Р Е Ш Е Н И
Е
Номер
260269 /11.06. Година 2021 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На единадесети май Година 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни
заседатели:
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №00337 по описа за 2021 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
С
наказателно постановление №14-0000858 от 15.01.2021г., издадено от директор на Д “Инспекция по труда“ – Перник,
на “***“ ЕООД, гр. Перник, ЕИК ****, представлявано от управителя Л.И. Д., е
наложена имуществена санкция, в размер 1500 /хиляда и петстотин/ лв., на
основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда, за това, че
на 09.12.2020г., в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на
КТ, е допуснал до работа лицето Я. С.
като продавач-консултант в обект на дружеството, без да е заверил уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ в ТД на НАП за сключен трудов договор с лицето преди постъпването му на
работа – нарушение на чл.4, ал.3 от
Наредба №5/2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.
Против
издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от “***“ ЕООД,
гр. София, представлявано от управителя Л.Д., с която оспорва законосъобразността и
обосноваността на издаденото наказателно постановление, като поддържа, че
наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и че е
необосновано, тъй като събраните доказателства не подкрепят
формираните фактически и правни изводи.
В
съдебното производство тезите в жалбата се поддържат и допълват от пълномощника
на жалбоподателя - адв. К.С., който
пледира за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Навеждат се възражения, че изложените факти не
очертават визирания състав на административно нарушение, че законът е
приложен неправилно при квалифицирането
на нарушението, довело до прилагане на неотносима административнонаказателна
разпоредба, както и че по делото не е доказано наличието на основание за
подаване на уведомление по чл.62, ал.3 от КТ от страна на работодателя,
тъй като към момента на проверката
трудовият договор не е бил подписан от страните. Пълномощникът пледира
за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано, издадено в
нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.
Претендира и присъждане на направените разноски от жалбопоадтеля
за адвокатско възнаграждение
Въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител – ю.к. М., изразява становище за неоснователност на
жалбата и пледира обжалвания административен акт да бъде потвърден, като
издаден при спазване на процесуалните правила и
в съответствие с материалния
закон. Застъпва тезата, че след като работодателят
е подал уведомление минути след завършването на проверката, то това е
достатъчно основание да се счита, че сключването на трудовия договор вече е било факт. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Пернишкият районен
съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, вр. чл.84 ЗАНН, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 09.12.2020г. свидетелите Т. Б. Т.
и В.В.П. – гл. инспектор/инспектор
в Д ИТ - Перник, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в
обект на контрол „магазин за детски
стоки“, находящ се в гр. Перник, ул. ***, стопанисван от „***“
ЕООД, гр. Перник. При проверката в обекта заварили две лица, които се намирали
зад касата, едното от които свидетелката Я. С. С.. Същата заявила, че на работа в обекта от същия ден и се обучава.
След като се легитимирали, на основание правомощието
си по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, инспекторите поискали от двете лица писмено да декларират факти и
обстоятелства, свързани с осъществяваната дейност. В тази насока им предоставили
декларации за попълване. В своята
декларация Я. С. вписала личните си данни, че работи в „***“ EООД от 09.12.2020г. като продавач-консултант. В
графата относно наличие на сключен писмен трудов договор вписала, че е на обучение
от същия ден. Декларацията С. подписала саморъчно и отразила датата и часа на попълване - 09.12.2020г.,
13.06 часа.
Тъй като управителят на фирмата не присъствал в обекта
по време на проверката и на инспекторите не били предоставени документи, даващи
им възможност да проверят спазването на изискванията на трудовото
законодателство, до сочения в декларациите работодател била оставена призовка
да се яви в Д”ИТ” и да представи допълнителни документи, необходими за
финализиране на проверката, в точа число трудови досиета, инструктажни книги и
др.
На указаната дата в Дирекцията се явил законният представител
на ЮЛ и представил изисканите
документи. Сред тях по отношение на Я. С.
бил представен трудов договор №30/09.12.2020г.,
сключен на основание чл.67, ал.1, т.1, вр. чл.70,
ал.2 от Кодекса на труда между „***“ ЕООД и Я. С. С., уведомление по чл.62,
ал.5 от Кодекса на труда от 09.12.2020г./13.23 часа, справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, вх. №14388203018525/09.12.2020г.,
13.27 часа, карта за предварителен медицински преглед на Я. С. от 09.12.2020г.
Въз основа на установеното в обекта фактическо
положение, основавайки се на попълнената от Я.С. декларация по чл.402 от КТ, и
след преглед на допълнително представените
документи - трудов договор и уведомление по
чл.62, ал.5 от КТ контролните
орган приели, че на 09.12.2020г. между „***“
ЕООД и С. е възникнало трудово правоотношение и на същата дата лицето е
постъпило на работа. Предвид обстоятелството, че подаденото от работодателя уведомление
за сключването на трудовия договор следвало по време приключването на проверката в обекта, приели, че работодателят е допуснал лицето до работа без да завери уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ за сключения договор преди постъпването му на
работа.
Въз основа на този извод свид. Т.Т.,
в присъствието на управителя на ЮЛ - Л.Д.,
и на свидетел по извършване и установяване на нарушението – свид. В.П., образувала срещу „***“ ЕООД, гр.
София административнонаказателно производство със
съставяне на АУАН № 14-0000858 от 17.12.2020г. за нарушение на чл.4, ал.3 от
Наредба №5/2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда. Актът бил предявен,
подписан и препис от него бил връчен на управителя
на дружеството. Обяснения и възражения не били вписани в съдържанието му.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени
възражения
На 15.01.2021г.,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по
преписката доказателства, административнонаказващият
орган приел, че са налице основанията по
чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на
основание чл.414, ал.1 от КТ ангажирал имуществената отговорност на „***“ ЕООД, гр. София в качеството му на
работодател, за същото нарушение,
налагайки имуществена санкция в размер 1500 лв..
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т. Б. Т., В.В.П. и Я. С. С., както и приетите
писмени доказателства: АУАН №
14-0000858 от 17.12.2020г., протокол №ПР2036508/17.12.2020г., декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, трудов договор №30/09.12.2020г., уведомление по чл.62, ал.5 от Кодекса на
труда от 09.12.2020г./13.23
часа, справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, вх. №14388203018525/09.12.2020г., 13.27 часа, извадка от Информационна система
на ИА“ГИТ“, карта за предварителен
медицински преглед на Я.С. от 09.12.2020г., заповед №1260/18.12.2017г. и
заповед №З-0035/29.01.2014г. на изпълнителен директор ИА“ГИТ“ – София.
Съобразно установената фактическа обстановка, от
правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по
същество се явява основателна.
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност съдебният състав констатира допуснати съществени нарушения, съврзани с
процесуалните изисквания към съдържанието на акта и постановлението, както и с
приложението на материалния закон, обуславящи незаконосъобразност.
Възраженията
на пълномощника на жалбоподателя в тази насока са основателни.
Нарушени са нормите на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1,
т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като приетите за установени фактически обстоятелства не
съответстват на дадената им от административните органи правна квалификация. Не
е извършено и точно описание на
нарушението и не е приложена относимата административнонаказателна разпоредба при наказването.
Неправилното квалифициране на деянието, неточното очертаване фактическия състав
на вмененото нарушение ограничава
правото на защита на привлечения към отговорност субект и затова представлява
съществено нарушение на процесуалните правила.
Съображенията са
следните:
Актосъставитят и АНО са
приели, че установените факти осъществяват състав на нарушение по чл.4, ал.3 от
Наредба №5/2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на
труда. Съгласно §4 от ПЗР на Наредбата, същата се издава на
основание чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда. Цитираната
норма, в ред. ДВ, бр.105/2005 г.,
регламентира, че „данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за
неговото изпращане се определят с наредба на министъра на труда и социалната
политика, съгласувана с изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите и председателя на Националния статистически институт.“
Нормативното основаните за издаване на наредбата, а и
самото й наименование ясно сочат, че същата е издадена, за да уреди
реда за прилагане на разпоредби на нормативен акт от по-висока степен – в случая на чл. 62, ал.3 и 4,
респ. чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, съгласно чл.7, ал.2 от Закона
за нормативните актове. Сочената като нарушена разпоредба на чл.4, ал.3
от Наредба №5/2002 предвижда
следното: „Работодателят е длъжен да връчи на
работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен
носител от завереното уведомление. Връчването се удостоверява с подписа на
работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления.“ Видно е ,че първото
изречение напълно преповтаря
съдържанието на правилото за поведение установено в чл.63,
ал.1 КТ, който гласи, че "Работодателят
е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на
работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие
от уведомлението по чл. 62, ал.3, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите". Във второто изречение на
разпоредбата на чл.
4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. се регламентира начина, по
който следва да бъде доказан фактът на връчването от работодателя на работника
или служителя на копието от завереното уведомление.
Следователно, касае
се за отношение в областта на трудовото законодателство , уредено първично с цитираната разпоредба от Кодекса на труда, т.е., в
нормативен акт от по-висока степен, чието прилагане разпоредбата на чл.4, ал.3 от Наредбата само детайлизира. В последната не
е регламентиран нов състав на административно нарушение, различен от този по чл.
63, ал.1 КТ. В този смисъл, след като задължението на работодателя е
регламентирано в по-високия по степен нормативен акт, именно той следва да бъде
приложен. От този извод следва, че установеното в случая административно нарушение е квалифицирано
неправилно, с което е допуснато нарушение на материалния закон.
Нещо повече - от обстоятелствената част на АУАН и наказателното
постановление става ясно, че на жалбоподателя в действителност е вменено
нарушение не за това, че не е връчил преди постъпване на работа на работника
на копие от завереното от ТД НАП уведомление, а за това, че е допуснал до работа същото лице преди да изпълни
горното си задължение. Забраната за допускане на работника до работа преди да
му се предоставят документите по чл.63, ал.1 от КТ е регламентирана в
разпоредбата на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда и изобщо не е част от
предписанието в чл.4, ал.3 от Наредба
№5/2002г.
Това противоречие
между обстоятелствата на нарушението и
сочената като нарушена законова норма самостоятелно обосновава
незаконосъобразност на обжалвания административнонаказателен акт,
тъй като ограничава правото на защита на привлечения към отговорност субект, в
частност правото му да разбере за какво точно нарушение се търси отговорността
му.
Описанието на нарушението в действителност
осъществява състава на чл. 63, ал.2,
вр. ал. 1 КТ.
Именно посочените разпоредби регламентират забраната за работодателя да допуска
до работа работника или служителя преди да му предостави копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3 КТ,
заверено от ТД на НАП.
На следващо място,
неправилната правна квалификация на нарушението е обусловила и неправилно
приложение на санкционната разпоредба. Нарушенията по чл. 63, ал. 1
и ал. 2 КТ
се наказват на основание нормата на чл.414, ал.3 то КТ,
както изрично е предвидено в текста и. В случая, предвид посочването като
нарушена на нормата на чл.4, ал.3 от Наредба №5/2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на
труда вместо следващата се норма от Кодекса
на труда, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание общата норма
на чл. 414, ал.1 от КТ, несъответна на установеното конкретно нарушение. Независимо от
предвидените еднакви по вид и тежест наказания в двете санкционни разпоредби, нарушението е съществено, тъй
като по този начин с прилагането на общата по чл.414, ал.1 от НПК е изключено
следващото се приложение на специалната
- по чл.414, ал.3 от КТ, в нарушение на основен принцип в правото.
От неправилната
квалификация на нарушението произтича и друга последица – допуска се
заобикаляне на правилото в чл. 415в, ал. 2 КТ,
а именно да не бъдат третирани като маловажни определени административни
нарушения, сред които са и тези по чл.63, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда.
Описанието на
нарушението е незаконосъобразно и по друга причина. В АУАН и в наказателното
постановление е посочено, че работодателят е допуснал работничката до работа в
обекта „без да е заверил уведомлението по
чл.62, ал.3 от Кодекса на труда в
ТД на НАП за сключен трудов договор“
преди постъпването му на работа. От този
изказ следва, че заверката на уведомлението се вменява на работодателя, което е
извън неговите възможности. Задължение на работодателя е да уведоми
компетентната ТД на НАП за сключения трудов договор чрез изпращане на
уведомление /приложение №1 към чл.1, ал.1 от Наредбата/ в срока по чл.3, ал.1,
т.1. След получаване на уведомленията в ТД на НАП се извършва заверка в случай,
че са редовни, за което се издава справка, съдържаща списък на тези от тях, които
са приети и на неприетите с описание на причините за неприемането им. Въпреки
неточната формулировка в закона именно този документ се връчва на работника,
което се удостоверява с полагане на подпис срещу името му в справката за
заверените уведомления.
Следователно,
заверката е действие, което е извън поведението на работодателя и последният не
може да отговаря за него..
Допуснататите нарушения при описанието на нарушението, правното му
квалифициране и приложената административнонаказателна
разпоредба поотделно и в съвкупност са съществени и са неотстраними, което
обосновава отмяна на обжалванато
наказателно постановление като незаконосъобразно.
По тази причина не е необходимо подробно обсъждане на възраженията на пълномощника в останалата част - правилно ли
са установени фактите по случая досежно момента, в който е сключен трудовия
договор, и законосъобразна ли е правната
им оценка. Следва само да се посочи, че правопораждащия
подаването на уведомление по чл.62, ал.3 от КТ факт е именно сключен трудов
договор. След като такова уведомление работодателят е подал в
13.27 часа на 09.12.2020г., около 30 минути след проверката в обекта, то към
същият момент договорът е бил сключен. Жалбоподателят
сам е направил волеизявление /чрез подаденото уведомление/ пред
ТД на НАП за това, че е сключил трудов договор с Я. С., поради което е
несъстоятелно оборването на това фактическо положение със свидетелските показания на същото лице.
По разноските:
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в
съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподател „***“ ЕООД е направил разноски за възнаграждение на адвокат в
производството и е поискал присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от 07.05.2021г., сключен между ЮЛ,
представлявано от управителя Л.И. Д., и адв. К.С., се установява, че страните са
договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по
настоящото а.н. дело в размер 335 лв., като е отразено заплащането му в брой
при подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение на адвокат, следва да му бъде възстановено от бюджета на органа, издал отмененото
наказателно постановление – Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник.
Възнаграждението е в минималния размер предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН няма възможност за намаляването му.
Изхода на делото мотивира отхвърляне на искането на
пълномощника на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №14-0000858 от 15.01.2021г., издадено от директор на Д “Инспекция по труда“ – Перник,
с което на “***“ ЕООД, гр. Перник, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. ***, представлявано
от управителя Л.И. Д., на основание чл.416, ал.5, във вр.
чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер 1500
/хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на чл.4, ал.3 от Наредба №5/2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, с адрес
гр. Перник, пл. Кракра №1, да заплати на “***“
ЕООД, гр. Перник, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ***, представлявано от управителя
Л.И. Д., сума от 335 /триста тридесет и пет/ лева, представляваща направени разноски
в производството за заплатено възнаграждение на един адвокат.
Оставя
без уважение искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: /п/
Вярно с оригинала
ИЗ