РЕШЕНИЕ
№ 11009
гр. С., 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110156852 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Я. Г. П. срещу
/фирма/.
Ищецът твърди, че на 24.10.2020г., около 18:20ч., управлявал л. а.
„Ауди А4” с рег. № ************* по ул. „Н., гр. С., в посока гр. С., като
точно на входа на града бил ударен челно от л. а. „Шкода” с рег. №
************, управляван от К. Е. К.. Посочва, че ПТП е следствие от
поведението на другия водач, който се движил с несъобразена скорост,
поради което загубил контрол над автомобила и навлязъл в насрещното
платно за движение. По случая било образувано досъдебно производство №
401/2020г. по описа на РУ – С.. Ищецът поддържа, че в резултат от ПТП
получил редица увреждания, изразяващи се в разтягане на мекотъканни
мускулни и сухожилни анатомични структури в областта на
паравертебралната мускулатура на шията и долната част на гърба, контузия
на гръдния кош, контузия на двете гривнени стави с оток на меките тъкани,
характерно изгаряне от първа-втора степен с охлузване на кожата в областта
на дисталната трета на лява предмишница, като всички тези увреждания му
причинили болки и страдания. Вследствие от ПТП ищецът претърпял силен
стрес, довел до загуба на сън за период от шест месеца, сънуване на кошмари,
бълнуване, страх от шофиране, безпокойство и напрежение, промяна в
ежедневието, включително в комуникация с близки и приятели и в работен
план. Ищецът твърди, че към датата на ПТП за л. а. „Шкода” имало сключена
застраховка ГО с ответника, като поканил последния да му заплати
обезщетение за претърпените болки и страдания, но същият отказал.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което
1
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 20 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат от процесното ПТП, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорва иска. Оспорва настъпването на ПТП
по описания от ищеца начин, неговия механизъм и обстоятелства на
настъпване.Твърди, че същото не се дължи на виновно и противоправно
поведение на водача на л. а. „Шкода”. Оспорва вида и характера на
уврежданията, както и тяхната причинно-следствена връзка със събитието.
Поддържа, че ищецът с поведението си е допринесъл за настъпване на
произшествието, тъй като към момента на ПТП е бил без поставено
обезопасителен колан. Счита, че е налице независимо съизвършителство и
съвина между двамата водачи, тъй като ищецът разполагал с възможността да
избегне настъпването на удара. Също така, ищецът управлявал автомобила с
несъобразена с пътните условия и релеф скорост. Евентуално твърди, че
претендираният размер е силно завишен и следва да бъде редуциран.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 432
КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380. В чл. 432, ал. 3 КЗ е предвидено, че по застраховка
"Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря
пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, включва следните елементи: застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които да
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования, и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и
ответника - застраховател.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно между страните с
доклада по чл. 146 ГПК, че на 24.10.2020г., около 18:20ч., в гр. С., ул. „Н.“, на
входа на града, е настъпило ПТП между л. а. „Ауди“ с рег. № *************,
управляван от ищеца, и л. а. „Шкода” с рег. № ************, управляван от
К. Е. К..
Произшествието е посетено на място от служители на МВР, като е
съставен констативен протокол за ПТП /л. 15/, който се ползва с материална
доказателствена сила за извършени от и пред длъжностното лице действия. В
2
констативния протокол са посочени участниците, настъпилите увреждания по
МПС, както и пострадалите лица, сред които и ищецът, за когото е
удостоверено, че се оплаква от болки във врата. Отразените видими щети по
автомобилите са: за л. а. „Ауди“ – счупени предна броня, фарове, стъкло на
предна лява врата, деформирани преден капак, преден ляв калник и предна
лява джанта, отворени въздушни възглавници, а за л.а. „Шкода“ – счупени
странични стъкла на десни предна и задна врата и деформиране на същите, на
таван, заден десен и ляв калник.
Образувано е досъдебно производство срещу водача на л.а. „Шкода“ за
извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“а“, вр. чл. 342, ал.1 НК, като с
постановление от 04.07.2022г. наказателното производство е прекратено на
основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т. 9 НПК поради направено
искане от пострадалия Я. П. за прекратяване на производството.
За механизма на настъпване на ПТП по делото е прието заключение по
САТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено. От
заключението се установява механизмът на настъпване на ПТП, както следва:
л. а. „Шкода“ се движи по платното за движение на ул. „Невяста“ в гр. С., от
изток на запад, със скорост около 86 км/ч в най-дясната част от платното, а
л.а. „Ауди“ се движи в противоположна посока в дясната пътна лента.
Водачът на л.а. „Шкода“ след натискане на спирачки поднася наляво и
навлиза в лентата за насрещно движение, като настъпва удар между дясната
странична част на л.а. „Шкода“ и челната част на л.а. „Ауди“. ПТП-то е
настъпило в светлата част на деня и пряката видимост за водачите е над 100
метра.
При горните обстоятелства, съдът намира, че процесното произшествие е
резултат от виновното и противоправно поведение на водача на л. а.
„Шкода“- Кристиан Косов. Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, като при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоЯ.ето на пътя и др. В
случая водачът на л. а. „Шкода“, в нарушение на горепосочените разпоредби,
се е движел с несъобразена скорост, довело до загуба на контрол над
автомобила, поднасяне на същия и навлизане в насрещната лента за
движение, където се е движел л. а. „Ауди“ и е настъпил удар между двете
моторни превозни средства. Водачът на л. а. „Шкода“ се е движил и с над
максимално разрешената скорост, доколкото ПТП е настъпило в рамките на
населено място, където ограничението е 50 км/ч, а според експертното
заключение неговата скорост непосредствено преди настъпване на ПТП е
била около 86 км/ч.
Противно на изложеното от ответното дружество, съдът не приема за
доказано, че ищецът също е проявил противоправно поведение и има вина за
настъпване на ПТП. По делото няма събрани доказателства ищецът да се е
движил с несъобразена с пътните условия скорост или да е проявил друго
незаконосъобразно поведение, което да е довело като резултат до настъпване
на процесното ПТП. Напротив, ищецът се е движел в своята пътна лента,
3
когато в него се е ударил л. а. „Шкода“. Видно от материалите по
досъдебното производство, което е изискано и приобщено към настоящото
производство, както и от експертното заключение по САТЕ, водачът на л. а.
„Шкода“ в нарушение на ЗДв.П и ППЗДв.П е преминал непрекъснатата
разделителна линия между двете платна за движение и е навлязъл в платното
за движение на л. а. „Ауди“. Единствената причина за реализиране на ПТП е
поведението на водача на л. а. „Шкода“, като ударът е можело да бъде
избегнат, ако последният не се бе отклонил от движението по своята лента.
Опасността за водача на л. а. „Ауди“ е настъпила в момента, в който л. а.
„Шкода“ е поднесъл и е навлязъл в насрещната пътна лента, като за ищеца не
е съществувала техническа възможност за избягване на удара според
приетото по делото заключение по САТЕ. Вещото лице посочва, че в
конкретната пътна обстановка опасната зона на спиране е била около 34
метра при скорост 50 км/ч, а отстоЯ.ето на л. а. „Шкода“ при поднасянето е
10,79 м., предвид което ударът е бил неизбежен.
С оглед изложеното, съдът приема, че единствено противоправното и
виновното поведение на водача на л. а. „Шкода“ е причина за настъпване на
процесното ПТП.
По делото е проведено пълно доказване, че в резултат от процесното
ПТП ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания и стрес, безсъние и страх от шофиране. Според приетото
заключение по СМЕ, изготвено въз основа на събраните материали,
включително съдебно-медицинско удостоверение от извършен на
27.10.2020г. преглед на ищеца в съдебномед. кабинет в гр. С., са установени у
ищеца болезненост на паравертебралната мускулатура на шията и горната
част на гърба, по-изразена от ляво. По предната повърхност на гърдите от
ляво надолу косо до средата на гръдната кост има лентовидно мораво-
кафеникаво кръвонасядане с леко зеленикава периферия с обща площ 21-22
на около 4,5 - 5 см. Меките тъкани на двете гривнени области са оточни, с
ограничени движения поради болковия синдром. По предно външната
повърхност на л. гривнена става има обширно изгаряне от първа към втора
степен с охлузване по периферията, покрито с кафеникава коричка и общи
размери 4/3,5 см. Според вещото лице, получените увреждания на ищеца са
причинени при станалото на 24.10.2020г. ПТП. Изгарянето с охлузването на
л. гривнена област може да се получи при въздействие от въздушната
възглавница. В заключението е посочено, че ищецът е получил следните
увреждания: контузия на шията и долната част на гърба с навяхване на шията,
контузия на гръдния кош с лентовидно кръвонасядане на гърдите от ляво,
контузия на двете гривнени стави с изгаряне на л. гривнена става първа, втора
степен. Периодът на възстановяване след тези наранявания е 30 дни, като в
първите 15-20 дни са били по-интензивни. Уврежданията са причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
За изясняване състоЯ.ето на ищеца след инцидента, по делото са
събрани и гласни доказателства посредством разпит на свидетелите Т. Д. и К.
М.. Св. Д. посочва, че след процесното ПТП ищецът бил стресиран, уплашен,
изолирал се, виждали се по-рядко и се страхувал и отказвал да шофира за
4
период от половин година. От показанията на св. М. се установява, че ищецът
след инцидента бил напрегнат, тревожен, нямал желание да шофира и само се
возил, като това състоЯ.е продължило до 10 месеца.
При горните обстоятелства, съдът приема за доказано, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП, изразяващи
се в болки, страдания и негативни емоционални преживявания като стрес,
тревожност, безпокойство, страх от шофиране и др. От това следва, че е
налице фактическият състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, доколкото се
установява противоправно поведение и намиращи се в причинно-следствена
връзка с него вреди. По делото не е спорно, че към датата на ПТП ответното
дружество е застраховател по задължителна застраховка „ГО на
автомобилистите“, сключена за л.а. „Шкода“, поради което отговаря за
настъпилите увреждания, причинени виновно от неговия водач. Ето защо са
налице предпоставките за ангажиране гаранционно-обезпечителната на
застрахователя.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно разясненията, дадени в ППВС
№ 4/1968г., понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват
конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на
неимуществените вреди. В практиката на ВКС е разяснено, че въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените негативни
изживявания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като
е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Няма съмнение, че при
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси се
накърняват моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното общуване. Целта на обезщетението обаче е не да се поправят
вредите, което е невъзможно, а да се възстанови психическото равновесие на
пострадалото лице, да се компенсират отрицателните, неприятните емоции.
Във формираната по реда на чл.290 ГПК практика по приложението на чл. 52
ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т.о, решение №
66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011
г. на ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о. и др., е
възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост по чл.52 ЗЗД налага при определяне на размера на
обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено -
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито
промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно
покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” съгл. чл.266 КЗ във вр. с § 27 ПЗР на КЗ.
При съобразяване на горните разяснения, за определяне на
5
справедливия размер на дължимото компенсаторно обезщетение, настоящият
съдебен състав съобразява възрастта на ищеца към датата на ПТП /35г./,
липсата на трайни и съществени физически увреждания на здравето му в
резултат от инцидента /доказани само навяхване, кръвонасядане, охлузване и
изгаряне от първа до втора степен в размер 4/3,5 см, които обаче не са
наложили хоспитализирането му/, липсата на счупвания и други травми,
които да са възпрепятствали движението на ищеца в определен период от
време. Не се установява за лечението на травмите да е било необходима
употребата на лекарствени средства. Според експертното заключение по
медицинската експертиза периодът на възстановяване е до 30 дни, т.е.
сравнително кратък период, като в резултат от ПТП не е била налице пряка
опасност за живота или здравето на ищеца, като състоЯ.ето му се определя
като временно разстроено, без опасност за живота, видно от СМУ. Съдът
следва да вземе предвид и издадения на ищеца болничен лист /приложен към
материалите по досъдебното производство/ за временна неработоспособност
за период от 10 дни след инцидента, а именно 27.10.2020г.-05.11.2020г.,
поради контузия на гръдния кош. За определяне размера на обезщетението
следва да се вземе предвид и психо-емоционалното състоЯ.е на ищеца, като
съдът намира, че по делото са доказани негативни емоционални
преживявания като стрес, тревожност, безпокойство, страх от шофиране и др.
за период от около 6 месеца с оглед свидетелските показания.
При определяне на дължимото обезщетение следва да бъдат съобразени
и обществено – икономическите процеси в страната към момента на
увреждането (24.10.2020г.). Следва да се отбележи, че към този момент в
страната не се наблюдаваха инфлационни процеси, а МРЗ бе в размер от 610
лв.
При съобразяване на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав
приема, че справедливото обезщетение, което е в състоЯ.е да компенсира
претърпените неимуществени увреждания, следва да бъде определено на
7000лв.
Ответникът е навел възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, което се явява неоснователно. В Решение №
92/24.07.2013г. по т. д. № 540/2012г. на ВКС е разяснено, че за да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63г. Съобразно трайно
установената практика на ВС и ВКС, съпричиняването има обективен
характер и принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за настъпване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
6
предизвиквайки по този начин и самите вреди, независимо дали е действал
или бездействал виновно. В цитираното ППВС основният акцент в т. 7 е
върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане, а те са две - допринасяне от страна на увредения за
тяхното настъпване и пряката причинна връзка между това поведение на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
В случая, съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на
ищеца. Както бе посочено, по делото не са налице доказателства същият да се
е движил с несъобразена с пътните условия скорост или да е извършил други
нарушения на закона при управлението на автомобила. По отношение на
обезопасителния колан, от заключението по СМЕ категорично се установява,
че към момента на инцидента ищецът е бил с предпазен колан, доколкото част
от настъпилите увреждания (типичните лентовидни следи по гръдния кош) са
именно от него. От това следва, че не е налице причинно-следствена връзка
между поведението на ищеца и настъпването на вредоносния резултат.
Липсва обективен принос, с който пострадалият да е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и настъпване на вредите или да е улеснил
механизма на увреждането. Ето защо, възраженията за съпричиняване са
неоснователни и определеното обезщетение не следва да бъде намалявано.
По изложените съображения, предявеният осъдителен иск се явява
основателен до размер на сумата от 7000лв. и подлежи на отхвърляне за
разликата до пълния предявен размер от 20000лв.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат ищецът и ответникът
съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.
Ищецът е сторил и претендира разноски с представения списък по чл.
80 ГПК /л. 197/ в размер на 806лв. за държавна такса и 2000лв. за платено адв.
възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност
на адв. хонорар, което е неоснователно, тъй като същият е под минималния
размер по Наредба № 1/2004г. От общия размер на разноските - 2806лв.,
следва да му се присъдят 982,10лв.
Ответникът е доказал разноски в размер на 1100лв. депозити за
експертизи и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл.
78, ал.8 ГПК определя на 150лв. с оглед фактическата и правната сложност на
делото, броя проведени открити съдебни заседания, материалния интерес и
извършените процесуални действия. От общия размер на разноските –
1250лв., следва да му се присъдят 812,50лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД /фирма/, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, да
заплати на Я. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, сумата от
7
7000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 24.10.2020г. в
гр. С., причинено от виновното и противоправно поведение на водача на л. а.
„Шкода” с рег. № ************, чиято отговорност е била обезпечена от
ответника чрез сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 19.10.2022г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 982,10лв., представляваща разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
7000лв. до пълния предявен от 20 000лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Я. Г. П., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от 812,50лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8