№ 21480
гр. София, 30.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110119765
по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника В. Н. Г., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., като
той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана
на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за
дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от публикуване на общата фактура на интернет – страницата на продавача,
което ответникът не е сторил, поради което претендира от него сумите, както следва: 6
511,50 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., 1 005,91 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.09.2022 г.; 25,00 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., както и
5,05 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 21.09.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.10.2022 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 55453/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.10.2022 г. Претендира и
разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Н. Г., чрез назначения по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител – адв. Р. В., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете. Навежда довод за изтекла погасителна давност. С тези съображения отправя
искане за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, въз основа на данните,
съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – нотариален акт за
собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ № 118, том XXXIV, нот. дело №
6718/1974 г., удостоверение за наследници с изх. № РНД21-УФ01-626/3/15.06.2021 г.,
издадено от Столична община, р-н „Надежда“, удостоверение за идентичност с изх. № НО-
7000-109/1/02.08.2012 г., издадено Столична община, р-н „Надежда“, според което стар
административен адрес: ж. к. „Толстой“, част 2, бл. 3 съответства на настоящ
административен адрес: ... списък на броя на живущите в отделните апартаменти от
05.11.1973 г. и списък към протокол от общо събрание на етажната собственост от
16.04.2002 г., съдът приема, че в рамките на исковия период ответникът В. Г. се легитимира
като собственик на процесния недвижим имот, респ. същият се явява задължен да отговаря
за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение,
касаещи същия. Най-напред това е така, доколкото по силата на прехвърлителната сделка от
25.12.1974 г. той заедно с майка си .... са придобили собствеността върху процесния имот,
като при липсата на изрична уговорка в различен смисъл всеки един от тях е станал носител
на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. Също
така по делото няма данни до момента на смъртта си – на 02.05.1988 г. наследодателката на
ответника .... да се е разпоредила с притежаваната от нея 1/2 идеална част от правото на
собственост върху жилището, поради което съдът приема, че тя е била част от
наследственото й имущество, а това означава, че на основание наследствено
2
правоприемство е придобита от сина й – ответникът Г.. Отделно от посоченото, прави
впечатление, че този факт той е потвърдил, подписвайки се в списъка към протокола от
общо събрание на етажната собственост от 16.04.2002 г., признавайки по този начин правна
и/или фактическа обвързаност именно с процесния апартамент № 40, за който се отнасят
исковите претенции. Нещо повече, по делото изобщо не е наведено оспорване, че в рамките
на исковия период – от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ответникът не е бил собственик на
процесния апартамент № 40, а това означава, че с оглед действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката именно той следва да отговаря за задълженията във връзка с
ползването му, включително и за това за цената на доставената до него и потребена
топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответникът В. Г. да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил титуляр на
правото на собственост върху процесния апартамент № 40 съдът приема, че между него и
ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 16.04.2002 г., списък към него и
договор от 23.04.2002 г. /21-27 от делото/, представените индивидуални справки и
протоколи за отчет /л. 90-93 от делото/, а и с оглед изложеното от вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: .... са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице
– помагач – „.....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: .... е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота на ответника са начислявани суми за отопление, битово горещо
вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се
крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна
3
уредба. Така, сумите за отопление на имота са формирани въз основа на данните от 5 броя
отоплителни тела и 1 брой щранг – лира, тези за битово гореща вода са начислявани
служебно на база 4 броя обитатели, тъй като абонатът не е осигурил достъп, за което са
съставени протоколи съответно от 26.05.2020 г. и от 15.05.2021 г., а тези за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация – на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за
дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между
абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 203 куб. м. и този на етажната
собственост – 17 363 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение
също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните
изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното
количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и
реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична
проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в
абонатната станция е преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с
изискванията на ДАМТН. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155,
ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни
вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни
– след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2/ на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна
консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през
процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през
този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното
количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за
измерване. В случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в
края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на
ответника количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза
на 6 511,49 лв., представляваща разлика между начислените суми по фактури /6 650,23 лв./ и
сумите за възстановяване на абоната по изравнителните сметки /138,74 лв./, като посочената
стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Както се посочи по-горе, основанието за начисляване на процесните суми за битово гореща
вода, а именно: на база неосигурен достъп от абоната за целия исков период се потвърждава
от обстоятелствата, удостоверени в представените от третото лице – помагач 2 броя
протоколи за отчет /л. 92-93 от делото/, в които действително е отразено, че по време на
всеки от двата отчета през 2020 г. и 2021 г. за процесния апартамент не е бил осигурен
достъп. Съдът намира обаче, че при наличие на неосигурен достъп, както е в настоящия
случай, по отношение на компонент битово гореща вода приложение следва да намери чл.
69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като начисляването
на същата следва да се извърши от фирмата за дялово разпределение при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие. В случая, този ред
за начисляване на сумите за битово гореща вода действително е бил спазен, но с оглед
данните по съдебно-техническата експертиза за двата отчетни периода м.05.2019 – м.04.2020
г. и м.05.2020 г. – м.04.2021 г. това е ставало на база 4 броя обитатели, без по делото да са
ангажирани доказателства, че това действително е било така. Точно обратното, доколкото
по това време майка му вече е била починала, в случая няма основание да се приеме, че през
исковия период процесният апартамент № 40 е бил обитаван от повече от едно лице,
различно от ответника В. Г., поради което съдът намира, че за периода м.05.2019 г. –
м.04.2021 г. начисляването на сумите за битово гореща вода е следвало да се извърши на
база 1 брой обитатели, а не на база 4 броя такива. Оттук и при съобразяване на критериите
по чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата и на база на 1 брой обитател за процесния имот съдът
4
приема, че стойността на общо фактурираното количество топлинна енергия за компонент
битово гореща вода за целия искови период /м.05.2019 г. – м.04.2021 г./ следва да възлиза на
853,77 лв., а не на 3 415,07 лв., както е прието от фирмата за дялово разпределение и както е
посочило вещото лице по съдебно-техническата експертиза в таблица № 5 от заключението
си. Към тази стойност следва да се добави и стойността на фактурираното количество
топлинна енергия за останалите два компонента – за отопление на имот и сградна
инсталация, което съгласно данните по таблица № 5 от заключението възлиза на 3 235,16 лв.
Следователно, след извършеното от съда преизчисляване на сумите за компонент битово
гореща вода /на база 1 брой обитатели/, изчислен по реда на чл. 162 ГПК общият размер на
прогнозно фактурираното количество топлинна енергия за целия исков период – м.05.2019 г.
– м.04.2021 г. се равнява на сумата от 4 088,93 лв. /853,77 лв. + 3 235,16 лв./. Ето защо, след
приспадане от нея на подлежащата на възстановяване на абоната сума по изравнителните
сметки от 138,74 лв. съдът прави извод, че главното задължение за цена на топлинна
енергия, отнасящо се за целия исков период, възлиза в размер на 3 950,19 лв., като по делото
не се твърди и не се доказва посочената сума да е била заплатена от ответника.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от нея В. Н.
дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано своевременно релевираното с отговора
на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 13.10.2022 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и
7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва не след и на 13.10.2019 г., а след и
на 06.08.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая, от страна на ищеца се претендират
вземания за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., като
съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца –
тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се
отнасят, а не от публикуването на общата фактура на интернет – страницата му, както се
поддържа от него в обстоятелствената част на исковата молба. Следователно, действително
е налице изтекла погасителна давност, но единствено на месечното задължение за м.05.2019
г., тъй като то е станало изискуемо на 15.07.2019 г., т. е. преди 06.08.2019 г. Тук следва да се
отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни
дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност,
позовавайки се на обща фактура, издадена едва на 31.07.2020 г., и чрез включването им в
тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на
евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155,
ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
5
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно
от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а
не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка
не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. В случая, съгласно заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза стойността на задължението за топлинна
енергия за единствено за м.05.2019 г. се равнява на 135,56 лв., която сума следва да се
извади от посочената по-горе сума от 3 950,19 лв., възприета от съда като реално дължима за
целия исков период. Така след извършено преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, съдът
приема, че размерът на месечните задължения за цена на топлинна енергия за периода от
01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна
давност, възлиза на 3 814,63 лв. /3 950,19 лв. - 135,56 лв./, до който размер предявеният
главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 6 511,50 лв., или за размера от 2 696,87 лв., и за периода от
01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., тъй като е погасен по давност.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 25,00 лв. Това е така, тъй като
съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между
„..... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че задължението за
цена на услуга за дялово разпределение се претендира от ищеца едва от 01.09.2019 г.,
поради което същото не е обхванато от изтеклата погасителна давност.
Ето защо, предявеният главен иск за цена на услуга за дялово разпределение за сумата
от 25,00 лв., начислена за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., се явява основателен и
следва да се уважи изцяло.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.10.2022 г. до окончателното им
заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., за които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162
ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор, съдът счита, че размерът на лихвата за
забава върху главното задължение за цена на топлинна енергия в размер на 3 814,63 лв. за
периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., попадащ в обхвата на общите условия от 2016 г.,
се равнява на сумата от 780,94 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2020 г. до
6
21.09.2022 г. Следователно, ответникът Драгомир Драганов се явява задължен за посочената
по-горе сума от 780,94 лв., до който размер предявеният срещу него акцесорен иск за лихва
за забава върху задължението за цена на топлинна енергия се явява основателен и следва да
бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 1 005,91 лв., или
за размера от 224,97 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 13.10.2022 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 5,05 лв. за периода
от 31.10.2019 г. до 21.09.2022 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя - ищец се следват направените разноски в производството по ч. гр. дело
№ 55453/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете, които съответно възлизат на 123,02 лв. - платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение и 563,53 лв. - платена държавна такса, депозит за особен
представител на ответника, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът
определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в
двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл.
37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ /по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство/ и
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство/, като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно заседание. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника не следва да се присъждат разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, с оглед липсата на изрично искане в този
смисъл, а и на доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от„....., ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: ..... срещу В. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: ..., кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Н. Г. дължи
на „..... сумата от 3 814,63 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в ....., за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата от
25,00 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.10.2022 г. до окончателното им заплащане,
както и сумата от 780,94 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.09.2022 г., за които суми по ч. гр. дело №
7
55453/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 21.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 3 814,63 лв. до пълния предявен размер от 6 511,50 лв., или за размера
от 2 696,87 лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г.; иска за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 780,94 лв.
до пълния предявен размер от 1 005,91 лв., или за размера от 224,97 лв., както и иска за
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на
5,05 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 21.09.2022 г.
ОСЪЖДА В. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: ... да заплати на „....., ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 123,02 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 55453/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 563,53 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ...... – „.....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8