№ 293
гр. София, 10.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Игнатова
СъдебниМариана Х. Ставрева
заседатели:Нина Лукова Атанасова
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
и прокурора Ант. Д. Ив.
Сложи за разглеждане докладваното от Анелия М. Игнатова Наказателно
дело от общ характер № 20211800200574 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – гр. В., редовно уведомена се явява
ПРОКУРОР А.И., вносител на обвинителния акт.
ПОДСЪДИМИЯТ КР. ЕВГ. К. – редовно уведомен, чрез защитника си
адв. К. се явява;
Явява се ЗАЩИТНИКЪТ му адв. П. Н. К. – редовно уведомена.
ПОСТРАДАЛ - М. Н. Ф., КАТО ПРЕДСТАВЛЯВАЩ ДЪРЖАВАТА –
редовно призован, не изпраща представител.
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩАТА НА ЯВИЛИТЕ СЕ ЛИЦА ПО
ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ К.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличността на подсъдимия:
КР. ЕВГ. К. – роден на ******** г. в гр. Р.; ЕГН: **********; живущ:
гр. Р., ул. „*****“, бл. 55 вх. 3 ет. 2; висше образование; работи в „А. Л. **“
АД на длъжност контрольор качество; неженен; неосъждан.
СЪДЪТ, на основание чл. 274, ал. 1 НПК, разяснява на страните правото
им на отводи срещу състава на съда, прокурора и секретаря.
СТРАНИТЕ (поотделно): Няма да правим отводи.
ДОКЛАДВА се граждански иск от Министъра на финансите
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ
ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА
ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ. 248 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на разпоредителното заседание.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Получили сме, преди повече от седем дни обвинителния акт.
ПОДСЪДИМИЯТ К.К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ по въпросите,
визирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-жо председател и съдебни заседатели,
считам, че делото е подсъдно на СОС като първа инстанция.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
На ДП не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия
или пострадалия.
Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила, не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати,
2
за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, подсъдимият има
упълномощен защитник, не са налице основания за привличане на вещо лице,
преводач или тълковник, както и извършване на съдебни следствени действия
по делегация.
Не са налице основания за изменение на взетата мярка за неотклонение,
спрямо подсъдимия.
С оглед на факта, че се изказвам първа – към настоящия момент не са
налице основания производството да бъде разглеждано по реда на особените
правила, доколкото не сме изслушали мнението на подсъдимия за това.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. К.: Уважаема г-жо съдия, уважаеми съдебни
заседатели, по въпросите по реда на чл. 248, ал. 1 от НПК становището ми е
следното:
Съобразно правилата за местна и родова подсъдност и определението на
ВКС, делото е подсъдно на настоящия съд.
Поддържам изразеното становище и в предходно разпоредително
заседание, че са налице основания за прекратяване на наказателното
производство, касателно деянията включени в периода, съобразно
диспозитива от обвинителния акт от април месец 2008 г. до февруари месец
на 2009 г. С оглед обстоятелството, че настоящия обвинителен акт е внесен за
деяния при условията на чл. 26, ал. 1 от НК, който включва отделни деяния в
себе си при условията на продължавано престъпление, безусловна е съдебната
практика, че включвайки отделни деяния, които са посочени в диспозитива,
преценката за наличието на изтекла относителна давност следва да бъде
преценявана за всяко едно поотделно. В този смисъл и с оглед
обстоятелството, че по делото е приложено постановление за привличане на
обвиняем, което е от февруари месец 2019 г., безусловно относителната
давност по отношение на този период и респективно – включените деяния в
този период е изтекъл, което е самостоятелно основание за прекратяване в
тази му част.
По точка трета: Моля да приемете, че са допуснати на ДП отстраними
съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване
правото на защита на г-н К. да разбере в какво точно е обвинен и тези
процесуални нарушения, считам че са от категорията на отстраними, тъй като
биха могли да бъдат преодоляни, чрез връщане на делото на досъдебната
фаза.
Какво имам предвид конкретно, по отношение на това си становище по
точка трета: След поредното внасяне на обвинителен акт пред настоящия
състав, не са изпълнени указанията, които са дадени при предходно
провеждане на разпоредително заседание, с оглед изхода на делото. Какво
визирам: Посоченият в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и в
диспозитива инкриминиран период е периода 14.04.2008 г. - 14.10.2009 г. В
обвинителния акт на стр. 3, абзац 1 е посочено: „Всеки месец за периода
3
14.04.2008 год. - 14.10.2009 год. обвиняемия К.К., в качеството на
изпълнителен директор на търговското дружество „******" АД подписвал
пълномощно, с което упълномощавал свидетелката К. К. Х. да подава пред
ТД НАП - Р. съответните справки-декларации“, които той се твърди, че е
подписвал в следващия абзац. Така формулирано, като фактическа в тази част
на обвинителния акт противоречи, както на самия период, който е заложен в
него, така и на посоченото в самия диспозитив, на обвинителния акт на стр.
29. Какво визирам: в цитираното в диспозитива на стр. 29 са посочени в т. 1 и
2, данъчни периоди март 2008 и април 2008 г. Следващият данъчен период,
който фигурира в диспозитива, след тези два – в т. 3 е данъчен период август
2008 г., тоест – данъчния период в месеците май, юни и юли 2008 г. не
фигурират в диспозитива, което е явно противоречие с фактическата
обстановка, която е въведена в обстоятелствената част на обвинителния акт.
По-нататък в следващи точки отново са отразени различни данъчни
периоди, които няма да цитирам… След август 2008 г. следващия посочен в
диспозитива данъчен период е октомври, тоест – няма септември 2008 г., а в
същото време в обстоятелствената част на обвинителния акт, както Ви
цитирах в началото е посочен всеки месец в съответния период. Идентичен е
случая малко по-надолу, който касае след т. 6 в диспозитива, тоест – след
декември месец 2008 г. Следващият данъчен период е март месец 2009 г.,
тоест – няма януари и февруари на 2009 г.
Това явно противоречие между фактическа обстановка и диспозитив е
възприето от съдебната практика и от тълкувателно решение № 2/2002 г. от
ОСНК на ВКС, в частност в т. 4 и т. 2, като определено съществено
процесуално нарушение, тъй като право на защита се дължи не само спрямо
правната квалификация, а и спрямо фактите, които са наложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, който представлява и рамката на
доказване, съобразно който следва да се организира защитата и да се проведе
същинското съдебно следствие по събиране и проверка на доказателствата.
Това не би могло да бъде упражнено и това засяга основно въведено
изискване по чл. 246, ал. 2 от НПК, а именно, че обвинението следва да бъде
конкретизирано по един абсолютно недвусмислен, ясен и категоричен начин,
на първо място: по време, нещо което в конкретния случай обвинителния акт
не препокрива като изисквания по тези съображения, които посочих.
Този порок се задълбочава по-нататък при запознаване с
обстоятелствената част на обвинителния акт и се изразява малко по-надолу, а
именно: На стр. 3, трети абзац посочен е отново целия период, че справките-
декларации в периода 14.04.2008 год. - 14.10.2009 год. са били подписвани от
К.К.. Обстоятелство, което отново противоречи на въведеното в диспозитива
на обвинителния акт и ако в случая, след като прокуратурата е вменила това
като обвинение за целия този период, за определени периоди пък въобще
липсва каквато и да било изложена фактическа обстановка, както и факти,
които да могат да бъдат проверени в хода на съдебното следствие, които да
касаят конкретна деятелност, специално на подзащитния ми К., която да е
съотнесена към диспозитива и към елементите от фактическия състав.
4
На стр. 4 в обстоятелствената част на обвинителния акт, във втори абзац
се наблюдава още едно, още по-съществено противоречие във възприетите
факти и то се изразява в следното, което е посочила прокуратурата:
„Съгласно протокол от проведено Общо събрание на директорите на
дружеството на 18.09.2009 год., било взето решение обвиняемия КР. ЕВГ. К.
да бъде освободен като изпълнителен директор на „******“ АД. Решението
на Общото събрание на директорите било вписано на 09.10.2009 год. в
Агенцията по вписванията.“ Този цитат прокуратурата е въвела като
твърдение, което следва да бъде съотнесено към останалите факти и
диспозитива на обвинителния акт.
Ще започна отзад-напред. На първо място, бидейки вписано решението
на 09.10.2009 г., така както твърди прокуратурата, отново отиваме в
противоречието на инкриминирания период, който е посочен и това
обстоятелство противоречи като такъв период, който беше 14.10.2009 г. Това
противоречие води до неяснота, какво е в крайна сметка твърдението и каква
е възприетата фактическа обстановка от представителя на държавното
обвинение, за да може да се упражни правото на защита. Отделен е въпроса,
че посоченото обстоятелство, че решението е взето на 18.09.2009 г. от
Общото събрание. Безусловна е и съдебната практика, че в
правоотношенията и взаимоотношенията между длъжностните лица в един
юридически субект и управителния орган, при вземане на решения на
Общото събрание то поражда действия от момента на вземане на решението,
тоест – датата 18.09.2009 г. В този смисъл вписването в Агенцията по
вписванията (подчертавам отново) има оповестителен характер и касае трети
лица, тоест – тези явни противоречия в датите, в това, какво се възприема,
защото това касае не само периода, но касае и качеството на лицето, което е
предадено на съд, тъй като прокуратурата възприемайки и излагайки тези
факти, приема, че от този момент насетне, г-н К. няма качеството на
изпълнителен директор, което принципно при наличие на такава решение
следва да бъде, а в същото време му вменява извършване на деяние в това му
качество, което е на 14.10.2009 г. В този смисъл аз считам, че тези
противоречия са изключително отявлени и задълбочени и водят до
невъзможност да се упражни правото на защита и да се разбере в какво точно
се обвинява.
По отношение на изложената фактическа обстановка, също се
наблюдава липса на описване на конкретни факти, които да са съотносими
към диспозитива в обвинителния акт.
Няма да затормозявам съда с цитати по всяка една от фактурите и
периодите, защото са доста по обем, но ще дам един пример, а това се
наблюдава и при други такива. Например на стр. 9, при дружеството „*****“
ЕООД е цитирана фактура с номер № ….1083/15.08.2008 г. и касателно тази
фактура е фактологията, която е възприело държавното обвинение. Във
включването на тази фактура в данъчния период, респективно – във
фактическата обстановка, няма абсолютно нито едно изречение, което да е
свързано, въобще да е въведено някакво твърдение, дали е вярно или – не е
5
въпрос на проверка в хода на съдебното следствие, но тук няма въведено
каквото и да било твърдение по отношение на тази фирма, на тази фактура, на
тази сделка по фактурата. Какво отношение (твърди прокуратурата) на г-н К.,
че има към нея и съответно – каква деятелност има.
В редица други просто е преразказано какво е установила експертизата,
как не са намерени лицата на адреса от дружеството, поради което не било
могло да се извърши проверка на първичните счетоводни документи и с това
се приключва фактическата обстановка. Тези части посочвам като пример,
просто няма да задълбочавам, защото това се наблюдава в по-голямата част
от изложената фактология. Това непосочване на каквито и да било факти е
другото, посочено в тълкувателно решение № 2/2002 г., възприето от ВКС
като съществено процесуално нарушение, а именно – липса на описани
фактически обстоятелства.
Ще се опитам да бъда по-кратка в изложението си и да кажа това, че
безусловно следва да бъде ясно в какво точно е обвинен г-н К., в какъв
период, за какви деяния и каква е неговата деятелност, която се вменява от
държавното обвинение, за да може да бъде упражнено право на защита, да
може да се развие един състезателен процес и съда да има възможност да
прецени съобразно доказателствения материал, потвърдено или – не чрез
доказателствените способи и средства на НПК е тази фактология в
обвинителния акт. Това не би могло да бъде сторено при този обвинителен
акт и при така структурираното обвинение с тези явни противоречия, както и
липса на фактически обстоятелства. Този проблем е залегнал като съществено
процесуално нарушение не само в обвинителния акт, а и в самото
постановление за привличане на обвиняем, касателно периодите, времето и
деянията, което, обаче е от категорията на отстранимите процесуални
нарушения и би могло да бъде отстранено, чрез връщане на делото за
извършване на прецезиране, конкретизиране по изискуем от закона начин на
съответното обвинение.
Поради което, Ви моля да прекратите съдебното производство и върнете
делото на досъдебната фаза.
По точка четвърта на чл. 248, ал. 1 от НПК, считам, че не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
По точка пета: Не са налице основания за разглеждане на делото при
закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаване на защитник, на вещо лице, преводач, тълковник или
извършването на съдебно-следствени действия по делегация.
По точка шеста: Нямам искания във връзка с мерките за процесуална
принуда, такива не са и налице по делото.
По точка седем: Нямам искания за събиране на нови доказателства на
този етап.
По точка осем: Ако въпреки моето възражение и становище, делото
бъде насрочено, заявявам, че държа на разпит на свидетелите, съобразно
списъка от обвинителния акт, преди разпит на вещите лица.
6
По отношение на депозираната молба, с предявения граждански иск от
Министерството на финансите, моля да вземете предвид моето взето
становище: Правя възражение за изтекла давност по отношение на
предявената претенция с иска на Министерството на финансите.
Считам, че искът не отговаря на изискванията на НПК, в частност на
разпоредбата на чл. 84 и следващите, поради следната причина: В него е
посочен един общ размер на една стойност и една обща дата, така, както е в
обвинителния акт, а именно – 14.04.2008 г. – 14.10.2009 г. Това противоречие
в предявения иск по отношение на датата е идентично с това, което е в
обвинителния акт, буквално то е преписано като период, като начална дата и
крайна. Твърди се, че е през целия период, а в същото време е формирана
една обща сума, която е посочена („общ размер“ фигурираше в
обвинителния акт), но няма никакви фактически твърдения, откъде произтича
тази сума, как е съотнесена тя във времето, съответните деяния и съответните
данъчни периоди, което реално води до невъзможност при разглеждане на
една такава претенция да се произнесе съда по нея, тъй като съдът не може да
се произнася касателно гражданския иск, извън предявеното от гражданския
ищец и когато то не е конкретизирано по време и по размер, съдът не би
могъл да направи произнасяне и в тази връзка.
Моля да не приемате гражданския иск за съвместно разглеждане, тъй
като той има второстепенен характер в наказателното производство. В него се
претендират респективно и лихви, което е извън съставомерно и не е свързано
с размера на разглеждане по наказателното производство, респективно – би
довело до затрудняване на разглеждането на наказателното производство,
което има приоритетен характер.
Недопускането за разглеждане в наказателното производство на
гражданския иск не накърнява правата на гражданския ищец, за да предяви
същия по реда на ГПК.
С оглед на което, Ви моля да се произнесете със своето определение, с
което да не приемате същия за съвместно разглеждане.
ПОДСЪДИМИЯТ К.К.: Присъединявам се към казаното от моя
защитник. Нямам какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ (реплика): Уважаема г-жо председател, моля да оставете
без уважение искането на защитата на подсъдимия за искането за връщането
на делото на прокуратурата, тъй като са допуснати на ДП съществени
отстраними нарушения на процесуалните правила.
В обвинителния акт е описано за кои точно данъчни периоди и по кои
фактури не е било признато правото на данъчен кредит и поди какви
обстоятелства. Прокуратурата е изложила данни за престъпната дейност на
подсъдимия в началото на обвинителния акт, като преповтарянето на
7
извършените от него действия за това, че е представлявал като управител
търговското дружество, че е подписвал за всеки отделно данъчен период
пълномощно на счетоводителя. Носил е лично първичните счетоводни
документи за тяхното включване в съответните книги и съответно –
отразяването им като резултати от стопанската дейност на ТД „******“ АД
пред органа по приходите.
Счела съм за ненужно и излишно натоварващо да повтарям за всяка
една фактура за това обстоятелство. Тъй като липсва каквато и да е
разнородност в начина на извършване на престъплението, съм го посочила в
началото на обвинителния акт.
Липсва противоречие между обстоятелствената част на обвинителния
акт и диспозитива, както твърди защитата. За всеки данъчен период, за който
на подсъдимия е предявено обвинение са изложени достатъчно обилни по
обем факти в обстоятелствената част, които да навеждат точно кога е
извършено деянието, съобразно разпоредбите на Закона за добавената
стойност. Данъчните периоди се определят за всеки период, а справката-
декларация се подава до четиринадесето число на месеца следващ този, в
който е възникнало данъчното събитие – доставена е стоката, извършена е
услугата.
С оглед на това считам, че твърдяните от защитата нарушения на
процесуалните правила и неясноти липсват.
Направеното възражение, че е налице противоречие между изложеното
от прокуратурата затова, че с решение на Общото събрание на съвета на
директорите от 18.09.2009 г. КР. ЕВГ. К. е бил освободен като Изпълнителен
директор на ТД „******“ АД, вписването на това обстоятелство е станало на
09.10.2009 г. в Агенцията по вписванията и това е противоречие. Считам, че с
оглед задължителната съдебна практика, включително Тълкувателното
решение във връзка с данъчните производства, отговорни за извършване на
престъпление по чл. 255 от НК са не само управителите и представляващите
официално търговските дружества в случай, че се установи тяхна умишлена
злонамерена дейност, а и лицата, които нямат такова качества, но извършват
всякакви фактически и правни действия от името и за сметка на дружеството.
Обстоятелството, кога е било взето решението и кога то е вписано в
Агенцията по вписванията за освобождаване на подсъдимия К., като
Изпълнителен директор на ТД „******“ АД, считам за несъответно.
По направените възражения, относно изтеклите давностни срокове,
считам, че това са въпроси по същество и по тях ще взема становище по
същество.
По предявения граждански иск от Министерството на финансите и
възражението за непълнота, неяснота по инкриминирани периоди,
възражението за изтекла давност - считам, че гражданският иск няма да
затрудни разглеждането на наказателното производство. Същият е предявен
от правна легитимна страна, в предвидените срокове по НПК и като такъв,
8
моля да бъде допуснат за разглеждане в настоящото наказателно призводство.
По неговата основателност ще взема становище по същество, включително и
по въпроса за изтекла давност.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. К. (дуплика): Уважаема г-жо съдия, уважаеми
съдебни заседатели, това, което застъпва държавното обвинение в днешното
съдебно заседание по отношение на твърдяната деятелност на г-н К., че носил
лично фактурите и счетоводните документи е противоречиво и противоречи
на обстоятелствената част, на това, което самото държавно обвинение е
възприело точно в обвинителния акт, тоест – казаното днес и написаното в
акта са две различни неща. Какво е написало държавното обвинение – отново
на стр. 3 е тази част, която касае съответните лица и там е посочено, че: „К.
Х., изготвяла въз основа на фактурите и другите първични счетоводни
документи, които лично К.К. давал или по фактури и други първични
счетоводни документи, изпращани по пощата от свидетеля Д. А.“. Те са били
изпълнителни директори – заедно и поотделно и това е възприета фактология
именно от държавното обвинение. Така, че заявеното днес противоречи на
възприетото в акта.
Това, върху което аз съществено акцентирах е, че и в началото на акта
също няма каквото и да било описание, тук пък още по-малко – какво точно
се твърди от държавното обвинение, че е извършил като деятелност г-н К., за
да се счете, че е налице съставомерно деяние, защото трябва да са налице
факти, както за осъществено деяние от обективна страна, така и за
субективната страна, която е въпрос, който въобще липсва каквато и да било
фактология в обстоятелствената част на обвинителния акт. Нещо повече –
това, което държавното обвинение твърди, че отговорност носят и другите
лица, не само тези, които имат съответно качество управител в търговското
дружество, съответно така е възприето от практиката, но то трябва да бъде
конкретизирано – какво е това качество и какво е отношението. Тази
конкретизация трябва да намира място и в диспозитива. В диспозитива е
записано, че: „При условията на продължавано престъпление, като
собственик“. Защо като собственик (?) – нямаме яснота в обвинителния акт; и
представляващ „******“ АД. Няма нито фактология, нито въведени
твърдения, но е вменено като качество, защото това предопределя субективно
лицето, което е предадено на съд и като представляващ, каквото качество
също няма и то именно от 18.09.2009 г., за което изложих подробни
аргументи.
В тази връзка считам, че възраженията са изключително основателни и
почиват на фактите и възприетата съдебна практика по тези въпроси.
СЪДЪТ се ОТТЕГЛЯ на тайно съвещание за произнасяне по въпросите,
визирани в чл. 248, ал.1, т. 1- т. 8 НПК в 15:20 часа.
УВЕДОМЯВА страните, че ще обяви публично определението си в
16:30 часа.
9
След проведеното тайно съвещание, съдебното заседание продължава в
16:30 часа.
По въпросите за конституирането на страни в производството по
НОХД № 574/2021 г. по описа на СОС и тези, подлежащи на разглеждане в
разпоредителното заседание по делото съобразно разпоредбата на чл. 248, ал.
1 от НПК, съдът намери следното:
Предявеният от Държавата, чрез министъра на финансите, граждански
иск срещу подсъдимия КР. ЕВГ. К. според съда ще затрудни разглеждането
на делото, поради което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането на министъра на финансите на Република
България за съвместно разглеждане на предявения чрез него от Държавата
граждански иск против КР. ЕВГ. К., за сумата от 154 288.13 лева, ведно със
законната лихва, считано от момента на настъпване на увреждането –
14.10.2009 г. до окончателното плащане.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Съдът намери, че делото му е подсъдно.
На първо място следва да бъде разгледано възражението на защитника
за изтекла преследвателна давност по чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК, по отношение
периода до месец февруари 2009 г. Разпоредбата на чл. 80 от НК предвижда
изключване на възможността за наказателно преследване, когато са изтекли
предвидените в нея давностни срокове. Съгласно нормата на чл. 81, ал. 2 от
НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването, като след свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност. Действието следва да е процесуално,
осъществено от компетентен орган, в рамките на наказателното производство
и подчинено на правилата на НПК. Необходимо е то да е конкретизирано – с
него трябва да се осъществява наказателно преследване за определено
престъпление и спрямо конкретно лице. Тъй като в конкретния случай, от
една страна, досъдебното производство е образувано на 19.05.2012 г. срещу
10
подсъдимия К.К. и Д. А., а от друга страна се касае за продължавано
престъпление с крайна дата 14.10.2009 г. и привличането на К.К. като
обвиняем е извършено през месец февруари 2019 г., то към момента на
привличането му като обвиняем не са били изтекли предвидените за
престъплението по чл. 255, ал.3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
срокове по чл. 80, ал. 1 , т. 3 от НК., като давностните срокове за наказателно
преследване не са изтекли и към момента.
Друго основание за прекратяване на наказателното производство не се
твърди от страните и не се установи от съда.
Няма основание за спиране на наказателното производство.
Не са налице основания за вземане на мярка за процесуална принуда по
отношение на подсъдимия К., предвид изрядното му процесуално поведение.
Съдът намери, че на досъдебното производство са допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на
подсъдимия да научи за какво престъпление е привлечен към наказателна
отговорност, тъй като внесеният за разглеждане обвинителен акт е непълен и
не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК – разпоредбата, която
регламентира пределите и съдържанието на обстоятелствената част на
обвинителния акт.
На първо място следва да се отбележи, че не е налице твърдяното от
защитника на подсъдимия противоречие между обстоятелствената част на
обвинителния акт и диспозитива на обвинението, мотивирано с изложеното
от фактическа страна в обвинителния акт, че свидетелката Х. била
упълномощена от подсъдимия К. да подава справки-декларации по чл. 125 от
ЗДДС за дейността на дружеството за всеки от данъчните периоди, докато в
обвинението част от тези периоди не са включени; както и с това, че всички
справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС в периода 14.04.2008 г. – 14.10.2009
г. били подписвани от подсъдимия К., а в обвинението част от тези периоди
не са включени. Упълномощаването на свидетелката Х. за всички данъчни
периоди и подписването от страна на подсъдимия К. на справките-
декларации за всички данъчни периоди няма придаденото му от защитника
отношение към повдигнатото обвинение, още по-малко невключването на
всички данъчни периоди в диспозитива на обвинението, при тази
формулировка от фактическа страна, би могло да бъде счетено за
противоречие или липса на яснота в обвинителната теза.
Липсва, обаче, в обстоятелствената част на обвинителния акт изложение
на правнорелевантни за повдигнатото обвинение факти. Това е така по
следните съображения.
Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята
обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение
на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните
11
рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. (вж.
Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г.,
ОСНК, докладчик зам.-председателят на ВКС Р. Н.).
Няма спор, че обвинителният акт следва да очертае съставомерните
фактически признаци на състава предмет на обвинението: обстоятелствата на
деянието, времето, мястото и начина на извършване му, пострадалото лице,
размерът на вредите и пр. В тези рамки съдът е обвързан да се произнесе има
ли извършено съставомерно деяние и ако такова е налице, извършено ли е
виновно от подсъдимия.
В конкретния случай, в обстоятелствената част на внесения за
разглеждане обвинителен акт не са посочени в достатъчна степен
обстоятелствата, при които е извършено деянието, както и какъв е цялостният
механизъм на процесното продължавано деяние; като същевременно е налице
и неяснота в обвинителната теза.
Така прокурорът е записал, че продължаваното престъпление по чл. 255,
ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 7 от НК е извършено от подсъдимия К.К. в периода от
14.04.2008 г. до 14.10.2009 г. в гр. Р., където като собственик и представляващ
«******» АД той избегнал плащането на данъчни задължения в особено
големи размери, като потвърдил неистина – несъществуващо право на
данъчен кредит по несъществуващи покупки в подадени пред ТД на НАП Р.
месечни справки – декларации по ЗДДС с посочените в обстоятелствената
част и диспозитива на обвинителния акт номера, които се изискват по силата
на чл. 125 от ЗДДС, като е отразил стойности по получени доставки и
начислил ДДС по сделки, по които е получател, отразени в посочените от
прокурора фактури, като за данъчните периоди неправомерно ползвал пълен
данъчен кредит в размерите, визирани в обвинителния акт, като с деянието са
укрити данъчни задължения по покупките на дружеството общо в размер на
154 288.13 лв.
Представителят на държавното обвинение се е задоволил да изброи
подробно констатациите на извършените от данъчните органи проверки по
всички инкриминирани счетоводни документи, без в обстоятелствената част
на обвинителния акт да са въведени твърдения, какво отношение се твърди от
прокурора да има подсъдимият К. към тези документи. Действително,
изложено е обобщено фактическо твърдение, че свидетелката Х. е изготвяла
справките-декларации по чл. 125 от ЗДДС въз основа на фактурите и другите
първични счетоводни документи, които лично подсъдимият К. й давал - но
наред с това се твърди, че свидетелката е изготвяла такива справки и въз
основа на фактури и други първични счетоводни документи, изпращани по
пощата от свидетеля Д. А.. Тъй като липсва изложение от фактическа страна,
кои счетоводни документи са представяни на свидетелката Х. конкретно от
подсъдимия К., налице е неяснота в обвинителната теза, която не може да
бъде преодоляна с избрания от прокурора подход на обобщено описание на
относимите към престъпната деятелност на подсъдимия документи, още
12
повече, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди и, че
търговската дейност е реално извършвана от двамата управители.
Основателно е и възражението на защитника на подсъдимия К., че
обвинението е повдигнато и за период, в който подсъдимият К. вече е бил
освободен като изпълнителен директор на «******» АД. Повдигнатото срещу
К. обвинение е в качеството му на собственик и представляващ дружеството,
а не като лице с друго качество, при което направеното от прокурора в
днешното разпоредително заседание позоваване на Тълкувателно решение №
4 от 12.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСНК, че субект на
престъплението по чл. 255 от НК може да бъде както физическото лице,
представляващо по закон данъчно задълженото лице – търговско
дружество/едноличен търговец, вписано в това му качество в търговския
регистър, така и всяко друго физическо лице, което осъществява фактически
дейност и функции на данъчно задълженото лице – търговец, не може да бъде
споделено. Освен това, в диспозитива на обвинението се претендира и
осъществяване на престъплението от подсъдимия К. в качеството му на
собственик на „******“ АД, докато в обстоятелствената част на обвинителния
акт изобщо липсват фактически твърдения в тази насока, а самото дружество
е посочено като такова с държавно имущество.
Посочената непълнота в изложението на фактите в обвинителния акт и
неясното посочване от прокурора на обстоятелствата, въз основа на които е
направил извода си за извършено от подсъдимия К. данъчно престъпление,
водят като последица до неяснота на повдигнатото срещу привлеченото към
наказателна отговорност лице обвинение и следва да бъдат преценени като
съществено процесуално нарушение, защото ограничават правото на това
лице на защита срещу обвинението.
Това нарушение не може да бъде отстранено в съдебната фаза на
процеса, което налага връщането на делото на прокурора за отстраняване на
допуснатото на досъдебното производство съществено нарушение на
процесуалните правила.
С оглед на изложеното,
С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява на основание чл. 249, ал. 4, т. 1, вр. чл. 248, ал. 5, т. 1 от
НПК съдебното производство по НОХД № 574/2021 г. по описа на С. окръжен
съд.
Връща делото на Окръжна прокуратура – гр. В. за отстраняване на
допуснатото на досъдебното производство съществено нарушение на
13
процесуалните правила, посочено в обстоятелствената част на това
определение.
Определението подлежи на обжалване/протестиране с частна
жалба/частен протест пред АС С. по реда на Глава двадесет и втора от НПК, в
седемдневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Съдебното заседание приключи в 16:50 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
14