Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 26.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното
заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря:
ВАЛЕНТИНА ПЕТКОВА
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 4091/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 2744/2018 г. Добричкият районен съд със
заповед № 1641 от 06.07.2018 г. е разпоредил длъжникът А.Д.Д. с ЕГН …. от гр.
Д., в качеството на заемател по договор за потребителски паричен кредит №…,
сключен на 08.09.2015г., да заплати на кредитора „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
представлявана от изп. директори Н.Т.С. и М.Д.Д., чрез пълномощника юрисконсулт
А.Б., следните суми: 1) 534.50 лева, представляваща дължима сума /главница/ по
договор за потребителски паричен кредит №*********, сключен на 08.09.2015г.,
сключен между А.Д.Д. /кредитополучател/ и „Провидент Файненшъл България” ООД,
ЕИК ********* /кредитор/, заедно със законната лихва върху нея, считано от
04.07.2018г. до окончателното плащане; 2) 105,42 лева, представляваща договорна
лихва по договора за периода от 24.12.2015г. до 03.11.2016г. /датата на падежа
на последната погасителна вноска/; 3) 66,21 лв. – обезщетение за забава за
периода от 19.05.2017г. /датата на цесията/ до 04.07.2018г. /датата на подаване
на заявлението/; 4/ 22,26 лв. – такса за оценка на досие за периода от
24.12.2015г. до 03.11.2016г., 5/ 422,96 лв. – такса за услуга „Кредит у дома”
за периода от 24.12.2015г. до 03.11.2016г., 6/ 75 лв., представляващи
направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело №2744/2018г. по описа
на ДРС за държавна такса /25 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50 лв./.
Съобщение до длъжника е изпратено до регистрираните постоянен и настоящ
адрес. Тъй като длъжникът не е открит и не се е намерило лице от домашните му,
съгласно да получи съобщението, длъжностното лице по призоваването е залепило
уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК с указания до длъжника, че в
двуседмичен срок от залепването следва да се яви в канцеларията на ДРС, за да
получи книжата по делото. На основание чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта за
изпълнение се счита за връчена на длъжника с изтичане на срока за получаването
й от канцеларията на съда.
При служебна проверка в ТД на НАП Варна, офис Добрич, е установено, че
длъжникът няма регистрирани трудови договори към настоящия момент. В изпълнение
на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от 2017г./
съдът с разпореждане от 28.08.2018 г. е указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна
такса.
Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК когато заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, като в
случай, че не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок,
съдът обезсилва заповедта за изпълнение. По силата на чл. 415, ал. 2 от ГПК
съдът постановява спиране на изпълнението, с оглед издаден изпълнителен лист по
реда на чл. 418 от ГПК.
В изпълнение на посочените
указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело №
4091/2018 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането
му относно процесните суми. В условията на евентуалност ищецът е предявил
осъдителни искове, с предмет – осъждане на ответника да заплати в полза на
кредитора процесните суми.
С определение от 14.03.2019 г.,
на основание чл. 25 от Закона за правната помощ, на А.Д.Д. е предоставена
правна помощ – процесуално представителство по делото.
След справка с книжата се установява, че в сроковете и по реда на чл.
131 от ГПК ответникът, чрез особения представител адвокат П.В. от АК – гр.
Добрич, е представил отговор на
исковата молба, според който предявеният иск за сумата от 422,96 лв. е
неоснователен и недоказан, поради нищожност на договора в тази част.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
На
08.09.2015 г. между „Провидент Файненшъл България” ООД, от една страна
като кредитор, и А.Д.Д., от друга като кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит № …/8.09.2015 г. за сумата от 700 лв. По силата на този
договор ответникът се е задължил да върне на Кредитодателя сумата от 1 421,14
лв., включваща: главница в размер на 700 лв., договорна лихва в размер на
138,06 лв., такса за оценка на досие в размер на 35 лв. и такса за услуга
„Кредит у дома" в размер на 548,08 лв.
Според уговореното между страните
общата дължима сума следва да се погаси на 60 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 23,69 лева, като в размера иа вноската са включени:
вноска по кредита в размер на 13,97 лв., вноска по такса за оценка на досие в
размер на 0,58 лв. и вноска по такса за услуга „Кредит у дома" в размер на
9,13 лв., платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя кредитен
консултант по местоживеето на Кредитополучателя.
Съгласно договора крайният срок
за издължаваие на всички задължения по кредита е 03.11.2016 г. /дата на
последна погасителна вноска/.
На 19.05.2017 г. е сключен
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл
България” ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
*********, по силата на което вземането на „Провидент Файненшъл България” ООД
срещу А.Д.Д., произтичащо от процесния Договор за потребителски кредит, е
прехвърлено в полза на ищцовото дружество, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски. Не се спори по делото, че Договорът за потребителски кредит
съдържа изрична клауза, която урежда правота на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.
Установено е, че „Провидент
Файненшъл България” ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 19.05.2017
г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 07.06.2017 г. до ответника е
изпратено писмо за станалата продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо
от страна на „Провидент Файненшъл България” ООД чрез „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с изх. № УЛЦ-П-ПВД/********* от 06.06.2017 г., изпратено чрез
Български пощи с известие за доставяне на посочения в договор за кредит адрес
на длъжника. Писмото се върна я цялост с отбелязване върху обратната разписка
„Пратката не е потърсена от получателя”. Ищецът е изпратил повторно писмо до
длъжника, съдържащо Уведомително писмо от страна на „Провидент Файненшъл
България” ООД от 17.09.2018 г. чрез куриер на посочения в договора за кредит
постоянен адрес на длъжника.
Сочи се от ищеца, че в качеството
си на кредитор, е начислил обезщетение за забава върху дължимите суми в размер
на законната лихва за забава, за периода от 19.05.2017 г. /датата на договора
за цесия/ до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което
е 66,21 лв.
Ищецът излага твърдения, че
кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 336 лв., с която са погасени, както следва:
такса за услуга „Кредиту дома": 125,12 лв., такса за оценка на досие:
12,74 лв., договорна лихва: 32,64 лв., главница: 165,50 лв.
Според
уговореното между страните кредитодателят се е задължил да предоставя на
кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските
по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя, наречена в договора
услуга „Кредит у дома”. За предоставяната услуга, кредитополучателят се е
задължил да заплати на кредитодателя такса, която е в размер на 548,08 лв.
Съгласно клаузите на сключения
договор, таксата за услуга „Кредит у дома” е платима при подписване на
договора, но страните са постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за
услуга „Кредит у дома" е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер
на 9,13 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Разпоредбата на чл. 9 от Закон за
потребителския кредит гласи, че Договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
Според ал. 2-ра на същия член страни по договора за потребителски
кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност (чл. 9, ал. 3 от ЗПК), а кредитор е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност
(чл. 10, ал. 4 от с.з.).
Договорът за потребителски кредит следва да е сключен в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора е нужно да се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора – чл. 10 от ЗПК.
Сочи се, че кредитополучателят не
е извършил погашения по процесния договор като е изпаднал в забава, поради
което кредиторът претендира и обезщетение за забавено плащане на главното
задължение. За да реализира правата си по договора кредиторът е подал заявление
по чл. 410 от ГПК. След постъпване на възражение в срока и по реда на чл. 414
от ГПК за кредитора се породил правен интерес от търсената искова защита, с
оглед установяване дължимостта на процесните суми.
За основателността на иска в
тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че
между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който той е изпълнил задължението си да
предостави парична сума в заем на ответника.
Съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит
се установява от писмените доказателства, приети по делото: искане за отпускане
на потребителски кредит, договор за потребителски кредит, споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги, общи условия, преводно нареждане,
погасителен план, чиято истинност не беше оспорена от ответника. Искането за
отпускане на потребителски кредит, договорът, общите условия и споразумението
за предоставяне на пакет допълнителни услуги са двустранно подписани и съдържат
уговорки за всички съществени елементи на договора за потребителски кредит.
По отношение на сключения между
ищеца и „Провидент Файненшъл
България” ООД
Договор за цесия, същият е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален
/освен в предвидените от закона случаи/, с вещно-облигаторно действие. Този
договор е каузален, т.е. неговата валидност зависи от наличността на правно
основание – цесията е нищожна, ако й липсва правно основание или ако
основанието й е противно на закона, или ако е сключена в заобикаляне на закона
/чл. 26 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.
Настоящият състав приема, че
ответникът е уведомен за извършената цесия, чрез получаване препис от исковата
молба и приложенията към нея. С получаване на препис от исковата молба, с
приложенията към нея,съдържащи процесният договор за цесия и изричното писмено
пълномощно на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът
като длъжник е узнал за цедирането на вземането.Уведомлението е факт, който е настъпил
в хода на процеса и е от значение за спорното право.
Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
установяване съществуването на цедираното вземане следва да бъде зачетено. В
този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009 г. по т. дело №
12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о; Решение № 3/16.04.2014 г. по т. дело № 1711/2013 г.
на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т. дело № 2352/2013 г. на ВКС, II
т.о.
С оглед изясняване фактическата обстановка
по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице,
по която С.И. дава
заключение, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно
изготвено е кредитирано от съда. Според същото от приложените и предоставените от ищеца счетоводни документа по отношение
на процесния договор за потребителски кредит се установява, че кредитът е
получен от А.Д.Д. на 08.09.2015 г. е в размер на 700 лв.
Установено е, наличието на погасителен план към договора, като са отразени
извършените плащания по договора; изготвена е справка за начислените законни
лихви за платените вноски със закъснение. Предвид изложеното вещото лице докладва,
че по отношение на обсъждания договор счетоводството на ищца е водено редовно.
Експертизата е установила, че дължимата сума по
изследвания договор за потребителски кредит, след приспадане на извършените
плащания е в размер на 1 085,14 лв., формирана, както следва:
1) 534,50 лв. – неплатена главница;
2) 105,42 лв. – дължима лихва;
3) 22,26 лв. – дължима такса за оценка на досие;
4) 422,96 лв. – дължима такса за услуга „Кредит
у дома”.
Според в.л. размерът на лихвата
за забава, дължим от страна на ответника за периода от 19.05.2017 г. /датата на
сключване на Договора за цесия/ до 04.07.2018 г. /датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК/, изчислен върху неплатената главница от 534,50
лв., възлиза на 61,17 лв.
По отношение на дължимата лихва
за забава върху неплатената договорна лихва от 105,42 лв., начислена за периода
от 19.05.2017 г. до 04.07.2018 г., същата се равнява на 12,06 лв.
Ответникът носи доказателствената
тежест да докаже, че е извършил плащане на исковите суми, като са допустими
само писмени доказателства с оглед нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК и чл.
77 от ЗЗД. Доказателства в това отношение по делото не са представени.
След като ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване съществуването на елементите от
фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право,
искът като основателен следва да бъде уважен за сумата от 534,50 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит.
В този смисъл предявеният иск за
признаване за установено по отношение на ответника, в качеството му на
кредитополучател по Договор за паричен заем, сключен на 08.09.2015 г. с „Провидент Файненшъл България”
ООД, и длъжник по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК на Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 2744/2018 г., че дължи в
полза на ищеца посочената по-горе сума.
Дължима е и сумата от 105,42
лева, представляваща договорна лихва по договора за периода от 24.12.2015г. до
03.11.2016г. /датата на падежа на последната погасителна вноска.
По отношение на исковата
претенция за сумата от 66,21 лв. – обезщетение за забава за периода от
19.05.2017г. /датата на цесията/ до 04.07.2018г. /датата на подаване на
заявлението/, същата е основателна до размера посочен от в.л. – 61,17 лв., като
за горница до 66,21 лв. предявеният иск подлежи на отхвърляне.
Остатъкът от претендираното
вземане в размер на 22,26 лв. – такса за оценка на досие за периода от
24.12.2015г. до 03.11.2016г., и 422,96 лв. – такса за услуга „Кредит у дома” за
периода от 24.12.2015г. до 03.11.2016г., съдът намира за недължим поради
неговата нищожност.
Действително договорната свобода
(чл. 9 от ЗЗД) позволява на страните по договора свободно да определят
съдържанието му, като се съобразяват единствено с повелителните норми на закона
и с добрите нрави. Допустимо е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК
страните по договор за потребителски кредит да договорят цена за допълнителни
услуги, но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал.
2-4 от ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от
веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, и предвиждащи видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно
и точно определено в договора.
В случая споразумението за
допълнителни услуги включва услуги, които по същество представляват действия по
предоставяне на кредита, а именно приоритетното му разглеждане и изплащане,
както и услуги, които не са реално предоставени и ползвани от заемателя, а е
предвидена само възможност да бъдат използвани в бъдеще и то при условията,
предвидени в общите условия към договора.
Тези клаузи, освен че предвиждат
заплащане предварително на цена за услуги, които не са предоставени или които
са присъщи на кредитирането, или са предоставени на страните по силата на
закона, са формулирани неясно в противоречие с императива на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, доколкото нито една от закупените допълнителни услуги няма стойностно
измерение, от което да се прецени нейната тежест в ежемесечните вноски, дължими
по допълнителния пакет, както и съразмерността им с цената, която се заплаща за
ползването им.
Изложеното обосновава извода, че
допълнителните услуги касаят усвояването и управлението на кредита или са
относими към бъдещи несигурни събития, а и са неясно формулирани, уговарянето
им е в нарушение на императивните разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК.
Те освен това заобикалят закона,
тъй като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото
законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита,
определени в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно петкратния размер на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. По този начин реално се оскъпява
кредитът чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е
включена в определения в договора годишен процент разходи, възлизащ в случая на
48%, и води до значително увеличение на тежестта на задължението на заемателя
по договора за кредит, особено, като се има предвид, че в случая стойността на
допълнителния пакет услуги е равен на отпуснатата в заем сума.
Уговарянето на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги нарушава разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 4 и чл.
19, ал. 4 ЗПК, поради което тази уговорка е нищожна поради противоречие с
императивни законови разпоредби и не може да породи желаните от страните правни
последици. Тъй като в случая се касае за приложение на императивни
материалноправни норми, установен в обществен интерес, за които съдът следи
служебно по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г.,
постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, нищожността на уговорките
може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е
наведен такъв довод.
Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за недължимост на посочените
по-горе суми е липсата на доказателства, че кредиторът е изправната страна в
това отношение, за да може да претендира насрещната престация,
тъй като не е доказано по делото, че услугата „Кредит у дома” реално е била предоставена на ответника. Смисълът
на същата, съгласно уговореното в чл. 25 от договора за кредит, е служител на кредитора да предаде на ответника на посочения в договора адрес сумата по кредита, както и всяка седмица да посещава адреса му, за да събира оттам вноските по кредита.
В договора е посочено, че
30 % от таксата се равнява на
разходите, свързани с организирането на тази услуга. Т.е.,
ако задълженията по договора не
са обявени за предсрочно изискуеми
или не са
заплатени предсрочно от ответника, за
кредитора е съществувало задължение всяка седмица да организира
посещения на негов служител на адреса, включително,
ако при тези
посещения кредитополучателят не е намерен или
не е предал дължимата седмична вноска. Дори и да се приеме, че в случая от една страна
сумата е била предадена на адреса на ответника, а от друга че извършените
плащания са били направени на адреса при посещения на служител на кредитора
(което обстоятелство също не се установява по делото), то ищецът не ангажира
доказателства за извършени ежеседмични
посещения на служител на кредитната институция
на адреса на клиента, предвид на което,
кредиторът следва да понесе и неблагоприятните последици от недоказването на тези свои
твърдения. Нещо повече, цената на тази услуги действително следва да е пропорционална
на отпуснатата с кредита сума, като тя трябва да покрива и разходите за тази
услуга. Същите обаче са предвидени в размер близък до стойността на отпуснатия
кредит, поради което тук липсва каквато и да е съразмерност, като по- коро
таксата се явява средство за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка
на длъжника. Това обаче противостои на всякакъв критерий
за добросъвестност и води до явно
неравновесие в правата и задълженията на страните по договора,
а съгласно чл. 146 ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, като
това се явява основание за отхвърляне на иска в тази му
част.
По отношение на таксата за
„Оценка на досие”, която по своята правна същност представлява дейност на
кредитора по проучване платежоспособността на кредитополучателя, съдът намира,
че същата противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
С оглед установената по делото
нищожност на сключеното между страните споразумение за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги, това възнаграждение е недължимо, поради
което в тази част искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение искането за
присъждане на сторените от ищеца разноски в заповедното и настоящото
производства, същото се основава на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Според посочената норма ищецът има право на разноски съразмерно на уважената
част от иска, като ответникът следва да понесе отговорност за направените от
ищеца разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство. В случая
разноските в настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковата
претенция, възлизат на сумата от 118,74 лв. /сто и осемнадесет лева и
седемдесет и четири стотинки/.
Касателно разноските по ч. гр.
дело № 2744/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, настоящият състав
намира, че в полза на заявителя по делото следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 45,67 лв. /четиридесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че длъжникът А.Д.Д. с ЕГН … от гр. Д., в
качеството на заемател по Договор за потребителски паричен кредит № …, сключен
на 08.09.2015 г. с „Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК *********, ДЪЛЖИ по
издадената от Добричкия районен съд заповед № 1641 от 06.07.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2744/2018
г. в полза на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявана от изп. директори
Н.Т.С. и М.Д.Д., в качеството
му на цесионер по сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД Договор за цесия от 19.05.2017 г., сумите от: 1) 534,50 лв. /петстотин тридесет и четири
лева, и петдесет стотинки/, представляваща дължима сума /главница/ по Договор
за потребителски паричен кредит № …/08.09.2015 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 04.07.2018 г. до окончателното плащане; 2) 105,42 лв. /сто и пет лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща договорна лихва по договора за периода от 24.12.2015г. до
03.11.2016г. /датата на падежа на последната погасителна вноска/; 3) 61,17 лв. /шестдесет и един лева и
седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от
19.05.2017г. /датата на цесията/ до 04.07.2018г. /датата на подаване на
заявлението/, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата от 61,17 лв. до 66,21 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
признаване за установено в отношенията между страните на основание чл. 422, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че А.Д.Д. с ЕГН … от гр. Д., в
качеството на заемател по Договор за потребителски паричен кредит № …, сключен
на 08.09.2015 г. с „Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК *********,
(вземането по който договор е цедирано на ищеца с Договор за цесия от
19.05.2017 г.), дължи по издадената от Добричкия районен съд заповед № 1641 от
06.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 2744/2018 г. в полза на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявана от
изп. директори Н.Т.С. и М.Д.Д., чрез пълномощника юрисконсулт А.Б., сумите от:
22,26 лв. – такса за оценка на досие за периода от 24.12.2015 г. до 03.11.2016
г., и 422,96 лв. – такса за услуга „Кредит у дома” за периода от 24.12.2015 г.
до 03.11.2016 г.
ОСЪЖДА А.Д.Д. с ЕГН …. от гр. Д.
ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., представлявана от изп. директори Н.Т.С.
и М.Д.Д., сумите от: 118,74 лв. /сто и осемнадесет лева и
седемедесет и четири стотинки/, представляваща сторените по настоящото дело
съдебни разноски; 45,67 лв.
/четиридесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща сторените
по ч. гр. дело № 2744/2018 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: