Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
град Сливен, 13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Сливен, Гражданско отделение, Първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с.
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при
секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от мл. съдия Толева
въззивно гражданско дело № 49 по описа на Окръжен съд Сливен за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 –
чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25271/29.11.2019г.,
подадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: град С., бул. „Г.М. Д.“ № *, представлявано от Р.М. и Бисер И. –
Изпълнителни директори, действащо чрез процесуален представител по пълномощие
адвокат В.П. срещу Решение № 1257 от 08.11.2019г., постановено по гражданско
дело № 3259 по описа на Районен съд Сливен за 2019г.
С процесното решение Районен съд Сливен е осъдил
застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“, ЕИК: *********
да заплати на Д.М.Д., ЕГН: **********, адрес: *** на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 4311,52 (четири хиляди триста и
единадесет и 0, 52) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди на лек автомобил марка „БМВ“, модел 318 Д с рег. № ********, причинени
следствие на ПТП, настъпило на 08.04.2019г. в град Сливен на бул. „П.Х.“ на
кръстовището с бул. „С.С.“, при което лекият автомобил е ударен от микробус
марка „Мерцедес“, модел 308 с рег. № ******, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба
- 11.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 48,00 (четиридесет и осем) лева, представляваща стойността на заплатената услуга „Пътна
помощ“. Съдът е отхвърлил иска по чл. 497 КЗ за заплащане на обезщетение за забава в размер на 1,40 (един
лев и 0,40) лева, като недоказан. С решението ответното дружество е осъдено да
заплати сторените по делото деловодни разноски съобразно изхода на спора.
Постъпила е молба от процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 248 ГПК
за изменение на решението в частта за разноските, присъдени на ищеца и с
определение № 21 от 06.01.2020г. решението е изменено в частта за разноските,
като на ищеца са присъдени още 132,00 лева, представляващи допълнително
адвокатско възнаграждение. Определението, с което решението е изменено в частта
за разноските не е обжалвано.
Въззивната жалба е подадена от ответника в
първоинстанционното производство ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“, ЕИК: ********* и с нея първоинстанционното решение
се обжалва в частта, с която предявеният иск за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен.
Решението не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на
обезщетение за забава по чл. 497 КЗ.
Въззивникът намира първоинстанционното решение за
неправилно. Оспорва приетия от районния съд механизъм на процесното ПТП, като
твърди, че щетите на автомобила на ищеца, описани в заключението на назначената
съдебна автотехническа експертиза, прието от първоинстанционния съд, не отговарят
да са получени в пряка причинно следствена връзка с описаното в исковата молба
ПТП. Счита за неправилен извода на съда, че увреждането на автомобила е до
степен тотална щета, като излага подробни съображения в тази посока. Твърди, че
районният съд не е обсъдил всички възражения и събраните доказателства в
тяхната съвкупност и взаимовръзка. В условията на евентуалност въззивникът
посочва, че дори и да се приеме, че са налице елементите от фактическия състав
на спорното право и предявеният иск се явява доказан по основание, то
неправилно е определен размера на обезщетението, което се дължи при наличие на
тотална щета. Релевира доводи, че при тотална щета обезщетението следва да бъде
в размер на 70 % от справедливата пазарна цена и в конкретния случай то възлиза
на сумата от 3018,06 лева.
По изложените съображения въззивникът моли съда да отмени
изцяло първоинстанционното решение в обжалваната му част. В условията на евентуалност
- в случай, че съдът приеме иска за доказан по основание, иска от съда да
постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова в частта, с
която е присъдено обезщетение за имуществени вреди за сумата над 3018,06 лева до уважения размер от 4311,52
лева. Моли за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца в първоинстанционното
производство Д.М.Д., действащ чрез процесуален представител по пълномощие
адвокат Г.Х.. Въззиваемият излага становище за допустимост на жалбата, по
същество я намира за неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е
законосъобразно и е постановено при правилен анализ, поотделно и в съвкупност,
на събраните по делото доказателства. Излага подробни съображения относно
елементите от фактическия състав на спорното право и тяхното доказване в
производството пред районния съд. Моли въззивния съд да остави жалбата без уважение
и да потвърди първоинстанционното решение като законосъобразно и правилно.
Претендира сторените по делото разноски.
Във въззивната жалба и в отговора ѝ не са направени
доказателствени искания.
В откритото съдебно заседание за въззивника не се явява
процесуален представител по закон или по пълномощие. Постъпила е молба с вх. № 1626
от 04.03.2020г. от процесуалния представител по пълномощие адвокат В.П., който
моли съда да уважи въззивната жалба и да отмени първоинстанционното решение по
съображения, изложени във въззивната жалба. При условията на евентуалност моли
съда да отмени първоинстанционното решение в частта, с която ответникът е
осъден да плати на ищеца застрахователно обезщетение в размер над 3018,06 лева
до пълния присъден размер. Претендира присъждане на сторените в производството
разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от насрещната страна разноски при съобразяване фактическата и
правна сложност на делото.
В открито съдебно заседание въззиваемият чрез
процесуалния си представител по пълномощие адвокат Г.Х. оспорва въззивната
жалба, поддържа отговора, не прави доказателствени искания. В хода на устните
състезания процесуалният представител моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено, намира, че същото е постановено след веобхватен и обективен
доказателствен анализ. Претендира присъждане на сторените в производството
разноски.
Окръжен съд Сливен, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и
при условията на чл. 269 ГПК, намира следното по предмета на въззивното
производство:
Въззивният съд намира въззивната жалба за
допустима, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран
субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт
първоинстанционен съд, и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.
261 ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, а в
обжалваната си част и допустимо, тъй като има съдържанието на чл. 236 ГПК
и съдът се е произнесъл спрямо предявената с исковата молба претенция.
С
оглед процесуалното поведение на страните и доводите,
наведени във въззивната жалба и в отговора на
въззивна жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, уреждащ така
наречения ограничен въззив (апелация), настоящата
инстанция счита, че страните не спорят, че към момента на настъпване на процесното ПТП -
08.04.2019г. е налице валидно застрахователно правоотношение между собственика
на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******** и ответното застрахователно
дружество, обективирано в застрахователна полица № **/**/*********. Това обстоятелство се установява и от представената и приета като писмено
доказателство в първоинстанционното производство застрахователна полица,
съгласно която сключената застраховка „Гражданска отговорност“ има действие до
27.02.2020г.
С въззивната жалба се оспорва изрично механизма на процесното ПТП, като се
оспорва наличието на пряка причинно следствена връзка между твърдяното ПТП и
настъпилите щети на собствения на ищеца лек автомобил. В условията на
евентуалност въззивникът оспорва като неправилен определения от
първоинстанционния съд размер на застрахователното обезщетение.
От фактическа страна:
От представен и приет по делото двустранен констативен протокол № 26 се
установява, че на 08.04.2019г., около 05:45 часа в град Сливен е настъпило ПТП между лек
автомобил марка „БМВ“, модел 3180, рег. № ******** и микробус марка „Мерцедес“,
модел 308, с рег. № ******, като при движение по бул. „С.С.“ при кръстовището с
бул. „П.Х.“ в град С. микрoбусът не спира на пътен знак „Стоп“, а навлиза в
кръстовището, където в него се удря движещия се по път с предимство лек автомобил „БМВ“, модел 3180, рег. № ********.
Видно от представеното и прието като писмено доказателство уведомление за
щета по застраховка „Гражданска отговорност“ ищецът е информирал застрахователя
на делинквента още на същия ден.
От писмо с изх. № 1548/03.05.2019г. на ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ се
установява, че е заведена щета №*****************, като застрахователят е приел,
че не е налице причинна връзка между настъпилото ПТП и нанесените на лек
автомобил „БМВ“ рег. № ******** щети, поради което е отказал да изплати
обезщетение.
Отказът на застрахователя да изплати обезщетение е обжалван от ищеца (чрез
процесуалния му представител), видно от представената по делото жалба (л.9
първоинстанционното дело). С писмо изх. № 1750/22.05.2019г. застрахователят е
потвърдил отказа си да изплати застрахователното обезщетение, като е мотивирал
решението си със заключението на изготвена от негов експерт автотехническа
експертиза, съгласно, която наличните щети по автомобила „БМВ“ не отговарят да
са настъпили по описания от ищеца начин.
От фактура № 182 от 10.04.2019г. и приложен към нея касов бон, издадена на
ищеца от „Кашмеров груп“ ООД, се установява, че ищецът е ползвал услуга „Пътна
помощ“ за репатриране на автомобила „БМВ“, модел 3180, рег. № ********, за
която е заплатил сумата от 48,00 лева.
От представеното и приложеното по делото експертно становище се установява,
че застрахователят е ангажирал експерт - инженер Ангел Ангелов, който да
отговори на въпроса дали уврежданията по лек автомобил „БМВ“, модел 3180, рег.
№ ******** и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел 308 с рег. № ******
отговарят да са получени при удар между тях при описаните в двустранен
констативен протокол от 08.04.2019г. обстоятелства. Експертът е дал заключение,
че причинените на двете моторни превозни средства увреждания не отговарят да са
получени чрез описания в двустранния констативен протокол механизъм.
Като писмено доказателство по делото са приети извършени от служителите на
МВР снимки на местопроизшествието, от които е видно, че към момента на
настъпване на процесното ПТП пътната настилка е била мокра, навън е било тъмно,
от снимките е видно и местоположението на двете моторни превозни средства след
сблъсъка.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.М.Д., Ж.Т.Ж., Г.И. Г. и И.П.Б..
От показанията на свидетеля Д. се установява, че
на 08.04.2019г. той и ищецът се връщали от работа в „СОТ 161“, нощна смяна и
пътували с автомобила на ищеца. На кръстовището на бул. „П.Х.“ и бул. „С.С.“ около 05:45 часа микробус марка
„Мерцедес“ не е спрял на знак „Стоп“, навлязъл е в кръстовището oт лявата страна откъм ул. „Лъвова чешма“, отнел е предимството на
управлявания от ищеца лек автомобил като му е пресякъл пътя, следствие на което
е настъпил удар между двете моторни превозни средства. Установява се, че
свидетелят и ищецът видели микробуса да навлиза в кръстовището, но помислили,
че ще спре. В момента на удара пътната настилка била мокра, било тъмно,
светлините на автомобила „БМВ“ били включени. Водачите съставили двустранен
протокол.
От показанията на свидетеля Ж.Ж.се установява, че на 08.04.2019г. около
05:45 ч., след като свидетелят застъпил дневна смяна в „СОТ 161“ друг негов
колега С.С. му съобщил, че е настъпило ПТП с техни колеги в град Сливен на
кръстовището на бул. „С.С.“ и бул. „П.Х.“. Свидетелят Ж.Ж.и колегата му Стоян С. отишли на място и установили, че
ищецът и свидетелят Д. били уплашени, но
в добро здравословно състояние. Автомобилът, който ищецът бил закупил преди
шест месеца, бил в средата на кръстовището по пътя с предимство, а задната част
на микробуса сочела бул. „С.С.“. Пътната настилка била мокра. Непосредствено преди свидетелят Ж. да напусне мястото на инцидента, пристигнали служители на МВР.
От показанията на свидетелите Г. и Б., и двамата служители на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на
МВР- Сливен, се установява, че по подаден сигнал те посетили
местопроизшествието на бул. „С.С.“ и бул. „П.Х.“, където констатирали, че микробусът „Мерцедес“ е отнел предимството на
лекия автомобил „БМВ“, следствие на което е настъпил удар между тях. Полицейските служители не
съставили акт за установяване на административно нарушение, тъй като водачите
съставили двустранен констативен протокол, като водачът на микробуса е поел
вината.
Настоящата съдебна
инстанция приема показанията на свидетелите за достоверни, тъй като, преценени
по правилата на чл. 172 ГПК, те са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа свидетелите да са заинтересовани от изхода на правния спор,
предмет на делото. Показанията на двете групи свидетели – полицейските
служители, посетили местопроизшествието, от една страна, и колегите на ищеца, от
друга, са взаимнодопълващи се, между тях няма противоречия. Показанията на
свидетеля Ж. относно конкретното местоположение на двата автомобила на кръстовището,
напълно съответстват на описаното в обстоятелствената част на съдебно
автотехническата експертиза местоположение на автомобилите след удара, което
местоположение експертът е обяснил с действието физични сили и процеси.
Действително показанията на свидетелите Г. и Б. са общи и не дават конкретни детайли относно състоянието на пътната настилка,
конкретното местоположение на двете моторни превозни средства, но е логично, с
оглед изминалия период от време, свидетелите да си спомнят случая по-общо,
допускайки неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради
особеностите на човешката памет, а в случая и поради естеството на тяхната
работа, която е свързана с ежедневно посещение на пътно транспортни
произшествия. Същественото е, че субективните възприятия на всички свидетели по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се.
По делото е изслушано и прието заключението на съдебно автотехническа
експертиза (САТЕ), което настоящата инстанция цени като обективно, компетентно
и добросъвестно извършено. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
въпроси, детайлно е описало и обяснило различните физични процеси и сили, които
са действали при удара между двете моторни превозни средства и непосредствено
след него като не се доказва то да е заинтересовано от изхода на спора. От
експертизата се установява, че настъпилите увреждания по двете моторни превозни
средства отговарят да са получени по описания в двустранния констативен
протокол начин. От констативно - съобразителната част на експертизата се
установява точния механизъм на съприкосновение между двете превозни средства,
който е довел до настъпване на тези щети по автомобил „БМВ“, като експертът
детайлно е описал при всеки етап на удара кои физични сили и закони са действали.
Съгласно заключението лек автомобил „БМВ“ се е движил по бул. „П.Х.“ преди
кръстовището с бул. „С.С.“ в средната лента на пътното платно, по път с
предимство, който е бил обозначен с вертикална маркировка. При навлизане в
кръстовището лекият автомобил се е движил направо, като в същото време отляво
на него се е намирал лекият автомобил „Мерцедес“, чийто водач е имал намерение
да продължи направо, пресичайки бул. „П.Х.“. Водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ не се е съобразил с навлизащия в
кръстовището лек автомобил „БМВ“. Установява, се че при удара двете превозни
средства са били разположени косо, тъй като водачът на автомобил „БМВ“,
виждайки предстоящия удар, е предприел действия и е завъртял волана надясно.
Ударът е настъпил между челната част на „БМВ“ и дясната странична част на микробуса,
при който автомобилът „БМВ“ е изтласкал автомобила „Мерцедес“ напред и надясно
спрямо неговата посока на движение. Като следствие от действащите физични сили
автомобилът „Мерцедес“ се е завъртял около оста си в посока часовниковата
стрелка, а автомобилът „БМВ“ е продължил движението си направо и надясно като
се е завъртял около вертикалната си ос посока часовниковата стрелка. Следва да
се отбележи, че описаното от експерта движение на двете моторни превозни
средства по време на удара съвпада с направените от служителите на сектор
„Пътна полиция“ снимки, представени и приети като писмено доказателство по
делото. От експертизата се установява още, че към момента на удара лекият
автомобил „БМВ“ се е движил с 40 км/ч, а лекият автомобил „Мерцедес“ с 25 км/ч.
Установява се, че пазарната стойност на автомобила „БМВ“ към датата на
настъпване на ПТП - 08.04.2019г. е в размер на 4 311, 52 лева. Установява
се, че стойността за възстановяване на увредените части на автомобила възлиза на 4 461,23 лева. При извършения оглед на
автомобила „БМВ“ експертът е констатирал, че последният не е ремонтиран след
настъпване на процесното ПТП. Изключва се възможността уврежданията по
собствения на ищеца лек автомобил да са настъпили при сблъсък на автомобила с
мантинела.
Други доказателства от значение
за правния спор не са ангажирани, а останалите, които съдът не обсъжда, са
неотносими към предмета на делото.
От правна страна:
Районен съд Сливен е сезиран с първоначално
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ
и чл. 497 КЗ. Решението не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен иска с правна квалификация чл. 497 КЗ за заплащане обезщетение за
забава за периода 25.04.2019г. – 11.06.2019г. в размер на 1,40 лева, поради
което и при съобразяване разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК по правилността на
решението в тази му част настоящата инстанция не дължи произнасяне.
Правната норма,
регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ урежда право на увреденoто лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
да иска следващото му се обезщетение пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност”, като последният съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ може да противопоставя възражения, произтичащи както от застрахователния договор, така и относими към осъществяването на отговорността на
застрахования с предвидените в закона изключения. Следователно уреденият в
посочената законова норма фактически състав, пораждащ правото на обезвреда,
включва установяване наличието на
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника
– застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил и настъпване на твърдяното увреждащо събитие – в случая описаното в исковата молба
пътно транспортно произшествие в рамките на периода на осигурено
застрахователно покритие. Наред с това, доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер, основанието
на претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от състава на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност на деянието,
настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по аргумент от чл.
45, ал. 2 ЗЗД се презюмира до доказване на противното. В приложение на разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта
за пълно и главно доказване наличието на застрахователно правоотношение, както
и на всички обективни елементи, пораждащи деликтната отговорност на
застрахования, докато в доказателствена тежест на ответника е оборване на
законовата презумпция за субективния елемент – вината, респективно доказване на
наведеното възражение за съпричиняване.
Като условие за допустимост на
исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ законодателят е въвел изискването
увреденото лице да е отправило към застрахователя на делинквента писмена
застрахователна претенция при условията и по реда, предвидени в чл. 380 КЗ. В
процесния случай от представените от ищеца доказателства е видно, че последният
в качеството си на увредено лице е заявил писмено претенцията си към ответното
дружество – застраховател на гражданската отговорност на делинквента.
Следователно предявената искова претенция е допустима.
При преценка на обсъдения доказателствен материал по делото този съдебен
състав намира за установени всички релевантни обстоятелства от пораждащия
съдебно предявеното вземане фактическа състав.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства се
установи, че на 08.04.2019г. около 05:45 часа в град С. при движение по бул. „С.С.“ при кръстовището с бул.
„П.Х.“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка „БМВ“, модел 3180, рег. № ********,
собственост на ищеца, и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел 308, с рег. №
******, собственост на „К.“ ООД, управляван от Р. П., при което лекият автомобил „Мерцедес“, движейки се по бул.
„С.С.“ не е спрял на пътен знак Б2 - „Стоп“,
находящ се на кръстовището с бул. „П.Х.“, пресякъл е пътя на движещия се в този момент по пътя с
предимство лек автомобил „БМВ“ и между двете превозни средства е настъпил удар.
Безспорно по делото е обстоятелството, а и се доказва, че към датата на ПТП за
лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****** е бил в действие валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, по силата, на
който последният е застраховал отговорността за вреди на лицата, имащи право да
управляват автомобила, включително и на
водача Палазов.
На следващо място съдът приема въз основа на
кредитираното заключение на приетата автотехническа експертиза да се
установяват и относимите за изясняване механизма на процесното ПТП
обстоятелства. Анализът на експертното заключение сочи, че причина за
настъпване на ПТП е именно противоправното поведение на водача на лекия
автомобил „Мерцедес“ П., който не е спрял на пътен знак Б2 - „Стоп“ и
противоправно е навлязъл в кръстовището, отнемайки предимството на движещия се
по пътя с предимство лек автомобил „БМВ“.
Разпоредбата на
чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) установява обща
забрана за всички участници в движението с поведението си да създават опасност
или пречки за движението по пътищата, да поставят в опасност живота и здравето
на хората, както и да причиняват имуществени вреди. В закона са разписани и
множество конкретни предписания за водачите на превозни средства, които същите
са длъжни да спазват с оглед осигуряване безопасност на движението.
Установеното в случая поведение на водача Палазов се явява в нарушение на
вмененото на водачите задължение съгласно чл. 50, ал. 1 ЗДвП - на кръстовище,
на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
При доказателствена тежест за ответника същият не е ангажирал доказателства
за оборване на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция чрез установяване на
някое от изключващите вината обстоятелства.
Този съдебен състав не намира са основателно възражението на въззивника за
липса на причинно следствена връзка между описаното в двустранния констативен
протокол ПТП и причинените щети на лек автомобил „БМВ“. В изложените във
въззивната жалба възражения относно наличието на причинно следствена връзка, въззивникът
се е аргументирал като избирателно е посочил елементи от заключението на
приетата по делото автотехническа експертиза, като на моменти тълкува същото
превратно. Неправилно е твърдението на въззивното дружество, че при удара между
двете моторни превозни средства лекият автомобил „БМВ“ се е намирал челно на
микробуса. В заключението на САТЕ експертът е обяснил, че в момента на удара
двете превозни средства не са били перпендикулярно разположени едно спрямо
друго, а косо, тъй като водачът на „БМВ“ е завъртял волана надясно. Именно с
това местоположение се обясняват и по-сериозните повреди в предната лява част
на автомобила „БМВ“, тъй като най - плътен е бил досегът между нея и
страничната дясна част на микробуса. Невярно е и твърдението на въззивника, че
вещото лице и свидетелите не установяват въртене на автомобила. Единственият
свидетел, който е бил очевидец на инцидента е Деян Динев, той не е давал
отговор на въпрос, какво се е случило, респективно какво е било
местоположението на автомобила „БМВ“
непосредствено след удара. Експертът, от своя страна, изрично е посочил, че
след удара автомобилът „БМВ“ е продължил напред и надясно, а не наляво, както
въззивникът се опитва да внуши и се е завъртял около вертикалната си ос в
посока часовниковата стрелка. Както вече се посочи, описания в експертизата
механизъм на удар между двете моторни превозни средства и последвалите след
удара движения на същите изцяло отговаря на тяхното местоположение, както е
заснето от полицейските служители. Този съдебен състав не споделя и твърдението
на въззивника, че констатираните повреди в дясната част на автомобила не биха
могли да се получат при описания механизъм на удара и при посочената скорост на
движение на двата автомобила. Експертът е обяснил логиката на формиране на
всички щети по автомобила „БМВ“, като е аргументирал защо лявата част е най -
засегната. В обстоятелствената част на експертизата е обяснено научно как и
защо са настъпили уврежданията на предния капак /сгъване/, както и щетите в
дясната част на автомобила. Съдът изцяло кредитира заключението като обосновано
и вярно.
На следващо място възражението на въззивника, че районният съд не е обсъдил
всички наведени възражения и събраните доказателства по делото е бланкетно, тъй
като не са наведени твърдения кои точно възражения съдът не е обсъдил и кои
доказателства не е взел предвид при преценка основателността на исковата
претенция.
Следователно от събраните по
делото доказателства се установяват всички обстоятелства, съставляващи основание на исковата претенция,
а именно реализирано застрахователно събитие – ПТП, предизвикано противоправно
и виновно от застрахован при ответника водач на МПС по застраховка „Гражданска
отговорност“ с валидно застрахователно покритие към датата на произшествието,
претърпени от ищеца вреди и настъпването им в причинно-следствена връзка с
процесното събитие.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
въззивният съд съобразява, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието, като целта е да се стигне до пълно репариране
на вредоносните последици. Дължимото обезщетение от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ се остойностява с размера на
действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието –
съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, тоест стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл.
400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл.
400, ал. 2 КЗ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора. В
процесния случай стойността на новите части, които са необходими за отремонтиране
на автомобила възлиза на 4 461,23 лева. Пазарната стойност на автомобила
към датата на настъпване на ПТП – 08.04.2019г. възлиза на 4311,52 лева.
Следователно сумата, която е необходима за ремонт е по - висока от тази за
закупуването на друг такъв автомобил. Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство е такова увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава седемдесет на сто от
действителната му стойност. В случая 70 % от действителната стойност на
автомобила възлиза на 3018,06 лева. Безспорно е налице тотална щета, доколкото
сумата за ремонт не само надвишава 70% от пазарната стойност на автомобила, но
и е по - висока от нея. Предвид гореизложеното размерът на дължимото
обезщетение следва да се определи по действителната стойност на застрахованото
имущество, следователно възлиза на 4311, 52 лева. Дължи се заплащане и на
сумата от 48,00 лева, представляваща стойността на използваната от ищеца услуга
„Пъна помощ“.
Настоящата инстанция не споделя възражението на въззивника, че при тотална
щета размерът на дължимото обезщетение възлиза на 70% от действителната
стойност на увреденото имущество. Същото няма законова опора. В разпоредбата на
чл. 390, ал. 2 КЗ законодателят единствено е дефинирал в кои хипотези е налице
тотална щета, а не как се определя размера на обезщетението при наличие на
такава.
При извода за
доказаност на деликтната отговорност на водача, застрахована при ответното
застрахователно дружество, подлежи на разглеждане евентуалното правонамаляващо
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца. Макар и същото да не се поддържа изрично
във въззивната жалба, то е било заявено от ответника в първоинстанционното
производство и предвид предмета на въззивното обжалване, този състав
дължи произнасяне по възражението за съпричиняване.
В константната
си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ВКС последователно застъпва
становището, че съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на посочената
разпоредба е налице в случаите, когато с поведението си той самият е допринесъл
за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки неговото
настъпване, така че увреждането се явява като пряка последица и от негови
действия или бездействие. Релевантно е единствено поведението на пострадалия
обективно да е в причинна връзка с настъпилите вреди, без да е необходимо
същото да е и виновно. В този смисъл за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
подлежи на изследване единствено наличието на конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Във всички случаи на
предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ
респективно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице (Така
задължителната за съдилищата практика, обективирана в т. 7 от ППВС № 17/1963г.
на ВС, както и в редица решения на ВКС –Решение № 58/29.04.2011г. по т.д.№
623/2011г. на ІІ т.о., Решение № 59/10.06.2011г. по т.д.№ 286/2010г. на І т.о.,
Решение № 169/28.02.2012г. по т.д.№ 762/2010г. на ІІ т.о., Решение № 54/22.05.2012г. по т.д.№ 316/2011г.
на ІІ т.о. и други).
В конкретния случай при така
установения механизъм на реализиране на ПТП, а именно неспазване на правилата
за движение по пътищата от водача на лекия автомобил „Мерцедес“, който не е
спрял на знак Б2 - „Стоп“, настоящата инстанция намира възражението за
съпричиняване за неоснователно. Възражението е и бланкетно. В отговора на
исковата молба ответникът единствено е посочил, че ищецът с поведението си е
нарушил разпоредбите на Закона за движение по пътищата. В тежест на ответника е
да докаже твърденията си за извършени от ищеца действия, с които той е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Такива доказателства не са
представени и не са събирани. Нещо повече установява се от приетата автотехническа
експертиза, че лекият автомобил „Мерцедес“ е навлязъл в опасната зона на
спиране на автомобила, управляван от ищеца и предприетите от последния действия
за избягване на удара – да завърти волана /респективно автомобила/ надясно
обективно не са били от естество да предотвратят настъпването на удара между
двете моторни превозни средства.
Тъй като правните изводи на
въззивния съд съвпадат с правните доводи на първоинстанционния съд, то решението
в обжалваната си част следва да бъде потвърдено. В необжалваната част
първоинстанционното решение е влязло в сила.
По разноските:
И двете страни претендират
присъждане на разноски. Предвид изхода на спора с право на разноски разполага
въззиваемият - ищец. Същият е представил с отговора на въззивната жалба договор
за правна защита и съдействие, съгласно който е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 550,00 лева, като в договора е записано, че същото е
заплатено изцяло в брой. Въззиваемият доказва, че е сторил претендираните разноски,
съгласно изискването на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 на
ОСГТК на ВКС. Процесуалният представител на въззивника е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение, като е поискал
същото да бъде съобразено с фактическата и правна сложност на делото. В случая минималният
размер на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно
материалния интерес на въззивното
производство, определен
по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на 535,16 лева. Претендираното възнаграждение надвишава
минималното дължимо със сумата от 14,84 лева. Делото не разкрива фактическа и
правна сложност, във въззивната фаза на производството не са събирани
доказателства, процесуалният представител на въззиваемият е изготвил въззивна
жалба и се е явил в единственото открито съдебно заседание по делото. Въпреки
липсата на фактическа и правна сложност този съдебен състав не намира, че
следва претендираният размер на възнаграждението да бъде намален до минимума,
предвид незначителната сума, с която го надвишава и предвид процесуалната
активност на упълномощения защитник. Поради горното въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия сумата от 550,00 лева, представляваща
сторените за въззивната фаза на производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
С оглед цената на
предявения иск, настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран
Окръжен съд Сливен
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1257 от
08.11.2019г., постановено по гражданско дело № 3259 по описа на Районен съд
Сливен за 2019 г., в обжалваната му част
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот
и здраве“, ЕИК:*******, седалище и адрес
на управление: град С., бул. „Г. М.Д.“ № *, представлявано от Р.М. и Б.И. – Изпълнителни
директори да заплати на основание чл. 273, ал. 3 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК на Д.М.Д.,
ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 550,00 (пет стотин и петдесет) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: