РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _29.08._ 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесети август_ 2012 г. в състав:
Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Р.П._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _253_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове –
с правно основание: по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ – предявен иск за признаване на
уволнението за незаконно и отмяната му; по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ – за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344 ал.1 т.3
във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ – претенция за обезщетение за времето, през
което ищцата е останала без работа.
В исковата си
молба Е.П. *** твърди, че е била в трудово
правоотношение с ответника, който е регистриран като земеделски производител,
че между тях е имало сключен трудов договор № 6/28.05.2008г. С договора на
ищцата е била възложено да изпълнява длъжността „работник – животновъд”.
Договорът е бил сключен като срочен – „за извършване на определена работа”,
като видът и обемът на тази работа не е бил конкретизиран и ищцата е
изпълнявала единствено длъжността на дояч.
Твърди, че в края на 2009г. със заповед
№5/12.11.2009г. трудовото правоотношение
с работодателя й е било прекратено. Като основание е било посочено, че се
прекратява по взаимно съгласие. Сочи, че по повод на уволнението й, е било
образувано гр.д. №694/2009г., като с решение по него е била възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност.
След като получила нарочно съобщение по чл. 345, ал.1 от КТ, се явила на работа, но не била допусната да изпълнява трудовата си
функция. Затова завела иск с правно
основание чл. 225, ал.3 от КТ, като е било образувано гр.д. 564/2010г. на ЛРС.
С решение, влязло в сила, ответникът е бил осъден да заплати обезщетение за
времето от 01.04.2010г. до 01.08.2010г., през което не била допусната до
работа.
Твърди, че на 05.03.2012г. получила заповед
№7/05.03.2012г., с която работодателят й е прекратил трудовото правоотношение
поради „завършване на определената работа”. Сочи, че трудовият договор е
сключен през 2008г. като срочен, на основание чл. 68, ал.1, т.2 от КТ – за
извършване на определена работа. В него обаче не била упомената тази работа
като вид, характер или обем, за да може да се определи срочността на договора.
Твърди, че съгласно константната практика, с посочено решение №22/2012г.по
гр.д. 450/2011г. на ВКС, при липса на посочената конкретизация, следва да се приеме, че сключеният договор е
без определен срок и че такъв договор не може да се прекратява на посоченото в
обжалваната заповед основание – чл. 325, ал.1, т.4 от КТ.
Твърди се в исковата молба, че от датата на завеждане на
исковата молба по гр.д. №564/2010г., до датата на настоящото й уволнение, също
не е била допускана до работа. По тези съображения работодателят й дължал
обезщетение на основание чл. 225, ал.3 от КТ в размер на брутното й трудово
възнаграждение, което е в размер на 240.00 лв. месечно и за времето от
01.08.2010г. до 01.03.2012г. ответникът следва да й заплати обезщетение за
недопускане до работа в размер на 4 320.00 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да признае
уволнението за незаконно и да го отмени, да възстанови ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност, да осъди ответника да й заплати сумата от 1440.00
лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат
на уволнението в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от шест
месеца, ведно със законната лихва от
датата на уволнението, до окончателното изплащане на обезщетение; да осъди
ответника да й заплати обезщетение за недопускане на работа на основание чл.
225, ал.3 от КТ за времето от 01.08.2010г. до 01.03.2012г. в размер на 4320.00
лв., ведно със законната лихва, както и
да осъди ответника да й заплати направените деловодни разноски.
В
дадения от съда срок ответникът е представил отговор. Оспорва изцяло
депозираната искова молба, като счита, че твърденията на ищцата, че не е била
допусната на работа в посочения период са неоснователни. Твърди, че никой,
никога и по никакъв начин не е пречил да се яви на работа и да изпълнява
трудовите си задължения.; че ищцата на своя отговорност и по свое усмотрение е
преустановила изпълнението на служебните си задължения на 05.03.2012г. След
като са постигнали с ищцата съгласие, че работата, за която е наета, е
завършена, тя собственоръчно е подписала заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, без каквито и да е било възражения от нейна страна. Моли съда
да приеме, че ответникът няма вина затова, че ищцата не е изпълнявала трудовите
си задължения, а това се дължало на поведението на същата, изразяваща се в
неявяване на работното й място.
В съдебно заседание ответникът е признал
изцяло предявените искове по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, по чл. 344 ал.1 т.3
във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ за сумата от 1440 лв., а иска по чл. 225 ал.3
от КТ е признал частично за сумата от 760 лв. Признал е дължимостта и на
направените деловодни разноски за сумата от 300 лв.
В същото съдебно заседание ищцата е
оттеглила предявения иск с правно основание чл. 225 ал.3 от КТ за разликата над
признатата от ответника сума – над 760 лв. до първоначално предявената от 4320
лв. и делото в тази част е прекратено. Продължило е производството в останалата
му част.
И двете страни са поискали постановяване
на решение съобразно направеното признание от ответника.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По делото е безспорно установено, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала длъжността “работник-животновъд”.
Предвид направеното признание на
ответника на исковете по отношение на които производството по делото е
продължило, съдът счита, че признатите факти не се нуждаят от допълнителни
доказателства, предявените искове се явяват основателни и като такива следва да
бъдат уважени.
При този изход на делото и изразените
становища, на ищцата следва да се присъдят направените деловодни разноски в
размер на 300 лв.
При този изход на делото, следва да бъде
осъден ответника да заплати д.т. в размер на 88 лв.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 344 ал.1 т.1 от КТ ПРИЗНАВА уволнението на Е.П. ***, с ЕГН **********
със заповед № 7/05.03.2012 г. издадена от Г.Д. *** с ЕГН ********** –
земеделски производител с БУЛСТАТ *, за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е.П. със сочена по-горе самоличност на
основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ на заеманата
преди уволнението длъжност – “работник - животновъд” с място на работа –
Земеделски производител Г.Д. ***.
ОСЪЖДА Г.Д. със сочена по-горе
самоличност да заплати на Е.П. обезщетение на основание чл. 344 ал.1 т.3 във
връзка с чл. 225 ал.1 от КТ в размер на 1440 лв., на основание чл. 225 ал.3 от КТ обезщетение в размер на 760 лв., както и направените деловодни разноски в
размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Г.Д. със сочена по-горе
самоличност да заплати д.т. в размер на 88 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок, който срок съгласно разпоредбата на чл. 315
ал.2 от ГПК започва да тече от 29.08.2012 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: