Решение по дело №769/2017 на Районен съд - Казанлък

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

К., 27.08.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав

                                               

Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

при участието на секретаря Г.Гилева  като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 769/2017 година за да се произнесе взе предвид следното :

            Предявен е иск за разваляне на договор, с който е прехвърлена собствеността върху имот  срещу задължение за издръжка и гледане с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД.

Ищцата Д.И.Ш. твърди, че със съпруга си К.Ш., с н.а. № 164, том Втори, дело №639/1984 год. на нот. Р. Б., в гр.К., прехвърлили собствеността върху притежавания от тях недвижим имот-дворно място с жилищна сграда, плевня и навес на сина си С.К.Ш. срещу задължение за издръжка и гледане до края на живота им и срещу осигуряване на условия за един спокоен и сносен живот при запазване на правото на ползване на една стая на приземния етаж, сервизните помещения и навеса в дворното място. Синът й С.Ш. починал на 06.09.1995 год., а съпругът й К.Ш. – починал през 2002 год. Твърди, че трите ответници са наследници на сина й С.Ш., повече от 10 години живеят в И., прибират се рядко в България, почти не я посещават, не полагат грижи за нея, не й дават средства за издръжка въпреки, че се нуждае и от двете.  Твърди, че е на 85 години, чувства се зле-страда от хипертонична болест, артроза на коляна става, дискови хернии, намалено зрение на двете очи. Прекарала е инсулт, от който се възстановява трудно. Доходите й са от пенсия в размер на 238 лв., с които не е в състояние да задоволява нуждите си от храна и да покрива разходите си за лекарства, отопление, вода, ел.енергия. Много е разочарована от ответниците, от които не получава нито парични средства нито грижи - лично от тях или чрез други лица. За оцеляването си разчита на съседи и на дъщеря си. Счита, че е налице неизпълнение на поетото от приобретателя на имота – починалият й син в лицето на неговите наследници, задължение за издръжка и гледане поради което претендира съдът да развали сделката по  н.а. № 164, том Втори, дело №639/1984 год. нот. Р. Б. за ½ идеална част от дворното място от 1155 кв.м., находящо се в с.*****, представляващо УПИ-ХI-241в кв.91 заедно с ½ идеална част от построената в това дворно място жилищна сграда, плевня и навес поради неизпълнение от страна на ответниците на поетите с договора по н.а. №164, том Втори, дело 639/1984 год. задължения за издръжка и гледане.

Ответницата Д.С.Я. чрез адв. Д.Д. в отговора на исковата молба взема становище, че предявения иск е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата да предяви този иск против ответниците. В случай, че съдът не приеме възражението за основателно моли съда да приеме, че предявеният иск неоснователен поради настъпилата преклузия за предявяването му на основание изтекла погасителна давност. Моли съда да го отхвърли изцяло.  Становището изразено от адв. Д.Д. е без правна стойност тъй като с представеното по делото пълномощно от 14.09.2017 год. Д.С.Я. заявява, че не поддържа нито едно изявление извършено от особения представител вместо нея по делото и моли същият да бъде освободена от участие в производството /л.82/.

Ответницата М.Х.Ш. чрез назначеният й особен представител адв. Г.А. подава отговор на исковата молба. Становището изразено от адв. Г.Ш. е без правна стойност тъй като с представеното по делото пълномощно от 14.09.2017 год. М.Х.Ш. заявява, че не поддържа нито едно изявление извършено от особения представител вместо нея по делото и моли същата да бъде освободена от участие в производството.

Ответницата К.С.Ш. не подават отговор на исковата молба нито лично нито чрез назначеният й особен представител адв. Ю.Г.

В хода на производството ответниците упълномощиха за свои процесуален представител адв. Св. Б. Чрез процесуалният си представител ответниците вземат становище, че по приложения към исковата молба н.а. № 164, том Втори, дело №639/1984 год. ищцата не е страна-прехвърлител или продавач, а само дала съгласие за сделката съпруга, че липсва договор между К.Ш. и С.К. тъй като липсва волеизявление на С.К., с което той поема задължението да гледа и издържа баща си К.Ш. от което следва, че не може да се обоснове наличието на право на иск на ищцата спрямо ответниците. Молят съда да отхвърли иска като неоснователен и да им присъди сторените в производството разноски. Правят възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

 

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

            Видно от представеното удостоверение за наследници № 011/14.02.2017 год. на кметство с. Т.и препис-извлечение от акт за смърт № 492/2002 г. на Община К. ищцата Д.И.Ш., родена на *** год. е съпруга на починалия на 01.08.2002 год. К.Т.Ш.

            От същото удостоверение и препис извлечение от акт за смърт №22/1995 год. на О.П.б. е видно, че К.С.Ш.е баща на Л.К.С.–негова дъщеря, родена на *** год. и С.К. Ш.-негов син, роден на *** год., починал на 06.09.1995 год.

            С.К.Ш.е оставил за свои наследници съпруга М.Х.Ш., родена на *** г. и две дъщери: Д.С.Я., родена на *** год. и К.С.Ш., родена на *** г.

            В молба вх. № 8054/25.06.2018 г. /л.135/ищцата Д.И.Ш. изрично заявява, че не черпи права като наследник на съпруга си К.Т.Ш., а предявява иска на собствено основание. За доказване на твърденията си в исковата молба /че тя и съпругът й притежавали недвижимия имот по н.а. № 164/1984 и по молба вх.№ 8054/25.06.2018 г. /л.135/, а именно, че тя - ищцата Д.И.Ш. е била съсобственик /в режим на СИО/ със съпруга си К.Т.Ш. на описания в исковата молба недвижим имот, който те двамата през 1984 год. са прехвърлили на сина си С.К. срещу поето от него задължение да ги гледа и издържа както и при условие, че те си запазват правото на ползване на част от жилищната сграда, сервизните помещения и навеса – заедно и поотделно представя три документа - н.а. № 164, том Втори, дело №639/1984 год. на районния съдия Р. Б.,  Приложение № 1 за недвижим имот на Декларация по чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ подадена от М.Х.Ш. на 18.05.2.1998 год. и писмо от 16.07.2018 г. на О.П.б.

            Представените документи не удостоверяват твърдението на ищцата, че тя някога е имала право на собственост върху имота предмет на н.а. №  164, том II, дело № 639/1984 година както и твърдението на ищцата, че тя е прехвърлила, респективно продала на сина си С.Ш.своята част от имота предмет на н.а. №  164, том II, дело № 639/1984 г. срещу задължение да бъде гледана и издържана.

            Видно от съдържанието на н.а. № 164, том II, дело № 639/1984 година на 7 май хиляда деветстотин осемдесет и четвърта година, в гр. К., в канцеларията на Р. Б. в казанлъшкия районен съд са се явили три лица: К.Т.Ш. от с. *****, Д.И.Ш. от с. с. и С.К.Ш.от с.., които са заявили на удостоверяващия волеизявленията им, че сключват договор за продажба на недвижим имот съгласно, който К.Т.Ш. е заявил, че със съгласието на съпругата си - Д.И.Ш. продава на сина си - С.К.Ш.от с. ***** следния свой собствен недвижим имот, придобит  по време на брака им и съставляващ семейна имуществена общност, а именно – Дворна място от 1155 – хиляда сто петдесет и пет кв. метра, съставляващо по плана на с. ***** имот с пл. № 241 – двеста четиридесет и едно, за което е отреден парцел XI-241- единадесет за двеста четиридесет и едно в квартал 91 – деветдесет и първи с построените в него жилищна сграда, плевня и навес при граници – И.Й.Ш., С.Д.К., И.Х.К.с данъчна оценка 2535 – две хиляди петстотин тридесет и пет лева, срещу задължението на купувача С.К.Ш.да осигури на продавача К.Т.Ш. и съпругата му Д.И.Ш. до края на живота им помощ при болест и старческа немощ и условия за един спокоен и сносен живот и им дава издръжка, необходима им извън средствата от получаваните от тях заплати и пенсии, като продавачът К.Т.Ш. и съпругата му Д.И.Ш. си запазват до края на живота си правото да живеят ползват стаята в приземния етаж от жилищната сграда в горния парцел и ползват сервизните помещения както и навеса в дворното место, което право ще им се осигури от купувача С.К. Ш.

            За да е налице сделка/дори и едностранна/, е необходимо насрещната страна, т.е. тази която получава имота да направи изявление, от което да е видно, че тя приема изявлението на другата страна. Такова изявление н.а. № 164, том II, дело № 639/1984 год. не съдържа.

            В н.а. е записано, че купувачът К.Т.Ш. заяви, че е съгласен и купува имота при горните условия. Изявлението за приемане на волята на продавача следва да бъде направено от купувачът на имота, който видно от изявлението на К.Т.Ш. в н.а. би следвало да бъде С.К. Ш.. Но изявление направено от С.К.Ш.или такова от негово име чрез трето лице в н.а. не се съдържа.

 

Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.

Извършените пред районния съдия Р. Б. действия са коментираните по-горе изявления на явилите се лица. Извършените от длъжностно лице в кръга на службата му действия, видно от съдържанието на н.а. № 164, том II, дело № 639/1984 г., се изразяват в това, че длъжностното лице се е уверило в самоличността и дееспособността на страните, уверило се е че ПРОДАВАЧЪТ е собственик на продаваемия се недвижим имот, съставило е нотариалния акт, прочел е този нотариален акт на лицата, лицата са го одобрили, след което с подписа си като районния съдия е удостоверил направените пред него изявления и за извършените от него действия.

Документите, от които длъжностното лице е направило изводът, че продавачът е собственик на имота са „Нот. акт № …. том… нот. дело № …../1984 г. на районния съд гр. К., скица №14/984 г., у-ие № 161/984 г., Дан. Уд-ние № 16864/1984 г. на кметството с. *****, съд. изпълнител № 864/984 г. К., декларации чл. 49 от ЗСГ, молба.

Одорбяването на н.а от страните е удостоверено с полагането на подпис. Положени са четири подписа за които подписи няма записване кои подпис, на кое лице принадлежи. Принадлежността на подписа може да се предполага предвид поредността на изписване и/или предвид близостта на подписа до изписаните в нотариалния акт качества на страните: „ПРОДАВАЧ“, СЪПРУГА, „КУПУВАЧ“, „Районен съдия“.

             Правният извод на нотариуса за съществуването на правото на собственост на продавача върху имота по н.а. се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт досежно удостовереното притежаване на право на собственост се признава в класическата юриспруденция и в съдебната практика и по отменения Закон за гражданското съдопроизводство /ЗГС/, според които за оборването на тази доказателствена сила е необходимо пълно обратно доказване. Предвид посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.

            Писмени доказателства за моментът на сключване на гражданския брак на К.Т.Ш. и Д.И.Ш. не се представят.

            Липсват твърдения за факта кога и как подавачът, респ. неговата съпруга са станали собственици на имота предмет на н.а. № 164, том II, дело № 639/1984 г.,

            Писмени доказателства за моментът на сключване на граждански брак между С.К.Ш.и М.Х.Ш. не се представят.

            Видно от представената скица №70/17.01.2017 г. на УПИ ХI-241 в кв.91 по плана на с. Тъжа, утвърден със Заповед № 536/09.04.1979 г., Приложение № 1 за недвижим имот на Декларация по чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ подадена от М.Х.Ш. на 18.05.2.1998 год. и писмо от 16.07.2018 г. на О.П.б.  имотът е записан на наследници на С.К.Ш.въз основа на н.а. № 164,  том II, дело № 639/1984 г., екземпляр от който на данъчните служби не е представен като декларирана от М.Х.Ш.  съсобственост на основание наследяването е 4/6 ид. части за нея и по 1/6 ид. част за двете ответници- дъщери на С.К. Ш..

            Родената на *** год. Д.И.Ш. при подаване на исковата молба – 24.03.2017 год. е на 85 год. Доходите й възлизат на 238,66 лв. месечно от пенсия. Живее в помещение, представляващо част от имота, предмет на производството. Видно от представената етапна епикриза от 07.03.2017 год. страда от хипертонична сърдечна болест, застойна сърдечна недостатъчност, афакия, ангина пекторис, гонартроза на коляна става, старческа катаракта, преходна мозъчна исхемия /състояния преди мозъчен инсулт/. Видно от показанията на разпитаните като свидетели М.К. и Л.С.ищцата обитава една  стая в имота предмет на н.а. № 164, том II, дело № 639/1984 г. така както е живяла и докато е бил жив синът й С. Не ползва баня и тоалетна в жилищните сгради в имота макар да има ключ за същите. Отоплява се с дърва, които си купува. Ползва външната тоалетна, топли си вода и се къпе отвън през лятото. Не е в състояние да задоволява нуждите си от храна и да покрива разходите си за лекарства, отопление, вода, ел.енергия. Тази зима ищцата не могла да си осигури дърва за отопление и била при дъщеря си в гр. К.. Не е в състояние сама да се грижи за себе си. Често има неразположения, които налагат някой да се грижи за нея. „ .. не може сама да се оправя, пада, удря се, беше си счупила ръката“ , прекарала пневмония и инфаркт от които има усложнения.  Съседите се обаждат на дъщеря й - св. Л. С., която я взема при себе си за няколко дни докато се стабилизира и възстанови. Не получава от ответниците нито парични средства, нито грижи - лично от тях или чрез други лица. Ответниците от много години не живеят в имота в с. Тъжа, а през последните 4 години никоя от тях не е посещавала ищцата, въпреки, че в този имот се намира тяхната покъщнина, която в тяхно отсъствие ищцата съхранява и пази. Има мобилен телефон, който е известен на ответниците. Търсила е многократно внучките си Д. и К. за помощ – предимно когато има нужда от средства за лекарства и лечение, но те не отговаряли на повикванията й. Потърсила по телефона и ответницата М.Ш. – нейна снаха, да й поиска средства за да си закупи дърва за зимата тъй като от социалните служби й обяснили, че след като е прехвърлила къщата на сина си, няма право на социална помощ за отопление. На разговорът с М.Ш. присъствала св. Карабакалова, която чула отговора, който ответницата дала.  М.Ш. заявила на ищцата „Кой те е карал да преписваш къщата?“ след което я уведомила, че има намерение да продаде имота. Последното притеснило ищцата още повече и й прилошало. Наложило се присъстващите да я свестяват.

            Видно от изявленията на ответниците, направени в представеното от тях пълномощно, с което упълномощават адв. Б. да ги представлява, те не живеят и не пребивават в Република България повече от година време преди 14.09.2017 год.

 

            От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи :

            Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищцата не доказа твърдението си, че в качеството си на собственик на недвижим имот е прехвърлила собствеността си върху имота на наследодателя на ответниците срещу задължението описано в н.а. 164/1984г.

Обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт не може да се тълкува разширително. Направените пред районния съдия, действащ в качеството му на нотариус волеизявления на продавача К.Т.Ш. относно собствеността на имота /а именно, че същият е придобит по време на брака и съставлява съпружеска имуществена общност/ са израз на неговите, на К.Ш., възприятия и/или намерения за фактите и обстоятелствата и не са доказателства, че същият съставлява съпружеска имуществена общност. Твърденията на продавача за наличието на факти и обстоятелства, които имат значение за реализиране на сделката, към която е насочено волеизявлението са обект на проверка от длъжностното лице, натоварено с удостоверяването на наличието им. Длъжностното лице, в случая районния съдия Р. Б., е удостоверило, че представените при съставянето на н.а. №164/1984 г. писмени документи удостоверяват правото на собственост на продавача върху имота. Продавач по сделката е К.Ш., на който като на собственик на имота е призната правната възможност да се разпореди с целия недвижим имот. Права на собственост  на други лица върху имота нотариалното удостоверение не легитимира.

Съгласно чл.33 от ЗЛС приет през 1949 год. всеки от съпрузите запазва

имуществото си, управлението и ползуването от него. Това правно положение с променя със СК влязъл в сила на 22.05.1968 г. и действал до 01.07.1985 г. Съгласно неговият чл. 13 „Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. В същото време обаче недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а - 389д от Гражданския процесуален кодекс, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.“ Съпрузите съгласно този СК /от 1968г./ се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или единият от тях - със съгласието на другия. Но също така и когато семейното жилище е индивидуална собственост на единия съпруг, съпругът може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. И в двете хипотези продавачът ще е едно от двете физически лица - това на чието име е имотът, а другото, имащо качеството на съпруг, ще е в качеството на даващо съгласие за разпореждане с жилищния имот. Разликата е в удостоверяването на собствеността – дали е удостоверено, че имотът, предмет на разпореждането, е собственост на съпрузите или е удостоверено, че имотът е индивидуална собственост на продавача. В този смисъл е и Решение №110/10.03.2003 г. на Второ г.о. на ВКС по гр.д. №614/2002 г. съгласно, което декларирането пред данъчните органи на недвижим имот като общ на съпрузите е възможно да съставлява косвено признание, че е придобит в резултат на съвместен принос, но може да се дължи и на други причини или да преследва други цели. Имотът не престава да бъде лична собственост на единия съпруг поради това, че той го е обявил пред данъчната администрация като имот СИО.

            Съдът счита, че решаването на правния спор е обусловено и от анализ и тълкуване на обективираната от страните воля в писмения договор.  Изискването за добросъвестност при тълкуването по чл. 20 ЗЗД изключва възможността да се приеме, че смисълът на сключения договор е К.Ш. да закупи продавания от него имот при описаните в договора условия. Ето защо и при допуснатото несъответствие при посочване на името на купувача по сделката е ясно, че смисълът на целия договор е прехвърляне на право на собственост върху процесния имот на С.Ш.срещу задължението С.Ш. да осигури на продавача К.Т.Ш. и съпругата му Д.И.Ш. до края на живота им помощ при болест и старческа немощ и условия за един спокоен и сносен живот и им дава издръжка, необходима им извън средствата от получаваните от тях заплати и пенсии, като продавачът К.Т.Ш. и съпругата му Д.И.Ш. си запазват до края на живота си правото да живеят ползват стаята в приземния етаж от жилищната сграда в горния парцел и ползват сервизните помещения както и навеса в дворното место, което право да им се осигури от купувача С.К. Ш..

            Договорът за издръжка и гледане е средство за постигане на социална цел и предназначение. Задължението следва да се изпълнява ежедневно, точно и пълно.  Прехвърлителят и бенефициент по този договор К.Ш. е починал. Изпълнението на поетото към него задължение не се оспорва. Неговата съпруга, ищцата по делото, не доказа наличието на право да иска разваляне на сделката. На основание описаните в договора условия, при които се прехвърля имотът, собственост на К.Ш. тя има качеството на бенефициер по договора- трета страна, в полза на която е сключен договор или за която възникват права от правната сделка. Нейните правомощия се изразяват във възможността да иска изпълнение на поетите с договора задължения от приобретателя на имота, респ. след неговата смърт - от приелите наследството негови наследници. 

Ищцата представя списък на разноските /л.213/.  

            Разноските на ищцата по делото възлизат на 187,20лв.  за държавна такса, 2,40 лв. за превода й по банков път, 20лв. държавна такса за „иск за разваляне на договор и удостоверение/ и 1,90 лв. за преводът й. Ищцата е представлявана от пълномощник – адв. М. Ш. с пълномощно /л.5/, в което не се съдържа информация нито за договорено, нито за получено възнаграждение. Направените от ищцата разноски от 1800лв. възнаграждение за особени представители на ответниците са възстановени на ищцата в хода на производството/л.107/.

Ответниците представят списък на разноските /л.125-128 и л.177-180/ - за по 600лв. адвокатски възнаграждение за всяка от ответниците.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответниците направените от тях съдебни разноски.

            Водим от горното съдът

 

                                              Р      Е     Ш     И     :                             

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.И.Ш. ЕГН ********** *** против М.Х.Ш. ЕГН **********, Д.С.Я. с ЕГН ********** и К.С.Ш. с ЕГН ********** – всички с адрес *** иск за разваляне по отношение на Д.И.Ш.,  М.Х.Ш., Д.С.Я. и К.С.Ш. на сделката по  н.а. № 164, том Втори, дело №639/1984 год. нот. Р. Б., с която К.Т.Ш. със съгласието на съпругата си - Д.И.Ш. продава на сина си - С.К.Ш.Дворна място от 1155 – хиляда сто петдесет и пет кв. метра, съставляващо по плана на с. ***** имот с пл. № 241 – двеста четиридесет и едно, за което е отреден парцел XI-241- единадесет за двеста четиридесет и едно в квартал 91 – деветдесет и първи с построените в него жилищна сграда, плевня и навес при граници – И.Й.Ш., С.Д.К., И.Х.К.с данъчна оценка 2535 – две хиляди петстотин тридесет и пет лева, срещу задължението на купувача С.К.Ш.да осигури на продавача К.Т.Ш. и съпругата му Д.И.Ш. до края на живота им помощ при болест и старческа немощ и условия за един спокоен и сносен живот и им дава издръжка,   като продавачът К.Т.Ш. и съпругата му Д.И.Ш. си запазват до края на живота си правото да живеят И ползват стаята в приземния етаж от жилищната сграда в горния парцел и ползват сервизните помещения както и навеса в дворното место САМО за а ½ /една втора/ идеална част от дворното място от 1155 кв.м., находящо се в с.*****, представляващо УПИ-ХI-241в кв.91 ЗАЕДНО с ½ /една втора/ идеална част от построената в това дворно място жилищна сграда, плевня и навес ПОРАДИ неизпълнение от страна на ответниците на поетите с договора по н.а. №164, том Втори, дело 639/1984 год.  задължения за издръжка и гледане на  Д.И.Ш. от наследниците на С.К. Ш.: М.Х.Ш., Д.С.Я. и К.С.Ш. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

            ОСЪЖДА Д.И.Ш. ЕГН ********** *** да заплати на М.Х.Ш. ЕГН **********, с адрес ***  сумата 600 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Д.И.Ш. ЕГН ********** *** да заплати на Д.С.Я. с ЕГН ********** с адрес *** сумата 600 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Д.И.Ш. ЕГН ********** *** да заплати на К.С.Ш. с ЕГН ********** – с адрес *** сумата 600 лв., представляваща разноски по делото.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД  Стара Загора.

 

 

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :