Определение по дело №101/2020 на Софийски градски съд

                                    П Р О Т О К О Л

 

Година 2020                                                                                  Град София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД                                         НО,  5-ти състав

На двадесет и девети януари                                    две хиляди и двадесета година

в публично съдебно заседание в състав:

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

                            

Секретар:  Красимира Динева

Прокурор: В.Кирилов

 

Сложи за разглеждане докладваното от с ъ д и я т а Н.Ч.Д.№101 по описа за 2020г.

На именното повикване в 12,20 часа се явиха:

 

ОСЪДЕНИЯТ К.Д.И. - р.пр., се явява лично и с адв.Д., определена от САК за служебен защитник на осъдения.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Желая да ми бъде назначен като служебен защитник адв.Д..

АДВ.Д.: Запозната съм с материалите по делото. Готова съм да поема защитата на осъдения.

 

СЪДЪТ предвид задължителния характер на защитата, изявленията на осъдения и адв.Д. и на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.21, т.3 от ЗПрП и чл.94, ал.1, т.6 и т.9 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на осъдения К.Д.И..

НАЗНАЧАВА адв.Д. от САК за служебен защитник на осъдения К.Д.И..

 

НАЧАЛНИКЪТ на Затвора – София – редовно призован, не се явява.

Вместо него се явява гл.инспектор Десислав Т. – зам.началник на Затвора - София, с надлежно пълномощно от Началника на Затвора - София.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.

ГЛ.ИНСПЕКТОР Т.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

СЪДЪТ на осн. чл.272, ал.1 от НПК снема самоличността на осъдения, както следва /по данни от затворническото досие със снимка/:

 

К.Д.И. - роден на ***г***, българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.София, ж.к.“*******, разведен, с висше образование, с ЕГН:**********.

 

СЪДЪТ разясни правата на страните и осъдения, включително правото му на отвод.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.

ЗАЩИТАТА: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

ГЛ.ИНСПЕКТОР Т.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания. Няма да соча други доказателства.

ЗАЩИТАТА: Нямам искания.

ГЛ.ИНСПЕКТОР Т.: Представям и моля да приемете актуална справка към днешна дата от остатъка на изтърпяване на наказанието спрямо осъдения И..

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.

 

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молба на осъдения на осн. чл.437, ал.2 от НПК за постановяване на условно предсрочно освобождаване, ведно с приложено затворническо досие. ПРОЧЕТОХА СЕ.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си.

ГЛ.ИНСПЕКТОР Т.: Считам молбата за неоснователна.

ЗАЩИТАТА: Поддържам молбата.

ПРОКУРОРЪТ: Молбата е неоснователна.

 

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме други доказателствени искания.

 

СЪДЪТ на осн. чл.283 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, вкл. съдържащите се в затворническо досие на осъдения И., изпратени за послужване от Началника на Затвора – София, включително и днес представените от процесуалния представител на Затвора - гр.София.

 

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме доказателствени искания.

 

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и на осн. чл.286, ал.2 и чл.291, ал.1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

 

ЗАЩИТАТА: Моля да постановите определение, с което да допуснете исканото условно предсрочно освобождаване на И.. Поддържам така депозираната молба. Считам, че са налице законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване. Видно от справките по делото, той е излежал повече от две трети от наложното му наказание. Многократно е награждаван и полага труд. Не създава конфликтни ситуации, избягва такива и има доста примерно поведение. Единственото нещо, което би могло да мотивира съда в обратна насока е мнението, че все още не са постигнати целите на наказанието и той трудно би могъл да  бъде ресоциализиран, тъй като още са налице престъпни нагласи у същия. Смятам, че това становище е доста субективно и не отговаря на обективната истина. Няма доказателства в тази насока. Освен това, смятам че 6 /шест/ години и 4 /четири/ месеца са достатъчно дълъг срок, в който би следвало да бъдат постигнати целите на наказанието. Смятам, че затворническата администрация е била наясно с възможността от условно предсрочно освобождаване и е следвало да го има предвид в своята дейност, така че за този период от излежаване на наказанието да постигне целите по отношение на превъзпитанието на подзащитния ми.

 

ГЛ.ИНСПЕКТОР Т.: Предвид това, че осъденото лице е било под наблюдение на пенитенциарната администрация в продължение на 6 /шест/ години, но разлиствайки досието и виждайки в него доказателства по делото, прави впечатление, че същия е осъждан общо 18 пъти. Част от деянията са извършени в условията на опасен рецидив. Има данни за неприключило наказателно производство №2099 с мярка „Подписка“. Видно от молбата на осъденото лице, прави един обобщен анализ на наказателно изпълнителното право като структура, което показва, че той не се ориентира правилно в изтърпяване на наложеното наказание "Лишаване от свобода", а напротив, прави рецензии на поведението на администрацията. Не вижда гредата в своите очи. Преценявайки криминалното му минало, той се е разходил по цялата таблица на НК. Към настоящия момент режима по изтърпяване на наказанието е „строг“. Действително, полагал е за известно време труд в местата за лишаване от свобода, но това обстоятелство няма как да обуслови факта за условно предсрочно освобождаване, защото труда е задължение на лишените от свобода по реда на специалния закон. Видно от затворническото му досие, последната заповед за награда е от далечната 2016г., но за сметка на това той има произнесени три поредни заповеди за наказание и то с най-тежката мярка, а именно наказателна килия за срок съответно от 5, 10 и 14 денонощия. Знаете, че по реда на чл.109 от ЗИНЗС осъденото лице се счита за наказвано. Средният риск от рецидив, който е в границите към високите зони е със 70 пункта. Настоящото правонарушение е поредна кражба, което значи, че осъденото лице не си е взело поуки от престъпното си поведение в миналото. Крайно е криминализиран. Не на последно място и не следва да са се игнорира факта, че риска за вреди към обществото е висок към настоящия момент, така че в този ред на мисли и на  база гореизложеното, както и във връзка с константната практика, в подобни случаи, администрацията на Затвора - София изразява категорично отрицателно становище спрямо уважаване на молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. Предвид на гореизложеното, моля да оставите без уважение молбата на осъденото лице.  

 

ПРОКУРОРЪТ: Също считам молбата за неоснователна. Споделям изцяло казаното от представителя на началника на затвора. Считам, че не са налице достатъчно данни за поправяне на осъдения. Видно от материалите по делото рискът от рецидив е 70т. Рискът от вреди към обществото е с високи стойности. Осъденият е дисциплинарно наказван, не са постигнати целите на наказанието, поради което моля да оставите молбата без уважение.

 

ОСЪДЕНИЯТ:  Аз съм постъпил от 08.03.2012г. От както съм постъпил н СЦЗ със 70 рискови точки никой не е работил с мен по никакъв повод. През 2019г. на хвърчащ лист ми дадоха да подпиша план на присъда. Това е след 5 години и 8 месеца. Първоначално и последно, друго не съм подписвал. С мен никой не е говорил по никакъв повод, нито психолог, нито отряден ръководител. Работил съм в цех дограма, печатница. В момента  работя в кухнята. След като не е работено с мен, не знам от къде се черпи тази информация дали се поправям или не. Много ИСДВР се смениха.

 

СЪДЪТ на осн. чл.297, ал.1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Искам да бъда условно предсрочно освободен.

 

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.

 

СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.

 

Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК.

Образувано по молба на осъдения К.И. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието му.

В съдебно заседание осъденото лице и служебния му защитник адв.Д. поддържат молбата на първия. Настоява се да са налице законовите изисквания на чл.70, ал.1 и сл. от НК, като се набляга на промяната в поведението и поправянето на И..

Надлежно упълномощеният представител на Затвора счита молбата за неоснователна и моли да не бъде уважена по съображения, базиращи се на затворническото досие, изготвените доклади и становището на затворническата администрация.

Представителят на СГП дава заключение, че молбата на лишения от свобода И. е неоснователна, в каквато насока подкрепя доводите на представителя на затворническата администрация, че не е реализирано напълно поправянето на осъдения като отделно оттова същият е и дисциплинарно наказван.

В правото си на лична защита и предоставената му последна дума, осъденият И. моли за уважаване на искането, обективирано в молбата му, подадена до съда.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 5-ти състав след като се запозна с материалите по делото установи от фактическа и правна страна следното:

Осъденият К.Д.И. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.София, ж.к.“******, разведен, с висше образование, с ЕГН:**********.

Видно от данните по делото осъденият К.И. *** за изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ години, наложено му по НЧД№8232/2018г. по описа на СРС, НО за престъпления по чл.195, ал.1 от НК, по чл.196а, ал.1 от НК. Наказанието е приведено в изпълнение в Затвора - София с начало 02.07.2015г. като е зачетен и предварителен арест от 1 /една/ година, 9 /девет/ месеца и 14 /четиринадесет/ дни.

Според съдържанието на справката от Затвора - София към датата на провеждане на днешното с.з. - 29.01.2020г., лишеният от свобода К.И. е търпял фактически 6 /шест/ години, 4 /четири/ месеца и 11 /единадесет/ дни с остатък от 1 /една/ година, 10 /десет/ месеца и 6 /шест/ дни, т.е налице е първата материално-правна предпоставка, визирана в чл.70, ал.1, т.2 от НК, а именно да е изтърпял не по-малко от две трети от наложеното му наказание, доколкото престъпленията са извършени в условията на опасен рецидив.

От друга страна законодателят е изискал и наличието на доказателства за поправяне на осъдения отделно от тази фактическа предпоставка.

Според данните от затворническото досие, осъденият продължава да търпи наказанието „Лишаване от свобода“ при „строг“ режим, считано от началото на изтърпяването му през 2015г. като е постановен отказ да бъде преместен в ЗООТ, поради липса на формалните предпоставки за това през 2018г.

Същият е извършвал многократно дисциплинарни нарушения, за които са му налагани съответни дисциплинарни наказания, последните от които със Заповед №204/06.06.2017г. /“Изолиране в наказателна килия за срок от 5 /пет/ денонощия”/, Заповед №341/25.08.2017г. /“Изолиране в наказателна илия за срок от 5 /пет/ денонощия”/, Заповед №292/20.07.2018г. /“Изолиране в наказателна килия за срок от 5 /пет/ денонощия”/, Заповед №343/24.08.2018г. /“Изолиране в наказателна илия за срок от 5 /пет/ денонощия”, Заповед №366/10.09.2018г. /“Изолиране в наказателна килия за срок от 14 /четиринадесет/ денонощия”; Заповед №019/11.01.19г. /„Писмено предупреждение”/. Визираните нарушения са свързани с държане на забранени вещи или употреба на алкохол в затвора като определят лишения от свобода като системен нарушител по смисъла на ЗИНЗС.

Осъденият И. е и награждаван по време на престоя си в Затвора последно през 2016г. - Заповед №1094/20.11.2015г. и Заповед №85/12.02.2016г. /„С удължено свиждане за срок от четири часа”/.

Полагал е труд съответно като работник затворническа кухня /Заповед №382/01.10.19г./, работник в цех Печатница (на територията на Затвора гр. София) към „МКД-96“ ООД /Заповед №651/09.11.2017г./, в цех „Дограма“ и като водопроводчик.

С оглед изясняване наличието на втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, по делото е постъпило отрицателно становище от началника на Затвора - гр.София по повод молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване. Служителят е счел, че при този осъден, наказанието „Лишаване от свобода“ не е дало все още своя корекционен ефект, базирайки се на средните стойности на рисковете от рецидив /без промяна/ и високи за обществото, обстоятелствата, че макар и да е награждаван, И. е и многократно наказван. В този смисъл  е прието, че при този лишен от свобода корекционната работа би следвало да продължи в посока заложени препланирани цели и задачи в индивидуалния план във връзка с проблемните зони: отношение към правонарушението – неосъзнаване факторите, довели го криминално поведение, умения за мислене -  неразпознаване проблемите, липса на адекватни способи за решаването им.

Сред материалите по делото е приобщен и доклад относно приложението на чл.70, ал.1 от НК по повод подадената от осъдения молба. В документа е отразено добро физическо, психическо състояние и интелект, богат социално-комуникативен репертоар. Поведението на И. е оценено като ориентирано към рискови способи за набавяне на средства, трудно създаване и запазване на трайни емоционални контакти, злоупотребявал е с алкохол, като под влиянието му е склонен към деструктивни прояви. Посочено е, че се възприема като по-различен от общата маса задържани лица. Не е счетено да е конфликтен, но предвид темперамента му е възможно да създаде подобни, със старание да скъси дистанция, за да постигне своето, хитър, комбинативен, не се поддава на манипулации и внушения. Привидно уважителен съм администрацията.

Оценката на риска от рецидив към момента е приета да е със средни стойности - 70т. В доклада са отчетени сериозни дефицити в зоните - настоящо правонарушение - поредна кражба; утвърден модел на извършване на правонарушенията; криминално минало - многократно осъждан; трайно криминализиран; отношение към правонарушението; начин на живот и обкръжение, умения за мислене.

Рискът от сериозни вреди е преценен да е в ниските граници за лишения от свобода, нисък за останалите лишени от свобода и за персонала, но висок за обществото, предвид характера на правонарушенията и начина на живот. В доклада е взето предвид, че И. няма устойчиви нагласи за водене на законосъобразен начин на живот, не са отчетени възприети социално-приемливи модели на поведение, все още липсват способности за решаване и разпознаване на проблемите, липсва дългосрочно целеполагане, необходимо е да преосмисли напълно човешките ценности и приоритети, да утвърди в поведението си модели, адекватни на обществените очаквания. Ресурсите му ресоциализация са приети трудоспособна възраст и квалификация, жилищно устройване; образование; липса на регистрирани зависимости; потенциал за усвояване на нови знания и дейности. С оглед наложените дисциплинарни наказания, към момента не са изпълнени целите на наказанието „Лишаване от свобода”. Според доклада корекционната работа по успешната ресоциализация на лишения от свобода все още не е задоволителна и следва да продължи с оглед изпълнение целите на наказанието.

По делото е постъпил и препланиран план на присъдата, според който към настоящия момент се констатира частична мотивация за промяна на криминалното поведение, вкл. осъзнаване на причините, довели до извършване на правонарушението, не осъзнава обществената опасност от извършеното престъпление.

В плана е наблегнато на необходимостта от преоценка на миналото поведение,  намаляване на дисциплинарните наказания, мобилизиране и развитие на умения за самоконтрол, обогатяване на поведенческия репертоар със социално - приемливи модели на поведение, развитие на способност за анализ и адекватна оценка на житейски ситуации и вземане на самостоятелни решения, изграждане на доверие в собствените сили и възможности за справяне с трудностите за период от 1 /една/ година като в тази насока се активизират и връзките със семейството и близките.

В заключение сред материалите по делото е постъпил и доклад от инспектор „Пробация“ при Затвор - гр.София корекционният процес все още не е приключил и целите на наложеното наказание, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК не са постигнати в пълна степен. средните нива на риска от рецидив и наличие на сериозни дефицити в профила на нуждите, обусловени от липсата на устойчива мотивация за водене на законосъобразен начин на живот, неформирани умения за разпознаване и разрешаване на проблеми, невъзможност за дългосрочно полагане. Не без значение за формираните нива на риска от рецидив са и допуснатите многократни нарушения на режимните изисквания и налагани дисциплинарни наказания, анализът на риска от сериозни вреди е показал високи стойности за обществото. В тази връзка е отбелязана необходимост от продължаване на корекционно-възпитателната работа.

Съобразно нормата на чл.439а, ал.1 от НПК, доказателствата за поправянето на лишения от свобода по смисъла на чл.70, ал.1 от НК са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

В такава насока безспорно по делото са приобщени данни, че осъденият И. е съблюдавал трудовата дисциплина, извършвал е обаче многобройни дисциплинарни нарушения, и е награждаван /само два пъти в последните четири години/. Липсват и данни за проявена агресия или конфликти с други затворници, или със затворническата администрация, въпреки че според доклада осъденият е склонен към деструктивно поведение.

Според изискванията в чл.155, ал.2 от ЗИНЗС, доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от оценката за осъдения по чл.155, също и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата и по чл.156, както и от всички други източници за информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Съдът в този му състав намира да не е реализирано в пълен обем съдържанието на понятието „поправяне“ в поведението на осъдения И., по чиято молба е искането от условно предсрочно освобождаване, изхождайки от смисъла на ал.2 на чл.439а от НПК.

Според съдържанието на приобщените по-горе и докладвани материали от затворническото досие при този осъден, въпреки престоя му в местата за лишаване от свобода, при него са констатирани все още средни нива за риск от рецидив /непроменен от началото на изтърпяване на наказанието/, висок риск от вреди към обществото, поради което и в остатъка от време, който И. следва да пребивава в местата за лишаване от свобода, следва да бъде повишен корекционният ефект на наказанието, тъй като не са постигнати изцяло целите на наказанието и поради това не е завършил процеса на поправяне и превъзпитание. В тази насока следва да се отбележи, че неизпълнените цели в плана на присъдата са насочени към изграждане на мотивация за промяна на криминалното поведение, образование, подобряване на уменията за мислене и преосмисляне на социалните контакти, тъй като лишеният от свобода е с криминални прояви, с безразсъдно рисково поведение, злоупотребявал с алкохол.

Не може да не се отчетат и вземат предвид при определяне на крайното решение на съда и налагането на сериозен брой за периода различни по вид дисциплинарни наказания и за различни по характер дисциплинарни нарушения, които не могат да бъдат третирани в полза на осъдения и го определят като системен нарушител. Следва да се отбележи, че в преобладаващата им част визираните нарушения са свързани с държане на забранени вещи или употреба на алкохол, което отявлено показва и проблем на осъдения в тази насока, особено във връзка с държането и употребата на алкохол. Това му поведение се противопоставя на факта, че е и награждаван два пъти, но последно през 2016г., което е изключително дълъг период, през който не е поощряван за поведението си в затвора и еднозначно говори за поправянето му или не. Налице са и данни за висящо друго досъдебно производство.

Отделно от това, видно от материалите по делото, И. търпи наказанието „Лишаване от свобода“ при първоначално определения му през 2015г. „строг“ режим, законосъобразното му поведение по време на който следва да се утвърди, евентуално да премине към по-лек режим на изтърпяване на наказанието за определен период от време, а видно от доказателствата в затворническото досие, тези ефекти на наказанието все още не са постигнати. На тази база, полагането на труд не е достатъчно основание за преценка поправянето на лишения от свобода, тъй като условно-предсрочното освобождаване е изключение от общото правило за изтърпяване на наказанието и именно поради това налага съвкупна преценка на множество фактори, еднозначно говорещи за поправяне на осъдения.

Според съда с оглед бъдещата ресоциализация на осъдения следва да се игнорират всякакви криминални прояви, безразсъдното и рисково поведение, да се прекратят социалните контакти с криминогенната среда, да се повиши възможността за съдзаване на емоционални контакти и да се намали вредното влияние на алкохол, довело до извършването на противоправни прояви. Следва лишеният от свобода да повиши инициативността си към участие в общи мероприятия, ведно с полагането на труд и обучение, за да се осъзнаят напълно факторите, довели до постъпването му в затвора.

Не са изпълнени в голяма степен и целите, заложени в плана на присъдата и най-вече преоценка на миналото поведение,  намаляване на дисциплинарните наказания, мобилизиране и развитие на умения за самоконтрол, обогатяване на поведенческия репертоар със социално - приемливи модели на поведение, развитие на способност за анализ и адекватна оценка на житейски ситуации и вземане на самостоятелни решения, изграждане на доверие в собствените сили и възможности за справяне с трудностите, за което е определен срок от поне една година.

Следва да се отбележи, че именно затворническата администрация е тази, която има най-пряко наблюдение над поведението на лишения от свобода и може да констатира или не данни за поправянето му, което именно е целта на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ съобразно нормата на чл.36 от НК. В този смисъл, становищата на почти всяко едно от лицата, които са работили с И. в този период – психолози, инспектори и т.н., отчитат не само средния риск от рецидив, но висок за обществото, който не следва да бъде преценяван изолирано, но и наличието на все още множество проблемни зони и неизпълнение на целите на наказанието.

Ето защо, съставът на СГС не намира основания да се дистанцира от изводите и становищата именно на тези лица от затворническата администрация и служителите, работили и работещи с И., като ги приема поради това за достоверен източник за оценка на поведението и липсата на извод за цялостно поправяне на осъдения в целения от закона смисъл.

С оглед горното, съдът намира, че молбата на осъдения следва да бъде оставена без уважение, като на осн. чл.441 от НПК следва да бъде указано на същия, че нова молба не може да бъде подадена в срок от шест месеца от  влизане в сила на настоящото определение.

Така мотивиран и на осн. чл.441 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ

 

    О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения К.Д.И. /със снета самоличност/ за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на гл.22 от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.

 

Препис от определението да се изпрати за сведение и изпълнение на лишения от свобода И.,*** и СГП.

 

Препис от протокола да се издаде на служебния защитник, който да му послужи пред НБПрП.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13,00       часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................................

                                                                     

СЕКРЕТАР:..........................................