Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 299
гр.Пловдив, 02.11.2018г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, търговско отделение І-ви състав, в открито заседание на десети октомври две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при секретаря Цветелина Диминова и в присъствието
на прокурора..... .................., разгледа докладваното от съдия Георгиева в.т.д.
№ 361
по описа за 2018г на Пловдивски апелативен съд и взе предвид
следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 147 от 27.03.2018г по т.д. № 104/2017г по описа на Окръжен съд
– С.З. е осъдено “Д.” ООД (с променено наименование в хода
на процеса на “Д..” ЕООД), ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, адм.
сграда М.да заплати на “С..”
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 29 462,59лв, представляваща
незаплатена продажна цена за доставени стоки: 1 038,10 кг фибростькло (с
артикулно наименование – Direct Roving 2400
Срещу така постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство “Д..” ЕООД ***, ЕИК *, който не е доволен от
постановеното съдебно решение, като го счита за неправилно. Посочва, че ищецът
не е доказал да му е доставил процесните материали по издадената фактура, въз
основа на която ищецът претендира плащане от ответника. Фактурата не е била приемана
от жалбоподателя, като съдът е приел обратното, въпреки противоречието с
представените писмени доказателства и свидетелски показания, които са възприети
безкритично. Ето защо счита главния иск за заплащане на цена на стоки за
недоказан и затова е неоснователен и искът за заплащане на лихва за забава.
Двата иска следва да бъдат отхвърлени като се отмени обжалваното съдебно
решение. Претендира съдебни разноски
пред двете инстанции.
Ответникът по
жалбата “С..” ООД ***, ЕИК * сочи, че постановеният съдебен акт е законосъобразен,
правилен и постановен в съответствие с материалния закон, при правилно
формирани изводи от съда при постановяването му. Моли
същият да бъде потвърден изцяло, а подадената въззивна жалба да бъде оставена без
уважение, като неоснователна. Претендира разноски по списък пред
въззивната инстанция.
Подадената въззивна
жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна
и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд,
след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите
на чл.271 от ГПК приема, че
постановеното решение е валидно и допустимо, а след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:
Ищецът в първоинстанционното производство “С..” ООД твърди, че между него и ответното дружество “Д..” ЕООД са
възникнали облигационни правоотношения от търговски продажби на стоки, които стоки
по конкретната спорна продажба са фибростькло с артикулно наименование – Direct
Roving 2400 TEX, фибростькло с артикулно наименование – Unidirectional, стъкломат
емулсионен. Утвърдената практика между двамата търговеца по договаряне на
отделните условия по всяка продажба като вид и количество на стоките и цена
била с отправяна от “Д..” ЕООД заявка, издаване от “С..” ООД на проформа
фактура с индивидуализиране по нея на вещите по вид, количество и цена,
издаване на фактура при плащане и предаване на стоките. Кореспонденцията между
тях е била по електронен път, приложена по делото като разпечатана на хартиен
носител. В съответствие с тази практика от жалбоподателя до “С..” ООД е
постъпила заявка, която последният потвърдил на 18.09.2015г, изпълнил и предал
стоките за превоз със съставен между него и превозвача двустранен
Приемо-предавателен протокол от 23.11.2015г, удостоверяващ предаването на стоки
с цена от 29 462,59лв с ДДС. За заявката е съставена проформа фактура №
116, а след това и фактура. По нея купувачът не е извършил плащане, като той
заявява, че такова не дължи, тъй като нито е поръчвал изброените стоки, нито ги
е приемал. Посочва, че стоките са заявени по електронен път чрез инж. К.Г.,
която е посочила, че е търговски директор на дружеството „К.“ ООД и поради това
нейните действия не пораждат последици за “Д.”. Оспорва и приемането на стоките
по двустранния протокол между ответника по жалбата и третото лице – М.А.Г.,
както и оспорва подписания приемо-предавателен протокол като писмено
доказателство.
За установяване на създадената между дружествата практика в отношенията им
от "С.." ООД с допълнителната искова молба са представени писмени
доказателства – фактури за предходни сделки и експедиционни листове на стоки,
приемани от физическото лице М.Г., с изписани ръкописно две имена и положен
подпис. Представена е разменената между дружествата електронна кореспонденция,
която е водена между ответника по жалбата и лицето К.Г., като търговски директор на „К.“ ЕООД.
В това й качество тя е отправяла заявки до "С.." ООД за прдажба на
стоки, вкл. и за процесните вещи, на 28.08.2015г, като й е отговорено на същата
дата от управителя на "С.." ООД П.П.. В отговор е поискано допълнително
уточняване на цените на материалите със запитване от 16.09.2015г от К.Г. и на
16.09.2015г е дадена тяхната актуализация с електронно писмо, изпратено от
пощата на г-н П.. С писмо от 18.09.2015г К.Г. е изразила съгласие с получената
оферта и е заявила доставката им. На същата дата е издадена и проформа фактура
с №**********/18.09.2015г от продавача – ответник по жалбата.
За установяване на надлежно предоставените на К.Г. правомощия да прави
волеизявления ит името на жалбоподателя тя е разпитана като свидетел и дава
показания, че с представената електронна кореспонденция тя е уговаряла всички условия
на осъществените между двете дружества доставки, като е водила и съответната
кореспонденция: отправяла запитвания, получавала и потвърждавала ценови оферти,
фактури, платежни нареждания за заплащане на закупени от ответника стоки.
Посочва, че фактически е действала от името на дружества, обединени в
холдингова група, вкл. „К.“ ООД,
но от тях единствено “Д.” можело да
използва в производството си заявените от нея стоки.
Като свидетел в процеса е разпитан и М.Г., в
качеството му на лице, извършило превоза, като сочи, че през 2015г е
работил по трудов договор с „К." ЕООД - гр. С.. Той дава пълни и безпротиворечиви показания, че е
приемал стоки от „С..” и ги е транпортирал до базата на “Д.” ООД многократно, включително
и при процесната покупко-продажба, за която е съставен приемо-предевателния
протокол, носещ неговия подпис и изписан от него ръкописен текст. Пак той е
изписвал името си и върху съставените за други, предходни доставки на стоки
документи, които стоки той е превозвал от „С..” за “Д.” ООД, а именно - експедиционен лист към фактура ********** от 18.08.2015г.;
експедиционен лист към фактура **********/18.08.2015г. и експедиционен лист към
фактура ********** от 23.09.2015г. От приетия по делото договор за наем от
01.09.2015г на МПС между „К."ЕООД и „Д."ООД, като наемател се
установява, чу с това именно МПС са извършвани превозите на стоки с получател
именно “Д.” ООД.
По делото са приети и две счетоводни експертизи, които установяват, че проформа
фактура №********** от 18.09.2015г. за 30032.40лв, с ДДС не е намерила счетоводно
отражение при „Д."ООД. Счетоводно не е отразена и издадената след това фактура
№**********/30.09.2015г, която не е включена в дневника за покупки и справки -
декларации по ДДС на „Д."ООД и не е ползван данъчен кредит по ЗДДС за
периода от 01.09.2015г. до 31.08.2016г. Фактура
№**********/30.09.2015г продължава да се отчита в счетоводството на "С..”
ООД като непогасено задължение от жалбоподателя, а отношенията между двете
дружества по предходните продажби на стоки помежду им са уредени и по тях няма
счетоводно отразени задължения.
При така установените по делото
факти въззивната инстанция намира, че между страните са налице трайни търговски
отношения със създадена практика по заявяване закупуването на стоки, съставяне
на допументи, предаването на стоките и получаването им от „Д."ООД. В
съответствие с така създадената практика, по която никое от двете дружества не
е възразявало, са заявени и процесните стоки от свидетелката Г., пак от нея са
уточнени, като заявката е потвърдена от представляващия "С..” ООД и е
издадена проформа фактура №********** от 18.09.2015г, а след това и фактура.
Стоките, индивидуализирани по вид, количество и цена, са предадени за превоз на
свидетеля Г., който заявява, че собственоръчно е подписал приемо-предавателен
протокол за приемането им, натоварил ги е и ги е предоставил в базата на „Д."ООД.
Дружеството - получател не е възразило по доставените стоки, не ги е върнало, а
напротив – приело ги е, както са приемани и всички преди това доставени му от
същия шофьор стоки и от същия продавач. При това положение съдът намира, че с
факта на приемане на стоките „Д."ООД
е потвърдило всички извършени до момента действия от свидетелката К.Г.,
които не са били оспорвани от него в нито един момент от продължилите между
двете дружества отношения. След като е приело стоките за него на основание
чл.327, ал.1 от ТЗ възниква задължение да ги заплати по договорената със
заявките и доуточнена цена, отразена в Приемо-предавателния протокол от
23.11.2015г, възлизаща на 29 462,59лв с ДДС. Това задължение, макар
дължимо, не е изпълнено, следователно претенцията на "С..” ООД за
заплащането му е изцяло основателна.
С оглед основателността на главния иск, доказан по основание е и
акцесорният такъв на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а досежно размера му –
установен е с приетата пред окръжния съд основна счетоводна експертиза.
Това прави осъдителните основателни и след като ги е
уважил, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно
решение. Последното следва да бъде потвърдено.
При това положение на основание чл.78 във вр чл.273
от ГПК ответникът по жалбата има право да претендира присъждане на извършените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 1934лв за заплатено възнаграждение за
адвокатска защита. По неговия размер жалбоподателят е направил възражение за
прекомерност. Размерът на минималното възнаграждение по предявените иск се
определя по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения -
830лв плюс 3% за горницата над 10 000лв и е размер на 1539,40лв., а
заплатеното от ответника по жалбата и претендирано по делото е в размер на 1934лв,
което съдът не намира за прекомерно. Възражението на жалбоподателя за
прекомерност на заплатеното от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение
следва да се остави без уважение и същото да бъде присъдено изцяло като съдебна
разноска.
Мотивиран от
горното, Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 147 от 27.03.2018г по т.д. № 104/2017г по
описа на Окръжен съд – С.З..
ОСЪЖДА “Д..” ЕООД ***, ЕИК * да
заплати на “С..” ООД ***, ЕИК * сумата от 1934лв за извършени съдебни разноски пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.