Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ……………г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия МАРИЯ СТОЙКОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Стойкова
в.гр.д. № 1954 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 254336 от 24.10.2019 г., постановено по гр. д. № 53317/2014 г. по описа на СРС, 78 състав, е признато за установено по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н.Й.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД, следните суми: на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 958,25 лв. – стойност на
потребена топлинна енергия за периода от м.07.2011 г. до м.04.2013 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, и на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 87,50 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 31.08.2011 г. до 17.06.2014 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36614/2014 по описа на
СРС, 78 състав, като са отхвърлени претенциите за разликата над сумата от 958,25
лв. до пълния предявен размер от 1767,08 лв. - стойност на потребена топлинна енергия за
периода от м.07.2011 г. до м.04.2013 г., както
и за разликата над 87,50 лв. до пълния предявен размер от 161,37 лв. - обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 31.08.2011 г. до 17.06.2014 г.
Срещу решението
в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от
ответницата в първоинстанционното производство Н.Й.Г., чрез адв. Ж.. В жалбата
се излагат доводи, че обжалваното
решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуалния и материалния
закон. Излагат се доводи, че районният съд не е разгледал всяко оспорване на
документите по делото, не е изяснил и разпределил доказателствената тежест по
всяко оспорване на доказателствата и обстоятелствата. Сочи се, че ответницата
не е страна по продажбено правоотношение с ищеца – последният не е представил
писмен договор и писмено съгласие или протокол от общо събрание на
собствениците, в което да е изразена валидна воля за топлофициране на сградата.
Твърди се, че съставът на СРС неправилно е кредитирал заключенията на вещите
лица, неправилно е приел, че имотът е присъединен към абонатната станция или
нейно самостоятелно отклонение. Не е доказано от ищеца, че съществуват
отоплителни тела по проект и че има монтирани уреди за измерване на
количеството топлинна енергия. Посочва се, че счетоводството на ищеца не е
водено редовно и не може да служи за годно доказателство за размера на реално
доставената и потребена топлинна енергия за процесния период. В жалбата се
твърди, че процесните суми са платени от ответника. По тези съображения моли
въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира сторените пред двете инстанции разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД.
Третото
лице-помагач на страната на ищеца – „Н.и.“
ООД не е изразило становище по въззивната жалба.
Първоинстанционното
решение в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за сумата над 958,25 лв. до пълния предявен
размер от 1767,08 лв.- стойност на
потребена топлинна енергия за периода от м.07.2011 г. до м.04.2013 г., както и за разликата над 87,50 лв. до пълния предявен
размер от 161,37 лв. -
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 31.08.2011 г. до
17.06.2014 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По
същество на спора с оглед наведените доводи във въззивната жалба за
неправилност на решението, съдът намира следното:
По
предявения иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по
силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем
през процесния период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало
задължението за заплащане на продажната цена. В тежест на ответника (при
установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на
задълженията си към ищеца.
Обществените
отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна
енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 21.06.2011 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. В конкретния случай ответницата не твърди, а и не установява по делото по отношение на нея да се прилагат специални условия, договорени между страните, използвайки установения в закона механизъм.
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 21.06.2011 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните си тела в имотите си.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР
на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012
г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо лице
- ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния
случай между страните не се спори, поради което е отделено като безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че отвеницата Н.Й.Г. е собственик на
топлоснабдения имот – апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. „*********
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
По делото е
безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на първоинстанционното производство
са приети протокол от проведено общо събрание на етажните собственици, на което
е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ с „Н.и.“ ООД и приложен към него списък (в който под № 10
фигурира ответницата Н.Г.), с който собствениците на апартаменти са
упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител,
договор от 11.10.2002 г., с който етажната собственост на процесната сграда е
възложила на „Н.и.“ ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия
между потребителите в етажната собственост, както и договор от 06.11.2007 г.
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен
между „Т.С.“ ЕАД и „Н.и.“ ООД.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на процесния имот. Следователно неоснователни са възраженията на въззивницата-ответник за липса на валидно облигационно правоотношение, породено от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, както и че приложимите към договора общи условия не я обвързват.
За
установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, пред първата инстанция са изслушани заключения на
съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава, които настоящият съдебен
състав след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвени. Съгласно заключенията количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Показанията с отчитат ежемесечно. Дяловото
разпределение до края на исковия период е осъществявано от „Н.и.“ ООД. Вещото
лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има
монтирани две отоплителни тела и съответно два топлоразпределители, една щранг
лира за отопление без монтиран на нея топлоразпределител, ползва се топла вода
и има един водомер за отчитането й. През процесния период топлинната енергия за
отопление на имот е извършвана на база отчет на показанията на двата броя
индивидуални разпределители за разход на отопление, а топлинната енергия от
щранг – лира е определяна по изчислителен път, поради отсъствие на техническа
възможност за монтаж на измервателно устройство. Количеството топлинна енергия
за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като
видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок,
процесният обект фигурира с кубатура 103 куб. м. През процесния период общият
топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване,
съобразно изискванията на Закона за
измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са
преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им
изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически
лица. Установява се, че редовно са отчитани технологични разходи за сметка на
ищеца. Вещото лице е посочило, че за периода 2011-2012 г. няма начислена ТЕ за
подгряване на топла вода. За периода 2011-2012 г. и 2012-2013 г. в
изравнителните сметки за процесния имот е направена корекция за начислена ТЕ за
топла вода преди процесния период, като са приспаднати ТЕ за топла вода за
периода 2011-2012 г. и ТЕ за имота, разпределена по показанията на двата
топлоразпределителя за периода 2012-2013 г. В заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза е посочено, че за извършената корекция
ответницата е била уведомена с писмо, изх. № Т9091/21/10.2015 г. Според вещото
лице с направената корекция за топла вода, касаеща предходен период е намалена
реално изразходваната ТЕ за процесния период за топлоснабдения имот. Съгласно
заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.07.2011 г. до 30.04.2013 г. възлиза на сумата
от 958,25 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност
и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.
Въззивният
съд намира за неоснователни доводите на въззивницата, че ищецът не е доказал,
че съществуват отоплителни тела по проект и че има монтирани уреди за измерване
на количеството топлинна енергия. Видно от заключението на допълнителната
съдебно-техническа експертиза, при изготвянето му вещото лице е работило не
само по представената от ищеца и фирмата за дялово разпределение документация,
но е извършил и проверка на място, като в заключението е посочено, броя на отоплителни тела, къде са разположени
в процесния имот, както и фабричния им номер.
Неоснователни
са и доводите, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба,
че ищецът не е доказал в производството количеството топлинна енергия, която е
доставил на адреса на процесния имот, собственост на ответницата. Видно е от
документите за главен отчет, от изравнителните сметки, а също и от заключенията
на вещите лица по съдебно-техническта, допълнителната съдебно-техническа и
счетоводна експертизи, че начислената топлинна енергия, отдадена на
отоплителните тела в имота, ползвана за подгряване на вода и такава, отдадена
от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с действащите през периода
нормативни актове.
Не
са налице основания съдът да не кредитира заключенията на вещите лица по
изслушаните пред първа инстанция експертизи, доколкото същите са обективно
дадени и съдържат отговор на стоящите пред изследването и относими към предмета
на делото задачи. Изготвени са от лица, притежаващи необходимите специални
знания из съответните области на науката и техниката, като не са налице причини
съдът да се съмнява в обективността и правилността на изводите на експертите
или в тяхната безпристрастност. Ето защо и доколкото кореспондират с останалите
писмени доказателства по делото правилно са ползвани от СРС при изграждане на
изводите за фактите, релевантни за разрешаване на спора между страните.
Във
връзка с релевираното от ответницата възражение за погасяване на вземането чрез
плащане, пред въззивната инстанция допуснато и изслушано заключение на съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на същата, което съдът възприема като компетентно
изготвено, се установява, че от ответницата има извършени плащания в обща
размер на 960 лв., които били осчетоводени от ищеца за погасяване на задължения
по фактури за периода от м.01.2011 г. до м. 07.2011 г. С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че дължимата сума за доставена топлинна
енергия възлиза на сумата от 958,25 лв., както правилно е определил
първоинстанционния съд.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, въззивният съд приема следното:
За
процесния период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, в сила от 13.02.2008 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от същите купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно ал.2 на чл. 33 от ОУ дължимата сума от
изравнителните сметки се заплаща в 30-дневен срок след датата на издаване на
съобщението за дължимата сума. За процесния период размера на дължимата лихва
за забава върху главницата от 958,25 лв., изчислен с помощта на компютърна
програма за изчисляване на лихви, възлиза на сумата от 87,50 лв., както
правилно е определил първия съд.
Предвид
съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции за основателност на
предявените искове, решение № 254336 от 24.10.2019 г., постановено по гр. д. № 53317/2014 г. по описа на СРС, 78 състав, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С
оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД има право на
направените в производството разноски. Същата е заявила своевременно
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 23, т. 1 НЗПП, съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, на визиваемата страна следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
С оглед
цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 254336 от 24.10.2019 г., постановено по гр. д. № 53317/2014 г. по описа на СРС, 78
състав, в частта, в която е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н.Й.Г., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми:
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 958,25 лв. – стойност
на потребена топлинна енергия за периода от м.07.2011 г. до м.04.2013 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, и на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 87,50 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 31.08.2011 г. до 17.06.2014 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
36614/2014 по описа на СРС, 78 състав.
ОСЪЖДА Н.Й.Г., ЕГН **********,***,
да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „Н.и.“ ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.