№ 261
гр. Пазарджик, 25.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500236 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Не се явяват страните, редно призовани
На второ повикване в 10:05 ч.:
Не се явяват страните.
От жалбоподателя Д. АНГ. Т. чрез пълномощника му адв. ВЛ. Д. е
постъпило писмено становище, с което моли да се даде ход на делото.
Поддържа въззивната жалба. Оспорва отговора. Моли да му се присъдят
разноски за въззивната инстанция и уважаване на жалбата, както и за първата
инстанция. Представя писмена защита и списък на разноските.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Велинградски районен съд №13 от 12.01.2022г.
постановено по гр.д.№20215210100737 по описа на съда за 2021г. е прието за
установено по отношение на ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление гр.***, ЧЕ Д.А. Т., ЕГН-********** от гр.***, му
дължи сумата от 2500лв-главница представляваща част от общо дължимата
главница от 6287.76лв, както и сумата от 675.70лв-лихва за забава върху
1
главницата за периода от 01.06.2018г. до 01.06.2021г.,представляващи
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство от 29.10.2008г., сключен със „Сибанк“ЕАД, ведно със
законните лихви за забава върху главницата,считано от 01.06.2021г. до
окончателното изпълнение на задължението,за които суми е издадена заповед
за изпълнение №138 от 03.06.2021г. по ч.гр.д.№547/2021г. по описа на РС-
Велинград и е отхвърлен иска в частта и по отношение на установяване на
задължение за лихва за забава върху главницата за периода от 30.04.2018г. до
01.06.2021г. като погасен по давност. Със същото решение ответникът Д.
АНГ. Т. с посочен адрес и ЕГН, е осъден да заплати на ищцовото дружество
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с посочени седалище , и адрес на управление,
сумата от 63.651лв-направени разноски в заповедното производство и
286.49лв разноски за исковото производство.
Решението се обжалва в установителните му части, а именно-в частта с
която е признато за установено, че ответника Д.Т. дължи на ЕОС Матреикс
ЕООД сумата от 2500лв-главница, представляваща част от общо дължимата
главница в размер на 6287.76лв, както и сумата от 675.70лв-лихва за забава
върху главницата за периода 01.06.2018г. до 01.06. 2021г., представляващи
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит обезпечен с
поръчителство от 29.102008г., сключен със „СИБАНК АД, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 01.06.2021г. до
окончателното изплащане на задължението. Искането е да се отмени
решението в посочените обжалвани части и се отхвърли по същество
предявения от ищеца иск. Основните възражения на жалбоподателя са ,че
вземането предмет на иска е погасено по давност както по отношение
претенцията за дължима главница, така и за дължимата лихва за
забава.Оспорва се цедирането на вземането на кредитора СИБАНК ЕАД в
полза на ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с довод, че ответникът -длъжникът не е
уведомен нито от стария нито от новия кредитор преди датата на подаване на
заявлението по което е образувано ч.гр.д.№547/2021г. по описа на РС-
Велинград-01.06.2021г. Твърди се, че ДПК съдържа неравностойни
клаузи, които са нищожни на това основание.Поддържа жалбоподателят, че
съдът правилно приел, че уведомлението за цесия и поканата за доброволно
изпълнение са получени от длъжника в хода на делото с връчване на препис
от исковата молба и от приложените към нея писмени доказателства на дата
2
20.09.2021г., както и че ищецът не е представил доказателства,доказващи
наличие на факта на уведомяването на ответника за сключения договор за
цесия от 28.09.2012г. преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК, извършено на 01.06.2021г. до РС-Велинград.Приема се и извода на
съда,че цесията не е била съобщена надлежно на длъжника към датата на
която е подадено заявлението-01.06.2021г., по което е издадена заповед за
изпълнение №138 от 03.06.2021г. по ч.гр.д.№547/2021г. на РС-Велинград.
Неправилно според жалбоподателя,съдът след констатиране на процесните
факти и обстоятелства, е направил извод, че въпреки липсата на уведомяване
на длъжника за цесията преди подаване на заявлението, от значение в случая
бил само фактът, че ответникът е бил редовно уведомен в хода на
производството за извършената цесия със заведения от ищеца установителен
иск във връзка с постъпило възражение по ч.гр.д.№547/2021г. и че
неуведомяването на длъжника преди образуваното заповедно производство е
без значение.Неправилно съдът приел, че ищецът е представил уведомление
за извършената цесия, изпратено до ответница, получено на 05.02.2016г.,
както и че в издадената заповед за изпълнение по чл.410от ГПК изрично било
посочено, че ищецът основава искането си на сключен договор за цесия със
СИБАНК ЕАД доказващо, че длъжникът е редовно уведомен за цесията.
Анализират се доказателствата представени в заповедното производство и
жалбоподателят навежда извода, че заявителят не е представил уведомление
изх.№6397 от 25.09.2020г. за извършено прехвърляне на вземанията по
договора за цесия и че въпросното уведомление за цесия е представено от
ищеца едва с предявения на 22.07.2021г. установителен иск предявен по
указания на заповедния съд.Посочва, че законът не указва формата и
моментът на съобщаването на цесията и че е достатъчно същото да е налице в
момента, в който със спора е сезиран съдът,като няма пречка съобщаването
,като фактическо действие с правни последици да бъде извършено и от
пълномощник-цесионерът, действал в рамките на своята представителна
власт.Твърди се, че уведомлението за цесия и поканата за доброволно
изпълнение са получени от длъжника входа на делото, с връчване на препис
от ИМ по чл.422 от ГПК и приложените към нея писмени доказателства, и че
цесията не е била съобщена надлежно на длъжника към датата на която е
подадено заявлението за образуване на заповедното производство. Предвид
изложеното жалбоподателят оспорва като неправилни изводите на съда за
3
валидно съобщаване на цесията при което за длъжника е възникнало
задължение да престира на цесионера и че съобщението за прехвърляне на
вземането на длъжника е извършено чрез съобщение връчено на адреса,
посочен от длъжника Д.Т.,който не го е потърсил, а уведомяването е станало с
връчване на препис от ИМ.Неправилен бил извода, че длъжникът бил
уведомен за цесията с връчване на издадената заповед за изпълнение по
процесното ч.гр.д., в текста на която било записано, че ищецът е кредитор на
длъжника по силата на извършена цесия и това уведомяване следвало да се
зачете, като факт настъпил при условията на чл.235 ал.3 от ГПК. Повтаря
жалбоподателя, че към момента на образуване на исковото
производство,предхождано от подадена заявление до заповедния съд,
заявителят не е представил уведомление/изх.№6397 от 25.09.2020г./ за
извършено прехвърляне на вземанията по договора за цесия от 2012г. или
друго уведомление или съобщение за цесия преди подаване на
заявлението.Навежда извода, че при неизпълнение на това задължение за
уведомяване преди подаване на заявлението, то и прехвърлянето не е
породило действие спрямо длъжника към този момент.Генералният извод е,
че „ЕОС МАТРИКС ЕООД не е имал валидно придобито и изискуемо
вземане към момента на подаване на заявлението и не е бил легитимиран да
иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника;че съобщаването на
цесията в по-късен момент не може да се отчете като факт по смисъла на
чл.235 ал.3 от ГПК; че при настъпило частно правоприемство преди
надлежното уведомяване на длъжника за цесията, легитимиран да подаден
заявлението е цедента-праводател СИБАНК ЕАД, носител на спорното право
към този момент.Коментира са заключението по назначената по делото
счетоводна експертиза и извършените плащания от длъжника,направени в
полза на новия кредитора, като според съда с тези си действия ответникът
потвърждава, че е бил наясно с цесията още към 2013г.Последният извод на
съда жалбоподателят квалифицира като неправилен поради липса на
представена от вещото лице счетоводна справка от ищеца, черпещ
благоприятни права за въпросните три плащания и доколкото и след тези
плащания цесионерът е правил опити да уведоми длъжника за цесията.Моли
да се отмени решението в обжалваните му части и се отхвърли исковата
претенция. Няма ангажирани доказателства по реда на чл.266 от ГПК.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
4
въззивната жалба. Последната се оспорва от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като
неоснователна.Твърди се ,че длъжникът е получил кредитната сума описана в
ДПК, обезпечен с поръчителство.По въпроса за възражението за изтекла
погасителна давност се поддържа, че изискуемостта на всички вземания е
настъпила на уговорения краен падеж-29.10.2018г. или към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/01.06.2021г./ вземанията по
договора са изискуеми и не са погасени с изтекла 5г.давност по чл.110 от ЗЗД
относно главницата и 3г.давност по чл.111 буква“в“ от ЗЗД относно лихвите,
която давност по правилото по чл.114 ал.1 от ЗЗД започва да тече от деня в
който вземанията са станали изискуеми.Поддържа, че срокът на
погасителната давност е започнал да тече именно от датата на уговорения
краен падеж, а не от датата на последното плащане или дата на цесия, поради
което за главницата е приложима 5г. давност и 3г. давност за лихвата,
включително и за възнаградителната лихва.Твърди се, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е изтекъл 5г.
срок за главницата и 3годишния срок за лихвите, поради което страната
счита, че възражението за настъпила погасителна давност е неоснователно.
Твърди се още, че длъжникът е бил уведомен за цесията чрез пълномощник
относно новия кредитор цесионер и чрез дадено съгласие за уведомяване от
цедента по чл.99 ал.3 от ЗЗД за прехвърлянето на вземанията.Посочва, че
уведомлението няма изискване за реквизитите, и че уведомяването е станало
по няколко начина-по телефона, и последвалите плащания в полза на
цесионера; че е изпратено писмо с уведомление до адреса на длъжника
посочен в договора; за трети път уведомление чрез връчване на препис от ИМ
и приложенията към нея, с уведомление изпратено от цедента за
прехвърлянето на вземането и който факт е следвало да бъде зачетен от съда
по силата на чл.235 ал.3от ГПК-при зачитане на момента на подаване на
заявлението за идване на ЗИ до приключване на съдебното дирене в
производството по иска.Уточнява, че уведомленията за цесия да изготвени и
подписани от адв.***-управител на „Иванов и Денев“ .Адвокатско дружество,
но и като пълномощник на предишния кредитор и че разпоредбата на чл.99
ал.3 от ЗЗД е реализирана чрез пълномощник,което не опорочавало
изпълнението за което съобщаването на цесия не е лично и незаместимо
действие.Твърди се, че са налице доказателства, че вземането по ДПК е
прехвърлено на ищеца с цесия, доколкото в приложение №1 към договора за
5
цесия от 28.01.2012г. фигурира и е индивидуализирано вземането на
ответника, като цедирането му на дата 28.09.2019г. било отразено и от
експерта.Оспорват се твърденията за наличие на неравностойни клаузи в
ДПК и нищожни на това основание. И че ДПК е нищожен на основание чл.11
ал.1 т.11 от ЗПК,като се изтъква, че ДПК е сключен при действието на
отменения ЗПК, на 29.10.2008г. и че при сключването му са спазени всички
норми на действащия тогава ЗПК. Твърди се, че районният съд е изложил
подробни мотиви и направил задълбочен анализ на събраните доказателства и
е аргументирал изводите си и със заключението по назначената икономическа
експертиза. Моли да се потвърди решението в обжалваните му части, а при
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на жалбоподателя с искане да бъде присъден
минимален размер на разноските съобразено с действителната фактическа и
правна сложност.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред
въззивната инстанция.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
25.06.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6