Р Е Ш
Е Н И Е
№ 45
гр. Русе, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, VІІІ състав, в публично заседание на седми февруари през 2023 година, в състав:
Съдия:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря Цветелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията Басарболиева адм. дело №367
по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е
по реда на чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ във вр. чл.
145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.Р.М. ***, срещу Заповед №РД-01-2598/12.08.2022
г. на Зам.кмета на Община Русе, с която се прекратява наемното правоотношение с
жалбоподателя за общинско жилище на адрес: гр. Русе, ул. „Голям
Купен" №5, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения. Релевират се доводи за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати
нарушения на материалния и поради това, че е издаден от некомпетентен орган. Иска
се отмяна на обжалваната заповед. Не се претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата – Кмет на
Община - Русе, чрез процесуалния си представител- мл.юрисконсулт М.Ч., оспорва
жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна. Претендира присъждане
на разноски за юрисконсулт в минимален размер.
Конституираната по делото
заинтересована страна – А.М., не взема
становище по основателността на жалбата.
Съдът, като съобрази оплакванията в жалбата, доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед
№РД-01-1696 от 17.06.2021 год. на Кмета на Община Русе,
жалбоподателят Д.М. и членът на семейството му – съпругата А.М., са настанени за срок до пренастаняването
им в жилище, отговарящо на нормите на чл.22, ал.1 от Наредба №6, но не повече
от 1 година, считано от датата на връчване на настанителната заповед в общински
жилищен имот в гр. Русе, ул. „Голям Купен" №5, състоящо
се от две стаи, кухня и сервизни помещения /л.37 от преписката/.
Имотът е частна общинска собственост, видно от АОС №3535/02.05.2001 г. /л.43 от
преписката/. Настанителната заповед е връчена лично на жалбоподателя на 28.06.2021
г., удостоверено с подписа му /л.37, гръб от преписката/. Въз основа на
настанителната заповед с жалбоподателя е сключен Анекс от 28.06.2021 г. /л.38
от преписката/ към Договор за отдаване под наем № 4089 от 29.04.2014 г. на
гореописания общинския жилищен имот, като е уговорен срок – до пренастаняването
им в жилище, отговарящо на нормите на чл.22, ал.1 от Наредба №6, но не повече
от 1 година, считано от датата на връчване на настанителната заповед.
В края на срока на договора, жалбоподателят
е подал заявление с вх. №Н-317 от 15.06.2022 год. за продължаване срока на наемното
правоотношение за гореописания общински жилищен имот, ведно с декларация /л.25-л.27
от преписката/. По повод на това,
Комисията по чл.6 от Наредба №6 на ОбС-Русе на заседанието си през м.юни 2022 г. е взела решение по т.5.7. в Протокол
№9/27.06.2022 година да не се продължава срока на наемното правоотношение между
Община Русе и семейството на Д.Р.М. и същото да бъде прекратено по предвидения
от закона ред /л.21 и л.22 от преписката/.
От извършени служебни справки в Агенция по вписванията
/справка № 748141 от 17.06.2022г./ помощният орган е установил, че съпругата на
оспорващия - А.М. на 26.08.2021 г. е извършила две поредни прехвърлителни
сделки, а именно дарение на два наследствени имота, от които притежава по 1/6 ид.
ч.:
-на апартамент в гр. Русе, бл.
„Българка", вх.6, ет.5, ап.16, с площ по документи 77,75 кв.м. - дарен на
сина й Х. Д.Х. /нот. акт от 26.08.2021 г., приложен
на л.12 и л.13 от преписката/.
-на апартамент в гр. Русе, ЖК
„Чародейка", бл. 302, вх.2, ет.З, ап.8, с площ по документи 56.44 кв.м. -
дарен на дъщеря й М.Д. Т./нот. акт от 26.08.2021 г., приложен на
л.10 и л.11 от преписката/.
Комисията по чл.6 от Наредба №6 на ОбС-Русе
е заключила, че семейството на жалбоподателя не отговаря на условието по чл. 3,
ал. 1, т. 3 от Наредба №6 на ОбС-Русе, а освен това са декларирани неверни
данни в декларацията по чл. 26 от Наредбата – прекратително основание по чл.31,
ал.1, т.13 от Наредба №6.
За започване на производството по прекратяване
на наемното правоотношение жалбоподателят е уведомен с писмо с изх.
№94Д-4323-1/05.07.2022 год. /л.20 от преписката/, връчено му лично на
08.07.2022 г. /протокол на л.23 от преписката/, като му е определен 7 дневен
срок за становище и представяне на писмени доказателства. В този срок от М. е депозирано
становище с вх. №584/13.07.2022г., ведно с приложени документи: - 1. Нотариален
Акт за дарение на недвижим имот №142, том II, per. №9880, дело №296 от 26.08.2021г.; 2.
Нотариален Акт за дарение на недвижим имот №141, том II, per. №9879, дело №295 от 26.08.2021г.;
3.Удостоверение за наследници на А. Х. И.; 4. ЕР №1548 от 190 с дата 17.12.21
год. на Д.Р.М. със срок на определения процент трайно намалена работоспособност
до 01.12.2022г.; 5. Епикриза от ЦПЗ - Русе ЕООД от 03.09.21г. на Д.М.; 5.
Епикриза от УМБАЛ - Канев АД от 11.09.21 г. на Д.М.. В становището си оспорващият
признава, че съпругата му през 2020 г. е
придобила по наследство по 1/6 идеална част от двата гореописани жилищни имота
в Русе, като твърди, че идеалните части от имотите са прехвърлени на
съсобственици и счита, че изискването на чл. 3. ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 е
спазено. Моли да бъде взето под внимание грижата и поддръжката на имота, която
е полагал, както и здравословното му състояние - 86% нетрудоспособност. Сочи,
че ползва общинското жилище от 2014 г. и моли да бъде прекратена процедурата по
прекратяване на наемното правоотношение.
Комисията по чл.6 от Наредба №6 на ОбС -
Русе, в проведено на 27.07.2022 г. заседание, е разгледала възраженията на
оспорващия, счела ги е за неоснователни и е потвърдила решението си за
основания за прекратяване на наемното правоотношение.
Административното производство е финализирано с оспорената пред съда Заповед №РД-01-2598/12.08.2022 г. на
Зам.кмета на Община Русе, с която се прекратява наемното правоотношение с
жалбоподателя за общинско жилище на адрес: гр. Русе, ул. „Голям
Купен" №5, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения.
Съдът при така установената фактическа обстановка, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от лице, чиито права и интереси за засегнати от издадения
административен акт, при спазване на законоустановения 14-дневен срок за оспорване
по чл.149,ал.1 от АПК - актът е съобщен лично на
жалбоподателя на 15.08.2022 г. /протокол от същата дата на л.5 от преписката/,
а жалбата е входирана на 23.08.2022 г. Същата подлежи на разглеждане.
По съществото си, тя се явява основателна.
В хода на производството жалбоподателят е навел
довод за незаконосъобразност на процесната заповед по съображения, че е
издадена от зам.кмета на общината, с каквито правомощия последният не разполагал
по силата на ЗОбС и ЗМСМА. По същество направеното възражение касае компетентността на органа-издател, а оттам и
валидността на оспорения индивидуален административен акт. Съдът го намира за
неоснователно.
По аргумент от разпоредбите на чл.46, ал.2, изр.първо от ЗОбС във вр.
чл.25, ал.1 и чл.31, ал.2 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на
жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища - общинска
собственост, приета от ОбС-Русе /приложена на л.28 – л.35 от делото/, наемното
правоотношение се прекратява със заповед на кмета на общината.
Издател
на оспорения административен акт за прекратяване на наемното
правоотношение е определеният със Заповед № РД-01-2578 от 11.08.2022 г. заместник-кмет на община Русе, който да замества кмета на общината по време на отсъствието му за
периода от 12.08.2022 г. – 14.08.2022 г., вкл. /л.4 от преписката/. В заповедта
изрично е разписано правото на заместника да подписва титуляра навсякъде,
където е необходимо, като се съобразява с представителната власт по конкретни
нормативни актове. Като правно основание в цитираната заповед е посочена
разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗМСМА,
според която кметът на общината определя със заповед заместник-кмет, който го
замества при отсъствието му от общината. За валидното
заместване на кмета и упражняване на неговата компетентност от поименно посочен
заместник кмет в хипотезата на чл. 39, ал. 2 ЗМСМА е необходимо да са налице две кумулативни предпоставки:
1) отсъствие на кмета и 2) заповед от кмета за заместването му. В
конкретния случай кметът на Община Русе, на датата на издаване на процесната заповед - 12.08.2022 г., е бил в
платен годишен отпуск, което обстоятелство е установено по делото с представеното
уведомление до председателя на ОбС-Русе, входирано с номер и дата в
общинския съвет – вх.№662 от 11.08.2022 г. /л.42 от делото/.
Уведомяването на 11.08.2022 г. е удостоверено с нарочно отбелязване върху документа
и подпис на председателя на общинския съвет. Това, че уведомлението на кмета, в
дневника за входяща кореспонденция на общинския съвет, е вписано с дата
10.08.2022 г., вместо с правилната 11.08.2022 г. /удостоверение изх.№1025 от
06.12.2022 г. на ОбС-Русе, приложено на л.50 от делото/ не компрементира
доказателствено значение на писменото доказателство и установеното с него
обстоятелство. Налице е и втората предпоставка от фактическия състав на
заместването - издадената от титуляра заповед за заместването му от зам. кмета,
подписал процесната заповед. Констатираното обосновава извод, че оспорваният
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в условията на
заместване и е валиден.
Не е допуснато нарушение на процесуалните правила - жалбоподателят е
уведомен за производството, като е осигурена възможността му да сочи и
представи доказателства и прави възражения, съгласно чл.26 от АПК. Същият се е
възползвал от тази възможност, като възраженията са обсъдени от Комисията
по чл.6 от Наредба №6 на ОбС – Русе и са приети за неоснователни.
Спазена е разпоредбата на чл. 59 АПК по отношение формата на акта. Заповедта е
мотивирана с фактически основания - изтичане на срока на наемния договор; отпадане
на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище; други основания,
определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1 от ЗОбС, като са посочени и съответните правни основания - чл.46, ал.1, т.6,
т.7 и т.9 от ЗОбС и кореспондиращите им разпоредби на чл.31, ал.1, т.5, т.6 и
т.13 от Наредба №6 на ОбС-Русе.
По отношение на приложението на материалния
закон, съдът съобразява следното:
Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1, т.6 от ЗОбС вр. чл.31, ал.1, т.5 от Наредба №6 на ОбС Русе наемните
правоотношения се прекратяват поради изтичане на срока на настаняване. Процесното
е учредено като срочно. Началото на срока е датата на връчване на
настанителната заповед - 28.06.2021 г., а крайният момент на продължителността
му - една година от тази дата т.е. 28.06.2022 г. Условието е обективно, но във
връзка с настъпването и правопрекратителното му действие следва да бъде
съобразено правилото на чл.46, ал.4 от ЗОбС, според което при
изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде
продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в
общинско жилище. Част от съдебната
практика тълкува разпоредбата в посока не на предоставено в оперативната
самостоятелност на административния орган да продължи или не наемното
правоотношение, дори да са налице условията за това, а в посока на установено в
закона задължение за същия, не правна възможност, преди да пристъпи към
издаване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение поради изтичане
на срока на настаняване, да изследва наличието или не на условия за
продължаването му, т. е. ако наемателят отговаря на условията за настаняване
под наем в общинско жилище, наемното правоотношение ще продължи (Решение № 633 от 16.01.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 10553/2016 г.; Решение № 11640 от 04.10.2017
г. на ВАС по адм. д. № 6858/2016 г.; Решение № 14995 от 05.12.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 11066/2017 г.; Решение № 6996 от 10.06.2016
г. на ВАС по адм. д. № 8374/2015 г.; Решение № 6914 от 02.06.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 13207/2016 г.). По разбиране и на настоящия съдебен състав,
да се приеме, че в хипотезата на чл. 46, ал. 4
от ЗОбС административният орган
упражнява дискреционна власт, съответно, че
същият разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да прекрати
наемното правоотношение само на основание изтичане на уговорения по същото
срок, би означавало възможни хипотези, в които единствено срокът на наемното
правоотношение се явява определящ за продължаването му, каквато
не е преследваната от закона цел. Възможността за предоставяне на общински
жилища е предвидена от законодателя с цел задоволяване жилищни нужди на
граждани, последица от доказани по надлежния ред пред общинските власти липса
на достатъчни финансови възможности и при условие, че
лицата отговарят на множеството изисквания по чл.3, ал.1 от Наредба №6 на
ОбС-Русе. Такива обстоятелства е възможно все още да са
налице по отношение на лице (неговото семейство/домакинство), на което е
предоставено общинско жилище, независимо от изтичане на срока на настаняването.
Да се приеме, че е възможно настаняването да се прекрати безусловно само поради
изтичане на неговия срок, съответно изолирано да се приложи разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС, без да е
установено да е налице и хипотезата на т. 7 от сочената разпоредба
на закона, във
връзка с извършена проверка съгласно на чл. 46, ал. 4
от ЗОбС – дали към този момент
лицето все още отговаря на предвидените (в случая в кумулация) условия за
кандидатстване за общинско жилище, респективно за настаняване в такова, т. е.
без да е установено, че доказаната към момента на възникване на правоотношението,
съответно настаняването, жилищна нужда е отпаднала, би означавало да се приеме,
че жилищните нужди, във връзка с които именно възниква наемното правоотношение,
отпадат с изтичането единствено на определен срок, което не е смисъла на закона.
В случая,
в съответствие на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС както от помощния орган, така и от издателя на заповедта, такава
преценка е направена и е заключено, че жалбоподателят и съпругата му не
отговарят на предпоставката за настаняване по чл.3, ал.1, т.3 от Наредба №6 на
ОбС-Русе, която поставя отрицателното условие настаненото лице и
членовете на неговото семейство/домакинство да не са отчуждавали имоти по т. 1 (т. е. жилище, вила, идеални части от
такива имоти, учредено в тяхна полза право на строеж или право на ползване
върху такива имоти) и т. 2 на други лица през последните три години преди
подаването на заявлението, с изключение на прекратяване на съсобственост, при
коeто идеалните части са прехвърлени на съсобственик и лицето не придобива
реална част от съсобствения имот. За да направи това свое
заключение органът се е позовал на констатациите за извършените дарения от
съпругата на оспорващия А.М. /настанена
в процесния имот като член на семейството/ на придобитите от нея по
наследство идеални части от два недвижими жилищни имота, описани подробно
по-горе в изложението, като сделките не попадат в изключението на прекратяване
на съсобственост. Към момента на произнасяне на органа изводите му са наличието
на отрицателното условие по чл.3, ал.1,
т.3 от Наредба №6 на ОбС-Русе са в пълно съответствие на събраните
доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства. Впоследствие
обаче в хода на съдебното производство се установиха нови факти от
значение за делото - такива по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Представено е решение № 12/03.01.2023 г. по гр. дело № 4393/2022 г. на Районен съд –
Русе /л.57 от делото/, с което е уважен
предявеният установителен иск от А.М. и е признато за установено, че
сключеният между нея и М. Д. Т. договор
за дарение на 1/6 ид.част от недвижим жилищен имот, сключен с нотариален
акт
№142, том II, per. №9880, дело №296 от 26.08.2021 г. на нотариус С. В., е
недействителен поради липса на съгласие. Представено е и решение № 1549/08.12.2022 г. по гр. дело № 4394/2022 г. на Районен съд
– Русе /л.59 и л.60 от делото/, с което е уважен
предявеният установителен иск от А.М. и е
прогласена нищожността на договор за дарение на 1/6 ид.част от недвижим жилищен
имот, обективиран в нот. акт №141, том II, per. №9879, дело №295 от
26.08.2021г. на нотариус С. В..
Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК, установяването на
нови факти от значение за делото след издаване на акта, се преценява към
момента на приключване на устните състезания. Разпоредбата има предвид такива
факти, които променят съществувалото към момента на издаване на акта правно
положение. Значение на такъв факт имат влезлите в сила решения на гражданския съд
/горецитираните/, с които в искови производства е установена нищожността на
сключените договори от съпругата на оспорващия за дарение на придобитите от нея
по 1/6 ид.части от двата жилищни имота. Съгласно чл. 297 ГПК
вр. чл.144 АПК влязлото в сила решение е
задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и
общини в Република т.е. стабилните правораздавателни актове на общия съд
следва да бъдат съобразени в настоящото производство. Прогласената нищожност на
договорите за дарение означава, че те не пораждат изначално действие, поради порок, който не може да се
санира впоследствие и следователно тези сделки нямат
транслативен ефект т.е. с договорите за дарения А.М. /съпруга на
жалбоподателя/
не се е разпоредила, респ. не е отчуждила в полза
на трети лица притежаваните от нея по наследство по 1/6 ид.част от двата
недвижими имота. Следователно не е налице възприетото от органа основание за
прекратяване на наемното правоотношение – това, че семейството не отговаря на условията на чл. 3, ал 1, т. 3 от
Наредба № 6 на ОбС - Русе вр. чл.46, ал.1, т.7 от ЗОбС, по
причина отчуждаване от съпругата на
идеални части от два жилищни имота. Соченото не може да служи и като причина за
непродължаване на наемния договор при извършване на преценката по чл. 46, ал. 4 от ЗОбС.
Съдът намира, че не е налице и последното санкционирано от административния
орган основание за прекратяване на наемното правоотношение - това по чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОбС
(други основания, определени с наредбата по чл.
45а, ал. 1), вр. чл. 31, ал. 1, т. 13 от Наредба № 6 (деклариране неверни обстоятелства в
декларацията по чл. 26 от Наредба № 6). По изложените по-горе
съображения от съда за недействителността на гражданските сделки и непостигнат
ефект на прехвърляне на идеални части от недвижими имоти от А.М., недекларирането на обстоятелството - отчуждаване на имотите от съпругата
на оспорващия в декларацията по чл.
26 от Наредба № 6, не е невярно. Неизпълнението на
задължението за
уведомяване на чл. 8, ал. 2 от Наредба №6 на ОбС - Русе в едномесечен
срок за придобиване на недвижимо имущество в идеални
части от А.М., също не се явява „деклариране на неверни обстоятелства“
по смисъла на чл.31, ал.1, т.13 от Наредбата. Декларирането на такива
обстоятелства изисква действие от страна на правоимащото лице, а описаното в
заповедта бездействие и неизпълнението на задължението за уведомяване по чл.8,
ал.2 от Наредба №6 на ОбС-Русе, не попада в такава хипотеза.
При
извършената служебна проверка от съда по чл. 168 АПК във вр. чл.146 АПК и от данните
по делото се установява, че процесният индивидуален административен акт е незаконосъобразен,
а жалбата срещу него е основателна.
С оглед
изхода на спора на ответника не се следват разноски за процесуално
представителство.
Предвид изложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
Д.Р.М. ***98/12.08.2022 г. на Зам.кмет на Община Русе, с която се прекратява
наемното правоотношение с Д.Р.М. и
А.Ф.М. за общински жилищен имот с административен адрес: гр. Русе, ул. „Голям
Купен" №5, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения.
Решението е
окончателно на основание чл.46, ал.5, изр.последно от ЗОбС.
СЪДИЯ: