РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Ямбол, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П.А. А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
2021***0101715 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от К. Й. Г., Б. Й. Г., със съгласието на майка си М.
М. И., Д. Д. Й. чрез майка си и законен представител Р.М.И..., Д.Г.Х., Р.Г.Х.
със съгласието на майка си Г.Н.Х., М.В.Я., Й. В. Я. и К. В. Д., всички от гр.Я.,
срещу ЗАД Армеец" АД -гр. С., в която се твърди, че ищците са внуци на
М.Я.И., починал в резултат на ПТП, настъпило на 19.08.2016 г. в гр.Я..
Произшествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка
"Тойота", модел "Авенсис" с рег. № У 6465 АС, който при движение в гр.Я.
по ул.„***" в района на кръстовище с пряка до бензиностанция „***“, е
отнел предимството на велосипедиста М.И. и е нарушил правилата за
движение по пътищата-чл.5 ал.1 т.1, чл.20 ал.1, чл.50 ал.1 от ЗДП и и чл. 46
ал.2 от ПП ЗДП. Поради това е осъден с влязла в сила присъда по НОХД№
***/2018 г. на ЯОС като виновен за настъпване на ПТП, с което по
непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия. Автомобилът е имал
сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника с полица,
валидна от 02.12.2015 г. до 17.09.2016 г.. Ищците са претърпели
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на дядо си, тъй като са
били изключително близки с него-той е помагал на родителите им в
1
отглеждането на децата от раждането им. Внуците преживяват тежко
загубата му предвид създалата се между тях трайна и дълбока емоционална
връзка. Страдат от остра стресова реакция и душевно разстройство. Поради
това се иска да бъде осъден ответникът да им заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 5000 лв. -частични искове от по 25000
лв., ведно със законната лихва считано от 19.08.2016 г. - датата на
непозволеното увреждане- до окончателното изплащане.
В с.з. исковете се поддържат.
Ответникът в срока за отговор оспорва исковете като неоснователни.
Признава наличието на влязла в сила присъда срещу дееца, но оспорва
твърденията относно механизма на ПТП и изключителната вина на
застрахования водач за настъпването му. Твърди, че отговорен е
пострадалият, който не е съобразил поведението си със законовите правила за
движението на велосипедистите и има преобладаващ принос за настъпване на
ПТП и вредоносния резултат. Имал е техническа възможност да предотврати
настъпването на произшествието, при движение най-близо до десния бордюр
на дясното платно за движение и предприемане на маневра спиране.
Оспорена е близката връзка между починалия и ищците, да са живели трайно
с него в едно домакинство, да ги е отглеждал сам като малки. Твърди се, че
дядото има общо 28 внуци-ищци по отделни дела пред ЯРС за обезщетение,
при чийто брой е житейски нелогично да е създал твърдяната изключително
близка емоционална връзка, при която възниква право на обезщетение само
по изключение. Ответникът оспорва исковете и по размер, който е
несъобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Счита, че е налице
основание за прилагане на чл. 51 ал.2 от ЗЗД, като обезщетението бъде
намалено в значителна степен. Заявява, че претенцията не отговаря на
социално-икономическите условия на живот в страната. Исканото
обезщетение би довело само до неоснователно обогатяване. Възразил е и
срещу претенцията за законната лихва, част от която е погасена по давност, а
друга част противоречи на закона като начислена по време на извънредното
положение в България. Счита, че застраховката не покрива посочения в
исковата молба застрахователен риск, тъй като Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,
разширяващо кръга на материално легитимираните да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък лица, е прието
2
след сключването на полицата и застрахователят не е предвидил покритие на
такъв риск с нея.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение за наследници изх. № ***24.08.2016 г., изд. от Община
Я., е видно, че М.Я.И., ЕГН **********, починал на 21.08.2016 г., е имал 8
деца, между които М. М. И., Р.М.И... и В.М.И.. По делото е безспорно и от
представените удостоверения за родствени връзки на Община Я. от
29.01.2021 г. (3 бр.), удостоверения за раждане-дубликат на Община Я. от
30.08.2021 г. и 1.09.2021 г. и удостоверения за идентичност на лице с
различни имена от 10.09.2021 г. на същата община, се установява, че ищците
К. Й. Г., Б. Й. Г. са деца на М. М. И., Д.Г.Х. (понастоящем Д. В. Я.), Р.Г.Х.
(понастоящем Р.В. Я.), М.В.Я., Й. В. Я. и К. В. Д. са деца на В.М.И.. Д. Д. Й. е
син на Р.М.И....
Не се спори по делото, че на 19.08.2016 г. се е осъществило посоченото в
исковата молба ПТП с участието на лек автомобил марка "Тойота", модел
"Авенсис" с рег. № У 6465 АС, по отношение на който е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” между ответника и собственика на
увреждащия автомобил. Последната е сключена на 02.12.2015 г. и е валидна
до 17.09.2016 г., съгласно Справка от базата данни на Информационен център
към Гаранционен фонд от 24.11.2016 г.
С Присъда №*** от 25.06.2018 г., постановена по НОХД №***/2018 г. по
описа на ЯОС, влязла в сила на 11.07.2018 г., подсъдимият Д.Д.Д. е признат за
виновен в това, че на 19.08.2016 г., около 19,30 часа, в гр.Я., в ж.к.„***", на
кръстовище, образувано между ул.„***" и улицата, водеща към фирма
„Сакарела" ООД, при управление на лек автомобил „Тойота Авенсис" с peг.
№ У 6465 АС, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
чл.50, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Я.И.,
настъпила на 21.08.2016 г.
От заключението по автотехническата експертиза се установява, че преди
ПТП водачът на автомобила е бил спрял на знак „Стоп“ в уличната отсечка за
базата на „***“, „***“ и изхода от бензиностанция „***“, преди да навлезе на
ул.“***“, след което е потеглил към улицата, за да извърши маневра завой
3
наляво в посока с.В.. При движението си се е ударил с велосипедиста М.Я.И..
Ударът за автомобила е настъпил отзад вляво, в областта на заден ляв праг
под задна лява врата, а за велосипеда е бил челен. Последният се е движил в
посока от с.В. към ЦГЧ на града в лявата лента за движение на дясното пътно
платно. По правило е трябвало да се движи максимално вдясно, а не в лявата
лента. Водачът на автомобила е могъл да види велосипедиста. МПС се е
движило със скорост около 19 км/ч, а велосипедът- около 25 км/ч. При тези
данни вещото лице заключава, че ако последният се е движил в дясната лента
на дясното платно за движение с изчислената скорост, не би настъпило ПТП,
т.е. двете ППС биха се разминали.
Свид. Я. – съседка на починалия М.Я.- заявява, че той има много внуци и
тя не помни всичките. Знае циганските им имена, а българските -не на всички
внуци. Децата на сина му В. нарича К., Й. М., Д. и Р.. Сочи, че са живели в
един двор с дядо си М. и сина му С.. Дава показания, че К. има семейство и не
живее там. Д. ходи на училище- има 11-ти клас. Р. живее в имота, но
свидетелката предполага, че е женена и има едно дете. Уточнява, че
семействата са живеели в отделни стаи в един двор. За внучката М. сочи, че е
женена и живее наблизо до тях. Има 3 деца. Й. също има семейство и 4 деца,
също живее наблизо. За К. предполага, че може да е „К.“ и има 3 деца, също
живее наблизо- през една улица. Б. и К. са ученици и живеят накрая на
махалата- към ж.к. „***“. Според свидетелката дядото М. е помагал на
внуците си. Работел е – пасял е крави срещу заплащане и е помагал на децата
си с пари, купувал е дрехи за училище. Обядвали са заедно - на една маса.
След като е починал, внуците не са се променили. Всяка седмица близките
ходят на гробищата. Според свидетелката са отчаяни, тъй като и бабата е
болна, купуват й мляко и лекарства. Не са забравили за смъртта на дядо си.
Свид. Димитров – също съсед на М.Я.- дава показания, че той има много
внуци –над 30, но свидетелят познава само трима – К., Д. и „още една“- деца
на В.. Те са живеели в М.овия двор в отделни сгради. В. се е грижел за децата
си. Дядото им е помагал с пари от пенсията за училище. Свидетелят сочи, че
К. живее на друга улица -„***“ . Тя има семейство, гледа си децата. Отделила
се е от семейството на родителите си, след като се е омъжила. Дядо й още е
бил жив. Д. работи. След смъртта на дядо си ходят всякаква седмица на
гробищата. Свидетелят ги е виждал, докато чакат автобуса или тръгват с кола.
Самият той само веднъж е ходил с тях на гробищата. Според него са се
4
променили след смъртта- тежко им е, липсва им дядо им.
Свид. Й. – баща на ищеца Д.Й.- дава показания, че те живеят на улица „***“
***, а М.Я. е живеел на ул.„***“, през две пресечки. Другите деца на
свидетеля са пълнолетни и водят отделно дело срещу застрахователя. Преди
да почине М., е живеел в един двор, но в отделни помещения, със синовете си
С. и В. и децата на последния. М. има към 30-40 внуци. Ищците К. и Б. не
живеят в същия двор, а на друга улица. Свидетелят сочи, че внуците на М.
всеки ден са ходили в двора на дядо си, който през деня е пасял крави срещу
заплащане и е давал на всички пари. Дворът му е бил пълен с деца. След като
е починал, са били тъжни и отчаяни- разбрали са, че дядо им няма да се върне.
Когато се спомене неговото име, всички се натъжават при събиранията на
рода. В събота и неделя ходят на гробища. Свидетелят сочи, че Й. Р. и Д. имат
семейства, някои имат деца- първите две и М.. Живеят в махалата, в други
къщи. Всеки от синовете, живеели в един двор с починалия, е имал своя
трапеза и семействата са се хранили отделно. Само като по някакъв повод са
се хранили общо с М.. Свидетелят уточнява, че към 20 човека живеят в този
двор. Почти всички ищци работят, ходят в чужбина за сезонна работа и се
връщат. Д. работи в града.
Не е спорно, че пред ЯРС са висящи няколко граждански дела, по подадени
от другите внуци искови молба. На съда е служебно известно, че К. Й. Г. и Б.
Й. Г. са били ищци по гр.д.№***/2021 г. на ЯРС (наред с братята и сестрите
им), но производството по техните искове е било прекратено поради
неотстраняване на нередовности по упълномощаването на процесуален
представител. Съгласно писмо с изх.№ *** от 15.04.2021 г. на ЯРС,
адресирано до ответника, издадено въз основа на съдебни удостоверения по
гр.д.№ ***/2021 г. на ЯРС, две от делата – гр.д.№ ***/2021 г. и ***/2021 г. на
ЯРС с 8 ищци са обединени под № ***/2021 г.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са субективно съединени искове по чл.226 ал.1 от КЗ отм. вр.
§22 от КЗ (нов), аналогична на чл. 432 от КЗ.
Съгласно чл.226 ал.1 от КЗ отм., увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
В случая съществуването на застрахователно правоотношение между
деликвента и застрахователя е безспорно, както и осъществяването на ПТП с
5
участието на застрахования и дядото на ищците.
По отношение на противоправното и виновно поведение на водача на
застрахования автомобил е налице влязла в сила присъда, с която то е
установено. Фактите-елементи от престъпния състав, изложени от
наказателния съд, по силата на чл. 300 от ГПК са безспорно установени за
гражданския съд, тъй като влязлата в сила присъда е задължителна за него. С
присъдата е установено причиняването на смъртта на пострадалия като
резултат от инкриминираното деяние. Заключението по автотехническата
експертиза потвърждава констатациите относно механизма на ПТП,
установен от наказателния съд.
Спорни са твърдените в исковата молба вреди, претърпени от ищците в
резултат от смъртта на техния близък.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
освен лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление №
5/1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Според ВКС особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
6
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Както изтъква ВКС в Решение № 92 от 17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г.,
ІІ т. о., от разясненията в тълкувателното решение следва категоричният
извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни
близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни
постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се
приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка между
починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени
неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене
вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и
дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия
обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се
предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му,
активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди
съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.
ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд. В цитираното решение на ВКС са
посочени и конкретни житейски обстоятелства, обуславящи създаването на
по-голяма от близост от тази, считана за нормална, относими към връзката
между бабите/дядовците и внуците: отглеждането на внуците от
бабата/дядото поради различни причини -заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на
родителя/родителите и др.
В случая съдът счита, че не може да се направи извод за изключителност в
близостта между ищците и починалия, по смисъла, разяснен в Тълкувателно
решение № 1/2016 г. Двамата свидетели-съседи на М.Я.- не познават
всичките му внуци, предвид големият им брой. Не дават конкретни показания
за поведението на всеки един ищец, от което съдът да направи еднозначен
извод за неговата лична връзка с дядо му. Свидетелката Я. не знае точните
имена на внуците. Сочи, че „Д.“ е ученик, докато св. Й. дава показания, че Д.
работи. Предвид възрастта на ищеца (по данните в исковата молба и
удостоверенията на общината) не е логично твърдението на свидетелката за
обучението му понастоящем. Св. Г., който е съсед на живущите в двора на
7
М.Я., познава само три от децата на сина му В. (чието семейство е обитавало
помещение в този двор), като на едното не може да посочи и собственото име.
Св. Й. –баща на единия от ищците- пък е заинтересован по смисъла на чл. 172
от ГПК и следва показанията му да бъдат преценявани с оглед на останалите
доказателства по делото, когато се отнасят до изгодни за ищците факти. Т.е.
гласните доказателства не се явяват убедително доказателство за твърдените
обстоятелства. От тях не става ясно кои от внуците, живеещи на други улици,
са посещавали дядо си „всеки ден“, за да им дава пари. Свидетелите
единодушно сочат, че ищците са живели с родителите си, които са се
грижили за тях –за осигуряване на основните им потребности. Тези, които са
живеели в един двор с починалия, са имали своя трапеза и семействата са се
хранили отделно (св.Й.), т.е. не са имали общо домакинство с дядото. Освен
това ищците Р.Г.Х., М.В.Я., Й. В. Я. и К. В. Д. са се омъжили, имат свои деца,
живели са на друго място към момента на смъртта на дядо си (св. Г. посочва
изрично К., а св.Й.-близък роднина- не може да уточни кои ищци вече са
били създали свои семейства, но допуска че има такива). Т.е. няма данни за
изключителна близост с починалия. Св. Й. сочи още, че внуците работят,
дори в чужбина, т.е. не са имали нужда от средства за своята издръжка от
дядо си. Ищецът Д.Й. е роден през 2010 г., живее при своите родители, т.е.
към датата на смъртта на близкия си е бил на ниска възраст, при която е
необосновано да се счита установена трайна и дълбока емоционална връзка с
него. Освен това дядото има осем деца и множество внуци от тях, при което е
житейски необосновано да се приеме създаване на изключителна, специална
връзка с всеки един от тях. Отделен е въпросът, че свидетелите не знаят
точния брой на внуците, което е отделно основание за съмнение в
достоверността на показанията им.
Показанията за наличието на емоционални преживявания –на тъга, плач,
чувство на липса на починалия следва да се кредитират, съобразно
критериите за преценка на гласните доказателства по чл. 172 от ГПК, тъй като
са в съответствие с обичайните житейски преживявания в такива случаи на
лица в родствена връзка. Свидетелката Я. заявява, че няма промяна в
поведението на внуците след смъртта на дядо им, т.е. наблюдавала е
обичайното им поведение и след този момент, а не проявления, сочещи на
психично разстройство, за каквото се споменава в исковата молба. Според
свидетелката те са отчаяни, предвид факта, че бабата е болна и се полагат
8
грижи за нея.
Така установените факти не могат да обосноват наличие на двете
кумулативни предпоставки, обсъждани в практиката на ВКС- особено близка
връзка, съотв. вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене вредите,
нормално присъщи за съответната родствена връзка.
Поради това ищците не са материално легитимирани да търсят обезщетение
от застрахователя и исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Що се отнася до останалите възражения на ответника срещу исковете,
съдът приема следното:
Възражението за принос на пострадалия за настъпване на ПТП е
основателно. В съдебната практика се приема, че принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди. При определянето на съпричиняването следва да бъде
извършен анализ и съпоставка на поведението и тежестта на нарушението на
делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем,
в който всеки от тях обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат (Решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, І т.
о.). Приносът в случая е обусловен от това, че в нарушение на правилата за
движение на велосипедисти пострадалият се е придвижил в лявата част на
платното за движение на пътни превозни средства в посока към автомобила,
вместо да остане в дясната, както сочи вещото лице по автотехническата
експертиза, не е спрял със задействане на спирачната система, което ако беше
направил, би избегнал удара. По този начин е изложил живота си на висок
риск и е улеснил настъпването на произшествието, от което е последвала
смъртта му. Вещото лице заключава, че ако пострадалият се е движил в
дясната част на платното за движение, не би настъпило ПТП, т.е. двете ППС
биха се разминали. Деликвентът е признат за виновен затова, че е отнел
предимството на пострадалия. Скоростта на движение на лекия автомобил не
е била висока (по-ниска от тази на велосипедиста), като сблъсъкът е настъпил
в задната част на автомобила, т.е. велосипедистът се е блъснал в него.
Предвид действията на двамата съдът счита, че приносът им за настъпване на
ПТП е равен.
9
Следва да бъде споделено и възражението, че застраховката не покрива
посочения в исковата молба застрахователен риск, тъй като Тълкувателно
решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС, разширяващо кръга на материално легитимираните да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
лица, е прието след сключването на полицата и застрахователят не е
предвидил покритие на такъв риск с нея. Съгласно чл. 184 от КЗ (отм.)
застрахователния договор се сключва в писмена форма и задължително
съдържа покритите застрахователни рискове. Чл. 223 ал.1 от същия КЗ
урежда тези рискове по договора за застраховка "Гражданска отговорност",
които застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума, а именно- отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Третите лица към момента на сключване на договора, определящ и
приложимия закон, са визираните към онзи момент в правните норми, със
задължителното им тълкуване тогава. Да се приеме обратното, означава да се
придаде обратно действие на тълкувателното решение, което е спорно в
практиката на ВКС (Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на
ВКС, IV г.о., и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV
г.о., постановени по въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на
тълкувателен акт, в конкретния случай- на ППВС № 3/1980 г., извършена с т.
10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Прието
е принципно от ВКС, че последващите тълкувателни решения нямат подобно
на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В случая с
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. е обявено за изгубило сила
Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на ВС, с което е извършено
последващо стеснително тълкуване на Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г., като е прието, че не се дължи
обезщетение за неимуществени вреди на лица извън кръга на тези, посочени в
тях. Тъй като Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. се явява последващо,
не може да има обратно действие.
Основателни са и възраженията за изтекла давност на претенцията за лихви
за период, предхождащ три години назад от предявяване на исковете
(предявени на 07.06.2021 г.) –т.е. отпреди 07.06.2018 г. Освен това се
10
претендира лихва от 19.08.2016 г., когато се е осъществило посоченото в
исковата молба ПТП, но смъртта на близкия е настъпила по-късно -на
21.08.2016 г., явяваща се дата на увреждането. Поради неоснователност на
главните искове и претенцията за лихви се явява изцяло неоснователна.
При този изход от делото искането на ответника за разноските е
основателно и следва да се уважи (включващо и юрисконсултско
възнаграждение).
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от К. Й. Г. ЕГН **********, Б. Й. Г. ЕГН
**********, със съгласието на майка им М. М. И., всички от гр.Я., ул.“*** от
Д. Д. Й. ЕГН **********, чрез майка си и законен представител Р.М.И...,
двамата от гр.Я., ул. „***“ ***, от Д.Г.Х. ЕГН **********, от гр.Я., ул.„***“
***, Р.Г.Х. ЕГН **********, със съгласието на майка си Г.Н.Х. от гр.Я., ул.
„***“ ***, М.В.Я. ЕГН ********** от гр.Я., ул.***, Й. В. Я. ЕГН **********
от гр.Я., ул.*** и К. В. Д., ЕГН ********** от гр.Я., ул.***, срещу „ЗАД
Армеец" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н
С., ул. „***, представлявано от изп. директори М.И. и В.К.М –да бъде
осъдено дружеството да заплати на всеки от тях сумата от по 5000 лв.
-частични искове от по 25000 лв., представляващи обезщетение за
причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило на 19.08.2016 г.
пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на дядо им М.Я.И. на
21.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
19.08.2016 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К. Й. Г. ЕГН **********, Б. Й. Г. ЕГН **********, със
съгласието на майка им М. М. И., всички от гр.Я., ул.“*** от Д. Д. Й. ЕГН
**********, чрез майка си и законен представител Р.М.И..., двамата от гр.Я.,
ул. „***“ ***, от Д.Г.Х. ЕГН **********, от гр.Я., ул.„***“ ***, Р.Г.Х. ЕГН
**********, със съгласието на майка си Г.Н.Х. от гр.Я., ул.„***“ ***, М.В.Я.
ЕГН ********** от гр.Я., ул.***, Й. В. Я. ЕГН ********** от гр.Я., ул.*** и
К. В. Д., ЕГН ********** от гр.Я., ул.*** да заплатят на „ЗАД Армеец" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н С., ул. „***,
представлявано от изп. директори М.И. и В.К.М направените по делото
11
разноски в размер на 550 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
12