Определение по дело №56265/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11297
Дата: 23 март 2023 г. (в сила от 23 март 2023 г.)
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20221110156265
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11297
гр. София, 23.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110156265 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно съединени искове от „Тържищна Компания Марица“ АД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.
„Димитровградско шосе“, чрез упълномощен от синдика на дружеството процесуален
представител - адв. К. Г., САК, в открито производство по несъстоятелност по т.д. №
67/2011 г., по описа на Окръжен съд- Хасково, срещу „Общинска банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча“ № 6,
представлявано от Неделчо Василев Неделчев- изпълнителен директор, с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обявяване за
нищожна по отношение на ищеца на клаузата по т. 1.12. от „Тарифа на Общинска банка АД
за лихвите, таксите и комисионите за корпоративни клиенти“, действала за периода:
01.02.2022 г. до 01.10.2022 г., която има следното съдържание: „такса за съхранение на
парични средства (по разплащателни, депозитни, ликвидационни, особени сметки и др.)
0,50% на годишна база, върху превишението над 1 000 000 лв. на сумарното среднодневно
счетоводно салдо на клиентските банкови сметки в лева и евро (левовия еквивалент,
преизчислен в лева по фиксинга на БНБ) Забележки: 1. Таксата се дължи ежемесечно, като
не се прилага по сметки на бюджетни организации и на Частни съдебни изпълнители.“,
както и иск с правно основание по чл.55, ал.1, пр. първо от ЗЗД за заплащане на сумата 17
710.19 лева – събрани в периода 16.02.2022г.-15.09.2022г. без основание от особена банкова
сметка такса въз основа клаузата по т. 1.12. от „Тарифа на Общинска банка АД за лихвите,
таксите и комисионите за корпоративни клиенти“, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба– 17.10.2022г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че във връзка с открито производство по несъстоятелност
1
с решение № 95 от 30.10.2013 г., по търговско дело № 67/2011 г. по описа на Окръжен съд –
Хасково е било открито производство по несъстоятелност спрямо „Тържищна Компания
Марица“ АД /Н/, като с решение № 134 от 30.12.2014 г., дружеството е било обявено в
несъстоятелност на основание чл. 710 от Търговския закон /ТЗ/. С определение от 01.07.2021
г., на основание чл. 656, ал. 1 от ТЗ за постоянен синдик на същото бил назначен адв. Петьо
Петков. Твърди се, че на 23.12.2021 г. бил проведен търг по реда на чл. 718 от ТЗ, който
имал за предмет недвижими имоти, собственост на дружеството. На 23.12.2021 г. бил
сключен предварителен договор с купувача, по който била определена цена на продавания
актив в размер на 4 440 000.00 лева, като на 23.12.2021 г. бил сключен окончателен договор
след заплащане на продажната цена. При ответника била открита особена банкова сметка с
IBAN 1731355627457015, с титуляр синдика на обявеното в несъстоятелност дружеството,
по която считано от 20.01.2022 г., се съхранявала сума в размер на 4 440 000.00 лева,
получена от проведена по реда на ТЗ тръжна процедура. На 06.07.2022 г. назначеният за
синдик на ищеца от изискана справка в банков клон на ответника установил, че към
30.06.2022 г. от особената банкова сметка била събирана ежемесечна такса в общ размер от
над 10 687.72 лева, а като основание за извършване на удръжките било посочено, че
съставлява такса за съхранение на парични средства по особени сметки, съгласно т. 1.12. от
Тарифа на Общинска банка АД за лихвите, таксите и комисионите за корпоративни клиенти.
Въз връзка с искане на синдика на ищцовото дружество, обективирано в писмо с вх. № 3744
от 19.07.2022 г., с писмо с вх. № 374431 от 18.08.2022 г. били отхвърлени исканията на
синдика за възстановяване на събраните суми. Твърди се, че към датата на сезиране на съда
от особената сметка на ищцовото дружество (обявено в несъстоятелност) била изтеглена
процесната сума в общ размер от 17 710.19 лева, включваща суми, събрани на следните
дати: на 16.02.2022 г. - сума в размер на 1 499.03 лева; на 10.03.2022 г. - сума в размер на
2 146.82 лева; на 19.04.2022 г. - сума в размер на 2 374.91 лева; на 11.05.2022 г. - сума в
размер на 2 296.29 лева; на 14.06.2022 г. - сума в размер на 2 370.71 лева; на 21.07.2022 г. -
сума в размер на 2 292.58 лева; на 18.08.2022 г. - сума в размер на 2 399.67 лева и на
15.09.2022 г. - сума в размер на 2 363.18 лева. Поддържа, че същите са удържани въз
основана на нищожна по отношение на ищцовото дружество (обявено в несъстоятелност)
клауза по т. 1.12. от Тарифата, предвиждаща: „Такса за съхранение на парични средства (по
разплащателни, депозитни, ликвидационни, особени сметки и др.) 0,50 % на годишна база,
върху превишението над 1 000 000 лв. на сумарното среднодневно счетоводно салдо на
клиентските банкови сметки в лева и евро (левовия еквивалент, преизчислен в лева по
фиксинга на БНБ) Забележки: 1. Таксата се дължи ежемесечно, като не се прилага по сметки
на бюджетни организации и на Частни съдебни изпълнители.“ Посочените суми били част
от продажна цена, получена от реализирана от синдика продажба на актив от
несъстоятелната маса. Поддържа се, че ответникът се е обогатил, без да е налице основание
за това и без изрична санкция на съда по несъстоятелност, с което е ощетил обявения в
несъстоятелност търговец. Пояснява се, че особената банкова сметка на синдика
представлява специфичен вид банкова сметка, която се открива от синдика, на основание чл.
658, ал. 1, т. 8 от ТЗ, като титуляр по сметката е именно синдикът, а не несъстоятелният
2
търговец, както и че същата служела за събиране на всички суми, получени в резултат на
действията на синдика, които имат за цел поддържане на несъстоятелната маса до
удовлетворяването на всички кредитори в производството и съхраняването им до
извършването на разпределяне на дължимите суми на кредиторите на дружеството от
синдика. С оглед на това, дружество, обявено в несъстоятелност, счита, че не е налице
основание да бъде третирано като корпоративен клиент. Поддържа се, че начисляването на
таксата представлява незаконосъобразна практика, тъй като сумата по банковата сметка е
част от несъстоятелната маса и служи за удовлетворяване на кредиторите, а не принадлежи
на синдика. Сочи, че разпореждане със сумата би могло да се извърши от синдика само след
разрешителен акт на съда по реда на чл. 722 или чл. 723 ТЗ. Заявява се, че в случая
съхраняваната по банковата сметка сума била разпределена от синдика, на основание чл.
721 от ТЗ, посредством частична сметка за разпределение на суми в масата на
несъстоятелността на „Тържищна Компания Марица“ АД, изготвена в резултат на
извършената продажба, а от момента на изготвяне на сметката синдикът имал задължение да
подсигури съхраняването на сумата в размер на 4 440 000,00 лв., доколкото последната
подлежи на изплащане на кредитор в производство по несъстоятелност. По изложените
съображения, искането към съда е да признае за нищожна по отношение на ищцовото
дружество клаузата по т. 1.12. от „Тарифа на Общинска банка АД за лихвите, таксите и
комисионите за корпоративни клиенти“, въз основа на която са събрани процесните суми от
ответника, поради противоречието на същата на закона /в частност разпоредбите на ТЗ/,
както и за заплащане на сумата в общ размер от 17 710.19 лева, представляващи събрани без
основание от особена банкова сметка такса въз основа клаузата по т. 1.12. от „Тарифа на
Общинска банка АД за лихвите, таксите и комисионите за корпоративни клиенти“, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Представя
писмени доказателства и прави искане по чл. 190 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът - „Общинска банка“ АД, в срока по чл. 131 ГПК е депозирало отговор на
исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Признава, че на 19.06.2017 г.
между „Общинска банка“ АД и несъстоятелното дружество е сключен рамков договор за
особена сметка № 41407/19.06.2017 г., че на 03.09.2019 г. между банката и синдика Николай
Ганев е сключен анекс към рамковия договор, с който е изменен начинът, по който
дружеството получава отчет относно движението по особената сметка, както и относно
твърдените обстоятелства за водена от страните кореспонденция. Сочи се, че на 13.09.2022 г.
Управителният съвет на ответника взел решение по протокол № 53/13.09.2022 г., съгласно
което таксата за съхранение на парични средства по особени сметки но т. 1.12 от Тарифата
да отпадне, считано от 01.10.2022 г., за което синдикът бил уведомен с писмо с изх. № Р- 15-
135/04.10.2022 г. На 07.10.2022 г. особената банкова сметка била закрита. Твърди се, че със
сключването на рамков договор за особена сметка № 41407/19.06.2017 г. синдикът на
ищцовото дружество е дал писменото си съгласие относно съдържанието на клаузите на
договора и общите условия към същия. С чл. 2, ал. 1 от договора било посочено като
задължение на клиента на банката да заплаща такси и комисионни съгласно действащата
Тарифа. Навеждат се доводи, че при откриване на особената сметката на несъстоятелния
3
търговец събирането на всички суми се извършвало от банката в съответствие с чл. 21 от
Наредба № 3 на БНБ от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки,
за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти - Наредба №
3 на БНБ. Таксата за съхранение на парични средства по особени сметки по т. 1.12 от
Тарифата не съставлявала разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 723 от ТЗ и не
попада в петте хипотези в разпоредбата, поради което и не е била налице необходимост
съдът по несъстоятелността да дава разрешение на синдика да се разпореди със средства от
особената сметка. Сочи се, че било изразено съгласие на корпоративния клиент, каквото
качество имал титуляра на сметката, по чл. 21 от Наредба № 3, представляващо
необходимата санкция банката едностранно да събира дължимите от сметката на същия
такси, a средствата по особената сметка били част от имуществото на търговеца в
производство по несъстоятелност. Предвид изложеното, прави искане за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за
особена сметка с „Общинска банка“ АД с твърдените клаузи. Ответникът следва да
установи, че има правото да задържи процесната сума.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже пълно и главно по делото, че синдикът на ищцовото дружество (обявено в
несъстоятелност) е сключил с ответника договор за особена сметка с „Общинска банка“ АД;
че е събрана твърдяната сума за такса по т. 1.12. от „Тарифа на Общинска банка АД за
лихвите, таксите и комисионите за корпоративни клиенти“ по договора за особена сметка,
че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е
било налице годен юридически факт, както и отправянето на покана за връщането на
процесните суми, с която ответникът е поставен в забава.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни
клаузи в „Тарифа на Общинска банка АД за лихвите, таксите и комисионите за
корпоративни клиенти“, въз основа на които са извършени събрания от ищеца на суми на
процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора за особена
сметка.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца вземане.
С оглед неоспорването им от ответника с отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на съществувало между
страните облигационно отношение по сключен на 19.06.2017 г. между „Общинска банка“
АД и синдика на ищцовото дружество (обявено в несъстоятелност) рамков договор за
4
особена сметка № 41407/19.06.2017 г., по силата на който е открита банкова сметка IBAN:
BG 67 SOMB 9130 1062 7457 01, по която е постъпила сума в общ размер на 4 440 000.00
лева и в срока на действие на който от страна на ответника едностранно е събрана сумата 17
710.19 лева въз основа клаузата по т. 1.12. от „Тарифа на Общинска банка АД за лихвите,
таксите и комисионите за корпоративни клиенти“.
Приложените писмени документи са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи препис от „Тарифа на
Общинска банка АД за лихвите, таксите и комисионите за корпоративни клиенти“ се
отклонява, предвид обстоятелството, че ответникът е приложил същата към отговора на
исковата молба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства
между страните: че на 19.06.2017 г. между „Общинска банка“ АД и синдика на ищцовото
дружество (обявено в несъстоятелност) е сключен рамков договор за особена сметка №
41407/19.06.2017 г., по силата на който е открита банкова сметка – IBAN: BG 67 SOMB 9130
1062 7457 01, по която е постъпила сума в общ размер на 4 440 000.00 лева и в срока на
действие на който от страна на ответника едностранно е събрана сумата 17 710.19 лева за
периода 16.02.2022г.-15.09.2022г. въз основа клаузата по т. 1.12. от „Тарифа на Общинска
банка АД за лихвите, таксите и комисионите за корпоративни клиенти“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи Тарифа на Общинска банка АД за лихвите, таксите и комисионните за
корпоративни клиенти, действала за периода 01.02.2022 г.-01.10.2022г като ненобходимо.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.06.2023 г. от
5
14:30 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати
препис от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6