Р
Е Ш Е
Н И Е № 260204
гр.Хасково, 13.04.2021 год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2810 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1
от ГПК – за установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по Ч.гр.д. № 2244/2018 г.
по описа на Районен съд-Хасково от „Креди Йес“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.“****“ № **, против
Н.А.М., ЕГН **********,***.
В исковата молба се твърди, че
ищецът подал Заявление по чл. 417 ГПК, възоснова
на което била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение. Заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен
иск. Обстоятелството, възоснова на което била издадена заповедта за
изпълнение, бил подписан Договор
за паричен заем № 19992/21.11.2016
год. между ищеца и ответницата,съответно в качеството им на кредитор и кредитополучател. Съгласно сключения договор, кредиторът отпуснал на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 3000
лева, който
следвало да бъде върнат ведно
с лихва при месечен лихвен процент от 3,33%; годишен процент на
разходите- 48,155%, като твърди,че всички параметри били уточнени със самия
договор.Погасяването на дълга следвало
да става на равни 24 месечни вноски,всяка от тях по 183,50 лв. Кредиторът изплатил сумата в уговорения размер, а
ответницата с подписа си удостоверила нейното усвояване, тъй като според
договора с подписването от страна на кредитополучателката
на договора и Общите условя следвало да се приеме, че сумата е
получена.Според чл. 6 от цитирания договор за обезпечаване на вземането на
кредитора бил издаден Запис на заповед.Договорът е подписан и от един
поръчител, посочен от самата ответница -
лицето Т.Х.,който поел всички задължения по договора, както и
самата кредитополучателка. Договорена била и
неустойка при определени условия в размер на 3180,07 лв.Сумата на уговорената неустойка следвало да се заплаща
също разсрочено, като месечната вноска била определена в размер на
132,50 лв., а последната – на 132,57 лв. Подписан бил между страните и
погасителен план,като неразделна част от договора за заем.Ищецът твърди,че по погасителен план ответницата направила
само осем от общо двадесет и четири погасителни вноски от по 316 лева,които
вноски не били правени на падежа,като последната вноска била направена през м.
август 2018 година.След тази дата ответницата
престанала да изпълнява задълженията си по договора.Това дало основание
на ищеца с оглед разпоредбата на чл. 10 ал.1 от подписаните Общи условия, да
обяви кредита за предсрочно изискуем изцяло и изпратил на ответницата
уведомление за това свое действие. Ищецът
ползвал улеснения ред, предвиден
в нормата на чл. 417 от ГПК за събиране на своето вземане.Твърди още,че тъй като договорът за кредит е обявен за
предсрочно изискуем,то ответницата дължи още и неустойка в размер на 20% върху непогасената главница
или сумата 431,74 лева.В този смисъл общото задължение на ответницата се
формирало в размер на 5191,24 лева.В
изложения смисъл счита,че за него е налице правен интерес от предявяването на
настоящия установителен иск. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи
на ищеца сумата в размер на общо 5191,24
лв., от които 2158,69 лв. – главница,
представляваща неизплатено парично задължение по Договор № 19992/21.11.2016
год.,обезпечен със запис на заповед; 431,74 лв.-неустойка в размер на 20% върху
непогасената главница на основание чл. 19 ал.1 от ОУ; сумата 613,24
лева-договорна месечна лихва за времето от последната платена погасителна
вноска – м.август 2017 год. до последната падежирала
месечна вноска - м.септември 2019 год.; сумата 1987.57 лв.-неизплатена част от
неустойка по чл. 8 от цитирания договор.Претендира и законна лихва върху
сумите,считано от 21.09.2018 год.до
окончателното изплащане, за които суми е
издадената Заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 2244/2018 г. по описа на
Районен съд-Хасково. Претендира разноски по заповедното
и настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок ответницата чрез
процесуалния си представител подава
отговор на исковата молба като оспорва предявения иск по основание и размер.
Прави възражение за размера на договорения
годишен процент на разходите
/ГПР/ в размер на 48,155 %, който бил в противоречие със Закона за потребителския кредит и не
отразявал действителното поскъпване на всеки един заем.Освен това твърди,че
търсената сума от 3180,07 лв. неустойка е определена, без да има основание за
това и без да бъде включена изобщо съгласно закона в общия размер на
ГПР.Заявява,че кредитополучателят за много от условията на договора е бил
поставен в положение да не разбере действителния размер на ГПР,поради което е
бил принуден да тълкува клаузите на Общите условия и съответно да преценява кои
суми са дължими.Твърди още,че в договора не е бил посочен изрично размера на възнаградителната лихва и как тя се разпределя и се отразява върху погасителните вноски. Ето
защо счита,че клаузите, касаещи годишния
лихвен процент, годишния процент на разходите и неустойката, са нищожни,
поради което следвало съдът да обяви договора за нищожен. В случай, че съдът не
възприеме становището за недействителност на целия договор,то следвало да
приеме такава по отношение на клаузите,закрепени в чл. 8 от договора за паричен
заем и в чл. 19 от Общите условия по договора за паричен заем. Прави се възражение и срещу твърдението на
ищеца,че поръчителят не отговарял на условията за поръчителство,а същевременно
е станал страна именно по такъв договор за поръчителство. Предвид изложеното в
отговора ответницата моли да се постанови решение,с което на основание чл. 22
от Закона за потребителския кредит да се обяви недействителността на процесния договор като противоречащ на императивни норми на
закона /ЗПК/. В съдебно заседание се поддържа подадения отговор на исковата
молба. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От оригинала на запис на заповед
от 21.11.2016г., представен по Ч. гр. д. № 2244/2018г. по описа на Районен съд-Хасково,
приложено по настоящото производство, се установява, че на тази дата в гр.Х. Н.А.М. безусловно и неотменяемо се
задължила при предявяването му да плати на „Креди Йес“ ООД сумата в размер на 7584 лева. В същия запис на заповед е отбелязано, че лицето Т. А. Х.
поръчителства по него, както и че е предявен на издателя на 22.11.2016г.
По делото са представени Договор за паричен заем № 19992 към Искане №
32870 от дата 21.11.2016г., сключен между „Креди Йес”
ООД гр.Хасково и Н.А.М., Погасителен план към договор за заем 19992 от дата 21
ноември 2016 година, Приложение към Договор за паричен заем № 19992, Общи
условия по Договор за паричен заем № 19992, в сила от 01.04.2016г., Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
получен от Н.А.М. на 21.11.2016г., Молба за заем № 32870 от 21.11.2016г.,
подадена от Н.А.М. до „Креди Йес” ООД, Уведомление за
предсрочна изискуемост по Договор за паричен заем № 19992 от „Креди Йес” ООД до Н.А.М., ведно с
Разписка по товарителница № 50096081280 на „Спиди” с дата 10.09.2018г., като от тях е видно, че имат
описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото
не следва да се излага отново текстуално, а при необходимост ще бъде
обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на
тях.
От материалите, съдържащи се в Ч.
гр. д. № 2244/2018г. по описа на Районен съд-Хасково се установява, че възоснова на Заявление, вх. рег. № 17753/21.09.2018г., към което е
приложен гореописаният запис на заповед, ищецът се е снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК възоснова
на документ № 983/25.09.2018г. и изпълнителен лист от 27.09.2018г. солидарно
срещу Н.А.М. и Т. А. Х. за сумата от 5 191.24 лева, представляваща част от
главницата по записа на заповед от 21.11.2016г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 21.09.2018г. до изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски в размер на 103.83 лв. за платена държавна такса
и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и
с Разпореждане от 08.08.2019г., връчено на ищеца на
26.08.2019г., му е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането
си в едномесечен срок от съобщението и последният е сторил това.
По делото съдът назначи и изслуша
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което кредитира напълно като
компетентно, обективно и неоспорено от страните. От
заключението се установява, че по процесния договор
са погасени само част от дължимите суми, като размерите на дължимото, в
условията на предсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК, са: главница – 240.50 лева; лихва – 613.24 лева;
неустойка – 431.74 лева; законна лихва – 856.16 лева; юрисконсултско
възнаграждение 50 лева; - държавна такса – 162.03 лева; юрисконсултско
възнаграждение по изп. дело – 494 лева; такса ЧСИ –
90 лева; неустойка- 1987.97 лева, или общо 4925.64 лева. Вещото лице посочва,
че ГПР по параметрите в кредита е 161.66 %.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.537, вр. с чл.485, ал.1 от ТЗ, който е процесуално допустим,
доколкото изхожда от заявител по образувано заповедно производство против
длъжник в едномесечен срок от уведомяването му за връчване на издадената
заповед за незабавно изпълнение относно процесното
вземане при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан по
същество, искът се явява неоснователен по следните съображения:
Записът на заповед
има определено от закона минимално съдържание и е валиден, само ако са налице
всички елементи, предписани от чл.535 от ТЗ, с изключение на посоченото в
чл.536, ал.2, 3 и 4 от ТЗ. В случая е безспорно, че представената ценна книга,
с която ищецът се легитимира като кредитор по нея спрямо ответницата, съдържа
необходимите реквизити и отговаря на изискванията на ТЗ.
Доколкото обаче в
исковата молба се излагат твърдения за наличие на сключен договор за паричен
заем, то съдът в настоящото производство е нужно да изследва тези отношения.
Дружеството ищец
„Креди Йес“ ООД е небанкова финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.2 от от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Това обстоятелство определя
дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. По отношение на
породеното между страните по настоящото дело облигационно правоотношение
намират приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото
същото е такова по смисъла на чл.9 от ЗПК, както и чл.143 – 148 от ЗЗП.
Ответницата има качеството на „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Чл.24 от ЗПК препраща
към чл.143, ал.1 от ЗЗП, според която разпоредба неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като за
неравноправни клаузи в договорите съдът следи служебно. Според чл.146, ал.1 от
ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Чл. 146, ал.2 сочи, че клаузите по сключените договори не са
индивидуално уговорени, когато са предварително изготвени от доставчика, поради
което потребителят не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание.
На следващо място следва да се
посочи, че процесният договор е бил сключен при
нарушаване диспозитивни норми на ЗПК, което води
до неговата недействителност. Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, договорът следва да съдържа няколко
задължителни реквизити – общ размер на
кредита, лихвен процент, годишен процент на разходите
и обща сума, изчислена към
момента на сключването на договора, срок за неговото погасяване, брой на погасителните вноски, периодичност и дати
на плащане. В
конкретния случай тези реквизити са изброени, в
т.ч. и лихвения процент, но договорът
е сключен в противоречие с изискванията за действителност на чл.11, ал.1, т.9
от ЗПК. Съгласно посочения законов текст, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа посочване на лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурата за
промяна на лихвения процент. В процесния договор
лихвеният процент е посочен като месечен лихвен процент в размер на 3.33 %. Тази клауза от договора обаче не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като съгласно § 1, т.4 от ДР на
ЗПК, лихвен процент по кредита е лихвеният процент, изразен като фиксиран или
като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата по
усвоения кредит. Или, месечният лихвен процент не е лихвен процент по кредита
по смисъла на закона. Липсват данни и уточнение на каква база
се изчислява той - дали върху целия размер
на кредита или само върху остатъчната главница. Оттук не
е видно и как е уговорена
лихвата – дали за целия срок на договора или само за определен период от него. ЗПК изисква във всички
случаи в договора да се посочи
начина на изчисляване на лихвения процент, независимо дали лихвеният процент е променлив или фиксиран. Това задължение кредиторът не е изпълнил. Същият се
е задоволил само да посочи размера
на лихвения процент. По посочения начин именно е допуснато нарушение на изискването
на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, която норма е императивна. Не е спазено и изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, според която норма договорът
трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, но не е налице последното
изискване - да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването. Спазването на тези изчисления
ще даде информация
на потребителя как е образуван размера на ГПР и общо дължимата сума по кредита.
Предвид
установеното съдът счита, че е нарушен чл.22 от ЗПК, което прави договора недействителен на посоченото
основание. Оттук следва извода, че ответницата, като потребител, дължи връщане само на чистата сума по договора, без лихви,
неустойка и разходи.
От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен
начин, че е
имало само частични плащания по кредита, т.е. налице е неплатена главница. Независимо от
това обаче съдът счита, че не може да се
уважи претенцията на ищеца за нейното заплащане, тъй като я счита за недължима
на правното основание, на което същата се
претендира. Всеки иск с правно основание
чл. 422 вр. с чл.415 от ГПК следва да
е идентичен по
своето основание, размер и период на
претенция с претенциите в заповедното производство. След като договорът, на който се позовава ищецът, е недействителен, то не може да
се приеме дължимост на претенцията
за главница, неустойка и договорна месечна лихва в предявените размери. Това е така, защото сумите, които се претендират от ищеца, са на договорно
основание като неизпълнение на действителен
договор, а не на основание
чл.23 от ЗПК, като дадено по недействително
правоотношение. Ето защо, искът следва
да се отхвърли, като такъв, претендиран на основание недействителен договор.
При този изход на делото, разноски са дължими от ищеца на
ответницата – в размер на 750 лева, от които 600 лева – възнаграждение за
адвокат и 150 лева – депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр.Х., ул.“*****“ № **, против Н.А.М., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи
на ищеца сумата
общо от 5191.24 лв.,
от които 2158.69 лв. – главница,
представляваща неизплатено парично задължение по Договор № 19992/21.11.2016г., обезпечен
със Запис на заповед от 21.11.2016г.; 431.74 лв. - неустойка в размер на 20%
върху непогасената главница на основание чл. 19, ал.1 от ОУ; сумата 613.24 лева
- договорна месечна лихва за времето от последната платена погасителна вноска –
м.август 2017г. до последната падежирала месечна
вноска - м.септември 2019г.; 1987.57 лв. - неизплатена част от неустойка по чл.
8 от цитирания договор, ведно със законната лихва върху гланицата, считано от 21.09.2018г. до изплащане
на вземането, по Заповед № 983/25.09.2018г. за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл.417 от ГПК, издадена по
Ч.гр.д.№ 2244/2018г. по описа на Районен съд-Хасково, като
- неоснователен.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр.Х., ул.“****“ № **, да
заплати на Н.А.М., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер
на 750 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Хасково
в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ:/п/
не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.