ относно нараняването на това животно чрез използване на
стрелково оръжие, като същото неизвестно по делото лице на 03.03.2021 г.
подало по неустановен начин и сигнал относно нараненото куче до
редакцията на телевизия TVN, като на 03.03.2021 г. екип на същата телевизия
посетил гр. Мартен и извършил проучване относно това, което се е случило
във връзка с простреляното куче и евентуалния му извършител. Бил изготвен
и кратък репортаж за установеното, от който не ставало ясно кой е стрелял по
кучето на подсъдимата Г.. Съседи на подсъдимата и тъжителя изразили пред
заснемащия екип мнение относно извършителството на това нараняване на
животното. В този вариант, без да бъдат споменавани имена, включително и
на евентуалния извършител, репортажът бил излъчен на 04.03.2021 г. и
05.03.2021 г. в емисията новини на TVN от 18,30 ч и от 21,30 ч. След
5
излъчване на репортажа, чувсвайки се засегнат от него, частният тъжител И.
подал на 05.05.2021 г. тъжба против подс. П.Г., чрез която я обвинил, че на
04.03.2021 г. публично и чрез излъчен репортаж по телевизия TVN му
приписала извършването на престъпление.
Съдът е направил правилна оценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и на приобщеното чрез предявяването му на
страните веществено доказателство – видеозапис, представен от телевизия
TVN, в който се съдържа заснетия на 03.03.2021 г. в гр. Мартен репортаж.
Настоящата инстанция намира изводите на първата инстанция за
недоказаност на повдигнатото с тъжбата обвинение за правилни. Въззивният
съд единствено не споделя установеното като фактическа обстановка от
районния съд, че неустановено по делото лице е публикувало информация
относно случая с простреляното куче на П.Г.. Това лице не е неустановено,
тъй като св. ИТ е заявил това в разпита си, че подсъдимата е „постнала“
простреляното куче, предизвиквайки коментари. Самата подсъдима също
признава, че е пуснала публикация във „Фейсбук“, тъй като е искала
справедливост. Тези обстоятелства обаче не са достатъчни, за да обосноват
виновността на подсъдимата по отношение на повдигнатото обвинение, тъй
като, от една страна, не е доказано в тази публикация да е било споменавано
името на Й.И., а от друга в тъжбата подс. Г. е обвинена в това, че е извършила
престъплението клевета, чрез излъчването на репортаж на телевизия TVN, а
не чрез публикация във „Фейсбук“. Също така следва да се посочи, че не е
доказан идентитетът между лицето, което е публикувало информация за
простреляното куче във „Фейсбук“, и лицето, което е подало сигнала до
телевизия TVN, но тъй като районният съд е приел, че това е извършено от
едно и също лице, въпреки че по делото не е било спорно авторството на
публикацията в социалната мрежа, то при изхождане от принципа, залегнал в
чл. 305, ал. 7 НПК, е уместно да се отбележи, че макар и П.Г. да е обявила за
простреляното си куче във „Фейсбук“, не е доказано по несъмнен и
категоричен начин тя да е подала сигнала до излъчилата процесния репортаж
телевизия.
Наведените в жалбата доводи за това, че подс. Г. е извършила
престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал.
1, пр. 2 НК, като на 04.03.2021 г. публично и чрез излъчен репортаж на
6
телевизия TVN, приписала извършването на престъпление от Й. Б. ИЛ., са
неоснователни. По отношение твърдението, че трябвало да се изследва
въпросът кой имал интерес от уведомяването на регионалната телевизия,
настоящият въззивен състав намира, че в наказателния процес обвинението
следва да бъде доказано по несъмнен начин, а не да почива на
предположения, кой би имал интерес от извършване на престъплението,
какъвто именно представлява повдигнатия от повереника на частния тъжител
въпрос. Следва да се отбележи, че интерес от сигнализране за потенциално
извършено деяние спрямо домашно животно би имала не само подсъдимата,
но и нейните съседи – например ЕР, която е заявила перд св. ИЦ че е имала
простреляни с въздушна пушка две нейни котки. Не по-малък интерес би
имал и самият св. Ц, който твърди, че преди 10-12 години частният тъжител
му убил две котки. Предвид посоченото с писмо от „МАЙ ФАЙ“ АД, че
сигналът е постъпил в редакцията на телевизията от анонимен гражданин,
както и с оглед горните съждения на съда относно хипотетичния, а не
категоричния подател на сигнала, настоящата въззивна инстанция намира
доводите на жалбоподателя за безспорната доказаност на авторството на
сигнала от страна на подсъдимата за неоснователни.
Въззивният съд намира доводите на защитника на подсъдимата за това,
че последната не би могла да влияе върху заглавието на репортажа, тъй като
същият се определя по преценка на медията, която го е направила, за
основателни. По самото заглавие на репортажа не може да се обоснове
изводът, че подс. Г. е посочила категорично частния тъжител И. като
извършител на престъплението причиняване телесна увреда на нейното куче
порода „пинчер“, още повече че не е доказано кое е лицето подател на
сигнала до медията. Престъплението срещу подсъдимата, за което същата е
предадена на съд, е, че публично и чрез излъчен медиен репортаж по
телевизия TVN е приписала на частния тъжител И. престъпление. Никъде в
излъчения репортаж не се споменава обаче името на частния тъжител, поради
което така повдигнатото обвинение се явява несъставомерно. В същото е
изказано едно предположение към неконкретизирано лице, съсед, но същият
нито е посочен в репортажа, нито е интервюиран от журналистическия екип,
за да може да бъде идентифицирано лицето по някакъв начин и то не само от
хора, които го познават, както например св. ГДВ и св. ПСД. Пострадал от
престъплението клевета може да бъде само конкретно физическо лице.
7
Съгласно Решение № 194/28.11.2017 г. по н. д. № 1061 / 2017 г., III н.о. на
ВКС, не се касае за клевета, когато се твърди, че е извършено престъпление,
без да се сочи неговият автор, както и тогава, когато авторът на
престъплението може да бъде установен по пътя на тълкуване или чрез
подразбиране. Липсата на яснота относно лицето, на което е приписано
престъплението, се отразява на съставомерността на деянието от обективна
страна и представлява самостоятелно основание за оправдаване на дееца. От
друга страна, когато деецът субективно смята, че дадено лице е извършило
престъпление, за каквато субективна увереност би могло евентуално да се
говори, още повече че и самият повереник на частния тъжител във въззивната
жалба е заявил, че е налице убеденост у подсъдимата за това, макар и
обективно това да не е вярно, липсва умисъл за засягане на достойнството на
оклеветения, тоест, липсва и субективната страна на престъплението
„клевета”. Поради същите съображения не може да се търси отговорност от
подс. П.Г. за подадения от нея сигнал срещу частния тъжител Й.И. в
полицейския участък в гр. Мартен, тъй като, от една страна, не е повдигнато
такова обвинение с тъжбата, а от друга същото не доказва, че тя е и лицето,
подало сигнала до телевизия TVN. Принципно житейски логично би било
също, ако тя бе подател на сигнала до телевизията, още на същия ден най-
вероятно щеше да подаде и сигнала в полицията, по повод на който е било
образувано досъдебно производство № 3393 ДП-195/2021 г. по описа на
Второ РУ на ОДМВР – Русе, спряно поради неустановяване на извършител.
Тъй като в настоящото производство не бе доказано извършването на
престъпление от частен характер от страна на подсъдимата това представлява
пречка и за уважаване на предявения срещу нея граждански иск, доколкото се
претендира обезщетение за вреди от нанесеното престъпление.
Поради изложените съображения обжалваната присъда на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена като правилна, а
въззивната жалба – оставена без уважение.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК направените от подсъдимия разноски
по дела от частен характер, когато същият е признат за невинен, се възлагат
върху частния тъжител. Пред настоящата инстанция подсъдимата е
представила договор за правна защита и съдействие, според който е заплатила
адвокатско възнаграждение на своя защитник в размер на 1 000 лв.
8
Направеното от повереника на частния тъжител възражение за редуциране на
адвокатския хонорар на защитника не може да бъде уважено, тъй като такава
възможност НПК не предвижда, за разлика от чл. 78, ал. 5 ГПК.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 45/06.07.2021 г. по НЧХД № 864/2021 г.
на РС – Русе.
ОСЪЖДА Й. Б. ИЛ., ЕГН; **********, с адрес гр. Мартен, обл. Русе,
ул. „***, ДА ЗАПЛАТИ на подс. П. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес гр.
Мартен, обл. Русе, ул. *** № 27 сумата от 1 000 лв. – разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9