Решение по дело №1573/2019 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е №1871

гр. Русе, 11.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав в открито заседание на 05-ти ноември,  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ

 

при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 1573 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното: 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът С.А.Г. *** твърди, че с с ответника са солидарни длъжници по Договор за инвестиционен кредит №316-72/ 10.05.2011г., сключен с МКБ “Юнионбанк” АД /със сегашно наименование  ПИБ АД/. Общият размер на кредита бил 130000.00 лв., който следвало да бъде издължен до 05.05.2021г. Лихвата по кредита била уговорена в чл.1.6 от договора и се формирала от едномесечния Sofibor и надбавка от 620 базисни точки, но не по-малко от 9.45%. С последващо подписан Анекс №1/04.07.2011г. били предоговорени клаузите относно надбавката на лихвения процент и актуализацията му и са ангажирани преференциални условия във връзка с банковия кредит. Кредитополучател по договора било СХБАЛ “Здравец” ООД, а страните по делото били солидарни длъжници по сключения договор за банков кредит в качеството на физически лица. Тъй като лицензът за медицинската дейност на дружеството бил отнет, с протоколно решение на ОС от 16.01.2013г. е променен предметът на дейност на дружеството и фирмата му -  на СИ “Здравец”. С протоколно решение от 06.02.2013г. ОС взело решение за продажба на дружествените дялове и за прекратяване членството на съдружниците. Дружествените дялове били продадени на лицето Миглена Серафимова Димитрова, която станала едноличен собственик на капитала и с протоколно решение от същата дата е образувано новото дружество СИ “Здравец” ЕООД. От създаването си и към момента СИ “Здравец” ЕООД не извършвало никаква дейност, нямало имущество, по разплащателната му сметка, която била запорирана от НАП, липсвали средства. Счита, че СИ “Здравец” ЕООД е неплатежоспособно. Твърди, че съгласно т.1.13 от договора, Банката-кредитор  обезпечила вземането си, като е учредила особени залози върху движимо имущество на СХБАЛ “Здравец” ООД и върху всичките му вземания. Промяната в собствеността на дружеството и прекратяването членството на съдружниците не променяли качеството им на солидарни длъжници и съгласно чл.127, ал.2 ЗЗД задълженията по процесния кредит следвало да се разпределят между страните по делото. Счита, че уговарянето на погасяване на задължението по кредита – периодично с месечни вноски, води до възникване на периодични задължения за солидарните длъжници, поради което правилото на чл.127, ал.2 ЗЗД намира приложение за всяка една от изплатените вноски по кредита. Ищецът сочи, че във връзка с направените от него плащания за минали периоди е образувал няколко дела, по които ответникът бил осъден да му заплати част от извършените плащания. Твърди и че от 28.02.2018г. до  20.12.2018г. е издължил на банката общо сума в размер на 26592.20 лв, от които 13296.10 лв. следва да бъдат платени от ответника. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 13296.10 лв., представляваща половината от платената от него сума от 26592.20 лв. в качеството му на солидарен длъжник по договора за  инвестиционен кредит от 10.05.2011г. за периода  28.02.2018г. -31.12.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и сумата 602.06 лв./съгласно частично оттегляне на иска, допуснато в о.с.з. на 05.11.2019г./ мораторна лихва за периода 29.02.2018г.-19.03.2019г.Претендира разноски.

Ответникът И.И.И. *** счита иска за  недопустимост, т.к. след продажба на дружествените дялове на М. Д., тя е едноличен собственик на капитала на дружеството и съгласно т.1.13.5 от договора, тя встъпва в дълга като солидарен длъжник, а страните по делото са изгубили това си качество. Изразява становище и за  неоснователност на иска по подробно изложени съображения. Моли искът да да бъде отхвърлен, претендира разноски.

Третото лице-помагач на ответната страна- "СИ-Здравец" ЕООД-с.Камен, обл.Велико Търново, редовно призовано, не се явява при разглеждане на делото, не изпраща представител и не взема становище по исковете.

По делото са представени писмени доказателства и е прието заключение на икономическа експертиза.

От фактическа и правна страна:

От представения Договор за инвестиционен кредит №316-72/10.05.2011г. се установява, че между МКБ “Юнионбанк ” АД /със сегашно наименование ПИБ АД/-кредитор и „СХБАЛ Здравец” ООД - кредитополучател, С.А.Г. и И.И.И., двамата като солидарни длъжници в качеството им на физически лица, е сключен договор за инвестиционен кредит с индивидуален погасителен план, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 130 000.00 лв. Кредитът е следвало да бъде погасен на 120 вноски в периода от 05.06.2011г. до 05.04.2021г., включително и една последна погасителна вноска от 1123.00лв. на  05.05.2021г. В чл.1.6 от договора е договорена годишна лихва по кредита, формирана на база действащия едномесечен Sofibor и надбавка от 620 базисни точки, но не по-малко от 9.45 %. С Анекс №1/04.07.2011г. към договора, към датата на сключване на анекса действащият договорен лихвен процент е намален със 100 базисни точки или се формира на база едномесечния Sofibor плюс надбавка от 520 базисни точки на година, но не по-малко от 8.45 %.

По делото няма спор, че на 16.01.2013г. ОС на съдружниците в СХБАЛ “Здравец” ООД взело решение за промяна на името на дружеството на СИ “Здравец” ООД, както и за промяна предмета на дейността му. На 06.02.2013г. страните по делото, съобразно взето от тях решение на проведеното общо събрание, продали дружествените си дялове на М. С. Д./ в т.см. и справка от ТР/.

Предмет на настоящия иск по чл.127, ал.2 ЗЗД са извършени от ищеца частични плащания за погасяване дълга по процесния договор за периода от 28.02.2018г. -31.12.2018г.

От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, се установява следното: след 31.01.2018 г. остатъкът на задължението по договора за инвестиционен кредит от 10.05.2011 г. е в размер на 25337.00лв.- главница и 1610.99 лв.- лихва. За процесния период/28.02.2018г.-31.12.2018г./ за изплащане на кредита са постъпили общо 26592.20 лв., които суми са заплатени от ищеца Г..      Вещото лице  установява и че плащания за погасяване на задълженията, възникнали по силата на процесния договор, не са постъпвали нито от търговското дружество, нито от други лица. Експертизата установява още, че НАП - Велико Търново е наложила запор върху разплащателната сметка на СХБАЛ “Здравец” ООД, поради което и с направените в брой погасителни вноски е заверявана разчетната сметка на банката.Вещото лице е изчислило размера на лихвата за забава, посочило е и че последния публикуван ГФО на дружеството-кредитополучател е към 31.12.2011г.

Съдът счита, че не следва да се изключва отговорността на търговското дружество при приложение на нормата на чл. чл. 127, ал.2 ЗЗД, каквито аргументи е развил ищеца в ИМ, който счита същото за неплатежоспособно.   Неплатежоспособността на търговските дружества е регламентирана в част „Четвърта“ на Търговския закон, като легалната дефиниция е дадена в чл. 608 ТЗ, по силата на която „Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или 2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или 3. задължение по частно държавно вземане, или 4. задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Неплатежоспособността се установява в нарочно производство с влязло в сила съдебно решение, като компетентен е окръжният съд по седалището на търговеца. В настоящия случай при направена служебна справка в ТР по партидата на  дружеството-кредитополучател се установява, че същото е действащо предприятие, за което няма открито производство по несъстоятелност и не е обявено в неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост, т.е. за него е неприложима нормата на чл. 127, ал.2, предл. 2 ЗЗД  и изключването му от участие в разпределение на загубата между съдлъжниците по кредита.

Съгласно чл. 127, ал.1 ЗЗД  всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата, и само ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. В настоящия случай доколкото неплатежоспособността на дружеството не е установена по надлежния за това законов ред, то  същото не следва да се изключва от  участие в разпределението на задължението. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че съгласно чл. 127, ал.1  ЗЗД, сумата от 26592.20 лв. следва да се понесе по равно от тримата солидарни длъжници, тъй като между тях не е уговорено друго. При положение, че солидарният длъжник Г. е извършил погасителните плащания за процесния период на тази стойност, то, той  може да претендира от кредитополучателя и от другия солидарен длъжник  И. по 1/3 от платената сума, която е в размер на  8864,07 лв.   

Неоснователни  се явяват  и възраженията на ответника за недопустимост на иска,  основани на факта, че при предявяване на иска той и ищеца не са собственици на дружеството, поради което не дължат плащане по договора за кредит. Следва да се има предвид, че последващата промяна в собствеността на дружеството не променя качеството на страните по договора и те остават солидарно задължени по него съобразно първоначално уговореното

 При това положение предявеният иск е основателен и следва да се уважи за сумата от  8864,07 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска-19.03.2019г. до окончателното изплащане. За разликата до предявения размер от 13296.10 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Гореизложените съображения на съда са изцяло съобразени с влязлото в сила между настоящите страни решение №191/23.02.2018г. по гр. дело №3907/2016г. на ВКС, IV г.о.

Искът по чл.86 ЗЗД за сумата 602.06 лв.-мораторна лихва за периода 29.02.2018г.-19.03.2019г е неоснователен. За настъпване изискуемостта на вземането и поставяне в забава друг солидарен длъжник ищецът е следвало да му отправи покана. Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. По делото няма данни, нито ищецът навежда твърдения, че е уведомил ответника за задължението му преди предявяване на настоящия иск/ такава покана е получена от ответника, но на 20.03.2019г./л.65/, т.е. след завеждане на делото/,  поради което искът за заплащане на лихви за забава следва да се отхвърли изцяло.

 И двете страни по делото са претендирали разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 928.88 лв.-заплатено адв.възнаграждение в минимален размер съгласно чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 1081.84 лв.-деловодни разноски. Ответникът е заплатил сумата от 920.00 лв.-адв.възнаграждение.  Предвид уважената/отхвърлена част от исковете, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 948.17 лв. -разноски по компенсация.

 Мотивиран така, районният съд

 

 

Р        Е         Ш        И   :

 

 

ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН ********** *** да заплати на С.А.Г., ЕГН ********** *** сумата от  8864,07 лв. , представляваща 1/3 от платената от него сума в размер на  26592.20 лв. в качеството му на солидарен длъжник по Договор за инвестиционен кредит №316-72/10.05.2011г. за периода  28.02.2018г.-31.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от 19.03.2019г. до окончателното изплащане, както и 948.17 лв.- разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.127, ал.2 ЗЗД за горницата над 8864,07лв. до пълния предявен размер от  13296.10 лв.  и  по чл.86 ЗЗД за сумата 602.06 лв.- мораторна лихва, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответната страна И.И.И., ЕГН ********** – „СИ-Здравец” ЕООД,  със седалище и адрес на управление: с. Камен, общ. Стражица, обл. Велико Търново, ул. “Александър Стамболийски” №37, ЕИК *********, представлявано от М. С. Д..

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред РОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :