РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 29.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 476 / 2020 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 268 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на от В.И.В., ЕГН: **********, адрес ***, срещу Решение по жалба срещу разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК № 168/19.10.2020 г. на Заместник-териториален директор на Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017 г. на Изпълнителния директор на НАП, подписано „За Директор на ТД на НАП – Велико Търново“, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 9905/27.08.2020 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис гр. Ловеч, и с вх. № 19644/31.08.2020 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, подадена от В.И.В., ЕГН: **********, управител на „*****“ ЕООД, и е потвърдено Разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК, с изх. № С 200011-026-0038355/14.08.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч.
Жалбоподателят твърди, че липсва основание за издаване на Разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК, с изх. № С 200011-026-0038355/14.08.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч. Жалбоподателят сочи, че не е налице хипотезата на чл. 211 от ДОПК, т.к. той не е нито длъжник, нито кредитор на дружеството, а негов управителен орган, като сочи, че в обжалваното Решение по жалба срещу разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК № 168/19.10.2020 г. на Заместник-териториален директор на Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, подписано „За Директор на ТД на НАП – Велико Търново“, е налице отказ да се тълкува разпоредбата на чл. 211 от ДОПК. Допълнително в жалбата се сочи, че „получените суми в размер на 74 939,73 лв. са използвани единствено и само за дейността на Дружеството и за да може последното да продължи да съществува и да продължи да изпаща своите задължения към НАП“. В заключение се иска отмяна на Решение по жалба срещу разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК № 168/19.10.2020 г. на Заместник-териториален директор на Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, подписано „За Директор на ТД на НАП – Велико Търново“ и отмяна на Разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК, с изх. № С 200011-026-0038355/14.08.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч.
В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адв. К. С., който поддържа жалбата, като в писмени бележки сочи, че отговорността на управителя на дружество може да бъде търсена единствено по реда на чл. 19 и чл. 21 от ДОПК, като такава отговорност може да бъде търсена само след възлагане на ревизия и установяване на обстоятелствата по чл. 19 от ДОПК с ревизионен акт, като отделно за отговорност по чл. 19 от ДОПК органите по приходите следва да докажат, че при своите действия управителят е действал умишлено и единствено с цел да не бъдат платени публични задължения, като сочи съдебна практика, относима към разпоредбата на чл. 19 от ДОПК. От жалбоподателя се претендират и разноски по списък на л. 47 от делото.
Ответникът – Директор на ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрк. Д. И., моли жалбата да бъде отхвърлена по съображения, изложени в оспореното решение и в писмени бележки, като претендира юрисконсулско възнаграждение съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съдът, след като прецени законосъобразността и обосноваността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С Разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК, с
изх. № С 200011-026-0038355/14.08.2020 г., издадено от публичен изпълнител
при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч /на л. 22 от делото/ е разпоредено: на
основание чл. 211, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 206, ал. 2 и чл. 211, ал. 1 от ДОПК на В.И.В., ЕГН: ********** , дължимата сума за довнасяне в размер на
74,939.73 лв., въпреки наложения запор със запорно съобщение 419#1/28.02.2020 г., ведно със законната лихва от
29.02.2020 г. до 13.08.2020 г. да бъде възстановена по банкова сметка ***, офис
Ловеч, в срок до края на работния ден, следващ получаването на разпореждането
за изпълнение.
Разпореждане с изх. № С200011-026-0038355/14.08.2020г., е връчено лично на В.В. на 14.08.2020г. от старши публичен изпълнител Б.Т., за което е изготвена и разписка по реда на чл. 30, ал.1 от ДОПК, приложена по преписката. Подадена е жалба по административен ред срещу разпореждането.
Жалбата е подадена на 27.08.2020г. в деловодството на ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч и е заведена с вх. № 9905, от тази дата. С Решение №148/08.09.2020г. на директора на ТД на НАП Велико Търново, жалбата е оставена без разглеждане, на основание чл.147, ал.1, във връзка с чл. 266 от ДОПК, като просрочена. Атакувано пред Ловешкия административен съд това решение е отменено и с Определение № 912 от 05.10.2020г., по административно дело № 417/2020 г. по описа на същия съд, е отменено Решение №148/08.09.2020г. на директора на ТД на НАП Велико Търново и е върната преписката за произнасяне по същество.
В.В. счита, че липсва основание за издаване на Разпореждане за изпълнение, с изх. № С200011-026-0038355/14.08.2020г., респективно за възникване на солидарна отговорност по отношение на него в лично качество на основание чл. 211 от ДОПК. Посочва, че сумите по разпореждането са използвани единствено за продължаване на търговската дейност на „*****“ ЕООД, като прилага и справка за това обстоятелство. Като аргумент за своето недоволства в жалбата се прави анализ и на разпоредбата на чл. 211 от ДОПК.
Страните на спорят по фактите.
Няма спор между страните, а и видно от писмените доказателства към настоящата преписка и от писмените доказателства в приложените към настоящото дело други две адм. дела: адм. д № 417/2020 г. и адм.д. № 155/2020 г. и двете по описа на Административен съд – Ловеч, че:
В ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч е образувано изпълнително дело № 11140000963/2014 г. за принудително събиране на изискуеми публични държавни вземания на „*****“, ЕИК:*****. Задълженията на търговеца към 28.02.2020 г. са в общ размер на 134 707.74 лв., в това число главница 98 482.59 лв. и лихва 36 225.15 лв.
В хода на висящото изпълнително производство публичният изпълнител е установил, че търговецът не притежава активи и банкови сметки, които да отговарят на възникналата обезпечителна нужда. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. Предвид изложеното, а и с оглед факта, че все пак същият реализира обороти, данните за които са установени в НАП, е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 419/28.02.2020г. /на л. 30 от делото/, с което е наложен запор на парични средства на задълженото лице в каси, находящи се в негови търговски обекти - *****и *****, с адрес в гр. Ловеч, ул. „*****, с регистрирани в обектите фискални устройства.
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 419/28.02.2020г. /на л. 30 от делото/ е обжалвано, като е осъществен включително съдебен контрол, като с влязло в сила решение № 92 от 31.05.2020 г., постановено по адм.д. № 155/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч е отхвърлена жалбата и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 419/28.02.2020г. /на л. 30 от делото/ е влязло в сила на 31.05.2020 г.
На основание чл. 204 от ДОПК, във връзка с чл. 232, ал. 5 от ДОПК е издадено и Запорно съобщение с изх.№ 419#1/28.02.2020 г. /на л. 32 от делото/, което е връчено лично на В.В., на 28.02.2020 г., видно от разписка на л. 33 от делото.
Със запорното съобщение на /л. 32 от делото/ изрично е разпоредено на основание чл. 232, ал. 5 от ДОПК постъпващите ежедневно парични средства от предоставените от ,*****“ ЕООД стоки и услуги, в посочените в акта търговски обекти, да бъдат превеждани от В.В., в качеството му на управител на дружеството и МОЛ в същото, по сметката за принудително събиране на публични вземания. В запорното съобщение детайлно е посочен реда за внасяне на паричните средства и е указана солидарната отговорност, която се носи в случай на неизпълнение на законовите задължения от управителя – чл. 211, ал. 1 от ДОПК.
От компетентния публичен изпълнител е установено, че за периода от 29.02.2020 г. до 13.08.2020 г. по фискалните устройства в обектите, описани в Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №419/28.02.2020 г., има отчетен общ оборот в размер на 78 239,73 лв.
В Разпореждането за изпълнение с изх. № С200011-026-0038355/14.08.2020г. е посочено, че към 14.08.2020г. по сметка на НАП Велико Търново, офис Ловеч за погасяване на публичните задължения на юридическото лице са постъпили суми в размер на 3 300лв или с 74 939.73лв. по-малко от отчетения с двата броя фискални устройства оборот.
Няма спор, че на практика В.И.В. е нарушил разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ДОПК, съгласно която от дата на получаване на запорното съобщение, същият не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, тъй като спрямо тях има задължение на пазач. В случая е налице основание за реализирането на солидарна отговорност за вземането на длъжника до размера на задължението му по реда на чл. 211 от ДОПК. На основание чл. 211, ал. 3 ДОПК е издадено оспореното в настоящото производство Разпореждане за изпълнение с изх. № С200011-026-0038355/14.08.2020 г.
Срещу същото разпореждане е била подадена жалба по административен ред по чл. 266 от ДОПК от настоящия жалбоподател.
С обжалваното Решение
по жалба срещу разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК №
168/19.10.2020 г. на Заместник-териториален директор на Териториална дирекция
на НАП – Велико Търново, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017 г. на
Изпълнителния директор на НАП, подписано „За Директор на ТД на НАП – Велико
Търново“, е оставена без уважение жалба с вх. № 9905/27.08.2020 г. по описа
на ТД на НАП - Велико Търново, офис гр. Ловеч, и с вх. № 19644/31.08.2020 г. по
описа на ТД на НАП - Велико Търново, подадена от В.И.В., ЕГН: **********, управител на „*****“ ЕООД, и е
потвърдено Разпореждане за
изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК с изх. № С
200011-026-0038355/14.08.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД
на НАП Велико Търново, офис Ловеч.
Решението
по жалба срещу разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК №
168/19.10.2020 г. е съобщено на жалбоподателя, видно от обратна
разписка на л. 12 от делото, с отбелязване на дата на получаване - 21.10.2020
г.
Настоящата жалба срещу Решението по жалба срещу разпореждане за изпълнение на
основание чл. 211 от ДОПК № 168/19.10.2020 г. е заведена при ответника с вх. от
27.10.2020 г., поради което съдът приема, че оспорването е в преклузивния 7-дн.
срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК и от надлежна страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК, в законоустановения срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението. Видно е, че длъжникът е с постоянен адрес ***, поради което настоящия съд е компетентен да разгледа жалбата.
Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са разпореждането на публичния изпълнител и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП – Велико Търново. Следователно, съдът съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона. При така определения предмет на производството съдът намира жалбата за неоснователна.
Процесното разпореждане и съответно решение са издадени от
оправомощени за това органи в пределите на тяхната компетентност, а именно - от
публичния изпълнител при ТД на НАП- Велико Търново, офис Ловеч и от Директора
на ТД на НАП - Велико Търново, като обжалваното Решение по жалба срещу разпореждане за изпълнение на основание чл. 211
от ДОПК № 168/19.10.2020 г. на Заместник-териториален директор на Териториална
дирекция на НАП – Велико Търново, упълномощен със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017 г. на Изпълнителния директор на НАП, подписано „За
Директор на ТД на НАП – Велико Търново“, е издадено при условията на
заместване, за което съдът служебно е събрал допълнителни доказателства /на л.
35-36 от делото и л. 42-44 от делото/.
Няма спор и се установява от Заповед № ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017 г. на
Изпълнителния директор на НАП /на л. 36 и л. 44 от делото/, че със същата
заповед е опавомощена М.Г.П.– заместник директор на ТД на НАП Велико Търново да
изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП Велико Търново при отсъствие
/законоустановен отпуск, командировка и др./ на И.С.З.– директор на ТД на НАП
Велико Търново.
Няма спор, а и видно от Заповед № 1019/13.04.2020 г. /на л. 43 от делото/, че издателят на обжалваното Разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК Б.Т. е компетентен орган – публичен изпълнител.
Няма спор, че процесното разпореждане и съответно решение са издадени в писмена форма, при спазване на процесуалните правила.
Във връзка с правилното приложение на материалноправните норми съдът намира следното:
Както беше посочено по-горе, по делото няма спор относно фактите, посочени подробно по-горе.
Следва да бъде посочено, че с оглед защитата на държавния интерес публичният изпълнител може да приложи и предвидените в кодекса обезпечителни мерки и изпълнителни действия. Отговорността по чл. 211, ал. 3 от ДОПК на трето лице - размера на изплатеното или равностойността на предаденото въпреки запора, ведно с лихвата след плащането/ предаването, като е ограничена до общия размер на задълженията по изпълнителното дело към дата на издаване на разпореждането.
Съгласно чл. 209, ал. 2, т. 8 от ДОПК разпореждането е изпълнително основание, независимо дали е обжалвано. С издаване на разпореждането за възникналата солидарна отговорност, вземането към бюджета се снабдява с изпълнителен титул за самостоятелно вземане от отговорното трето лице. В настоящия случай Разпореждане за изпълнение с изх. № С200011- 026-0038355/14.08.2020 г. е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител, в кръга на неговите правомощия с оглед разпоредбата на чл.226, ал. 1 от ДОПК. Разпореждането за изпълнение съдържа необходимите реквизити и отговаря на изискванията на закона по отношение на предпоставките и реда за издаването му.
В жалбата са посочва, че не е следвало да бъде издавано процесното разпореждане, тъй като сумите, които не са били преведени са послужили изцяло за продължаване дейността на дружеството, за което е представена като доказателство и справка в табличен вид. Същата не е придружена с фактури или други документи, неоспоримо подкрепящи изложените в нея факти, поради което на практика не е годно доказателствено средство.
Следва да бъде посочено, обаче, че това обстоятелство е ирелевантно и по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на разпореждането. Издаването на този акт е продиктувано от липсата на изпълнение на задължението на управителя В.В. в качеството му на пазач, възложено му със запорно съобщение, издадено на основание Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №419/28.02.2020г. и е без значение за какво са изплатени/разходвани запорираните суми.
Запорът на средства в каси, се налага на основание чл. 200 от ДОПК във вр. с чл. 204 и чл. 195, ал. 1 до 3 от ДОПК. Съгласно чл. 213, ал. 1 от ДОПК принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника.
Ако не е съгласен с вида и размера на наложената обезпечителна мярка, жалбоподателят може да поиска замяна на обезпечението по реда на чл. 199 от ДОПК, както и да направи предложение по реда на чл. 214 от ДОПК. Ал. 2 на чл. 214 от ДОПК гласи, че предложението на длъжника не се приема, ако предложеният начин на изпълнение не е в състояние да удовлетвори изцяло публичния изпълнител. Съгласно чл. 199, ал. 1 от ДОПК, за задълженото лице съществува възможност да иска от публичния изпълнител и от съда заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно обезпечение. В конкретния случай няма данни да е правено искане за заменяне на наложеното обезпечение пред публичния изпълнител или съда.
Освен това, съгласно чл. 199, ал. 2 от ДОПК, без съгласието на публичния взискател, длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Паричната гаранция се прави по сметката на публичния изпълнител. Съгласно чл. 199, ал. 3 от ДОПК /в приложимата редакция/ в останалите случаи наложеното обезпечение може да бъде заменено със съгласието на взискатетя и публичния изпълнител чрез налагане на възбрана върху недвижим имот или на запор върху движими вещи, посочени от длъжника.
Така предвид гореизложеното, като управител на длъжника „****“ ЕООД, В.В. е можело да предприеме други действия, обезпечаващи възможността за нормалната дейност на дружеството, едновременно отговарящи и на обезпечителната нужда на държавата, каквито жалбоподателят не е предприел, като дори липсват твърдения за същите.
С липсата на дължимото поведение от страна В.В., с оглед на встъпването му в качеството на пазач, правилно и законосъобразно публичният изпълнител е ангажирал солидарната му отговорност с издаването на Разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК, с изх. № С200011-026-0038355/14.08.2020 г.
Съгласно чл. 211, ал. 1 от ДОПК - Който изплати на длъжника вземания или му предаде вещи въпреки наложения по съответния ред запор, отговаря солидарно с него за изплатеното или предаденото до размера на задължението с лихвата след плащането.
Не случайно, както беше посочено по-горе, законът изрично е предвидил тази възможност и е приравнил този акт на самостоятелно годно изпълнително основание - разпоредбата на чл.209, ал. 2, т. 8 от ДОПК.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че липсва основание за издаване на разпореждане по чл. 211 от ДОПК.
Същото основание е посочено обжалваното разпореждане за изпълнение – чл. 211 от ДОПК /на л. 22 от делото/ и е именно във вр. с разпоредбата на чл.209, ал. 2, т. 8 от ДОПК.
Получените от дейността на дружеството средства е следвало да бъдат преведени в указания срок по сметка на принудителното изпълнение. Същите са били в патримониума на дружеството, а В.В., като управител и материално отговорно лице е поел задължението да ги пази и предаде по указания ред, видно и от постановление за налагане на обезпечителни мерки /на л. 30 от делото/, обжалвано и влязло в сила на 31.05.2020 г. /оставено в сила с решение по адм.д. № 155/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч/, както и от запорно съобщение на л. 32 от делото.
Като не е сторил това жалбоподателят В. се е разпоредил с тях по начин, различен от онова, за което се е задължил с връчването на ПНОМ и запорното съобщение, като с това си поведение е довел до ощетяване на държавния бюджет, изразяващо се в невъзможността да бъде събрано установеното публично вземане. На практика в лично качество той е предал тези суми, въпреки наложения по съответния ред запор.
Ето защо съдът намира, че е осъществен фактическият състав на чл. 211, ал. 1 от ДОПК.
За пълнота следва да се посочи, че жалбоподателят се позовава на неотносима за процесния случай съдебна практика на ВАС. Неправилна е интерпретацията на жалбоподателя в писмената защита, че отговорността на управителя може да бъде търсена, респ. ангажирана единствено в хипотезата на чл. 19 от ДОПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ДОПК - Който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.
В процесния случай изобщо не става въпрос за търсене на отговорност на управителя нито по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, нито по чл. 19, ал. 2 от ДОПК.
В настоящото производство не е издаван ревизионен акт и не е търсена отговорност на управителя по реда на чл. 19 от ДОПК, за да се обсъжда липсата на фактическия състав на същата норма.
Съгласно съдебната практика тълкуването на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК налага извод, че
фактическият състав на същата включва следните елементи: 1. Субект на
отговорността – кой може да бъде трето отговорно лице – управител, член на
орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2.
Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, 3. Действие –
укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред
орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се приема, че
действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно
поведение; 4. Причинно-следствена връзка - Вследствие на това укриване на факти
и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или
задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н.
"уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване
на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5.
Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени
средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с
имущество, които е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6.
Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря
за пълния размер на непогасеното задължение.
Както беше посочено по-горе, с
факта на получаване на запорното съобщение /на л. 32 и л. 33 от делото/ и при
наличие на влязло в сила и минало през съдебен контрол по адм.д. № 155/2020 г.
по описа на Административен съд – Ловеч – постановление за налагане на обезпечителни
мерки, жалбоподателят е бил длъжен да изпълни същите и като не е сторил това е
реализиран фактическия състав на чл. 211, ал. 1 от ДОПК - Който изплати на
длъжника вземания или му предаде вещи въпреки наложения по съответния ред
запор, отговаря солидарно с него за изплатеното или предаденото до размера на
задължението с лихвата след плащането.
Ето защо съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваните актове за законосъобразни.
При този изход на спора
и на основание чл. 143, ал.
4 от АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени поисканите
своевременно и действително направени разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
На основание гореизложеното и чл. 268 от ДОПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.В., ЕГН: **********, адрес ***, срещу Решение по жалба срещу разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК № 168/19.10.2020 г. на Заместник-териториален директор на Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017 г. на Изпълнителния директор на НАП, подписано „За Директор на ТД на НАП – Велико Търново“, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 9905/27.08.2020 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис гр. Ловеч, и с вх. № 19644/31.08.2020 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, подадена от В.И.В., ЕГН: **********, управител на „*****“ ЕООД, и е потвърдено Разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК, с изх. № С 200011-026-0038355/14.08.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч.
ОСЪЖДА на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК В.И.В., ЕГН: **********, адрес ***, да заплати на ТД на НАП – Велико Търново сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: