Р Е Ш Е Н И Е № 260111
гр.
Шумен 7.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на единадесети
май, две хиляди двадесет
и първа година , в състав:
Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян
при секретаря Таня Кавърджикова, като разгледа докладваното от окръжният съдия гр. дело №368 по описа за 2020г. за да се произнесе , взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.288 ал.1 т.2 б.а КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си
молба до съда
ищецът Н.Б.К. *** , действащ ,чрез пълномощника си адв.Д.М. от ШАК твърди , че
е пострадал от ПТП, настъпило на 23.09.2015 г. в гр. Ш..., пред цех за ПВЦ „Вива
пласт" към входа на „Ал + Ко", като пътник в МПС - л.а. „Ровър
630" с peг. N Н ... АН,
водачът на което - А.Б.О., ЕГН: ********** нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която забранява на водачите при избиране
на скоростта на движение на ППС от категория В да превишават 50 км/ч в населено
място. В описаното ПТП ищецът получил
средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно
опасно за живота, обусловено от големината и дълбочината на причинената обширна
и дълбока разкъсно-контузна рана на шията и от възникналите дихателни смущения
- задух, както и обезобразяване на други части на тялото - шията, тъй като след
приключване на оздравителния процес по кожата на шията, в мястото на обширната
рана останал обширен траен ръбец, за
което по НОХД 964/2018 г. по описа на ШРС е влязло в сила наказание на причинилия
описаното ПТП водач. Видно от приложената епикриза (ИЗ 14740 за 2015 г.) на
МБАЛ-Шумен АД, ищецът постъпил в
болницата със следните травми от ПТП - Множествени малки разкъсно-контузни рани
в областта на лицето;Разкъсно-контузна рана по предната стена на шията с
дължина 23-25 см със засягане на кожа, подкожие, мускули и съдове;Охлузвания по
крайниците. С оглед получените травми и поради необходимост от лечение на ищеца
той претърпял инвазивни оперативни интервенции интервенции, изразяващи се в: Трахеостомия;Шевове
на рана и артерия на шията;Шевове на мускули, подкожна тъкан и кожа;Лигиране на
горна тиреоидна артерия и вена.Било предписано
домашно лечение с гласов покой и без физическо натоварване - практически
е следвало да не говори и да не се движи, което го е лишило от възможността да
комуникира, да се движи нормално, да се грижи за себе си и да не зависи от
околните.
От правна
гледна точка, съдебния състав по НОХД 964/2018 г. на ШРС приел, че ищецът - пострадал в процесното ПТП
е получил "средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето временно опасно за живота, обусловено от големината и дълбочината на
причинената обширна и дълбока разкъсно-контузна рана на шията и от възникналите
дихателни смущения - задух, както и обезобразяване на други части на тялото -
шията, тъй като след приключване на оздравителния процес по кожата на шията, в
мястото на обширната рана останал
обширен траен „ръбец", видно от приложения протокол от открито съдебно
заседание по същото дело, с което е одобрено постигнато между ШРП и дееца,
причинил посоченото ПТП - А.Б.О. споразумение. По време на целия период - от
настъпването на ПТП до премахването на шевовете по врата му се наложило оставането му у дома и невъзможност
да се обслужва сам, включително и за основните си физиологични и хигиенни
нужди. За това се е грижела основно съпругата му, което е предизвикало у него
постоянен срам и чувство за малоценност и безполезност, от което страдал и до
ден днешен. За автомобила, в който бил
ищецът и с който е станало ПТП, към датата на настъпване на произшествието е
нямало валидна сключена застраховка «Гражданска отговорност», съгласно
разпечатка от страницата на Гаранционен фонд . Ето защо, за посочените
неимуществени вреди, било подадено Уведомление
за неимуществени вреди към ответника - Гаранционен фонд, по повод на което била образувана преписка - Щета №
19210267/19.07.2019 г. С писмо с изх.N 24-01-468/15.10.2019 г., Гаранционият фонд
отказал изплащане на обезщетение, с мотива, че ищецът не бил посочен
като пострадал в приложения протокол за ПТП. Т.е. за ответника не били налице
никакви неимуществени вреди. С писмо изх. № 869Р-390-20.01.2020 г. на С-р Пътна
полиция към ОДМВР- Шумен, органът-издател уведомил Н.К., че пострадал от посоченото
ПТП е именно той. Освен всичко останало и до ден днешен ищецът изпитвал
дискомфорт и постоянно притеснение и страх за живота и здравето си при
придвижването си с МПС. При всяко преминаване покрай мястото на катастрофата ,
което било в близост до входа за гр.
Шумен, споменът за преживяното се събуждал и той изпадал в тревожно състояние и
стрес, а до неотдавна бил в състояние
на неспокойство - нарушение в съня, кошмари ,недоспиване ,което от своя страна
го правел неспокоен, раздразнителен, а в отделни случаи и агресивен - противно
на неговата спокойна и уравновесена натура преди инцидента.
Ищецът
считал, че обезщетението за всички неимуществени вреди, вследствие на ПТП
следвало да е в размер на 50 000 лв. – главница , уточнена в таблица в исковата
молба. Ищецът счита , че обезщетението,
което Гаранционият фонд следвало да му заплати за претърпените от него
неимуществени вреди от настъпването на
ПТП до датата на Решението на ответника от 07.03.2018 г. било в размер на 50 000.00 лв., ведно с лихвата от
деня следващ датата на настъпване на ПТП (24.09.2015 г.) до датата на
подаването на настоящата искова молба в размер на 25 187.78 лв., съгласно
изчисление ,направено с публично достъпният калкулатор на НАП за законна лихва
или общо 75 187.78 /седемдесет и пет хиляди сто осемдесет и седем лева и
седемдесет и осем стотинки/, както и законната лихва върху сумата от завеждане
на исковата молба до деня на окончателното и изплащане.
Ищцецът
моли съдът да осъди ответника
Гаранционен фонд, да му заплати обезщетение
за причинените му неимуществени вреди от
процесното ПТП, в размер на сумата от 50 000лв., както и мораторна
лихва върху главницата в размер на 25 187.78лв., за периода от
24.09.2015г. до 9.09.2020г. общо сумата
от 75 187.78лв., ведно със законна
лихва върху главницата , считано от датата на
завеждане на исковата молба , до окончателното изплащане.
Ответникът, Гаранционен фонд гр.София,
действащ, чрез пълномощника си
юрисконсулт Т.М. е депозирал
отговор с който оспорва исковите
претенции по основание и размер. Той към
настоящия момент вече бил сезиран във
връзка с процесното ПТП и по образуваната щета № 19-210267/19.07.2019г. уведомили ищеца, че следва да представи
доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата
на чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а“, от Кодекса за застраховането. Видно от исковата
молба и от приложенията към нея, по никакъв начин не се доказвало, че ищецът е
пострадал при конкретното ПТП. От гореизложеното следвало да се направи извода,
че ГФ бил поставен в обективната
невъзможност да се произнесе по предявената претенция. С писмо с изх.
№24-01-468/15.10.2019г. уведомили
ищеца, че следва да представи необходимите доказателства, от които да е видно
основанието за определяне на обезщетение, които не били представени, а напротив
заведена била настоящата искова претенция. Ищецът имал възможност да предяви нова претенция с
приложено горецитирано Постановление след което УС на ГФ отново да разгледа
претенциите и да вземе решение, но не
е го е направил.
Досежно
размера на предявената претенция от 50 000 лева за неимуществени вреди, счита
същия за изключително завишен, тъй като не отговарял на съществуващите в
страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата
на ПТП - 23.09.2015 г. Исковата претенция не кореспондирала със задължителната
практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при
действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на
чл. 52 от ЗЗД - решение №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г. на ІІ т.о. ,решение
№95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о., решение № 154/30.10.2012 г.
по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др. В т. II на Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на ВС е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко
дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от
съобразяване на указаните в постановлението общи критерии. Тези критерии са
възприети и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика по
приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на
настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на
специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Предявените претенции не
кореспондирали нито с трайната съдебна практика на съдилищата в Р България,
нито с принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и
стандарта на живот.
ГФ счита, че
задължителната извънсъдебна административна процедура пред Гаранпионен Фонд не
се изчерпвала с бланкетното подаване на молби от пострадалите липа, с която се
цели бърз отказ от страна на Фонда, поради обективна невъзможност да се
произнесе, съответно предявяване на искова молба пред съда.
ГФ оспорва
претенцията за лихва, считано от датата на ПТП -23.09.2015г. , тъй като за
разлика от деликвента и застрахователя, ГФ изплащал обезщетение за едно чуждо
задължение, при определени в закона случаи и след изпълнението на определена
процедура. В процесния случай Гаранционен фонд
бил сезиран във връзка с процесното събитие и по образуваната щета №
19-210267/19.07.2019г г. УС на ГФ се
произнесъл в нормативно определените срокове по чл.558 ал.1 във вр.
чл.497 от Кодекса за застраховането, за което
уведомил ищеца с писмо, приложено към исковата молба, предвид което не
дължал лихви за забава до 15.10.2019г.
В тази
връзка и с оглед гореизложеното претенцията за 25187,78лв. представляващи лихва
за забава се явявала неоснователна.
Фондът
винаги бил уведомен в един по-късен
момент и спрямо него законодателят в чл. 288, ал.7 от КЗ (отм.) предвидил
3-месечен срок, в който след като бъде сезиран, е длъжен да се произнесе по
претенцията на пострадалото лице. В този смисъл била и постоянната съдебна практика Решение №
1028/2008 г. по т.д.621/2007 г. на ВКС, следователно Гаранционен фонд дължал
законна лихва след изтичане на законоустановения тримесечен срок - 15.10.2019г.
ГФ оспорвал причинната връзка между събитието и получените
травматични увреждания.
Алтернативно,
в случай, че съдът приемел ,че
предявените искове са основателни, прави възражение за съпричиняване на
вредоносният резултат от страна на ищеца, който пътувал на предна дясна седалка в л.а. Ровър
без поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137а от ЗДвП.
Третото лице помагач А.Б.О. не е депозирало писмено становище по делото. В първото съдебно заседание ,чрез пълномощника си адв.С.Т. от ШАК оспорва иска като неоснователен и недоказан по основание и размер, а претенцията за лихва счита за погасена по давност . Поддържа изцяло депозираният от ответника по делото отговор на исковата молба и направеното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносният резултат от страна на ищеца.
От събраните по делото доказателства и от становищата на страните,
преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и
правна страна:
С определение
от 4.04.2018г. по НОХД №964/2018г. по описа на
ШРС е одобрено споразумение по силата на което А. Б.О. бил признат за виновен в това ,че на 23.09.2015г. в гр.Ш..., пред цех
за ПВЦ „Бива пласт" към входа на „Ал + Ко", при управление на МПС - л.а. „Ровър 630" с peг. № Н ... АН нарушил правилата за движение по пътищата , а
именно : разпоредбата на чл. 20, ал. 1
от ЗДвП - водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, и разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която
забранява на водачите при избиране на скоростта на движение на ППС от категория
В да превишават 50 км/ч в населено място и по непредпазливост причинил на Н.Б.К.
*** средна телесна повреда , изразяваща се
в разстройство на здравето временно опасно за живота, обусловено от
големината и дълбочината на причинената обширна и дълбока разкъсно-контузна
рана на шията и от възникналите дихателни смущения - задух, както и
обезобразяване на други части на тялото - шията, тъй като след приключване на
оздравителния процес по кожата на шията, в мястото на обширната рана е останал обширен траен ръбец, като деецът е
управлявал МПС без да има необходимата правоспособност –престъпление по чл.343
ал.3 от НК ,във вр. с чл.343 ал.1 б.б от НК ,във вр. с чл.342 ал.1 от НК. За горепосоченото деяние и на основание изброените
разпоредби от НК А.
Б. бил осъден ,като му било наложено наказание от
3г. лишаване от свобода ,а на осн.чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието
било отложено за срок от 3/три/ години.
От
заключението на вещото лице по СМЕ се
установява ,че при претърпяно ПТП, като
пътник в лек автомобил на 23.09.2015 г. лицето Н.Б.К.,***, ЕГН ********** е
получил следните травматични увреждания: СЪЧЕТАНА ТРАВМА: ГЛАВА, ШИЯ, ГЪРДИ: Контузия
на главата: Множествени малки разкъсноконтузни рани в областта на лицето. Контузия
на шията: Обширна и дълбока разкъсноконтузна рана по предната стена на шията
със засягане на кожа подкожие, мускули и увреждане на горна щитовидна артерия и
вена. Инспираторен задух.Контузия на крайниците: Крайници с дребни охлузвания. По
механизъм установените травматични увреждания могат да бъдат получени при ПТП -
травма в автомобила.Между претърпяното ПТП и установените травматични
увреждания е налице пряка причинна връзка.
След претърпяното ПТП, ищецът К. е бил
хоспитализиран и му е било проведено оперативно лечение по спешност. Видно от
оперативния протокол № 30 / 23.09.2015 г. на пострадалия К. са били проведени
временна трахеостомия и щателна хемостаза (кръвоспиране). Лигирани (зашити) са
горна щитовидна артерия и горна щитовидна вена. Наложен е послоен шев на
мускули, подкожна тъкан и кожа. Поставен тръбен дрен. Поведено е медикаментозно
лечение с вливания, антибиотици, обезболяващи, превръзки. Пострадалият е бил
изписан на седмия ден след ПТП, за домашно лечение и с указания за гласов
покой, избягване на физическо натоварване и запрашена среда. Издаден е болничен
лист за 38 дни домашно лечение. По делото липсват данни болничният лист да е
бил удължаван.
При липса на динамично проследяване на
състоянието на ищеца след изписването му от болницата, могат да бъдат
определени само средни срокове за възстановяване. Времето за заздравяване на
увредените тъкани на шията при липса на регистрирани усложнения е до 3 - 4 седмици.От
направената справка в електронните масиви на МБАЛ Шумен АД се установи, че
ищецът Н.К. не е постъпвал на лечение по повод усложнения на травмата или други
причини през периода 2015 - 2020 г.
Към
2017 г. по негови данни гласът на ищеца бил възстановен, но понякога се
„давел“. Най общо може да се каже, че още през 2017 г. кожният ръбец образувал
се на мястото на получената при ПТП рана, е бил напълно матуриран и не се
очаква да претърпи промени в бъдеще, като форма, големина и плътност. Същият
има траен и постоянен характер и не може за изчезне или да се заличи от само
себе си с времето. Разположен е по предната страна на шията централно и е
открит и добре видим за околните. Настоящата експертиза счета, че ръбецът
видоизменя нормалния анатомичен вид на шията, поради което приемаме, че същият
осъществява медико-биологичният критерий „обезобразяване“ на други части на
тялото.
От заключението на двете вещи лица по КАТСМЕ се установява, че видно от
депозираната по настоящото дело съдебномедицинска експертиза, травматичните
увреждания на ищеца Н.К. са локализирани в областта на главата, шията и
крайниците. По вид същите са разкъсноконтузни рани, както и дребни охлузвания
по крайниците. По тежест същите са най-изразени в областта на шията, последвани
от тези на главата и най повърхностни са тези на крайниците.
От
фотоалбума, свидетелските показания и механизъма на ПТП, описан в
автотехническате експертизи по д. пр. 1175 / 2015 г., вида и анатомичната
локализация на травматичните увреждания са налице данни, според които при
претърпяното на 23.09.2015 г. ПТП, тялото на седящия на предна дясна седалка Н.К.
е политнало напред, при което е налице съприкосновение на главата на ищеца с
предното стъкло на автомобила. Последващото счупване на стъклото е причинило
обширно и дълбоко нараняване на шията на ищеца.
Предвид гореизложеното настоящата експертиза
счита, че при рязкото забавяне на движението на автомобила след удара в
товарния автомобил са налице данни за свободно инерционно движение на тялото на
ищеца К. напред и нагоре в купето на автомобила. Предпазните колани в
автомобила са част от пасивната система на защита на водача и пътниците при
различни видове удари. Едно от необходимите условия е предпазният колан да бъде
опънат по тялото на водача или пътника. Съвременните предпазни колани са
триточкови (У-образни), като минават косо през раменния пояс и предната гръдна
стена и хоризонтално през предната коремна стена. Основна роля в предпазния
колан играе механичния обтегач. Механизмите за обтягане могат да бъдат два вида
- механически или пиротехнически. Без значение от кой тип е колана, неговото
основно предназначение е да не позволи на водача или пътниците, вследствие на
инерцията да полетят в посока на удара и го предпазва от травматични
увреждания. Масовото им въвеждане и задължителна употреба в Европа се налага в
началото на 70-те години на м. век. Почти едновременно се появяват и първите
съобщения за наблюдавани наранявания, причинени директно от коланите. Терминът
„синдром на предпазните колани”, който характеризира еднообразието на уврежданията,
причинени от самите колани е въведен още пред 1962 г. Описани са гръдни и
коремни травми в анатомичните области през които предпазния колан преминава
(счупвания на ребра на гръдната кост, разкъсване на сърцето и аортата,
разкъсване на далака, черния дроб, опорака на червата и др.) както и гръдни
травми (камшичести фрактури на шийния отдел на гръбнака, възможни са механични
притискания на шията и др.)
В
медицинската документация по делото не са регистрирани травматични увреждания в
посочените по-горе анатомични области - предна гръдна и коремна стена, а
шийната травма не засяга прешлени, междупрешленните дискове, стави и връзки,
както и целостта на гръбначномозъчния канал и на гръбначния мозък.
Касае за
мекотъканни наранявания на главата и шията, които в конкретния случай, няма как
да бъдат получени при фиксирано към седалката с предпазен колан тяло.
По правило
при поставен предпазен колан и при по-ниска скорост на сблъсъка рискът за
здравето на пострадалия е по-малък, но при сумарна скорост над 60 км/ч както е
в случая-( 90 км/ч), са възможни тежки травми в гръдната и коремната област,
причинени от самия колан.
Процесният
лек автомобил „Ровър“ с peг. № Н ... АН е произведен през 1995 г. с ляво
разположение на волана и е снабден с предпазни колани на всичките 5 седалки,
както следва: 1 триточков инерционен диагонално-поясен за задържане на водача с
поставяне от ляво на дясно; 1триточков инерционен диагонално-поясен за
задържане на пътника, возещ се на предна дясна седалка с поставяне от дясно на
ляво; 1 триточков инерционен диагонално-поясен за задържане на пътника вляво на
задна седалка с поставяне от ляво на дясно; 1триточков инерционен
диагонално-поясен за задържане пътника в дясно на задна седалка с поставяне от
дясно наляво и 1 двуточков за задържане на пътника возещ се в средата на задна
седалка с поставяне през пояса.
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка , Г.Й.М. , съпруга на ищеца се
установява ,че състоянието му след катастрофата било тежко. В болницата бил
опериран и не можел да се грижи за себе си и за него се грижела свидетелката
,което продължило и след като бил изписан в дома му. Ищецът престоял в
болницата две седмици , не можел да се храни и ядял храни под формата на каша с
лъжица. Ищецът имал нужда от чужда помощ и свидетелката го събличала и обличала
,къпела ,водела го до тоалетната. Ищецът бил с превързано гърло един месец и
ходел на превръзки. Шевът зараснал нормално и нямало усложнения при
зарастването му. Един месец след катастрофата ищецът започнал да вдига кръвно
от притеснение и от стреса от катастрофата. Пиел лекарства за високо кръвно и
до настоящият момент. Ищецът имал болки в гърлото и пиел лекарства , гърлото му
изсъхвало, имал затруднения и при преглъщането.Ищецът често се будел нощем и
бил стресиран от катастрофата. Около месец и половина след катастрофата ищецът
тръгнал на работа, като общ работник във фирма „Вивапласт“ и работата му била
да товари тежки профили. Ходел на работа с лек автомобил ,като го карали негови
колеги. Ищецът споделял ,че има страх да пътува в автомобил. Ищецът нямал
хобита преди катастрофата. Преди катастрофата ищецът не си бил мерил кръвното ,
но бил с наднормено тегло. В момента ищецът и съпругата му работели във ФР
Германия и пътували до там с лек автомобил . След катастрофата ищецът станал
избухлив и започнал да вика на висок глас. От показанията на свидетеля А.П.И.
се установява ,че свидетелят помагал на ищеца и му носел продукти и лекарства
след претърпяната катастрофа. Ищецът споделял с него ,че изпитва страх от
возене в лек автомобил, стряскал се нощем ,трудно спял. В момента работел във
ФР Германия.
От зададените на третото лице помагач А.Б.О. въпроси по реда на чл.176 от ГПК се установява ,че на местото за пътник на предната седалка до шофьора имало колан и той работел към момента на катастрофата. Преди катастрофата той казал на Н.Б.К. да си постави колана ,но той не го послушал. Спомнял си добре защото по време на катастрофата той като водач имал поставен колан и от катастрофата имал контузия на крака и куцал. По време на катастрофата ищецът нямал поставен колан.
Не е спорно между страните ,че за управлявания от водача А.Б.О. лек автомобил , при чието управление е настъпило процесното ПТП не е имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите. Ищеца е предявил претенцията си пред Гаранционният фонд за заплащане на обезщетение , но ответникът не е определил и изплатил такова в срока по чл.288 ал.7 КЗ/отм./.
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи : Предявеният иск е с правно основание чл.288 ал.1 т.2 б.а КЗ/отм./ която е действаща към момента на настъпване на процесното ПТП материално правна норма/ във вр с чл.45 от от ЗЗД. За да се ангажира отговорността на ответника по чл.288 ал.1 т.2 б.а КЗ/отм./ , следва да бъде осъществен следния многоелементен фактически състав: ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи от фактическият състав на деликта – наличие на деяние , което е причинено от соченият деликвент, същото да е противоправно , да са причинени твърдяните вреди на пострадалото лице и да е налице причинна връзка между деянието и вредите, също така непозволеното увреждане да е настъпило на територията на РБ , на друга държава-членка или на територията на трета държава ,чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, да е причинено от МПС ,което обичайно се намира на територията на РБ , деликвентът няма сключена действителна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Безспорно
е по делото ,че на 23.09.2015г. е
осъществено ПТП за което е виновен А.Б.О. и че ищецът е получил визираните в
споразумението травматични увреждания. Наказателното
производство е приключило със споразумение ,като на осн.чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданският съд относно това дали е извършено деянието ,неговата
противоправност и виновността на дееца.
Следователно са налице всички елементи за носенето на деликтна отговорност от
прекият причинител –водача на автомобила А.Б.О. за понесените от ищеца неимуществени
вреди на осн.чл.45 от ЗЗД –противоправно деяние извършено виновно в
резултат на същото на ищеца са били причинени травматични увреждания ,вследствие на което той е претърпял неимуществени вреди-болки и
страдания.
От събраните по делото доказателства съдът счита ,че се доказаха всички необходими предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на осн.чл. чл.288 ал.1 т.2 б.а КЗ/отм./ за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди в следствие от процесното ПТП и получените от него травматични увреждания .
Ответникът поддържа възражението си ,че е налице съпричиняване от страна на ищеца за наличието на вредоносния резултат ,тъй като той е пътувал като пътник без да си постави предпазният колан с което нарушил чл.137а от ЗДвП.
От
заключението по КАТСМЕ се установи , че процесният
лек автомобил „Ровър“ с peг. № Н ... АН е произведен през 1995 г. с ляво
разположение на волана и е снабден с предпазни колани на всичките 5 седалки. При
претърпяното на 23.09.2015 г. ПТП, тялото на седящия на предна дясна седалка Н.К.
е политнало напред, при което е налице съприкосновение на главата на ищеца с
предното стъкло на автомобила. Последващото счупване на стъклото е причинило
обширно и дълбоко нараняване на шията на ищеца. При рязкото забавяне на движението на
автомобила след удара в товарния автомобил са налице данни за свободно инерционно
движение на тялото на ищеца К. напред и нагоре в купето на автомобила. В
медицинската документация по делото не са регистрирани травматични увреждания в
посочените по-горе анатомични области - предна гръдна и коремна стена, а
шийната травма не засяга прешлени, междупрешленните дискове, стави и връзки,
както и целостта на гръбначномозъчния канал и на гръбначния мозък. Касае за
мекотъканни наранявания на главата и шията, които в конкретния случай, няма как
да бъдат получени при фиксирано към седалката с предпазен колан тяло.
Предвид гореизложеното ,съдът счита ,че е налице съпричиняване от страна на ищеца и неговото поведение е допринесло за настъпването на претърпените от него травматични увреждания , тъй като той не е имал поставен обезопасителен колан и липсата му е довела към момента на сблъсъка до неговото свободно инерционно движение в купето на лекият автомобил и последвалият сблъсък на тялото му с предното стъкло на лекия автомобил при което той е получил процесните наранявания. Съдът оценява съпричиняването от страна на ищцата на 50%.
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост на осн.чл.52 от ЗЗД и то
цели да репарира болките ,страданията и другите нематериални последици ,
възникнали от деликта. Справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от
непозволено увреждане не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения. Ищецът в следствие
от процесното ПТП е получил средна
телесна повреда , изразяваща се в
разстройство на здравето временно опасно за живота, обусловено от големината и
дълбочината на причинената обширна и дълбока разкъсно-контузна рана на шията и
от възникналите дихателни смущения - задух, както и обезобразяване на други
части на тялото - шията, тъй като след приключване на оздравителния процес по
кожата на шията, в мястото на обширната рана
е останал обширен траен ръбец. Също така съгласно епикризата и СМЕ
ищецът в следствие от процесното ПТП е получил СЪЧЕТАНА ТРАВМА:
ГЛАВА, ШИЯ, ГЪРДИ: Контузия на главата: Множествени малки разкъсноконтузни рани
в областта на лицето. Контузия на шията: Обширна и дълбока разкъсноконтузна
рана по предната стена на шията със засягане на кожа подкожие, мускули и
увреждане на горна щитовидна артерия и вена. Инспираторен задух.Контузия на
крайниците: Крайници с дребни охлузвания. Видно от оперативния протокол № 30 /
23.09.2015 г. на пострадалия К. са били проведени временна трахеостомия и
щателна хемостаза (кръвоспиране). Лигирани (зашити) са горна щитовидна артерия
и горна щитовидна вена. Наложен е послоен шев на мускули, подкожна тъкан и
кожа. Поставен тръбен дрен. Поведено е медикаментозно лечение с вливания,
антибиотици, обезболяващи, превръзки. Пострадалият е бил изписан на седмия ден
след ПТП, за домашно лечение и с указания за гласов покой, избягване на
физическо натоварване и запрашена среда. Издаден е болничен лист за 38 дни
домашно лечение. По делото липсват данни болничният лист да е бил удължаван. По
време на престоя си в болницата и след това в дома си ищецът е имал нужда от
чужда помощ , хранел се е само с храни под формата на каша , с помощта на съпругата
си се е обличал и събличал ,ходел е до тоалетната ,къпел се е . Имал превръзка
на раната един месец ,като тя зараснала без усложнения. В следствие от
процесното ПТП ищецът станал
раздразнителен и избухлив , често се будел и имал кошмари , получил страх от
возене в лек автомобил, имал задух и трудности при преглъщане, болки в областта
на шията . Ищецът е получил загрозяващ белег на шията ,който е видим за
околните и който няма да се заличи с течение на времето. Всичко това е довело неминуемо и до
причиняването на психически стрес на
ищеца и редица негативни емоции през
периода не неговото възстановяване.
Въпреки това обаче след процесното ПТП
той започнал работа един месец след това като общ работник и пренасял тежки
профилни елементи ,което означава че се е възстановил и е бил добре физически ,
като до работното си место , а сега и до ФРГ пътувал с лек автомобил и съдът
поради това приема ,че той е преодолял страха си от такова пътуване. Не се
доказа пряка причинно следствена връзка между твърдяното високото кръвно налягане на ищеца и
претърпяното ПТП , още повече се установи ,че преди ПТП-то ищецът не е
проследявал стойностите на кръвното си налагяне , а не се установи и какви са
точните стойности на това кръвно налягане след процесното ПТП и дали те са
именно високи.
Предвид
гореизложеното и съобразно преживените от ищеца болки
и страдания и с оглед житейски оправданото ,съдът приема
,че обезщетението за неимуществени вреди
следва да се определи по справедливост в
размер на сумата от 20 000лв.
Отчитайки процента на съпричиняване от страна на ищеца на същия следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв.
Предвид гореизложеното искът по чл.288 ал.1 т.2 б.а КЗ/отм./ е основателен и доказан до размера на сумата от 10 000лв. , като за разликата над 10 000лв. до претендираните с исковата молба 50 000лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.
Ищецът претендира и мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 25 187.78лв. за периода от 24.09.2015г. до 09.09.2020г.
Върху присъденото обезщетение ответникът дължи законна лихва на осн.чл.288 ал.7 от КЗ/отм./ ,считано от 15.10.2019г. , датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на ГФ. За периода от 15.10.2019г. до 9.09.2020г. претенцията за лихва не е погасена по давност и възражението за този период е неоснователно. За периода от 24.09.2015г. до 15.10.2019г. за ответника не е съществувало задължение за заплащане на лихва ,поради което и е безпредметно да се обсъжда дали задължение, което не е съществувало е погасено по давност.
Размерът на лихвата за периода от 15.10.2019г. до 09.09.2020г изчислена с интернет калкулатор на осн.чл.162 от ГПК е в размер на 919.44лв.
Предвид гореизложеното искът по чл.86 от ЗЗД е основателен до размера на сумата от 919.44лв. за периода от 15.10.2019г. до 09.09.2020г. , като за периода от 24.09.2015г. до 14.10.2020г. е неоснователен и следва да се отхвърли, както и за разликата над 919.44лв. до претендираните 25 187.78лв.
Страните не претендират разноски
по делото.
На осн.чл.78
ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати съобразно уважената част от исковете
разноски по делото за експертиза в размер на 94.40лв. и
държавна такса в размер на 436.78лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Гаранционен фонд , БУЛСТАТ .... ,седалище и адрес на управление гр.С...представлявано от Б.И.М. и С.Г.С. да заплати на Н.Б.К. с ЕГН ********** *** , действащ ,чрез пълномощника си адв.Д. С. М. от САК , адрес за призоваване и съобщения гр.Ш.., на чл.288 ал.1 т.2 б.а КЗ/отм./ във вр. с чл.45 ЗЗД сумата от 10 000лв./ десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени болки и страдания вследствие ПТП настъпило на 23.09.2015г., реализирано от водач на МПС без застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при управление на л.а. „Ровър 630" с peг. N Н ... АН, ведно със законната лихва върху сумата считано от 28.09.2020г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ искът за неимуществени вреди за разликата над 10 000лв. до претендираните 50 000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд , БУЛСТАТ .... ,седалище и адрес на управление гр.С...представлявано от Б.И.М. и С.Г.С. да заплати на Н.Б.К. с ЕГН ********** на осн.чл.86 от ЗЗД мораторна лихва в размер на 919.44лв. за периода от 15.10.2019г. до 09.09.2020г.
ОТХВЪРЛЯ искът по чл.86 от ЗЗД за периода от 24.09.2015г. до 14.10.2020г. , както и за разликата над 919.44лв. до
претендираните 25 187.78лв. , като неоснователен.
Решението е постановено с участието по делото на страната на ответника Гаранционен фонд гр.С. на трето лице помагач А.Б.О. с ЕГН ********** *** , представляван от адв.С.К.Т. от ШАК .
ОСЪЖДА Гаранционен
фонд , БУЛСТАТ .... ,седалище и адрес на
управление гр.С...представлявано от Б.И.М. и С.Г.С. да заплати сумата от
94.40лв. за разноски по делото за експертиза и сумата от 436.78лв. държавна такса по делото
по сметка на Шуменски окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: