РЕШЕНИЕ
№......
гр. София, 12.8.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-15 състав, в открито заседание на седемнадесети юни две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
При участието на секретаря Снежана Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 13768 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание
чл.2 ал.1 т.3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) от И.И.Д. срещу П.на Р.Б..
Ищецът
И.И.Д. твърди, че на 17.02.2015 г. е задържан за срок
от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Същият ден претърсвания са
извършени в дома, гаража и автомобила на ищеца, както и дома на родителите му.
На 23.04.2015 г. ищецът е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление
по чл. 213а, ал. 3, т. 2 НК вр. чл. 213а, ал.1 НК.
Отново е задържан на 23.04.2015 г. с прокурорско постановление за 72 часа. С
определение от 24.04.2015 г. по НЧД 141/2015 г. на ОС Добрич спрямо ищеца е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ въпреки тежкото здравословно
състояние на майката на ищеца и необходимостта той да полага грижи за нея и въпреки
оплакването, че от 2013 г. ищецът е с диагноза „коксартроза“.
Мярката е потвърдена по ВНЧД 123/2015 г. на АС гр. Варна. С постановление от
24.04.2015 г. на ищеца е наложена забрана да напуска пределите на Р.Б..
Искането за изменение на мярката е оставено без уважение по ЧНД 212/2015 г. и
ВНЧД 201/2015 г., както и ВНЧД 034/2015 г. На 14.06.2016 г. е внесено обвинение
в СпНС за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2 т.
1 вр. ал. 1 и е образувано НОХД 1709/2016 г. С
присъда от 22.05.2018 г. ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение. Присъдата е протестирана и потвърдена по
ВНОХД 439/2018 г. на СпАНС. Решението на съда от
03.04.2020 г. е влязло в сила като необжалвано. Твърди се ищецът да е изживял
тежък емоционален стрес, страдал от повишена тревожност, потиснатост, безсъние,
изпитвал страх от евентуално осъждане. Допълнително следвало да се отчете
претърсването в дома на родителите на ищеца, разпита на дъщеря му и
невъзможността да полага грижи за своята майка поради наложената мярка за
неотклонение. В този период съпругата му била с онкологично заболяване, влошено
поради стреса, което допълнително засилило негативните преживявания на ищеца.
Наказателното производство продължило повече от 5 години. За този период ищецът
отслабнал, сринал се психически. Репутацията му била засегната. Той се ползвал
с добро име сред съседи и бизнес партньори. От ареста ищецът бил неколкократно извеждан с вериги на краката, за да посети
болница, поликлиника и т.н. Престоят в ареста и обездвижването влошили
заболяването на ищеца коксартроза и се наложило неколкократно да търси медицинска помощ поради силни болки.
Поради мярката на процесуална принуда „забрана за напускане пределите на
страната“ ищецът не можел да отиде на лечение в чужбина. Неколкократно
ищецът търсил психиатрична помощ. Имал мисли от тревожно-депресивен спектър и
такива със суицидно съдържание. Констатиран бил депресивен епизод, умерено
тежък, с проявление на елементи на ПТСР. Ищецът „отпразнувал“ 50-годишния си
юбилей в затвора. В различни електронни издания били публикувани статии относно
наказателния процес, в които фигурирало името на ищеца, изпитвал срам и
неудобство от опетняването на доброто му име. Самочувствието му било засегнато
безвъзвратно.
Допълнително
се посочва, че на 26.03.2015 г. ищецът и съпругата му сключили предварителен
договор за продажба на недвижим имот с идентификатор 83017.505.19 със срок за
сключване на окончателен договор до 27.04.2015 г. Поради задържането на ищеца
на 23.04.2015 г. той не могъл да сключи окончателен договор и бил принуден да
заплати неустойка на купувача по предварителния договор в размер на 4000 лв.
Неустойки заплатил ищецът и по предварителен договор от 09.04.2015 г. за
недвижим имот с идентификатор 83017.505.442 в размер на 3000 лв. и по предварителен
договор от 15.04.2015 г. за продажба на недвижим имот с идентификатор
83017.505.443 в размер на 3000 лв.
По
изложените съображения на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ищецът претендира
осъждане на П.на Р.Б.да му заплати неимуществени вреди в размер на 190 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 17.02.2015 г. – датата на налагането на
мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и имуществени вреди в
размер на 60000 лв., включващи 10000 лв. – заплатени неустойки и 50000 лв. –
пропуснати ползи поради разлика в пазарната цена на недвижимите имоти към 2015
г. и 2020 г.
В
отговор ответника оспорва предявения иск. Посочва, че отговорността следва да
бъде ангажирана за лично претърпените от ищеца вреди, а не от трети на спора
лица – съпругата и майката на ищеца. Посочва, че срещу ищеца са водени и други
две наказателни производства преди процесното, ищецът
е с множество полицейски регистрации в периода 1995 г. – 2015 г., което не
кореспондира на твърденията на ищеца да е бил с добра репутация. Ирелевантна е стопанската дейност на ищеца. Той не е
обжалвал задържанията си. Наложените мерки за неотклонение са били
законосъобразни и в рамките на установения в закона срок.. Ответникът няма
контрол върху продължителността на съдебната фаза. Сочи претендираното
обезщетение да е прекомерно.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По
жалба вх. № 27/13.01.2015 г. на А.К.с постановление от 17.02.2015 г. е
образувано досъдебното производство № 24/2015 г. по описа на ОП Добрич - срещу неизвестен
извършител. НА 05.03.2015 г. А.К.извършва разпознаване по снимки, посочвайки И.Д..
С решение от 20.03.2015 г. по ЧНД 401/2015 г. на ДРС е дадено разрешение за
разкриване на информация за банкови сметки на И.Д. и фирми с негово участие.
На
24.04.2015 г. е извършено претърсване и изземване в условията на неотложност на
гаражно помещение в гр. Добрич, ж.к. „Добротица“, както и на апартамент № 8 на
същия адрес, собственост на И.Д.
С
постановление от 23.04.2015 г. И.Д. е привлечен като обвиняем по ДП 23/2015 г.
пр. пр. 27/2015 г. на ОП Добрич в извършване на престъпление по чл. 231а, ал.
3, т. 2 НК. На същата дата обвиняемият е разпитан. Със заповед полицейския
орган И.Д. е задържан за срок от 24 часа. С постановление от същата дата на
окръжен прокурор И.Д. е задържан за срок от 72 часа.
Следващи
разпити са проведени на 12.05.2015 г., 20.05.2015 г. Като обвиняем ищецът е
разпитван на 15.07.2015 г. като е изявил воля иззетите 4 мобилни телефона да
бъдат върнати на дъщеря му.
С
постановление от 24.04.2015 г. спрямо И.Д. е взета мярка на процесуална принуда
– забрана да напуска пределите на Р.Б..
По
образуваното ЧНД 143/2015 г. с определение от 24.04.2015 г. на Добрички ОС на И.Д.
е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. Обжалвания акт е
потвърден с определение по ВНЧД 123/2015 г. на Варненски АС. С определение от
18.06.2015 г. по ЧНД 212/2015 г. на ОС Добрич е отхвърлена молбата за изменение
на мярката, определението е потвърдено по ВЧНД 201/2015 г. на АС Варна. Молба
за изменение е отхвърлена с определение от 13.08.2015 г. по ЧНД 268/2015 г. на
ОС Добрич, потвърдено с определение от 08.09.2015 г. по ВНЧД 304/2015 г. на АС
Варна.
На
07.07.2015 г. ищецът е отправил искане до ОП Добрич
за консултация с лекар поради обостряне на заболяване коксартроза
и претърпяна злополука. Изготвена е на 21.07.2015 г. съдебномедицинска
експертиза дали наличните заболявания на И.Д. позволяват престой в условията на
ареста в гр. Добрич. По отношение на мозъчното сътресение е дадено заключение,
че същото е излекувано, а за коксартрозата се сочи,
че не е несъвместимо с условията на престой в ареста. Нd 23.07.2015 г. е изготвена
експертиза на лаптоп DELL, собственост на ищеца
С
постановление от 05.10.2015 г. делото е изпратено по подсъдност на
Специализирана прокуратура.
Ново
привличане е извършено с постановление от 09.12.2015 г. по новообразуваната пр.
пр. 455/2015 г. на СпП.
С
постановление от 11.12.2015 г. е изменена мярката за неотклонение на И.Д. от
„задържане под стража“ в „подписка“.
Разследването
е предявено с протокол на 14.01.2016 г. На 01.02.2016 г. е изготвено
заключително мнение за реализиране на наказателно преследване спрямо
обвиняемите.
Обвинителен
акт е внесен на 07.03.2016 г. С разпореждане от 22.03.2016 г. по НОХД 594/2016
г. производството по делото е прекратено и върнато на СП за отстраняване на
съществени процесуални нарушения. Ново постановление за привличане на обвиняем
и разпит на И.Д. са извършени на 03.05.2016 г.
На
14.06.2016 г. в СпНС е внесен обвинителен акт срещу Б.Д.М.,
И.А.Х.и И.И.Д., като спрямо И.Д. обвинението е за
извършено престъпление по чл. 214, ал. 2 т. 2 вр. ал.
1 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр.
чл. 213а ал. 2, т 1 и т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК.
С
разпореждане от 16.06.2016 г. делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 21.07.2016 г. Заседанието на 21.07.2016 г. е отложено
поради влошено здравословно състояние на съдебен заседател. Ход на съдебното
следствие е даден на заседанието, проведено на 26.09.2016 г. Следващите съдебни
заседания в рамките на първоинстанционното
разглеждане на делото са проведени на 18.10.2016 г., 23.11.2016 г., 06.02.2017
г., 20.03.2017 г., 05.04.2017 г. (разпит на свидетел по делегация чрез РС гр.
Варна), 07.04.2017 г. (разпит по делегация чрез РС гр. Добрич), 02.05.2017 г.
(отложено поради неявяване на съдебен заседател), 06.06.2017
г., 14.07.2017 г. – пренасрочено за 26.09.2016 г.
поради влошено здравословно състояние на подсъдимия Б.М.и отложено за доказателствени искания на подсъдимите за 20.10.2017 г.,
които е могло да бъдат заявени и към предходен момент, за 12.12.2017 г. –
по искане на подсъдимите; 10.01.2018 г. (разпит по делегация чрез РС гр.
Чепеларе), 07.02.2018 г., 21.03.2018 г., 30.04.2018 г., 22.05.2018 г.,
С
присъда № 24/22.05.2018 г. по НОХД 1709/1016 г. И.Д. е признат за невинен по
повдигнатото обвинение. Съдът е изложил мотиви, че съществуват две възможни
версии за взаимоотношенията на пострадалата К.и подсъдимите, които са от
значение за главния факт на обвинението – имало ли е отправяне на заплахи към
свидетелката и дали чрез тях тя е била мотивирана да извърши нещо противно на
волята си – да се разпореди с имот, собственост на баща й. Съдът е приел, че
при липса на достатъчно уличаващи доказателства по отношение на подсъдимите,
няма основание за постановяване на осъдителна присъда, която да почива на
предположение.
Срещу
първоинстанционната присъда е подаден протест на
30.05.2018 г. По образуваното ВНОХД 439/18 г. с определение от 09.11.2018 г. е
насрочено съдебно заседание на 10.12.2018 г. С решение № 54/03.04.2020 г. първоинстанционната присъда е потвърдена. Решението е
влязло в сила като необжалвано/непротестирано на
04.07.2020 г. (с изтичане на 15-дневния срок за обжалване, като последното
връчено съобщение е на пострадалата – на 18.06.2020 г.).
С
протоколно определение от 21.06.2016 г. на И.Д. е разрешено за периода
01.07.2016 г. – 10.07.2016 г. да пътува до Република Германия поради
необходимост от лечение на заболяване коксартроза,
определение от 23.11.2016 г. – за периода 05.01.2017 г. – 25.01.2017 г., с
определение от 12.12.2017 г. – за периода 05.01.2018
г. – 25.01.2018 г., 05.01.2019 г. – 30.01.2019 г.
С
определение № 149/10.10.2018 г. по ВНЧД 431/2018 г. е
отменено протоколно определение от 05.09.2018 г. и е оставено без уважение
искането на подсъдимите за отмяна на мярката за процесуална принуда „Забрана за
напускане пределите на Р.Б.“. С протоколно определение от 05.09.2018 г. са
отменени наложените мерки за процесуална принуда „забрана за напускане
пределите на Р.Б.“ на подсъдимите. С определение от 01.10.2021 г. на
подсъдимите са върнати иззетите в рамките на досъдебното производство
веществени доказателства.
По
делото са представени доказателства, установяващи заболяване на Иринка К.Радева
– майка на ищеца: хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, последици от
мозъчен инфаркт, коксартроза. Определена й е 100%
трайна неработоспособност с чужда помощ.
Медийни
публикации относно наказателното производство са направени на сайтовете: trafficnews.bg („Задържаха бившия шеф на СИК И.Д.), сайт
на вестник „Струма“ („Арестуваха Г.К.с двама авери за
изнудване и заплахи“), dobrichonline.com („Задържаха Г.К.и двама
негови авери за изнудване“), novavarna.net
(При
спецакция в Добрич задържаха Г.К.и двама негови авери“),
frognews.bg („Арестуваха ексшефа на СИК за изнудване и
заплахи“), blitz.bg („Арестуваха Г.К.с двама авери за изнудване и заплахи“).
И.Д.
и съпругата му Т.Д.са сключили с Г.И.И.предварителен
договор за продажба на имот с идентификатор 83017.505.44 г. със срок за обявяване на
окончателен договор 11.05.2015 г. и договорена неустойка при неизпълнение 3000
лв.; предварителен договор с Т.К.на 26.03.2015 г. за продажба на имот с
идентификатор 83017.505.19 със срок до 27.05.2015 г. и неустойка 4000 лв.;
предварителен договор от 15.04.2015 г. с Г.И.за имот с идентификатор
83017.505.443 със срок до 15.05.2015 г. и договорена неустойка 3000 лв. По
делото са представени разписка от Т.К.за получена на 01.08.2016 г. неустойка в
размер на 8000 лв. по предварителен договор от 26.03.2015 г.; от Г.И.– за
получена на 04.02.2016 г. неустойка в размер на 6000 лв. по предварителен
договор от 09.04.2015 г., както и разписка за получена на 17.03.2016 г.
неустойка в размер 6000 лв. по предварителен договор от 15.04.2015 г.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. К., И. И.
И., Т. Й. Д. и Г. П. К..
Съдът
не обсъжда показанията на свидетелката К., доколкото незаконността на
обвинението се извежда от постановената оправдателна присъда, а дали е
извършвано престъпление от длъжностно лице по повод повдигането на обвинение е
извън предмета на настоящото производство.
Свидетелката
Иванова, дъщеря на ищеца, сочи, че в периода преди задържането баща и и майка й
имали намерение да продадат три имота, но договорите не се сключили поради
задържането на баща й. Той претърпял финансови загуби. Арестът се отразил зле
на бизнеса им. Много клиенти се отказали да посещават заведението, стопанисвано
от ищеца, много от абонатите на паркинга ги напуснали. Преди наказателното
производство ищецът спортувал, бил социален човек, имал много близки и
приятели, които впоследствие се отдръпнали. Ищецът се затворил в себе си,
никъде не излизал, трудно комуникирал, прекарал 50-тия си юбилей в затвора.
Свидетелката
Т.И., съпруга на ищеца, сочи, че видяла съпруга си 3 дни след обиска на 23.04.2015
г. Изглеждал отслабнал, оплакал й се, че не може да спи, че го боли крака. Бил
изнервен и притеснен. Свидетелката Т.И.и майката на ищеца разчитали на него
поради влошено здравословно състояние, както с оглед оказване на подкрепа и
грижа, така и финансово. Невъзможността да се отзове допълнително притеснявала
ищеца, постоянно разпитвал за майка си. Поради несключване на окончателни
договори върнали полученото капаро по предварителните договори. Новината за
ареста на ищеца се разпространила бързо. Приятелите на ищеца се оттеглили и не
му оказали подкрепа.
Според
показанията на свидетелката Коларова, счетоводителка в „Т.-Б.-Д.“ ЕООД, след
извършените обиски и огласяването на задържането на ищеца били разпитвани
служителите на стопанисвания от ищеца паркинг. Поради това последните искали да
напускат. До ден-два целият град Добрич знаел за ареста, абонати отказвали да
ползват услугите на паркинга, имало слаба посещаемост
за дълъг период от време. Доста време ищецът бил затворен, не контактувал и не
желаел да се показва никъде.
По
делото е приета Комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична
експертиза, изготвена от вещите лица д-р Е.Н.М. (психиатър) и А.П.А. (клиничен
психолог). Вещите лица посочват, че може да се заключи, че ищецът е преживял
значителен психоемоционален стрес в резултат на процесното събитие, който е имал хроничен характер. И към
настоящия момент са налице емоционални последици, които се изразяват в
тревожно-депресивна реакция – хронично тревожно-депресивно разстройство (МКБ F41.2). Психичното функциониране и благополучие е повлияно и то
по такъв начин, че е нарушило някои базисни психични функции като мотивация,
енергичност и социално функциониране. Това неизбежно е довело до промяна в
посока влошаване на способността за работа, ограничаване на социалния живот.
Посочва се, че престоя в ареста за месеци и воденото наказателно производство
сами по себе си са създали предпоставки за загуба на социален престиж и оттегляне
както на ищеца от социални изяви, така и на обществото от него поне до
изясняване на случая.
В
съдебно заседание експертите разясняват, че в конкретния случай няма данни за
нарушения, които да останат като трайни промени в личността или промени в емоционалното
състояние. Те са с намаляла интензивност в сравнение с периода непосредствено
след ареста, но въпреки това не са напълно изчезнали и продължават и в момента
да могат да бъдат наблюдавани и изследвани. Към този момент у ищеца е налице
по-ниско ниво на функциониране в сравнение с преди кризата, но е напълно
възможно завръщане към нормалното ниво на функциониране. Това обаче е
непредвидимо и не може да се прогнозира кога ще се случи. Уточняват, че нито
тревожността, нито депресията са много силно изразени в момента и не могат да
отговарят диагноза, която да е тревожно разстройство или депресия. Ищецът
активно прави неща, за да подпомогне състоянието си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.
Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма
по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ,
обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано
обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти:
повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда, претърпени вреди, както и
пряка причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните
органи. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат
разпоредбите на гражданските закони.
По отношение на
неимуществените вреди трайната
съдебна практика приема, че съдът дължи да отчете формирана задължителна
практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005
г. на ОСГК на ВКС, както и такава по реда на чл. 290 от ГПК, според която
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по
"справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при
наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Тези
обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането, а именно: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно
или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали
ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по всички
обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден; продължителността
на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му, при отчитане на неговата сложност (фактите,
които е следвало да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите,
необходимостта от събиране на доказателства и др.); интензитета на мерките на
процесуална принуда - дали ищецът е бил задържан и продължителността на
задържането му, вида и продължителността на другите мерки за неотклонение и на
другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство;
дали срещу ищеца са водени и други наказателни производства; начинът, по който
всичко това се е отразило на ищеца с оглед на личността и начина му на живот –
има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид
е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство,
приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др. Значение
има и обстоятелството как се е отразило повдигнатото обвинение на
професионалния живот на ищеца, когато то е за умишлено престъпление в област,
която е професионалната реализация на обвиняемия, неговото съдебно минало,
наличието или липсата на предишни осъждания. При определяне размера на
обезщетението следва да се отчете и стандартът на живот в страната към периода
на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се
определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от него. За да се
приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете
отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в
мотивите резултата от направената преценка (в този смисъл
разясненията, дадени в Решение № 112 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. №
66/2021 г., IV г. о., ГК).
В конкретния
случай по делото бе установено, че е налице влязло в сила въззивно
решение, с което потвърдена оправдателна присъда на ищеца по повдигнато срещу
него обвинение за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2 т. 2 НК. За
повдигнатото обвинение предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода от
пет до петнадесет години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева и
конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.
Установява
се, че на ищеца е повдигнато обвинение на 23.04.2015 г., постановени са
полицейско и прокурорско задържане за 72 часа. Спрямо ищеца е взета мярка за
неотклонение – „задържане под стража“ за периода 24.04.2015 г. – 11.12.2015 г.,
изменена в мярка за неотклонение „подписка“, допълнително на 24.04.2015 г. е
наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Р.Б.“,
отменена на 05.09.2018 г. В рамките на
постановеното ограничение съдът е уважил и трите молби на подсъдимия и е
разрешавал напускане пределите на България с оглед осъществяване на лечение на
констатирано заболяване. Била е назначена и експертиза дали заболяването на
подсъдимия е несъвместимо с условията в ареста, заключението на оценката е
отрицателно.
След
първото привличане поради промяна в правната квалификация обвиняемият
последователно е привличан, респ. разпитван. Извършвани са и
процесуално-следствени действия с участие на обвиняемия – претърсване и
изземване в дома и гаража на подсъдимия, разпознаване по снимки, разкриване на
банкова тайна, справки от НАП по повод имуществото на ищеца и на притежаваните
от него търговски дружества.
В
съдебна фаза делото е продължило в периода 14.06.2016 г. - 04.07.2020 г. като
общо за разглеждането му на 2-те съдебни инстанции са насрочени 20 съдебни
заседания, вкл. проведените съдебни заседания за разпити на свидетели по
делегация. Две от съдебните заседания са отлагани по причина заболяване на
съдебен заседател и еднократно – на подсъдими. Прави впечатление, че
заседанията са насрочвани през кратки периоди от време – около месец, като в
случаите, в които интервалът е по-голям съдът е съобразявал графика с
професионалната ангажираност на защитниците на подсъдимите. Броят на
проведените съдебни заседания е съответен на правната и фактическа сложност на
делото и необходимостта от разпит на множество свидетели, част от които към
датата на насрочване не са пребивавали на територията на Р.Б.. Двукратно делото
е отлагано поради доказателствени искания на
подсъдимите във връзка с изклушване на експертиза,
които искания съдът намира, че е могло да бъдат заявени още на първоначален
етап.
Съдът намира, че от значение за спора и твърдението за
неимуществени вреди е периодът от повдигане на обвинение 23.04.2015 г. до влизане в сила на въззивното
решение – 04.07.2020 г., през който действията на ответника могат да се счетат
като обосноваващи отговорност по реда на ЗОДОВ. Съдът не споделя възраженията
на ответника действията му, свързани с продължителността на производството, да
са от значение само в досъдебната част.
Кредитирайки
събраните гласни доказателства съдът приема за установен негативния ефект от
наказателното производство за психичното здраве на ищеца. Установи се, че в
този период ищецът е ограничил социалните си контакти, изпитвал е постоянно чувство
на тревожност и безизходица. Преживял изключително тежко невъзможността, за
времето на наложената мярка „задържане под стража“ да оказва подкрепа на своята
майка и съпруга, които били с влошено здравословно състояние. Допълнителни
трудности изпитвал и по повод наличието на коксартроза
и необходимостта от лечение в Германия, което зависело от давани от съда
разрешения за напускане на пределите на страната.
От
значение са и медийните публикации по повод деянието, непосредствено оказали
негативен ефект върху ищеца в социален кръг и работна среда.
Съдът
кредитира изводите на вещите лица д-р М. и А., че повод повдигнатото обвинение
и престоя в ареста ищецът развил тревожно-депресивна реакция с нарушение на
съня. Наличните оплаквания персистират и са довели до
хронично тревожно-депресивно разстройство (F41.2). Същевременно съдът
отчита, че макар и довело до по-ниско функциониране, това разстройство с днешна
дата засяга функционирането на ищеца в слаба степен. Това се дължи и на активността
на ищеца за подобряване на състоянието му (спорт, диета, консултации със
специалисти в областта на психичното здраве).
Наред с
изложените мотиви за определяне размерът на обезщетението съдът отчита и
икономическия стандарт в страната по време на провеждане и приключване на
наказателното производство. От значение е и икономическата обстановка в
страната, като към 2015 г. размерът на минималната работна заплата е 360 лв., а
към 2020 г. - 610.00 лв.
Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите
предпоставки за основателност на предявения иск по отношение на неимуществените
вреди следва да бъде частично уважен, като съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 15000 лв., като за разликата до 190 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно
т. 4 от ТР № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда (04.07.2020 г.), съответно това е и началният момент на
забавата.
По
отношение на исковете за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди съответно в размер на 10000 лв. – претърпяна загуба поради заплатени
неустойки по предварителни договори за продажба на недвижими имоти и 50000 лв.
– пропуснати ползи – разлика между пазарната цена на недвижимите имоти към
започване на наказателния процес и постановяване на оправдателната присъда:
Съдът
намира първия от предявените искове за неоснователен, доколкото престоя в
ареста поради наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ не
препятства възможността за сключване на окончателен договор чрез пълномощник.
По отношение на втория от исковете - не са представени доказателства за
пазарните цени на имотите.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 10
лв. – държавна такса, както и адвокатско възнаграждение, при съобразяване на
възражението за прекомерност, в размер на 470,16 с ДДС (7836*0,06).
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „******да заплати на И.И.Д., ЕГН ********** IBAN ***:
-
на осн.
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ: сума в размер на 15 000,00 лв., обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, по повод повдигнато срещу ищеца обвинение, за което е оправдан с
присъда № 24/22.05.2018 г. по НОХД 1709/2016 г. на СпНС,
потвърдена с решение от 03.04.2020 г. по ВНОХД 439/2018 г. на АпСпНС, ведно със
законната лихва, считано от 04.07.2020 г. до окончателното изплащане на претендираната сума като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 190 000 лв., респ.
претенцията за законна лихва върху сумата от 50000 лв., считано от 17.02.2015
г. до 11.02.2020 г., както и исковете за заплащане на сума в размер на 10000
лв. – претърпяна загуба по повод заплатени неустойки по предварителни договори
и 50000 лв. – пропуснати ползи поради
разлика в пазарната цена на недвижимите имоти, ведно със законната лихва,
считано от 10.12.2020 г. до окончателното изплащане на претенцията за
имуществени вреди в общия размер от 60000 лв.
-
на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ сума в размер на 10 лв. - държавна такса за първоинстанционното
разглеждане на делото, както и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото в размер на 470,16 лв. с ДДС.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: