Решение по дело №504/2020 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 260053
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20205610200504
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 


                                                         26.03.2021г.                               гр.Димитровград

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Димитровградският Районен Съд в публичното заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов

 

с участието на секретаря Валентина Господинова и в присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов АНД №504 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – М.К. ***, ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление № 20-0254-000904/02.10.2020г. на Началник Сектор към ОД-МВР- Хасково, РУ-МВР-Димитровград, с което за това, че на 16.09.2020г. около 15:10 часа в гр.Димитровград по бул.“Г.С.Раковски“- до бензиностанция "Вито" управлява в посока запад-изток лек автомобил „Сузуки Игнис“ с рег.№ Х 97-41 КА - като ползвател, като няма сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобила към момента на проверката, с което за виновното нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева.

В жалбата е посочено, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като се посочват аргументи за нарушения на процесуалните правила, заплащането на задължителната застраховка веднага след проверката, моли се за неговата отмяна.

В с.з. жалбоподателят- редовно призован, не се явява.

АДМ.НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- РУ-МВР-Димитровград- редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Районна Прокуратура-Хасково, ТО-Димитровград- редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебно заседание такива, съдът намира следното:

На 16.09.2020г. полицейските служители при РУ-МВР-Димитровград- М.М. и П.Т., изпълнявали служебните си задължения. В рамките на провеждана специализирана полицейска операция, същите били на установъчен пункт срещу бензиностанция „Вито“ на бул.“Г.С.Раковски“ в гр.Димитровград. Към 15,10ч. същите спрели за рутинна проверка движещият се по булеварда в посока запад- изток лек автомобил „Сузуки Игнис“. При извършената проверка установили, че автомобила е с рег.№ Х 97-41 КА и е управляван от настоящият жалбоподател М. С.. Установили също, че за автомобила няма сключена задължителна застраховка гражданска отговорност, валидна за 2020г., като информацията възприели от направена справка в база данни със служебен таблет, както и от проверените документи на автомобила.

За така констатираното нарушение, на водача С. й бил съставен акт за установяване на административно нарушение №457792- за управление на МПС, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Съставения АУАН водачът С. подписала без да посочва възражения.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и предметното на делото наказателно постановление № 20-0254-000904/02.10.2020г. на Началник Сектор към ОД-МВР- Хасково, РУ-МВР-Димитровград, с което за виновното нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева.

Постановлението е било връчено на жалбоподателя на 12.10.2020г.- видно от неразделната разписка към него, а жалбата против него е получена от административно-наказващия орган на 13.10.2020г. - видно от поставения входящ номер на жалбата, т.е в законоустановения 7-дневен срок.

Горните факти се установяват от: АУАН №457792/16.09.2020г., НП № 20-0254-000904/02.10.2020г. на Началник Сектор към ОД-МВР- Хасково, РУ-МВР-Димитровград, справка за нарушител/водач, показанията на актосъставителя М.М. и на свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта П.Т., както и останалите приложени документи- приети като доказателство по делото.

Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от лице, на което по реда на КЗ е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от същия закон, против издаденото НП е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и КЗ в тази насока, предвид което съдът разглежда жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

- При издаване на АУАН №457792/16.09.2020г., актосъставителят е описал извършеното нарушение, като е описал установеното и констатирано от него, като е посочил като нарушена разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ.

- При издаване на обжалваното НП текстово изписаното в АУАН нарушение съответства изцяло на това, което е посочено като нарушение в НП. При това положение не са нарушени правата на жалбоподателя, тъй като няма изменение на описаната фактическа обстановка- същата съвпада като описание в АУАН и НП. Не е спорно и е установено, че жалбоподателят към момента на проверката е управлявал процесния автомобил, без да представи сключена валидна задължителна застраховка «Гражданска отговорност». Видно от показанията на разпитаните свидетели- полицейски служители, същите на место са започнали извършването на такава проверка, като обстоятелството за липса на сключена задължителна застраховка «Гражданска отговорност» са възприели от проверените документи и служебно извършената справка в информационния масив чрез служебен таблет.  

Това обстоятелство е установено по категоричен начин, както и обстоятелството, че водачът М. С. не е собственик на управлявания от нея автомобил.  

В тази връзка, съобразно възраженията на жалбоподателя, следва да се подчертае, че на първо място законодателят е предвидил адм.-наказателна отговорност както за собственик на МПС, който го управлява, така и за всяко трето лице, което управлява несобствен автомобил. Поради тази причина разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ е достатъчно ясна- «Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.». Разпоредбата на чл.638 от КЗ разграничава две хипотези на извършване на конкретното административно нарушение съобразно неговия субект. В единия случай, това е лицето, задължено да сключи застраховката по чл.638, ал.1 от КЗ, а втората хипотеза предвижда административно- наказателна отговорност да носи лицето, което без да е собственик, управлява МПС, когато то е без сключена и валидна застраховка. Т.е. не само собственикът на МПС следва да носи административно-наказателна отговорност, но и лицето, което управлява автомобила, както е в случая. За да е налице нарушение на тази норма, следва да са налице кумулативно следните две предпоставки: управление на МПС и липса на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. От доказателствата по делото се установява, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал МПС, за което е установено преди издаването на НП, че не е негова лична собственост и за което не е имало сключен договор за задължителна застраховка «ГО». Поради което правилно фактическите обсотятлества са подведени под състава на чл.638, ал.3 от КЗ.

Отделно от това, няма законово регламентиран срок извън тези за изтичане на давността за адм.-наказателно преследване, които да вменяват задължение за връчването на издадено наказателно постановление в конкретно определен срок в рамките на срока на давността.

Съдът не намира разминавания в установеното с АУАН и описаното в НП. Описанието на нарушението и правната му квалификация са правилни, фактическата обстановка е отнесена правилно към съответната законова норма, която е нарушена, не са налице данни и обстоятелства, които да водят до неразбиране или превратно разбиране от страна на нарушителя. В случая нарушението е установено и текстово описано по безспорен начин, не се е достигнало до съществено нарушаване на правото на защита на нарушителя- пречещо му да разбере какво по-точно нарушение му е вменено като извършено, нито е допусната процесуална изненада нарушителят тепърва да разбира за извършеното нарушение едва от издаденото му наказателно постановление. Текстовото описание на самото нарушение в АУАН е достатъчно ясно и недвусмислено и не буди каквито и да било подозрения или неразбиране.

По отношение съставянето на АУАН в присъствието на един или двама служители, е налице достатъчно съдебна практика, която се споделя от настоящия състав, а именно, че законодателят действително е предвидил съставянето на АУАН да става в присъствието на свидетели- т.е. повече от един, но в същото време е предвидил, че неподписването на АУАН от някой от свидетелите не е опорочава самият акт. А описването на втори свидетел, без той да има задължение да подпише акта, на практика се приравнява към отпадане на необходимостта от втори свидетел за констатиране на административно нарушение от органите на РУ-МВР.

Изложената фактическа обстановка се установи по категоричен начин от свидетелските показания, поради което съдът я приема за установена и доказана. Управлението на МПС и непредставянето или представянето след проверката на сключена застраховка валидна от следващ проверката час, макар и от същата дата, е факт, с който се осъществява състава на нарушението по чл.638 от КЗ.

Правилно според съда жалбоподателят е и наказан на основание същата разпоредба, съдържаща и санкционна част.

Съдът не намира съмнения или неточности и при описване на мястото на извършване на нарушението- същото е достатъчно ясно, конкретно и разбираемо описано.

В случая тези обстоятелства са безспорно установени и доказани. В тази връзка съдът не открива разминаване между установена фактическа обстановка, материална норма, която е нарушена и санкционна норма, на основание на която е наложено наказанието. Конкретното описание на нарушението не може да се породи объркване, неразбиране или превратно тълкуване на вмененото като извършване нарушение от жалбоподателя. В случая е достатъчно ясно описано самото нарушение- по начин, даващ възможност на всеки един водач да разбере нарушението, което му се вменява, същото съответства на текстовото и цифрово описание на законовата разпоредба, която е нарушена и в тази връзка съдът не открива допуснати съществени нарушения на материалния или процесуалния закон, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.  

Ето защо следва да се приеме, че от събраните по делото доказателства фактическото осъществяване на твърдяното нарушение бе установено.

При извършената проверка относно това дали в хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, съдът констатира, че такива не са налице, поради което няма основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление и на процесуално основание.

Фактът, че на следващия ден след проверката- на 17.09.2020г. е била сключена задължителната застраховка на автомобила, не омаловажава и не заличава вече осъществения състав на административното нарушение. Безспорно се доказа, че към датата на извършване на проверката, управляваният от жалб.С. лек автомобил е приведен в движение и е нямало сключена задължителна застраховка. Сключването на такава в последствие не се приема за заличаване на последиците от нарушението и приемане, че такова не е извършено. Съдебната практика е константна в това отношение и приемане на такова становище за неосъществен състав на нарушението би довело до неизпълнение на задължението на водачите по чл.638 от КЗ и сключването на задължителната застраховка едва при спирането им от контролните органи за проверка. 

В тази връзка издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано. Размерът на наказанието „Глоба” е с фиксиран размер и не съществува възможност за изменението му.

С оглед описаното по-горе, съдът намери НП за обосновано и законосъобразно, предвид и на което същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

 

Р      Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 20-0254-000904/02.10.2020г. на Началник Сектор към ОД-МВР- Хасково, РУ-МВР-Димитровград, с което на на М.К. ***, ЕГН **********, за това, че на 16.09.2020г. около 15:10 часа в гр.Димитровград, по бул.“Г.С.Раковски“- до бензиностанция "Вито" управлява в посока запад-изток лек автомобил „Сузуки Игнис“ с рег.№ Х 97-41 КА - като ползвател, като няма сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобила към момента на проверката, с което за виновното нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева - като правилно, обосновано и законосъобразно.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :    

 

           (Ив.Маринов)