Решение по дело №909/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Делото се разглежда за втори път от настоящата инстанция, след като с решение № 5294/18.05.2023г. по а.д. № 6799/2022г. на ВАС, V о., е отменено решение № 558/29.04.2022г. по а.д. № 2610/2021г. на Административен съда Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от нов състав на първоинстанционния съд.

Жалбоподател е Е.Г. (Elvira Godwin), гражданка на Великобритания, родена на ***г., с адрес в България гр.Свети Влас, ул.Раковина 1, ет.6, ап.71, със съдебен адрес ***, Г. Т. Г.. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат Д.К. ***.

Ответник по жалбата е командир на отделение в ГПУ Летище Варна. Ответникът участва в производството лично и чрез пълномощник – юрисконсулт А. Н..

Предмет на оспорване е разпореждане № УРИ 5394р-22898/31.10.2021г., издадено от ответника на Летище Варна, с което на жалбоподателката е разпоредено на основание чл.64 ал.1 от ЗМВР да се завърне на посочен адрес на карантиниране в срок от четири часа.

В жалбата се правят и обосновават оплаквания за нарушение на материалния закон и процесуални правила. Иска се съдът да отмени заповедта. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата с представен писмен отговор, като излага доводи за неоснователност по всяко от оплакванията на жалбоподателя. Иска отхвърляне на оспорването. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК от лице, което е адресат на оспорената заповед и има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността на жалбата съдът взе предвид направените от жалбоподателя оплаквания, събраните по делото доказателства, както и извърши цялостна служебна проверка на законосъобразността на акта, съобразно изискването на чл.168 от АПК, при което прие от фактическа страна следното.

На 31.10.2021г. око 15 часа жалбоподателката Г. се явила на Летище Варна с валиден самолетен билет за напускане на страната. При служебно извършена проверка от органите на ГПУ Варна в служебно ползвана информационна система се установило, че спрямо жалбоподателката има наложена карантина по линия на COVID-19 от РЗИ. В тази връзка е приложена разпечатка от информационната система, в която е отразена наложената от РЗИ Варна карантина спрямо Е.Г., за период от 23.10.2021г. до 01.11.2021г., с адрес на карантиниране хотел Грандхотел Поморие гр.Поморие.

Допълнително като доказателства по делото е представен валиден COVID сертификат на ЕС за ваксинация. Също така жалбоподателката е представила и документ, удостоверяващ направено изследване чрез бърз антигенен тест за доказване на COVID-19 с отрицателен резултат, от 30.10.2021г., т.е. деня преди явяването и на летището.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Процесното разпореждане е издадено от компетентен орган, но при неспазване на изискването за неговата форма. Съгласно чл.64 ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Издателят на процесното разпореждане от 31.10.2021 г. е служител на ГДГП на Министерството на вътрешните работи, при което съгласно чл.57 ал.1 от ЗМВР има качеството на полицейски орган. Съгласно чл.39 ал.3 от ЗМВР Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл.6 ал.1 т.1–3, 6–9 в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, във вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и другите гранични реки и водоеми. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

В чл. 64, ал. 5 ЗМВР са посочени реквизитите на полицейското разпореждане. Съгласно 3 на същия текст полицейското разпореждане следва да съдържа фактически и правни основания за издаване. Това изискване в случая не е спазено. Видно от съдържанието на процесния акт, в същия като правно основание е посочена само разпоредбата на чл. 64 ЗМВР. Липсват правните и фактически основания обосноваващи издаване конкретно на разпореждане № УРИ 5394р-22898/31.10.2021г. При запознаване с акта, адресатът му не може да разбере причината, поради която се издава полицейското разпореждане. Самата норма на чл.64 ал.1 от ЗМВР предвижда издаването на писмени разпореждания, но не предвижда кога се издават те, а препраща към необходимост, произтичаща от изпълнението на възложени на органа функции. Това означава, че при издаването на разпореждането, в мотивите си, органът следва да посочи защо това се налага, при осъществяването на какви негови функции и как последните са му възложени, т.е. кои норми на закона го овластяват за това. Тези обстоятелства и норми не са посочени в обжалваното разпореждане. Изискването за мотивиране на акта е гаранция за правото на защита на адресата му, а така също и за съдебната му проверка. В случая мотиви за издаването на разпореждането не се съдържат и в друг документ съставен с оглед предстоящото издаване на акта. Горната преценка на законосъобразността на оспорения акт е в съответствие със съдебната практика и в частност с решение № 1747/10.02.2021г. по а.д. № 11463/2020г. на ВАС, V о., както и с цитираното по-горе отменително решение на касационната инстанция. При тези изводи се явява безпредметно в съдебното производство да се релевират от органа или служебно да се установяват от съда значими по случая факти и приложими правни норми, които обаче не са били посочени в мотивите на оспорения акт съобразно изискването на чл.64 ал.5 т.3 от ЗМВР и не са по този начин станали част от фактическите основания за издаването на административния акт.

Липсата на мотиви е съществен порок на административния акт, тъй като той не отговаря на изискването за форма, което от своя страна е самостоятелно основание за отмяна по чл.146 т.2 АПК.

Следва да се отбележи, че е неоснователно оплакването на жалбоподателката (направено от нейния пълномощник), че при издаването на оспореното разпореждане е било допуснато съществено процесуално нарушение, засегнало правото и на защита, изразило се в неназначаване на преводач. Както при предходното разглеждане на делото съдебните състави са имали възможност да отбележат, спрямо Г., която е гражданка на Великобритания, комуникацията при провеждането на процедурата е била осъществявана на руски и английски език, при което тя е отговаряла адекватно на поставените въпроси. Не е направила искане за назначаване на преводач и по никакъв начин не е дала повод да се приеме, че не разбира довежданата до нея информация. При тези данни правилно органът е преценил, че не е необходимо назначаване на преводач.

Жалбата е основателна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорвания административен акт следва да се отмени.

По повод направеното в срок искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерство на вътрешните работи следва да заплати на жалбоподателя 80лв. разноски по делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на Е.Г. (Elvira Godwin), гражданка на Великобритания, родена на ***г., с адрес в България гр.Свети Влас, ул.Раковина 1, ет.6, ап.71, със съдебен адрес ***, Георги Трифонов Георгиев, разпореждане № УРИ 5394р-22898/31.10.2021г., издадено от командир на отделение в ГПУ Летище Варна.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерство на вътрешните работи да заплати на Е.Г. 80лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

	Председател: