РЕШЕНИЕ
№ 804
гр. Варна, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20233110201089 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Вива Кредит” ООД против Наказателно Постановление № В-
000358/06.06.2022г. на Директора на регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на
„Вива Кредит” ООД е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 3000 лева, на основание чл.
45 ал.1 от ЗПК.
Жалбоподателят оспорва констатациите в НП, моли то да бъде
отменено.
В съдебно заседание редовно призован, не се явява, и не се
представлява от процесуален представител
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява
представител.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
„Вива Кредит" ООД извършва търговска-банкова дейност в
стопанисвания от него обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Дрин" №34. По
1
време на проверката обектът работи и се обслужват клиенти. Проверката е
извършена по повод постъпила жалба с вх.№В-03-303/28.02.2022 год., в която
потребителката е описала, че при сключен договор за паричен заем Standard
14 в размер на 1500 лв., с включени такси и неустойки задължението по
договора става 3156, 78 лв. Не е предоставен погасителен план, а неустойката
не е включена в ГПР. При проверката в обекта са изискани три броя договори
за предоставяне на потребителски кредити, заедно с всички документи към
тях.
С вх.№В-03-303/22.03.2022г. са депозирани изисканите документи. В
чл.5, ал.2 от предоставения от жалбоподателката договор за паричен заем
Standard 14 №5716146/15.07.2021 г., е посочено, че в случай на неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, Заемателят
дължи неустойка в размер на 550 лв. Годишен процент на разходите /ГПР/ в
чл.З, ал.1, т.8 от Договора е 49.34%, като размерът му включва главница,
лихва и такса за експресно разглеждане. В ГПР Заемодателят не е включил
неустойката, в размер на 550 лв., която е разсрочена и се заплаща на равни
части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2, ал.1, т.4 от
Договора. Годишния процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на Договора, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. В посочената величина следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които
ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Посочените в договора ГПР от 49.34% и дължимата вноска в размер на 143.49
лв. с включена неустойка не съответстват на действителните. Това е така, тъй
като още при самото му сключване, е предвидено уговорката в чл.5, ал.2
неустойка да се плаща разсрочено във времето, заедно със седмичните
вноски.
Било прието, че „Вива Кредит" ООД не е спазил изискването на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, като не е включил неустойката за предоставяне на
обезпечение в ГПР. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.
Според чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална
формула. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко
дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
включени всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Като дата на извършване на нарушението било
посочено- 15.07.2021 г. , а място на извършване на нарушението- гр. Варна.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление, с което административно-наказващият орган е възприел
2
изцяло фактическите констатации в акта.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се
преценява като неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Търговище и Силистра към КТЗП, съгласно заповед №
351/02.06.2022г. на Председателя на КЗП.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
правилно административно наказващия орган е приел, че въззивникът е
нарушил разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК и правилно е приложил
материалния закон като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната
норма. Производството е от административно - наказателен характер, при
което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана
отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството,
че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо
лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е
обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено
нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у
нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената
санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото
3
лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно
поведение на конкретно физическо лице.
Въззивното дружество е било санкционирано затова, че не е спазило
изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, като не е включило неустойката за
предоставяне на обезпечение в ГПР-годишен процент на разходите. Съгласно
разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК -Договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В договора се посочва, че при
непредоставяне от страна на потребителя в срок обезпечение в полза на
кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 550
лева. Клауза от общите условия към договора възлага в тежест на ответника
задължение в срок от три дни след сключването на договора да осигури
действието на едно физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно
задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими
погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. То подлежало на
предварителна проверка с оглед неговата възможност за поемане на
солидарния дълг, като следвало да отговаря на определени изисквания.
Прочитът на съдържанието на посочените клаузи от договора и общите
условия, съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен
заем, налага разбирането, че по своето същество "неустойката" представлява
скрито възнаграждение за кредитора.
Същевременно, кредиторът не включва неустойката към ГПР, като по
този начин се заобикаля и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
4
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Предвид изложеното,
то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай е посочено, че ГПР е 49, 31 %, но от съдържанието на договора
потребителят не може да си направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе
коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на
потребителя да заплати неустойка за непредставяне на обезпечение, то
същата е с характер на сигурен разход и следва да бъде включена изначално
при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта,
че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството,
че ако това обстоятелство му бе известно, то той би могъл да направи
информиран избор дали да сключи договора. Всичко това поставя
потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на
практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му
по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от
Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер
на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че
за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо
в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и
5
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Съдът приема, че
неспазвайки посоченото изискване на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК жалбоподателят
е извършил вмененото му нарушение.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма
на чл. 45, ал. 1 от ЗПК, предвиждаща административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер от 3 000 до 8 000 лв. за еднолични търговци и юридически
лица, допуснали нарушение на изрично посочени законови текстове, между които
и на разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК. При индивидуализацията на
наказанието, административно-наказващият орган се е съобразил с
обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отчитайки
тежестта на нарушението е наложил на дружеството имуществена санкция в
размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПК.
Не е налице и допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, изразяващо се
в необсъждане възраженията на санкционираното лице, тъй като в наказателното
постановление изрично е посочен факта на депозиране на писмени възражения,
тяхното съдържание и защо наказващия орган приема същите за неоснователни.
Освен това, разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН дава възможност на
разследващият орган да извърши разследване на спорните обстоятелства, ако
установи, че има такива. Преценката обаче на тази необходимост законът
предоставя на самия решаващ административен орган.
Съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло
при липса на съществени процесуални нарушения АУАН и НП са издадени в
предвидените от закона срокове. По-конкретно, акта за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен
орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на
чл. 53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът установи, че както в
акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото
наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като
позволява на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
6
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение
не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се
отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията
и реда на ЗПК. Освен това, съдът намира, че реализираното от дружеството-
жалбоподател нарушението не следва да бъде квалифицирано, като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че Законът за потребителския кредит охранява особен вид
обществени отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и
недопускане на въвеждането им в заблуждение. Нарушението е на просто
извършване, формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни
вредни последици от деянието. С оглед на изложеното, настоящата инстанция
намира, че предвид характера на охраняваните обществени отношения и
заложената от законодателя безусловна защита при упражняване правото на
информация на потребителите, то в настоящия случай институтът на
„маловажния случай“ е неприложим. Наказващият орган е действал
законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като
„маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя
изцяло и от настоящия състав.
При определяне на размера на наложената санкция, административно-
наказващият орган се е съобразил с тежестта на извършеното и с
обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Съдът намира, че
наказанието е определено в предвидения в закона минимум, справедливо е и
ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
До приключване на делото страните не са направили искания за
присъждане на разноски и съдат намира, че не следва да се произнася в тази
насока.
7
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № В-000358/
06.06.2022г. на Директора на регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на „Вива
Кредит” ООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" в размер на 3000 лева, на основание чл. 45 ал.1 от ЗПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8