Р Е Ш Е Н И Е
Номер 740, 10.07.2023 г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на
19.06.2023г., в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 536 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по процесуалния ред на
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.121, ал.1 от Закона
за държавния служител (ЗДС). Образувано е по жалба на П.Д.С. *** срещу Заповед
№ 540/28.02.2023г. на Директора на Агенция „Митници“, с която му било наложено
дисциплинарно наказание уволнение и създаденото между жалбоподателя и Агенция „Митници“
служебно правоотношение е прекратено без предизвестие, без служителят да запази
придобития ранг ІV-ти старши. Наложеното наказание е заради допуснати
дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2,
т.1 и т.5 от ЗДС.
Твърдят се следните нарушения на процесуалните правила:
Не били изложени фактически положения за извършено от
жалбоподателя нарушение на Кодекса за поведение на митническите служители
(КПМС) и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА),
а били посочени само текстовете от кодексите, които, според дисциплинарно наказващия
орган (ДНО), били нарушени. Посоченият пропуск в заповедта я правел
немотивирана.
Твърди се нарушение на чл.93, ал.2 от ЗДС – ДНО не
обсъдил дадените от жалбоподателя обяснения, е преповторил изцяло становището
на дисциплинарния съвет. Законът изисквал от органа извършване на самостоятелна
оценъчна дейност на доказателствата по дисциплинарната преписка, което
задължението органът не бил изпълнил.
Дисциплинарното наказание било наложено извън двумесечния
срок по чл.94, ал.1 от ЗДС.
Само формално била изпълнена процедурата по чл.93, ал.1
от ЗДС – да бъде изслушан служителят и да му бъде даден срок за писмени
обяснения, тъй като срокът бил невъзможно кратък – в 12:00 часа на 14.02.2023г.
трябвало да се яви в Инспектората в Агенция „Митници“ за запознаване с
материалите по производството, а в 13:00 часа същия ден – да се яви пред
директора за даване на обяснения.
При определяне на вида и размера на дисциплинарното
наказание не били съобразени критериите по чл.91, ал.1 от ЗДС. Мотивите били
бланкетни и не било ясно как органът бил достигнал до решението да наложи най –
тежкото дисциплинарно наказание. Изобщо липсвали и мотиви защо органът бил
приел, че нарушението е извършено виновно.
Заповедта се оспорва и като постановена при нарушение на
материалния закон, тъй като жалбоподателят отрича да е действал виновно :
Жалбоподателят бил убеден, че стоката, която превозвал товарният автомобил,
била предназначена за Турция, а не за Ирак, тъй като обичайно продукцията на
фирма „Шишеджам“ се изнасяла за Турция. Денят бил изключително натоварен, тъй
като за 12 часа, докато бил на смяна, бил обработил 195 автомобила.
Непрекъснато се получавало срив в системата, което водело до забава в работата.
Жалбоподателят не бил уведомен от служителите от нощната смяна, които първи
приели да обработят процесния товарен автомобил, че при преминаване на
границата било необходимо да се представи Разрешително 4а. Такива указания не
били въведени нито в програмата, нито в дневника за предаване на дежурствата.
Само на представената от шофьора декларацията било написано ръкописно
„разрешително“.
Жалбоподателят прави искане за отмяна на заповедта за
уволнение и да бъде възстановен на длъжността, която заемал преди уволнението.
Предявен е и иск за обезщетение за времето, пред което жалбоподателят
бил останал без работа в резултат на незаконното уволнение. С определение №
746/27.03.2023г. съдът е разделил производството по делото, като искът за
обезщетение е отделен да се разгледа в друго производството, образувано под №
564/2023г. на АдмС Бургас.
В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването –
Директорът на Агенция „Митници“, не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява по
пълномощие от адвокат Иво И. от АК Бургас, който поддържа жалбата и наведените
в нея отменителни основания. Разноските се претендират, съобразно представен
списък.
Ответникът оспорването се представлява по пълномощие от
главен юрисконсулт Н.А., който оспорва жалбата и пледира да бъде отхвърлена.
Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.149, ал.3 от ГПК пълномощниците са
представили писмени защити, в които развиват подробни съображения по съществото
на спора.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Жалбоподателят П.С. работи от 18.10.1994г. в системата на
митниците, като последователно е заемал различни длъжности. Последната заемана
длъжност е главен инспектор в Териториална дирекция (ТД) на Агенция „Митници“,
звено ІV, Митнически пункт Лесово, Териториална дирекция Митница Бургас,
Териториално управление, ранг ІV старши. Не е наказван, нито награждаван. Тези
данни се установяват от кадровата справка, приложена на листи 37-38 от досието на делото.
Според длъжностната характеристика на длъжността главен
инспектор в ТД на Агенция „Митници“ – листи
79-85, основната цел на длъжността е осъществяване на дейностите по
митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства, лица, митнически и
придружаващи ги документи, вкл. по електронен път, съгласно нормативните и
други актове, регламентиращи митническата дейност. В раздел „Преки задължения“ под точки 26 и 30
са разписани задълженията да контролира разрешителните и други необходими
транспортни документи за международни превози при преминаване през страна на
транспортни средства с българска и чужда регистрация, както и да познава и
спазва КПСДА и КПМС. Жалбоподателят се запознал на 01.12.2021г. с длъжностната
характеристика.
КПМС бил утвърден със Заповед № ЗМФ-109/09.02.2016г. на
Министъра на финансите – листи 138-141.
Според Функционалната характеристика на Митнически пункт
(МП) Лесово ТД Митница Бургас, МП Лесово е административно звено от специализираната
администрация на ТД Митница Бургас и изпълнява редица функции : осъществява
митнически контрол и надзор върху превозните средства и лицата в зоната на ГКПП
Лесово и тези, вкл. и върху тези пренасяни през границите на ЕС, обработва
документи за декларирани митнически режими за стоки, превозвани с шосеен
транспорт; изчислява, събира или изисква обезпечение на вносни мита и други
публични държавни вземания, събирани от митнически органи, прилага тарифните
мерки и мерките на търговската политика на Р България и ЕС, и т.н. – лист 147.
Според присъствения график на работа за месец ноември
2022г., ІV част, жалбоподателят на 19.11.2022г. е бил дневна смяна от 08:00 до
20:00 часа, а неговият колега Марин Я. е бил нощна смяна на 18 срещу
19.11.2022г. (от 20:00 часа на 18.11.2022г. до 08:00 часа на 19.11.2022г.) – листи 108-112.
На 18/19.11.2022г. по време на нощната смяна на трасе
„Изход товарни автомобили“ пристигнал товарен автомобил с турска регистрация,
който бил обработен от старши инспектор Марин Я. – регистрирал товарния
автомобил в модул Пътни такси и разрешителен режим на Българската интегрирана
митническа информационна система, като генерирал в 00:08:29 часа на
19.11.2022г. квитанция – лист 59, в
която са отразени извършените измервания на ППС и е посочено Разрешително образец
2 с № *********, валидно до 31.01.2023г. Разрешително образец 2 представлява
двустранен протокол и се представя тогава когато превозът се извършва между Р
България и Р Турция.
При проверка на документите, вкл. и на придружаващите
стоката товарителница и фактури, старши инспектор Я. установил, че превозът се
извършва от фабриката Шишеджам в град Търговище, но не до Турция, а до Ирак,
поради което е необходимо Разрешително образец 4а (превоз за трета страна). В
06:11:27 часа на 19.11.2022г. старши инспектор Я. анулирал квитанцията и
уведомил водача на товарния автомобил за необходимостта да представи
Разрешително образец 4а, като задържал представените документи и ги предал на П.Т.–
ръководител на Звено І на МП Лесово. Смяната на старши инспектор Я. приключила
и той напуснал работното си място в 08:00 часа на 19.11.2022г.
При приключване на смяната П.Т.предала документите на
спрените през нощната смяна автомобили на К.Й.– ръководител на звено ІV, която
ги предала на жалбоподателя – листи
70-71.
Жалбоподателят проверил документите и отбелязал в
системата в 08:42:31 часа за митническата декларация статус „Освободена за
незабавно напускане“. На митническата декларация в долния ù десен ъгъл е
наличен ръкописен текст, част от който е нечетлив, като разбираеми са само
датата и името на жалбоподателя.
Товарният автомобил пристигнал на изход кантар 3 нов,
обслужван от жалбоподателя, който в 11:48:36 часа генерирал квитанция № 22BG001011X48729817, със статус „платена“ – нулева квитанция, т.е. без
плащане на такси. В квитанцията е посочено, че за стоката е издадено
Разрешително образец 2, с посочения по – горе номер и валидност. След като ППС
било обработено, било пропуснато през границата в посока Турция.
На 21.11.2022г. старши инспектор Я. изготвил до П.Т.–
отговорник на звено 1, докладна записка, в която я уведомил за анулираната от
него на 19.11.2022г. квитанция, поради грешно въведено Разрешително образец 2 –
лист 58.
На 23.11.2022г. жалбоподателят изготвил пояснение, че при
започване на смяната получил сетове с документи, предадени от нощната смяна.
Поради интензивния трафик не бил установил, че стоката се превозвала за Ирак, а
товарната композиция била регистрирана в системата с Разрешително образец 2 – лист 57.
На 05.12.2022г. Ид Началникът на МП Лесово изготвил до
Директора на Митница Бургас докладна записка, в която описал случилото се – лист 55.
С писмо от 07.12.2022г. Директорът на ТД Митница Бургас
сигнализирал Инспектората по чл.46 от ЗАдм в Агенция „Митници“ и започнала
проверка по случая – л.53. В хода на
проверката били събрани писмени и гласни доказателства – листи 66-78.
Проверката приключила с доклад изх. №
32-3953/05.01.2023г. (листи 45-51),
изготвен от двама инспектори и съгласуван с Ръководителя на Инспектората, в
който подробно са описани установените по време на проверката факти, които са
правно интерпретирани и е дадено предложение да бъде образувано дисциплинарно
производство срещу жалбоподателя за следното :
1/На 19.11.2022г. жалбоподателят, разпределен на работно
място „Лесово Изход кантар 3 нов“ от 08:42:12 часа до 08:42:31 часа в модул
МИСИ извършил митническите формалности за стоките от износна декларация с MRN
22BG004011AA935314 до състояние „Освободена
за незабавно напускане“, като отбелязал, че е извършен „Документен контрол“ –
А2 и резултатът от проверката е „Приема се, че съответства“, без същите да са
били представени;
2/На същото място от 11:48:36 часа до 11:48:37 часа
извършил замерване на товарен автомобил с рег. № 47ABK859/ № 47PU668 и
в модул ПТРР генерирал квитанция № 22BG001011X48729817, като отбелязал Разрешително образец 2 с № **********, а
не необходимото Разрешително образец 4а (Превоз за трета страна) или в случай
на невъзможност от страна на водача да го представи, е следвало да му продаде Разрешително
образец 4b за сумата 3000.00
евро, като начисли и събере таксата по чл.2, т.3 от Тарифа за таксите, които се
събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа в размер на 43
евро.
Прието е, че жалбоподателят нарушил чл.4, ал.1, т.5 и т.7
от Правилата, утвърдени със Заповед № ЗАМ-841/03.12.2012г. на Директора на
Агенция „Митници“; раздел І и раздел ІІ от Заповед № ЗАМ-407/30.04.2015г. на
Директора на Агенция „Митници“; чл.15, ал.2, т.15, предл. посл. И чл.15, ал.4
от ЗМ; не изпълнил разпоредбите на чл.17, т.8 от Наредба за ГКПП, приета с ПМС
№ 104/20.05.2002г.; нарушил вменените му в длъжностната характеристика, връчена
му на 01.12.2021г. преки задължения, съгласно т.V.26 – да контролира
разрешителните и други необходими търговски документи за международни превози
при преминаване през страната на транспортни средства с българска и чужда
регистрация, и т.V.30 – да познава и да спазва КПСДА и КПМС във връзка с
т.VІІ.2; във връзка с чл.21, ал.2 от ЗДС; не е спазил разпоредбите на т.3, т.5
и т.6 от КПМС, утвърден със Заповед № ЗМФ-109/09.02.2016г. на Министъра на
финансите във връзка с чл.17, ал.1, т.5 от ЗМ, на чл.2 и чл.5, ал.2 вр. чл.23
от КПСДА, приет с ПМС № 57/02.04.2020г. във връзка с чл.28, ал.1 от ЗДС. Така
жалбоподателят бил осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл.89,
ал.2, т.1 и т.5 от ЗДС.
Със Заповед № ЗАМ-10/32-4035 / 05.01.2023г. Директорът на
Агенция „Митници“ наредил на основание чл.96, ал.1 от ЗДС на дисциплинарния
съвет, назначен със Заповед № ЗАМ-881/32-162153 от 18.05.2022г., да образува
дисциплинарно дело срещу жалбоподателя за извършено от него дисциплинарно
нарушение по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДС, описано в доклада на Инспектората.
На дисциплинарния съвет е разпоредено да разгледа и да предостави на Директора
на Агенция „Митници“ своето решение заедно с преписката по делото в сроковете
по чл.96, ал.4 от ЗДС и т.2.3, т.2.11 и т.2.12 от Правилата за работа на
дисциплинарния съвет, определени със Заповед № ЗАМ-881/32-162153 от
18.05.2022г. на Директора на Агенция „Митници“ – лист 44.
Било образувано дисциплинарно дело № 1, по което дисциплинарният
съвет провел на 23.01.2023г. от 11:00 часа заседание, на което са присъствали
председателят, заместник-председателят и членовете, определени със Заповед №
ЗАМ-881/32-162153 от 18.05.2022г., изменена със Заповед №
ЗАМ-83/32-24481/19.01.2023г. на Директора на Агенция „Митници“. За заседанието
бил съставен протокол, подписан от членовете на дисциплинарния съвет, и от
който се установява, че са били обсъдени събраните по дисциплинарното дело
доказателства и единодушно било изразено становище, че жалбоподателят бил
извършил дисциплинарните нарушения такива каквито са били описани в доклада на
Инспектората, за които на жалбоподателя може да бъде наложено дисциплинарно
наказание уволнение по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДС – лист 42.
Протоколът бил изпратен до Директора на Агенция „Митници“
с писмо от 23.01.2023г. – лист 41.
С писмо от 08.02.2023г., изпратено от Директора на
Агенция „Митници“ до жалбоподателя, последният е уведомен, че срещу него е
открита процедура за ангажиране на дисциплинарната му отговорност и на
основание чл.93, ал.1 от ЗДС е поканен да се яви на 14.02.2023г. в 12:00 часа в
Инспектората в Агенция „Митници“ за запознаване с материалите по преписката, а
в 13:00 часа – да се яви в кабинета на директора за изслушване и даване на
писмени обяснения. Писмото било получено от жалбоподателя на 09.02.2023г. – лист 34.
На 14.02.2023г. жалбоподателят се явил в Инспектората в
Агенция „Митници“ и се запознал с материалите по дисциплинарното дело, за което
направил ръкописно отбелязване върху писмените доказателства.
За проведеното изслушване бил съставен протокол №
П-21/32-60591 от 14.02.2023г., подписан от Директора на Агенция „Митници“ и от
жалбоподателя, в който е отразено, че жалбоподателят първо се е запознал с
всички материали по преписката, след което бил изслушан в кабинета на ДНО в
сградата на Централно митническо управление в град София за времето от 19:25
часа до 19:35 часа, като на служителя бил даден срок до 10:00 часа на
16.02.2023г. да представи писмените си обяснения – лист 26.
На 15.02.2023г. жалбоподателят депозирал писмените си
обяснения, регистрирани с вх. № 32-61076, в които отрича да е действал виновно,
а бил допуснал по невнимание установената грешка, която си обяснява с големия
обем работа през деня, вкл. и документите, които му били предадени от нощната
смяна. Никой не го бил предупредил за анулираната през нощната смяна квитанция
и за необходимостта от Разрешително образец
4а. Работата се бавела, а водачите започнали да недоволстват. Било почивен ден,
когато традиционно много българските граждани отивали на пазар в Турция. Имало
проблем и с програмата и трябвало да я рестартира през две – три минути.
Заявява, че бил заредил митническата декларация в системата, за да проиграе
работоспособността ù и несъзнателно я бил обработил до предпоследния
етап „Освободен за незабавно напускане“. Предпоследният етап бил „Освободен за
незабавно напускане“, а последният „Износът осъществен“. По – късно шофьорът
отишъл до гишето и заявил, че бил успял да намери разрешително. Обичайно стоката
от завода на Шишеджам в Търговище се превозвала до Турция, като жалбоподателят
не бил забелязал, че този път е предназначена за Ирак – листи 27-30.
С писмо от 17.02.2023г. Ръководителят на Инспектората
изпратил на Директора на Агенция „Митници“ материалите по дисциплинарното
производство – лист 25.
Оспореният по настоящото дело акт е Заповед №
540/28.02.2023г., издадена от Директора на Агенция „Митници“, в която е
изложена обстойна фактическа обстановка, пресъздаваща фактите от доклада на
Инспектората, и направените в същия доклад изводи за допуснатите от
жалбоподателя дисциплинарни нарушения и тяхната правна квалификация – листи 98-107. Проследена е в
хронологичен ред фактологията от развитието на дисциплинарното производство.
Прието е, че дисциплинарното нарушение било извършено виновно и то се явявало
доказано както от обективна, така и от субективна страна. При определяне вида
на дисциплинарното наказание е цитирана разпоредбата на чл.91 от ЗДС и е
коментирано, че извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение било
довело до настъпване на негативни последици за гражданите и обществото.
Несъбирането и неначисляването на дължимите такси за превоз на товари за трета
страна и за преминаване през републиканската пътна мрежа било причинило и
имуществени вреди в съответния размер. Извършването на която и да е от формите
на автомобилен превоз без надлежно разрешение било въздигнато в административно
нарушение, за което отделно се носела административнонаказателна отговорност.
Министърът на транспорта и съобщенията бил органът, който определял превозните
документи и образците им. Правомощията на министъра да ръководи и контролира
осъществяването на автомобилните превози на пътници и товари в България се
осъществявали чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. ДНО е
посочил, че бил оценил всички събрани в хода на дисциплинарното производство
доказателства, отчитайки тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици за държавната служба или за гражданите, обстоятелствата, при които
било извършено, формата на вината, цялостното служебно поведение на държавния
служител, и при спазване на разпоредбите на чл.91, ал.1, чл.93, ал.1 и чл.96 от
ЗДП и на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДС наложил на жалбоподателя
дисциплинарно наказание уволнение с уточнението, че на основание чл.107, ал.1,
т.3 от ЗДС служебното правоотношение се прекратява без предизвестие без
държавният служител да запази придобития ранг. Заповедта била връчена на
жалбоподателя на 28.02.2023г., който я оспорил пред АдмС Бургас чрез Директора
на Агенция „Митници“ с жалба, подадена на 14.03.2023г., при спазване на
14-дневния срок.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи :
Жалбата
е подадена от легитимирано за това лице,
чиито интереси са пряко засегнати от оспорения по делото акт. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на
чл.150 и чл.151 от АПК. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, към
който препраща разпоредбата на чл.124 от ЗДС. Тъй като жалбата е редовна и допустима, подлежи на
разглеждане по същество.
Заповедта за налагане
на дисциплинарното наказание е валиден административен акт, тъй като е
постановена от оправомощен за това орган по чл.92 от ЗДС, а именно органът по
назначението, който според чл.9, ал.1 от ЗМ и чл.6, т.5 от Устройствения
правилник на Агенция „Митници“ (обн., ДВ, бр. 59 от
16.07.2021 г., в сила от 31.07.2021 г.), назначава
държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях.
Дисциплинарното производство е започнало по реда
на чл.96,
ал.1 от ЗДС с издаване на Заповед № ЗАМ-10/32-4035
от 05.01.2023 г. на Директора на Агенция „Митници“, с която е разпоредено на дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно дело
срещу държавния служител П.С. за извършено от него дисциплинарно нарушение,
съобразно установяванията в доклада на Инспектората.
Дисциплинарният съвет
е конституиран по реда на чл.95 от ЗДС със Заповед № ЗАМ-881/32-162153 от
18.05.2022г., изменена със Заповед № ЗАМ-83/32-24481 от 19.01.2023г., двете на
Директора на Агенция „Митници“, и при провеждане на заседанието на 23.01.2023г.
са спазени правилата, установени в първата от посочените заповеди.
Дисциплинарният съвет
е изяснил факти и обстоятелства относно извършеното нарушение, като изцяло са
възприети фактическите установявания и правните изводи, направени в доклада на
Инспектората. Жалбоподателят не е изслушан от дисциплинарния съвет, който е
преценил, че не е била налице такава необходимост. Съобразно чл.96, ал.3, изр.2
от ЗДС, решението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно
наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида на
дисциплинарното
наказание, което да бъде наложено, а
именно уволнение.
Несподелими са доводите в жалбата за нарушение на чл.94,
ал.1 от ЗДС и налагане на дисциплинарното
наказание извън двумесечния срок. Според посочената разпоредба, дисциплинарното
наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се счита за открито,
когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а това става, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния ДНО – напр. решение № 9480 от 20.06.2019 г., постановено
по административно дело № 1586/2018 г. на ВАС, V о. Най – ранният момент на откриване на нарушение може да се
отнесе към 05.01.2023г., когато докладът на Инспектората бил получен от
Директора на Агенция „Митници“ и където в пълнота са били описани всички
правнозначими факти. В жалбата се поддържа, че двумесечният срок бил започнал
да тече на 07.12.2022г., когато Директорът на ТД Митница Бургас изпратил до
Директора на Агенция „Митници“ и до Ръководителя на Инспектората сигнал за
установен от жалбоподателя пропуск при изпълнение на служебните му задължения.
Към него момент са съществували съмнения за извършено нарушение, без същото да
е било установено с необходимата степен на сигурност и без към него момент да
са били събрани достатъчно доказателства дали е извършено дисциплинарно
нарушение и дали е извършено от жалбоподателя. След като началният момент на
срока по чл.94, ал.1 от ЗДС е 05.01.2023г., то е очевидно, че срокът е спазен,
тъй като заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е от 28.02.2023г.
Според чл.93 от ЗДС,
ДНО е
длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния
служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените
от него доказателства. Спорът по делото се
свежда до това не дали жалбоподателят е бил изслушан и дали му е бил даден срок
за писмени обяснения, а дали срокът е бил с разумна продължителност, даваща на
жалбоподателя достатъчна гаранции за правото му защита, както и дали изслушването
е проведено по начин, който да гарантира всестранното и обективно изясняване на
обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание и оттам дали
формалният подход към изслушването нарушава правото на защита на привлеченото
към дисциплинарна отговорност лице. Съдът намира доводите за нарушение на
чл.93, ал.1 от ЗДС за неоснователни и съответно за неприложима разпоредбата на
чл.93, ал.2 от ЗДС, според която тогава когато ДНО не е изслушал държавния служител или не е
приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание,
без да разглежда спора по същество.
Прочитът на
материалите по делото води до извод за спазена по чл.93, ал.1 от ЗДС процедура.
На първо място, в ЗДС не са поставени някакви минимални времеви стандарти,
поради което всеки случай следва да се преценява конкретно. При положение че
срокът за приключване на дисциплинарното производство е двумесечен, то няма как
да се очаква срокът по чл.93, ал.1 от ЗДС да е особено дълъг.
На 14.02.2023г.
жалбоподателят се явил на указаните в поканата време и място и се е запознал с
документите по дисциплинарната преписка, като собственоръчно е удостоверил това
върху гърба на съответните документи. Запознаването с документите е било
насрочено за 12:00 часа, а даването на обяснения – от 13:00 часа. По
неустановена по делото причина жалбоподателят е дал обяснения за времето от
19:25ч. до 19:35ч., т.е. дотогава е имал възможност да прочете документацията
по преписката, която впрочем не е толкова обемна. Даването на обяснения продължило
10 минути, в рамките на които на жалбоподателя било предоставено време да
изложи пред ДНО в устна форма защитната си теза, да направи собствена
интрепретация на установените по дисциплинарното дело факти и да формулира
съответни искания. В протокола, съставен при провеждане на изслушването, няма
възражения от страна на жалбоподателя, че времето за устните обяснения не му е
било недостатъчно, да е било неоснователно ограничавано и пр., което означава,
че предоставеното му време е било достатъчно да изложи устните си обяснения.
Пак от същия протокол явства, че на жалбоподателя бил даден срок до 10:00 часа
на 16.02.2023г. да представи писмените си обяснения, сиреч предоставен му е цял
ден да подготви в писмена форма обясненията си, което жалбоподателят сторил,
като ги написал собственоръчно и ги представил преди изтичане на срока – на
15.02.2023г. (няма данни в колко часа, но при всички положения преди 17:00
часа), което идва да покаже, че даденият му срок съвсем не е бил недостатъчен,
щом жалбоподателят сам си го е скъсил.
Другият повдигнат в
жалбата въпрос е дали ДНО е приел и обсъдил дадените от жалбоподателят
обяснения с твърдения, че подходът в заповедта бил формален и липсвало същинско
обсъждане. Няма спор, че Директорът на Агенция „Митници“ приел обясненията на
жалбоподателя. В оспорената заповед част от обясненията дори са пресъздадени
дословно, след което ДНО посочил, че в обясненията не се съдържат факти,
обстоятелства и доказателства, освобождаващи го от дисциплинарна отговорност. С
други думи, ДНО, въз основа на събраните доказателства по дисциплинарното дело,
е приел, че жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение, за което следва
да понесе дисциплинарна отговорност с налагане на най – тежкото дисциплинарно
наказание, което, от своя страна, води до извод, че защитната теза на
жалбоподателя е преценена като неоснователна. В ЗДС липсва някакъв регламент,
който ДНО трябва да спазва при обсъждане на писмените обясненията на служителя
и на какви правила следва да се подчинява дължимият анализ, следователно следва
да се приеме, че обясненията следва да бъдат логически интерпретирани в
контекста на събраните в дисциплинарното производство доказателства, което е
сторено в оспорената заповед, поради което дейността на органът по приложението
на чл.93, ал.2 от ЗДС е съобразена с изискванията на закона и не е допуснато
твърдяното в жалбата нарушение.
Според разпоредбата на
чл.97, ал.1 от ЗДС дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, която следва да съдържа изброени в седем пункта реквизити : 1/имената
и длъжността на наказващия орган;
2/датата на заповедта; 3/имената
и длъжността на наказания държавен служител; 4/
описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават; 5/ служебните
задължения, които са били виновно нарушени; 6/видът и размерът на наказанието; 7/ правното основание за налагането му.
За да бъде мотивирана
заповедта за уволнение, следва да съдържа посочените реквизити, които да са
описани по начин, че на наказания служител да става ясно какво дисциплинарно
нарушение е извършил с описание на елементите от обективната и субективната му
страна, защо трябва да бъде наказан и то с конкретното наказание. Тези
обстоятелства са и от значение за възможността на съда да провери правилността
на заповедта, като извършва контрола за съответствието ù с материалния
закон. За да се даде отговор дали процесната заповед е мотивирана, съобразно
изискванията на чл.97, ал.1 от ЗДС, следва да бъдат анализирани и обобщени
посочените в нея фактически обстоятелства, както и подвеждането им под
съответната правна норма. Заповедта е твърде обемна, което до някаква степен
води и до вътрешната ù противоречивост. Заповедта страда от недобра
логическа подреденост особено в частта ù относно правния анализ, като
хаотично са посочени редица правни норми, които органът счел за нарушени.
Дисциплинарната отговорност е вид юридическа
отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. Наличието
на последното е обусловено от установено деяние - действие или бездействие,
обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата;
противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна
страна.
Извършените от
жалбоподателя действия са подробно и последователно описани в заповедта на
страници от 3 до 5 от същата (листи 100-102 от делото). Фактите са били
установени още във фазата на извършената от Инспектората проверка и са
възприети в цялост както от дисциплинарния съвет, така и от ДНО.
Прието е в заповедта,
че с извършване на описаните действия жалбоподателят, като държавен служител, е
нарушил виновно своите задължения, като извършил дисциплинарни нарушения по
чл.89, ал.2, т.1 от ЗДС – неизпълнение на служебните задължения, и по чл.89,
ал.2, т.5 от ЗДС – не спазил правилата на КПСДА и КПМС. Казано с други думи,
жалбоподателят е наказан, затова че неговото поведение осъществява едновременно
състави на две административни нарушения – по т.1 и по т.5.
Относими към
дисциплинарното нарушение по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДС са следните извършени от
жалбоподателя нарушения на служебните му задължения :
Обяснено е, че
„разрешително“ е документ, издаден по образец, установен от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, даващ право за извършване
на определен вид превози - §1, т.17 от ДР на ЗАвтП. Това разрешително било
задължително да се притежава при превоз на стоки, извършван от нерегистрирано в
България ППС, когато превозваната стоката от България е за трета страна,
различна от Турция, с която Р България има подписана Спогодба от 16.04.1977г.
за международни превози на пътници и стоки по шосе. Впрочем, по делото няма
спор, че водачът на ППС не е имал изискуемото разрешително и е следвало да му
бъде издадено такова от митническия служител при напускане на територията на Р
България.
Според чл.21, ал.2 от ЗДС, задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна
характеристика.
В т.V.26 от
Длъжностната характеристика на заеманата от жалбоподателя длъжност като
задължение е посочен контролът на разрешителните и другите необходими
транспортни документи за международни превози при преминаване през страната на
транспортни средства с българска и чужда регистрация.
Задълженията на
митническите органи по контрол на разрешителния режим за товарни и пътнически
превози били регламентирани по следния начин :
В чл.15, ал.2, т.15, предл. последно от ЗМ било
установено задължение митническите органи да осъществяват контрол на
граничните контролно-пропускателни пунктове и на обособени места на
републиканската пътна мрежа в граничната зона по изпълнение на задължението за
заплащане на пътните такси по чл.10
от Закона за пътищата с изключение на таксите по чл.10,
ал.1
за съответната категория пътно превозно средство, което е пристигнало на
граничен контролно-пропускателен пункт в направление влизане на територията на
Република България и по спазване на разрешителния режим за товарни и пътнически
превози.
Другото нарушение е на чл.4, ал.1, т.5 и т.7 от Правилата
за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните
такси и разрешителния режим, утвърдени със Заповед № ЗАМ-841/03.12.2012г. на
Директора на Агенция „Митници“ – листи
116-126, уреждащи контролни правомощия по отношение на излизащи от Р
България ППС. Описан е редът на осъществяване на контрола на разрешителния
режим за международен превоз на товари и пътници и събиране на пътни такси. По
т.5 – при липса на разрешително или невъзможност такова да бъде представено,
както и при несъответствие между наличното на борда на ППС разрешително извършения в страната курс, се преминава към
продажба на разрешително по чл.99 от Тарифа № 5 за таксите, които се събират в
системата на Министерството на транспорта.
Според чл.99, ал.1, т.2 от Тарифа № 5, за издаване на
българско разрешително за чуждестранен товарен автомобил в граничен пункт или
другаде на територията на страната се събират следните такси – за превоз на
товари от или за трета страна – 3000.00 евро или левовата им равностойност,
определена по централен курс на БНБ.
По т.7 – дължимите според типа на разрешителното такси се
начисляват в автоматизираната информационна система с електронна квитанция,
която се разпечатва и на хартиен носител.
Съдът, след като анализира и обсъди изложените в
заповедта факти, които съдът прие за установени, намери, че те са подведени от
ДНО под съответстващата им правна норма. Съдът приема, че жалбоподателят е
извършил нарушение на описание в заповедта задължения, пряко произтичащи от
заеманата от него длъжност. Както правилно е прието в заповедта, с разпоредбата
на чл.15, ал.2, т.15 от ЗМ на митническите органи е възложено да осъществяват
контрол по спазване на разрешителния режим за товарни и пътнически превози. Към
релевантния момент жалбоподателят е действал в качеството си на митнически
орган по смисъла на §1, т.9 от ЗМ - длъжностно лице от
митническо
учреждение, което
осъществява митнически надзор. В
допълнение към изложеното в оспорената заповед съдът указва, че процедурата за
таксуване на ППС, което е пристигнало на ГКПП в посока излизане, е
регламентирана в чл.10е, ал.2-4 от ЗП, където е посочено, че ако за ППС не е
била платена таксата, различна според категорията на ППС, то може да бъде
пропуснато само след заплащане на съответната такса в специализираното звено на Агенция
"Митници" на съответния ГКПП.
Всички посочени в заповедта разпоредби, от които пряко
произтичат задължения за изпълнение от жалбоподателя като митнически орган, са
били нарушени.
ДНО обаче не е изложил фактически обстоятелства за
формата на вината, при която е извършено административното нарушение, като се е
задоволил само да отбележи, че приема, че дисциплинарното нарушение било
извършено виновно –лист 9 от
заповедта, лист 106 от досието на
делото.
За
да бъде едно деяние дисциплинарно нарушение, не е достатъчно да е установен фактът на неговото осъществяване, а следва да бъде извършено виновно. Вината е субективното
отношение на дееца към деянието, с което се осъществява дисциплинарното
нарушение. Тя може да бъде под формата на умисъл – пряк или евентуален, или под
формата на непредпазливост - небрежност
или самонадеяност. Всяка от формите на проявление на вината има свое собствено
съдържание, т. е. отразява различно интелектуално и волево състояние на дееца - решение № 10553 от 17.08.2017г., постановено по административно дело № 6655/2016г. на ВАС, V о. В оспорената по делото заповед ДНО не е конкретизирал
при коя от формите на вина е извършено дисциплинарното нарушение, което е било
наложително, още повече че и жалбоподателят е изложил в писмените си обяснения
своите съображения защо счита, че деянието не е извършено виновно. В посоченото
решение на ВАС изрично е указано, че съдът не може да си избира коя
от формите на вина съответства на фактите по делото, което пряко произтича от правомощието на съда в
производството по оспорване на индивидуални административни актове, в рамките
на което се проверява законосъобразостта на акта такъв какъвто е постановен от
административния орган, без съдът да може да замества органа в неговата
дейност, вкл. и тогава, когато органът поради опущение не е изложил в акта
всички правнозначими факти. Съдът
е ограничен само до проверката дали приетата форма на вина съответства на доказателствата, но тогава,
когато самият орган не е наясно при коя от формите на вина е осъществено
нарушението на служебните задължения, е
налице незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
тъй като не е установен субективният елемент на дисциплинарното нарушение. Без значение е какви изводи могат да се направят относно
формата на вина от доказателствената съвкупност, щом тази форма на вина не е
конкретизирана в проверявания акт.
В заповедта ДНО е описал, че жалбоподателят е извършил и
още едно административно наршение – на конкретно посочени етични норми от КПСДА
и КПМС. Тогава когато органът е приел, че служителят е извършил няколко
дисциплинарни нарушения, достатъчно е да е законосъобразно установено само
някое от тях, за да е законосъобразна цялата оспорената заповед.
Посочени за нарушени са следните разпоредби от двата
кодекса:
Чл.17, ал.1, т.5 от ЗМ, според който при изпълнение на
служебните си задължения митническите служители са длъжни да спазват
утвърдените със заповед на министъра на финансите етични норми на поведение на
митническия служител.
Чл.28, ал.1 от ЗДС, според който при изпълнение на служебните си задължения и в
обществения си живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не
уронва престижа на държавната служба и да съответства на КПСДА.
Чл.2 от КПСДА, в който са изброени принципите на
поведение, които са длъжни да спазват служители в държавната администрация : на
законност, лоялност, добросъвестност, безпристрасност, равнопоставеност,
отговорност, политически неутралитет, почтеност, конфиденциалност, отчетност,
колегиалност и учтивост.
Чл.5, ал.2 от КПСДА, според който служителите са длъжни да изпълняват задълженията
и функциите си с необходимия професионализъм, като поддържат актуални знания и
повишават уменията си, необходими за ефективното изпълнение на служебните си
задължения.
Чл.23 от КПСДА, според който
при неспазване нормите на поведение в този
кодекс служителите в държавната администрация носят дисциплинарна отговорност
съгласно ЗДС и КТ.
Т.3, т.5 и т.6 от КПМС, според които митническият
служител е призван да укрепва доверието в митническата администрация; следва
поведение, което не би могло до накърни престижа на митническата администрацияя
не само при изпълнение на служебните му задължения, но и в неговия обществен и
личен живот; изпълнява служебните си задължения, съобразно международните
актове в сила на Р България, европейското законодателство с пряко действие и
националното законодателство.
Нарушаването
на етичните норми, които регламентират правила за поведение на държавния служител при
изпълнение на държавната служба, е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, когато бъде обективирано в
конкретни действия или бездействия, които са довели до уронване на авторитета на службата.
Прочитът на изброени в заповедта разпоредби на двата
кодекса за етично поведение налага извод, че ДНО е санкционирал жалбоподателя
за нарушение на принципни положения и абстрактри основополагащи правила за
поведение, свеждащи се най – общо до забрана за уронване на доброто име и престижа
на държавната служба. Не е посочено обаче с кои свои действия жалбоподателят е
нарушил посочените разпоредби, което означава, че органът приема, че всяко едно
от твърдените в заповедта нарушения на служебните задължения е и нарушение на
конкретно посочените разпоредби от двата кодекса. Такъв подход е
незаконосъобразен, тъй като органът дължи излагане на фактически обстоятелства,
относими към нарушение на установените в двата кодекса етичните правила, понеже
нарушението на чл.89, ал.2, т.5 от ЗДС е отделно дисциплинарно нарушение и няма
как да бъде приравнено на това по т.1.
Изложеното дотук води до извод на нарушение на
изискването за форма на заповедта, установено в чл.97, ал.1, т.4 от ЗДС да се
даде описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е било
извършено.
Приетото от съда за незаконосъобразност на заповедта
поради нарушение на изискването за нейната форма прави безпредметна проверката
за спазване на изискванията на чл.91 от ЗДС относно определяне на наказанието,
независимо от което съдът следва да отбележи, че ДНО драстично я е нарушил и
заповедта би била отменена поради това нарушение, дори и да не беше допуснато
нарушението, описано по – горе. Според чл.91 от ЗДС, преценката относно вида и
размера на наложеното наказание е от компетентността на ДНО и следва да бъде съобразена с тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за
гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които
е извършено нарушението, както и с цялостното служебно поведение на държавния
служител. Тази обосновка следва да бъде изложена в акта за налагане на
дисциплинарно наказание и представлява задължителна част от мотивите му, тъй като отразява дейността по индивидуализиране на
дисциплинарната санкция. Единствените
съображения, поради които е наложено най – тежкото дисциплинарно нарушение, са
„настъпилите имуществените вреди в съответния размер“. Останалите съображения
са неотносими към критериите, очертани в чл.91 от ЗДС, и вероятно са включени в
такста на заповедта самоцелно – за да има някакви мотиви и относно наказанието.
Не е извършена дължимата преценка, регламентирана в чл.91 от ЗДС, която е
задължително да бъде извършена, когато ДНО пристъпи към индивиуализацията на
наказанието. Преценката на органа следва да почива на обективните факти по
делото, за да бъде поверима от съда, като гаранция срещу произволно определяне
на наказание, до какъвто ефект се е стигнало и по настоящия случай. Органът не
е обсъдил в необходимата пълнота и задълбоченост обстоятелствата, посочени в
чл.91 от ЗДС, което впрочем е било невъзможно, тъй като за самия орган
съществува неяснота за формата на вината, при която е извършено дисциплинарното
нарушение, тъй като липсва изложение относно вината, както съдът вече посочи по
– горе. Не е коментирано и как се отразява на тази преценка липсата на наложени
на жалбоподателя някакви наказания и то от гледна точка на професионалния му
живот, започнал в системата на митниците през 1994г. Не е коментирано дали
съвкупната оценка на значимите по чл.91 от ЗДС обстоятелства не води до извод
за приложимост на някое от другите четири предвидени в чл.90 от ЗДС
дисциплинарни наказания, а направо да се пристъпи към налагане на най – тежкото
наказание.
С оглед изложените дотук съображения оспорената пред съда
заповед за уволнение следва да бъде отменена поради допуснати от ДНО съществени
нарушения на процесуални правила.
По
разноските :
Предвид отмяната на атакувания акт, съдът следва да
разгледа и претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, които се претендират, съобразно списък по чл.80 от ГПК, в размер на
2000.00 лева адвокатско възнаграждение. Според представения по делото договор за правна помощ от
10.03.2023г., жалбоподателят възложил, а правна кантора „И ЕЛ СИ“ ЕООД приела
да предоставя на жалбоподателя правни съвети по повод обжалване на заповедта за
уволнение, подготовка на документи и процесуално представителство пред АдмС
Бургас. Представен е касов бон от 10.03.2023г. за плащане на уговореното
адвокатско възнаграждение. Неоснователно се явява възражението на представителя
на ответника, че нямало доказателства за сключен договор за правна помощ, тъй
като не бил изготвен на бланка, а на обикновен лист формат А4. Според
разпоредбата на чл.36 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В закона няма поставено изискване за специална форма,
която може и да е устна по аргумент от ал.3. В случая е сключен писмен договор,
който съдът няма основание да игнорира само защото не бил написан на бланка от
кочан.
От страна на ответника е направено възражение за
прекомерност, по което съдът дължи произнасяне. Приложимо е правилото на чл.78,
ал.5 от ГПК, според който ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер на
разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от ЗАдв. Минималното възнаграждение за този вид дело е това,
посочено в чл.8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съобразно посочения текст, за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес,
извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000.00 лв.
Делото не разкрива фактическа и/или правна сложност,
съъществена различаваща се от сложността на този вид дела. Делото приключи в
едно съдебно заседание. Доказателствената съвкупност се свежда до материалите
от административната преписка, както и до допълнително служебно изисканите
писмени доказателства. Тези обстоятелства мотивират съда да намали адвокатското
възнаграждение до предвидения в Наредбата минимум от 1000.00 лева.
Предвид основателността на жалбата, неоснователна е
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд
Бургас, ХХІІІ-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 540 от 28.02.2023г. на Директора на Агенция "Митници" София, с която на държавния
служител П.Д.С., ЕГН **********, постоянен
адрес ***, главен инспектор в ТД на Агенция „Митници“, ТД „Митница“ Бургас, МП
Лесово, с ранг ІV-ти старши, на основание чл.90,
ал.1, т.5 от ЗДС е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл.
107, ал.1, т.3 ЗДСл служебното правоотношение е прекратено без предизвестие, без запазване на придобития ранг.
ОСЪЖДА
на основание чл.143, ал.1
от АПК Агенция „Митници“ да заплати на П.Д.С., с посочени
данни, сумата 1000.00 (хиляда) лева, представляващи направени по делото
разноски, като отхвърля претенцията за разноски за разликата до 2000.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Директора на Агенция
„Митници“ за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
С Ъ Д И Я :