Решение по дело №11369/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 353
Дата: 10 август 2021 г. (в сила от 10 август 2021 г.)
Съдия: Кирил Георгиев Димитров
Дело: 20211110211369
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. София , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
десети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110211369 по описа за 2021 година
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, ЗА ДА
ПОСТАНОВИ РЕШЕНИЕТО СИ.
СЛЕД ПРОВЕДЕНОТО ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ и като съобрази
становището на нарушителя, в контекста на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Настоящото производство е по реда на Указ № 904 от 28.12.1963 г. за
борба с дребното хулиганство, като същото е инициирано с внесен от
служител на 01 РУ-СДВР акт за констатиране на дребно хулиганство срещу
М. Б. УЗ..
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 09.08.2021 г,. около 20:00 часа, св. М.С.Т видяла, че в гр.София на
********************* на тротоарната площ лежи мъж във видимо нетрезво
състояние, като до последния имало бутилка уиски и бутилка бира. С оглед на
така възприетото, свидетелката подала сигнал на тел. 112 и на място
пристигнал екип на 01-РУ СДВР – АП-15/17 в състав Г., ХР.Н и С.Р.
Полицейските служители се опитали да извършват проверка на мъжа, при
което последният се събудил и започнал да се държи агресивно, като замахал
с ръка към ХР.Н и го ударил в областта на крака. След това мъжът се
1
изправило на крака, трудно пазейки равновесие, като при поискване от
полицейските служители за представяне на документ за самоличност,
последният започнал да обижда служителите на реда с думите: „Какви сте
Вие, бе?“, „На свине не давам лична карта“, като започнал да ръкомаха,
отказвайки да представи документ за самоличност. Въпреки спазването на
мерките за безопасност и отстоянието на полицейските служители на
дистанция от агресивния мъж, последният успял да удари с ръка в лявото
рамо Г.. С оглед проявената агресия към полицейските служители, лицето
било задържано, като при извършване на личен обиск на същия, в него
намерили личната му карта и установили мъжът като М. Б. УЗ., явяващ се
нарушител по настоящото дело.
Свидетели на агресивното поведение на М.У. станали свидетелите С.В.С
и М.С.Т. След задържане на М.У., последният, стоейки на задната седалка в
служебния автомобил на СДВР, продължил да крещи, като се опитал да се
самонарани, удряйки главата си в страничното стъкло. Лицето било откарано
в 01 РУ-СДВР, където У. бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР.
Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа на
изготвена докладна записка от Г., сведение от С.В.С, сведение от М.С.Т и
обясненията на нарушителя М.У..
Съдът счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно
доказана от докладната записка, изготвена от служител от 01 РУ-СДВР и
писмените сведения на свидетелите СТ. и Т., които са еднопосочни относно
последователността и конкретните действия, извършени от М.У., в частност
отправените обидни реплики към полицейските служители, проявената
агресия към тях и нанасяне на удари на последните.
Относно обясненията на нарушителя У. в днешно съдебно заседание, че
не си спомня за случая, съдът счита, че това обстоятелство може да бъде
установено единствено с изготвяне на КСППЕ, вещите лица по която да
отговорят на въпроса за степента на алкохолно опиване по отношение на
нарушителя У., както и възможността му да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. На този етап от делото, обаче,
липсват данни същият да е бил невменяем към момента на извършване на
деянието.
От правна страна съдът счита, че в случая описаното в Акта за
2
констатиране на дребно хулиганство не представлява административно
нарушение дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, като са
налице данни за извършено престъпление по чл. 325 НК, респективно чл. 131,
ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК. Разграничителният критерий между двете
форми на хулиганство по УБДХ и НК е посочен в Постановление № 2 от
29.06.1974 г. на Пленума на Върховния съд, а именно интензитетът на
извършените хулигански действия и степента им на обществена опасност. В
настоящата хипотеза, по мнението на настоящия съдебен състав, са
извършени действия, които по своя интензитет и обществена опасност
обуславят извод за наличие на извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, а
не на форма на дребно хулиганство по УБДХ. Следва да се отбележи, че
освен отправените обиди по отношение на полицейските служителите,
неадекватното му поведение, възприето и от свидетелите очевидци,
нарушителят У. е нанесъл удар в областта на крака на полицейски служител
ХР.Н, както и с удар с ръка в лявото рамо на полицейски служител Г.. Освен
това нарушителят У. е продължил да проявява агресия и след задържането му
в полицейския автомобил, включително правейки опити за самонараняване.
Съдът счита, че посочените действия в тяхната кумулативна съвкупност
обуславят извод за завишена степен на обществена опасност на безспорно
извършените от нарушителя У. хулигански действия. Нещо повече, в случая,
макар и да не са разпитани полицейските служители Г. и ХР.Н, респективно
не е установено същите да са били освидетелствани относно характера на
причинената им телесна повреда вследствие на нанесените им удари от страна
нарушителя, несъмнено в случая би била причинена най-малкото лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от
НК. Доколкото въпросните телесни повреди са нанесени на полицейски
органи по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР при изпълнение на службата им,
то в случая е налице извършено и по-тежко наказуемо престъпление от общ
характер, а именно по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата
на чл. 1, ал. 5, т. 2 от УБДХ при нанесена телесна повреда на служител на
МВР при или по повод изпълнение на служебните му задължения УБДХ не се
прилага. Настоящата хипотеза е именно такава, поради което и съдът счита,
че са налице основанията на чл. 6, ал. 2 от УБДХ за прекратяване на
съдебното производство и изпращане на материалите по преписката на 01
3
РУ0СДВР на СРП по компетентност.
По изложените съображения и на основание чл. 6, ал. 2 от УБДХ,
Софийски районен съд, НО, 96-ти състав
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производство по НАХД 11369/2021 по описа на СРС,
НО, 96-ти състав, образувано по съставен от служител на 01 РУ-СДВР Акт за
констатиране на дребно хулиганство срещу М. Б. УЗ. с ЕГН: **********.
ИЗПРАЩА материалите по делото, ведно с преписката на 01 РУ-СДВР,
на СРП за вземане на отношение по компетентност с оглед наличните данни
за извършено престъпление от общ характер.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от протокола да се изпрати на 01 РУ-СДВР за сведение.
Съдебното заседание приключи в 14:05 часа.
Протоколът от съдебно заседание е изготвен на 10.08.2021 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4