№ 43
гр. Габрово, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20224200500023 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Д. И. У.
,подадена чрез пълномощника адв.И. срещу постановеното решение по гр.д.
№478/2021г. на РС-Севлиево.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното решение, както и за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на производството. Твърди се ,че
първоинстанционният съд неправилно не е уважил възражението на
жалбоподателката за началната датата на фактическата раздяла .Посочената
от страната дата на настъпването й – 01.09.2018г. ,е установена чрез
показанията на св.К. И., която има преки впечатления за отношенията между
страните по време на семейния им живот. Възражението на жалбоподателката
, че със сумата от 1500лв. ищецът е финансирал собствени курсове за
придобиване на категория за управление на товарни автомобили ,също
неоснователно е отхвърлено от съда. Не са взети предив дадените от ищеца
по реда на чл.176 ГПК обяснения. Оспорва се,че сумата от 23 076,85лв. по
банковата сметка, която картата обслужва, установява употребяване на
кредита за нуждите на семейството, тъй като по тази сметка са постъпвали
суми , с различен от кредита произход. Оспорва се като неправилен изводът
на първоинстанционния съд относно неуважаване на наведеното от
ответницата твърдение,че със заплащане на присъдената сума с решение на
АС-В.Търново по в.гр.д.№296/2020г. , се е издължила на ищеца и не дължи
припадащата се част от кредита по предявения в настоящото производство
1
иск. Твърди се,че не е допуснато до разглеждане и възражението ,че с част от
кредита са били закупени движими вещи ,които страните са поделили
доброволно, извънсъдебно. Наведени са доводи ,че с предсрочното
погасяване на кредита от ищеца ,без съгласието на ответницата,същата е
поставена в неблагоприятно положение да понесе огромна финансова тежест.
От експертизата по делото не е установено твърдяното от ищеца ,че с
предсрочното погасяване, са спестени лихви и разноски по кредита.
Претендира се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
отхвърлен предявеният иск, ведно със законните последици.
С депозирания от ищеца чрез пълномощника адв.С. писмен отговор на
въззивната жалба ,същата е оспорена като неоснователна по съображения ,
подробно изложени в отговора.
Въззивният съд,като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи, прие за установено следното:
С обжалваното решение Севлиевски районен съд е осъдил ответницата
Д. ИВ. УГ. да заплати на ищеца Д. ГР. М. сумата 12323,87лева,
представляваща изпълнено в повече от частта на Д. ГР. М. по солидарно
задължение на страните, произтичащо от Договор за потребителски кредит с
индекс 342584 от 12.06.2013 г., сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД, ведно със законната лихва от 13.04.2021 г. /датата на предявяване на иска/
до пълно изплащане на задължението, на основание чл. 127 ал. 2 от ЗЗД.
Постановеното от първоинстанционния съд решение, предмет на
въззивно обжалване, е валидно и допустимо.
Съгласно изложените в исковата молба твърдения и заявен петитум, е
предявен иск по чл.127,ал.2 ЗЗД за заплащане от ответницата на половината
от заплатената с лични средства на ищеца сума общо от 24647,74лв. по
договора за кредит от 12.06.2013г., за периода след фактическата раздяла на
10.07.2018г. до окончателното погасяване на задължението на 04.06.2019г., по
който договор бившите съпрузи са солидарни длъжници. Ищецът твърди,че
парите от усвоения кредит са били изразходвани изцяло за задоволяване
нужди на семейството – 20543,12лв. за предсрочно погасяване на задължение
на съпрузите по предходен кредит; снабдяване със строителни материали и
заплащане на труд за довършителни ремонтни дейности и битово устройство
на семейното жилище; разходи за обзавеждане и обичайни разноски на
домакинството; купуване и поддържане на лек автомобил; за отглеждане и
обучение на роденото от брака дете, за семейни екскурзии и почивки.
В писмения отговор ответницата е оспорила твърдението, че всички
средства са изразходвани за нуждите на семейството, както и датата на
фактическата раздяла ,като за такава е посочила 01.09.2018г., когато ищецът е
напуснал окончателно семейното жилище. Наведени са доводи ,че част от
кредита е изразходван за рефинансиране на предходен кредит , изразходван
за извършване на подобреня в семейното жилище,собственост на
ответницата; за довършителни СМР в семейното жилище; за закупуване на
движими вещи, поделени извънсъдебно и останали във владение на ищеца,
които са индивидуализирани в осем пункта . Твърди се ,че част от кредита-
сумата от 1500лв. е употребена от ищеца за лични негови нужди - за
2
финансиране през 2014г. собствени курсове за придобиване на категория за
управление на товарни автомобили. Твърди се,че ищецът е обезщетен с
получаване на сумата , присъдена от АС-В.Търново по в.гр.д.№296/2020г.
Оспорва се и предсрочното погасяване на кредита без съгласието на
ответницата.
При преценка основателността и доказаността на исковата претенция,
първоинстанционният съд е взел предвид относимите към спора
доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства .
Неоснователно е твърдението във въззивната жалба за допуснати
съществени процесуални нарушения в първоинстанционното производство с
неразглеждането на част от възраженията на ответницата и отказа за
събиране на доказателства по тези възражения .
От данните по делото се установява,че с доклада по чл.146 ГПК ,обявен
в с.з. на 13.09.2021г. ,първоинстанционният съд се е произнесъл по
твърденията и възраженията на всяка от страните и кои от възраженията на
ответницата приема за неотносими към предмета на спора ,което не
съставлява процесуално нарушение по ГПК .Доколко тази преценка е
правилна, е въпрос по същество на спора и относим към законосъобразността
и обосноваността на постановеното решение.
От доказателства по делото се установява,че страните по делото са
бивши съпрузи, като бракът им е прекратен на 05.06.2019г.
По време на брака, през м.юни 2013г. е сключен процесният договор за
кредит Експресо № 342584 , с кредитополучател ищеца по делото Д.Т. и
съдлъжник ответницата Д.У.. Отпуснатият по договора кредит е в размер на
34500лв.Дължимите погасителни вноски са посочени в приложение 1- в
погасителния план към договора.
Не се спори,а това се установава и от доказателствата по делото,че
кредитът е бил усвоен на 12.06.2013г. , по банкова сметка с титуляр ищецът
по делото.
От приетата СИЕ се установява,че след 10.07.2018г. до 30.05.2019г.
внесените погасителни вноски по процесния договор за кредит са общо в
размер на 4528,48лв..На 04.06.2019г. е изплатена сумата от 20119,26лв. Тези
плащания са направени от банковата сметка с титуляр ищецът по делото.
Относно датата на фактическата раздяла, всяка от страните по делото е
ангажирала гласни доказателства. Водените от ищеца свидетели К.В.К. и
Л.П.И. установяват,че той е напуснал жилището на съпругата си около два-
три месеца преди смъртта на майка си / от представените писмени
доказателства е установено,че същата е починала на 22.08.2018г./. Водената
от ищцата свидетелка К. Д. И. установява , че ответникът се е изнесъл от
семейното жилище след смъртта на майка му, като е посочила края на август
2018- някъде началото на септември . Отчитайки родствената връзка между
разпитаните свидетели и страните по делото, и ценени показанията на
свидетелите съгласно чл.172 ГПК, въззивният съд намира,че следва да се
кредитират показанията на св.К. и И.. Времето ,когато ищецът е напуснал
семейното жилище ,същите обвързват с конкретен факт – смъртта на
неговата майка, като техните показания са логични , псоледователни и не
3
съществуват противоречия, които да дават основание да не бъдат
кредитирани. Показанията на св.И. не опровергават заявеното от двамата
свидетели, като липсва последователност и категоричност в нейните
твърдения кога се е изнесъл ищецът от семейното жилище. Свидетелката
първоначално е заявила,че в семейното жилище са живяли до 2019г.-до
развода, след което твърди,че една година преди това ищецът се е изнесъл-
края на август, твърди също,че към началото на септември вече спрял да спи в
тях и се изнесъл на квартира. При тази непоследователност в показанията на
св.И. и липсата на други доказателства,които да подкрепят нейните
твърдения, няма основание да се приемат за доказани чрез нейните показания
твърденията на ответницата за началото на фактическата раздяла между
страните – че тя е настъпила на 01.09.2018г., както и за опровергани
показанията на св.К. и И..
Недоказано е възражението на ответницата,че с част от сумата по
кредита от 1500лв., ищецът е финансирал собствени курсове. От
представеното извлечение от сметката ,по която е усвояван кредита, не се
установява такова плащане. От останалите доказателства също не се
установява през 2014г. ищецът да е заплащал курсове за квалификация на
стойност 1500лв. и то със средства, получени от процесния договор за кредит
/ видно и от данните, отразени в писмото на „ОПИДА“ООД-Севлиево на
л.106 от първоинстанционното дело/. В случая няма заявени от ищеца
твърдения ,включително по реда на чл.176 ГПК, които да бъдат ценени като
доказателство ,установяващо така твърдяния от ответницата факт. Напротив,
ищецът още в писменото становище, депозирано чрез пълномощника му в
първоинстанционното производство, е оспорил основателността на това
твърдение на ответницата.
Недоказано е твърдението на ответницата във въззивната жалба ,че с
част от получения кредит са били закупени движими вещи, за които е
извършена извънсъдебна делба. Такива са описани в писмения отговор на
ответницата на л.52-53 от първоинстанционното дело. От представения във
въззивното производство препис от искова молба вх.№3928/07.12.2021г. е
видно,че вещите са предмет на предявен от ищеца иск за делба.
Относно наведените във въззивната жалба доводи за неправилно ценени
от първоинстанционния съд доказателства относно сумата от 23076,85лв.:
Както ищецът в исковата молба,така и ответницата в писмения отговро
,не са въвеждали като предмет на спора разходването от ответницата на сума
от 23076,85лв. по издадена й банкова карта / по договор за издаване на
международна дебитна карта/ по сметката ,по която е усвоен процесния
кредит , предвид на което това обстоятелство е ирелеватно за заявената
искова претенция от ищеца по чл.127,ал.2 ЗЗД. Също така, доколкото в
мотивите на обжалваното решение е коментирана тази сума ,то това не е
обосновало решаващия извод на първоинстанционния съд за уважаване на
предявения иск по чл.127,ал.2 ЗЗД за сумата от 12 323,87лв.
Предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.127,ал.2 ЗЗД в
претендирания размер от 12 323,87лв.,са установени от доказателствата по
делото.
В случая не е оборена презумпцията за равна задълженост между
4
солидарните длъжници по процесния договор за кредит- страните по делото
.От доказателствата по делото не се установява със сумата по изтегления
кредит или част от нея да са удовлетворени лични нужди само на ищеца или
че не е разходвана за семейни нужди.
От писмените доказателства се установява,че с част от кредита - със
сумата от 20543,12лв. на 13.06.2013г. и сумата от 6309,58лв. на 14.06.2013г., е
погасено задължене на двамата съпрузи по други два предходни кредита, като
самата ответница не спори,че предходните кредити са изразходвани за
извършване на подобрения в семейното жилище и за закупуване през 2012г.
на лек автомобил. В тази хипотеза ,съгласно установената съдебна практика
новото парично задължение по банковия кредит също е поето за общи нужди
на двамата съпрузи- за погасяване на предходни техни общи задължения
/решение № 24 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 308/2012 г. на ВКС, ІV г. о./.В
случая не се спори и че част от кредита е изразходван за ремонт и
обзавеждане на семейното жилище. Също така в приложеното гр.д.
№61/2019г. по описа на ОС-Габрово има обективирано волеизявление на
ответницата Д.У. в писмения отговор на исковата молба ,че теглените
кредити ,включително и процесния, са изразходвани за нужди на семейството
– л.25 от цитираното гр.дело.
От приетата по делото СИЕ се установява,че за периода след
фактическата разделя между съпрузите,с вноски,направени от ищеца на
25.07.20218г. до 30.05.2019г. и с вноска на 04.06.2019г./отразено в табличен
вид на стр.15 от заключението/ ,е погасен изцяло остатъкът от задълженията
по процесния договор за кредит в размер на 24 647,74лв.,като погасяването е
извършено от банкова сметка с титуляр ищецът.
Установено по делото е,че страните са съдлъжници по процесния
договор за кредит. Заплатената сума за погасяване на солидарните
задължения по него за периода след фактическата раздяла – 10.07.2018г., с
извършените плащания от 25.07.2018г. до 04.06.2019г., е общо в размер на
24 647,74лв. Съгласно чл.127,ал.1 ЗЗД тази част от платеното на кредитора
следва да се понесе по равно от солидарните длъжници. Същата е заплатена с
лични средства на ищеца, което не се спори ,а е установено и от
доказателствата по делото. Предвид на това и на основание чл.127,ал.2 ЗЗД
ищецът има право да получи от ответницата сумата, която е платил над
припадащата му се част от дълга – в случая сумата от 12 323,87лв. / ½ от
24 647,74лв./. Тази сума ответницата дължи на ищеца ,представляваща
припадащата й се част от общия дълг, заплатен от ищеца след 10.07.2018г.
Това обосновава и основателността на предявения иск по чл.127,ал.2 ЗЗД.
Неоснователно е наведеното във въззивната жалба възражение,
поддържано и в първоинстанционното производство, че с извършеното
плащане от ответницата на ищеца на присъдените суми с постановеното от
АС-В.Търново решение по в.гр.д.№296/2020г., следва да се счита за
обезщетен и за предявеното в настоящото производство вземане от ищеца .
Присъдената сума от 10 779,50лв. по гр.д.№61/2019г. по описа на ОС-
Габрово ,ведно със законната лихва от 08.07.2019г. ,с постановеното
въззивно решение по в.гр.д.№296/2020г. на АС-В.Търново, е по предявен иск
по чл.59 ЗЗД във връзка с извършени по време на брака в имота на
5
ответницата подобрения за периода 2005-2009г.,остойностени към 2019г.От
ответницата е заплатена общо сумата от 12 340,83лв. -включваща главница
,лихви и разноски, видно от представени платежен документ на л.79 от
първоинстанционното дело. С нея не е погасено вземането ,което ищецът
претендира по предявения в настоящото производство иск по чл.127,ал.2
ГПК, тъй като дължимостта на присъдената сума с решение по в.гр.д.
№296/2020г. на АС-В.Търново произтича от друго правоотношение ,с
относимите към него факти и обстоятелства,подлежащи на доказване.
Същите са различни от тези ,предмет на предявения в настоящото
производство иск по чл.127,ал.2 ЗЗД, с който се претендира присъждане на
сумата от 12323,87лв. ,представляваща половината от сумата,с която ищецът
е погасил остатъка от теглен по време на брака кредит ,със съдлъжник по
договора ответницата по делото.
Предсрочното погасяване на част от кредита от един от съдлъжниците
не прави сумата недължимо платена на кредитора и не освобождава
останалите съдлъжници от отговорността по чл.127,ал.2 ЗЗД спрямо платилия
над размера на своята част солидарен длъжник.В процесния договор изрично
е предвидено като право на кредитополучателя по всяко време да издължи
предсрочно целия неиздължен остатък от кредита – чл.9,ал.2,б“в“.Липсва
императивна норма , обвъзрзваща отговорността на солидарния длъжник по
чл.127,ал.2 ЗЗД за заплащане на изплатеното ,явяващо се в повече от часттта
на друг извършил плащането солидарен длъжник, със своевременно
погасяване на задължението от последния /опр.№838 по гр.д.№1225/2010г.,
ВКС,ІV г.о/.Предвид изложеното , се явява неоснователно възражението на
жалбоподатеката за обвързване основателността на исковата претенция на
ищеца по чл.127,ал.2 ЗЗД с предсрочното погасяване на задължението по
процесния договор за кредит, без да бъде поискано за това нейното съгласие и
да бъде уведомена предварително.
От заключението на приетата по делото СИЕ се установява,че исковата
сума включва само договорените по процесния договор задължения ,предвид
на което е неоснователно и възражението във въззивната жалба,че липсват
доказателства,че с предсрочното погасяване са спестени средства на
длъжниците по процесния договор. По делото не се е твърдяло,нито са
събрани доказателства ,че с предсрочното погасяване на неиздължената част
от кредита, са възникнали задължения за съдлъжиците по него извън
предмета на процесния договор за кредит,по който ответницата е страна.
На основание изложеното , въззивната жалба като неоснователна,следва
да бъде оставена без уважение ,а обжалваното решение като законосъобразно
и обосновано,следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК, на ищецът
следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски в
размер на 900лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения ,въззивният съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение №232 от 09.12.2021г. по гр.д.№478/2021г. на
РС-Севлиево.
ОСЪЖДА Д. ИВ. УГ., ЕГН**********, от гр. С., ул. "******" 94 да
заплати на Д. ГР. М., ЕГН **********, от гр. С., ул. "******" 94, сумата от
900лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7