Р Е Ш Е Н И Е

 

     №…….../…….11.2016 г.

гр. Варна

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                            СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

        

при секретаря Х.А.,

като разгледа докладваното от съдията Колева

търговско дело № 110 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, като към него обективно е съединен и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като към него обективно е съединен и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

По изложените в исковата молба обстоятелства, „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД (БТК), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 И, представлявано от изпълнителния директор Атанас Добрев, чрез юрисконсулт Й.Р., е поискало да бъде осъдено „ХЕПИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 25, представлявано от управителя Орлин Попов, да му заплати сумата от 25 229.99 лв. /двадесет и пет хиляди двеста двадесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща дължима компенсаторна неустойка поради предсрочно прекратяване от ответника на Договор за предоставяне на услугите „Виртуална частна мрежа – VPN“ и „Достъп до интернет“ № 24287/17.02.2009 г., уговорена между страните в т. 6.2. във връзка с т. 4.4.1. от Договора, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 28.01.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да му заплати сумата от 2 449.79 лв. /две хиляди двеста четиридесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задължението за заплащане на неустойката, за периода от 08.02.2015 г. до датата на предявяване на иска - 28.01.2016 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Предявен е и насрещен осъдителен иск от „ХЕПИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 25, представлявано от управителя Орлин Попов, срещу „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД (БТК), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 И, представлявано от изпълнителния директор Атанас Добрев, за осъждане на ответника по него да заплати на ищеца сумата от 6 834 лв. /шест хиляди осемстотин тридесет и четири лева/, представляваща подлежащ на връщане на отпаднало основание депозит, заплатен на 28.10.2005 г. за предоставено и върнато на собственика оборудване по т. 5.4. във връзка с т. 1.3. от прекратен Договор за предоставяне на услугите „Виртуална частна мрежа – VPN“ и „Достъп до интернет“ № 24287/17.02.2009 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на насрещния иск – 18.02.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищцовото дружество „БТК“ ЕАД твърди, че на 17.02.2009 г. с ответника „ХЕПИ“ ЕАД са сключили Договор за предоставяне на услугите „Виртуална частна мрежа – VPN“ и „Достъп до интернет“ № 24287/17.02.2009 г., по силата на който е предоставена услугата VPN, която представлява пренос на данни от различен характер и предназначение между географски отдалечени точки в офисни, търговски и други помещения на клиента, находящи се на  територията на РБ. Сочи, че с Допълнително споразумение № 5 от 28.01.2010 г. към Договора страните са уговорили да се конфигурира порт за достъп и до нова услуга – „Мобилен достъп до виртуална частна мрежа – VPN” и срокът на договора да бъде удължен с 48 месеца, считано от датата на подписване на споразумението. Излага, че с Допълнително споразумение № 16 от 01.05.20112 г. страните са уговорили да се измени Приложение 2 от Договора и размера на месечния абонамент да е в размер на 10 688 лв. Твърди, че на 13.07.2012 г. „ХЕПИ“ ЕАД е депозирало предизвестие за прекратяване на облигационната връзка преди изтичане срока на договора. Сочи, че поради тази причина, съгласно т. 6.2. от Договора, ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на 50% от шестмесечните абонаменти по Приложение 2 (50% от 10 688 лв.) в размер на 32 064 лв., както и лихва за забава върху това вземане. Излага, че на основание т. 5.4. от Договора е извършил прихващане на задължението на „ХЕПИ“ ЕАД за заплащане на неустойка със насрещно вземане на ответника за предоставен депозит за използвано оборудване в размер на 6 834.01 лв. до размера на по-малкото, като остатъчната дължима от ответника сума възлиза на 25 229.99 лв. Ищецът твърди, че е изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение, получена на 02.02.2015 г., като в нея е посочен петдневен срок за плащане, но вземането не е погасено, поради което е предявена и настоящата искова претенция.

В допълнителната искова молба „БТК“ ЕАД поддържа изложеното като допълнително изразява становище по оспорванията на ответника в отговора и излага, че в т. 4.2. от Договора е предвидено, че след изтичане на минималния срок, срокът на Договора се продължава автоматично за същия период, ако нито една от страните не уведоми другата за прекратяването му поне 30 дни преди изтичането му. Сочи, че волята на страните в сключеното между тях споразумение е било за подновяване на т.н. „минимален срок“, защото са целели по-дълго обвързване и предсказуеми търговски отношения и ако са считали, че следва да започне нов период различен от първоначалния, не е било нужно да подписват споразумение, защото по силата на т. 4.2. срокът е щял да се продължи автоматично. Оспорва твърдението на ответника, че ищецът е узнал за предизвестието за прекратяване на 13.08.2012 г., защото в предоставеното копие има печат на офис във Варна, а седалището и адрес на управление на БТК през 2012 г. е бил в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 И, като дружеството няма регистрирани клонове или офиси в страната. Излага, че връчването на изявлението за прекратяване на договора не е на регистрирания адрес на търговеца, поради което не е породило към този момент правни последици, а ищецът е узнал за него едва през зимата на 2013 г., като предизвестието следва да се счита за 60 дневно на основание т. 4.4. от Договора, защото е получено в рамките на минималния срок на действие на Договора.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „ХЕПИ“ ЕАД подава отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло като неоснователни предявените искове. По същество сочи, че не оспорва обстоятелствата, че между страните е била налице облигационна връзка по посочения Договор и споразумения, че е предоставил депозит в размер на 6 834 лв. и че е отправил предизвестие за прекратяване на договора от 17.02.2009 г. Излага, че е невярно твърдението на ищеца, че в т. 4 от Допълнително споразумение № 5/28.01.2010 г. е било договорено срокът на договора да бъде удължен с 48 месеца, считано от датата на подписване на споразумението. Оспорва твърденията, че за ответника е възникнало задължение да заплати неустойка при предсрочно прекратяване на договора, че е получил покана за доброволно плащане и пратка № 1050032665516, и че „БТК“ ЕАД е извършил валидно прихващане с предоставения депозит. Твърди, че съгласно т. 4.1. от Договор за предоставяне на услугите „Виртуална частна мрежа – VPN“ и „Достъп до интернет“ № 24287/17.02.2009 г., договорът влиза в сила след подписването му от двете страни и има действие за минимален срок от 3 години. Сочи, че в т.4.4.2. от него е уговорено, че договорът може да бъде прекратен след изтичане на минималния срок, с отправяне на едностранно 30-дневно предизвестие от всяка от страните, като срокът е започнал да тече на 17.02.2009 г. и е изтекъл на 17.02.2012 г. Излага, че след изтичане на този срок „ХЕПИ“ ЕАД е прекратил облигационното отношение като е уведомил ищеца с писмо-предизвестие изх.№ 33 от 13.07.2012 г., изтекло на 13.08.2012 г. Сочи, че при прекратяване на договора по този начин /30 дневно предизвестие след изтичане на минималния срок/ не е предвидена неустойка в тежест на нито една от двете страни. Твърди, че предвидената в т. 6.2. неустойка се дължи единствено при прекратяване на договора по т. 4.4.1, а именно прекратяване с предизвестие преди изтичане на минималния срок. Твърди, че невярно ищецът сочи, че срокът на договора се удължава с 48 месеца след подписване на споразумението между страните. Съгласно т. 4 от Допълнителното споразумение страните са договорили, че срока на договора се променя за нов 48 месечен период, като този период е нов втори по ред, който е започнал да тече след изтичане на минималния срок по т. 4.1. изр. I от Договора. Излага, че този нов период е различен от първоначално уговорения минимален срок, поради което при прекратяване на договора при времетраенето на новия период неустойка не се дължи. Релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност за вземането за неустойка. Сочи, че ищецът е получил изявления за прекратяване на 13.07.2012 г., като от изтичането на предоставения едномесечен срок до дата 13.08.2015 г. са изминали три години, съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД. Излага, че исковата молба е подадена в съда на 29.01.2016 г., поради което тригодишния давностен срок за вземания за неустойки е изтекъл. Твърди, че с погасяване на главното вземане се погасява и акцесорното вземане за лихва за забава.

Ответникът „ХЕПИ“ ЕАД подава отговор на допълнителната искова молба, в който поддържа вече изложеното. Оспорва твърдението на ищеца, че писмената кореспонденция между страните е следвало да се осъществява само на адресите им на управление вписани в търговския регистър, доколкото липсвала изрична клауза в различен смисъл. Излага, че логиката е точно обратната и при търговските дружества следва изрично да е предвидено, че волеизявленията се отправят на адресите на управление, като ако такава уговорка липсва се счита, че изявления се приемат и в другите обекти на търговеца.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК „ХЕПИ“ ЕАД депозира искова молба, с която предявява насрещен иск за осъждане на „БТК“ ЕАД да върне предоставения депозит в размер на 6 834 лв. Твърди, че на основание т. 5.4. от Договор № 12659/24.10.2005 г. „ХЕПИ“ ЕАД е предоставило на „БТК“ ЕАД паричен депозит в размер на уговореното едномесечно възнаграждение за обезпечаване на правилното и навременно изпълнение на задълженията на клиента, като на 28.10.2005 г. е превело по банков път сумата от 6 834 лв. Сочи, че на 17.02.2009 г. чрез сключването на нов Договор за предоставяне на услугите „Виртуална частна мрежа – VPN“ и „Достъп до интернет“ № 24287/17.02.2009 г. страните са се съгласили внесения по предходния договор депозит да се счита предоставен по новия. Излага, че съгласно т. 5.4. от Договора „БТК“ ЕАД се е задължило да възстанови депозита след връщане на предоставеното оборудване, след приспадане сумата от евентуално нанесени вреди върху оборудването и дължимите суми за ползването му и прихващане на други изискуеми суми на „ХЕПИ“ ЕАД към БТК. Твърди, че с отправено към „БТК“ ЕАД предизвестие е прекратило договора между страните считано от 13.08.2012 г., след което е върнало цялото предоставено оборудване по договора в изрядно техническо състояние и е заплатило всички суми за ползване дължими до тази дата, но въпреки това депозита не му е бил възстановен и към настоящия момент. Сочи, че поради становището на „БТК“ ЕАД в исковата молба, че е извършило прихващане с предоставения депозит, се налага извода че се оспорва връщането му, поради което се предявява и насрещния иск.

В допълнителната искова молба по насрещния иск „ХЕПИ“ ЕАД поддържа изложеното в исковата молба и изразява становище по оспорванията в отговора. Твърди, че вземането на „БТК“ ЕАД за неустойка в размер на 32 064 лв. не е възникнало и съответно не е могло да бъде извършено прихващане с него. Излага, че е налице признание на „БТК“ ЕАД  в исковата молба, че е получило отправеното от „ХЕПИ“ ЕАД предизвестие на 13.07.2012 г. Сочи, че същото е депозирано в официален офис на „БТК“ ЕАД, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 189, който е разполагал с регистрационна система за входящи изявления, касаещи договорни отношения, което валидно е обвързало страната. Оспорва обстоятелството, че е получавало изявление за прихващане. Излага, че въпреки, че е не е била налице изрична уговорка, че предоставения по Договор 12659/24.10.2005 г. депозит се счита за такъв и по Договор № 24287/17.02.2009 г. тази воля на страните е следвала от представените доказателства и от твърденията на „БТК“ ЕАД, че е извършено прихващане с предоставен депозит за използвано оборудване. Сочи, че след като депозита се счита предоставен по Договор № 24287/17.02.2009 г., който е прекратен на 13.08.2012 г., от този момент до датата на предявяване на насрещния иск – 18.02.2016 г. петгодишния давностен срок не е изтекъл. Отделно от горното твърди, че видно от разменената търговска кореспонденция между страните, представител на „БТК“ ЕАД е признал съществуване на вземането за връщане на депозита и е поела ангажимент да организира плащането му.

Ответникът по насрещния иск „БТК“ ЕАД, в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, подава отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло иска. Не оспорва факта, че в сключения между страните Договор 12569 е била налице уговорка „ХЕПИ“ ЕАД да заплати депозит, който да обезпечава изпълнението на задълженията по договора. Излага обаче, че след сключването на новия Договор за предоставяне на услугите „Виртуална частна мрежа – VPN“ и „Достъп до интернет“ № 24287/17.02.2009 г., с идентичен предмет на този с Договор 12569, последният се е прекратил, като оспорва твърдението на ищеца, че платеният депозит ще служи като такъв и по новия Договор. Излага, че прекратяването на договора е извършено по време на предвидения между страните минимален срок, поради което „ХЕПИ“ ЕАД дължи неустойка в размер на 32 064 лв., която сума е прихваната със задължението за връщане на депозита в размер на 6 834 лв., поради което това вземане се е погасило. В условията на евентуалност твърди, че ако съдът приеме, че не е налице валидно извършено прихващане, то задължението за връщане на депозита е погасено по давност, защото е възникнало при прекратяване на сключения между страните Договор 12659 на дата 17.02.2009 г. и от този момент до датата на предявяване на насрещния иск 18.02.2016 г. са изтекли повече от пет години.

Ответникът по насрещния иск „БТК“ ЕАД подава отговор на допълнителната искова молба, в който поддържа оспорванията. Твърди още, че в горния десен ъгъл на предизвестието е положен печат, който не фигурира в регистъра за печатите, поради което същия не удостоверява връчването на волеизявлението за прекратяване на договора. Сочи, още че посочения офис на бул. „Сливница” не е бил основен и представителен за дружеството, не е разполагал с деловодна система и не е използвал положения в предизвестието печат.

В съдебно заседание и с писмено становище процесуалният представител на „БТК“ ЕАД - юрисконсулт Й.Р. поддържа така предявените искове и моли за тяхното уважаване. Моли да бъде отхвърлен предявения насрещен като неоснователен. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание и с писмена защита „ХЕПИ“ ЕАД, чрез процесуалните си представители юрисконсулт Х. Х. и юрисконсулт Д.Г., моли предявените от „БТК“ ЕАД искове да бъдат отхвърлени, както и да бъде уважен предявения от него насрещен иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски на насрещната страна в частта, в която е поискано присъждане на транспортни разходи в размер на 260,15 лв.

 

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Не се спори по делото, че страните са сключили Договор за предоставяне на услугите VPN и Интернет № 12659/24.10.2005 г. и Договор за предоставяне на услугите „Виртуална частна мрежа – VPN“ и „Достъп до интернет“ № 24287/17.02.2009 г. и Допълнително споразумение № 5 към Договора. По първия договор на 28.10.2005 г. е бил предоставен депозит за използвано оборудване на „БТК“ ЕАД в размер на 6 834.01 лв. На 13.07.2012 г. „ХЕПИ“ ЕАД е отправило предизвестие за прекратяване на Договор № 24287/17.02.2009 г., което е предадено на адрес гр. Варна, бул. „Сливница“ № 189, където се е помещавал офис на „БТК“ ЕАД.

Сключеният между страните договор от 17.02.2009 г. е бил срочен такъв, като срокът е определен в т. 4.1 от договора. Срокът на действие на договора е бил три години, считано от датата на подписването му от двете страни, като в случай на новооткрити VPN точки договорът има действие спрямо тях за срок, съответстващ на оставащия срок по основния договор, но не по-малък от една година, считано от началната дата на ползване на услугата за новите VPN точки. По този начин при новооткрити VPN точки е създадена възможност за продължаване на действието на договора до изтичане на срока за ползване на новите VPN точки в случаите, когато предвидения за тях едногодишен срок надвишава тригодишния за действието на основния договор. В т. 4.3 е предвидена възможност за прекратяване на договора преди изтичане на срока, но тези възможности касаят случаите на обективна невъзможност за изпълнение на договора или виновно поведение на една от страните по него, каквито обстоятелства в случая не се твърдят. В т.4.4 е предвидено, че договорът може да бъде прекратен преди изтичане на минималния срок, който е тригодишния срок по чл. 4.1, с отправяне на едностранно 60-дневно писмено предизвестие от всяка една от страните, като след изтичане на срока по т.4.1 срокът за предизвестие се трансформира в 30-дневен. Изтичането на срока по т.4.1 от договора обаче не води автоматично до прекратяване на договора в случай, че нито една от страните не уведоми писмено другата страна, че желае прекратяването на договора поне 30 дни преди датата на изтичане на срока. При липсата на такова уведомление, по силата на т. 4.2 от договорът същият се счита продължен за нов тригодишен период. Тези условия на договора са променени частично с Допълнително споразумение № 5 от 28.01.2010 г. /л. 12 от делото/, в т. 4 от което се променя срока на договора за нов 48-месечен период. Със становище вх. № 26412/29.09.2016 г. „ХЕПИ“ ЕАД е представило по делото и второ Допълнително споразумение също с № 5, което е без дата и съдържа само означение на годината – 2009 г. /л. 266 от делото/, в което липсва т. 4 от представеното от ищеца Допълнително споразумение № 5 от 28.01.2010 г. Въз основа на това „ХЕПИ“ ЕАД е оспорвало Допълнително споразумение № 5 от 28.01.2010 г., но това оспорване не е основателно. На първо място, представеното от „ХЕПИ“ ЕАД допълнително споразумение не носи подписите на страните по договора, за разлика от това, което е представено от „БТК“ ЕАД. Липсата на такива подписи води до извода, че страните не са изявили воля да бъдат обвързани от Допълнителното споразумение № 5, което е представено от „ХЕПИ“ ЕАД, а такава воля е изразена за Допълнителното споразумение № 5 от 28.01.2010 г., представено от „БТК“ ЕАД. При това съдържанието на волята на страните по договора следва от текста на Допълнително споразумение № 5 от 28.01.2010 г. и трябва да се счита, че страните са обвързани в отношенията си от клаузите на споразумението така, както са формулирани в него. На второ място, в съдебното заседание на 04.11.2016 г. по реда на чл. 183 от ГПК е приет като доказателство по делото представения от ищеца „БТК“ ЕАД нотариално заверен препис от Допълнително споразумение № 5 от 28.01.2010 г. С оглед на това, представеното от „БТК“ ЕАД Допълнително споразумение № 5 от 28.01.2010 г. не е оборено. Във връзка с това е бил спорен въпроса за действието на т. 4 от това споразумение, в което буквално е записано: „Променя се срока на договора за нов 48 месечен период.” „ХЕПИ“ ЕАД твърди, че се касае за срок, който е трябвало да започне да тече след като изтече този по т. 4.1 от договора, докато „БТК“ ЕАД твърди, че този срок се прилага от момента на сключване на допълнителното споразумение. По повод на тези твърдения следва да се има предвид, че може да бъде променян срок, който не е изтекъл към момента на сключване на споразумението. Поначало уговорките между страните пораждат действие между тях от момента на постигането им, като намират приложение към вече съществуващите между тях отношения и ги преуреждат съгласно новите уговорки. В случаите, когато новите уговорки имат обратно действие или ще породят действие за в бъдеще /след настъпване на определено условие или изтичането на определен срок/, то трябва да има изрично съгласие за това. Такова съгласие обаче липсва в т. 4 от Допълнително споразумение № 5 от 28.01.2010 г. и с оглед на това, че може да бъде променян само действащ срок, трябва да бъде прието, че страните са уговорили действието на Договора от 17.02.2009 г. да ги обвързва за срок от 48 месеца, считано от датата на споразумението. С оглед на това, срокът на договора е изтичал на 28.01.2014 г., вместо на 17.02.2012 г., когато е трябвало да изтече предвидения в т. 4.1 първоначален тригодишен срок. Не се спори, че на 13.07.2012 г. „ХЕПИ“ ЕАД е отправило предизвестие за прекратяване на Договор № 24287/17.02.2009 г. /л. 77 от делото/, като се е позовало на т. 4.4.2 от договора. Съгласно посочения текст, след изтичане на минималния срок по т.4.1 от договора, същият може да бъде прекратен с отправяне на едностранно 30-дневно предизвестие от всяка една от страните. Получаването на това предизвестие е оспорено от „БТК“ ЕАД с твърдението, че не е надлежно връчено, тъй като е връчено на адрес гр. Варна, бул. „Сливница“ № 189, където се е помещавал офис на „БТК“ ЕАД, но не е имало лице, което да е надлежно упълномощено да приема книжа. От показанията на разпитаните по делото свидетели Л.Н.Н. и Р.С.Р. се установява, че служителите в офиса на „БТК“ ЕАД в гр. Варна са извършвали обслужване на клиентите на „БТК“ ЕАД на територията на града, какъвто клиент е било и „ХЕПИ“ ЕАД, като са издавали и приемали документи във връзка с дейността си. Именно в този офис на 13.07.2012 г. свидетелят Р.С.Р. е предал предизвестието за прекратяване на договора от страна на „ХЕПИ“ ЕАД, като същото е било получено от служителите на „БТК“ ЕАД. С оглед на това следва да бъде прието, че е налице надлежно връчване, доколкото лицето, осъществяващо такова, не е задължено да проверява дали лицето, което е получило документа е изрично упълномощено да получава книжа, а е достатъчно добросъвестно да предполага, че това лице представлява дружеството. Обстоятелството, че това предизвестие е било надлежно връчено, се потвърждава и от приложените към исковата молба по насрещния иск приемо-предавателни протоколи /л. 78 – л. 86 от делото/, с които предоставеното по договора оборудване е върнато обратно от „ХЕПИ“ ЕАД на „БТК“ ЕАД, което е възможно само в случаите на прекратен договор.  Съгласно т. 6.2 от договора, при прекратяване на договора по реда на т. 4.4.1 преди изтичане на първите 12 месеца от минималния срок за ползване на услугата, предвиден в т. 4.1, страната, която е инициатор на прекратяването дължи на другата страна неустойка в размер на 50% от 12 месечни вноски, определени в Приложение № 2 или 50% от 6 месечни вноски след изтичане на първата 1 година от договора. Тълкуването на тази уговорка сочи, че се дължи неустойка, ако прекратяването бъде реализирано преди изтичането на срока на действието на договора, уговорен в т.4.1 от същия, който към момента на сключването е бил тригодишен и е изтичал на 17.02.2012 г. С Допълнително споразумение № 5 от 28.01.2010 г. уговорката по т. 4.1 от договора е изменена като за краен срок на действие на договора е определена датата 28.01.2014 г. Във връзка с тази промяна следва да бъде тълкувана и уговорката по т. 4.4 от договора. С оглед на това, преди изтичането на уговорения в Допълнително споразумение № 5 от 28.01.2010 г. срок, договорът е можел да бъде прекратен на основание т. 4.4.1, а не на основание т. 4.4.2 от същия, на която уговорка се е позовало „ХЕПИ“ ЕАД. Във всички случаи, когато договорът се прекратява едностранно от една от страните преди изтичане на уговорения в него срок, то съгласно т. 4.4.1 страната, която е направила изявлението за прекратяване дължи на другата страна неустойка по т.6.2 от договора. В случая, доколкото към момента, в който „ХЕПИ“ ЕАД е отправило предизвестието за прекратяване на договора, са изтекли първите 12 месеца от действието на договора, то това дружество дължи на „БТК“ ЕАД неустойка в размер на 50% от 6 месечни вноски, определени по Приложение № 2 към договора, в какъвто смисъл е и предявената от „БТК“ ЕАД претенция. Една месечна вноска по договора, съгласно Приложение № 2 е равна на 10688,00 лв., поради което дължимата се неустойка е в размер на 32064,00 лв. Във връзка с тази претенция обаче следва да бъде обсъдена и претенцията на „ХЕПИ“ ЕАД по насрещния иск.

На 24.10.2005 г. между „БТК“ ЕАД и „ХЕПИ“ ЕАД е бил сключен договор с предмет, който е аналогичен на този по Договора за предоставяне на услугите „Виртуална частна мрежа – VPN“ и „Достъп до интернет“ № 24287/17.02.2009 г. Съгласно т.5.4 от същия, „ХЕПИ“ ЕАД е било задължено да заплати депозит в размер на едномесечното възнаграждение на изпълнителя, който депозит е обезпечавал правилното и навременно изпълнение на задълженията на „ХЕПИ“ ЕАД по договора. Съгласно същата уговорка, „БТК“ ЕАД е поело задължението да възстанови този депозит на „ХЕПИ“ ЕАД при връщане на предоставеното по договора оборудване и след приспадане на сумата за нанесените от клиента вреди върху оборудването и дължимите суми по договора, ако има такива. Въз основа на това свое задължение, с платежно нареждане от 28.10.2005 г. „ХЕПИ“ ЕАД е превело на „БТК“ ЕАД сумата от 6834,00 лв. В последващия договор от 17.02.2009 г. в т.5.4 от същия е посочено, че по преценка на „БТК“ ЕАД, „ХЕПИ“ ЕАД е следвало да заплати и депозит в определен от първото дружество размер за предоставеното му за временно ползване оборудване, който депозит е следвало да бъде възстановен при последващо връщане на оборудването и след приспадане на сумата за нанесени вреди върху същото и прихващане на други изискуеми се задължения на „ХЕПИ“ ЕАД към „БТК“ ЕАД. В исковата молба, с която е предявен насрещния иск, „ХЕПИ“ ЕАД претендира връщане на сумата по т.5.4 по договора от 2009 г. като твърди, че не е извършено реално плащане на същата, а между страните е постигнато споразумение сумата, платена по договора от 2005 г. да бъде задържана от „БТК“ ЕАД като депозит по договора от 2009 г. По делото не са събрани изрични доказателства за наличието на такава уговорка, като по силата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК изпълнението на това задължение не може да бъде установявано със свидетелски показания. В исковата молба на „БТК“ ЕАД обаче се съдържа изявление за прихващане на дължимата се от „ХЕПИ“ ЕАД неустойка по т.6.2 от договора със задължението на „БТК“ ЕАД за възстановяване на внесения от „ХЕПИ“ ЕАД депозит по т.5.4 в размер на 6834,01 лв. Това твърдение съдържа в себе си признание на „БТК“ ЕАД, че „ХЕПИ“ ЕАД е изпълнило задължението си за внасяне на депозита по т.5.4. от договора от 2009 г. и на твърдението, че между страните е била постигната уговорка депозита по договора от 2005 г. да бъде прехвърлен към договора от 2009 г. Поради това, тъй като договорът от 2009 г. е прекратен и видно от представените по делото приемо-предавателни протоколи „ХЕПИ“ ЕАД е предало обратно на „БТК“ ЕАД предоставеното му оборудване, без да има твърдения за неизправности и нанесени повреди, следва да се приеме, че „БТК“ ЕАД дължи на „ХЕПИ“ ЕАД внесения депозит по т.5.4 от договора. Налице са две изискуеми насрещни еднородни вземания, поради което същите могат да бъдат прихващани по реда на чл. 103 от ЗЗД. Претендираната от „БТК“ ЕАД неустойка по т.6.2 от договора е била изискуема от момента на изтичането на срока за предизвестието, поради което и „БТК“ ЕАД е могло да направи възражение за прихващане на това свое вземане срещу „ХЕПИ“ ЕАД със задължението си към това дружество по т.5.4 от договора. С покана от 30.01.2015 г. /л. 22 от делото/, която е връчена на 02.02.2015 г., „БТК“ ЕАД е поканило „ХЕПИ“ ЕАД да му заплати сумата от 25 229,99 лв., представляваща разликата между неустойката по т.6.2 от договора в размер на 32 064,00 лв. и дължимия се депозит по т.5.4. от договора в размер на 6 834,00 лв. В тази покана се съдържа изрично изявление на „БТК“ ЕАД за прихващане между двете насрещни задължения, което е осъществено към този момент, поради което и е породило предвиденото в чл. 104, ал. 2 от ЗЗД действие. Без значение е евентуалното последващо погасяване на което и да е от двете задължения по давност, тъй като поради това, че прихващането е могло да се осъществи преди изтичане на давността, то съгласно чл. 103, ал. 2 от ЗЗД същото е допустимо и след това като ще има обратно действие. С оглед на това, вземането на „ХЕПИ“ ЕАД срещу „БТК“ ЕАД за депозита по т.5.4 от договора, което е претендирано с насрещния иск, е погасено поради извършено прихващане. Предвид гореизложеното, така предявеният насрещен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

От друга страна, с исковата си молба „БТК“ ЕАД претендира сумата от 25 229.99 лв., представляваща остатъка от неустойката по т.6.2 от договора след извършване на прихващането. Вземането на „БТК“ ЕАД за тази неустойка е възникнало след изтичането на срока за предизвестие по т.4.4. от договора. В случая, независимо дали ще бъде възприет 60-двевния срок по т.4.4.1 от договора или 30-дневния срок по т.4.4.2 от договора, прекратяването е настъпило на 10.09.2012 г. – в първия случай и на 13.08.2012 г. – във втория случай. Във всички случаи от тези дати съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече и предвидената в закона погасителна давност. Същата съгласно чл. 111, б. „б” от ЗЗД е тригодишна и може да бъде спирана и прекъсвана само в случаите по чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД, каквито обстоятелства по делото обаче не са установени. Исковата молба е предявена на 28.01.2016 г. като към тази дата предвидената в закона погасителна давност вече е била изтекла. С оглед на това, направеното от„ХЕПИ“ ЕАД възражение по чл. 120 от ЗЗД е основателно и така предявения срещу дружеството от „БТК“ ЕАД иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

Погасяването по давност на главното вземане по чл. 92 от ЗЗД води до погасяване и на акцесорното вземане за дължима се върху него лихва за забава, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД. Поради тази причина и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

 

По отношение на разноските:

 

С оглед изхода на делото, направените от страните разноски в производството следва да бъдат понесени от тях така, както са извършени, тъй като главния и насрещния иск са отхвърлени.

Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД (БТК), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 И, представлявано от изпълнителния директор Атанас Добрев, чрез юрисконсулт Й.Р., срещу „ХЕПИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 25, представлявано от управителя Орлин Попов, искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 25 229.99 лв. /двадесет и пет хиляди двеста двадесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща дължима компенсаторна неустойка поради предсрочно прекратяване от ответника на Договор за предоставяне на услугите „Виртуална частна мрежа – VPN“ и „Достъп до интернет“ № 24287/17.02.2009 г., уговорена между страните в т. 6.2. във връзка с т. 4.4.1. от Договора, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 28.01.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за заплащане на сумата от 2 449.79 лв. /две хиляди двеста четиридесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задължението за заплащане на неустойката, за периода от 08.02.2015 г. до датата на предявяване на иска - 28.01.2016 г., като погасени по давност.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ХЕПИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 25, представлявано от управителя Орлин Попов, срещу „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД (БТК), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 И, представлявано от изпълнителния директор Атанас Добрев, насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 6 834 лв. /шест хиляди осемстотин тридесет и четири лева/, представляваща подлежащ на връщане на отпаднало основание депозит, заплатен на 28.10.2005 г. за предоставено и върнато на собственика оборудване по т. 5.4. във връзка с т. 1.3. от прекратен Договор за предоставяне на услугите „Виртуална частна мрежа – VPN“ и „Достъп до интернет“ № 24287/17.02.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на насрещния иск – 18.02.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: