О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
гр.
Русе, 09.02.2024 г.
Административен съд Русе, VІІ състав, в
закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело №
36 по описа за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 103, ал. 3, във вр. с чл. 200, ал.1 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано
е по жалба от П.Н.Й., чрез представител по пълномощие – адв. В.В. ***, против решение
№ 1085р-9896/15.12.2023г. на началник група ОДПКПД към ОДМВР Русе, сектор
„Пътна полиция“ Русе.
С
оспорения акт е отказано възобновяване на административното производство по издаване на влезлият в сила
индивидуален административен акт Заповед за задържане на лице № 336зз-130/10.10.2022
год., по чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР, издадена от Димитър Тодоров Червенски –
мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Русе.
Релевирано
е, че обжалваното решение е нищожно, тъй като не е издадено от компетентен
орган, при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че актът е издаден от
компетентен орган, релевира възражение, че решението е незаконосъобразно, поради
нарушаване на материалния закон, като в
подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи.
Формулирано
е искане да се прогласи нищожността на обжалваното решение, при условията на
евентуалност се претендира да се отмени решението и преписката да се върне на
органа за възобновяване на административното производство по издаване на влезлият в сила
индивидуален административен акт Заповед за задържане на лице № 336зз-130/10.10.2022
год., по чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР, издадена от Димитър Тодоров Червенски –
мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Русе.
Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
– началник група ОДПКПД към ОДМВР Русе, сектор „Пътна полиция“ Русе не дава
становище по жалбата.
Съдът,
като съобрази становищата на страните и писмените доказателства по делото,
приема за установени следните релевантни факти:
Жалбата
е подадена от лице, адресат на акта с правен интерес от оспорване, в
законоустановения 14-дневен срок и отговаря на изискванията за форма и
съдържание, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за основателна.
От
фактическа страна по делото е установено, че на 10.10.2022 год., около 11.50
часа в гр.Русе, П.Н.Й. управлявал т.а. „Рено Меган“ с рег.№ РР 4932 ВК по
ул.“Стефан Стамболов“, когато бил спрян за проверка от полицейски служители от
ОДМВР Русе. В хода на проверката Й. бил тестван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство Дрегер DrugTest 5000. Резултатът от теста бил положителен, като била
отчетена положителна проба за употребен канабис.
Във
връзка с така установеното, на лицето е издаден талон за изследване с бл. № 115584.
Независимо от връчения талон за медицинско изследване, административния орган -
мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Русе е постановил административен
акт Заповед за задържане на лице № 336зз-130/10.10.2022 год., по чл. 72, ал.1,
т. 1 от ЗМВР, издадена от Димитър Тодоров Червенски – мл. автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ Русе, с който е разпоредено задържане за срок от 24 часа
на лицето П. Й..
След
постановяване на посочения акт, лицето е било отведено в МБАЛ Русе, където на 10.10.2022
год., в изпълнение на предписанията, дадени в талон за медицинско изследване № 115584
са взети биологични проби – кръв и урина за извършване на медицинско и
химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техните аналози.
В
хода на образуваното бързо производство № 349/2022г. по описа на ОД на МВР
Русе, е назначена токсикохимична експертиза, по която е изготвено заключение,
което е материализирано в протокол № 23/ТКХ-179 от 23.06.2023г.
От
заключението се установява, че в кръвната проба на Й. не било установено
наличие на наркотични вещества.
С
постановление № 5825/2022г. от 25.10.2023г. на прокурор при РРП е прекратено
наказателно производство по пр.вх.№5825/2022г. по описа на РРП, ДП № 336-349/2022г.
по описа на ОД на МВР Русе, провеждано с оглед престъпление по чл.343б, ал.3 НК.
След
получаване на цитираното постановление на РРП, П.Й., чрез пълномощника си –
адв. В. е депозирал до директора на ОДМВР Русе искане УРИ 336000-9726/16.11.2023
год., с правно основание чл. 99, т. 2 от АПК. В молбата е формулирано искане за
възобновяване на производството по издаване на Заповед за задържане на лице № 336зз-130/10.10.2022
год., по чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР, издадена от Димитър Тодоров Червенски –
мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Русе.
В
отговор на така формулираното искане, Началник група „ОДПКПД“ в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Русе е постановил Решение № 1085р-9896/15.12.2023 год., с
което на основание чл. 103, ал. 2 и чл. 97, ал. 1 от АПК е отказал
възобновяване на административното производство по издаване на влезлия в сила
индивидуален административен акт.
Съдът,
при така установените релевантни факти, прави следните правни изводи:
На
първо място, настоящата инстанция намира, че искането за възобновяване е
допустимо.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99 АПК влязъл в сила индивидуален или общ
административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или
изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не
е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал.
Предпоставките за възобновяване на административното производство са
изчерпателно регламентирани в общо седем точки на чл. 99 АПК, като съгласно чл. 100 АПК само в хипотезите на чл. 99, т. 2 -
7 вкл. страната в производството е легитимирана да поиска възобновяване.
При съобразяване на горното,
както и на факта, че искането за възобновяване на основание чл. 99, т. 2 АПК на административното производство по
издаване на заповедта е подадено от адресата на заповедта, който поради това е
процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 100 АПК, и в тримесечния срок по чл. 102, ал. 2 АПК, съдът намира, че то е било
допустимо, поради което правилно е разгледано по същество от административния
орган.
По смисъла на чл. 99 АПК компетентен да се произнесе по
депозираното искане за възобновяване на производството е Началникът на група
"Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" в
сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР град Русе като непосредствено
по-горестоящ на издателя на заповедта за заповедта за задържане –
мл.автоконтрольор.
С оглед на това съдът
приема, че оспореното Решение е издадено от компетентен орган, поради което
твърдението за неговата нищожност в жалбата е неоснователно.
Искането
е с правно основание чл. 99, т. 2 от АПК – доколкото се твърди наличието на
нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
издаването на акта. Съгласно чл. 102, ал. 2 от АПК, искането следва да се
направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за
основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от
една година от възникване на основанието. В случая съдебно-химическата
експертиза е изготвена на 23.06.2023 год., постановлението на РРП, от което
оспорващият е узнал за основанието за отмяна е от 25.10.2023г., поради което
депозираното на 16.11.2023 год. искане за възобновяване се явява подадено в
установения 3-месечен срок.
В
случая, спорът се свежда до наличието, респ. липсата на предпоставките за
възобновяване на производството по влезлия в сила административен акт. В този
смисъл следва да се има предвид, че производството по чл. 99 от АПК съставлява
извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален или общ
административен акт, доколкото възобновяването поставя отново за разглеждане
материалноправен въпрос, предмет на приключило производство с влязъл в сила административен
акт.
С
оглед на това, законодателят допуска приложението на този извънреден способ
само при наличието на изчерпателно изброените в чл. 99, т. 1 - т. 7 от АПК
правни основания. Само когато тези основания са налице, органът може да
възобнови приключилото административно производство, да преодолее формалната
законна сила на вече издадения акт и да се произнесе отново по вече решения от
него въпрос, като го преразгледа.
В
настоящото производство, жалбоподателят е формулирал своето искане, позовавайки
се на чл. 99, т. 2 от АПК. Съгласно тази правна норма, влязъл в сила
индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда,
може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия
административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по
административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган
не са могли да бъдат известни на страната в административното производство.
Анализът
на цитираната правна норма обосновава извод, че под нови обстоятелства следва
да се има предвид такива факти от действителността, които са съществували към
момента на постановяването на административния акт, но страната не е знаела за
тях или ако е знаела, по обективни причини не е била в състояние да се снабди с
доказателства за установяването им. Тези факти следва да не са били включени
във фактическия материал при издаването на административния акт, но да имат
съществено значение спрямо спорното правоотношение, т. е. ако биха били
установени към този момент, биха обусловили друг правен резултат. Новите
писмени доказателства като основание за възобновяване може да са новооткрити или
новосъздадени, но те трябва да се отнасят до факти, които са съществували към
момента на издаване на административния акт, и за страната да е било обективно
невъзможно да се снабди с тях, въпреки че е положила дължима грижа. Непълнотата
на фактическия или доказателствения материал не трябва да се дължи на небрежно
поведение на страната по отношение на собствения й интерес.
Настоящият
случай, разгледан в аспекта на горните доводи, обосновава основателността на
искането за възобновяване. Като ново обстоятелство, съставляващо факт от
действителността, който е съществувал към момента на съставяне на заповедта за
задържане следва да се приеме обстоятелството, че жалбоподателят Й. не е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Фактът,
че оспорващият е знаел за този факт от действителността, тъй като фактът, с
оглед на неговото естество е свързан лично с негово поведение, което му е
извество, но по обективни причини не е бил в състояние да се снабди с
доказателства за неговото установяване. Следва да се има предвид и това, че
посоченият факт от действителността – че жалбоподателят не е управлявал МПС
след употреба на наркотични вещества или техните аналози има съществено
значение за изясняване на спорното правоотношение и ако този факт бе станал
известен към момента на постановяване на административните актове, би довел до
друг краен резултат – процесната заповед нямаше да бъде издадена.
По
отношение на съдебно-химическата експертиза № 23/ТКХ-179 от 23.06.2023 година,
същата съставлява ново писмено доказателство, съставено след постановяване на
административния акт. Това ново писмено доказателство се отнася и удостоверява
факт от обективната действителност, който е съществувал към момента на
постановяване на заповедта (10.10.2022год., когато са взети и биологичните
проби), а именно, че водачът не е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества. Доколкото възлагането на експертиза, нейното изготвяне и предоставяне
са се развивали в друго производство и са зависели от волята на други органи и
лица, жалбоподателят действително е бил в обективна невъзможност да се снабди с
това ново писмено доказателства. В този смисъл, жалбоподателят е положил
дължимата грижа за снабдяване с това ново писмено доказателство, като
непълнотата на доказателствения материал не е в следствие на небрежното
отношение на страната.
Настоящият
състав не споделя мотивите на административния орган, съгласно които към
момента на издаване на заповедите, административният орган се е позовал на
отчетения резултат от техническото средство за наличие на канабис, което е било
достатъчно основание за издаване на заповедта.
Съгласно нормата на чл. 3а, т. 2 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1),
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не
приема показанията на техническото средство или теста. С оглед така цитираната
правна регламентация, след като Й. е заявил несъгласие с резултатите от
техническото средство и е дал биологични проби за изследване, то установяване
на употребата на наркотични вещества е следвало да стане единствено въз основа
на резултатите от лабораторното изследване. По аргумент от нормата на чл. 6,
ал. 9 от Наредба № 1 употребата на наркотични вещества или техни аналози би
могло да се установява въз основа на теста за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози само в случаите на отказ на лицето да
подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване. Настоящият
случай не е такъв, доколкото лицето е подписало талона за медицинско
изследване, явило се е в МБАЛ Русе, където е дало биологични проби за
изследване. При това положение, резултатите от теста не е следвало да се
приемат като основание за установяване употребата на наркотични вещества.
С
оглед така развитите мотиви, настоящият състав приема, че в случая е налице
регламентираното в чл. 99, т. 2 от АПК основание за възобновяване на
производството по издаване на административния акт. В този смисъл, отказът на
Началник група „ОДПКПД“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Русе се явява
неправилен и незаконосъобразен.
Предвид
изложеното следва да се отмени отказът на Началник група „ОДПКПД“ в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Русе и преписката да се върне на административния
орган за възобновяване на производството по издаване на заповедта.
По
делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподател.
Като такива се претендира сумата в общ размер от 1010 лева, от които: 1000 лева
адвокатско възнаграждение за производството по искането за възобновяване,
платено изцяло в брой, 10 лева държавна такса в съдебното производство. По
повод така формулираното искане, предвид изхода на спора и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 1010.00
лева, съставляваща сторените от страната разноски в съдебните производства.
Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е недопустимо, тъй като е
направено от началника на сектор ПП към ОДМВР Русе, който не е страна по
делото, поради което съдът не следва да се произнася по него.
По
изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
решение № 1085р-9896/15.12.2023г. на началник група ОДПКПД към ОДМВР Русе,
сектор „Пътна полиция“ Русе, с което е отказано възобновяване на административното
производство по издаване на влезлият в
сила индивидуален административен акт Заповед за задържане на лице № 336зз-130/10.10.2022
год., по чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР, издадена от Димитър Тодоров Червенски –
мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Русе.
ВРЪЩА
преписката на административния орган - Началник група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР град Русе за възобновяване на производството по издаване на
индивидуалния административен акт - Заповед за задържане на лице № 336зз-130/10.10.2022
год., по чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР, издадена от Димитър Тодоров Червенски –
мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Русе.
ОСЪЖДА ОДМВР
Русе да заплати на П.Н.Й. ***, с ЕГН **********, сумата от 1010.00 (хиляда и
десет) лева разноски по делото.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред ВАС, в 7-дневен срок от съобщението, от
страните, участващи в административното производство.
СЪДИЯ: